Решение № 8804 от 13.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 50020/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на Р. И. Ч. срещу „РЕСТАРТ М“ ЕООД.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 37/14.10.2024 г. е заемал при ответника длъжността „••••••“ с уговорено място на работа – гр. София. Твърди, че със заповед № 6/16.10.2025 г., връчена на 17.10.2025 г., трудовото му правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ . Счита, че трудовото му правоотношение е прекратено незаконосъобразно по следните съображения:

от ищеца са изискани писмени обяснения с покана, в която е посочено

единствено, че следва да даде обяснения относно вътрешно разследване

№ II202500395/24.09.2025 г. – Л.П., извършено от „Еконт Експрес“ АД.

Ищецът обаче не е запознат с това вътрешно разследване, поради което

не става ясно за кои нарушения му се искат писмени обяснения, което

следва да се приравни на липса на изслушване и приемане на писмени

обяснения по чл.193 КТ;

дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл.194 КТ;

заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е мотивирана;

ищецът не е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина;

не е налице виновно поведение от страна на ищеца.

Твърди, че е започнал работа по трудов договор, сключен с „НРН АУТО“ ЕООД, при месечно трудово възнаграждение в размер на сумата 1 077 лв., което е по-ниско от БТВ при ответника в размер на 1 239, 49 лв.

Моли съда да постанови решение, с което:

1. да признае за незаконно уволнението му и да го отмени;

2. да го възстанови на предишната му работа;

3. да осъди ответника да му заплати сумата 974, 94 лв., представляваща

обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ за периода

17.10.2025 г. – 17.04.2026 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „РЕСТАРТ М“ ЕООД, с който оспорва исковете.

Излага съображения, че дружеството „РЕСТАРТ М“ ЕООД е било партньор на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД по силата на договор по чл. 22 ЗПУ за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 06.07.2020 г. На същата дата, между същите страни, е сключен и договор за обработване на лични данни. Съществените условия на договора за обработка на лични данни са част от процедурите на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ и инструкциите към тях за приемане на заявки, трафик, складова дейност, куриерска услуга, оперативно счетоводство и т. н., описани в наръчника по качество на Еконт, с който служителят Р. Ч. е запознат на 14.10.2024 г. – при подписване от страните на трудов договор № 37/14.10.2024 г. за длъжността „••••••“ и връчване на длъжностната характеристика за длъжността „••••••“.

През м.09.2025 г. в „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ е получен сигнал от лицето Л.П., съдържащ твърдения за злоупотреба с личните й данни. По този повод е извършена проверка от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ и „РЕСТАРТ М“ ЕООД в електронната система на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ /и на място в офиса, управляван от „РЕСТАРТ М“ ЕООД в гр. София, ул. „••••“/, при която се е установило, че от името на г-жа П., но без нейно знание и съгласие, са изпращани пратки с наложен платеж от офис „•••• - София“, управляван от „РЕСТАРТ М“ ЕООД, в резултат на което за нея са възникнали данъчни задължения.

При вътрешната проверка е установено освен това, че в клиентския картон на Л.П. са извършвани корекции именно от ищеца Р. И. Ч., без знанието и съгласието на г-жа П.. Р. И. Ч. лично е въвел в картона на г-жа П. нейния единен граждански номер, което е довело до обвързването й с изпращани пратки, по които тя не е била подател.

В периода от м.11.2024 г. до м.09.2025 г. Ч. многократно е оформял изпращането и получаването на пратки от името на г-жа Л.П., които пратки реално не са били изпращани и получавани от същата. Оказало се е, че фактически трето лице се е представило за пълномощник на г-жа П. пред Ч., което е станало още при въвеждането на данните й в системата на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ от негова страна. Това лице реално никога не е било упълномощавано надлежно от г-жа П., но фактически е изпращало и получавало от нейно име пратки от края на 2024 г. до м.09.2025 г., когато е подаден сигналът за злоупотреба с личните й данни.

Освен това, от името на г-жа П. са изпращани пратки с наложен платеж, поради което тя е добила качеството на данъчно задължено лице, без нейното знание и съгласие. Наложени платежи по тези пратки са изплащани от Р. И. Ч. на лица, различни от г-жа П., при липса на пълномощни от клиента за това и в нарушение на сведената до знанието му /на 14.10.2024 г., при връчване на длъжностната характеристика за длъжността/ Инструкция за изплащане и отчитане на наложени платежи на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“.

С описаните действия ищецът е нарушил задължението си да обработва лични данни на клиенти само и единствено във връзка с налична заявка за куриерска услуга с цел приемане, пренасяне и доставка на куриерска пратка.

Така с действията си ищецът не е изпълнил задълженията си по трудов договор № 37/14.10.2024 г„ както и съгласно с длъжностната характеристика на длъжността „••••••“, с която е запознат, а именно: че следва да изпълнява процедурите и инструкциите към тях за приемане на заявки, трафик, складова дейност, куриерска услуга и оперативно счетоводство, описани в наръчника по качество на Еконт; да приема, отчита и съхранява пратки, пари и свързаните с това документи, като въвежда своевременно данните по това в информационните системи на Еконт; че при изпълнение на задълженията си спазва конкретните разпореждания и заповеди на управител офис/управител склад/ръководител направление „Организиране, експедиция товароразтоварна и спедиторска дейност“, като се стреми да ги приложи така, че това да е съгласно наръчника за качество и да носи ефективност за „РЕСТАРТ М“ ЕООД; че при изпълнение на задълженията си борави свободно с тарифите и обявените от Еконт условия за вътрешен и международен превоз на пратки, наръчника по качество в процедурите и инструкциите към тях, както и държавни разпоредби, касаещи

изпълнението на задълженията му и др., като по този начин е допуснал тежки нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на процесното дисциплинарно наказание „уволнение“.

В пряка причинно-следствена връзка с допуснатите от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, на основание Раздел VIII, т. 3 във връзка с т. 4. 2. от Договора за обработка на лични данни, сключен между „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ и „РЕСТАРТ М“ ЕООД, „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ е отправило към „РЕСТАРТ М” ЕООД покана за заплащане на неустойка в размер на 130 744,35 лв. /сто и тридесет хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/ - в срок от 5 работни дни, като „РЕСТАРТ М” ЕООД изрично е предупредено, че при последващо отклонение от задълженията по Договора за пощенски услуги и/или Договора за обработка на лични данни, ще се пристъпи към незабавно прекратяване на договорните отношения с „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ без предизвестие.

От ищеца са изискани писмени обяснения /с писмо изх. № 5/13.10.2025 г. на управителя на „РЕСТАРТ М“ ЕООД/ за нарушенията на трудовата дисциплина, свързани със злоупотребата с личните данни на г-жа Л.П.. Същите са изпратени по „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ и получени на 14.10.2025 г. Ищецът е дал обяснения на 15.10.2025 г. пред свидетели. Тези обяснения са в насока, че и други служители са приемали пратки от името на Л.П., без същата да е посещавала офиса на фирмата, както и че други служители са изплащали наложени платежи на лице, което е различно от Л.П., като са направени твърдения за нареждания в този смисъл от прекия му ръководител, което обаче не отговаря на действителността. В обясненията не е посочено конкретно защо в клиентския картон на лицето са извършвани корекции от служителя, което фактически е въвело в заблуждение и другите служители на офиса да изпращат и получават пратки от името на клиент Л.П., както и да изплащат на нейно име наложени платежи. В обясненията не е опровергано и извършването на конкретните нарушения на трудовата дисциплина от самия ищец.

Самото даване на обяснения и тяхното конкретно съдържание опровергават съдържащите се в исковата молба твърдения, които са в насока, че ищецът не е бил наясно за какво точно нарушение на трудовата дисциплина от него се изискват обяснения. Поради това са неоснователни и твърденията, съдържащи в исковата молба, че не е спазена процедурата по чл. 193 КТ. Още повече, че в поканата за даване на писмени обяснения е посочено, че ищецът следва да даде обяснения относно „вътрешно разследване № 11202500395/24.09.2025 г. - Л. П., извършено от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД“. Ищецът е бил запознат подробно с посоченото вътрешно разследване и в тази връзка не е налице нарушение на изискването на чл. 193 КТ, тъй като ищецът е бил наясно за кои нарушения се отнасят исканите обяснения.

На 16.10.2025 г. ищецът е бил поканен в офиса на дружеството в гр. София, находящ се на адрес: гр. София, ул. „••••“ № 22А, за връчване на заповед за дисциплинарно уволнение, на която покана той не се е отзовал.

На 17.10.2025 г. на ищеца са връчени /по „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“/ заповед № 6/16.10.2025 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

На 20.10.2025 г. ищецът се е явил в офиса в гр. София, ул. „••••“ № 22А и е поискал препис от заповедта, като му е връчен препис от същата, но ищецът е отказал да удостовери с подписа си това обстоятелство.

Счита за неоснователно възражението, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ е наложено извън преклузивните срокове по чл.194 КТ, както и че ищецът не е извършил посочените в заповедта действия или ако ги е извършил, не го е сторил виновно.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 37/14.10.2024 г., по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността „••••••“.

Безспорно е между страните, че със заповед № 6/16.10.2025 г., връчена на 17.10.2025 г., трудовото му правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.

Видно от заповедта за уволнение, в същата е посочено, че дружеството „РЕСТАРТ М“ ЕООД е партньор на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД по договор по чл. 22 ЗПУ за изпълнение на универсални неуниверсални пощенски услуги от 06.07.2020 г. На същата дата, между същите страни е сключен и договор за обработване на лични данни. Съществените условия на договора за обработка на лични данни са част от процедурите на „Еконт Експрес“ и инструкциите към тях за приемане на заявки, трафик, складова дейност, куриерска услуга, оперативно счетоводство и т.н., описани в наръчника по качество на Еконт, с който служителят е запознат на 14.10.2024 г. – при подписване от страните на трудов договор № 37/14.10. 2024 г. за длъжността „••••••“ и връчване на длъжностната характеристика за длъжността „••••••“.

Посочено е, че през месец септември 2025 г. в „Еконт Експрес“ е получен сигнал от лицето Л.П., съдържащ твърдения за злоупотреба с личните й данни. От името на г-жа П., но без нейно знание и съгласие, са изпращани пратки с наложен платеж от офис „•••• - София“, управляван от „РЕСТАРТ М” ЕООД, в резултат на което за нея са възникнали данъчни задължения. След проведена по сигнала вътрешна проверка е установено, че в клиентския картон на Л.П. са извършвани корекции от служителя Р. И. Ч., без знанието и съгласието на г-жа П.. Р. И. Ч. лично е въвел в картона на г-жа П. нейния единен граждански номер, което е довело до обвързването й с изпращани пратки, по които тя не е била подател. Впоследствие, от името на г-жа П., са изпращани пратки е наложен платеж, поради което тя е добила качеството на данъчно задължено лице без нейното знание и съгласие. Установено е също така, че наложени платежи са изплащани от Р. И. Ч. на лица, различни от г-жа П., при липса на пълномощни от клиента за това и в нарушение на сведената до знанието му на 14.10.2024 г. /при връчване на длъжностната характеристика за длъжността/ Инструкция за изплащане и отчитане на наложени платежи. Така служителят е нарушил и задължението си да обработва лични данни на клиенти само и единствено във връзка с налична заявка за куриерски услуги, с цел приемане, пренасяне и доставка на куриерска пратка.

Посочено е също, че на ищеца се налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.187, т.3, 8, 9 и 10 КТ.

С писмо изх. № 5/13.10.2025 г., връчено на 14.10.2025 г. (лист 107 от делото), ищецът е поканен да даде обяснения относно вътрешно разследване № II202500395/24.09.2025 г. – Л.П., извършено от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД.

Ищецът е дал писмени обяснения (лист 109 от делото).

По делото е представен доклад от вътрешно разследване № •••••/24.09.2025 г. с предмет: установяване на обстоятелства във връзка с клиентски картон № •••••, по който са отчетени голям брой пратки и изплатена сума в размер около 42 000 лв., при съмнения за неправомерна употреба на лични данни на лицето Л.П..

Посочено е, че при проверка, инициирана след сигнал от Л.П., е установено неправомерно използване на нейни лични данни за създаване на клиентски картон № ••••• и изпращане на 782 пратки с наложени платежи на обща стойност 70 530 лв. за периода 10.09.2024 г. – 28.03.2025 г. Пратките са подготвяни през eecont и приемани на бърза рецепция в офис София ••••, като наложените платежи са изплащани в брой на лица, които не са идентифицирани и не са реални притежатели на използваните данни.

Посочено е, че докладът е изготвен на 06.10.2025 г. от А.Й., без същият да носи подпис на посоченото като негов автор лице.

Установява се от заключението на СТЕ по делото, че работата с клиентите на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД, включително от лица, ангажирани по договор с дружеството и/или локални партньори, се извършва чрез ERP системата „Контеса Мария“ и свързаните с нея приложения на Еконт. Системата е достъпна на адрес https: login.econt.corn/louin. При служителите на локални партньори регистрацията не се извършва от самия служител. Управител на локалното партньорство или управител на офиса подава заявка в „Service Desk“ системата на „Еконт Експрес“ АД, след което заявката се обработва централно от екипите „Квалификация“ и „Канцелария“, а създаването на акаунта се изпълнява от автоматизирана система.

Всеки служител в системите на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД работи с уникален персонален номер/потребителско име и лична парола.

Първоначалната парола е ЕГН на служителя, а при първоначален достъп той е длъжен да я замени с друга, избрана от него парола. Паролата може да бъде променяна неограничен брой пъти и по вътрешните правила използването на индивидуален акаунт и лична парола служи за идентифициране на автора на действията в системата. По предоставените данни е налична информация единствено за задължителната промяна при първоначалното влизане; на вещото лице не са били предоставени логове или други данни, от които да се установи дали Р. Ч. е извършвал последващи промени на паролата си след първоначалното влизане. Отново според вътрешните правила на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД използването на чужд акаунт и предоставянето на достъп до личен акаунт на друго лице е забранено.

Съгласно предоставените извадки от информационната система на „Еконт АД клиентският картон на г-жа Л.П. е създаден през Еконт на 10.09.2024 г. в 14:30:42 часа. При първоначалното създаване са били въведени име и фамилия, телефон за връзка и имейл. На същата дата в 15:42:27 часа през акаунта на Р. Ч. са въведени данни по този картон. Към датата на прекратяване на достъпа на Р. Ч. не са отчетени последващи корекции по този картон. От инструкцията за приемане на пратки се установява, че когато клиентът не фигурира в базата данни, операторът може да създаде картон чрез бутон „нов клиент“, което обяснява системния механизъм за създаване и последваща редакция на клиентски картон/.

За да се провери дали е налице активност в профила на Р. Ч. през периоди, в които не е бил на работа, са необходими едновременно точни данни за тези (графици, отпуски, болнични и др.) и системни логове за вход и активност по часове. Такива графици и логове не са били предоставени от „Еконт Експрес“ АД на вещото лице. В предоставените вътрешни правила и процеси на „Еконт Експрес“ АД е предвидено при дългосрочно отсъствие над 30 последователни работни дни достъпът на съответния служител да бъде временно спрян чрез заявка до „Канцелария“. На вещото лице не са били предоставени и журнални записи, от които да се установи от кой I P адрес е създаден/променен процесният картон през системата на Еконт. Поради това по предоставените данни тези обстоятелства не могат да бъдат установени по категоричен технически начин.

Вещото лице е пояснило по реда на чл.200. ал.2 ГПК, че няма информация за IP-адреса, от който е създаден клиентският картон на Л.П.. През сайта на „Еконт“ е регистриран този акаунт. Пише кой го е създал, когато го е създал някой ръчно през системата. Когато е регистриран чрез формата за регистрация, пише именно „регистрация от „Еконт“, т.е. има два начина за регистриране на акаунт: възможно е чрез регистрация през сайта на „Еконт“ да се създаде профил, възможно е и човек с подходящия достъп в системата да го създаде през административната част. В случая е чрез регистрация на сайта на „Еконт“. Има данни само кога е създаден – липсва IP-адрес, липсва устройство. Служителите на „Еконт“ биха могли да създават профил чрез регистрация. При първоначално създаване на картона при регистрация се въвеждат – потребителско име, парола, име, фамилия, телефон за връзка и имейл. Няма данни това кой го е въвел. При последващата промяна е записано само ЕГН-то. Не може да се установи IP-адресът, от който са извършени промените. Акаунтът e с този имейл, който е посочен – ••••••••. Регистраторът е човекът, който е въвел данните, но кой седи зад устройството, от което се въвеждат данните, не може да се каже. Записано е, че е създадено през сайта на „Еконт“, записано е в колко часа и на кой ден, не е записан IP- адрес. Друга информация за този, който е въвел данните, не е записана. Записани са въведените данни. Имейлът се посочва по време на регистрация и когато говорим за акаунт, чисто технически този имейл адрес представлява акаунт – •••••••••••. Това е информацията, която е записана там – че е създадено през сайта, не чрез служител. Възможно е служител да е седнал и да е направил тази регистрация на сайта, но това не можем да знаем. Може и самият човек, може и служител, може и трето лице да го е направило, но няма данни кой е. Имейлът •••••••••• е имейл на лицето, което е регистрирано, а не на лицето, което е регистрирало профила.

Пред СРС е разпитан свидетелят И. Р. Х., който депозира показания, че познава ищеца Р. И. Ч. и управителката на „РЕСТАРТ М“ ЕООД – Ц., с които е в приятелски отношения. С Ц. се познава, откакто е поела офиса, а с Р. – откакто е започнал работа. Офисът се намира на ул. „••••“ № 22, където свидетелят е работил до 30.11.2025 г. и който офис са го затворили, като свидетелят е приемал и предавал пратки, което е ставало през електронна система на „Еконт“. Заявява, че са му е познато името Л.П., не може да каже със сигурност имало ли е такъв клиент на офиса; че няма спомен да е виждал въведени нейни данни в електронната система, но си спомня, че е имало казус във връзка с това лице относно използване на лични данни, който не го е касаел персонално; че случаят е касаел Р. Ч.; че свидетелят е чул, че се касае за въвеждане на някакви лични данни в системата на „Еконт“ от Р.; че е разбрал това, тъй като от „Еконт“ са уведомили Ц., а Ц. ги е уведомила в офиса. Заявява, че не му е известно по отношение на Л.П. да е имало качено във вътрешната система пълномощно и че няма спомен да е приемал, предавал пратки или да е изплащал наложени платежи за това лице, като не му е известно и Р. Ч. да е правил това.

Пред СРС е разпитан свидетелят А. Б. П., който депозира показания, че познава ищеца Р. Ч., както и управителката на „РЕСТАРТ М“ – Ц., тъй като е работил за това дружеството в периода от м.08.2024 г. до 01.11.2025 г.; че е в приятелски отношения и с двамата; че офисът се е намирал в гр. София, ул. „••••“ № 22 и е бил закрит. Заявява, че е работил с електронната система на „Еконт“, която се използва за предаване и изпращане на пратките; че е чувал за клиент Л.П., която е изпращала пратки през тях, не лично тя, а пълномощници – по това, което им е било казано, когато са започнали работа. Завява, че някой от колегите му е казал, че на конкретния човек, който изпраща през това име, не се търси лична карта. Случаят е бил, че свидетелят е трябвало да изплати на дадения човек парите и се е обърнал общо към колегите, като е поискал лична карта и те са му казали – „не търсиш на конкретния човек лична карта“. Завява, че повече от веднъж е изплащал пари на това лице и че най-често е било едно и също лице, което е идвало да получава пари. Първоначално свидетелят си е мислел, че това е конкретно самата жена, но впоследствие е разбрал, че не е тя, след като му е било казано. Заявява, че по принцип при изплащане на наложени платежи изискват лични карти и на всички останали са изисквали лични карти. Заявява, че не му е известно да е възникнал някакъв проблем във връзка с клиента Л., нито ищецът Р. да има отношение към този клиент; че не е виждал лични данни на Л.П., въведени в системата на „Еконт“, не е присъствал на даване на обяснения от страна на Р. във връзка с този клиент. Заявява, че в системата на „Еконт“ е имало профил на Л.П.. В тези профили има данни за адрес, ЕГН, три имена, като свидетелят не си спомня да е имало данни, отбелязани за неин пълномощник. Заявява, че данни могат да се въведат от всеки от служителите. Това става първоначално, като свидетелят заявява, че няма представа кой е въвеждал данните на Л.П..

Пред СРС е разпитан свидетелят Б.Н.Ц., който заявява, че е работил в „РЕСТАРТ М“ ЕООД; че познава Р. Ч. – негов колега, и Ц., която му е била шеф; че офисът се намира в гр. София, ж.к. „••••“, ул. „••••“ № 22А, като там се работи със система на „Еконт“, всеки си има потребителско име и парола, раздават се пратки, парични преводи. Заявява, че в работата се налага да се ползват профили и на други колеги, за да могат да натоварят пратките на линия; че са работили от профила на Р.; че му е познато името Л.П.; че не е виждал това лице, но е изплащал на нейните фирми. Когато се изплащат суми на фирми или се получават пратки, по принцип трябва да има пълномощно, но реално не е имало. Най-свободно на нея са й изплащали, давали са й пратки и наложени платежи, защото Ц. им е била наредила да работят така; че това е било изключение от правилата; че не са искали лична карта, тъй като Ц. им е казала, че тя е редовен клиент и няма смисъл да й търсят лична карта. Нито един служител не й е търсил лична карта, но не знае някой друг освен Р. да е дисциплинарно уволнен. Заявява, че проблемът е бил, че С. - жената, която работи с фирмите за П. и която се е явявала от нейно име, е използвала нейното име, без да има пълномощно за това. Станало е ясно, че жената е пуснала оплакване, че са й използвани данните. Заявява, че Р. просто си е вършел работата; че свидетелят лично в системата не е виждал данни на Л., бил е създаден картон на Л., но не знае от кого, както и че е имало практика в офиса на редовни клиенти, които идват всеки ден, да не се търси лична карта. С. е била лицето, което се е явявало да взима пратките и платежите на Л.. Свидетелят заявява, че е виждал С. и Ц. да си говорят; че двете са приятелки; че винаги това лице е идвало да взима пратките; че има профил в системата на „Еконт“ на името на Л., но С. не фигурира там с данни за пълномощно. По принцип се изисква да има лична карта, пълномощно за изплащане на наложен платеж, за предаване на пратки. Това се е знаело от всички в офиса. На това лице С. нищо не са изисквали, а просто са й ги предавали. Всички са изплащали, които са работели там и никой не е искал лична карта.

Пред СРС е разпитан свидетелят М.С.Б., който депозира показания, че е работил в „РЕСТАРТ М“ ЕООД като офис администратор; че познава Р. Ч. и Ц. Й. от офиса на „Еконт“ в гр. София, ул. „••••“ № 22А; че работата се е извършвала през електронна система на „Еконт“. Всеки служител, който е работил в този офис, е имал достъп до системата през персонален профил, с user-name и парола. Свидетелят заявява, че той лично е работил през профила на Р.. Това означава, че през профил, в който веднъж е достъпено, се влиза и се работи. Заявява, че знае, че Ц. е имала достъп до профила на Р.. Профилите ги е създавала Ц.. Заявява, че му е познато името Л.П. от клиентски профил; че е виждал нейни въведени данни в системата, но никога не е идвала в офиса; че многократно е изплащал наложени платежни на името на Л., в т.ч. докато е работил през профила на Р.. Сумите са изплащани на лице на име С. или С.. Заявява, че е бил предупреден, както и всички в офиса, да не изискват документи за самоличност на това лице от Ц.. Заявява, че са били изпращани пратки от Л.; че е виждал С. и Ц. да си говорят извън офиса обаче, където няма камери, за да не се виждат; че те се познават; че не е виждал на други клиенти така да се изплащат наложени платежи без лична карта, без пълномощно. Депозира показания, че е работил през профила на Р., когато още не му е бил създаден профил на него, както и че в системата на „Еконт“ са фигурирали данни на Л., но не е пишело кой ги е въвел и той лично не е станал свидетел кой ги е въвел.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключен трудов договор със соченото в исковата молба съдържание, както и че трудовото правоотношение е било прекратено от страна на ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил последното.

В случая безспорно е между страните, че помежду им валидно е възникнало трудово правоотношение по трудов договор № 37/14.10.2024 г., по силата на който ищецът е заемал при ответника длъжността „••••••“.

Безспорно е между страните и че със заповед № 6/16.10.2025 г., връчена на 17.10.2025 г., трудовото му правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“.

Нормата на чл.195, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.195, ал.1 КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно разясненията, дадени с решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. на ВКС, ІV ГО, задължението по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл.194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195, ал.1 КТ.

В разглеждания случай работодателят не е изпълнил точно задължението си, установено в посочената норма, което предполага да опише кога и при какви обстоятелства са извършени дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца, както и противоправността на деянието.

Никъде в заповедта за уволнение не е описано на кои дати, евентуално – в какъв период са извършени твърдените дисциплинарни нарушения. Посочено е единствено, че през м.09.2025 г. в „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ е получен сигнал от лицето Л.П., съдържащ твърдения за злоупотреба с личните й данни, като са описани резултати от проведена вътрешна проверка.

Фактически твърдения за периода, в който се твърди да за извършени нарушения на трудовата дисциплина, са въведени с отговора на исковата молба, в който се твърди в периода м.11.2024 г. – м.09.2025 г. ищецът да е оформял изпращането и получаването на пратки от името на г-жа Л.П., които пратки реално не са били изпращани и получавани от същата. Този период обаче не е посочен в заповедта за дисциплинарно уволнение, което обуславя извод, че дисциплинарните нарушения не са индивидуализирани надлежно и прави заповедта немотивирана.

Наред с това, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.4 и т.7, вр. чл.187, т.3, 8, 9 и 10 КТ. Нормата на чл.190, ал.1, т.4 КТ обаче съдържа две предложения – злоупотреба с доверието на работодателя или

разпространяване на поверителни за него сведения, без в заповедта за уволнение да се сочи по кое от тях се наказва ищецът, а нормата на чл.190, ал.1, т.7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, без да се посочва в какво се изразяват последните.

Наред с това, съгласно разясненията, дадени с решение № 432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО, преди налагане на дисциплинарно наказание съществен елемент на дисциплинарната процедура е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на служителя към нарушението, а по отношение на служителя писмените обяснения, респ. изслушването се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнението на задължението на работодателя, произтичащо от нормата на чл.193, ал.1 КТ, е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество.

В практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК е изтъкнато, че условието на чл. 193, ал. 1 КТ стои на преценка в трудовия спор както с оглед съдържанието на искането за даване на обяснения, с цел за да бъде работникът или служителят в състояние да разбере за кои негови действия, третирани като дисциплинарни нарушения, се искат обяснения (решение № 432/2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, III ГО), така и с оглед дадения от работодателя срок за депозиране на писмени обяснения, с цел работникът или служителят да има реална възможност да се защити, а работодателят – да вземе предвид обясненията му (решение № 137/2010 гр. д. № 20/2009 г. на ВКС, IV ГО; решение № 275/2012 г. по гр. д № 985/2011 г. на ВКС, IV ГО; решение № 330/2013 г. по гр. д № 1220/2013 г. на ВКС, IV ГО; решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д № 7639/2013 г. на ВКС, IV ГО; решение № 272/2014 г. по гр. д № 145/2014 г. на ВКС, IV ГО).

В случая не ищеца са изискани писмени обяснения с писмо изх. № 5/13.10.2025 г., връчено на 14.10.2025 г., относно вътрешно разследване № •••• г. – Л.П., извършено от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД. При изрично оспорване от страна на ищеца да е запознат с това вътрешно разследва и липса на доказателства в горни смисъл, съдът намира, че като е изискал писмени обяснения от ищеца, без да опише дисциплинарните нарушения, във връзка с които се искат обяснения, работодателят не е спазил изискването на чл.193 ГПК. Извод в различен смисъл не следва от дадените от ищеца писмен и обяснения, в които се обсъжда конкретен номер на товарителница и по никакъв начин не се налага извод ищецът да е запознат с периода, за който се твърди да е извършвал нарушение на трудовата дисциплина.

Само на това основание и по арг. от нормата на чл.193, ал.2 КТ дисциплинарното уволнение подлежи на отмяна, без необходимост от разглеждане на спора по същество.

Независимо от посоченото и за пълнота съдът намира за нужно да посочи, че и при разглеждане на спора по същество, изходът му би бил същият по следните съображения:

Императивната разпоредба на чл.194, ал.1 КТ регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Третата алинея на тази норма предвижда, че посочените срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск. В случая субектът на дисциплинарна власт е узнал за нарушението на трудовата дисциплина от момента на получаване на уведомление от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД за резултатите от проведено вътрешно разследване № •••••••• г. Доколкото не се оспорва извършването на такова разследване и предвид датата на връчване на заповедта за уволнение – 17.10.2025 г., съдът намира, че на ищеца своевременно е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ от работодателя, в рамките на установения в нормата на чл.194 КТ срок.

Съгласно разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение

изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника неправомерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението. В случая ищецът отрича да е осъществил противоправно и виновно поведение, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи, че такова е било налице, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

На ищеца е наложено дисциплинарно наказание, на основание чл.190, ал.1, т.4 – злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения, и т.7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

От заключението на приетата по делото СТЕ и показанията на свидетелите не се установява именно ищецът да е въвел данните на лицето Л.П. в използваната от служителите електронна система. За целите на настоящото производство не е достатъчно данни да са въвеждани от профил, регистриран на ищеца, а следва да се установи, че това е направено от самия ищец. Тежестта за установяване на горното обстоятелство се носи от ответника, като в случая пълно и главно доказване от страна на последния не е проведено. Тъкмо обратното, установи се, от една страна, че не може с категоричност да се констатира кой е въвел личните данни на Л.П., от друга – през профила на ищеца са работили и други служители в офиса, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите Б. и Ц., наред с това – свидетелите П., Б. и Ц. заявяват, че самите те в изпълнение на вътрешни указания са изплащали наложени платежи без представено пълномощно за това лице. Не се установява конкретно на кои дати, в какъв период, са изплащани твърдените от ответника платежи и са приемани/предавани пратки.

По изложените съображения уволнението се явява незаконно и следва да се отмени, което обуславя основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, както и на обусловения от основателността му иск за възстановяване на ищеца на работа по чл.344, ал.1, т.2 КТ.

По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ:

Ищецът претендира сумата 974, 94 лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.2 КТ за периода 17.10.2025 г. – 17.04.2026 г.

Твърди, че е започнал работа по трудов договор № 64/16.10.2025 г., сключен с „НРН АУТО“ ЕООД, представен по делото, при месечно трудово възнаграждение в размер на сумата 1 077 лв., което е по-ниско от БТВ при ответника в размер на 1 239, 49 лв., с оглед на което в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата 974, 94 лв., представляваща обезщетение за периода 17.10.2025 г. – 17.04.2026 г., който размер не е и спорен между страните.

По разноските:

В полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1 070, 13 евро разноски по делото.

Ответникът няма право на разноски по делото.

В тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса по уважените искове. Исковете за отмяна на незаконното уволнение (чл.344, ал.1, т.1 КТ) и възстановяване на работа (чл.344, ал.1, т.2 КТ) са неоценяеми и съобразно чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за него се събира такса в размер до 40,90 евро, но не помалко от 15,34 евро. С оглед фактическата и правна сложност на настоящото производство (обема от доказателства, наведените доводи и възражения от страните, необходимостта от провеждане на съдебно дирене и т. н.), съдът намира, че дължимата държавна такса следва да се определи в размер на по 30 евро, общо 60 евро. Държавната такса за осъдителния иск по чл.344, ал. 1, т.3 КТ, е в размер на сумата 25, 56 евро. Общият размер на дължимата държавна такса възлиза на сумата 85, 56 евро.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, и сумата 255, 65 евро разноски по делото.

Воден от гореизложеното, съдът