Решение № 35 от 27.5.2026 г. на Районен съд - Средец по дело № 527/2025 г.

Делото е образувано по повод депозирана искова молба от П. Т. Б., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес в град Средец и със съдебен адрес за получаване на съобщения, призовки и книжа: град Бургас, •••• - адвокат М. П. от АК – гр. Бургас, против „ДАР – МЕС“ ЕООД, с ЕИК: 203559438 , със седалище и адрес на управление в село Дебелт, п. к. 8314, община Средец, •••••, и адрес за получаване на кореспонденция в град Средец, •••• - Месарница „ДАР - МЕС", Месарски магазин, представлявано от Едноличния собственик и Управител Д.Г.Г., с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване на искове като първият е с правно основание по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 124, ал. 3 от ГПК а вторият с правно основание по чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 124, ал. 3 от ГПК. Иска се, да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 30 945 лева (тридесет хиляди деветстотин четиридесет и пет), представляваща: 1./ Стойността на неизплатените ми трудови възнаграждения в общ размер на 29 595 лева (двадесет и девет хиляди петстотин деветдесет и пет) за целия период на трудовото ми правоотношение от 01.01.2018 г. до 01.03.2025 г. (86 месеца), формирана по следния начин: 12 м-ца по 255 лева (1/2 от МРЗ за 2018 г.) брутно трудово възнаграждение за периода от м. Януари 2018 г. до м. Декември 2018 г.; 12 м-ца по 280 лева (1/2 от МРЗ за 2019 г.) брутно трудово възнаграждение за периода от м. Януари 2019 г. до м. Декември 2019 г.; 12 мца по 305 лева (1/2 от МРЗ за 2020 г.) брутно трудово възнаграждение за периода от м. Януари 2020 г. до м. Декември 2020 г.; 12 м-ца по 325 лева (1/2 от МРЗ за 2021 г.) брутно трудово възнаграждение за периода от м. Януари 2021 г. до м. Декември 2021 г.; 12 м-ца по 355 лева (1/2 от МРЗ за 2022 г.) брутно трудово възнаграждение за периода от м. Януари 2022 г. до м. Декември 2022 г.; 12 м-ца по 390 лева (1/2 от МРЗ за 2023 г.) брутно трудово възнаграждение за периода от м. Януари 2023 г. до м. Декември 2023 г.; 12 мца по 466.50 лева (1/2 от МРЗ за 2024 г.) брутно трудово възнаграждение за периода от м. Януари 2024 г. до м. Декември 2024 г.; 2 м-ца по 538.50 лева (1/2 от МРЗ за 2025 г.) брутно трудово възнаграждение за периода от м. Януари 2025 г. до м. Февруари 2025 г. включително, ВЕДНО с мораторна лихва в размер на 430 лева (четиристотин и тридесет) за всяко закъснение по месеци от датата на падежа /30-то число на месеца, следващ месеца на отработването/, до датата на завеждане на исковата ми молба (24.09.2025 г.) върху дължимите и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.01.2018 г. до 01.03.2025 г. (86 месеца) включително, с начален момент /падеж/ - 26.02.2018 година. Конкретизирана по месеци исковата ми претенция за мораторна лихва е в размер на 5 лева (пет), с начален момент /падеж - 28.02.2018 година и периодите на мораторната лихва както следва: 28.02.2018 г. – 24.09.2025 г. (датата на входиране на исковата ми молба), 30.03.2020 г. – 24.09.2025 г., 30.04.2018 г. - 24.09.2025 г., 30.05.2018 г. – 24.09.2025 г. и т.н.; 2./ Сумата в размер на 900 лева (деветстотин), представляваща неизплатено обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск и непогасен по давност за календарните 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г., на основание чл. 224 от КТ, ВЕДНО с мораторната лихва в размер на 20 лева (двадесет) от датата на прекратяване на ТПО - 01.03.2025 г. до датата на завеждане на исковата ми молба (24.09.2025 г.); ВЕДНО със законната лихва върху всички главници от датата на завеждането на иска - 24.09.2025 година, до окончателното им изплащане, КАКТО и направените разноски по делото, включително и заплатено адвокатско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че през месец октомври 2016 г. ищеца започнал работа в „ДАР – МЕС“ ЕООД с ЕИК 203559438, на длъжност „Продавач – консултант“, с място на работа - търговските обекти на фирмата, като последно съм работила в Месарница „ДАР – МЕС“, Месарски магазин, на адрес: град Средец, ул. „Мичурин“ № 1, на второ трудово правоотношение, като едва през месец януари 2018 г. бил подписан Трудов договор за допълнителен труд по реда на чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/, извън установеното работно време по основното трудово правоотношение при 4- часово работно време и основно месечно възнаграждение 1/2 (една втора) от минималната работна заплата за страната. Излага се, че месечното трудово възнаграждение било договорено да се изплаща до 30-то число на месеца, следващ месеца на положения труд. Въпреки договорения начин и срок на изплащане на трудовото възнаграждение в трудовия договор, ответника не изплащал редовно и в срок дължимите трудови възнаграждения по време на трудовото правоотношение - основни и допълнителни, както и не били връчвани редовно фишове за РЗ. Наред с това ответника не водел редовна отчетност на ползвания полагаем платен годишен отпуск, нито уведомявал ищцата за размера, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години, съгласно императивната разпоредба. Релевира се, че съгласно трудовия договор имала право на 10 дни (десет) основен платен годишен отпуск, но много често по разпореждане на ответника се налагало ищцата да работи извънредно в месарския магазин, като не и бил е заплащан положения извънреден труд. Излага се, че поради тези причини на 01.03.2025 г. ищцата подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и трудовият договор с ответника бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие. Релевира се, че изчакала ответника доброволно да изплати дължимите възнаграждения и обезщетения, което не станало, като не била връчена и заповед за прекратяване на трудовия договор. В тази връзка била изпратена и Нотариална покана с рег. № 1575, том 1, акт № 42 от 07.07.2025 г. на Веселина Кирилова - нотариус с рег. № 560 на Нотариалната камара, с район на действие РС - Средец, която била връчена на ответника на 10.07.2025 г. като към момента на подаване на исковата молба не били уредени отношенията между страните. Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, е постъпил от ответника „ДАР – МЕС“ ЕООД, с ЕИК: 203559438 . Намира исковата молба за нередовна, а по същество за неоснователна. На първо място, се възразява по отношение на редовността на исковата молба, относно уточнение на петитума, както претендираните главници, така и по отношение на претендираните лихви за забава по периоди и претендирани суми. На следващо място се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „а“ и б „В“ от ЗЗД по отношение на претендираните трудови възнаграждения и мораторни лихви за периода 01.01.2018 г. до 24.09.2022 г. Излага се, че ищцата е била в трудови правоотношения с ответното дружество от 08.01.2018 г. до 28.02.2025 г., като не отговаря на обективната истина изложеното в исковата молба, че същата е работила в магазините на дружеството от м. октомври 2016 г., тъй като трудовият договор с последната е сключен на 08.01.2018 г., като тя е постъпила на работа на 10.01.2018 г. след връчването й на справка за приетото от НАП уведомление по чл. 62 ал. 5 от КТ. Не отговаряло на истината изложеното в исковата молба, че на ищцата не е изплащано редовно и в срок трудово възнаграждение, тъй като ищцата е получавала редовно договореното трудово възнаграждение всеки месец, както и допълнително такова за всички нейни лични и официални празници в годината. Релевира се, че ищцата и семейството изградили приятелски отношения с управителя на ответното дружество. Съпругът й В.Б. също започнал работа в магазина на дружеството през месец април 2021 година и продължил да работи дори и след като ищцата прекратила трудовото си правоотношение. Допълва се, че тя винаги е работила на касата в магазина на дружеството и е имала достъп до оборотните парични средства на дружеството, като винаги е можела да вземе сама от касата своето трудово възнаграждение, ако същото не й е било изплащано. На всички наети от дружеството по трудово правоотношение лица винаги били заплащани дължимите възнаграждения за положения от тях труд, като било осигурявано допълнително храна и напитки за времето, в което са били на работа, предоставяни били хранителни продукти от наличните в магазина безплатно, а ако се е налагало да работят извънредно, този труд също им е бил заплащан. С оглед изградените между ищцата и управителя на ответното дружество приятелски отношения заплащането на ищцата трудовото възнаграждение за всеки месец било на ръка, като се разбрали, че след работа ще отиде при счетоводителката на дружеството да подпише ведомостта за заплати, но се оказало, че не го е правила и не е оправдала доверието на управителя. Възразява се по отношение на изложеното в исковата молба обстоятелство, че на ищцата не е връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и че тя „търпеливо“ е изчакала да й бъдат заплатени дължимите възнаграждения и обезщетения. Излага се, че многократно е била поканвана да подпише заповедта за прекратяване на трудовия й договор и да получи дължащото й се последно трудово възнаграждение ведно с обезщетението за неползвания от нея отпуск, като подпише ведомостта на дружеството за получените суми. Най-накрая тя се съгласила и да отиде при счетоводителката на дружеството, като е подписала заповедта за прекратяване на договора си, но е отказала да получи даваната й от счетоводителката дължаща й се сума. По отношение на платения годишен отпуск, се релевира, че по време на трудовото й правоотношение, ищцата никога не е подавала молба за ползването на такъв, като е ползвала многократно само отпуск поради временна нетрудоспособност, който е бил заплащан. Възразява, че частично исковите претенции са погасени по давност, а в останалата им част са неоснователни. В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М. П. при БАК, като се поддържат предявените искове, както и сторените с молбата доказателствени искания. Прави се искане за изменение на исковите претенции. По същество на делото пледира за уважаване на претенциите и присъждане на съдебни разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК и доказателства към него. В съдебно заседание ответникът, редовно призован не изпраща законен представител. Представлява се от адв. М. М. при БАК. Поддържа отговора на исковата молба и моли съдът да отхвърли исковите претенции. С протоколно определение от 24.04.2026 г. е приет направения частичен отказ от иск по реда на чл. 233 от ГПК, по повод предявените с искова молба от П. Т. Б., с ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес в град Средец и със съдебен адрес за получаване на съобщения, призовки и книжа: град Бургас, •••• - адвокат М. П. от АК – гр. Бургас, против „ДАР – МЕС“ ЕООД, с ЕИК: 203559438, със седалище и адрес на управление в село Дебелт, п. к. 8314, община Средец, •••••••, и адрес за получаване на кореспонденция в град Средец, •••• - Месарница „ДАР - МЕС", Месарски магазин, представлявано от Едноличния собственик и Управител Д.Г.Г. искове, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 31.07.2022 година общо на стойност 21 005 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковете и исковата претенция за мораторна лихва върху оттеглените главници за периода 01.01.2018 г. до 31.07.2022 година общо в размер на 335.00 лева. В същото съдено заседание на основание чл. 214,ал. 1, изр. 3 от ГПК е допуснато изменение на иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца исковата сума общо в размер на 15 888.04 лева (петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и четири стотинки) или равностойността им в евро - 8 123.43 евро (осем хиляди сто двадесет и три евро и четиридесет и три евроцента), представляваща: 1./ Стойността на неизплатените й в нетен размер трудови възнаграждения общо в размер на 11 600.59 лева (единадесет хиляди и шестстотин лева и петдесет и девет стотинки) или равностойността им в евро - 5931.29 евро (пет хиляди деветстотин тридесет и едно евро и двадесет и девет евроцента), нетно възнаграждение за периода от 01.08.2022 г. до 01.03.2025 г., ВЕДНО със законната лихва от датата на завеждането на иска - 24.09.2025 година до окончателното й изплащане, КАКТО и мораторна лихва върху тази главница общо в размер на 2447.25 лева (две хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) или равностойността им в евро – 1251.26 евро (хиляда двеста петдесет и едно евро и двадесет и шест евроцента) и Стойността на неизплатеното й обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за календарните 2022 г., 2023 г., 2024 г. и пропорционално на отработеното време през 2025 г., на основание чл. 224 от КТ в размер на общо 1705.41 лева (хиляда седемстотин и пет лева четиридесет и една стотинки) или равностойността им в евро - 871.96 евро (осемстотин седемдесет и едно евро и деветдесет и шест евроцента), ВЕДНО със законната лихва от датата на завеждането на иска - 25.09.2025 година до окончателното й изплащане, КАКТО и мораторна лихва върху тази главница общо в размер на 134.79 лева (сто тридесет и четири лева седемдесет и девет стотинки) или равностойността им в евро - 68.92 евро (шестдесет и осем евро и деветдесет и два евроцента). По делото e допуснатa, назначенa, изготвенa и приетa съдебноикономическа експертиза, към която са изготвени и две допълнителни заключения. По делото в качеството на свидетели са разпитани М. Т. К. и Д.В.Б.. По делото са допуснати и приети представените от страните писмени доказателства. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателствапоотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че по силата на сключен между страните Трудов договор - № 5/08.01.2018 година, ищецът се задължил да полага труд в полза на ответното дружество на длъжността „Продавач-консултант“. На основание сключения трудов договор ответникът се задължил да заплаща трудово възнаграждение в размер на 283 лева, с периодичност на изплащане месечно и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 1 % след навършване на една година стаж по специалността във фирмата, до 30 число на следващия месец. Страните договорили право на платен годишен отпуск на работника в размер на 20 работни дни. Договорено е непълно работно време в размер на четири часа. Страните са се съгласили срокът за предизвестие и за двете да е в размер на тридесет дни. Не се спори, че работникът е постъпил на работа на 10.01.2018 г. Съгласно допълнително споразумение от 01.01.2020 г., към трудов договор, сключен на 08.01.2018 г., страните се споразумели да изменят трудовия договор в частта относно основното трудовото възнаграждение, като същото да е в размер на 305 лева. Съгласно допълнително споразумение от 01.01.2021 г., към трудов договор, сключен на 08.01.2018 г., страните се споразумели да изменят трудовия договор в частта относно основното трудовото възнаграждение, като същото да е в размер на 325 лева. Съгласно допълнително споразумение от 01.04.2022 г., към трудов договор, сключен на 08.01.2018 г., страните се споразумели да изменят трудовия договор в частта относно основното трудовото възнаграждение, като същото да е в размер на 355 лева. Съгласно допълнително споразумение от 01.01.2023 г., към трудов договор, сключен на 08.01.2018 г., страните се споразумели да изменят трудовия договор в частта относно основното трудовото възнаграждение, като същото да е в размер на 390 лева. Съгласно допълнително споразумение от 01.01.2024 г., към трудов договор, сключен на 08.01.2018 г., страните се споразумели да изменят трудовия договор в частта относно основното трудовото възнаграждение, като същото да е в размер на 470 лева. Съгласно допълнително споразумение от 01.01.2025 г., към трудов договор, сключен на 08.01.2018 г., страните се споразумели да изменят трудовия договор в частта относно основното трудовото възнаграждение, като същото да е в размер на 540 лева. В производството по делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, което е прекратено със Заповед № 1/28.02.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.03.2025 г. С нотариална покана с рег. № 1575, том 1, акт № 42 от 07.07.2025 г. на Веселина Кирилова нотариус с рег. № 560 на Нотариалната камара, с район на действие РС – гр. Средец, е отправена от ищцата до ответника покана, доброволно да оформи документите по прекратеното трудовото правоотношение, като заповед за прекратяване на трудово правоотношение, служебни бележки, УПИ, обр. 3 за трудовия стаж на ищцата, като ги изпрати незабавно на посочения служебен адрес, а именно град Бургас, п. к. 8000, •••• за адвокат М. П.. Също така с нотариалната покана, ответникът е поканен доброволно да изплати дължимите трудови възнаграждения за времето на трудовото правоотношение от месец Октомври 2016 година до 01.03.2025 година, както и дължимото обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск до датата на прекратяване на трудовото правоотношение по личната банкова сметка на ищцата, която е била предоставена, както и в законния срок по чл. 128а от КТ да предостави заверени копия от всички документи в трудовото досие за времето на трудовото правоотношение от месец Октомври 2016 година до 01.03.2025 година /в т.ч. молби за отпуск и заповеди/, както и заверени копия от първоначалния ми трудов договор и всички допълнителни споразумения, заедно с длъжностната характеристика за длъжността, която е заемала, ведомостите за изплатени възнаграждения по отношение нея за срока на трудовото правоотношение, както и да издаде Служебна бележка за изплатените трудови възнаграждения от месец Октомври 2016 година до 01.03.2025 година. Нотариалната покана е връчена на ответника на дата 10.07.2025 година, видно от Разписка № 1/10.07.2025 г. на нотариус Веселина Кирилова. По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза и две допълнителни заключения към нея, които не са оспорени от страните и са приети от съда като обективни и компетентно дадени. Вещото лице, изготвило заключенията, се е позовало върху представените по делото доказателства и материали представени от ТД на НАП – гр. Бургас, от ответника ведомости за заплати и извлечения от банковите му сметки, както и въз основа на изисквани справки от и проверки при ответника, от заключението на които се установява, че съгласно представената от ответника информация, са подадени в ТД на НАП гр.Бургас: Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда изх.№ 02388183002577/10.01.2018 г. от работодател „ДАР - МЕС", ЕИК 203559438 за сключен договор с П. Т. Б., ЕГН •••••••••• - продавач-консултант; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда изх.№ 30Е002118339/06.03.202 г. от работодател „ДАР – МЕС“, ЕИК 203559438 за прекратяване на договор с П. Т. Б., ЕГН ••••••••••, като няма данни за подавани корекции в ТД на НАП от страна на работодателя. Експертизата с е извършена проверка в от ТД на НАП гр. Бургас, на база издаденото съдебно удостоверение. С писмо изх.№ 54-02-680#1/04.02.2026 г. на ТД на НАП, се удостоверява, че ответното дружество има подадени данни с Декларация обр.6 за дължимите вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 01.03.2025 г., както и, че задълженията по тях са платени. От данните за начислени удръжки по ведомостите за заплати, експертизата установява, че са удържани суми за данък ЗДДФЛ, осигуровки за ДОО, здравни и ДЗПО, в общ размер на 6 535,95 лв. С молба на ответника, представена по делото на 25.11.2025 г. е подадена информация за платени данък ЗДДФЛ и осигуровки в същия размер. Експертизата е подложила на анализ представените по делото от ответника ведомости за заплати, извърши необходимите изчисления и установи следното: За периода от 01.01.2018 г. до 01.03.2025 г. са начислени следните суми: Брутно трудово възнаграждение - 29 991,31 лв.; Удръжки - 6 535,95 лв.; Нетно трудово възнаграждение - 23 455,36 лв. Възнагражденията са начислени с основните заплати, договорени с: Трудов договор от 08.01.2018 г. - 283,00 лв.; Споразумение от 01.01.2020 г. - 305,00 лв.; Споразумение от 01.01.2021 г. - 325,00 лв.; Споразумение от 01.04.2022 г. - 355,00 лв.; Споразумение от 01.01.2023 г. - 390,00 лв.; Споразумение от 01.01.2024 г. - 470,00 лв.; Споразумение от 01.01.2025 г. - 540,00 лв. Възнагражденията са начислявани при непълно работно време в дневни граници от 4 часа. На представените по делото ведомости няма положен подпис на „получател“. На вещото лице не са представени платежни документи за изплатени трудови възнаграждения на ищцата. Експертизата извърши изчисления за установяване размера на лихвите за забава за всяко месечно трудово възнаграждение за период от 26-то число на месеца следващ месеца, за който е начислено възнаграждението до датата, предхождаща датата на завеждане на делото - 24.09.2025 г. Общият размер на лихвите за забава за периода 26.02.2018 г. - 24.09.2025 г., възлиза на 10 023,04 г. Съгласно представена от работодателя Справка за полагаем и ползван годишен отпуск, ищцата не е ползвала платен годишен отпуск за 2022 г. - 2025 г. Такъв не е начисляван и по ведомостите за заплати. С експертизата са извършени изчисления за установяване размера на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, съобразно броя дни неизползван платен годишен отпуск и размера на средно дневното брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец - февруари 2025 г. с начислено БТВ от 559,44 лв. Среднодневното брутно трудово възнаграждение от 27,07 лв. е изчислено при 248 работни дни за 2025 г. /559,44 лв. : 20,67 дни = 27,07 лв./ и средномесечни работни дни на месец от 20,67 лв. /248 дни : 12 месеца = 20,67 работни дни на месец/. За 2022 г., 2023 г. и 2024 г. се полагат по 20 дни платен годишен отпуск, съгласно подписания трудов договор. За 2025 г., пропорционално на отработеното време от 01.01.2025 г. до 28.02.2025 г., се полагат 3 дни. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлиза общо на 1 705,41 лв. Лихвата за забава, изчислена за посочения в задачата период от 01.03.2025 г. до 24.09.2025 г., възлиза общо на 134,79 лв. От данните за начислени удръжки по ведомостите за заплати, експертизата установява, че са удържани суми за данък ЗДДФЛ, осигуровки за ДОО, здравни и ДЗПО, в общ размер на 6 535,95 лв. С молба на ответника, представена по делото на 25.11.2025 г. е подадена информация за платени данък ЗДДФЛ и осигуровки в същия размер. Платените данък ЗДДФЛ и осигуровки, които са за сметка на работника възлизат общо на 6 535,95 лв., по години, както следва за 2018 г. – 722,48 лв.; за 2019 г. – 730,32 лв.; за 2020 г. – 823,96 лв.; за 2021 г. 840,10 лв.; за 2022 г. – 737,41 лв.; за 2023 г. – 1048,16 лв.; за 2024 г. – 1286,66 лв.; за 2025 г. – 346,86 лв. От допълнително заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерите на брутното и нетно трудово възнаграждение на ищцата за периода м.април 2022 г. - м.февруари 2025 г., при допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 1 % на година. При договорен клас от 1 % към датата на подписване на трудовия договор, за м.април 2022 г. допълнителното възнаграждение е 4 %, при стаж от 4 години от подписване на трудовия договор от м.януари 2018 г. Същият се увеличава с 1 % за всяка следваща година. Изчисленията на експертизата са представени в таблица Приложение № 1, находяща се на лист № 342 от делото. Общият размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода м.април 2022 г. - м.февруари 2025 г., възлиза на 15 455,97 лв. /сбор на колона № 7 от лявата таблица/ Общият размер на нетното трудово възнаграждение на ищцата за периода м.април 2022 г. - м.февруари 2025 г., възлиза на 12 173,59 лв. /сбор на колона № 9 от лявата таблица/. От второ допълнително заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза се установява, че Общият размер на нетното трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.01.2018 г. до 01.03.2025 г., изчислен при поставеното условие с участието на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 1 % на година и включено нетно трудово възнаграждение за месеците септември 2022 г. и октомври 2022 г., възлиза на 24 319,71 лв. /сбор на колона № 9 от таблицата Приложение № 1/, находяща се на лист № 385-386 от делото Законната лихва за забава, изчислена за периода от 26-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи трудовото възнаграждение, до 24.09.2025 г. - датата, предхождаща датата на завеждане на делото, възлиза на 10 306,84 лв. /сбор на колона № 11 от таблицата Приложение № 1/. Посочен е и общият размер на нетното трудово възнаграждение на ищцата за периода от 01.08.2022 г. до 01.03.2025 г., изчислен при поставеното условие с участието на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 1 % на година и включено нетно трудово възнаграждение за месеците септември 2022 г. и октомври 2022 г., възлиза на 11 600,59 лв. /сбор на колона № 9 от таблицата Приложение № 2/. Законната лихва за забава, изчислена за периода от 26-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи трудовото възнаграждение, до 24.09.2025 г. - датата, предхождаща датата на завеждане на делото, възлиза на 2 447,25 лв. /сбор на колона № 11 от таблицата Приложение № 2/. В хода на съдебното дирене в качеството на свидетел е разпитана М. Т. К. без роднинска връзка със страните, която излага пред съда, че познава ищцата от много дълго време, а управител на ответното дружество Д., след като ищцата започнала работа при него през 2018 г. Посочва, че е била редовен клиент на магазина, където работила ищцата, който се намирал до къщата където живее и къщата на майката на свидетеля като в последствие обекта бил преместен на адрес: гр. Средец, ул. „Мичурин“ № 1 или номер 2. Допълва, че е запозната с работното време на ищцата, което било такова, че почти нямала почивка, от едната работа като свърши отивала на другата работа, вечер до късно, събота и неделя, работила по празничните дни, почти всеки ден от дневна отивала на нощна на другата й работа. Излага, пред съда, че ищцата е споделяла много пъти, че работодателят не и дава заплатите. Обещавал й да й даде, но така си отиваха нещата. Другите работници в магазина били съпругът на ищцата В. и сина й. В хода на съдебното дирене е разпитан в качеството на свидетел Д.В.Б. – син на ищцата. Същият заявява пред съда, че ищцата работи при ответника от есента на 2016 г., като първоначално магазинът се намирал в гр. Средец, ул. „Димитър Кичев“ № 4, а сега на гр. Средец, ул. „Мичурин“ № 1. Излага, че едва през 2018 година е сключен трудов договор между страните. Посочва, че многократно е помагал на майка си в магазина. Заявява, че ответникът не плащал трудови възнаграждения на ищцата, включително и в натура, под формата на месо или продукти продавани в магазина, като когато са взимали такива, винаги са ги заплащали. В тази връзка свидетелските показания дадени от М. Т. К., съдът кредитира в пълнота, с оглед обстоятелството, че същите се подкрепят от представените по делото доказателства. За установяване на релевантни по делото факти, е разпитан свидетелят свидетеля Д.В.Б. – син на ищцата Б.. Фактът, че разпитаният свидетел е син на ищцата Б., не означава сам по себе си, че на показанията не може да се вярва. Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане (притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването, на релевантните факти едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а) степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б) степента на обоснованост, в) степента на разностранност и г) степента на автентичност („Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48). Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му (Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК). В настоящия казус свидетелските показания на Д. Б. не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани (в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК). Не могат да се игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина, а в случая от съпруг, за който се прилагат същите правила (Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК). Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК), роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги страна (Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК). В случая от показанията свидетеля Бонев се установява изложената фактическа обстановка и от събраните по делото писмени доказателства, като не се установи противоречие с тях. Разказаното от свидетеля е и вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно (водещи критерии за оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 55). В тази връзка следва да се кредитират показанията на свидетеля Д. Б., но не в цялост. На същите не следва да се дава вяра единствено по отношение на момента на възникване на трудовото правоотношение между страните, тъй като е тази част противоречат с представените по делото писмени доказателства, със заключенията до допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза и показанията дадени от свидетеля М. Т. К., от които се установява, че трудовото правоотношение е възникнало на 08.01.2018 г. От приложените по делото доказателства от ответника се установява, че за времето на действие на трудовия договор, ищцата не е ползвала платен годишен отпуск. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 124 от КТ – едно от основните задължения на работодателя е да заплаща възнаграждение на работника или служителя, който въз основа на сключен трудов договор е полагал труд. Възнаграждението се дължи за извършената работа, която съгласно чл. 125 от КТ работникът или служителят следва да изпълнява точно и добросъвестно /в пълен обем, срочно, с влагане на необходимите знания, умения и сръчности, съобразно технологичните изисквания, с желание възложената работа да бъде изпълнена/. Следователно, наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция. В този смисъл решение № 376 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 329/2011 г., III г. о., ГК. При непрестиране на работна сила правото на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника или служителя: при неизпълнение на трудовите норми по чл. 266, ал. 1 от КТ, при престой и производствена необходимост по чл. 267 от КТ и при производство на некачествена продукция по чл. 268, ал. 3 от КТ – в този смисъл Решение № 171 по гр. д. № 843/2012 г. на IV гр. отд. на ВКС. Следователно трудовото възнаграждение се дължи срещу насрещната престация на работника да изпълнява работата, за която се е уговорил с трудовия договор, което е негово основно задължение. Същевременно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ установява оборима презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения, включително за задължението на работника да се явява на работа и да престира работната си сила, поради което в тежест на работодателя е да обори тази презумпция като осъществи обратно доказване, че работникът/служителят не се е явявал на работа и не е полагал труд, което следва да бъде пълно и главно. В разглеждания случай се установи, че между страните е съществувало трудово правоотношение за периода от 08.01.2018 г. до 01.03.2025 г., като на основание презумпцията на чл. 8, ал. 2 КТ се предполага, че през посочения период ищецът се е явявал на работа и е престирал работната си сила. За посочения факт са събрани и непротиворечиви гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М. Т. К. и Д.В.Б., имат преки впечатления за изнесените факти, че ищцата П. Б. се е явявала на работа и е престирала труд през целия период на съществуване на договора. Свидетелите установяват, че ищцата е полагала труд до прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. От друга страна, при носена от ответника доказателствена тежест (изрично разпределена с доклада по делото), последният не е провел надлежно оборване на посочената презумпция чрез доказване при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период или част от него ищцата не е извършвала работата, за която е сключен трудовият договор. Следва да се посочи и че ответникът не е довел без уважителна причина допуснатите му свидетели за провеждане на обратно доказване за оборване на презумпцията, с оглед на което сам се е лишил от възможността да докаже твърденията си. По делото не са представени и доказателства в подкрепа на твърдението на ответника, че е платил на ищцата договореното трудово възнаграждение за процесния период. От страна на ищцата е оспорена истинността /верността/ на представените ведомости за работни заплати за периода от месец Април 2022 г. до м. Февруари 2025 г., включително, в частта на вписания процент за допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /клас/ в колони № 17 и № 18, които не отговарят на постигнатите договорки между страните с Трудовия договор, сключен на 08.01.2018 г. и представените допълнителни споразумения за всяка календарна година от процесния период. Представените ведомости за заплати не са официален свидетелстващ документ. Същите представляват частни свидетелстващи /удостоверителни/ документи, които не носят подписа на ищцата. Като такива същите се ползват с доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти /264-84 ВДА XIII 32/. Тогава същите биха имали силата на извънсъдебно признание на иска по смисъла на чл. 175 от ГПК и биха важили срещу своя издател /34-78 ВДА XI 38; 1556-84-IV, Сб. 193/. Частните свидетелстващи документи не се ползват с никаква доказателствена сила, ако с тях издателят им удостоверява изгодни за себе си факти. Те не могат да се противопоставят на ищцата след като не носят нейния подпис /трайна практика на ВДА: 85-69 VI 36; 133-78-XI 37; 264-84 XIII 32; също 1556-84-IV Сб.193/. Такива документи представляват извънсъдебно писмено твърдение на заинтересуваната страна, в случая ответника. Този извод се формулира римското правило в правото: scriptum pro scribente nihil probat sed contra scribentem. На следващо място същите не установяват плащане на трудово възнаграждение. С оглед направеното възражение за изтекла погасителна давност, изменението на искът и отказът от иск, направен в хода на съдебното дирене, на ищеца се дължи трудово възнаграждение за отработените месеци за периода от 01.08.2022 г. до 01.03.2025 г. в нетен размер от 11600,59 лв. (за м. 08. 2022 г. до м. 12.2022 г. включ., в размер на 1700, 94 лв.; за м. 01. 2023 г. до м. 12.2023 г. включ., в размер на 3776,80 лв.; за м. 01. 2024 г. до м. 12.2024 г. включ., в размер на 4582,93 лв.; за м. 01. 2025 г. до м. 02.2025 г. включ., в размер на 1539,92 лв.) съответно 5931,29 евро. В посочения размер се включва както уговореният размер на основното брутно трудово възнаграждение, така и клас прослужено време. Така ответникът следва да заплати на ищецът сумата в размер на 5931,29 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 25.09.2025 г. до окончателното изплащане на главницата. По иска по чл. 86 от ЗЗД. Възникването на главно задължение за заплащане на дължимите в полза на ищеца трудови възнаграждения се установи в производството. Плащането на възнаграждението, съгласно Трудов договор - № 5/08.01.2018 г., е следвало да се прави до 30 число на следващия месец, като за м. 08.2022 г. е следвало да се извърши до 30 септември 2022 г., като от следващия ден работодателят е изпаднал в забава. Съгласно второто допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, законната лихва за забава, изчислена за периода от 26-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи трудовото възнаграждение, до 24.09.2025 г. - датата, предхождаща датата на завеждане на делото, възлиза на 2 447,25 лв., или 1251,26 евро. Следователно ответникът дължи обезщетение за забава върху главното вземане за трудово възнаграждение за м. 09.2022 г. до м. 03.2025 г., в общ размер на 1251,26 евро. По иска по чл. 224, ал. 1 от КТ. В тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на основанието за прекратяване, както и размера на брутното си трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец. В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му. В производството по делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, което е прекратено със Заповед № 1/28.02.2025 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 01.03.2025 г. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от КТ, правото за който не е погасено по давност. Съгласно т. 8 от трудовия договор ищецът има право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за една година. С исковата молба се претендира обезщетение за платен годишен отпуск в размер на по 20 работни дни за календарните 2022 г. за 2023 г., 2024 г. и три работни дни за календарната 2025 г. или общо 63 работни дни. С отговора на исковата молба макар и абстрактно е направено възражение за настъпила погасителна давност по отношение на всички претенции, като настоящият съдебен състав намира, че се отнася и до тази погасителната давност и по чл. 176а от КТ. Съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 01.03.2025 г. Съгласно правилото на чл. 176а, ал. 1 от КТ към 31.12.2024 г. се е погасило правото на ищцата да ползва платения си годишен отпуск за 2022 г. Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото, за който не е погасено по давност. Установената давност по чл. 176а от КТ е две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това. От изричната разпоредба на чл. 224, ал. 1 от КТ следва изводът, че единствените предпоставки за правото на това обезщетение са прекратяване на трудовото правоотношение и работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за годината на прекратяването и за предходните години. Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл. 177 от КТ, а именно той се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Между страните няма спор относно обстоятелството, че ищецът не е ползвал целия полагаем му се платен годишен отпуск за календарните 2022 г. за 2023 г., 2024 г. Спорно по делото е обстоятелството дали правото на ползване на платения годишен отпуск за процесния период е погасено по давност. Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. В ал. 2 е уредено, че когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага, а според ал. 3 когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително. В случая по делото не се събраха доказателства за направено искане от ищцата да ползва отложен отпуск за предходна година и което да е сторено до края на 30 юни респ. отказ на работодателя за ползването му. Платеният годишен отпуск е субективно право на работника или служителя по трудовото правоотношение, което се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната страна по трудовото правоотношение - работодателя. Волеизявлението на работника или служителя се обективира в писмена молба (така чл. 22, ал. 2 от НРВПО), в която се посочват основанието и размерът на искания отпуск, както и календарния период на неговото ползване. Волеизявлението на работодателя се обективира в писмена заповед за разрешаване на отпуска (така чл. 173, ал. 1 от КТ). Тя следва да съдържа разрешение за ползване на отпуск на определено основание с определена продължителност и през точно определен календарен период от време. Само въз основа на това разрешение работникът или служителят може да започне ползването на отпуска и то след като е узнал за писменото изявление за разрешение. Така с решение Решение № 44 ОТ 15.02.2012 Г. ПО ГР. Д. № 532/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС се приема, че от разпоредбата на чл. 173 пт КТ следва, че субективното право на платен годишен отпуск се упражнява по определен в закона ред, който включва както писмено волеизявление на работника или служителя, с което се отправя искане за ползване на отпуска и в което се посочват видът, размерът, календарният период от време за ползване на искания отпуск /освен в изрично предвидените случаи, в които платеният годишен отпуск може да се ползва независимо от желанието на работника или служителя/, така и писмено волеизявление на насрещната страна по трудовото правоотношение /работодателя/, с което се разрешава отпускът. Ползването на отпуск без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което работникът или служителят носи дисциплинарна отговорност. Доказването на ползвания платен годишен отпуск като положителен факт, който изключва вземането по чл. 224 от КТ, е в тежест на работодателя, а той може да я проведе с помощта на всички доказателствени средства /решение № 247/25.02.2020 г. по гр. д. № 3200/2018 г. ВКС, Трето ГО/. При иск за обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, основан на отрицателното твърдение за неползван полагаем годишен отпуск от работника или служителя, възражението че отпуск е ползван е установим факт в трудовия спор. Доказването, че за времето на отсъствие от работа работника или служителя е ползвал именно платен годишен отпуск е в тежест на работодателя и е допустимо с всички доказателствени средства, като начисляването и получаването на възнаграждение като за разрешен платен годишен отпуск също имат доказателствено значение. В конкретния случай по делото не се събраха доказателства доказателства, от които да се установи ползване или отлагане ползването на платения годишен отпуск за процесния период. В случая за полагаемия се отпуск за 2022 г., двугодишната погасителна давност е започнала да тече от 01.01.2023 г., и е изтекла към датата, на прекратяване на трудовото правоотношение - 01.03.2025 г. (последният ден от давностния срок е 31.12.2024 г.). С оглед изложеното, претендираното обезщетение за неползван ПГО за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. г. се явява основателен. Съгласно приетите без възражения заключения по съдебноикономическата експертиза, които се кредитират от съда, за 2023-2025 г. ищецът има право на 43 дни платен годишен отпуск, като за посочения период последната не е ползвала платен годишен отпуск. При това ищецът има неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. в размер на 20 работни дни; за 2024 г. в размер на 20 работни дни и за 2025 г. в размер на 3 работни дни. Размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изчислява на база среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни– чл. 224, ал. 2, вр. чл. 177 от КТ. Според заключението на вещото лице, което следва да се отнесе не за 63, а за 43 работни дни, за установяване размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, съобразно броя дни неизползван платен годишен отпуск и размера на средно дневното брутно трудово възнаграждение за последния отработен месец - февруари 2025 г. с начислено БТВ от 559,44 лв. Среднодневното брутно трудово възнаграждение от 27,07 лв. е изчислено при 248 работни дни за 2025 г. /559,44 лв.: 20,67 дни = 27,07 лв./ и средномесечни работни дни на месец от 20,67 лв. /248 дни: 12 месеца = 20,67 работни дни на месец/. За 2023 г. и 2024 г. се полагат по 20 дни платен годишен отпуск, съгласно подписания трудов договор. За 2025 г., пропорционално на отработеното време от 01.01.2025 г. до 28.02.2025 г., се полагат 3 дни. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск възлиза общо на 1164,01 лв. или 595,15 евро. С оглед изложеното, претендираното обезщетение за неползван ПГО за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. г. се явява основателно до претендирания размер от 1164,01 лв. или 595,15 евро, като за над тази сума до претендирания размер от 1705,41 лв. или 871,96 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Така ответникът следва да заплати на ищецът сумата в размер на 595,15 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 25.09.2025 г. до окончателното изплащане на главницата По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Възникването на главно задължение за заплащане на дължимото в полза на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се установи в производството. Съгласно правилото на чл. 228, ал. 3 от КТ паричното обезщетение по чл. 224 от КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят изпада в забава и дължи съответното обезщетение заедно със законната лихва. В конкретния казус не се твърди, нито се установява по отношение на ищцата да е уговорен различен от предвидения в КТ срок за плащане. Съобразно цитираните разпоредби, денят за изпълнение на задълженията е определен и на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането му, поради което без правно значение е нотариалната покана от ищцата изпратена до ответника покана за плащане на претендираните парични суми. Предвид това, доколкото трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено, считано от 01.03.2025 г., то паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя не по-късно от 30.04.2025 г., когато е настъпил падежът на вземането за обезщетение по чл. 224 от КТ. Предвид частичното уважаване на иска по чл. 224 от КТ до размера от 1164,01 лв. или 593,61 евро, то лихвата за забава следва да бъде изчислена върху тази сума. На основание чл. 162 от ГПК, тъй като искът е установен частично по своето основание, съдът следва да определи размера на дължимата се лихва за забава, който изчислен с помощта на електронен калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html). При изложените съображения следва да се присъди лихва за периода от 01.05.2025 до 24.09.2025 г. При тези обстоятелства искът за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ е основателен и доказан за периода от 01.05.2025 г. до 24.09.2025 г. в размер от 58,66 лева или 29,99 евро, като за периода от 01.03.2025 г. до 30.04.2025 г. и за разликата до пълния предявен размер от 134,79 лева или 68,92 евро, искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. Разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК предвижда постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Законодателят не е изброил конкретно кои обезщетения за работа подлежат на предварително изпълнение, поради което следва да се приеме, че такива са всички вземания с характер на обезщетение, които възникват за работника във връзка с изпълнението на неговите трудови функции и работния процес. Вземанията по чл. 242, ал. 1 от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че съдът допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по ч. гр. д. № 658/2010 г., Г. К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта, с която в полза на ищеца са присъдени трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. По отношение на разноските: Според правилата на ГПК и изхода на спора и двете страни имат право на разноски. По делото не са релевирани възражения за прекомерност на договорените и заплатени адвокатски възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете. Процесуалният представител на ищеца в последното по делото открито съдебно заседание представя списък с разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева или 2045,17 евро за съдебното производство пред Районен съд – гр. Средец; авансови такси за връчване на Нотариална покана от 07.07.2025 г. на ответника в размер на 48 лева или 24,54 евро, адвокатски хонорар за образуване в размер на 1000 лв. или 511,29 евро за образуване изпълнително производство по издадена Обезпечителна заповед № 67 от 11.11.2025 г. на БОС въз основа на Определение № 2819 от 10.11.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 1869/2025 г. по описа на БОС, такса за образуване на изп. д. № 1105 /2025 г. на ЧСИ Иванка Миндова е размер на 108 лева или 55,22 евро и държавна такса за разглеждане на частна жалба срещу Определение №360 от 25.09.2025 г. по гр. д. №527/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Средец в размер на 7,67 евро, или общо 5171 лева или 2643,89 евро. Ищецът претендира разноски за водене на делото. Съгласно т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС, за да бъдат възстановени направените от страната, в чийто интерес е изхода по делото, съдебно-деловодни разноски за платен адвокатски хонорар, последният следва да бъде позитивно доказан като действителен разход за страната. Доказването на това обстоятелство, сочи се в цитирания Тълкувателен акт, може да бъде както с договор за правна защита, така и с други писмени доказателства, установяващи по недвусмислен начин, че страната е реализирала плащане в полза на представляващия я процесуален представител (обичайно в практиката това са банкови извлечения или разписки на самите адвокати, че са получили съответна сума в качеството си на довереници). По делото са ангажирани изискуемите съгласно посочения тълкувателен акт доказателства за реалното сторени разходи за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2556,46 евро (2045,17 евро + 511,29 евро). На следващо място ищецът претендира още следните суми, представляващи разходи – такса за образуване на изп. д. № 1105 /2025 г. на ЧСИ Иванка Миндова е размер на 108 лева или 55,22 евро и държавна такса за разглеждане на частна жалба срещу Определение №360 от 25.09.2025 г. по гр. д. №527/2025 г. по описа на Районен съд – гр. Средец в размер на 15 лева или 7,67 евро. Приетото в задължителната практика на ВКС разрешение е за присъждане на направените от страните в обезпечителното производство разноски с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход – т. 5 на ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. (в този смисъл и актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 270 от 28.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2345/2024 г.). Обезпечителният процес има две фази – по допускане на обезпечението на иска и по налагане на допуснатата обезпечителна мярка и независимо, че те се развиват пред различни органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния изход на спора. Обезпечителното производство няма характер на изпълнително такова и липсва изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от СИ, като преценката за дължимостта им са на исковия съд. Разноски по изпълнението могат да се съберат от съдебния изпълнител директно, съгласно чл. 79 ГПК /без изпълнителен лист/, но само в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на друг изпълнителен титул, но разливащото се по чл. 400 от ГПК производство пред СИ е обезпечително, а не изпълнително (яж. Определение № 60277 от 18.06.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 678/2021 г., II т. о.). По изложените съображения следва да се присъдят и разноските по връчване на нотариална покана от 07.07.2025 г. Направените от ищцата разноски не следва да се присъждат в пълен размер, а съобразно уважената част от исковите претенции. Предвид цената на първоначално предявените искове и съобразно уважената част от тях, както и направеният отказ от иск, ответникът, следва да заплати сторените от ищцата разноски в общ размер на 1304,69 евро. Съобразно отхвърлената част от претенциите на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 51,80 евро, представляваща част от сторените от него разноски за депозит за възнаграждение на вещото лице, извършило съдебно- икономическа експертиза. По делото не са представени доказателства за договорено заплащане на адвокатско възнаграждение, както и заплащане на такова. Съобразно нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК и при отчитане на уважената част от претенциите ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – гр. Средец сумата от 647,71 евро, представляваща част от следващата се в полза на съда държавна такса за разглеждане на исковете, както и от заплатените от бюджета на съда депозити за възнаграждения на вещото лице. Така мотивиран, съдът