Решение № 292 от 16.6.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 204/2026 г.

дело № 20265200500204 по описа за 2026 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК, във връзка с чл.317 ГПК. С решение на Пещерски районен съд № 35 / 30.01.2026 г. постановено по гр.д. № 992/2025 г. е отменено като незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на ищцата П. Т. Б., ЕГН ••••••••••, от гр.П., ул."О."№27 А, от длъжността "Заместник директор на ТП ДГС П." извършено със Заповед на ответника от № 3-18- 377/09.07.2025г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ.Възстановена е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ П. Т. Б., ЕГН ••••••••••, на длъжността "Заместник директор на ТП ДГС П..Осъдено е Държавно Горско Стопанство „П.",ЕИК 2016195800118 като Териториално поделение на „ЮЖНО ЦЕНТРАЛНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ"-гр.Смолян, адрес на управление: гр.П., ул.„М.Т. " №129 , представлявано от Директор -инж. К.А.Г., да заплати на П. Т. Б., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 344 т. 3 от КТ във вр. чл. 225 ал. 1 от КТ сумата от 12 067,62 евро / равностойност на 23 602,20лева/ , ведно със законната лихва от датата на образуване на делото -04.09.2025г. до окончателното плащане. Допуснато е предварително изпълнение на вземанията за присъдено обезщетение. Разпределена е отговорността за разноски. В двуседмичния срок, считано от обявения от съда срок по чл.315, ал.2 ГПК, решението е обжалвано от ДГС „ П. „ ТП на ЮЦДП гр. Смолян чрез законният му представител инж. К.Г. , със становище за неговата незаконосъобразност, неправилност, необоснованост, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Сочи се, че съдът уважавайки иска на ищцата, неправилно е приел уволнението за незаконно, с оглед приложимата норма на чл. 328 ал. 2 от КТ, според която , служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие и поради сключването на договор за управление на предприятието, като уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора, но не по-късно от 9 месеца. Поддържа се, че в случая са били налице всички предпоставки за законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ , а именно: компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение, ищецът да е измежду лицата, който представляват, ръководството на предприятието „ по смисъла на пар.1. т.З от КТ: преди прекратяване на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на работодателя по смисъла на nap. 1. т. 1 КТ§ да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Основанието за уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ е сключеният договор за управление и възложените с него на директора на ТП „ ДГС П. „ задачи за успешно управление на стопанската дейност на ДГС П. - териториално поделение на ЮЦДП - Смолян, като именно за ефективното изпълнение на ръководената от него стопанска дейност, законът предоставя право на управителя да си подбере нов екип по негова преценка. Сочи още, че държавните предприятия за управление на горските територии, съгласно чл. 163, ал. 3 от ТЗ са юридически лица със статут на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, които осъществяват дейността си в определения им със закона район. В чл. 164 от Закона за горите /ЗГ/ е посочено, че предприятията са с двустепенна структура - централно управление и териториални поделения. Законодателно е предвидено с лицето, изпълняващо длъжността „директор" на държавното предприятие да се сключва договор за управление, който отговаря на определени изисквания за форма и съдържание, с който се задължава срещу възнаграждение да осъществява и определен стопански резултат, посочен в договора за управление / или друг документ/, като възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и изпълнението на дейностите в цялото предприятие, като той носи и имуществена отговорност при неизпълнение на управленската програма /чл.175, ал.2 ЗГ/. Директорът на предприятието от своя страна сключва договори за управление с директорите на териториалните поделения /чл.172, ал. 1, т. 4 от ЗГ/. Директорът на териториалното поделение, въз основа на сключения договор за управление е директора на предприятието, организира и контролира дейностите, свързани с предмета на дейност на предприятието, в съответния териториален обхват на поделението, организира и контролира цялостната работа на поделението, стопанисва имуществото, сключва договори, свързани с дейността на поделението. То е самостоятелен работодател по смисъла на nap. 1, т. 1 от ДР на КТ.Поддържа се в случая , че по силата на сключен Договор за управление № ДУ-01-14/19.11.2024 г. директора на „ Южноцентрално „ ДП гр. Смолян е предал ръководството и представителството на ТП ДГС „ П. „ на инж. К.Г.. Договорът е сключен на основание чл. 173, ал. 3 от Закона за горите. От съдържанието на договора не се установява да е уговорено постигане на конкретна стопанска или производствена програма, но възнаграждението на директора на стопанството се определя при условията и по реда, определени с Наредба № 22/14.12.2012 г. за условията и реда за определяне на средствата за работна заплата в държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите и техните териториални поделения / чл. 3. aл. 1 от договора/, с уговорено внасяне в полза на предприятието от директора на поделението на гаранция за качествено изпълнение на договора / чл. 16 от договора/, която съгласно чл. 17 от договора подлежи на задържане при причинена вреда на поделението от неговия директор, констатирана с одит, възложен при прекратяване на договора за управление, като директорът се освобождава от отговорност с акт на директора на предприятието, след извършен одит. Предвидено, че директорът на поделението изготвя годишен финансов план на поделението, който се представя в централното управление на предприятието /чл.12, т.9а/. и който директорът на предприятието утвърждава. Предвидено е още, че поема задължение да организира, ръководи и контролира дейностите, свързани с предмета на дейност на държавното предприятие съгласно действащото законодателство във връзка с този предмет /чл.13/, изготвя и представя в централното управление изготвения съгласно Закона за счетоводството финансов отчет на поделението /чл.12. т. 12/. изготвя и представя писмен доклад за дейността си и финансов отчет за дейността на поделението в 30-дневен срок след приключване на всяко тримесечие. Изрично и изчерпателно в договора за управление са посочени основанията за прекратяване на договора. Съгласно задължението на директора на поделението за постигане на определени финансови резултати, за неизпълнението на които същият носи отговорност, следва да се приеме, че за него е налице правото по чл. 328, ал. 2 от КТ за сформиране на управленски екип, с оглед постигане на определен икономически резултат при изпълнение на управленската му програма.Поддържа се, че по делото е установено наличието на сключен договор за управление, който като елемент от фактическия състав на процесното уволнително основание, е приложим по отношение на определен кръг работодатели, а именно търговец или стопанско предприятие, което има за основна задача постигането на конкретни стопански резултати и икономически показатели. Именно поради това управлението се предава на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск, в уговорен срок, определен стопански резултат. Без значение е собствеността на капитала - държавен, общински или частен, като ТП „ ДГС П. „ безспорно е от кръга работодатели, по отношение на които е приложимо уволнителното основание по чл. 328. ал. 2 от КТ.Поддържа се , че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон е приел за незаконосъобразно самото връчване на оспорваната заповед на директора на ТП „ ДГС П. „. В случая е извършено правомерно връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, а именно чл. 328. ал. 2 от КТ. Имайки предвид правната доктрина, когато работникът или служителят е започнал ползването на разрешен отпуск, спрямо него действа предварителната закрила по чл. 333. ал. 1. т. 4 от КТ при уволнение. Закрилата обаче е приложима само в случаите на прекратяване на трудовия договор на някое от посочените в същата разпоредба основания - чл. 328, ал. 1. точки 2, 3,5,11 и чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ. В тези случаи работодателят може да извърши уволнението само с предварително писмено разрешение на инспекцията по труда, което трябва да е получено към момента на връчване на заповедта за уволнение. Следователно закрилата при уволнение е обвързана от прекратителното основание и от конкретните обстоятелства към момента на връчване на заповедта. В конкретния случай се поддържа , че е налице прекратяване на трудово правоотношение на безвиновно основание, което е абсолютно допустимо и предпоставя липсата на нарушение от страна на работодателя при връчване на уволнителната заповед. Освен това се поддържа, че при прекратяване на трудово правоотношение на някое от безвиновните основания по чл. 328 КТ, каквото в случая е използвано, е достатъчно да се посочи правната норма, поради която се прекратява трудовия договор. Изискване извън посочване на правната норма, послужила като основание за издаване на заповед за прекратяване на трудов договор в някоя от хипотезите на чл. 328 от КГ не е предвидено. Уволнителната заповед се явява законосъобразна, поради наличие на фактическия състав на приложеното от работодателя прекратително основание, а именно сключения договор за управление и неговото надлежно упражняване. Поддържа се, че това обстоятелство е налице. При сключен договор за управление по смисъла на чл. 328 ал. 2 от КТ безспорно за работодателя възниква правото да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, заемаща ръководна длъжност в стопанството по смисъла на nap. 1, т. 3 от ДР на КТ, именно поради релевантния правопораждащ факт- сключения Договор за управление № ДУ-01- 14/19.11.2024 г. между „ Южноцентрално „ ДП гр. Смолян и инж. К.Г. - директор на ТП „ ДГС П. „.Подчертава се , че съгласно формираната съдебна практика, при заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основанието по чл. 328 ал. 2 от КТ не е необходимо същата да е мотивирана с фактическите основания за уволнението на конкретния ръководен служител, тъй като преценката за освобождаването му, в случай че са установени кумулативните предпоставки на нормата на чл. 328 ал. 2 от КТ е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Изложеното според жалбоподателя обосновава извода, че неправилно и необосновано съдът е възприел атакуваната заповед като незаконосъобразна. Имайки предвид изложените правни съображения, при цялостна преценка на обжалвания съдебен акт, се моли съда да уважи представената за разглеждане въззивна жалба, като постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд - П. и да бъдат отхвърлени предявените искове. В срока за отговор, ответникът е подал такъв чрез своят процесуален представител, в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено, като въззивната жалба бъде оставена без уважение. Излагат се доводи по съществото на спора, като се поддържат изложените в исковата молба възражения за незаконосъобразност на процесното уволнение и се доразвиват и обосновават възраженията, по които съдът в обжалваното решение не е изложил мотивирани изводи. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски. Пазарджишкият окръжен съд, за да се произнесе по съществото на спора, съобразно с наведените в жалбата доводи, взе предвид следното: Жалбата против решението е процесуално допустима като подадена в срока по чл.315, ал.2 ГПК, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване акт на съда. Разгледана по същество жалбата против постановеното решение е основателна. Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че работила по силата на Трудов договор от 08.05.1989 г. в ответното Държавно горско стопанство -П. /за краткост ДГС – П./, като след приемането през 2011 г. на сега действащия Закон за горите стопанството било преструктурирано като териториално поделение на новосъздаденото „Южноцентрално държавно предприятие“ДП /за краткост ЮЦДП/, но запазило юридическия си статут на работодател със самостоятелна работодателска власт. През годините Б. заемала различни длъжности в стопанството, но последната заемана такава била „Заместник директор в ТП ДГС П.“. С Допълнително споразумение №28/20.02.2023г. считано от 01.02.2023г. основното и месечно възнаграждение било определено на 2 830,00 лв. Твърди , че с изрично пълномощно от 25.01.2024 г., издадено от Директора на ЮЦДП, в периода от 26.01.2024г. до назначаването на новия Управител - инж.К.Г., на нея било възложено да представлява и фактически да управлява ДГС - П..Твърди се , че през м.януари 2025г. здравословното състояние наищцатасевлошилопоради заболяване на костите на долен крайник /Интермитентна хидрартоза/. В периода от 13.01.2025г. до 10.07.2025г. същата била в непрекъснат отпуск по болест, за което и били издадени последователно болнични листове № Е20244036746; Е20243696039; Е20243696197;Е20251301883; Е20250968084;Е20250968191; Е20250968340.Ищцата поддържа , че на 09.07.2025г. била в стопанството, за да получи производствена характеристика, нужна й за явяване пред ТЕЛК, когато й било представено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор, което тя отказала да подпише, тъй като била в отпуск по болест.В последствие същата узнала, че освен предизвестието, при условията на отказ била оформена и заповед от същата дата 09.07.2025г. за прекратяване на трудовото и правоотношение, каквато не й била представяна и връчвана на 09.07.2025г. Затова на 05.08.2025г. ищцата подала заявление за издаване на преписи и от двата документа. Същите получила на 20.08.2025г. по поща. Тогава тя за първи път се запознала със Заповед №3-18-377/09.07.2025г., съгласно която трудовият и договор се прекратявал считано от 11.07.2025г. Като причини за прекратяването било посочено единствено „на основание чл.328, ал.2 от КТ“. Като свидетели на отказа се били подписали двама служители на стопанството. Счита, че така извършено, уволнението е незаконно, пора поради което го оспорва със следните съображения: 1/ Заповед №3-18-377/09.07.2025г. била неясна и без необходимото съдържание не е описано фактическото основание за прекратяване на трудовия договор с характеризиращите го по закон признаци, ;2/Заповедта не е надлежно връчена на Б.. Същата не и е била предявявана за връчване на 09.07.2025г. и тя не се е запознавала със съдържанието й. Оспорва такова връчване да е било извършвано изобщо, още по-малко в присъствието на сочените двама свидетели.;3/ Сочената в заповедта правна норма на чл.328, ал.2 от КТ, е нетоносима към случая и твърди че не попада в сочената хипотеза тъй като договорът за управление, с който К.Г. е назначен за директор на ДГС-П. не съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, поради което същият не представлява договор за управление, годен изобщо да породи право на уволнение по чл.328, ал.2 от КТ; новоназначеният директор на ДГС-П. не е приел нова бизнес програма, целяща да изпълни поставена му бизнес задача, поради което за него не е възникнала възможност за сформиране на нов управленски екип, респективно не е възникнало право за извършване на уволнение на основание чл.328, ал.2 от КТ.4./Съгласно чл.29, ал.1, т.6 от Правилник за организацията и дейността на „Южно- централно държавно предприятие", който правилник е обявен в Търговски регистър по партидата на ЮЦДП - Смолян, Директорът на териториално поделение на държавното предприятие „съгласува с директора на държавното предприятие назначаването и освобождаването на заместник-директора и главния счетоводител на поделението ". Изисквало се уволнението на заместник-директор на териториално поделение на ЮЦДП, каквото поделение се явява ДГС-П., същото следва да е било съгласувано с директора на ЮЦДП.Твърди , че уволнението на П. Б. не е било съгласувано с директора на ЮЦДП- Смолян, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на същото като незаконно.5./ Твърди и че уволнението е извършено в нарушение на чл.33, ал.1, т.1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/.С жалба до ЮЦДП, получена в предприятието на 23.04.2025г. П. Б. е изложила оплаквания за оказване на натиск и тормоз от Директора на ЮЗДП, използвайки йерархическата подчиненост на ищцата спрямо него.При това положение, като лице по чл.5, във вр. с чл.3, ал.2, т.2 от ЗЗЛПСПОИН Б. се е ползвала със защитата от уволнение, явяваща се специална спрямо тази, уредена от Кодекса на труда.Поддържа се, че несъобразявайки се с посочените специални норми на ЗЗЛПСПОИН работодателят е извършил незаконно уволнение.Ищцата поддържа , че работодателят не е представил в ТП НОИ-Пазарджик представените му от Б. и потвърдени от ТЕЛК болнични листове №№ Е20251301883/01.04.2025г. и Е20250968084/ 14.04.2025г. Оплакване за този незаконосъобразен отказ Б. е отправила до Директора на ТП на НОИ - Пазарджик със заявление подадено по поща и получено на 11.07.2025г. Работодателят е обжалвал последните четири издадени на Б. болнични листове. Ищцата поддържа , че около 8 месеца е отсъствала от работа заради болест. В този дълъг период директорът не е бил възпрепятстван да ръководи ДГС - П. в нейно отсъствие като ръководен кадър, като до завръщането и на работа като Зам. директор е било назначено друго лице - Н.М. избрано от инж. К.Г.. Това фактически е довело до състояние еднакво с това след уволнението на Б..Твърди се , че след уволнението Б. останала без работа и доходи. Последният месец, предхождащ месеца на уволнението, в който е имала отработен пълен работен месец е месец декември 2024 г. с БТВ за този месец възлизащо на 3933.70 лв.Поддържа , че за период от 6 месеца считано от датата на уволнението, от 11.07.2025г. до 11.01.2026г., работодателят и дължи обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ в размер на 23 602.20лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.Моли се съда : 1/ Да се признае уволнението на П. Т. Б. за незаконно и отмени Заповед № 3-18-377/09.07.2025г. на директора на „Държавно горско стопанство П. "ТП;2/ Да възстановите ищцата на предишната работа;3/ Да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за оставане без работа за период от 6 месеца, в размер на 23 602.20лв., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и да се присъдят направените деловодни разноски.Молят на основание чл.242.ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта на иска по чл.225,ал.1 от КТ.Предявяват доказателствени искания и се претендират разноски. В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, който чрез своят процесуален представител оспорва твърденията на ищцата. Излага подробни доводи за законосъобразност на издадената заповед. Твърди, че заповедта е мотивирана и обоснована и се моли исковете да се отхвърлят. Ангажира доказателства и претендира разноски. Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното: Със заповед №3-18-377/09.07.2025г., издадена от директора на Държавно горско стопанство „ П. „ ЕИК 2016195800118 , като ТП на ЮЦДП гр. Смолян е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328 ал. 2 от КТ, считано от 11.07.2025 г. Според отбелязванията , заповедта е връчена на ищцата на дата 09.07.2025г., оформена при отказ, с имената и подписите на двама свидетели. Не е спорно и се установява, че на същата дата - 09.07.2025г. е връчено на ищцата предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение със срок на предизвестието от 30 дни, като връчването е извършено също при оформен отказ за получаването на документа , удостоверен с имената и подписите на двама свидетели. Според този документ ищцата е била предизвестена от работодателя , че по силата на Договор за управление № ДУ 01-14/10.11.2024 г. и на основание чл. 328 ал.2 КТ , трудовият й договор с ТП ДГС П. , ще бъде прекратен. Не е спорно и се установява, че по силата на трудов договор от 08.05.1989г. ищцата е започнала работа в ответното Държавно горско стопанство –П. на длъжност – ръководител горски стопански обект, като след приемането през 2011г. на Закон за горите стопанството било преструктурирано като териториално поделение на новосъздаденото „Южноцентрално държавно предприятие“ДП ЮЦДП, със статут на работодател със самостоятелна работодателска власт. Последната заемана такава била „Заместник директор в ТП ДГС П.“. С Допълнително споразумение №28/20.02.2023г. считано от 01.02.2023г. основното и месечно възнаграждение било определено на 2 830,00 лв. Не е спорно също така, а и от приетото по делото копие от регистрационна карта за регистрация в Бюрото по труда от дата 16.07.2025г., се установява, че в правнорелевантния 6- месечен срок след уволнението , ищцата не е била заета по трудово правоотношение с друг работодател. Установява се от приети са по делото болнични листове, издадена на името на ищцата Б., че в периода 13.01.2025 г. до 10.07.2025 г. , тя е ползвала продължителен отпуск по болест. Приет е по делото договор за управление № ДУ-01-14/19.10.2024г. / л. 59/сключен на 19.11.2025 г. между ЮЦДП Смолян представлявано от инж. З.Б. и инж. К.А.Г. със срок от 5 години. По силата на този договор инж. Г. ръководи и представлява ДГС П.. Основните му задължения са визирани в чл. 12 / л. 62/ , които по своя характер са ръководно – организационни по отношение на работниците в ТП и представителни.В чл. 12 от договора – т.9 , е посочено задължението на директора да изготви и представи в централното управление на предприятието : годишен финансов план на поделението, а в т. 10 – годишен доклад за дейността на поделението. Съответно в т. 13 на чл. 12 от договора , е регламентирано задължението му да съгласува с директора на държавното предприятие , назначаването и освобождаването на заместник- директора и главния счетоводител на поделението. В чл.11 от договора е посочено , че директорът на държавното предприятие от своя страна има правомощието да утвърждава финансовия план на териториалното поделение. В чл. 16 от договора е посочено задължението на Директора на ТП , да внесе в полза на ЮЦДП , гаранция за качественото изпълнение на този договор в размер на месечното му възнаграждение , която е вносима : авансово в срок от 3 месеца и окончателно в размер на разликата до окончателния размер на месечното възнаграждение , определено след коригирането му в края на първото отчетено тримесечие. В чл. 17 т.1 е посочено , че Директорът на ТП се освобождава от отговорност с акт на Директора на ЮЦДП - след извършен одит, като сумата внесена като гаранция се освобождава в срок от един месец от представяне на одитния доклад. Установява се от представения по делото Правилник за организацията и дейностите на ЮЦДП – чл. 25 , че ТП се представляват от директор и сключват от свое име , за своя сметка и на своя отговорност търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на ДП правомощия. Към исковата молба / л. 26 -37 / са представени обобщени справки за добива и реализацията на дървесина от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. на ДГС – П. , както и за периода 01.01.2025 г. до 31.01.2025 г. , и също така за периода 01.02.2024 г. до 29.02.2024 г. и от 01.02.2025 г. до 28.02.2025 г., касаещи постигнатите финансови резултати от ДГС за посочените периоди , както и две обобщени справки – за реализираната дървесина на шестмесечие за 2024 г. и съответно за 2025 г. – за куб.м. реализирана дървесина, видно от които за първото шестмесечие на втората година , добивът на дървесина в ТП е намалял значително / почти два пъти /. По делото е представен също така документ наименован „ искане „ изх. № К-18.667/24.04.2024 г., в което директорът на ТП е поискал от Директора на ЮЦДП гр. Смолян да съгласува освобождаването на инж. П. Б. на основание чл. 328 ал.2 КТ. Не е спорно между страните, че поставената резолюция „ Да „ е от директора на ЮЦДП с негов подпис и дата от 12.05.2025 г. По делото е представен и документ изх. № В -18-667/ 16.07.2025 г. / след уволнението на ищцата / видно от който във връзка с посоченото по-горе – писмо в отговор , е предоставено писмено „ съгласуване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата“В производството пред първоинстанционния съд е открито производство по оспорване истинността на подпис, положен за директор на ЮЦДП гр. Смолян от инж. З.Б. на писмо с рег. индекс № В-18667#1 от 16.07.2025 г. до г-н К.Г. и според представената справки , този подпис е положен от зам.-директор на ЮЦДП, а не от директора З.Б.. За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно счетоводна експертиза, която дава следното заключение - размерът на брутното трудово възнаграждение на П. Т. Б. върху който следва да се изчислява дължимото и обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ е 3 962.00 лв. Размерът на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е за период от 6 месеца съобразно разпоредбите на чл.228 от КТ е 23 772.00 лв. След м. февруари 2025 год. с Трудов договор от 28.04.2025г. по чл.68 ал.1 т.З от КТ до завръщане на титуляра на длъжността „ Заместник директор„ е назначена инж.Н.М.. Трудов договор от 28.04.2025г. по чл.68 ал.1 т.З от КТ е издаден след съгласуване с директора на ЮЦДП -гр. Смолян . В периода 13.01.2025 г. - 09.07.2025 г. работодателя ДП ТП „ ДГС П." е обжалвал 4 бр. Болнични листове издадени в периода 01.04.2025г. - 12.06.2025 г. - Е 2025J301883/01.04.2025г. за периода 28.03.2025г.- 11,04.2025г. Е 20250968084 /14.04.2025г.; за периода 12.04.2025г.- 11.05.2025г. . Е 20250968191/12.05.2025г. за периода 12.05.2025г.- 10.06.2025г. Е 20250968340/ 12.06.2025г за периода 11,06.2025г.- 10.07.2025г. Е 20244036749/15.01.2025г.- за периода 13.01.2025г,- 27.01.2025г. - Получен от работодател - вх.№ В-18- 110/ 17.01-2025г., Е 20243696039/28.01.2025г.: за периода 28.01.2025г,- 26.02.2025г. Получен от работодател - вх.№ В -18- 187 / 29.01-2025г. Е 20243696197/27.02.2025г: за периода 27.02.2025г,- 28.03.2025г. Получен от работодател - вх. № В -18- 361 / 28.02-2025г. Е 20251301883/01.04.2025г. за периода 28.03.2025г, 11.04.2025г. Получен от работодател - вх.№ В -18- 549 / 01.04-2025г. Е 20250968084/14.04.2025г.: за периода 12.04.2025г,- 11.05.2025г. Получен от работодател - вх.№ В -18- 628 /14.04-2025г.Е 20250968191/12.05.2025г. за периода 12.05.2025г,- 10.06.2025г. Получен от работодател - вх. № В -18- 628 / 12.05.2025г. Е 20250968340/ 12.0б.2025г за периода 11.06.2025г.- 10.07.2025г. Получен от работодател - вх.№ В -18- 912 / 12.06.2025г. Болнични листове са били представени от работодателя в ТП на НОИ - Пазарджик - Е 20251301883/01.04.2025г. за периода 28.03.2025г.- 11.04.2025г. Подаден в НОИ-ТП Пазарджик със справка № Р14-12-000-00-0016755756 / 22.07.2025г.Е 20250968084 /14.04.2025г.: за периода 12.04.2025г.- 11.05.2025г. Подаден в НОИ-ТП Пазарджик със справка № Р14-12-000-00- 0016709730/ 09 . 07 .2025г. Болнични листове са потвърдени от ТЕЛК- Е20251301883/01.04.2025г. за периода 28.03.2025г.- 11,04.2025г. Потвърден с ЕР № 00018 от 007/ 28.05.2025г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Свети Георги „ гр. Пловдив.Решението е получено на 08.07.2025г.и е заведено с вх. № 18-567 /08.07.2025г. Е 20250968084 /14.04.2025г.: за периода 12.04.2025г.- 11.05.2025г. Потвърден с ЕР № 01199 от 071/ 19.05.2025г. на ТЕЛК при МБАЛ „Пазарджик „ гр. Пазарджик. Решението е влязло в сила на 09.07.2025г. На ищцата П. Т. Б. е изплатено обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието на трудовото правоотношение в размера на 3 962.00 лв., която е начислена за м. юли 2025 г. и преведена/безкасово / по дебитна карта по сметка на ищцата. За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства. Св. Й.Т.Я. – на работа при ответника, в показанията си твърди, че на 09.07.2025 г. г-жа Б. се явила в ТП за да си получи производствената характеристика. Директорът казал, че иска лично да й се връчи и я поканили в стаята при К.Г.. След няколко минути двамата с г-н Г. излезли с предизвестие и заповед. Извели предизвестието и заповедта и ищцата отказала да си ги получи, като свидетелката и нейната колежка се подписали за отказа да получи предизвестието и заповедта. Ищцата Б. била в болничен в този ден. Тя се явила, защото я извикали за лично получаване на производствена характеристика. Св. Н.Р.А. –работи при ответника, заявява, че й се обадили за да се подпише, че ищцата не искала да си получи предизвестието и заповедта. Стаята й се намира близо до деловодството, на няколко крачки. Вратите били отворени. Видяла ищцата, първо при Г., после пак се върнала в деловодството. Не знае защо само на предизвестието е написала текст, а на заповедта не. Не е имало разговори с нея. Св. Х.И.Д. – твърди, че познава ищцата П. Б. и настоящия Директор на ДГС „П.“ и инж. К.Г.. Г-жа Б. я познава от 1998 г. май месец, а г-н Г. от декември 2004 г. Професионално ги познава, защото тогава за първи път станал Директор на ДГС „П.“ през 1998 г. и бил Директор до декември 2004 г. Г-жа Б. в началото работела като деловодител и учела задочно висше образование в Лесотехнически институт специалност „Горско стопанство“ и в последствие завършила.До 2008 г. не е бил запознат с работата им, но през 2008 г. започнал работа в Регионалната дирекция по горите – първо като старши експерт, после като Директор на РДГ и вече отговарял за цялата област и всички горски стопанства в областта и се наложило да се направи одит на стопанства, които не били в добро състояние и директорите на 4-5 стопанства били освободени, като първия, който бил освободен бил г-н Г.. Одита, който се направил показал изключително лоши резултати от неговото управление на ДГС „П.“ и същият бил освободен за несправяне по договора. Г-жа П. Б. по-късно, към 2015 г. станала заместник-директор на ДГС „П.“. Последните 3 години преди пенсионирането си бил отново директор на ДГС „П.“. Това е било от 2022 г. – 2024 г. Г-жа Б. му била заместник-директор, и не е имал никакви забележки по отношение на персоналната й работа, справяла се е както трябва и е разчитал на нея. Имал й е доверие, отговорна е била към работата и е останал с много добри впечатления от работата й. Св. И.Х.З. – твърди, че познава П. Б. от доста време, като служител на РУ – П. преди да се премести във Велинград. Твърди, че знае от нея, че тя била репресирана от директора Г.. Свидетелят поддържа , че на 09.07.2025 г. лично бил на територията на гр. П.. Ищцата му казала, че й било поднесено да подпише предизвестие за освобождаване от длъжност. Казала му, че направила снимка на документа и му го изпратила на телефона. Твърди че ищцата му казала, че К.Г. й заявил, че ще я освободи от работа, тъй като не можел да работи с нея и още с 4 човека, които били приближени на бившия директор г-н Д.. При така възприетата фактическа обстановка, с оглед правомощията на въззивната инстанция, очертани в правната норма на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно като постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съда и е допустимо. По останалите въпроси, извън валидността на решението и допустимостта в обжалваната част, съдът е ограничен от посоченото в жалбата, като в конкретния случай, от гледна точка на съобразяване с императивни материалноправни норми, според настоящия съдебен състав постановеното решение е неправилно. Първоинстанционният съд е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ по съображения, че са основателни възраженията изложени в исковата молба по пункт 1-3 , поради което е приел , че уволнението е незаконно. Приел е , че уволнителната заповед не е мотивирана в достатъчна степен, заповедта не е била надлежно връчена на ищцата , не е налице соченото в заповедта основание за уволнение, тъй като договорът за управление не съдържа конкретна бизнес – задача, а новоназначеният управител не е приел нова бизнеспрограма, поради което за него не е възникнала възможност да сформира нов управленски екип, респективно – не е възникнало право за извършване на уволнението на основание чл. 328 ал.2 КТ. По отношение на възражението изложено в исковата молба, че уволнението на ищцата не съгласувано с Директора на ЮЦДП , в нарушение на чл. 29 ал.1 т.6 Правилника за организацията и дейността на ЮЦДП , съдът е приел това възражение за неоснователно, тъй като е несъществено и не е довело до незаконност на уволнението. Приемайки , че уволнението е незаконно поради нарушенията визирани в пунк 1-3 от исковата молба , районният съд не е изложил мотиви по последните две възражения , а именно : за нарушения допуснати по чл. 33 ал.1 т.1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения / ЗЗЛПСПОИН/ и на чл. 8 КТ недобросъвестно упражняване на трудовите права и задължения от страна на работодателя. От събраните по делото доказателства по делото е установено, че ищцата П. Т. Б. е заемал длъжността „заместник директор на ТП ДГС „ П. „ , като в периода 26.01.2024 г. до назначаването на новия управител – инж. К.Г. на нея е било възложено да представлява и фактически да управлява ДГС – П.. Заповедта за уволнение № 3-18-377/09.07.2025 г. е издадена на основание чл.328 ал.2 КТ, съгласно която разпоредба, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи предизвестие – поради сключването на договор за управление на предприятието. Също така уволнението може да бъде извършено след започване изпълнението на договора за управление , но не по-късно от 9 месеца. По настоящото дело е безспорно, че е сключен договор за управление № ДУ -01- 14/19.10.2024 г. , на 19.11.2024 г. , като уволнението на ищцата е извършено в рамките на предвидения в посочената норма 9- месечен срок. В заповедта за уволнение е посочено ясно и разбираемо основанието за прекратяване на трудовия договор, като това съдържание е достатъчно за мотивиране на тази заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на уволнение по чл. 328 ал.2 КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви е дадено на управителя при сключване на договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на определен икономически резултат с нов управленчески екип. / Решение № 32 / 25.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4502/2013 г. ІІІ г.о. на ВКС / . При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес-програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес-задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес-задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес-програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед това, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 от КТ. В настоящия случай действително в сключения договор за управление , не е формулирана конкретна бизнес- задача на новия управител , но бизнес-задачата с конкретни икономически показатели , които управляващият предприятието трябва да постигне , може да бъде поставена и в други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях./ Решение № 249 / 04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1358/2012 г. на ІV г.о. ВКС /. Следва да се посочи, че съгласно чл. 25 от Правилника за дейността на ЮЦДП , поделенията се представляват от свое директори и могат да сключват от свое име , за своя сметка и на своя отговорност, търговски и други договори в рамките на предоставените им от закона и от директора на държавното предприятие правомощия. Освен това следва да се посочи, че в самия договор за управление изрично са регламентирани правата и задълженията на управителя да изготви финансов план на поделението / чл. 12 т.9 „а“ / и съответно на директора на предприятието – да го утвърди/ чл.11/. Че дейността на новият управител е обвързана с постигането на определени финансови резултати, всъщност не се оспорва и от ищцата, тъй като самата тя е твърдяла , че в предходен етап, когато тя е изпълнявала управленски функции – ТП е постигало много по-добри такива резултати , като е представила и обобщени справки за добива и реализацията на дървесина , в подкрепа на тези свои твърдения. От значение при оспорване законността на уволнението на основание чл. 328 ал.2 ГПК е, че новият управител следва да изпълни определени икономически показатели за постигането на които, той е длъжен да изготви и представи годишен финансов план на поделението и който план следва да бъде одобрен от директора на ДП. Представените по делото обобщени справки сочат на реализирането на стопанска дейност , като въпросът доколко тази стопанска дейност е по-успешна от тази развивана в предходен етап, е без значение в случая, тъй като качеството на изпълнение на управленския договор , отстои извън предмета на настоящия правен спор. Освен това съгласно чл. 16 от договора за управление Директорът на ТП внася в полза на ЮЦДП гаранция за качествено изпълнение в размер на месечното му възнаграждение и той се освобождава от отговорност , само след извършен одит. Т.е. при неизпълнение на финансовия план той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед това, настоящият въззивен състав приема , че на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което той може да се ползва от правото да уволни работник от управленческия екип по чл. 328, ал. 2 от КТ.Безспорно ищцата като заместник директор на ТП е част управленския екип и попада в приложното поле на тази хипотеза. Изцяло неоснователни са възраженията поддържани в исковата молба за незаконност на уволнението, поради нередовно връчване на заповедта за уволнение или за връчването й по време на ползването на отпуск по болест. Основанието на което е уволнена ищцата не е в приложното поле на предварителната закрила при уволнение по чл. 333 ал.1 КТ , поради което и в случая нарушение не е допуснато. Освен това безспорно е , че на ищцата е връчено предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение / при редовно оформен отказ да го получи/ . В самото предизвестие , работодателят е посочил основанието за прекратяването на трудовото правоотношение – чл. 328 ал.2 КТ и ищцата не оспорва, че е била запозната с неговото съдържание. Работодателят е предоставил срок за предизвестие , като съгласно чл. 335 ал.2 КТ , трудовият договор при прекратяване с предизвестие – се прекратява с изтичане срока на предизвестието. Т.е. правоотношението се прекратява от този момент, а по делото е безспорно установено , че срокът на предизвестието не е спазен и във връзка с това на ищцата е начислено обезщетение по чл. 220 КТ. Без значение от гледна точна на законността на уволнението е дали заповедта за уволнение е връчена заедно с безспорно връченото предизвестие, тъй като фактическия състав на прекратяването е настъпил. Съдът намира за неоснователно и другото възражение изложено в исковата молба - че уволнението не е било съгласувано с директора на ЮЦДП , но не поради това , че едно такова нарушение не е съществено. Напротив – за да е предвидено в Правилника за дейността на ЮЦДП , това изискване следва да бъде спазено, но в случая това в действителност е било сторено и то преди уволнението на ищцата- още с положителния отговор на направеното от управителя на ТП – искане от директора на ЮЦДП на 12.05.2025 г. , като в производството не е имало спор, че в това искане също е посочено основанието на бъдещото уволнение на ищцата и искането за съгласуване е получило положителен отговор, скрепен с подписа на компетентното лице. Развилата се след уволнението на ищцата , повторна процедура / между впрочем по същото писмо-искане / процедура по съгласуване, няма каквото и да било значение, тъй като такова съгласуване вече е било извършено. Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства , както и заключението на назначената съдебна експертиза , дават основание на съда да приеме за неоснователни и другите наведени в исковата молба възражения – за допуснати нарушения от работодателя по чл. 33 ал.1 т.1 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения / ЗЗЛПСПОИН/ и на чл. 8 КТ- недобросъвестно упражняване на трудовите права и задължения. Безспорно по делото е установено , че ищцата е подала две жалби – до директора на ЮЦДП / копие от жалбата е приложено по делото на л.20 , като не се оспорва , че е получено с известие за доставяне на 23.04.2025 г. / и жалба / заявление / до Директора на ТП на НОИ , носеща дата от 30.06.2025 г. В първата жалба , ищцата е посочила , че на 28.02.2025 г., когато била в отпуск по болест била уведомена от управителя инж. Г. , че е решил да прекратява нейния договор, защото не желае тя да бъде част от екипа му. Оплакванията в жалбата са в посока на несъгласието й с тези намерения на управителя , както и с факта, че това се предприема по време на отпуск по болест , както и поради това , че е дългогодишен служител и е неоснователно всеки следващ директор да уволнява служители само заради това , че са изпълнявали отговорно и съвестно служебните си задължения при предишния директор. Освен това е посочено като оплакване, че новият управител е оспорил, представените от ищцата болнични листове и това тя приема като поведение , което уронва авторитета й пред колеги, лекуващ лекар и съответните институции. Втората жалба до Директора на ТП на НОИ, визира оплакване на ищцата във връзка със забавено представяне от работодателя на вече оспорените, но потвърдени болнични листове. Както съдържанието на тези документи , така и хронологията на тяхното подаване обаче сочат, че около два месеца преди подаване на първата жалба работодателят вече е формирал волята си за уволнение на ищцата на посоченото основание , за което тя е била уведомена при техен разговор. Т.е. не уволнението е „ ответно действие“ по смисъла на чл. 33- 40 ЗЗЛПСПОИН на подадените от ищцата жалби, при вече формирана такава воля, а жалбите следват това намерение на работодателя. Що се касае до твърдението за недобросъвестно упражняване на трудовите права и задължения от страна на работодателя , то следва да се има предвид, че добросъвестността се предполага до установяване на противното / чл. 8 ал.2 КТ /Оборването на презумпцията за добросъвестността на работодателя , предполага пълно и главно доказване, че правната възможност за прекратяване на трудовия договор от работодателя / допустимо , възможно само по себе си правно действие/, с оглед контретиката на случая, е използвана целенасочено. За да обоснове нарушение по чл. 8 ал.1 КТ , съдът преценява не доколко работодателят има обективен интерес от прекратяване на трудовото правоотношение с работника , а фактите и обстоятелствата , които обосновават твърдението за злоупотреба с право. В конкретния случай , доводът за злоупотреба с право на работодателя е обоснован от една страна с изложените по-горе възражения по законността на уволнението, които съдът приема за неоснователни, а от друга страна с твърдения , че работодателят не е представил своевременно издадените в полза на ищцата болнични листове в ТП на НОИ ,както и ,че е оспорил тези болнични листове, но с влязло в сила решение на административния орган те са били потвърдени. Правото на работодателя да оспори болнични листове на негови работници и служители и законово регламентирано и в неговото упражняване не се установява недобросъвестност. Действително несвоевременното изпълнение на задължението за представянето на болничните листове от работодателя в съответното ТП на НОИ, има характер на нарушение , но няма отношение към добросъвестното упражняване на правата на работодателя във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Едно такова нарушение поражда други правни последици, евентуално за административна или друга отговорност, но не е основание да се приеме, че тези действия извършени преди уволнението се отразяват на неговата законосъобразност. По изложените съображения неправилни са изводите на районния съд за незаконност на уволнението на ищцата П. Т. Б. от заеманата длъжност „заместник директор на ТП ДГС – П.“. С оглед на извода от спора за законосъобразност на уволнението, извършено на основание чл.328 ал.2 КТ следва да се приеме, че са неоснователни обективно съединените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.Поради това обжалваното решение, като незаконосъобразно ще следва да се отмени и се постанови ново , с което предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ да бъдат отхвърлени . С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното във въззивната жалба искане, на основание чл.78, ал.8 ГПК, в полза на жалбоподателя /защитаван в първоинстанционото производството от юрисконсулт/ следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 102,26 евро , както адвокатско възнаграждение в размер на 1030 ,00 евро във въззивното производство, съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК и копие от договор за правна помощ и съдействие. Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 ГПК Пазарджишкият окръжен съд :