Решение № 233 от 19.5.2026 г. на Районен съд - Търговище по дело № 1815/2025 г.

Производството е по реда на чл.357 от КТ .

Предявен е иск за отмяна на заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, на осн. чл. 357 КТ във вр. чл.358 ал.1 т.1 от КТ и във вр. чл. 188 т.1 от КТ, като незаконна.

Ищцата – С. М. С. твърди в исковата си молба, че е в трудово правоотношение с ответника - ••••••••••••••••••••••••••••, като заема длъжност „Старши учител по изобразително изкуство“ от 24 години.

На 26.09.2025 г. ищцата получила Заповед № РД - 39/25.09.2025 г. , с която и се налага дисциплинарно наказание „ Забележка" на основание чл. 259 , ал.1 от ЗПУО във връзка с чл. 187 , т. 8, т.10, чл. 188 т.1, чл. 193 и чл. 195 от КТ.

В обжалваната заповед е изписано едно единствено нарушение, представляващо нерегламентирано аудио записване от ищцата на заседанието на Педагогически съвет, състояло се на 07.07.2025 година, без знанието и изричното потвърждение чрез декларация за съгласие на записваните лица.

Според ищцата, заповедта не е мотивирана - няма данни на какво основание е издадената заповед; не е посочено конкретно кои са нарушенията.

Разпоредбата на чл. 259 ал. 1 от ЗПУО сочи, че директорът може да издава заповеди. Изписани са подробно нарушени нормативни актове без да се конкретизира кои точно хипотези от нарушенията по посочените законови текстове са налице. Кое точно нарушение от всички посочени текстове е осъществено ?.

Конкретизиране на нарушенията, както и моментът на извършване на същите са от съществено значение с оглед събиране на доказателствата за дисциплинарното нарушение. Мотивиране е нужно и с оглед впоследствие извършване на проверка и във връзка с чл. 189 ал. 2 от КТ, а именно относно еднократност на наказанието. Мотивиране на заповедта е необходимо и относимо също така и към изискванията на чл. 193 ал.1 от КТ за изискване обяснения от работника или служителя от работодателя за всяко едно нарушение, за което същият следва да знае във връзка с какво се иска това обяснение.

Според ищцата също, не е на лице нарушение на трудовата дисциплина. В случая въобще не може да се говори за нарушение на трудовата дисциплина, така както е посочено в заповедта В процесната заповед от никъде не става ясно какво работодателят е взел предвид, за да определи тежестта на нарушението. Изложените в посочените нормативни актове нарушения се явяват немотивирани, тъй като липсва посочване на конкретното нарушение и кога то е извършено с оглед разпоредбите на чл. 189, чл. 193 -195 КТ и същите не могат да бъдат основания за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание. Конкретно: към момента на издаване на заповедта не е съществувала ал. 5 на чл. 65 от Правилника за дейността на училището. Тази алинея е създадена едва през м. 09-2025 година.

Описаното единствено нарушение /нерегламентирано аудио записване на заседанието на Педагогическия съвет/ не е нарушение на трудовата дисциплина, тъй като това е записване на лично изказване на ищцата. Това е личен сигнал от учителя до Педагогическия съвет относно неправомерните действия от страна на работодателя и е охраняемо доказателство относно изнасянето му пред съвета.

Във въпросната заповед няма посочване на данни относно нарушенията посочени в чл. 187 т. 8 и в т. 10 от КТ, по-конкретно какво е извършеното нарушение / предл. първо или предл. второ /. За да бъде извършено това нарушение е необходимо същото да е било извършено пред трети лица, каквото обстоятелство не е посочено в заповедта, тъй като липсват мотиви.

Ако се приеме, че работодателят е имал предвид кореспонденцията между съответните институция, то следва да се отбележи, че съгласно константната практика на съдилищата и на ВКС изрично се приема, че отправянето на писмени заявления и сигнали на работника или служителя до различни институции за допуснати нарушения в предприятието или учреждението, по същество на представлява злоупотреба с доверието или уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения по смисъла на чл.187 т.8 и чл.190 ал.1 от КТ /решение № 909 от 16.12.1992 г. по го. дело № 753 /1992 г. на ВКС. III ГО/ .

Дисциплинарното наказание „забележка" е резултат от създалият се конфликт между работодател и работник. Този конфликт е предизвикан от поведението на работодателя. От подаваните жалби е видно, че работодателят многократно е нарушавал правата на ищцата, залегнали в законодателството. За всяка злоупотреба с власт от страна на директор на училището - г-жа М. М., ищцата се обръщала към началничката на РУО гр.Търговище, но получавала все по-драстичен обратен ефект. Уверявайки се, че отношенията между работодател и работник не могат да се овладеят с помощта на РУО - Търговище ищцата потърсила помощ да защити правата си в по-горни инстанции. Не е осъществила състава на чл. 187 ал.1 т.8, нито на т.10 от КТ, нито съм нарушила регламентите на описаните в обжалваната заповед нормативни актове. Отношенията ни са предмет на Етичния кодекс на училищната общност.

Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед № РД - 39/25.09.2025 година на Директора на ••••••••••••••, с която и се налага дисциплинарно наказание „ Забележка" на основание чл. 259 , ал.1 от ЗПУО във връзка с чл. 187 , т. 8, т.10 , чл. 188 т.1, чл. 193 и чл. 195 от КТ съгласно чл. 188 , т.1 от КТ, като незаконна, както и да и се присъдят разноските по делото.

В открито заседание ищцата редовно призована се яви лично и с упълномощен процесуален представител адв. Т. Д. от АК-Търговище, която поддържа предявения иск, като подробни съображения са изложени в писмена защита.

Ответникът – П. ср. у. „Св. С.“ гр.Т., редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, видно от който счита иска за неоснователен.

Изложените от ответника в писмения отговор възражения са следните:

Издадената заповед е мотивирана, в нея ясно да са индивидуализирани всички обективни и субективни признаци на извършеното нарушение. Работодателят много точно и ясно е описал извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ответницата, като го е и датирал. Впоследствие изчерпателно е изброил разпоредбите на нормативните актове, които са нарушени от страна на служителя. Безспорно с нерегламентираното записване на заседанието на Педагогическия съвет на училището, ищцата е нарушила: чл.126, т.9 от КТ; чл. 24 от Етичния кодекс на училищната общност; всички точки на чл.2 от Вътрешните правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за предприемане на последващи мерки при прилагане на етичния кодекс на училището; чл.39 от Правилника на вътрешния трудов ред на училището.

Ответницата е нарушила и разпоредбата на 64, ал.5 от Правилника за дейността на училището. Тук действително работодателя е допуснал техническа грешка при изписването на числото на правната норма. Вместо чл. 64, ал.5 погрешно е изписано в заповедта чл.65, ал.5. Както отбелязва ищцата такъв текст никога не е имало във въпросния правилник. Но тази техническа грешка не може да опорочава цялата заповед, превръщайки я в незаконосъобразна. Факт е, че с извършеното действие на 07.07.2025г. ищцата е нарушила всички останали разпоредби, посочени изчерпателно в атакуваната заповед. Предвид това нарушенията на трудовата дисциплина са коректно и детайлно квалифицирани от работодателя. Дори деянието на ответницата да осъществяваше състава само една от посочените правни разпоредби, то заповедта се явява правилна и законосъобразна.

Дисциплинарното производство по налагане на наказанието „забележка“ е протекло съгласно всички законови и подзаконови нормативни актове. По безспорен начин е установен факта, че без знанието и изричното съгласие на останалите си колеги от Педагогическия съвет ответницата си е позволила да извършва звукозапис. Самата тя не отрича този факт. Без значение е дали в записа присъства само нейното изказване или той включва думи и изказвания на други лица. В разпоредбата на чл.39 от Правилника на вътрешния трудов ред на училището изрично е записано, следното: „Работниците нямат право да записват разговори, изказвания, събития и др. в училище с мобилни телефони, камери или други видео и аудио записващи устройства, освен при изрично потвърдено с декларация съгласие на записваните лица.“ Само по себе си нарушаването на тази разпоредба е достатъчно основание да се потърси дисциплинарна отговорност на служителя, като в случая е без значение дали той в последствие си е позволил да разпространява записаното на педагогическия съвет.

При налагане на наказанието директорът е взел становището на Етичната комисия към училището, която също е достигнала до извода, че ответницата е извършила „грубо нарушение“ на посочените по-горе разпоредби. Никъде в законодателството не е посочено, че при установяването на „ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НАРУШЕНИЕ“ на трудовата дисциплина (така е посочено в ИМ) не следва да се налага дисциплинарно наказание.

По отношение на преценката дали издадената заповед не е просрочена съгласно чл.194, ал.1 от КТ посочваме, че извършеното нарушение на трудовата дисциплина е станало известно на работодателя едва на 20.08.2025г., когато в училището е получен Констативен протокол № КМД-01-

207/20.08.2025г. от РУО-Търговище, в който се съобщава, че ответницата разполага със звукозапис от Педагогическия съвет, проведен на 07.07.2025г. Съответно атакуваната Заповед № РД-39/25.09.2025г. е издадена в предвидения от закона двумесечен срок - на 25.09.2025г. /чл.194 ал.1 КТ/.

Налице всички предпоставки за налагане на дисциплинарна отговорност на ищцата, а именно: извършеното от нея деяние съставлява нарушение на трудови задължения; нарушението на трудовите задължения е извършено умишлено; налице е противоправност на нарушението; Последвалото дисциплинарно производство отговаря на всички нормативни изисквания, а заповедта, с която е приключило е законосъобразна и следва да породи правни последици.

Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Редовно призован в открито заседание, ответникът се представлява от директора на П. СУ „Св. С.“-Т. – М. М. и от упълномощен процесуален представител – адв. С. от АК-Търговище, който поддържа писмения отговор и моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че са в трудово правоотношение от около 24 години, като ищцата към момента заема длъжност „Старши учител по изобразително изкуство“ при ответника.

Не се спори и от писмените доказателства е видно, че за ищцата има известна неудовлетвореност от отношението на директора, представляващ ответника-училището, във връзка, с което са сезирани различни институции.

Но предмет на иска, въз основа на който е образувано настоящото исково производство е само конкретната заповед № РД-39/25.09.2025г. , с която работодателят – ответното училище е наложил на работника – ищцата дисциплинарно наказание „Забележка“.

Съгласно визираната заповед № РД-39/25.09.2025г. на директора на П. СУ „Св. С.“-Т.,

на основание чл. 259, ал.1 от ЗПУО във връзка с чл. 187, т.8, т. 10,

чл. 188, т.1, чл. 193, и чл.195 от КТ, т. 3 и т. 4 в част задължения към Общи права и задължения на педагогическия специалист от длъжностната характеристика на служителя, чл. 39 от Правилника за вътрешният трудов ред, чл. 63, ал. 5, ал. от Правилника за дейността на училището, чл. 16, т. 3, т. 5, т. 6 и т. 8 от Етичния кодекс на училищната общност, Обяснение с вх. № 125/19.09.2025 г., и Становище и препоръки от Етичната комисия с вх. № 130/19.09.2025 г.,

във връзка с установено нарушение на трудовата дисциплина, представляващо нерегламентирано аудио записване на заседанието на Педагогическия съвет, състояло се на 07.07.2025г., от г-жа С. М. С., старши учител по изобразително изкуство, без знанието и изричното потвърждение чрез декларация за съгласие на записваните лица, като

гореописаното действие на служителя представлява нарушение на регламентите на следните нормативни актове:

-чл.126, т.9 от Кодекса на труда;

-чл.24 от Етичния кодекс на училищната общност;

-чл.2 от Вътрешните правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за предприемане на последващи мерки при прилагане на етичния кодекс на П. СУ „Св. С.“;

-чл.39 от Правилника за вътрешния трудов ред на училището;

-чл.11, ал.1, т.14 и т.17 от наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование;

-чл.62, ал.1 и чл.65, ал.5 от Правилника за дейността на училището,

работодателят налага дисциплинарно наказание „Забележка“, съгл. Чл.188, т.1 от КТ, при спазване на изискванията на чл.193 и чл.195 от КТ на С. М. С., старши учител по изобразително изкуство в П. СУ „Св. С.“ гр.Т., за времето от датата на връчване на заповедта, в сроковете по чл.197 ал.1 от КТ, ако не настъпят обстоятелствата по чл.198 от КТ.

Копие от заповедта е връчено на ищцата и тя е запозната със съдържанието на текста на 26.09.2025г., което е удостоверено с подписа и.

В едномесечния срок, считано от 26.09.2025г., по чл.358 ал.1 т.1 от КТ ищцата е предявила на 22.10.2025г. иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“.

Посоченото в процесната заповед действие на ищцата, като установено нарушение на трудовата дисциплина, е извършено от същата нерегламентирано аудио записване на заседанието на Педагогическия съвет, състояло се на 07.07.2025г., без знанието и изричното потвърждение чрез декларация за съгласие на записваните лица.

По повод посочената и по-горе неудовлетвореност на ищцата от отношението на директора, представляващ училището, а именно твърдения за унизително поведение, системен психически тормоз, нарушения на етични норми и на нормативни актове от страна на директора, ищцата е подала:

на 10.07.2025г. жалба до РУО-Търговище и сигнал, който е препратен от МОН до РУО-Търговище;

на 14.07.2025г. жалба до Комисията по образование и наука към Народното събрание на Република България;

на 05.10.2025г. жалба до Омбудсмана на Република България.

От писмените доказателства-посочените жалби и респ. отговори по тях е видно, а и ищцата не спори, признава, че действително е направила аудио запис на част от проведеното на 07.07.2025г. заседание на Педагогическия съвет на П. СУ „Св. С.“ гр.Т., като сочи /напр. в жалбата до КОН при НС на РБ/, че записът „ще бъде“ изпратен на флашка, на хартиен носител; /напр. в жалба до Омбудсмана/, че е направила запис само на своето си изказване, което било в края на съвета. Няма доказателства, че записът, който „ще бъде“ действително е изпратен до КОН при НС на РБ

В първото открито заседание при изслушване на ищцата по реда на чл.176 от ГПК, същата отговори, че е записала само своето си изказване, в записа не присъстват изказвания на други нейни колеги, в записа го има накрая само обидното изказване на директорката, защото ищцата не е знаела, че тя ще го каже /л.181 по делото/, както и че изпратила записа само на МОН /л. 184 по делото/.

От писмените доказателства – Констативен протокол № КМД-01- 207/20.08.2025г. за извършена текуща проверка от РУО-Търговище, Вх.рег.№ 1773/20.08.2025г. на П. СУ „Св. С.“ гр.Т. /л. 33-36 по делото/ и от отговора на РУО-Търговище до ищцата Изх.№ ПД-01-16/21.08.2025г. /л.17-19 по делото/, се установи безспорно, че работодателят, представляван от директора на училището, е открил, узнал е за наличието на звукозапис, направен от ищцата, на 20.08.2025г.

Няма спор и от Протокол № 9/07.07.2025г. от заседание на Педагогическия съвет при •••••••••••••••••••••••••••• /към т.5 – Отчет за изпълнение на Годишен план за дейностите на училището през уч.2024-2025г.

и в т.ч. Отчет за работата на предметната комисия по изобразително изкуство и по т.6-разни - л.62 по делото/ , както и от същите писмени доказателства, визирани по-горе / Констативен протокол № КМД-01- 207/20.08.2025г. и отговора на РУО-Търговище до ищцата Изх.№ ПД-01- 16/21.08.2025г./ се установи, че след изказването на ищцата по т.6 от дневния ред, изказването на директора на училището, което е насочено лично към ищцата и от което тя се е почувствала обидена и унизена е следното: „Дори и в момента е облечена така, че всички виждаме бельото и, което е в разрез с правилника за дейността на училището.“ , като директорът е потвърдил пред проверяващата комисия от РУО-Търговище изричането на посочените думи в състояние на емоционална афектираност. Заключението на комисията на РУО- Търговище, че твърденията в жалбата – за унизително отношение от страна на директора по време на проведеното заседание на Педагогическия съвет на 07.07.2025г., се потвърждават /л.18 по делото – по т.1 от писмения отговор № ПД-01-16/21.08.2025г /. Именно за това изказване на директора, което е дословно цитирано в Протокол № 9/07.07.2025г. от заседание на Педагогическия съвет, ищцата има аудио запис, направен в същия момент.

За направената реплика от директора на училището към ищцата, техен колега-учител - г-н Пр. е отправил забележка, като директорът заявил, че я приема /л.62 на гърба, по делото, към т.6-разни от Протокол № 9/07.07.2025г. от заседание на Педагогическия съвет/.

Директорът, като ръководител и представляващ училищетоработодателя, по силата на чл.192 ал.1 КТ в изпълнение на своите задължения, на осн. чл.193 ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, със заповед № РД-1004/22.08.2025г. е изискал от ищцата в 3- дневен срок от връчване на същата заповед да подаде писмени обяснения, относно: „констатираните нарушения, за неспазване на трудовата дисциплина, касаещи злоупотреба с доверието на работодателя, опазване на доброто име на училището и спазване вътрешните правила, приети в училището, извършвайки нерегламентирано аудио записване на заседанието на Педагогическия съвет, състояло се на 07.07.2025 г., приложен като доказателство при подаден от нея сигнал до различни държавни институции.“.

Тази заповедта за изискване на писмени обяснения е връчена на ищцата на 16.09.2025г.

В предоставения на ищцата 3-дневен срок същата е депозирала с Вх.№ 125 от 19.09.2025г. писмени обяснения, в които сочи и това, че Педагогическият съвет е публично събитие и там е присъствал и протоколчик г-жа Е. Р., който записва, и на хартиен носител, и на аудио запис на телефона си. Ищцата обяснява, че е уронено достойнството и пред всички колеги и задава въпрос - как да се чувства като родител, ако тези клевети стигнат до детето и, ученик в същото училище, пълен отличник и с добро възпитание ? Обяснява, че записът е направила, защото в него фигурират всички детайли, потвърждаващи каква е истината, която не може да се скрие и да се замете под килима.

Изискано е от директора на училището и е представено с № 130/19.09.2025г., съответно Вх.№ 2-6/19.09.2025г. – Приложение № 1 към Протокол № 3 на етичната комисия при П. СУ от заседание, проведено на 18.09.2025г. /л.32 по делото/ , а именно – Становище и препоръки на Етичната комисия до Директора на П. СУ. Становището на Етичната комисия е, че г-жа С. М. е извършила грубо нарушение на чл.24 от Етичния кодекс на училищната общност, чл.2 от Вътрешните правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за предприемане на последващи мерки при прилагане на етичния кодекс на П. СУ „Св. С.“, чл.39 от Правилника за вътрешния трудов ред на училището, както и чл.64, ал.5 от Правилник за дейността на училището. Въз основа на това становище Етичната комисия препоръчва дисциплинарни мерки по силата на чл.20, ал.З. от Вътрешни правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за предприемане на последващи мерки при прилагане на Етичния кодекс на п. СУ.

Но във визираното становище не се сочи и не се изяснява - в какво състои нарушението по чл.24 от Етичния кодекс - за каква поверителна информация се касае, да която ищцата е отговорна или за използването на какви документи; не се сочи и не става ясно коя от всичките 6 бр. хипотези на чл.2 от Вътрешните правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за предприемане на последващи мерки при прилагане на етичния кодекс се има предвид; доколко е нарушение на разпоредбата на чл.39 от Правилника за вътрешния трудов ред съпоставено с извършване на аудио запис и от протоколиста, секретаря на заседанието на Педагогическия съвет на 07.07.2025г. и имало ли е потвърдено с декларация съгласие на записваните лица на заседанието /което сочи ищцата в писмените си обяснения по повод заповедта за дисциплинарно наказание/; не се сочи и не е ясно в какво се изразява нарушението по чл. 64 ал.5 от Правилника за устройството и дейността на училището т.е. с кои лица - ученици, родители и граждани ищцата е споделяла и разисквала и кои решения на Педагогическия съвет.

Към момента на налагане на дисциплинарното наказание, работодателят не е извършил преценка по чл.189 КТ в т.ч. за дисциплинарното минало на ищцата. В този смисъл е становището на директора в първото открито заседание на 25.02.2026г. /л.174 по делото/, че справката е изготвена от завеждащ административна служба и че директорът лично не е проследил, за да види има ли такива заповеди. Представена е справка /л.56 по делото/, съставена за нуждите по делото и към момента на изготвянето и – 22.12.2025г. т.е. след издаване на процесната заповед за дисциплинарно наказание от 25.09.2025г., , от която е видно, че преди последната заповед на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ със заповед от 13.01.2016г. и „Предупреждение за уволнение“ със заповед от 12.02.2016г. Дисциплинарното наказание „Забележка“ наложено със заповед от 13.01.2026г. е било заличено с изтичането на 1 година от налагането му, на осн. чл.197 ал.1 от КТ. По-късно се уточни по делото с уведомително писмо от училището от 05.03.2026г. /л.191 по делото/, че втората заповед - за дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ от 12.02.2016г. е отменена с изрична заповед от 15.04.2016г. , на осн. чл.198 КТ. По силата на чл.197 ал.1 КТ и чл.198 от КТ със заличаването на дисциплинарните наказания занапред, ищцата не е дисциплинарно наказана към момента на налагане на дисциплинарното наказание „забележка“ с процесната заповед от 25.09.2025г. Отделно са представени по делото писмени доказателства за подаден от 21.02.2025г. сигнал от директора на училището до Етичната комисия по друг повод, изискване на писмени обяснения от С. М. и съответно Становище от 05.03.2025г. на Етичната комисия във връзка с подадения сигнал, а именно да и се направи устна забележка.

След приемане на писмените обяснения от ищцата и становището и препоръките на етичната комисия, в законния 2-месечен срок по чл.194 ал.1 от КТ от откриване на нарушението, считано от 20.08. 2025г. е издадена от директора на училището заповед № РД-39/25.09.2025г. , с която е наложено на ищцата дисциплинарното наказание „Забележка“.

Като законови материални основания за налагане на дисциплинарно наказание са посочени в заповедта само цифровите номерации на законови и подзаконови нормативни разпоредби: чл.187 , т.8 и т.10 от КТ; т.3. и т.4 в част задължения към Общи права и задължения на педагогическия специалист от длъжностната характеристика на служителя; чл.63 ал.5 от Правилника за дейността на училището; чл.16 т.3, т.5, т.6, т.8 от Етичния кодекс на училищната общност; за нарушения по чл.126 т.9 от КТ; чл.24 от Етичния кодекс на училищната общност; чл.2 от Вътрешните правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за предприемане на последващи мерки при прилагане на етичния кодекс на п. СУ „Св. С.“; чл.39 от Правилника за вътрешния трудов ред на училището; чл.11 ал.1 , т.14 и т.17 от наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование ; чл. 62 ал.1 и чл.65 ал.5 от Правилника за дейността на училището /като се поясни в писмения отговор на исковата молба, че се касае за техническа грешка при изписването и следва да се чете - чл.64 ал.5 от Правилника за дейността на училището/.

Текстовете на цифрово визираните разпоредби в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са следните:

Съгласно чл. 187, ал.1. от КТ - Нарушения на трудовата дисциплина с а : т.8. - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; т.10. - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.

Видно от т.3. и т.4 в част задължения към Общи права и задължения на педагогическия специалист, съгласно ЗПУО, от длъжностната характеристика на служителя /лист 65 по делото/: Педагогическият специалист има следните задължения: т.3. Да зачита правата и достойнството на учениците и другите участници в училищното образование и да сътрудничи и партнира със заинтересованите страни; т. 4. Да спазва етичния кодекс на училището.

Съгласно чл.63 ал.5 от Правилника за устройството и дейността на П. СУ „Св. С.“ гр. Т. за 2024/2025 учебна година: „Учителите на ГЦОУД са длъжни да: гарантират условия за опазване на здравето и живота на учениците по време на учебната дейност в ГЦОУД и не допускат рушене на училищното имущество.“

Съгласно чл.16 т.3, т.5, т.6, т.8 от Етичния кодекс на училищната общност: Пълнолетните членове на УО: т.3 Създават безопасна и здравословна среда, която стимулира социалното, емоционалното и физическото развитие на детето; т.5.Работят винаги в най-добрия интерес на детето; т. 6. Не участват в практики, които не зачитат достойнството на детето или са опасни и вредни за физическото и емоционалното му здраве и развитие; т.8. Познават и спазват законите и процедурите, защитаващи детето от насилие.

Съгласно чл.126 т.9 от КТ: При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен: да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.

Разпоредбата на чл.24 от Етичния кодекс на училищната общност за уч. 2024/2025г. в П. СУ „Св. с.“ гр. Т. гласи: „Служителят извършват необходимите действия за защита на сигурността и поверителността на информацията, за която е отговорен или му е известна. Използват документите в училището единствено по повод изпълнение на служебните си задължения, при строго спазване на правилата за защита на информацията.“.

Разпоредбата на чл. 2 от Вътрешните правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за предприемане на последващи мерки при прилагане на етичния кодекс на П. СУ „Св. С.“ гласи:

2. При нарушения на Етичния кодекс по смисъла на тези правила се разбират следните групи прояви в поведението на учителите, служителите и работниците;

2.1.Неспазване на действащото законодателство, свързано с изпълнението на служебните задачи;

2.2.Неспазване на вътрешноучилищните документи;

2.3.Действия и/или бездействия, водещи до разрушаване доверието към училището;

2.4.Грубо и невъзпитано отношение към учениците, техните родители, колегите и външни лица и проявено неуважение, незачитане правата и достойнството на личността и допускане прояви на дискриминация по отношение на други лица поради етнически, религиозни и други подобни причини;

2.5.Прояви на накърняване авторитета на други учители, служители и работници и престижа на учебното заведение, допуснати в и извън училището;

2.6.Прояви на недобросъвестно, небрежно, некомпетентно и лишено от обективен подход изпълнение на възложените функции, както и накърняване на интересите на други лица и злепоставяне интересите на училището.

Съгласно чл.39 от Правилника за вътрешния трудов ред в П. СУ „Св. С.“ за уч. 2024/2025г.: „Работниците нямат право да записват разговори, изказвания, събития и др. в училище с мобилни телефони, камери или други видео и аудио записващи устройства, освен при изрично потвърденото с декларация съгласие на записваните лица.“.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти /oбн., ДВ, бр.61 от 2.08.2019 г., в сила от 2.08.2019 г./ , гласи следното: Длъжността "учител в група за целодневна организация на учебния ден" в училище включва следните функции: т.14 - опазване на живота и здравето на учениците, включително и по време на организираните допълнителни дейности или занимания по интереси; т.17 - създаване на училищна култура, ориентирана към толерантност, сътрудничество и взаимопомощ;

Съгласно чл.62, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на П. СУ „Св. С.“ гр. Т. за 2024/2025 учебна година: „Учителите са длъжни да: идват в училище не по-късно от 10 минути преди започване на първия учебен час за съответния ден, а дежурните учители-15 минути по-рано.“; а чл.64 ал.5 от същия Правилника за устройството и дейността гласи:

„Учителите нямат право да: споделят и разискват с ученици, родители и граждани решенията на Педагогическия съвет на училището.“

Предвид установената фактическа обстановка, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Със заповед № РД-39/25.09.2025г., считано от датата на връчване на заповедта – 26.09.2025г., работодателят – П. СУ „Св. С.“-Т., чрез директора, е наложил на работника/служителя – ищцата, на осн. чл.187 т.8 , т.10 от КТ във вр. чл.126 т.9 от КТ и всички изброени цифрово разпоредби - т.3. и т.4 в част задължения към Общи права и задължения на педагогическия специалист, съгласно ЗПУО, от длъжностната характеристика; чл.39 от Правилника за вътрешния трудов ред; чл. чл.63 ал.5 от Правилника за устройството и дейността на училището; чл.24 от Етичния кодекс на училищната общност; чл. 2 от Вътрешните правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за предприемане на последващи мерки при прилагане на етичния кодекс; чл.11 ал.1 , т.14 и т.17 от Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти; чл.62, ал.1 и чл.64 ал.5 от същия Правилника за устройството и дейността, дисциплинарно наказание „Забележка“.

Като фактическо основание, което служи за налагане на дисциплинарно наказание „Забележка“ в заповедта е посочено само: нерегламентирано аудио записване на заседанието на Педагогическия съвет, състояло се на 07.07.2025г. от С. М. С. /ищцата/, старши учител по изобразително изкуство, без знанието и изричното потвърждение чрез декларация за съгласие на записваните лица.

Безспорно е, че ищцата е направила аудио запис на своето изказване по време на проведеното на 07.07.2025г. заседание на Педагогическия съвет, доколкото нямала доверие дали точно ще бъде възпроизведено нейното изказване в протокола, като в края на нейното изказване е останал записан неочакван за нея - обиден коментар на директора по повод облеклото на ищцата. За съществуването на този аудио запис директорът на училището е узнал на 20.08.2025г. при извършена проверка от РУО-Търговище по повод подадена от ищцата жалба до МОН, която е била препратена до РУО. В хода на проверката директорът потвърдил изричането от нейна страна на посочените от жалбоподателката думи с обяснението, че това е станало в момент на емоционална афектираност по време на заседанието на педагогическия съвет.

Работодателят не е квалифицирал извършеното от служителя

неизпълнение на трудово задължение, както е посочено в заповедта - по чл.126 т.9 от КТ и по чл.39 от Правилника за вътрешния трудов ред, какво нарушение на трудовата дисциплина представлява по смисъла на посочените в заповедта – чл.187, ал.1, т.8, т.10 от КТ.

Задължение на съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния закон - такива са изискванията на чл. 193 КТ, чл. 195, ал. 1 КТ относно формата и съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание , чл. 194 КТ относно срока за налагане на дисциплинарни наказания, дори те да не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена законността на уволнението. /Решение № 301 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1679/2010 г., III г. о., ГК/.

Считано от 20.08.2025г. заповедта е издадена от работодателя на 25.09.2025г. в 2-месечния срок от откриване на нарушението. Спазени са законовите разпоредби за дисциплинарно наказващ орган - по чл.192 ал.1 от КТ и за срок за налагане на дисциплинарно наказание –по чл.194 ал.1 предолж.1-во от КТ.

За да наложи дисциплинарно наказание /което и да е от трите посочени в чл.188 КТ/, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва: 1. най-напред да установи конкретния факт на нарушение на трудовата дисциплина; 2. да определи вида на дисциплинарното наказание; 3. да издаде писмена заповед за неговото налагане и 4. най-накрая да връчи тази заповед на лицето, извършило нарушението. Установяването на факта на нарушение на трудовата дисциплина изисква установяване на мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено.

В процесния случай, работодателят е установил, че на 07.07.2025г. по време на заседание на Педагогическият съвет служителят извършил аудио запис, без знание и изрично потвърждение чрез декларация на записваните лица. За записа на своето си изказване ищцата е била наясно, защото с оглед напрегнатите отношения между нея и директора се съмнявала, че нейното изказване ще бъде записано, възпроизведено точно в протокола на хартиен носител. Същевременно е правен аудиозапис на заседанието на Педагогическия съвет от протоколчика, секретаря /посочено в писмените обяснения на ищцата и неоспорено по делото/, като няма данни и писмени доказателства по делото за изрично потвърдено с декларация съгласие на записваните лица т.е. всички изказали се на това заседание на педагогическия съвет.

Ищцата не оспорва конкретния факт, действие за извършен аудио запис от проведеното на 07.07.2025г. заседание на Педагогическият съвет. В хода на откритото дисциплинарно производство, ищцата е била уведомена, че следва да даде обяснения, като искането за писмени обяснения е формулирано: „относно констатираните нарушения, за неспазване на трудовата дисциплина, касаещи злоупотреба с доверието на работодателя, опазване на доброто име на училището и спазване вътрешните правила, приети в училището, извършвайки нерегламентирано аудио записване на заседанието на Педагогическия съвет, състояло се на 07.07.2025 г., приложен като доказателство при подаден от нея сигнал до различни държавни институции“. Формално работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на дисциплинарно наказание да приеме и работникът е упражнил правото си да даде писмени обяснения, на осн. чл.193 ал.1 КТ.

Така за извършено нарушение на трудовата дисциплина, узнато от работодателя на 20.08.2025г., служителят е дал писмени обяснения на 19.09.2025г. на работодателя и заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от работодателя е от 25.09.2025г.

Но в заповедта, с която се изискват писмени обяснения, не се сочи кои са тези държавни институции, до които като доказателство бил приложен този аудио запис; не е ясно защо работодателят счита, че става дума за злоупотреба с доверието на работодателя, за уронване на доброто име на училището и кои точно вътрешни правила на училището не са били спазени.

Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В конкретния случай не е ясно и точно кои са нарушенията на трудовата дисциплина и не е посочен законния текст, въз основа на който се налага наказанието. Както и по-горе се отбеляза в процесната заповед са изброени множество цифрови обозначения на законови, подзаконови и вътрешни за училището разпоредби, никои от които нямат никакво отношение към извършеното от ищцата действие на 07.07.2025.

Изобщо не е ясно кое от задълженията на трудовата дисциплина, регламентирано в чл.126 т. 9 от КТ, ищцата е нарушила: да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.

Не е ясно какво е нарушението на трудовата дисциплина от изброените в чл.187 ал.1, т.8 от КТ и т.10 от КТ. Хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1. злоупотреба с доверието на предприятието,

2. уронване на доброто име на предприятието и 3. разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Първият състав – „Злоупотреба с доверието“ на работодателя е налице когато работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В този смисъл е напр. Решение № 108 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., III г. о., ГК и цитираната в него задължителна практика на ВКС /Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 513 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК; Решение № 201/13.10.2014 г. по г. д. № 7329/13, III ГО на ВКС/. Вторият състав е „Уронване на доброто име“ на предприятието /на работодателя/. Уронване е действие, изразяващо се в накърняване, засягане, намаляване или увреждане на нематериални ценности, най-често престиж, авторитет, добро име или достойнство. В съдебната практика и доктрината се приема, че „уронването на доброто име“ на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието /така решение № 214/15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о./. Третият състав – „Разпространяване на поверителни за работодателя сведения“ , за да е налице е необходимо предварително да е доведено до знанието на работниците и служителите кои сведения са производствена, технологична, финансова или търговска тайна и разпространяването им е забранено. В този смисъл Решениe № 1892 от 22.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 800/99 г., III г. о. Поверителни за предприятието сведения са само обявените за такива с надлежен акт - нормативен, административен, договор между работник и работодател, заповед на работодателя. Съобщаването им от работника или служителя е нарушение, когато са доведени до знание на субекти, на които работникът или служителят не е имал право да ги съобщи. Тълкуването на чл.187, ал.1 т.8 от КТ следва да се извършва и с оглед правата и свободите, прокламирани в чл.39 и чл.41 от Конституцията на РБ и чл.10 т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Правото да се изразява и разпространява мнение и да се търси, получава и разпространява информация, не е абсолютно. Основания за ограничаването му се съдържат в чл.39 ал.2 и чл.41 ал.1 изр.2-ро от КРБ и чл.10 т.2 от ЕКПЧОС, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в тази на чл.57 ал.2, която не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия. В този смисъл, съдът в хипотезите на чл.187 ал.1 т.8 от КТ следва да извършва преценка, както на правото на работника и служителя да сигнализира за незаконно поведение или закононарушение от страна на работодателя, така и на правото на работодателя да защити своята репутация и търговски интереси, съответно допустима ли е намеса в свободата на изразяване на работника или служителя - с нея преследва ли се легитимна цел и тя пропорционална ли е на защитавания интерес. В Решение на ЕСПЧ по делото Heinisch v. G. (no. 28274/08) са изведени няколко от критериите за преценка доколко намесата е пропорционална: дали е имало обществен интерес от сигнала/разкриването на информацията; дали са били използвани алтернативни канали от работника/служителя преди публичната разгласа или сигнализиране на прокуратурата; дали разкритата информация/сигнал е автентичен; работникът или служителят действал ли е добросъвестно; каква е вредата, причинена на работодателя, съпоставена с публичния интерес; строгостта на санкцията.

Но за да се извърши такава преценка следва да е ясно коя от хипотезите на чл.187 ал.1 т.8 от КТ е имал предвид работодателят при изискване на обяснения от работника и при посочване в заповедта за дисциплинарно наказание. В процесния случай обаче не е ясно работодателят коя конкретна хипотеза на чл.187, ал.1, т. 8 от КТ е имал предвид.

Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.1 т.10 от КТ, нарушения на трудовата дисциплина са: неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. От всички изброени в заповедта за дисциплинарно наказание цифрово обозначени разпоредби /без да е посочен текста/ в подзаконови нормативни актове /напр. Наредба № 15/22.07.2019г./ , в Правилника за вътрешния трудов ред, в Етичния кодекс, в Правилника за дейността на училището, съдът приема, че работодателят е имал предвид чл.39 от Правилника за вътрешния трудов ред в П. СУ „Св. С.“ за уч. 2024/2025г. За всички други визирани разпоредби не става ясно какви точно хипотези, фактически състави и предложения се имат предвид. Както се изясни вече при установяване на фактическата обстановка по-горе, ищцата е записала своето изказване, като в края на това е останал записан неочакван, обиден коментар от директора лично към ищцата, за което няма спор, че не е имало изрично потвърдено с декларация съгласие от директора. Не се установи умисъл от страна на ищцата за запис на визираното изказване на директора. Паралелно с това е правен аудиозапис на заседанието на Педагогическия съвет от протоколчика, секретаря /посочено в писмените обяснения на ищцата и неоспорено по делото/, като няма данни и писмени доказателства по делото за изрично потвърдено с декларация съгласие на записваните лица т.е. всички изказали се на това заседание на Педагогическия съвет. Изказването на директора, записано от ищцата, не засяга училището, а засяга лично ищцата и то няма неблагоприятни последици за работодателя.

Съгласно чл.189 ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид: тежестта на нарушението; обстоятелствата, при които е извършено; както и поведението на работника или служителя. Щом работодателят счита, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, той е длъжен преди да определи дисциплинарното наказание да се съобрази с посочените критерии. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание изобщо е извършил

преценката по чл. 189, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 236 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о., ГК и цитираната в него практика на Върховен касационен съд - Р. № 461/17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г., ВКС, III г. о., Р. № 305/1.06.2010 г. по гр. д. № 620/2009 г., ВКС, III г. о., Р. № 372/1.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г., ВКС, IV г. о. - постановени в производство по чл. 290 ГПК/.

При приложението на чл. 189, ал. 1 КТ преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число са:

характерът на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение /в този смисъл са напр. Решение № 4 от 13.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 544/2019 г., III г. о., ГК; Решение № 187 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4585/2017 г., III г. о., ГК; Решение № 75 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5735/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., ГК; Решение № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о., ГК; Решение № 227 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о., ГК, а също и Решение по гр. д. № 2293/2018 г. на ВКС, IV г. о както и Решение по гр. д. № 564/2011 г. на ВКС, IV г. о.; Решение по гр. д. № 2302/2016 г. на ВКС, IV г. о. на ВКС/ .

В конкретния случай е безспорно, че отношенията между ищцата и директорът, представляващ училището, са доста напрегнати и с натрупани емоционални негативи. Ищцата не отрича, че е направила аудио запис на част от заседанието на 07.07.2025г. на Педагогическия съвет, а именно на своето си изказване и не е целяла и няма умисъл да записва изказването на директора, още повече, че то е обидно и унизително за нея /ищцата/. Същевременно директорът, представляващ училището, е приел забележка от страна на колега, присъстващ на заседанието за направения коментар лично за облеклото на ищцата, както и е потвърдил казаното пред комисията на РУО- Търговище извършваща проверка по жалбата на ищцата, с обяснението, че това е било в момент на емоционална афектираност. Записът на коментара на директора пред колегите и за външния вид на ищцата не влече

неблагоприятни последици за работодателя, който е училището. Както се изясни по-горе, към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, работодателят не е изследвал и не е отчел чистото дисциплинарно минало на ищцата, по смисъла на чл. 197 ал.1 от КТ и чл.198 от КТ.

Обобщавайки изложените по-горе съображения, изводите, които са налагат са, че процесната заповед не отговаря на законовите изисквания по чл.195 ал.1 от КТ, а именно за мотивиране на писмената заповед с посочване на конкретни нарушения на трудовата дисциплина, след като в нея работодателят се позовава на чл.187 ал.1 т.8 и т.10 от КТ във вр. с чл.126 т.9 от КТ и всички изброени цифрови номерации на разпоредби, както и изискването за преценка на тежестта на нарушението по чл.39 от Правилника за вътрешния трудов ред на училището, за да пристъпи към дисциплинарно наказание, поради което същата се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 325 евро / 635,64 лв./, съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК /л.201 по делото/ и на осн. чл.78 ал.1 ГПК. Така претендирания размер на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение е по-нисък от посочения в договора за правна защита и съдействие / 700 лв. т.е. 357,9 евро – лист 4 по делото / и нормативно определения минимум от 1000 лв. / 511,29 евро/ по чл.7 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Въз основа на изложените мотиви, съдът