Решение № 15100 от 28.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 716/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. К. Д., против ........, с която са предявени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено от ответника със Заповед № РД-..../12.11.2025г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, иск за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Началник отдел административно обслужване и връзки с обществеността“ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и осъдителeн иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 659,57 евро (месечно), представляваща обезщетение вследствие на незаконното уволнение за разликата между получаваното трудово възнаграждение при ответника преди уволнението и по-ниското възнаграждение, което получава на новата си длъжност в Министерството на културата за периода от 15.12.2025г /когато е постъпил на по-ниско платена работа/ до 15.06.2026г. Ищецът Д. К. Д. твърди, че на 13.05.2024 г. сключил с ответника трудов договор № РД-19282, по силата на който приел да работи на длъжността „Началник отдел Стопански“. Впоследствие, с допълнително споразумение от 28.06.2024 г. бил преназначен на длъжността „Началник отдел Административно обслужване и връзки с обществеността“. Сочи, че наред с функциите му като началник на отдел, с две заповеди на Изпълнителния директор - № РД ----116/27.05.2024 г. и № РД ----142/08.07.2024 г. изпълнявал и функции на длъжността „Финансов контрольор“. На 13.11.2025 г. му било връчено предизвестие № РД- 19-1017 от 12.11.2025 г. по чл.328,ал.1,т.2 от КТ, с което работодателят го уведомил, че на основание т.4 от Протокол № 87 от Съвет на директорите на 02.10.2025 г., прекратява трудовия му договор без спазване на срока за предизвестие. На същата дата – 13.11.2025 г. му била връчена заповед № РД-..../12.11.2025 г. на изпълнителния директор, с която на основание чл.328,ал.1,т.2 от КТ трудовият му договор бил прекратен, считано от 13.11.2025 г. без спазване на срока за предизвестие. Ищецът твърди, че уволнението му, извършено със Заповед № РД-..../12.11.2025г. на изпълнителния директор на ........, било изцяло незаконосъобразно. В тази насока излага съображения, че работодателят не посочил коя от хипотезите на чл. 328, ал. 1 КТ визира – „закриване на част от предприятието“ или „съкращаване на щата“. Поддържа, че Протокол № 87/02.10.2025г.от заседание на Съвета на директорите, в частта му по т.4, на който се позовава ответника в атакуваната заповед, не му бил връчван и не бил запознат със съдържанието му. Сочи, че уволнението било тенденциозно извършено и свързано с изпълняваните задължения не само като началник отдел, но и като вътрешен финансов контрольор, които съвместявал до освобождаването си. Ищецът твърди, че прекратяването на правоотношението му било свързано и с входираните от него два доклада с вх. № 07-06-2074/11.11.2025г. и 07-06-2094/12.11.2025г., констатиращи сериозни нарушения в лечебното заведение, както и че не била настъпила никаква промяна в щата на отдела. Поради липсата на връчен протокол от заседанието на Съвета на директорите, не било възможно да се извърши преценка и относно съобразяването на това решение със сключения колективен трудов договор от 13.08.2024 г. между ответника и синдикална организация, който предвиждал работодателят да уведоми синдиката за извършвани промени в щатното разписание. Твърди, че доказателство за целенасоченото му уволнение бил и фактът, че от него било поискано да подаде и подал на 29.10.2025 г. заявление с вх.№ 0-06-2137 за преназначаване на длъжността „финансов контрольор“. По неизвестни за него причини на молбата му била поставена резолюция „не“, но независимо от тази резолюция, продължил да изпълнявала предварителен финансов контрол и до момента на освобождаването му на 13.11.2025 г. След уволнението му станало известно, че при ответника не били настъпили никакви промени в щата на отдела, ръководен от него, като наред с това бил назначен и финансов контрольор – т.е. на длъжността, която съвместявал дълго време, но която му било отказано немотивирано да заеме. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Ответникът ........ в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено с мотивирана писмена заповед. Твърди, че е налице реално съкращаване на щата. Сочи, че длъжността на ищеца била единствена, като това е причината, поради която подбор не се изисквал. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ е налице реално съкращение на щата, касаещо заеманата от ищеца длъжност, както и че е извършен подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ или че такъв не е бил задължителен /за съкратената длъжност не са били налице повече от една щатна бройка или всички щатни бройки са били съкратени/. В тежест на ответника, с оглед на конкретно въведеното от него възражение за злоупотреба с право, е да докаже липса на добросъвестност у работодателя при упражненото от него право на уволнение. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер или срокът на договора не би бил изтекъл към момента на устните състезания. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди от оставането си без работа, което е в причинна връзка с незаконното уволнение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. Безспорно е между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът и ответникът са сключили трудов договор № РД-19282/13.05.2024 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „Началник Стопански отдел“. С допълнително споразумение № РД-19398 от 28.06.2024 г., длъжността на ищеца е била променена от „Началник Стопански отдел“ на „Началник Административен отдел“ в Административно-стопански блок, отдел „Административно обслужване и връзки с обществеността“ с основно месечно брутно възнаграждение 3000 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и опит от 22 години, 2 месеца и 28 дни в размер на 22 % от основното възнаграждение или 660 лв. Безспорно е, а и се установява от приетите писмени доказателства, че със Заповед № РД ----116 от 27.05.2024 г. и Заповед № РД ----142 от 08.07.2024 г. на ищеца му е било възложено да съвместява при изпълнението на основната си трудова дейност и трудови функции на длъжността „Финансов контрольор“, като осъществява предварителен контрол при поемане на задължения по заявки и всички договори, вкл. договори в обхвата на ЗОП, както и да осъществява предварителен контрол при извършване на разход на поети задължения по всички договори, вкл. договорите в обхвата на ЗОП. От представените по делото докладни записки от 05.08.2024 г., 07.10.2024 г., 02.01.2025 г., 19.03.2025 г., 11.06.2025 г., 30.06.2025 г., 11.11.2025 г. и 12.11.2025 г., се установява, че ищецът е информирал ръководството на ответника за различни констатирани от него липси и нарушения, чиито съдържания съдът намира, че не следва да бъдат анализирани в детайли, доколкото това е извън предмета на спора и е изцяло неотносимо. Видно от протокол № 87 от заседание на Съвета на директорите /СД/, проведено на 02.10.2025 г., е разгледано предложение от Г Н – зам.директор по икономическите въпроси за закриване на длъжността Началник отдел „Административно обслужване и връзки с обществеността“, като е посочено, че СД е приело предложението. Към протокола е приложено самото предложение, като видно от съдържанието му, зам.директорът по икономическите въпроси е посочил следните причини за закриване на длъжността: оптимизация на разходите, подобряване на работата на болницата и намаляване на административната тежест, отпадане на необходимостта на съответната щатна длъжност, рационализиране на работата, осъществяването и занапред от по-малък брой наети ръководни лица на трудов договор. Съгласно представения по делото протокол № 88 от заседание на СД на 21.10.2025 г. е прието предложение от зам.директора по икономическите въпроси от 16.10.2025 г. за разкриване на щатна позиция на пълен работен ден на длъжност „Финансов контрольор“. На 29.10.2025 г. е подадено заявление от ищеца до изпълнителния директор на болницата да бъде преназначен на длъжност „Финансов контрольор“, считано от 01.11.2025 г. На 12.11.2025 г, е изготвено предизвестие до ищеца, в което е посочено, че на основание т.4 от протокол № 87 от заседание на СВ от 02.10.2025 г., чл.328,ал.1,т.2 от КТ, ще бъде прекратено трудовото отношение, като работодателят уведомява ищеца, че няма да бъде спазено предизвестието, като ще му бъде изплатено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ, като предизвестието е връчено на ищеца на 13.11.2025 г. Със заповед № РД-191019 от 12.11.2025 г. трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено, считано от 13.11.2025 г., на основание чл.328,ал.2,т.2 от КТ. Представен по делото е и препис от електронно изпратено съобщение от ищеца до зам.директора по икономическите въпроси, с което го информира, че на 29.10.2025 г., съобразно негово разпореждане към отдел „Човешки ресурси“, е подал в този отдел молба за преназначаване от длъжността „Началник на отдел административно обслужване и връзки с обществеността“ на длъжност „Финансов контрольор“, считано от 01.11.2025 г., като към 03.11.2025 г. не разполага с никаква информация дали молбата му е одобрена, дали реално е преназначен и дали вече изпълнява новата длъжност, като моли да му бъде предоставена информация каква длъжност изпълнява. Съдът намира, че така представеният препис на електронно изпратено съобщение до зам.директора по икономическите въпроси, макар да възпроизвежда изгодни за ищеца факти, има доказателствена стойност относно твърденията, изложени от ищеца, доколкото ответникът не твърди и не представя доказателства за отговор от страна на зам.директора по икономическите въпроси до ищеца, отделно от това по негово предложение от 16.10.2025 г. е било гласувано на 21.10.2025 г. разкриване на щатна бройка за длъжност „финансов контрольор“, като само няколко дни по-късно – на 29.10.2025 г. ищецът е подал заявление да бъде преназначен, т.е. съдът намира, че може да се направи извод, че на ищеца му е била предоставена информация за разкриване на нов щат за длъжност, чиито функции е изпълнявал, като именно във връзка с тази информация е подал молба за преназначаване. По делото са приети и щатни разписания от 12.11.2025 г., 13.11.2025 г. и 13.01.2026 г., от които се установява, че единствената ръководна длъжност, която е била съкратена, е на ищеца /продължават да съществуват ръководно-организационни длъжности като зам.директор по икономическите въпроси, ръководител вътрешен одит, зав.сектор „човешки ресурси“/, самият отдел „административно обслужване и връзки с обществеността“ също продължава да съществува, но без ръководител/началник, както и че считано от 24.11.2025 г., на длъжността „финансов контрольор“ е назначено друго лице. По делото са ангажирани и гласни доказателства, посредством разпит на свидетел на ищеца, които съдът намира за неинформативни, доколкото свидетелят, който е бил натоварен със задачата да връчи на ищеца заповедта за уволнение, разпитан в съдебно заседание заявява, че не си спомня какво е казал на ищеца при връчването на заповедта. Съдът намира, че липсата на конкретни спомени е обичайно, предвид факта, че е изминал период от време, както и че това действие по връчване на заповед за уволнение не представлява някакво специално събитие за свидетеля, поради което да го запомни трайно, а е обикновено действие по ежедневно изпълнение на основна негова трудова функция. С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: По отношение на възражението на ищеца, че уволнението е незаконно поради формално основание, тъй като в заповедта е посочено единствено правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, без да е конкретизирано фактически дали трудовото правоотношение се прекратява поради „закриване на част от предприятието“ или поради „съкращаване на щата“, съдът намира следното, съобразявайки практиката на ВКС: В заповедта за прекратяване на трудовото отношение е посочена общо разпоредбата на чл.328,ал.1,т.2 от КТ без да е конкретизирано конкретното основание, на което се прекратява – дали поради закриване на част от предприятието или поради съкращаване на щата. Двете основания са напълно различни, с различни фактически състава и различни предпоставки за приложението им, макар да се предвидени в една обща разпоредба. Работникът следва да бъде уведомен за конкретното основание, на което се прекратява трудовият му договор, за да може да организира ефективно защитата си. Съгласно разрешението, дадено в решение № 145 от 18.02.2010 г., постановено по гр.д.№ 565/2009 г. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, на което решение се позовава и ответникът в отговора на исковата молба, липсата на изрично уточнение в заповедта коя от двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е приложена, не води сама по себе си до незаконосъобразност на уволнението, когато към момента на връчването на заповедта работникът или служителят е узнал фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В мотивите си ВКС приема, че в този случай целта на закона е постигната, доколкото работникът не е поставен в положение на неизвестност относно основанието, срещу което следва да организира защитата си, поради което не е нарушено правото му на защита. Настоящият случай обаче се отличава съществено от разгледаната от ВКС фактическа обстановка. В процесната заповед е посочено единствено правното основание „чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ“, както и че същата се издава въз основа на протокол от заседание на Съвета на директорите, без да е конкретизирано какво решение е взето с този протокол и на това заседание и дали трудовото правоотношение се прекратява поради съкращаване на щата или поради закриване на част от предприятието /целият административен отдел/. Следователно от съдържанието на самата заповед не може да се установи конкретното фактическо основание за уволнението. За разлика от казуса, разгледан от ВКС, по настоящото дело не се събраха никакви доказателства, че към момента на връчване на заповедта на ищеца е било разяснено на кое от двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ се прекратява трудовото му правоотношение. Разпитаният свидетел, връчил заповедта, заявява, че не си спомня дали е разяснил на ищеца причината за прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно не е установено по несъмнен начин именно онова обстоятелство, което според задължителната практика на ВКС изключва формалната незаконосъобразност на заповедта – узнаването на конкретното основание към момента на връчването . Действително, от представения протокол на Съвета на директорите се установява, че решение за съкращаване на щата е било взето през октомври 2025 г. г., а процесната заповед е връчена на ищеца на 13.11.2025 г. Това обстоятелство обаче доказва единствено наличието на решение на компетентния орган, но не и че неговото съдържание е било доведено до знанието на ищеца преди или при връчването на заповедта. Само по себе си съществуването на такова решение не обосновава извод, че работникът е бил наясно с конкретното основание за уволнението. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че не е налице предпоставката, изведена в практиката на ВКС, при която е допустимо въпреки липсата на конкретизация в заповедта, да се приеме, че уволнението не е незаконно само на формално основание. Ответникът, който носи доказателствената тежест да установи законосъобразното упражняване на потестативното си право на уволнение, не е доказал, че към момента на връчване на заповедта ищецът е узнал конкретното основание, на което се прекратява трудовото му правоотношение. Поради това съдът приема, че по този начин е нарушено правото на защита на ищеца, тъй като същият е бил поставен в положение на неяснота относно фактическото основание, срещу което следва да организира защитата си. Обстоятелството, което и самият ищец е заявил в исковата молба и в хода на процеса, че е разбрал впоследствие, че не е закрит целият отдел, а само неговата длъжност, не може да санира порока на заповедта, доколкото дали същата формално отговаря на законовите изисквания се преценява изцяло към момента на връчването на заповедта на уволнения служител. Но дори и да се приеме, че служителят е узнал към момента на уволнението конкретното основание, на което се прекратява трудовото му отношение, т.е., че уволнението не е незаконно само на формално основание, съдът намира, че отново уволнението е незаконосъобразно, поради обоснован извод за наличие на злоупотреба с правото на работодателя да извърши уволнение. Съгласно практиката на ВКС /например Решение № 753 ОТ 18.12.2024 Г. по гр.д. № 935/2023 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС /по силата на установената в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция, добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Затова при спор относно законността на уволнението работодателят е освободен от задължението да доказва, че добросъвестно е упражнявал правото си да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя. Презумпцията за добросъвестност е оборима, поради което доказателствената тежест за установяване на злоупотребата с право от страна на работодателя се носи от работника или служителя. Наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя е обусловено от установяването на конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи извод за това. Съдът намира, че именно съвкупността от всички установени по делото обстоятелства оборва презумпцията по чл.8, ал.2 КТ. В конкретния случай ищецът е бил единственият служител на ръководна длъжност, чието трудово отношение е било прекратено, вследствие на посочената за предприета организационна промяна. Посочените в предложението за съкращаване на единствения щат за тази длъжност причини – реорганизация, да се намалят ръководните длъжности и прочие, съдът намира за формални и абстрактни, без същите да са реално мотивирани и обосновани дори и в хода на делото, а още повече, че идеята да бъдат намалени ръководните длъжности в предприятието е засегнала без отново конкретно обоснована причина единствено длъжността, заемана от ищеца. Взетото решение и уволнение са извършени след подадени няколко доклада от ищеца с твърдения за извършени нарушения, което също като част от веригата на косвени доказателства представлява сериозна индиция. Макар само по себе си това обстоятелство да не е достатъчно да установи злоупотреба с право, в съвкупност с останалите доказателства представлява индиция относно действителната воля на работодателя. Не без значение е и обстоятелството, че по делото се установи, че преди уволнението ищецът е съвместявал и друга длъжност – тази на финансов контрольор и е подал молба да бъде преназначен на тази длъжност, след като е получил информация за разкриване на щатна бройка за тази длъжност няколко дни след взетото решение, като молбата е оставена немотивирано с резолюция „не!!!“ без уважение, като веднага след уволнението на ищеца, работодателят е назначил друго лице на тази длъжност. Вярно е, че работодателят няма никакво задължение да преназначава ищеца на друга длъжност, поискана от него, но съвкупността от тези обстоятелства сочи, че работодателят не е имал намерение да запази трудовото правоотношение именно с ищеца, въпреки че е имал възможност да го запази, макар и на друга длъжност, за изпълнението на която е притежавал квалификация и за изпълнението на която е бил съгласен и самият ищец. Именно поради това съдът не извежда злоупотребата от отказа сам по себе си, а от обстоятелството, че отказът е част от поредицата от действия, насочени към прекратяване именно на трудовото правоотношение с ищеца. Основанията за уволнение от страна на работодателя, предвидени в Кодекса на труда, са изцяло обективни и независещи от нежеланието на работодателя да запази трудовото отношение с конкретен работник по субективни причини. Съкращаването на щата е едно от тези основания, като уволнението на работник поради съкращаване на щат трябва да е единствена или поне найоптимална последица, вследствие на организационни и икономически, реално съществуващи и вън от личността на конкретния работник причини, взети предвид от ръководните лица, а не обратното – т.е. тези посочени за съществуващи икономически, респ. организационни причини да са средство за постигане на друга, по-далечна цел, заобикаляща закона, а именно – да бъде премахнат конкретен служител. Макар работодателят да не е бил длъжен да преназначи ищеца на съвместяваната от него длъжност, фактът, че същата е била свободна към момента на искането, че ищецът вече я е изпълнявал и е заявил желание да продължи да работи на нея, а искането му е било отхвърлено единствено с резолюция „не!!!“, без в процеса да са установени конкретни причини за отказа, представлява съществена индиция за липса на намерение работодателят да запази трудовото правоотношение именно с този служител. В съчетание с останалите установени по делото обстоятелства това обосновава извода, че съкращаването на щата е било само средство за постигане на различна от предвидената в закона цел, а именно – да се освободи конкретно ищецът като служител в ответното дружество, поради субективни причини. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за признаване на незаконността на уволнението следва да бъде уважен. Акцесорният иск за възстановяване на заеманата отпреди уволнението длъжност също е основателен, доколкото в процеса не се доказа правоотношението да е било срочно и срокът да е изтекъл до приключване на устните състезания. По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконното уволнение, съдът намира следното: Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Когато през този период работникът или служителят е започнал работа при друг работодател при по-ниско трудово възнаграждение, обезщетението се дължи в размер на разликата между получаваното преди уволнението и получаваното след започване на новата работа. В настоящия случай ищецът претендира обезщетение в размер на 659,57 евро месечно, равняващи се на 1 289,89 лв. месечно, за периода от 15.12.2025 г. до 15.06.2026 г., или общо сумата от 3 957,42 евро, равняващи се на 7 738,16 лв. за шест месеца. От събраните по делото писмени доказателства – трудов договор и допълнително споразумение, се установява, че преди прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е получавал основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3 000 лв. (1 533,88 евро), както и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 660 лв. (337,45 евро). Поради това брутното трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението е възлизало на 3 660 лв. (1 871,33 евро). По делото се установява, че след уволнението и въз основа на заповед от 12.12.2025 г., ищецът е започнал работа при друг работодател – ........, като видно от заповедта, получаваното от него основно трудово възнаграждение е в размер на 2 400 лв. (1 227,10 евро). Следователно разликата между получаваното преди уволнението възнаграждение и получаваното при новия работодател възнаграждение възлиза на 1 260 лв. месечно (644,43 евро месечно). Поради това претенцията на ищеца за обезщетение в размер на 659,57 евро месечно (1 289,89 лв. месечно) се явява неоснователна за разликата над доказания размер от 644,43 евро месечно (1 260 лв. месечно), тъй като по делото не се установява да е претърпял вреди в по-голям размер. Следва да се съобрази и максималният срок, за който законът допуска присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 13.11.2025 г., тъй като когато работодателят е прекратил трудовото правоотношение незабавно, без да изчака изтичането на предизвестието, правоотношението се прекратява от датата, посочена в заповедта за уволнение. Поради това в случая трудовото правоотношение е прекратено на 13.11.2025 г., а не един месец по-късно, като шестмесечният срок по чл. 225, ал. 1 КТ е започнал да тече именно от тази дата и е изтекъл на 13.05.2026 г. /в хода на процеса/. Ето защо обезщетение може да бъде присъдено само за периода от 15.12.2025 г. до 13.05.2026 г. Претенцията за периода след 13.05.2026 г. до 15.06.2026 г. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При определяне на дължимия размер и съобразно месечната разлика от 1 260 лв. (644,43 евро), общо обезщетението за целия дължим период възлиза на сума в размер на 3 200,95 евро / 6 260,50 лв./, до която сума искът като основателен следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума и за периода от 13.05.2026 г. до 15.06.2026 г. до пълния претендиран размер от 3 957,42 евро (7 738,16 лв.) следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът не е претендирал присъждане на разноски, доколкото такива не е сторил, с оглед обстоятелството, че е освободен от заплащане на държавна такса и разноски, а в представения договор за правна защита е посочено, че е осъществено безплатно процесуално представителство от адв.П., на основание чл.38,ал.1,т.3 от КТ. За осъществяваното от адв.П. процесуално представителство, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, съдът намира, че следва да се определи възнаграждение в размер на 1023 евро, като с оглед уважената част от исковете, в полза на процесуалният представител на ищеца следва да се присъди сума в размер на 957,41 евро. Ответникът е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото определи на сума в размер на 200 евро. Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъди сума в размер на 12,75 евро. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС държавна такса върху всеки от исковете, както следва – по исковете с правно основание чл.344,ал.1,.т.1 и т.2 от КТ, които са неоценяеми и изцяло уважени – по 40 евро за всеки от тях. По иска за заплащане на обезщетение за времето, през което е получавал по-ниско възнаграждение – 4 % върху уважената част от иска или сума в размер на 128,04 евро или общо сумата, която следва да бъде осъден ответникът да заплати за държавна такса възлиза на 208,04 евро. Така мотивиран, съдът