Решение № 10897 от 4.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 51631/2025 г.

дело № 20251110151631 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба на Е. И. К. срещу ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал.1, т.3 от ГПК вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 19 050,42 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 27.09.2025г. до 27.03.2026г. Ищецът-Е. И. К. твърди, че по силата на трудов договор № 512/11.09.2019г. е работил при ответника на длъжност „Старши учител“, общообразователен предмет в гимназиален етап „Философски цикъл“. Излага, че със Заповед № 493/03.07.2025г. му е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, като законосъобразността на заповедта е предмет на гр.д. № 42315/2025г. по описа на СРС, 126 с-в. Посочва, че с последваща Заповед № 78/26.09.2025г. му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено. Навежда доводи за незаконосъобразност на уволнението, тъй като е нарушена процедурата по чл. 193 от КТ, изразяваща се в това, че дисциплинарното нарушение не е конкретизирано от обективна и субективна страна, както и че предоставения му кратък срок за даване на обяснения е обуславя единствено формално спазване на процедурата по искане на обяснения. Поддържа, че не е спазен и срокът по чл. 194 КТ, като ответникът е отчел и нарушения, извършени преди този срок. Твърди, че не е извършил описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Излага, че през месец август 2025 год., по време на ползване на отпуск, е провел телефонен разговор със заместник-директора Виолета Славейкова, която го е уведомила, че няма хора, които да формират комисии за поправителни изпити за 12 клас и го е помолила да участва като квестор на поправителен изпит, който е следвало да се проведе на 15.08.2025 год. Сочи, че е поел ангажимент да се яви, като заместник-директора му е казал, че прекъсването на отпуска ще бъде оформено документално впоследствие. Твърди, че на 15.08.2025 год. е отишъл в училището в 7,50 часа, с другия квестор са чакали ученичката, която е следвало да се яви на поправителния изпит до 11 часа, но тя не се е явила, като се е установило, че последната се е обадила в училището и е казала, че няма да ходи на нито един изпит, вкл. и на този на 18.08.2025 год. Сочи, че по тази причина не е явил на 18.05.2025 год., но е бил на разположение, в случай, че ученика се яви. По отношение на останалите нарушения визирани в заповедта излага, че по същество не представляват такива, тъй като е изразявал мнение, а подаването на жалби до институциите представлява е негово право и не може да се третира като нарушение на трудовите задължения и дисциплина. Поддържа, че му е наложено найтежкото наказание, което обаче не е съответно на твърдените нарушения респ. не е съобразено с критериите визирани в чл. 189, ал.1 от КТ. Твърди, че с процесната заповед е осъществено и незаконосъобразно прихващане на сумите, дължими за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и такива, представляващи обезщетение за неспазено предизвестие и за работно облекло. Моли заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” да бъде отменена, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 19 050,42 лева – обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 27.09.2025 год. до 27.03.2026 год. /въз основа на молба с вх. № 103352 от 01.04.2026г. и с протоколно определение от 23.04.2026г., на основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ чрез увеличаване на неговия размер от 18 817,19 лева на 19 050,42 лева/. Претендира разноски. Ответникът – ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“ е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че уволнението е законосъобразно извършено, както и че нарушенията на трудовата дисциплина са извършени от ищеца. Поддържа, че прихващането е осъществено законосъобразно, доколкото в негова полза са възникнали притезания по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 3 187,98 лв. и по чл. 4, ал. 2 Наредба № 14 за представителното облекло на лицата от институциите в системата на предучилищното и училищното образование за сумата от 375 лв. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства е видно, че между тях е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор №512/11.09.2019 год., въз основа на който ищецът е заемал длъжността „Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап „Философски цикъл“ в ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“. Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № 507/05.08.2025г. на директора на ПГХВТ, с която са определени комисии и квестори за организиране на поправителната изпитна сесия за м. август 2025г. в периода от 14.08.2025г. до 19.08.2025г. От заповедта е видно, че Е. К. е назначен като квестор при провеждането на общо три изпита: на 15.08.2025г. в 08:30 часа по учебен предмет „Технологично обзавеждане на специалността-СПП-мляко“, на 15.08.2025г. от 12:30 часа по учебен предмет „Технология на специалността-мляко-СПП“ и на 18.08.2025г. от 08:30 часа по „Безопасност на храните“ и „Математика“. На отделен документ, в таблица фигурират имената на запознатите със заповедта, а именно Р.Благоева, Р.М., Е.К. и А.Маркова, като срещу всяко име е положен и подпис, но няма отбелязване на датата, на която заповедта е връчена на лицата. Във връзка с организацията и провеждането на поправителната изпитна сесия е издадена Заповед № 507-1/05.08.2025г. на директора на учебното заведение, с която е прекратен платеният годишен отпуск на ищеца на 15.08.2025 год. и 18.08.2025 год., заявен за ползване в периода от 14.07.2025г. до 31.08.2025г. Приет като доказателство по делото е Протокол № 1/15.08.2025г. за дежурство при провеждане на писмен изпит по „Технологично обзавеждане на специалността- СПП-мляко“, от който се установява, че допуснатия до изпит ученик А. Р. К., не е се явила. Отразено е, че писменият изпит е протекъл с участието на квесторите Е. И. К. и Р. Божилова М., приключил е в 09:30 часа, като писмените работи са предадени на директора от дежурния учител/квестор Е. И. К.. Протоколът носи подписите на Е. И. К., на директора на училището Росица Костадинова Попова и на Нина Георгиева И.а-председател на изпитната комисия. По отношение на насрочения в 12:30 часа писмен изпит не са ангажирани доказателства дали същият е проведен и в присъствието на кои квестори, съответно кой квестор е предал изпитните работи. Представен е и Протокол № 10 от 18.08.2025г., в който е отразено, че допуснатият ученик не се е явил, поради което и писменият изпит е приключен в 09:30 часа. Протоколът е подписан единствено от Р. М.. В докладна №1/15.08.2025 год. изготвена от Р. М. е посочено, че на 15.08.2025 год. Е. К. е присъствал, в качеството си на квестор на писмения изпит по Техническо обзавеждане-СПП, но е изчакал провеждането на втория изпит насрочен за същата дата-с начален час 12,30 часа. С докладна записка от 18.08.2025 год. от Р. М. до директора на ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“ последният е уведомен, че на 15.08.2025г. Е. К. е подписал протокола от първия изпит и е напуснал, без да изчака провеждането и приключването на втория изпит, а на 18.08.2025г. не се е явил на работа. Посочено е, че Е. И. К. е казал пред нея и И. В., че директора е „некомпетентен, не разбира от работата си и не става за директор“. От събраните писмени доказателства е видно, че по сигнал на Е. И. К. до Министерство на образованието и науката е инициирана проверка за коректното провеждане на поправителния изпит по гражданско образование в ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“. Изискани са документи от ответника, като след извършената проверка от РУО не са установени твърдените в жалбата нарушения и е констатирано, че при провеждане на изпита са спазени изискванията на Наредба № 11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците. На 11.09.2025 год. от Е. И. К. са поискани писмени обяснения относно извършени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в това, че на 15.08.2025 год. е напуснал работното си място в 11 часа, а работното време е от 8 часа до 16,30 часа; за това, че на 15.08.2025 год., в присъствието на други учители и служители в гимназията е отправил обидни и заплашителни думи към директора на училището; за това, че на 18.08.2025 год. не е явил на работа през целия ден, въпреки, че е назначен за квестор на изпита по математика; за това, че след провеждане на поправителен изпит по „Гражданско образование“ на учениците П. Димитров И. и Кардам И. Ленков, на 14.08.2025 год., е оспорил писмено пред МОН и устно пред служители на гимназията легитимността на комисията участвала в изпита. На 16.09.2025 год. от страна на Е. И. К. са дадени писмени обяснения, в които е посочено, че не е извършил сочените нарушения. Със Заповед № 78/26.09.2025г. на Е. И. К. е наложено дисциплинарно наказание „Дисциплинарно уволнение“, а трудовото му правоотношение е прекратено, считано от датата на връчването на заповедта – 26.09.2025г. От представените писмени доказателства се установява, че в периода от 27.09.2025г. до 26.03.2026г. липсват данни за деклариран осигурителен доход, респективно за започването на нова работа. Страните не спорят досежно факта, че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца възлиза в размер на 3 175,07 лева. От показанията на свидетеля К. А. С.– работила в гимназията до 25.08.2025 год. се установява, че е била класен ръководител на учениците Кардам Ленков и П. И., които не присъствали в учебните часове по дисциплината Гражданско образование и не изпълнявали възложените им задачи, поради което били допуснати на поправителни изпити през месец май и август 2025г. Твърди, че между ищеца и посочените ученици не е имало пререкания, но преди писмения изпит по време на майската поправителна сесия двамата ученици и А. К. нагрубили Е. И. К., като впоследствие поради недостатъчна подготовка не положили успешно изпита. Установява, че първоначално ищецът и директорът били в добри отношения, а причината за последвалия между тях конфликт бил ученикът П. И., който с цел да завърши образованието си отправил заплахи спрямо Росица Попова, след което последната настоявала ищецът да постави средна оценка на ученика и да не му се правят забележки за отсъствията от учебните часове. Установява, че след писмения изпит по Гражданско образование е провела разговор с ученика, който съобщил, че изпитът протекъл под формата на проект и че се е справил успешно. От показанията на свидетеля С. А. Й., полагала труд при ответника, като е заемала длъжността „завеждащ административна служба“ се установява, че в периода от 28 юли до 21 август била в отпуск за временна неработоспособност. Твърди, че от 1-ви септември Е. И. К. също е бил в отпуск по болест което ядосало директора на училището. Твърди, че на същата дата по възлагане на Росица Попова е изготвила проекти на заповедите за прекратяване на отпуските по време на поправителната сесия, като заповедта е връчена на ищеца едва след неговото връщане на работа - около 10-11-ти септември. Сочи, че заповедите за прекратяване на отпуските са изготвени по-късно поради пропуск на заместник-директора, който не е съобразил датите на поправителната сесия при одобряването на платените годишни отпуски на преподавателите. Твърди, че заповед №507/05.08.2025 год. е изготвена от гжа Славейкова, че тя не я връчвала на квесторите, а подписите, че са уведомени за нея са на отделен лист. Твърди, че в нейно присъствие Е. И. К. не е проявявал неуважение към директора, като допълва, че до пролетта на 2025г. помежду им имало разбирателство. Едва през пролетта на 2025г. отношенията в учебното заведение се променили, тъй като е имало разлика в размера на трудовите възнаграждения на служителите. За установяване на обстоятелствата относно извършените дисциплинарни нарушения са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. Б. – служител при ответника, заемащ длъжността „Домакин“. Свидетелят описва, че на 15.08.2025г. в присъствието на И. В., Р. М. и служителите Анета и Румяна- Росица Попова и Е. К. си разменили обиди, като ищецът е нарекъл директора „некомпетентна“, „неграмотница“, „че не става за директор“. Твърди, че писменият изпит, насрочен за 15.08.2025г., не се провел, като след 11:00 часа като дежурен квестор останала единствено Р. М.. Последната била единствен квестор и на писмения изпит, проведен на 18.08.2025г. Според показанията на свидетеля извършените проверки след сигнали до институциите от ищеца възпрепятствали работата в учебното заведение, тъй като насочили усилията на служителите към изготвяне на отговори по сигналите, нарушили дисциплината в училището, като част от преподавателите също започнали да се отнасят неуважително към директора. След уволнението на ищеца обстановката в учебното заведение се подобрила, учениците били радостни, присъствали на учебните занятия по философия и проявявали внимание. Гласни доказателства са събрани и чрез разпит на свидетеля И. В. – служител при ответника. Установява, че на 15.08.2025г. Е. И. К. е бил в училището до обяд, като между него и директора възникнал конфликт. Твърди, че ищецът е проявил агресия спрямо Росица Попова, като казал, че „не става за директор“, че „ще я ликвидира“ и „ще я съди“. Описва, че непосредствени очевидци на конфронтацията станали и Р. Б., „една от чистачките – Ани или Руми“, Рени М. и още едно лице, като от страна директора не били отправяни заплахи. Твърди, че след този случай и други преподаватели в учебното заведение са започнали да проявяват арогантно отношение към Росица Попова, поради което обстановката в училището станала неблагоприятна и стресираща. В показанията си твърди, че осъществените от проверки в училището са повлияли негативно на дейността в него, тъй като създали стрес както за преподавателите, така и за учениците. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ При действието на сключен трудов договор за нарушения на трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице. С атакуваната заповед директорът на ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“ съгласно правомощията си уредени в чл. 216, ал. 1 ЗПУО е упражнил дисциплинарните си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание предполага тя да е издадена в рамките на специално дисциплинарно производство и да е съставена в определена форма. Следва да се установи и съществуването на посочените в нея основания. Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателства са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства, обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му. Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ преди работодателят да наложи дисциплинарно наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения. Доколкото искането на обяснения следва установяване на нарушението, то обяснения следва да бъдат поискани именно за него, като дадените в друга връзка обяснения не могат да бъдат взети предвид. От събраните писмени доказателства се установява, че работодателят е поискал обяснения от ищеца за твърдените нарушения, извършени от него на 15.08.2025г., на 18.08.2025г. и на 21.08.2025г., като такива са предоставени от служителя. Настоящият състав намира за неоснователни доводите на ищеца за допуснати нарушения в процедурата по чл. 193 КТ за изискване на обяснения. Съдебната практика безпротиворечиво възприема, че към искането за обяснения и към заповедта по чл. 195 КТ законът не поставя формални изисквания, нито създава задължение за субекта на дисциплинарната власт да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, нито посочване кои факти са приети за установени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по ясен и разбираем за работника или служителя начин, включително чрез позоваването на известни му обстоятелства или документи. /в този смисъл Решение № 388 от 04.10.2012г. по гр. д. 205/2012г. на ВКС, IV г.о., Решение № 55 от 30.05.2022г. по гр.д. № 2161/2021г. на ВКС, III г.о., Решение № 50003 от 03.02.2023г. по гр. д. № 1645/ 2022г. на ВКС, IV г.о./. О т искането на писмени обяснения от 11.09.2025 год. и дадените такива от ищеца се установява, че Е. И. К. е разбирал за кои твърдени нарушения на трудовата дисциплина работодателят изисква обяснения. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдените дисциплинарни нарушения. В искането е налице достатъчна индивидуализация на конкретните нарушения-преждевременно напускане на работното място и отправяне на обидни и заплашителни думи към директора на 15.08.2025г., неявяване на работа на 18.08.2025г., отправяне на сигнал до МОН с неверни данни на 21.08.2025г., т.е. посочени са конкретни факти, свързани с дисциплинарните нарушения, поради което следва да се приеме, че в искането е налице яснота в какви точно нарушения на трудовата дисциплина ищецът е обвинен. Аргумент в подкрепа на изложеното може да бъде изведен и от самите обяснения на служителя, с които се оспорва извършването на описаните дисциплинарни нарушения. Предвид наличието на връзка между предоставените обяснения и дисциплинарните нарушения, за което ищецът е наказан, може да се приеме, че същият е бил в достатъчна степен запознат с обстоятелствата, които да са му дали възможност да се ориентира в тях и да упражни пълноценно правото си на защита. Фактът, че последният е предоставил абстрактни отговори, които не са резултат от неяснота на формулираните въпроси, не се отразява на законосъобразността на процедурата по чл. 193 КТ. Неоснователно е и възражението за тенденциозно кратък срок за представяне на писмените обяснения. Срокът за предоставяне на писмени обяснения следва да бъде разумен и достатъчен, за да се обезпечи реалната възможност на работника или служителя да се защити, а работодателят да вземе предвид обясненията му т.е. срок достатъчен да може да изложи обмислен отговор на твърденията за дисциплинарно нарушение и да изрази субективното си отношение. От съдържанието на искането е видно, че е определен 3-дневен срок за предоставянето на обяснения за четири нарушения, неотдалечени във времето, като за никое от твърдените нарушения не е имало необходимост от извършването на справки или други допълнителни действия, поради което не може да се приеме, че 3-дневният срок е неразумен. Предоставеният срок не е спазен от служителя, доколкото същият е получил искането на 11.09.2025г., а писмените обяснения са заведени с входящ номер от 16.09.2025г. Макар и депозирани извън посочения срок обаче, писмените обяснения са били взети предвид от работодателя в хода на дисциплинарното производство. Предвид изложеното съдът приема, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е проведена законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Както беше посочено и по-горе, в заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага, за това че на 15.08.2025г. ищецът е напуснал работното си място преди изтичането на установеното работно време, че на същия ден в присъствието на двама служители е проявил неуважително и грубо отношение към директора на учебното заведение, че на 18.08.2025г. не се е явил на работа, както и че на 21.08.2025г. е подал сигнал – жалба с невярно съдържание до МОН. Посочено е, че с поведението си Е. И. К. е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 1, т. 3, т. 7, т. 8 КТ – преждевременно напускане на работа, неявяване на работа, неизпълнение на възложената работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. На първо място съдът намира възраженията на ищеца, че не са спазени установените срокове за налагане на дисциплинарното наказание за неоснователни. Правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание за извършени нарушения на трудовата дисциплина може да бъде упражнено не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Под откриване на нарушението следва да се има предвид моментът на узнаване от субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му. В случая откриването на нарушенията от 15.08.2025г. и 18.08.2025г. се свързва с получаването на докладната записка изготвена от Р. М. от субекта на дисциплинарна власт, която е заведена с входящ номер от 18.08.2025г. Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е от 26.09.2025год., поради което 2-месечният преклузивен срок следва да се счита за спазен. По отношение на твърдяното нарушение от 21.08.2025г. не може да се определи началния момент на срока, но от събраните писмени доказателства може да се направи извод, че е открито след 25.08.2025г., доколкото със съобщение с изх. № РУ01-29894/25.08.2025г. на РУО, с което е поискан доклад от директора на учебното заведение за фактите и обстоятелствата, посочени в писмо с вх. № 94-5942/25.08.2025г., и е приложен сигналът на ищеца. Следователно, правото да се реализира дисциплинарната отговорност на служителя за твърдените нарушения на трудовата дисциплина не е погасено. Що се касае до доводите на ищеца, че при издаването на заповедта са взети предвид и нарушения, извършени извън 2-месечния срок и нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, следва да се има предвид, че същите са посочени с цел да се определи съразмерно наказание и да се отчете неговото предходно поведение. Законосъобразността на атакуваната заповед е обусловена от установяване, че нарушенията на трудовата дисциплина са извършени от служителя виновно. Тежестта за доказване на тези обстоятелства е възложена на ответника, като указания в тази насока са дадени с доклада по чл. 146 от ГПК. В тази връзка ответникът е ангажирал доказателства – заповед за назначаването на ищеца като квестор на писмените изпити през поправителната сесия от месец август 2025г., заповед за прекратяване на годишния платен отпуск, докладни записки от 15.08.2025г. и 18.08.2025г., два броя протоколи за дежурство, както и гласни доказателства. От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства съдът приема, че ищецът не е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в преждевременно напускане на работното място на 15.08.2025г. и неявяването на работа на 18.08.2025г. С разпоредбата на чл. 155 КТ е регламентирано правото на работника или служителя на платен годишен отпуск, чието предназначение е възстановяване на работната сила и по време на който същият не е длъжен да изпълнява възложената работа. В чл. 175 КТ са предвидени хипотезите, при които е възможно прекъсването на този отпуска именно, че прекъсването може да се осъществи при разрешаването на друг вид платен или неплатен отпуск, както и при взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение, обективирано в писмена форма. От събраните писмени доказателства се установява, че към датата на определянето на Е. И. К. като квестор в поправителната сесия през месец август 2025г. същият е ползвал своя платен годишен отпуск. По делото е представена Заповед № 507-1/05.08.2025г. на директора, с която ползването на въпросния отпуск е прекратен на 15.08.2025г. и на 18.08.2025г. с изрично позоваване на чл. 175, ал. 2 КТ. Същевременно обаче не са ангажирани писмени доказателства, които да удостоверяват волеизявления на страните за прекъсването на платения годишен отпуск, поради което не може да се приеме, че процесната заповед е породила целените от работодателя правни последици. Необходимо е да се отбележи, че според съдебната практика явяването на работа през времето на отпуска не се счита за прекъсване на същия /в този смисъл Решение № 222 от 03.05.2016г. по т.д. № 3471/2014г. на ВКС, I т.о./. Липсата на прекъсване на отпуска се подкрепя както от представената ведомост за месец август 2025г., в която са отразени 0 отработени дни, така и от гласните доказателства на С. Й., според които оформянето на прекъсванията на отпуските се осъществило едва през месец септември. При съблюдаване правилото на чл. 172 ГПК, съдът кредитира свидетелските показания като достоверни, доколкото кореспондират с писмените доказателства приети по делото. От изложеното следва, че щом платеният годишен отпуск на Е. И. К. не е бил прекъснат, то същият по време на този период е бил освободен от изпълнението на задълженията си по чл. 126, т. 1, т. 3 и т. 7 КТ – а именно да се явява навреме на работа, да бъде на работното си място до края на работното време, да изпълнява възложената му работа и разпорежданията на работодателя. Следва да се отбележи, с оглед характера на изпълняваната работа, че в разпоредбите на ЗПУО липсва специална правна норма, която да допуска едностранно прекратяване на платения годишен отпуск от страна на работодателя и да дерогира действието на чл. 175, ал. 2 КТ. При това положение, следва да се приеме, че описаните в т. 1, т. 3 и т. 7 от заповедта дисциплинарни нарушения не са виновно извършени от ищеца. В хода на настоящото производство не се установи в условията на пълно и главно доказване и твърдяното нарушение, изразяващо се в неуважително и грубо отношение на Е. И. К. към директора на учебното заведение. Според гласните доказателства на Р. Б. на 15.08.2025г. между Росица Попова и ищеца възникнала конфронтация, по време на която служителят я нарекъл „некомпетентна“, „неграмотница“ и „че не става за директор“. Ценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК и при съобразяване евентуалната заинтересованост на свидетеля, настоящият състав намира, че не следва да дава вяра на свидетелските показания. Показанията на свидетеля не некореспондират с останалите доказателства. В показанията си Р. Б. заявява да е станала очевидец на конфликта между директора и ищеца, заедно с поименно посочените лица. Същевременно обаче в приетата по делото докладна записка на Р. М. се съдържат твърдения, че процесните обидни думи били отправени в нейното присъствие и това на И. В.. Фактът, че Росица Попова не е присъствала към момента на отправяне на твърдените словесни изрази се подкрепя и от заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание – използваното глаголно време „сте отправили“, а не „отправихте“. Това противоречие поставя под съмнение личния и непосредствен характер на показанията относно процесния случай, които в голямата си част представляват преповтаряне тезата на ответника. Поради същите мотиви не следва да се кредитират като обективни и достоверни показанията за отправени обидни думи и неуважително отношение, дадени от И. В.. Предвид изложеното настоящият състав намира, че ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване твърдяното нарушение по т. 2 от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. На последно място следва да бъде разгледано твърдяното нарушение, изразяващо се депозиране на сигнал – жалба с невярно съдържание, което е квалифицирано от ответника като злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Злоупотребата с доверието на работодателя може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател – когато чрез използване на служебното положение се извършват действия с цел извличане на имотна облага, съответно когато чрез възползване на служебното положение са предприети действия, компрометиращи оказаното му доверие, когато е злепоставен работодателя пред трети лица /в този смисъл Решение № 86 от 25.05.2011г. по гр.д. № 1734/2009г. на ВКС, IV г.о.,Решение № 214 от 15.03.2017г. по гр.д. № 112/2016г. на ВКС, IV г.о./. От своя страна, накърняване на доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица, и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на ефективността, конкурентноспособността и авторитета на предприятието. Съгласно чл. 13 ЕКЗПЧОС всеки, чиито права и свободи, са нарушени има право на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти. Разпоредби с подобен характер се съдържат и в чл. 45 КРБ, който регламентира правото да жалба, предложение или петиция до държавен орган, и в чл. 56, ал. 1 КРБ, прокламиращ правото на защита. Защитата на правата или интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде осъществявана както по гражданскоправен или административен ред, така и по наказателноправен такъв, в случаите, когато са осъществени инкриминирани в НК деяния. В тази връзка, подаването на сигнал представлява призната от закона правна възможност и само по себе си то не може да се квалифицира като противоправно действие. Такава противоправност обаче би била налице в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т.е. когато е налице злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 КРБ. Обстоятелството дали правото на сигнал е упражнено добросъвестно, или недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на производството, тъй като законът не е свързал съществуването на правото с изискването твърдяното със сигнала правонарушение действително да е било извършено. Упражняването на правото ще бъде добросъвестно, ако е извършено с убеждение, че то съществува. В случай, че се окаже, че не съществува, то това няма да го превърне в недобросъвестно. Незнанието на тези обстоятелства, независимо дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини, изключва недобросъвестността при упражняване на правото на сигнал/жалба. Съгласно съдебната практика злоупотреба с право като противоправно поведение е налице, когато жалбата или сигналът не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато подателят на сигнала знае, че те са неверни и подава същия, за да навреди другиму или да накърни друг обществен интерес / Решение № 245 от 05.11.2014г. по гр. д. № 1734/2014г. на ВКС, III г.о., Решение № 201 от 06.01.2020г. по гр. д. № 3973/2018г. на ВКС, IV г.о./. В настоящия случай от събраните доказателства не може да се направи извод, ч е сигналът до МОН, послужил като повод за извършване на проверка във връзка с изпита по Гражданско образование, е израз на злоупотреба с право, тъй като в производството не се установи Е. И. К. предварително да е знаел неистинността на твърдените обстоятелства относно сочените нарушения на Наредба № 11/01.09.2016г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, а ги е заявил единствено с цел да злепостави членовете на комисиите, директора и учебното заведение и да възпрепятства завършването на образованието на допуснатите до изпита ученици, а оттам и нарушение на трудовата дисциплина. Тези изводи са меродавни и досежно твърдените останали сигнали на ищеца до държавни институции. При преценката по чл. 187, т. 8 КТ следва да се вземе предвид и правото на работника да сигнализира за извършено правонарушение от страна на работодател, съпоставено с правото на работодателя да защити своята репутация, съответно допустима ли е намеса в правото на сигнали и жалби. Намесата следва да е пропорционална, като съобразява дали е налице обществен интерес от подаването на сигнала, дали са били използвани алтернативни канали от работника преди сигнализирането на държавните органи, дали работникът е действал добросъвестно, каква е вредата, причинена на работодателя и т.н. Вън от съмнение е, че качеството на образованието и придобиването на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация, за разбиране и прилагане на принципите на активното и отговорно гражданско общество, прокламирани в чл. 5, ал. 1 ЗПУО, са все ценности от обществен интерес, които следва да бъдат защитавани. По делото не се установява преди депозирането на сигнала ищецът да е отнесъл въпроса до педагогическия съвет, като следва да се вземе предвид, че към момента на сезирането на държавните органите писменият изпит по учебната дисциплина вече е бил приключил. Не са ангажирани доказателства, които да послужат като индиция за претърпени от работодателя вреди – като преместване на ученици в други училища, отлив на новопостъпили ученици и т.н. Гореизложените факти дават основание на съда да приеме, че не е налице превратно упражняване на предоставеното субективно право на сигнали и жалби. От съществено значение е, че квестори по въпросния писмен изпит са били учители от друго учебно заведение, поради което не може да се приеме, че Е. И. К. е имал достъп до протоколите от проведения изпит и информация за действията по време на квесторите и учениците по време на изпита. В това отношение, следва да се приеме, че последният е действал въз основа на обективни факти, предоставени му от свидетеля Стоименова, без да е наясно, че изложената информация е неточна. От гореизложените съображения се налага извод, че и описаното в т. 4 от заповедта нарушение на трудовата дисциплина не е извършено виновно от ищеца. Липсата на виновно неизпълнение от страна на работника или служителя на трудовите му задължения обосновава незаконосъобразност на наложеното най-тежко дисциплинарно нарушение – дисциплинарно уволнение, а оттам и незаконосъобразно прекратяване на трудовото му правоотношение. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява основателен. По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ Съдът е сезиран с иск за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Предпоставка за уважаването на този иск е уволнението на Е. И. К. да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. С оглед основателността на иска за признаване на незаконността на уволнението и неговата отмяна, то основателен се явява и искът за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди уволнението -„Старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап „Философски цикъл“. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предпоставка за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа е незаконност на уволнението. Доколкото настоящата съдебна инстанция приема, че уволнението на Е. И. К. е незаконосъобразно, същият има право да получи обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ. Предпоставка за основателност на този иск, обаче, е служителят да е останал без работа вследствие на незаконното уволнение, както и размерът на претенцията. Съдът приема, че след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 26.09.2025 год. ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение при същия или друг работодател до 26.03.2026 г. В този смисъл, в полза на ищеца е възникнало право да получи обезщетение за оставане без работа за процесния период. Съгласно чл. 228, ал.1 от КТ база за определяне на размера на обезщетението е полученото от служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение или това е месец август 2025 год. – в частност 3 175,07 лв. Периодът, за който се дължи обезщетение е определен от ищеца и е в рамките на посочения в закона 6-месечен срок. С оглед на изложеното съдът приема, че размерът на обезщетението е 19 050,42 лева, поради което искът следва да бъде уважен. По разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 613,65 евро, представляващи сторените в производството разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ПГХВТ „Проф. д-р Георги Павлов“ следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 440,74 евро. Воден от горното, съдът