Решение № 7963 от 29.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19534/2025 г.

№ 20251110119534 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Предявени са искове по чл.344, ал.1, т.1 и по чл.344, ал.1, т.2 КТ. Ищецът Е. Г. Г. твърди, че е работил при ответника по Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд на длъжността „асистент“. Заявява, че на 03.02.2025 г. е получил обаждане да се яви в администрацията на МУ-София за да подпише някакви документи, като на следващия ден-04.02.2025 г. е отишъл на място, като му е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че не му е позволено да се запознае със съдържанието на Заповедта, респ. с основанието, на което е издадена, като било заявено от служителката, че щом не я подписва, то същата ще бъде връчена при отказ. Поддържа, че е правил многократни опити да се снабди със Заповедта, за да разбере фактическите и правни основания за прекратяването на трудовото правоотношение и да организира своята защита. Заявява, че процесния Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд е безсрочен, като в случая на се налице нито основанията за прекратяване по чл.328 КТ, нито тези по чл.330 КТ. Твърди, че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение е ползвал неплатен отпуск, като не е налице предварително разрешение на инспекцията по труда, съобразно чл.333, ал.1, т.4 КТ. Поддържа, че трудовото правоотношение е осъществено в нарушение на изискванията на чл.8 КТ, според която трудовите права и задължения да се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите. Претендира уволнението му да бъде признато за незаконно и отменено и да бъде възстановен на предишната работа(заеманата преди уволнението длъжност), както и разноските. Ответникът М . е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва така предявените искове. Заявява, че на 03.02.2025 г. ищецът е извикан в отдел „Човешки ресурси“(ЧР) на МУ за да му бъде връчена Заповед № 10/31.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и на 04.02.2025 г. същият се е явил в отдела, където Ръководителя на ЧР му връчва Заповедта за да се запознае и съответно да подпише, че я получава, но последния след разговор с адвокат отказва да я подпише и си тръгва без дори да вземе неподписан екземпляр. Твърди, че цялата фактическа обстановка се е случила в присъствието на Теодора Лазарова-ръководител отдел „Човешки ресурси“ и Даниела Йорданова-служител в отдела, като последните с имената и подписите си са удостоверили отказа на Е. Г. да получи Заповедта. Поддържа, че на ищеца на 20.02.2025 г. процесната Заповед му е изпращана с с писмо с известие за доставяне, като на 17.03.2025 г. същото се връща като неполучено. Заявява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е бил в отпуск, като последния разрешен отпуск е за периода от 11.09.2024 г. до 02.01.2025 г., видно от Заповед № 8084/28.10.2024 г. Твърди, че чл.59 Закона за висшето образование(ЗВО) регламентира субсидиарно прилагане на КТ и в тази връзка е прекратителното основание-чл.325, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.54, ал.3 ЗВО, предвиждаща, че длъжността "асистент" се заема със срочен трудов договор, за срок не по-дълъг от 5 години. Поддържа, че издадената Заповед № 10/31.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, като Ректорът на МУ има на основание чл.32, ал.1, т.3 ЗВО правомощия да прекратява трудовите правоотношения с членовете на академичния състав на МУ-София и прекратителното основание е по чл.325, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.54, ал.3 ЗВО/с изтичане на уговорения срок/, без която и да е от страните да дължи предизвестие. Заявява, че трудовия договор- Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд е сключен с ищеца при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, поради което към онзи момент същият е сключен като безсрочен. С приемането на Закона за развитие на академичния състав на Република България/ЗРАСРБ/ (обн.ДВ, бр.38 от 21.05.2010 г.), Закона за научните степени и научните звания е отменен. Твърди, че съгласно чл.17 ЗРАСРБ висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор, като съобразно чл.54, ал.3 ЗВО длъжността „асистент“ се заема със срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 5 години. Поддържа, че съобразно императивната норма на чл.17 ЗРАСРБ трудовото правоотношение на ищеца е изменено от безсрочно в срочно, като без значение е че законодателя не е придал изрично обратно действие на нормата по отношение на заварените трудови правоотношения. Заявява, че Ректора на МУ-София е изпълнил императивната норма на чл.54, ал.3 ЗВО и не е позволил наличието на безсрочни трудови договори на длъжността „асистент“ във висшето училище, като ищеца при действието на ЗРАСРБ е заемал длъжността „асистент“ повече от 14 години. Твърди, че ИА „Главна инспекция по труда“ е извършила проверки на 27.03.2025 г. и на 03.04.2025 г. при ответника за спазване на трудовото законодателство, като не са констатирани нарушения, включително и по отношение и на ищеца. Поддържа, че като работодател е предоставял многократно на ищеца възможност да ползва отпуск, като за периода от две академични години този отпуск е приблизително около 410 дни, през който период ищеца реално е заемал щатна длъжност „асистент“ без да извършва преподавателска дейност, което затруднявало учебния процес и допълнително натоварвало останалите членове на катедрата за поемане на неговата учебна натовареност. Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна: По предявените искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 и по чл.344, ал.1, т.2 КТ, в доказателствена тежест на ответника е да докаже законността на уволнението. В тежест на ищеца е да докаже възраженията си, респ. ползването на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ (че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е ползвал отпуск). По делото в доклада, обективиран в Определение № 21981/19.05.2025 г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищеца е заемал по Договор №130/16.02.2007 г. за допълнителен труд длъжността „асистент“ при ответника и трудовото му правоотношение е прекратено с процесната Заповед № 10/31.01.2025 г. Не е налице спор, че на ищеца не е предлагано трансформиране на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно, след приемане на новия Закона за развитие на академичния състав на Република България/ЗРАСРБ/. От представения Договор за допълнителен труд № 130/16.02.2007г. се установява, че на основание чл.111 и чл.113 и чл.67 ал.1 т.1 от КТ и Протокол № 33/08.02.2007 г. от проведен избор от ФС на МФ между Медицински университет - София и д-р Е. Г. Г., последният е бил назначен на длъжност „асистент“ ш. 2310 7001 по НКП в Катедра по анестезиология и интензивно лечение, считано от 19.02.2007г. (листове 75 и 293 от делото). По делото се установява, че този трудов договор е прекратен със Заповед № 10/31.01.2025 г., считано от 01.02.2025 г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл. 54, ал. 3 от ЗВО. (лист 76 от делото). Съобразно Писмо (изх. № 269/18.02.2025 г.) на ответника се установява, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (Заповед № 10/31.01.2025 г.) е връчена на ищеца на 04.02.2025 г. при отказ на последния. (лист 81 от делото). Приложена по делото е Длъжностна характеристика за изпълняващ академичната длъжност „Асистент, висше училище“. (лист 202 от делото). От Писмо (изх. № 2372/24.11.2025 г.) на Декана на Медицински факултет до Ректора на Медицинския университет(листа144-146 от делото) и Заповед № РК36-223/02.02.2021 г. (лист 138 от делото) се установява, че ищеца д-р Е. Г. Г. е бил докторант с форма на докторантура „самостоятелна подготовка“, зачислена със Заповед РКЗ6-223/02.02.2021 г. по докторска програма „Анестезиология и интензивно лечение“ в Катедра по анестезиология и интензивно лечение. В Писмо (изх. № 2372/24.11.2025 г.) на Декана на Медицински факултет до Ректора на Медицинския университет е посочено, че трудовите договори на лицата, заемащи академична длъжност „асистент“ преди влизането в сила на новите разпоредби на Закона за развитие на академичния състав в Република България/ЗРАСРБ/ (ДВ. бр. 38 от 2010 г.) са сключени като „безсрочни“. Посочено е, че във времевия период след 01.01.2011 г. значителна част от асистентите на безсрочен трудов договор за защитили дисертационен труд и с придобиването на ОНС „доктор“ са продължили своето академично развитие в регламентираните от ЗРАСРБ академични длъжности на постоянен трудов договор. (лист 145 от делото). Представена е Заповед № ЧД48/12.02.2018 г. на Декана на Медицинския факултет, съобразно която е наредено ищецът да изпълнява задълженията на отговорник по учебната дейност в катедрата по „Анестезиология и интензивно лечение” считано от 01.02.2018 г. С посочената Заповед е определено ищецът за изпълняващ задълженията на отговорник по учебната дейност в катедрата да се изплаща допълнително възнаграждение в размер на 60 лева, считано от 01.02.2018 г.(лист 243 от делото). При така установените факти, съдът приема следното от правна страна: В разглеждания случай по делото се доказа, че процесния Договор за допълнителен труд № 130/16.02.2007 г. е сключен по реда на основание чл.111 и чл.113 и чл.67 ал.1 т.1 от КТ. Не се установява между страните(по Договора за допълнителен труд) да е сключено Допълнително споразумение № 867/23.12.2020 г. към Трудов договор № 224/04.11.2004 г., доколкото такова не е представено от никоя от страните по делото. Процесният трудов договор - Договор за допълнителен труд № 130/16.02.2007г., е сключен по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), обн., ДВ, бр. 36 от 9.05.1972 г., отм., бр. 38 от 21.05.2010 г. Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) е отменен с приемането на Закона за развитие на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), обн., ДВ, бр. 38 от 21.05.2010 г. Основен спорен въпрос по делото е дали трудовото правоотношение за длъжността „асистент“ е следвало да се измени от безсрочно в срочно, на основание чл. 17 ЗРАСРБ (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., доп., бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.). Съобразно чл. 17 ЗРАСРБ Висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор при условията и по реда на Кодекса на труда. Законодателят не е придал изрично обратно действие на нормата на чл. 17 ЗРАСРБ /изм., ДВ, бр. 101 от 2010 г. от 28.12.2010 г. / по отношение на заварените трудовите правоотношения с лицата, заемащи длъжността „асистент“. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 4, т. 1 ПЗР на ЗРАСРБ трудовите правоотношения на лицата по ал. 2 (Всички права на лицата, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват), които към влизането в сила на този закон заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват на академична длъжност „асистент“, съответно „научен сътрудник“ III степен - на академичната длъжност „асистент“. В нормата на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ е предвидено, че лицата по ал. 4, т. 2 се преназначават на академичната длъжност "асистент", ако в срок до 4 години от влизането в сила на този закон не придобият образователна и научна степен "доктор". В нормата на § 5, ал. 5 от ПЗР на ЗРАСРБ не е предвидено, че при несбъдване на условието, обективирано в нея, преназначаването /трансформирането/ в длъжността "асистент" обхваща и изменение на трудовия договор от такъв за неопределено време в срочен трудов договор. Ето защо, за правоотношения, възникнали преди 01.01.2011 г. (датата на влизане в сила на нормата на чл. 17 от закона) изискването за сключване на срочен трудов договор за заемане на длъжността „асистент“ не се прилага. В чл. 54, ал. 3 Закона за висшето образование (ЗВО) е регламентиран и максималният срок, за който може да се сключи този договор, а именно - до 5 години. Следва да се посочи и че в чл. 48, ал. 3 и чл. 54, ал. 1 и ал. 3 от Закона за висшето образование (ЗВО), изм. ДВ, бр. 101 от 2010 г., не е придадено изрично обратно действие на нормите. Трудовият договор с ищеца е сключен при действието на отменения Закон за научните степени и научните звания, респ. при действието на редакция на Закона за висшето образование, които не са въвеждали като изискване за заемане на длъжността „асистент” придобита научна степен „доктор”. Във връзка с релевираните доводи в исковата молба следва да се посочи, че съгласно чл. 54 от ЗВО, академичните длъжности, с изключение за длъжността „асистент“, се заемат по трудов договор за неопределено време, като срокът на договора за асистент може да бъде не по-дълъг от пет години. Нормата е императивна. Условията и реда за заемане на академичната длъжност „асистент“ са детайлизирани в ППЗРАСРБ. В чл. 17 от ЗРАСРБ, висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор. Относно заварените правоотношения, ЗРАСРБ предвижда, че лицата, които заемат длъжност асистент и притежават научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ, се запазват, но вече на академичната длъжност „главен асистент“. За тези, които не притежават научна степен, получена по отменения закон, трудовите отношения се запазват на академичната длъжност „асистент“. Както стана ясно, обаче за нея същият закон предвижда, че може да се заема единствено за определен срок. Ето защо и в ППЗРАСРБ е уредено, че лицето, което заема длъжността „асистент“ предприема действия за придобиване на образователна и научна степен „доктор“, като след изтичане на срока на договора, нов срочен договор със същото лице отново за длъжността „асистент“ не се сключва; изключения не са предвидени, а и те биха противоречали на императивните разпоредби на чл. 54 ЗВО и чл. 17 от ЗРАСРБ. Законодателната воля, намерила израз в горните разпоредби е за запазването на трудовите правоотношения на посочените в § 5 ПЗР на ЗРАСРБ лица, но на новите по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона академични длъжности. Трудовите правоотношения на лицата, които се запазват на длъжността „асистент“ не са безсрочни – и в двете хипотези – на § 5, ал. 4, т. 1 и на § 5, ал. 5, след като ЗВО – чл. 54, ал. 3, така и ЗРАСРБ – чл. 17, ал. 1 разпореждат императивно срочност на договорите за длъжността „асистент“. В този смисъл е и недопускането на повторен срочен трудов договор, каквато е и целта на новия ЗРАСРБ. Академичната длъжност „асистент“ е най-ниската академична длъжност, с която започва академичното израстване, поради което с поставянето на условията за срочност на трудовия договор, лицата са стимулирани да придобиват образователна и научна степен „доктор“ – така се извършва подбор на кадрите (отпадат тези, които в срока не са придобили и съответно нямат възможност да заемат по-висша длъжност); мотивират се към научно и академично израстване и така се повишава нивото на заетите в университетите; гарантира се развитието и обновяването на академичния състав, като се зачита приемствеността в академичния състав и същевременно се осигурява възможност за подновяването на този състав. Това тълкуване – за приложимост на ЗРАСРБ след изменението с ДВ, бр. 101/2010 г. и за заварените трудови правоотношения се поддържа последователно и в практиката на ВКС във връзка със запазване на трудовите правоотношения със служители, заемащи длъжността „главен асистент“ и „старши асистент“, които нямат и в указания от закона срок не придобият образователна и научна степен „доктор“ в съответната научна област. Работодателят следва да преназначи заемащите длъжността „главен асистент“ и „старши асистент“ на длъжност „асистент“ и във всички случаи видоизмененото правоотношение следва да се уреди като срочно. Правилото защитава служителя, който може и да откаже при новите условия, предвидени в закона, да запази трудовото правоотношение с работодателя. Работодателят обаче е длъжен да предложи промяна в съществуващото правоотношение, като няма свободата да уговаря условия, които противоречат на предписаното от законодателя, както относно длъжността, така и относно срочността на правоотношението. Преназначаването не става автоматично – чл. 119 КТ изисква постигане на съгласие за изменение на трудовото правоотношение - работодателят е длъжен да предложи промяна в трудовия договор в посочения смисъл, но е необходимо и насрещното съгласие на служителя. Ако служителят откаже преуреждане на завареното трудово правоотношение съгласно изискванията в ЗРАСРБ, работодателят е в правото си да прекрати трудовото правоотношение, стига за длъжността „асистент“ да са изтекли към датата на уволнението определените максимум 5 години. При съгласие, договорът се променя в срочен и след изтичането му не може да се трансформира в безсрочен, доколкото законът не го допуска, нито да се сключи пореден безсрочен трудов договор. В посочения смисъл е константната съдебна практика- Решение № 60325/ 11.01.2022 г. по гражданско дело № 3890/2020 г., на IV ГО при ВКС; Решение № 303/09.01.2017 г. по гражданско дело № 2135/2016 г. на IV ГО при ВКС; Решение № 89/20.06.2017 г. по гражданско дело № 3614/2016 г. на IV ГО при ВКС; Решение № 3487/28.04.2016 г. по въззивно гражданско дело № 15842/2015 г. на СГС и други. В процесния случай трудовото правоотношение на ищеца не е отговаряло на въведените с чл. 17 ЗРАСРБ и чл. 17 и чл. 48, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗВО условия. Това е така, тъй като Трудовият договор от 16.02.2007 г. е сключен като безсрочен по реда на ЗНСНЗ за длъжността „асистент“. Не е налице спор и се установява от събраните в производството писмени доказателства, че към 01.01.2011 г. (датата на влизане в сила на чл. 17 от ЗРАСРБ) ищецът не е притежавал научна степен, получена съгласно отменения ЗНСНЗ. Обявено за безспорно между страните, че на ищеца не е предлагано трансформиране на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно след приемане на новия закон ЗРАСРБ. В процесният случай към датата на уволнението (01.02.2025 г.), ищецът е заемал длъжността „асистент“ повече от 5 години. В процесния случай не е налице нормативно регламентирано възможност, при която ищецът да бъде назначен на нов безсрочен трудов на длъжността „асистент“. Трудовите правоотношения на лицата, които се запазват на длъжността „асистент“ не са безсрочни и в двете хипотези на § 5, ал. 4, т. 1 и на § 5, ал. 5, след като ЗВО - чл. 54, ал. 3, така и ЗРАСРБ - чл. 17, ал. 1 разпореждат императивно срочност на договорите за длъжността „асистент“. В този смисъл е и недопускането на повторен срочен трудов договор, каквато е и целта на ЗРАСРБ. Във връзка със споменатото, трудовото правоотношение между страните е законосъобразно прекратено от работодателя, с оглед изтичането на максимално допустимия законов срок. Не се установява към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (01.02.2025 г.), съобразно процесната Заповед № 10/31.01.2025 г., ищецът да е бил в годишен отпуск. Със Заповед за отпуск № 8084/28.10.2024 г. на ищеца е бил разрешен отпуск за периода от 11.09.2024 г. до 02.01.2025 г. Следователно в процесния случай не е било налице изискване за предварително разрешение на инспекцията по труда, съобразно чл.333, ал.1, т.4 КТ, доколкото към датата, посочена в прекратителната заповед, а именно: 01.02.2025 г., ищецът не е бил в годишен отпуск. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че уволнението, извършено със Заповед № 10/31.01.2025 г. на Ректора на М., на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 54, ал. 3 ЗВО е законосъобразно, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. След като съдът приема, че иска за признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен, неоснователен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на предишната работа(заеманата преди уволнението длъжност) по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има единствено ответникът. Последният не претендира разноски в производството, с оглед на което такива не следва да се присъждат. Така мотивиран, съдът