Решение № 23 от 22.1.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 581/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК. С Решениe № 59/15.08.2025 г. по гр. д. № 82/25 г. Чепеларски районен съд е осъдил на основание чл. 128 т. 2 от КТ СУ „В. Д.“ гр. Ч. да заплати на Н. С. С. сумата от 1 772, 87 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192/16.12.2022 г. към КТД от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2025 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 380, 61 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 21.09.2023 г. – 16.04.2025 г.. Със същото решение на основание чл. 222 ал. 3 от КТ СУ „В. Д.“ гр. Ч. е осъден да заплати на Н. С. С. сумата от 3 516, 70 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01- 192/16.12.2022 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2025 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 754, 98 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 21.09.2023 г. – 16.04.2025 г.; осъден е ответникът да заплати на ищцата на основание чл. 224 ал. 1 от КТ сумата от 271, 77 лева, представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192/16.12.2022 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение за 17 работни дни неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 16.04.2025 г. – датата на предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 58, 34 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 21.09.2023 г. – 16.04.2025 г.; ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, а в полза на РС – Чепеларе е осъден да заплати ДТ в размер на 411,58 лева и 200 лева за СИЕ. Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответника СУ „В. Д.“ гр. Ч., чрез пълномощник адв. В. Р., с оплаквания, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като необосновано. Във въззивната жалба се твърди, че съдът не отчита, че в чл. 27 ал. 2 от КТД /изменен с анекса/ е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и разходите за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Сочи се, че увеличението е със задна дата, т.е. 01.01.2023 г., но това предвиждане очертава само периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответната категория лица; тази определена задна дата не изменя кръга на ползващите се лица – заетите в системата на предучилищното образование. Твърди се, че след като анексът не сочи, че заетите лица следва да са заети към 01.01.2023 г., то кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, е именно момента на подписване на анекса – 10.08.2023 г.; този извод се потвърждава и от тълкуването на чл. 3 от анекса. По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на указания на Зам. Министъра на образованието и науката – предвиденото увеличение се извършва единствено на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличение на работните заплати, като правното основание за това е предвидено в чл. 118 ал. 3 от КТ. Твърди се, че работодателя е спазил изискванията на чл. 228 ал. 1 от КТ. Твърди се, че обратно на приетото от районния съд, наличието на действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение, като трудовото възнаграждение като елемент на трудовото правоотношение се определя с индивидуалния трудов договор. Сочи се, че качеството работник и служител се определя единствено от КТ при наличието на трудово правоотношение – ако трудовия договор е прекратен, то той не попада в кръга на лицата, определен в нормативната уредба, както и КТД, съответно и Анекса към него. Твърди се, че датата 01.01.2023 г., посочена в анекса, не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигане на договореността – 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниква на 10.08.2023 г. с подписване на анекса. Във въззивната жалба се поддържа твърдението, че съгласно чл. 27 от анекса предвидения размер на основната работна заплата се определя единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист към датата на увеличението; аналогично е и предвиденото в § 2 от ЗР на Наредба № 4/2017 г. В жалбата се сочи, че районният съд без основание не е възприел съдебната практика, посочена от жалбоподателя, която подробно се цитира. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено към датата на изменението; задължителна предпоставка, за да може да ползва договорените с КТД привилегии, е ищцата да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението, каквото качество уговореното със задна дата действие на увеличението не може да й придаде; в случая не се касае за уговаряне „на друго“ по смисъла на чл. 54 ал. 1 от КТ досежно момента на влизане в сила на изменението на чл. 27 от КТД, а касае договаряне период, от който постигнатите договорености да намерят приложение. Твърди се, че не е отчетено със съдебния акт обстоятелството, че трудовото възнаграждение е част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и няма как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към несъществуващ трудов договор или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице, което няма качеството на работник или служител по действащ договор; изводът, че с приемането на разпоредбите били преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения е напълно необоснован. Твърди се, че е неправилно решението и в частта му, с която се присъжда доплащане на брутно, вместо нетно трудово възнаграждение – за работодателя остава повторна тежест да заплати осигуровки и данък. Твърди се, че съдът следва да присъжда нетно трудово възнаграждение, в противен случай изпълнението на решението става неосъществимо или води до нарушаване на публичния интерес. С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение, като се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, като бъдат присъдени на ответника деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба се излагат и доводи и относно прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищцата. В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Н. С. С. чрез пълномощник адв. В. П., с който се оспорва жалбата като неоснователна. В отговора се излагат доводи, че както в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, така и в Анекса към КТД не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на издаване на наредбата, респективно сключването на анекса, поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага; изменението на КТД с анекса следва да се прилага към всички работници/служители, които към 2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. Твърди се, че след като страните по КТД преуреждат възникнали в предходен период правоотношения, то това преуреждане следва да се отнася за всички, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. Сочи се в отговора, че следва да се съблюдава принципа на равенството, като се прави позоваване на редица решения на Конституционния съд. По повод приетото относно спазване на разчети за средства и утвърдени бюджети са прави позоваване практика на ЕСПЧ, приемаща, че по въпроси, касаещи социалната сфера на гражданите е недопустимо пропуски на държавни органи да бъдат компенсирани за сметка на гражданите, а тежестта за преодоляване на тези пропуски следва да бъде върху държавата. Твърди се отговора, че обратното тълкуване на анекса и отказа за изплащане на полагащо се трудово възнаграждение е дискриминационно третиране, което е притовоправно и е форма на злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Прави се позоваване на съдебни решения на ОС – Бургас и ОС – Русе. Твърди се, че преобладаващата съдебна практика приема тези искове за основателни, както и че се наблюдава уеднаквяване на практиката, като се цитират решения на окръжни съдилища, като се цитират и подробно редица решения на различни съдилища. Сочи се също, че има и тълкувания, че дори изобщо не е нужно да бъдеш член на синдикална организация, защото увеличението е предвидено за всички работещи, независимо дали са членове на СО или не, като са цитирани редица решения на различни съдилища. Прави се позоваване и на Решение № 40 по В. гр. д. № 8/2025 г.а на ОС – Смолян и Решение № 231 по гр. д. № 357/2024 г. на РС – Мадан. Изнесена е и статистика на уважени искове по съдилища. Излагат се доводи относно необходимостта да бъде присъдено брутно, а не нетно трудово възнаграждение. По отношение възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК се сочи, под материален интерес по смисъла на чл. 7 ал. 2 от НМРАВ се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор. С отговора се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се уважат изцяло исковите претенции; претендират се разноски. В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв. В. Р. поддържа въззивната жалба. Въззиваемата не се явява в съдебно заседание. От пълномощникът й адв. В. П. е постъпило писмено становище, с което поддържа изложените в отговора на въззивната жалба доводи. Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното: По делото безспорно е установено, че ищцата Шина С. С. е полагала реално труд в СУ „В. Д.“ гр. Ч. като „старши учител“ до 21.06.2023 г., когато трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10а от КТ. Ищцата до 18.06.2023 г. е била член на синдикална организация към Синдиката на българските учители. Не е спорно, а и от представения Анекс от 10.08.2023 г. към КДТ от 06.12.2022 г. се установява, че текстът на чл. 27 е изменен, като за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г. Ал. 2 на чл. 27 предвижда, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно чл. 27, ал. 3, т. 2, индивидуалните основни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между страните и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%. Спорът в настоящото производство се свежда до отговора на въпроса дали анексът от 10.08.2023 г. има приложение и по отношение на лицата, които към този момент вече са били с прекратени трудови правоотношения. Формирана е противоречива практика по този въпрос по идентични казуси. Така например, в Решение № 397/16.10.2024 г. по в. гр. д. № 525/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, Решение № 242/14.10.2024 г. по в. гр. д. № 361/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, Решение № 283/04.10.2024 г. по в. гр. д. № 416/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, Решение № 166/30.12.2024 г. по описа на ОС - Кърджали по в. гр. д. № 251/2024 г., Решение № 40/13.02.2025 г. по описа на ОС - Смолян по в. гр. д. № 8/2025 г., Решение № 80/04.04.2025 г. по описа на ОС - Перник по в. гр. д. № 53/2025 г., Решение № 38/07.02.2025 г. по в. гр. д. № 680/2024 г. по описа на ОС - Перник, Решение № 170/11.12.2024 г. по описа на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 263/2024 г., Решение № 156/12.12.2024 г. по в. гр. д. № 250/2024 г. по описа на ОС – Кърджали и др. е възприето, че и на лицата, напуснали системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., се дължи заплащане в увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално отработеното в посочения сектор на образователната система, защото според чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица са били все още заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода 01.01.2023 г. – 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното възнаграждение за реалната престация. Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение. Това разбиране противоречи и на практиката на ВКС. В решение № 116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III гр. о., изрично е прието, че "обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения". Това означава, че и прекратени трудови правоотношения могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно положението на работниците или служителите. С изменението от 10.08.2023 г. се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса – 01.01.2023 г., считано от която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал момент, считано от 01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му. Страните по КТД изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г., поради което това е и моментът, към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. В цитираните решения е посочено още, че ако се възприеме, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, съответно в един и същ обем. Отделно от това, в съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023 г. изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. – датата на подписване на допълнителното споразумение към КТД. Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите на анекса са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. От друга страна, налице е съдебна практика и в противен смисъл, която е обективирана в Решение № 369/22.04.2024 г. по в. гр. д. № 409/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, Решение № 726/27.06.2024 по в. гр. д. № 726/2024 г. по описа на ВОС, Решение № 1422/17.12.2024 г. по в. гр. д. № 2232/2024 г. по описа на ВОС, според която съгласно изменения с Анекса от 10.08.2023 г. текст на чл. 27, ал. 2 КТД, за заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персона в системата на предучилищното и училищното образование е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати, както и на съответните разходи за осигурителните им вноски, които се осигуряват от държавния бюджет. Анексът в чл. 27, ал. 2 използва терминът "заети в системата на предучилищното и училищното образование", а в чл. 27, ал. 3 се посочва, че част от средствата осигурени от държавния бюджет са за увеличение на работните заплати на "работещите" в системата на образованието. И двата термина обозначават актуалност на трудовата заетост /сегашно време/, което дава основание да се приеме, че кръгът на ползващите се лица са тези, които изпълняват трудовата си функция, т. е са в трудово правоотношение, към датата на приемането му. Ако целта на изменението бе да бъде актуализирано /увеличено/ възнаграждението на всички лица в системата на образованието считано от 01.01.2023 г., без оглед дали тяхното правоотношение е действащо или прекратено, тогава тази цел е следвало да бъде терминологично или смислово обоснована с посочване, че касае всички лица, "заети" към посочената задна дата – 01.01.2023 г. В случая такова отразяване липсва. Допълнителен аргумент в посока на възприетото тълкуване е и фактът, че в изменения с Анекса текст на ал. 3 на ал. 27 от КТД се предвижда, че се гарантират минималните основни заплати на педагогическите специалисти, "които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност", което означава, че касае служители, които са в трудово правоотношение към момента на сключване на анекса, а не такива с прекратено правоотношение, доколкото към тях няма как вече да има "изисквания за заемане на длъжността". Именно на това основание следва да се приеме, че посочената задна дата - 01.01.2023 г. не следва да се тълкува като разширяване на кръга на правоимащите, а като посочване на периода, от който настъпват по-благоприятните последици за съответна категория лица – "заети" и "работещи", към които Анексът е приложим. В този смисъл неоснователни са твърденията на ищцата, че посочената "задна дата" представлява придадено "обратно действие" на Анекса и по същество представлява "уговорено друго" в КТД съгласно чл. 54, ал. 1 от КТ досежно момента на влизането му в сила. Дори да се приеме, че предвидената възможност в чл. 54 от КТ за уговаряне на различен момент за влизане в сила на КТД от деня на сключването му, може да касае отделна негова клауза, а не целия договор, в случая коментираната дата на изменението 01.01.2023 г. не се явява "задна дата" спрямо датата на влизане в сила на КТД – 26.11.2022 г., посочена в ПЗР. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите, посочени в първата група от цитираните решения. С приетия анекс е придадено обратно действие на текстът на чл. 27 от КТД, считано от 01.01.2023 г. Виждането, че тази задна дата е приложима само за заетите към момента на сключването на анекса не намира опора в самия анекс, а се извежда от практиката, обективирана във втората група решения, по тълкувателен път. Следва да се отбележи обаче, че съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. В случая, очевидно е, че текстът на анекса е изключително не добре формулиран и предполага различно тълкуване на смисъла, в който са вложили подписалите го. Нещо повече. В дадени незадължителни тълкувания - Становище на КНСБ /достъпно в Интернет/ и писма от МОН се съдържат коренно различни виждания на самите страни по КТД и Анекса към него относно приложимостта на последния спрямо лицата с вече прекратени трудови правоотношения. Страните по КТД имат коренно различни представи относно заложеното в подписания от тях анекс и по отношение на кои лица има действие същият, което е намерило израз и в неясната му формулировка, предпоставяща варианти за прилагането му и в единия, и в другия смисъл. Това, от една страна, е недопустимо, а от друга – наличието на такава непрецизност не следва да бъде тълкувана в ущърб на служителя, който вече е престирал труда си на работодателя, наред с тези служители, които продължават да имат действащи трудови договори. Още повече, че към датата на момента на увеличението, която е 01.01.2023 г., ищцата е била в трудово правоотношение с ответното училище /а разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Анекса, цитирана по-горе в изложението, гласи следното: "индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението, тоест към 01.01.2023 г.,... се увеличават... "/. Настоящият съдебен състав намира, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключването на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т. е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (редакция от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти като за педагогически специалист на длъжността старши учител е предвидена сумата от 1763 лева (до последващото изменение на наредбата от 01.01.2024 г.). Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. С това законодателят е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основното възнаграждение за дължността на ищцата на същата стойност - 1763 лева, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната си заплата. Последващо прекратяване на трудовото правоотношение не засяга правното положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. Щом увеличението е разчетено от 01.01.2023 г., то е разчетено за всички работещи в системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., като без значение е фактът, че ТПО е прекратено по-късно. С оглед на това следва да се има предвид ретроактивно действие, а именно увеличение на заплатите със задна дата от 01.01.2023 г., а не датата на сключването на анекса – 10.08.2023 г. В процесния случай правните субекти, полагали труд като педагогически специалисти в периода от 01.01.2023 г. до 10.08.2023 г., се намират в една и съща ситуация в посочения период, независимо от това дали трудовите им правоотношения са прекратени преди 10.08.2023 г. или са съществували и след тази дата. Тези служители са полагали еднакъв по естеството си труд, за идентични длъжности и при едни работодатели. Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е с обратно действие – считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването му – 10.08.2023 г. Принципно страните по един договор може да се съгласяват за постигане на различни правни резултати, но такива, които са разрешени от закона. В тази връзка следва да се прецени дали законът разрешава правният ефект на преговорите и постигнатите споразумения на синдикално ниво в бранша да бъде отнесен към задна дата. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от КТ КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго, като разпоредбата не е императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят относно началния срок, от който ще породи действие договора. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона – да са страни по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 от ЗНА. Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга правното му положение към поранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. Затова ищцата, която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, както и размера на съответните обезщетенията, изчислявани на базата на увеличената работна заплата. Не се споделят изложените възражения, че трудово възнаграждение в по-висок размер би могло да се изплати въз основа на допълнително споразумение между страните, доколкото по арг. от чл. 118, ал. 3 от КТ сключването на такова споразумение – за увеличение на работната заплата на служителя, не е необходимо. Относно размера на претенциите съдът цени изцяло заключението на вещото лице по приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно експертизата разликата между изплатените и полагащите се на ищцата суми, изчислена на база Анекс Д01-192 към КТД е следната: брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г. е в размер на 1 772, 87 лева и лихва 380, 61 лева; обезщетението за неизползван годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ за 17 работни дни е в размер на 271, 77 лева и лихва 58, 34 лева; обезщетение при придобито право на пенсия в размер на 3 516, 70 лева и лихва 754, 98 лева. Неоснователно е възражението относно присъждане на брутното трудово възнаграждение. В тази насока районният съд е обосновал решението си с посочената практика на ВКС и предвид изричното вписване в диспозитива на решението за присъждане на „брутно“ трудово възнаграждение, не са налице основания за нарушаване на публичния интерес. Предвид гореизложеното обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 2 000 лева за адвокатско възнаграждение. Поради това Смолянски окръжен съд