Решение № 691 от 11.5.2026 г. на Районен съд - Плевен по дело № 5849/2025 г.

Производството е образувано по искова молба на Ж. Д. Д. срещу ДКТ „•••“ ЕИК ••••••••••••, в която се посочва, че на 30.09.2022г. е сключила ТД с ответника на длъжност „актьор“ за срок от шест месеца, с шестмесечен период на изпитване в полза на работодателя и с 90 дневно предизвестие за прекратяване.Твърди се, че на 03.04.2023г. е изтекъл срока за изпитване и по настояване на работодател е сключено ДС към ТД, като се променя основанието от чл.70 от КТ към 68, ал., т.1 от КТ и се определя нов срок на договора до 03.04.2025г. Твърди се, че на 04.08.2025г. ТД е прекратен едностранно, без предизвестие от работодателя на осн.чл.325, ал.1 т.3 от КТ.Изложено е становище относно сключването на срочни ТД със срок за изпитване, че срокът на изпитване не може да бъде по- дълъг от 1 месец и следователно в конкретния случай срокът на изпитване е изтекъл на 30.10.22г. и същият е станал безсрочен на 01.11.2022г.Ако се приеме, въпреки текста на чл.70 от КТ, то срокът е изтекъл на 31.03.2023г. и от 01.04.2023г. е станал безсрочен.Твърди се, че работодателят не е спазил 90 дневното предизвестие за прекратяване на договора.Посочва се, че в заповедта за прекратяване на ТПО е посочено, че следва ищецът да върне сумата 4966,28лв. за неправомерно получено ТВ за периода 03.04.2025г.-31.07.2025г. С ИМ се иска отмяна на Заповед за прекратяване на трудов договор от 04.08.2025г. на Директор ДКТ, в условията на евентуалност да бъде осъден ответника да заплати сумата от 4800 лв. представляваща обезщетение за неспазено 90 дневно предизвестие за прекратяване, и осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4145,61 лв. за периода 01.01.2024г.-04.08.2025г. неизползван платен годишен отпуск от 57 дни, платими по банков път. В срока по чл. 131,ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ДКТ „•••, с който се оспорва исковата молба като неоснователна и се предявява насрещна искова молба, с която се иска ищецът да заплати сумата от 4966,28 лв., неоснователно получено трудово възнаграждение за периода от 03.04.2025 г. до 31.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба, до окончателното изплащане на вземането. Ответникът оспорва представените от ищеца писмени доказателства като нечетливи и моли съдът да задължи страната да представи годни писмени доказателства. Ответникът формулира довод за недължимост на обезщетение по чл. 220,ал. 1 КТ при прекратяване на трудовия договор на осн. чл.325,ал.1,т.3 КТ, както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като ищецът не е полагал труд след 03.04.2025г. а за предходните периоди следвало да се отчете дали ищецът има използвани или компенсирани дни отпуск по ведомости на театъра. В заключение моли предявените искове да бъде отхвърлени и се претендират разноски. Твърди се, че неправомерно е изплатена сума от 4966,28 лв. като трудово възнаграждение за периода от 03.04.2025г. до 31.07.2025г., през който ищецът по първоначалната ИМ, не е полагал труд и тази стойност е правилно квалифицирана според ответника като задължение за възстановяване, тъй като е дадена без правно основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД. Ответникът счита, че ищецът демонстрира поведение, несъвместимо с принципа на добросъвестност по чл. 8,ал.1 КТ, като претендира трудови и имуществени права, въпреки че реално не изпълнява реална трудова дейност, същият фигурирал само формално в щатното разписание според доклада на контролния орган към Министерство на Културата, и това представлявало злоупотреба с трудовото му качество. За работодателя съществувало задължение да преустанови това състояние, за да осигури законосъобразност и финансова дисциплина в културната институция. В срока за отговор на насрещната искова молба е постъпил такъв от ответника по нея, с която счита предявения иск за неоснователен. Твърди си, се че по предявения насрещен иск ДКТ „•••“ категорично и по безспорен начин установявал, че е налице хипотезата на чл. 69 КТ, а именно, че е сключения нов срочен трудов договор се е превърнал в безсрочен с оглед обстоятелството, че Ж.Стоилова е продължила да изпълнява трудовите си функции и задължения по договора и след т.н. му изтичане. Нямало противопоставяне от работодателя и имало налични доказателства, че същият е приел продължение и се е съгласил с това. ДКТ „•••“ по повод изпълнение на договора съгласувал и одобрил програма на постановките, в които участва актьорът в периода от април до август месец на 2025 г., като били съставени отчети от „•••“ ЕООД към ДКТ „•••“ за същия период за реализираните представлявания с участие на ответника, както и ползваните театрални афиши за представянето на тези представления. Поради това ДКТ „•••“ заплатил на ответника възнаграждение с оглед изпълнените от него ангажименти, без възражения. Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и заключението на ССЕ, установи следното от фактическа страна: Не е спорно, че на 30.09.2022г. е сключила ТД с ответника на длъжност „актьор“ за срок от шест месеца, с шестмесечен период на изпитване в полза на работодателя и с 90 дневно предизвестие за прекратяване.Твърди се, че на 03.04.2023г. е изтекъл срока за изпитване и по настояване на работодател е сключено ДС към ТД, като се променя основанието от чл.70 от КТ към 68, ал., т.1 от КТ и се определя нов срок на договора до 03.04.2025г. Твърди се, че на 04.08.2025г. ТД е прекратен едностранно, без предизвестие от работодателя на осн.чл.325, ал.1 т.3 от КТ.От длъжностна характеристика на „актьор“ към ДКТ „•••“, код по НКПД №26556001, се установява, че заемащият длъжността наизустява текстове и реплики, изиграва произведението на сцена, подготвя се за изпълнение на роля, поддържа театрална, пластична и музикална култура, изпълнява задачи по реализация на четиригодишната програма за развитие на ДКТ •••, при спазване на нормативната уредба. Актьорът е подчинен на директора, а по време на репетиции и представления - на режисьора. Ищецът се е запознал с длъжностната си характеристика на 30.09.2022 г. По заповед №РД09-558/04.06.2025г., на Министъра на Културата е извършена извънпланова проверка на ответника и е съставен Доклад №94-00- 836/30.06.2025 г. на Министерство на Културата, в който са констатирани груби нарушение от страна на тогавашния директор Д.М. и е препоръчано за представленията на театрална формация „Мелпомена“, включени в репертоара на ДКТ „•••“ гр. Плевен, да се приложи чл. 16 от Методика за разпределение на средства по чл. 23а,ал.1,т.1 ЗЗРК. С тази формация предходният директор е сключил обществена поръчка, за разпространение на шест заглавия от репертоара на театъра - „Благородния испанец“, „ Жена ми се казва Борис“, „Вражалец“, „Баща ми се казва Мария“, и др. Основната трупа на театъра се увеличила от 35 на 50 актьора за три години към 11.06.2025 г. Единадесет актьора, назначени от директора Д. М., са на половин щат, от трупата на „Мелпомена“. За 2024 г. пет постановки, включени в репертоара, са спектакли на „Мелпомена“. ДКТ „•••“ представял в официалната страница за своя постановка единствено „Вражалец“, но представяйки за собствена продукция представленията на „Мелпомена“ има право на субсидия по чл.23а,ал.1,т.1 ЗЗРК. Един от актьорите назначен по трудово правоотношение на 4 часов работен ден, е ищецът. От приложените от ищеца извадки на постери на представление се вижда, че ищецът е част от изброения актьорския състав представящ „Жена ми се казва Борис“, „Благородният испанец“, и „Баща ми се казва Мария – на село“. Видно от приложените протоколи, подписани от „•••“ и ДКТ „•••“, е че са отчетени реализирани приходи в брой и брой на продадени билети за изброените по горе спектакли, представени на 03.04.2025 г., 12.05.2025 г. на сцена в ДК „•••, 07.04.2025 г. в ДКТ „•••“ Плевен, на 08.04.2025 г. в НЧ „Наука- 1870“ гр. •••, на 11.04.2025 г., 15.04 и 16.04.2025 г. в открита сцена „Сълза и смях“ гр. •••, на 22.04.2025 г., 13.05.2025 г. на сцена НХК гр. Бургас, на 23.04.2025 г. на сцена ФКЦ гр. •••, на 26.04.2025 г. на открита сцена „Сълза и смях“ гр. •••, на 28.04, 30.04.2025г., 09.05.2025 г., 10.06.2025 г., 11.06.2025 г., 17.06.2025 г. в ДКТ „•••“ гр. Плевен; на 08.05.2025 г. в Общински младежи гр. •••н, и др. С протокол от 30.04.2025 г., от 09.06.2025, 10.06.2025 г. ответникът е отчел на изпълнителя „•••“ продадените чрез онлайн платформи продажби на билети. С атакуваната Заповед № РД 05-269/04.08.2025 г. на Директор на ДКТ „•••“ на осн. чл. 325,ал.1, т.3 КТ се прекратява без предизвестие трудово правоотношение с ищцата, считано от 04.08.2025 г., тъй като сключеният трудов договор №06-111/30.09.2022 г. е за определен срок, изтекъл на 03.04.2025 г. и по доклад на Министерство на Културата, актьорът се води на работа само по документи. Заповядано е още ищецът да възстанови сумата от 4966,28 лв. неправомерно получено трудово възнаграждение за периода от 03.04.2025 г. до 31.07.2025 г. Заповедта е подписана от работодателя и гл. счетоводител. От показанията на свид. А.Л. се установява, че заема длъжност при ответника „ касиер-домакин“ ,не познава лично ищцата, не я виждала, но при нея идват всички документи - отпуски, командирования, заповеди за освобождаване. Тя обработва документите свързани с програмата на театъра - командировки и изплащане на касаи че е имало турнета на театъра, но не е издавала командировъчни на ищцата. Свид. М.а посочва, че не е виждала ищцата, но не е запозната с участията й. От заключението на ССЕ се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец е 1600 лв., а стойността на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 21 дни е в размер на 1460,88 лв. , платени са реално 20 дни, независимо, че няма заповеди от Директора и молби от лицето. При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявени са допустими искове с правно основание чл. 344,ал.1,т.1 КТ, чл. 220,ал.1 КТ и чл.224,ал.1 КТ, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД. Съдът приема за безспорно, че страните са постигнали съгласие и сключили трудов договор на 30.09.2022 г., по силата на който ищецът е заемал длъжност „актьор“ на четири часов работен ден, с месторабота ДКТ ••• в гр. Плевен, а ответникът като работодател е следвало да заплаща трудово възнаграждение в размер на 1600 лв.Становището съда е,че е имало договор за изпитване, като след изтичане на срока – шест месеца, като е сключено ДС за определен срок до 03.04.2025г. е сключен срочен трудов договор.След това лицето е продължило да се явява от името на театъра-за което са представени афиши, протоколи за отчетени пари, и в които е посочено, че се играят представления от името на театъра из страната, то това е продължило повече от пет дни и не е имало възражение от страна работодателя, а даже е и изплащал трудово възнаграждение, то договорът е станал безсрочен към датата на издаване на заповедта. Ако се приеме тезата на ищеца, че срочният договор със срок за изпитване е изтекъл на 01.04.2023г., то същият е станал безсрочен и с ДС от 03.04.2023г., не се променя основанието на ТД- пак е със срок за изпитване, което е недопустимо- то договорът пак е станал безсрочен и то още от 01.04.2023г. Предвид горното, Заповед № РД 05-269/04.08.2025 г. на Директор на ДКТ „•••“, с която е прекратено трудовото правоотношение без предизвестие, поради изтичане на срокът на трудовия договор съгласно чл. 325,ал.1,т.3 КТ, е незаконосъобразна, тъй като сключеният между страните трудов договор е за неопределено време съгласно чл. 68,ал.5 КТ, и не може да бъде прекратен на посоченото от работодателя основание по чл. 325,ал.1,т.3 КТ, поради изтичане на срока на договора. Ето защо, предявеният иск по чл. 344,ал.1,т.1 КТ е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Съдът за основателен частично предявения осъдителен иск с правно основание чл. 224,ал.1 КТ.За 2025г. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, служителят е имал право на платен годишен отпуск - 21 дни. В практиката на ВКС - Решение №330/05.11.2013г. по к.гр.д. №1220/2013г., е прието, че работникът или служителят има право на парично обезщетение по чл.224,ал. 1 КТ, именно поради това, че заради прекратяването на трудовото правоотношение той не може да използва платения си годишен отпуск, който не е използвал до момента на прекратяването. Когато по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението (в широк смисъл) бъде отменено като незаконосъобразно, трудовото правоотношение не се възстановява между страните. То се възстановява по силата на съдебното решение, само ако по делото е предявен и е уважен с решението и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ (аргумент от чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ). Поради това, - при наличие на такъв неизползван отпуск, който не е погасен по давност, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят винаги има право на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за времето до датата на уволнението, независимо от това дали в същото съдебно производство, в което той е предявил иска си за това обезщетение, са уважени или са отхвърлени и негови искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, т.е. независимо от това дали уволнението е отменено като незаконосъобразно или е било законосъобразно, и дали ищецът е възстановен на работа или не. В конкретния случай, конститутивният иск по чл. 344,ал.1,т.1 КТ е основателен, но трудовото правоотношение не се възстановява, тъй като не е предявен иск по чл. 344,ал.1,т.2 КТ, поради което ищецът има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск към датата на прекратяването. Съгласно заключението на ВЛ- са изплатени реално 20 дни и остава още един ден.При това положение следва да се уважи за един ден в размер на 35,57 евро/69,56 лв./ и отхвърли за разликата до 2119,62евро/ 4145,61 лв./, като неоснователен. Предявеният иск по чл. 220,ал.1 КТ съдът приема, че е неоснователен, тъй като обезщетението се дължи,само когато договорът е прекратен законно, но без да се спази срока на предизвестието, а в случая е признато за незаконно уволнението. Предявеният иск по чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД в размер на 2539,22 евро, е неоснователен, тъй като не е налице една от кумулативно предвидените в закона предпоставки - изначална липса на правно основание. Полученото от служителя трудово възнаграждение след 03.04.2025г. е в изпълнение на основното задължение на работодателя по трудовия договор - да заплати трудово възнаграждение на служителя. Така имущественото разместване е настъпило на годно правно основание - безсрочен трудов договор.Ето защо и доколкото не е налице горепосочената кумулативна предпоставка на осъдителния иск по чл. 55,ал.1, пр.1 ЗЗД, същият е недоказан по основание, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Останалите възражения и доказателства, не следва да се обсъждат, като неотносими към спора. При този изход на спора, отговорността за разноски следва да бъде разпределена между страните по правилата на чл. 78,ал.1 и ал.3 ГПК според уважената част на исковата претенция, респ. отхвърлената част. Ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по предявените искове по чл. 344, ал.1,т.1 от КТ и чл. 224, ал.1 КТ- съразмерно уважената част, а именно 225,28 евро адвокатско възнаграждение; и 400 евро адв. възнаграждение за насрещния иск, който е изцяло отхвърлен. Ищецът дължи на ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 758,03евро, съразмерно отхвърлената част от исковите претенции, като съдът е редуцирал възнаграждението по минимума в Наредба№1/2024г., с оглед фактическата и правна сложност на делото.При компенсация на дължимите разноски, следва ищецът да заплати на ответника сумата 132,75 евро.Страните по договора за правна помощ не са разграничили възнаграждението, поради което съдът приема, че е платено възнаграждение за всеки иск по равно. Ищецът е освободен от задължението да заплаща държавна такса и разноски съгласно чл. 83,ал.1,т.1 ГПК, поради което отговорността по чл. 78 ГПК е само за дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът обаче дължи на осн. чл. 78,ал.6 ГПК всички държавни такси и разноски в полза на съдебната власт, съобразно уважената част на осъдителния иск и другият е неоценяем или общо 40,90 евро д.т., 150 евро- възнаграждение за вещо лице. Водим от горното, съдът