Решение № 86 от 3.6.2026 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 173/2026 г.

Производството е първоинстанционно бързо такова по реда на чл.310 и сл. ГПК. Делото е образувано по искова молба, подадена от В. И. Н., ЕГН: •••••••••• чрез упълномощения адв.Н. В.-К. от АК - Пазарджик срещу ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ „КОПРИВЩИЦА“, ЕИК: 0007763310017, въз основа на която и на основание чл.344, ал.1 КТ се иска уволнението и, извършено със заповед № РД-53 от 08.12.2025г. на директора на Общинско Предприятие „Копривщица“, да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, като ищцата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - „••••••••••••••“ в Общинско Предприятие „Копривщица“, както и да бъде осъден ответникът, на основание чл.225, ал.1 КТ, да й заплати обезщетение за оставане без работа за периода от 08.12.2025г. до 31.12.2025г. в размер на 1243.46 Евро /хиляда двеста четирийсет и три евро и четирийсет и шест евроцента/, заедно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски. В първото съдебно заседание по делото искът за обезщетение за оставане без работа е оттеглен. В исковата молба се твърди, че с Трудов договор № 3 от 30.03.2012 г., считано от 30.03.2012 г., ищцата В. И. Н. била назначена на длъжност „•••••••••••••“ в Общинско предприятие „Копривщица“ като договорът е сключен за неопределено време. Сочи се, че през периода от 2013 г. до 2024 г. има подписани няколко допълнителни споразумения към цитирания трудов договор. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.04.2016 г., била променена заемана длъжност от „•••••••••••••“ на „••••••••••••••“ с код по НКПД 24116002, при запазване на времетраенето на договора - за неопределено време. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.12.2024 г., било определено брутното месечно възнаграждение на ищцата, както следва: - основна заплата — 1227,10 евро (хиляда двеста двадесет и седем евро и десет евроцента), което се равнява на 2400,00 лева (две хиляди и четиристотин лева), допълнително възнаграждение за продължително работно време - 33 % в размер на 404,94 евро (четиристотин и четири евро и деветдесет и четири евроцента), което се равнява на 792,00 лв. (седемстотин деветдесет и два лева), или общо брутно месечно възнаграждение в размер на 1632,04 евро (хиляда шестстотин тридесет и две евро и четири евроцента), което се равнява на 3 192,00 лева (три хиляди сто деветдесет и два лева). Твърди се още, че със заповед № РД-301/28.10.2025 г. на кмета на община Копривщица е разпоредено съкращаване на една щатна бройка за длъжността „••••••••••••••" в структурата на Общинско предприятие „Копривщица“, както и цитираната длъжност да се заличи от щатното разписание на Общинското предприятие, считано от 01.11.2025 г. Във връзка с тази заповед, директорът на Общинското предприятие „Копривщица" издал процесната заповед № РД-53 от 08.12.2025 г., с която прекратява трудовото правоотношение на ищцата, считано от 08.12.2015 г. Заповедта била връчена на В. Н. на 08.12.2025 г. Със заповедта било разпоредено да й се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на брутното й трудово възнаграждение. Предизвестие изобщо не било връчвано на Н.. Ищцата счита, че цитираната Заповед № РД-53 от 08.12.2025 г. от Директора Общинско предприятие „Копривщица“, с която трудовото й правоотношение е прекратено е незаконосъобразна и в противоречие с разпоредбите на Кодекса на труда и по-конкретно на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, тъй като не е извършен реален подбор на кадрите при това уволнение, както и на чл. 329 от КТ, тъй като работодателят не е извършил подбор, въпреки че ••••••••••••• дейност на Общинското предприятие не е преустановена. Сочи се, че формалното заличаване на длъжността „••••••••••••••“ от щатното разписание на Общинското предприятие не представлява реално съкращаване, тъй като ••••••••••••• дейност на предприятието не е отпаднала и продължава да е обективно необходима за неговото функциониране. Цитира се практика на ВКС, според която доказателствената тежест за реалността на съкращаването на щата лежи изцяло върху работодателя. Сочи се, че трайната практика на ВКС приема, че основанието „съкращаване на щата“ е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, защото е разпределена между други служители или когато на мястото на премахнатата длъжност е създадена друга длъжност, с други трудови функции и други изисквания за заемането й, или когато на мястото на премахнатите длъжности е създадена една обща нова длъжност, обединяваща трудовите задължения на съкратените длъжности. Всичко посочено обуславяло правния интерес на ищцата за завеждане на делото. Сочи се още, че в резултат на извършеното незаконно уволнение, ищцата е останала без работа и на основание чл. 225, ал. 1 КТ, същата има право на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срока от 08.12.2025 г. до 31.12.2025 г. вкл., тъй като тя започнала нова работа, считано от 01.01.2026 г. Сочи се, че размерът на брутното й трудово възнаграждение е 1632,04 евро (хиляда шестстотин тридесет и две евро и четири евроцента), което се равнява на 3 192,00 лева (три хиляди сто деветдесет и два лева), като периодът от 08.12.2025 г. до 31.12.2025 г. включва 16 (шестнадесет) работни дни, през които ищцата ми е останала без работа, поради което дължимото обезщетение е в размер общо на 1243.46 евро (хиляда двеста четиридесет и три евро и четиридесет и шест евроцента), което се равнява на 2 432 лв. (две хиляди четиристотин тридесет и два лева). В срока по чл.131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ОП „Копривщица“ чрез упълномощения адв.Ч. П. от САК, според който исковата молба е неоснователна, а искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Ответникът не оспорва допустимостта на исковете, но ги оспорва по основание. Заявява, че не оспорват обстоятелството, че между страните е било валидно сключено трудово правоотношение, съгласно представения трудов договор и допълнителните споразумения към него. Счита, че предвид изричното признание от страна на ищцата, безспорни са и обстоятелствата, че същата надлежно е получила заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и основанието за прекратяване на трудовия договор, а именно чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ- съкращаване на щата за длъжността, заемана от ищцата. Ответникът изцяло отрича основателността на твърдението, че издадената заповед № РД-53 от 08.12.2025г. на директора на Общинско Предприятие „Копривщица“ е незаконосъобразна и противоречи на разпоредбите на КТ, тъй като при издаване на заповедта били спазени всички законови изисквания и същата съдържа всички необходими реквизити. Сочи се, че разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ не е нарушена, защото функцията на предизвестието е да даде възможност на работника, който ще бъде уволнен, да си потърси друга работа, а в случая на ищцата е получила обезщетение за неспазване на предизвестието. Сочи се, че неспазването на предизвестието не води до незаконност на уволнението, а единствената правна последица е възникване на задължение за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие. Цитира се съдебна практика в този смисъл. Сочи се още, че заповедта е връчена на Н. по надлежния ред, което тя и не оспорва и за което се е подписала. Ответникът счита за изцяло неоснователно и възражението на ищцата, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е извършил подбор на кадрите при съкращаване на щата. Сочи се, че в настоящия случай със Заповед № РД-301 от 28.10.2025г., на кмета на община Копривщица е извършена промяна в структурата на Общинско предприятие „Копривщица“ като се съкращава единствената щатна бройка за длъжността „••••••••••••••“ и същата се заличава от щатното разписание на предприятието, считано от 01.11.2025г. Ответникът счита, че право на работодателя е да прецени кои служители да остави на работа измежду тези, на които длъжностите се съкращават, като при упражняването му е задължително да се съобрази посочените чл. 329 КТ критерии, но според съдебната практика подборът при уволнение на основание съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, не е задължителен, когато се премахва единствена щатна бройка за съответната длъжност и работникът или служителят, който я заема, се уволнява, в който случай работодателят може да извърши подбор между работниците и служителите, чийто длъжности се съкращават с тези, чийто длъжности не се съкращават, но не се извършва подбор изобщо с всички работници или служители, чийто длъжности не се съкращават, а само с тези, които заемат сходни длъжности . В настоящия случай щатната бройка за длъжността „••••••••••••••" в предприятието се сочи, че е била една единствена, като видно от щатното разписание не са налице други длъжности, които да са сходни с тази на главния •••••••••••••. Заявено е в отговора, че се прилагат щатно разписание от 07.10.2025г., което е преди съкращаване на щата, както и щатното разписание от 01.11.2025г. - след съкращаване на процесната щатна бройка, като видно от тях освен процесната длъжност ••••••••••••••, останалите длъжности в структурата на предприятието са директор, ръководител звено ОКП, ръководител звено ЕЧОДШ, организатор производство, агроном. Техник горско стопанство, техник лесничейство, лесничей, административен секретар, касиер-домакин, шофьор товарен автомобил, общ работник, сметосъбирач, метач, хигиенист, работник горско стопанство, работник паркинг и нито една от посочените длъжности не включва изпълнение на счетоводни функции или сходни такива. С оглед на това, за работодателя не съществувало задължение за провеждане на подбор преди прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Неоснователно било и възражението, че съкращаването на щата не било отразено реално в щатното разписание, тъй като видно от съдържанието на двете щатни разписания, след заповедта на кмета за премахване на длъжността, същата вече не фигурира в новото щатно разписание, което е надлежно утвърдено от кмета на общината и в сила от 01.01.2025г. Неоснователни било и възражението в исковата молба, че премахването на щата е само формално с цел да се уволни ищцата, но реално трудовата функция не е престанала да съществува, а е разпределена за изпълнение на други служители, респективно на мястото на премахната длъжност е създадена нова така, но със същите функции. Сочи се, че нито една от твърдините от ищцата хипотези не е налице в случая - нито счетоводните функции са разпредели на други служители в предприятието, нито па мястото на съкратената е създадена нова длъжност, предвид което цитираната и приложена с исковата молба съдебна практика в тази насока е неотносима към настоящия казус. Относно процедурата по уволнението се сочи, че правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника/служителя на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ, възниква след решение на компетентния орган за съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Промяната в щатното разписание в случая се сочи, че от компетентността на кмета на общината, като решението за съкращаване на щата може да се съдържа във всякакъв акт и за същото няма предвидена форма за доказване или действителност, но има правопораждащо действие за „съкращаване на щата“. В случая било налице надлежно взето решение за съкращаване па щата от компетентния орган, реално отразяване на промяната в самото щатно предписание, като е прието ново такова, подписано от директора на общинското предприятие и утвърдено от кмета на общината. Причината според ответника е без значение, като преценката е на работодателя, тя е по целесъобразност и вземането на решение от работодателя за съкращаване на съответната щатна бройка, не подлежи на съдебен контрол. На следващо място според ответника, както сочи и ищцата, основанието „съкращаване на щата" е налице при реално премахване на длъжността от щатното разписание и при действително преустановяване на съответната трудова функция като част от вътрешната организация на работодателя и в настоящия случай тези предпоставки са налице, тъй като длъжността е реално премахната от щатното разписание, като на нейно място не е разкрита нова щатна бройка - обстоятелство, което се установява от представените щатни разписания. Наред с това, счетоводните функции не били разпределени между други служители в предприятието. Подобно разпределение се сочи, че е и обективно невъзможно, предвид характера на останалите длъжности (лесничеи, общи работници, техници, шофьори, агроном и др.), както и обстоятелството, че ••••••••••••• дейност изисква специфична квалификация и образование. В настоящия случай бил сключен Граждански договор № 47 от 01.09.2025г., с външен изпълнител, който да обслужва общинското предприятие счетоводно, който бива представен. Сочи се и се цитира практика на ВКС, според която няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, но само, когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово, като и няма пречка работодателят да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител, без значение какви са причините му за това. Сочи се, че в настоящия случай не е налице прикриване на трудово правоотношение, а работодателят е избрал да прехвърли част от дейността си на външен изпълнител. Прави се съпоставка на двата договора- този на ищцата и на сключения граждански такъв, като ответникът счита, че при съпоставката е видно, че гражданският договор не прикрива трудово правоотношение и по естеството си не е трудов, защото не притежава всички задължителни елементи на такъв. Предвид това, касаело се в случая за свободна преценка на работодателя да възложи счетоводното обслужване на външен изпълнител, която преценка не подлежи на съдебен контрол и не се отразява на законосъобразността на съкращаването на щата за тази длъжност, тъй като работодателя не е задължен да предвиди ••••••••••••• функция непременно като трудова и като част от неговата вътрешна организация. В подкрепа на това според ответника е и нормата на чл.17, ал.1 ЗСч, съгласно която междинните, годишните и консолидираните отчети на предприятията се съставят от физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с предприятието, или от счетоводни предприятия. С оглед на всичко изложеното, според ответника налице е било основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като работодателят е спазил абсолютно всички изисквания на закона и е провел законосъобразна процедура на уволнение, на основание съкращаване на щата. Неоснователен според ответника е и искът по чл. 225, ал. 1 от КТ, с който се от него да заплати обезщетение за времето, през което работничката е останала без работа, а именно брутното й трудово възнаграждение от 1632,04 евро за 16 работни дни, в общ размер на 1243.46 евро, считано от датата на уволнението 08.12.2025г. до 31.12.2025г. Така предявен искът бива счетен за неоснователен, тъй като такова обезщетение се дължи само при незаконосъобразно уволнение, а такова в случая не е налице. Видно от исковата молба и приложенията към нея, ищцата не била приложила нито едно доказателство, че след уволнението си е останала без работа. Ответникът твърди, че ищцата е била регистрирана в Бюрото но труда и е получавала обезщетение за безработица, а освен това е сключила друг трудов договор, по който е получавала трудово възнаграждение, като съответно дължимите и се суми следва да бъдат намалени с тези, изплатени от Бюрото по труда и новия и работодател, съгласно приложимите разпоредби на Кодекса на труда. С оглед на всичко изложено се иска от съда да отхвърлите изцяло всички предявени от ищеца В. И. Н. искове като неоснователни и недоказани, както и да присъди на ответника направените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатен адвокатски хонорар. Евентуално, в случай, че съдът уважи предявените искове и се установи, че ищцата е регистрирана в Бюрото по труда и получава обезщетение за безработица, както и че има сключен друг трудов договор, се иска съдът да намали размера на дължимите суми със размера на изплатените суми. В съдебното заседание по разглеждане на делото ищцата В. И. Н. не се явява. Представлява се от адв. Н. В.-К. от АК-Пазарджик, която поддържа исковата молба в частта относно първите два предявени иска- за признаване уволнението на доверителката й за незаконно и възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност и оттегля третия предявен иск- за обезщетяване за оставане без работа и производството в тази част е прекратено. В хода на устните състезания адв.В.-К., от името на доверителката си, моли съда да уважи предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ като основателни и доказани и да остави без уважение възраженията на ответника. На първо място, счита че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като от представения доклад от директора на предприятието до кмета на общината е видно, че финансово-••••••••••••• дейност не отпада и счетоводните функции продължават да се осъществяват, т.е. функцията не е премахната, а е преразпределена. Счита, че извършването на подбор по чл.329 КТ е бил задължителен, защото подборът е задължителен не само при еднакви длъжности, но и когато има сходни взаимнозаменяеми други функции. Счита, че макар да не им е допуснато събирането на длъжностните характеристики като доказателство, от щатното разписание ставало ясно, че съществуват длъжности с административно-отчетнически и финансовоорганизационни функции. При тази хипотеза, работодателят бил длъжен да извърши подбор между лицата, изпълняващи сходни функции, още повече, че има незаета длъжност в щатното разписание. Неизвършването на подбор се сочи като самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението. От друга страна, само изследването на щатното разписание не било достатъчно, а следвало да се изследва дали трудовата функция е реално премахната или продължава и функциите се осъществяват от други лица. В конкретния случай се сочи, че ••••••••••••• дейност и бюджетния процес продължават и финансовата отчетност не е преустановена, като работодателят признава, че дейността ще бъде обслужвана от външен изпълнител, което пък изключва реално съкращаване на щата. На следващо място адв.В.-К. заявява, че макар ответникът да е посочил, че има възможност да възлага счетоводните функции на външен изпълнител, предприятието е второстепенен разпоредител с бюджета като общинско предприятие по смисъла на Закона за общинската собственост и то е отговорно, съгласно разпоредбите на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор да прилага система за двоен подпис, която не позволява поемане на финансови задължения или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията и отговорното за счетоводните функции лице. Възможност за делегация имало само за ръководителя на организацията, но не и за лицето, което е отговорно за счетоводните задължения, т.е. самото назначаване на граждански договор по Закона за счетоводството на външен ••••••••••••• не създавало автоматично публичноправна компетентност същото лице да подписва и финансовите документи. Иска се от съда, с оглед на изложеното, да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно, да го отмени и да възстанови ищцата на заеманата от нея длъжност. Претендират се разноски, за които е представен списък. Адв.В.-К. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на насрещната страна – адв.Ч. П.. В допълнение ищцата е депозирала писмени бележки чрез процесуалния си представител. В тях е посочено, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че не е налице основният елемент от фактическия състав на законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата – не е налице решение на компетентния орган, касаещо заеманата от ищцата длъжност. Сочи се, че съгласно нормата на чл.52, ал.3 и ал.4 ЗОС структурата и числения състав на общинското предприятие се приемат от колективен орган на местното самоуправление – общински съвет, чрез правилник, като съгласно чл.21 от Правилника за организацията и управлението на дейността на „Общинско предприятие Копривщица, численият състав на „ОП Копривщица“ се утвърждава ежегодно с приемане на бюджета на община Копривщица и структурата на общинската администрация. Макар и определена с решение №149/15.05.2025г. на Общински съвет-Копривщица, а не с правилник, записаната численост на предприятието е 48 броя, а съгласно представените от ответника длъжностни разписания към 07.10.2025г. е 44 броя и след незаконосъобразното съкращаване на щата, към 01.11.2025г. е 43 броя. Числеността на била изменяна с решение на общинския съвет и до връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл се счита, че издадената от кмета на община Копривщица заповед № РД-301/28.10.2025г. за съкращаване на длъжността „••••••••••••••“ е при липса на правно основание и компетентност на органа, като същото се отнася и за утвърденото щатно разписание с намалена численост. И в писмените бележки отново е обосновано, че възлагането на счетоводна дейност на външен изпълнител не създава автоматично и публично-правна компетентност за същия да участва в системата за двоен подпис. Организация за изменение на дейността на предприятието в този смисъл не била налична в Правилника му. Сочи се в писмените бележки, че не е налице реално съкращаване на щата, следователно не е налице и отпадане на трудовата функция, а единствено промяна в начина на организиране на изпълнението й. Сочи се, че самият работодател признава, че ••••••••••••• дейност ще продължи да се извършва, макар и чрез друга организационна форма. Това означава, че функцията не е премахната, а е прехвърлена. Цитира се решение на ВКС, според което когато трудовите функции продължават да се изпълняват от други лица или структури, съдът следва да провери дали не е налице привидно съкращаване на щата. Процесуалният представител на ищцата счита, че подборът по чл.329 КТ е бил задължителен, а ответникът неправилно твърди, че подбор не се дължи, защото длъжността била единствена. Цитира се Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2011г. на ОСГК на ВКС в частта, в която е посочено, че подбор се дължи не само при идентични длъжности, но и когато има длъжности със сходни или взаимнозаменяеми трудови функции. Твърди се в случая, че е налице сходство между част от трудовите функции на касиердомакина: изготвя заплатите на служителите, издава фактури, изготвя отчет за касата и ••••••••••••• длъжност. В тази хипотеза работодателят бил длъжен да извърши подбор между лицата, изпълняващи сходни функции и такива, към които се прехвърля дейността. Отново се сочи, че в случая се касае само за формално премахване на щатна бройка, но всъщност ••••••••••••• дейност продължава, а възражението за „външна услуга“ е неоснователно. Фактът, че външният изпълнител ще използва софтуера на общинското предприятие още веднъж свидетелствал за това, че функцията не е отпаднала и дори, че е налице „прикрит трудов договор“. Единствената разлика била, че няма да носи дисциплинарна отговорност като служител. Сочи се, че в случая не са дерогирани нормите на трудовото право и че работодателят няма право чрез организационна промяна или възлагане на дейност на външен изпълнител да заобикаля задължението си за подбор и закрила срещу незаконно обвинение. Сочи се, че и становището на ВКС е, че възлагането на дейността на външен изпълнител не е достатъчно основание само по себе си да се приеме, че трудовата функция е престанала да съществува. Уволнението било извършено формално, без реална икономическа необходимост и в противоречие със социалната функция на трудовото право. За пръв път в писмената защита се навежда довод, че е нарушен принципът за добросъвестност по чл.8 КТ. С оглед на всичко посочено се иска съдът са признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-53 от 08.12.2025г., издадена от директора на ОП-Копривщица и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност- „••••••••••••••“ в ОП-Копривщица. Ответникът Общинско предприятие- Копривщица в хода на делото се представлява от адв. Ч. П. от САК, който оспорва исковете. В хода на устните състезания адв.П. моли съда, на база развитите в отговора на исковата молба съображения и събраните доказателства, да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани и да присъди разноски на страната. Според адв.П., четейки самите длъжности в структурата на общинското предприятие, той е категоричен, че липсват длъжности, който могат да съвпадат като дейност с тази на главния •••••••••••••. Сочи, че е неотносимо към процеса дали Общинско предприятие- Копривщица нарушава Закона за дейността на публичните предприятия. Районен съд - Пирдоп, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в исковата молба съображения, намира за установено от фактическа страна следното: Ищцата В. И. Н. е била назначена по силата на трудов договор № 3/30.03.2012г., сключен между нея и работодателя като служител в Общинско предприятие - Копривщица, с първоначално заемана длъжност „•••••••••••••“ с код по НКПД: 24116004. С допълнителни споразумения в периода 2012-2025г. са правени изменения в трудовия договор, най-вече относно заплащането, като предвид че искът за обезщетение е оттеглен, съдът не намира за нужно да ги обсъжда подробно. С допълнително споразумение от 15.12.2016г., служителката е преназначена от „•••••••••••••“ на длъжност „••••••••••••••“, която длъжност не се спори, че е заемала към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Установява се от приложените по делото документи, а и този факт е безспорен между страните, че със Заповед № РД-53/08.12.2025г. на Директора на ОП-Копривщица, трудовото правоотношение на В. И. Н., заемаща длъжността „••••••••••••••“ в Общинско предприятие-Копривщица, е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- във връзка със съкращаване на щата на 1 щатна бройка, която е и единствена за тази длъжност. Прекратяването е считано от 08.12.2025г., на която дата е и връчена заповедта на В. Н. срещу подпис. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочена заповед № РД-301 от 28.10.2025г. на кмета на община Копривщица относно оптимизиране на структурата на Общинско предприятие- Копривщица, съгласно която се съкращава длъжността „••••••••••••••“ в Общинско предприятие – „Копривщица, гр.Копривщица“, считано от 01.11.2025г. Със заповедта е разпоредено на В. И. Н. да се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1, т.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. Цитираната в прекратителния документ Заповед № РД-301 от 28.10.2025г. на кмета на община Копривщица също е приложена. С нея, на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. чл.328, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, чл.12, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и въз основа на докладна на директора на общинско предприятие „Копривщица“ относно необходимостта от оптимизиране на структурата и числения състав на предприятието и съкращаване на длъжността „••••••••••••••“, е наредено да се извърши промяна в структурата на Общинско предприятие „Копривщица“, гр.Копривщица като се съкрати една щатна бройка за длъжността „••••••••••••••“. Наредено е още длъжността „••••••••••••••“ да се заличи от щатното разписание на Общинско предприятие „Копривщица“, гр.Копривщица, считано от 01.11.2025г, както и да се извърши актуализация на щатното разписание и да се представи за утвърждаване в срок до 31.10.2025г. Представен е от ответника Доклад изх. № ОП-54/28.10.2025г. от инж.Т.М.- Директор на ОП „Копривщица“, гр.Копривщица до кмета на община Копривщица, с който предлага съкращаване на щата „••••••••••••••“. Посочено е, че това предложение е във връзка с извършен анализ на организационната структура и числения състав на Общинско предприятие „Копривщица“ и е с цел оптимизиране на административните функции и ограничаване на разходите за издръжка. Сочи се, че с въвеждане на централизирано счетоводно обслужване от Дирекция „Финанси и счетоводна дейност“ при община Копривщица, голяма част от функциите на главния ••••••••••••• на предприятието се дублират с тези, изпълнявани от общинската администрация, което води до неефективно разходване на бюджетни средства и дублиране на контролни и отчетни дейности. Предложението на директора е да се възложи ••••••••••••• дейност на предприятието на община Копривщица или на външна счетоводна фирма по Закона за счетоводството. Представени са две длъжностни разписания на Общинско предприятие „Копривщица“ – гр.Копривщица, едното от които отразява структурните звена и длъжностите, считано от 07.10.2025г., а другото – считано от 01.11.2025г. Разликата между двете е единствено в това, че в разписанието, действащо от 01.11.2025г. длъжността „••••••••••••••“ е премахната от звено „Аналитични специалисти“ и заличена, като длъжността е била заемана именно от ищцата В. И. Н.. В звеното „Аналитични специалисти“ са останали да фигурират „организатор производство“, която е незаета и агроном. Ръководните длъжности в предприятието са: Директор, Ръководител звено ОКП и Ръководител звено ЕЧОДГП. В звено „Административен персонал“ фигурира само длъжността „касиер-домакин“. В звено „Техници и други приложни специалисти“ фигурират „административен секретар“ (незаета), техници горско стопанство и лесничеи. Останалите съществуващи в предприятието длъжности са за шофьори на тежкотоварни автомобили, общи работници, сметосъбирачи, метачи, работници-горско стопанство и работници-паркинг. Числеността на персонала според разписанието от 07.10.2025г. е 44, а според това от 01.11.2025г. е 43. Поискано е от ищцовата страна, но след изтичане на преклузивния срок за това, да бъде задължен ответникът да представи длъжностните характеристики за длъжността „касиер-домакин“ и незаетата длъжност „организатор производство“, като искането е отхвърлено, а също така поради същите мотиви е отхвърлено и искането за приобщаване на представени в първото съдебно заседание решение от 15.05.2025г. на Общински съвет- Копривщица за одобряване на щатната численост и Правилник за организацията и управлението на дейността на Общинско предприятие „Копривщица“, гр.Копривщица. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „•••••••••••••“ в Общинско предприятие „Копривщица“, утвърдена от Директора на предприятието, която длъжност попада в клас „аналитични специалисти“, възниква на основание трудов договор, изисква висше икономическо образование. Основните длъжностни задължения са: извършване на всички дейности, свързани с обработка на финансово-счетоводни документи; изготвяне на оборотни ведомости; участие в изработването на междинните баланси и годишния баланс на предприятието; участие в комисии по инвентаризации; подготвяне на данни за статистически отчети и формуляри; изчисляване и осчетоводяване на вноските за държавното обществено осигуряване, данък общ доход и данъкът към общините; участие в изготвянето на документации по процедури по ЗГ и ЗОП; отчитане на ••••••••••••• дейност по проекти; подписване и подаване на КЕП документи в НАП, АОП и др.; изпълнение на други задачи, възложени от директора на предприятието. Според длъжностната характеристика упражняващия тази длъжност носи отговорност при несвоевременно или неточно извършени счетоводни операции и подадени данни; отговаря за достоверността на финансово-счетоводните документи и информацията, която се представя на ръководството и длъжностните лица. Длъжността се сочи още в длъжностната характеристика, че е пряко подчинена на директора на предприятието. Представен е Граждански договор № 47 от 01.09.2025г., сключен между Общинско предприятие „Копривщица“ в качеството на „Възложител“ и И.К.М. в качеството на „Изпълнител“, с който на М. е възложено, а тя е приела да извършва писмени счетоводноконсултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство за периода 01.09.2025г. -31.12.2025г. Според договора Изпълнителят има право да получава договореното месечно възнаграждение, а именно: 2702.70 лв.; да изисква информация; да не носи отговорност за счетоводното и данъчно състояние на Възложителя преди датата на сключване на договора; да не носи отговорност за документи и стопански операции, извършени от възложителя или да откаже да извърши финансово-счетоводни операции, предложени от Възложителя, които са в изпълнение на българското законодателство. Изпълнителят по договора има съответно следните задължения: да организира и поддържа счетоводното състояние на дружеството на Възложителя в съответствие с българското законодателство; да изготвя платежни документи и да подава в законовите срокове изчислените и дължими данъци и социално осигуровки на дружеството; да извършва годишното приключване на дружеството, без да изисква допълнително възнаграждение; да следи промените в българското законодателство, които намират отражение в предмета на дейност по договора; да дава компетентни консултации на Възложителя, облекчаващи неговите данъчни задължения; да документира получените възнаграждения от Възложителя. Изискани са и приети справки от Дирекция „Бюро по труда“- гр.Пирдоп и от ТП на НОИ- София област, според които ищцата В. Н. не е била регистрирана като безработно лице през декември 2025г. и не й е изплащано обезщетение за безработица за същия месец, като информацията от тези справки обаче, предвид оттегляне на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, остава без значение за конкретния спор. С оглед на обсъдените по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран от В. И. Н. с три обективно кумулативно съединени иска, като единият от тях е оттеглен и производството – прекратено в тази част, поради което не подлежи на разглеждане. На разглеждане подлежат исковете са с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ - за признаване уволнението за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на ищцата предишната работа. Производството е бързо такова, тъй като исковете попадат в категорията на чл.310, ал.1, т.1 ГПК. Относно исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ: На първо място, следва да се извърши преценка дали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на В. Н. отговаря на формалните изисквания за законосъобразност. Заповедта, според настоящия състав, съдържа необходимите реквизити, за да породи правните си последици – в нея е посочено числом и словом основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ (поради съкращаване на щата), като е посочено и че служителката е на длъжност „••••••••••••••“ към Общинско предприятие „Копривщица“. Ясно и точно е изписана законовата норма, послужила като основание за прекратяване на трудовия договор – с цифри и с думи. За законосъобразност на заповедта, с която се съкращава щат, няма въведено изискване заповедта да е мотивирана, каквото изискване съществува при съставяне на заповед за дисциплинарно уволнение. Задължението на работодателя да мотивира уволнителната заповед цели да осигури възможността на служителя да разбере причините, поради които трудовият договор е прекратен и да му се осигури защита при евентуална незаконност на уволнението. На първо място, изискванията за мотивираност на уволнителна заповед, въведени в чл.195 КТ, касаят само заповеди за налагане на дисциплинарни наказания, където е и систематичното място на чл.195 КТ, но не и случаите на уволнение на някое от основанията по чл.328 КТ, тъй като същите са безвиновни. На второ място, въпреки липсата на такова задължение, работодателят е мотивирал въпросната заповед, като словесно е изписал причините за прекратяване на трудовия договор, свързани с „оптимизиране на структурата“ на Общинско предприятие „Копривщица“ и привеждането в изпълнение на Заповед № РД-301 от 28.10.2025г. на кмета на община Копривщица за съкращаване на щата на длъжността „••••••••••••••“ в Общинско предприятие „Копривщица“, считано от 01.11.2025г. В случая, трудовото правоотношение на ищцата В. Н. е прекратено „без предизвестие“, въпреки че чл.328, ал.1, т.2 КТ предвижда този прекратителен състав да се реализира „с предизвестие“. Това обаче не може да доведе до преценка за „незаконосъобразност“ на уволнението, тъй като работодателят е взел решение да уволни ищцата от датата на връчване на заповедта и по изричната му воля заповедта за уволнение е произвела правните си последици от 08.12.2025г. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, както е направил в случая работодателят, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Както приема постановеното по реда на чл.290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика решение № 413 по гр.д. № 1804 за 2009 г. на ІV ГО, неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие, каквото в случая е било определено и наредено да се заплати на ищцата и тя не оспорва, че й е платено. Установи се по делото, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е била надлежно връчена на адресата срещу подпис. Практиката на ВКС е категорична, че волеизявленията пораждат действие с достигането им до адресата. Когато адресатът присъства, изявлението достига адресата с изричането на изявлението от волеизявяващия, а писменото волеизявление – с фактическото предоставяне на документа на разположение на адресата, което в случая е удостоверено с подписа на същия. В този смисъл, според настоящия състав връчването на заповедта на ищцата за прекратяване на нейното трудово правоотношение, е било надлежно. В разглеждания казус работодателят е упражнил потестативното си право на уволнение, като използваното от него уволнително основание е „съкращаване на щата“, уредено в чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ. Прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ е безвиновно. В разпоредбата на чл.328 КТ законодателят е предвидил прекратяване на трудовото правоотношение /уволнение/ по инициатива на работодателя, като се е ръководил от принципа на законоустановеност на основанията за уволнение, което означава прекратяване на трудовия договор само при съблюдаване на определените фактически състави, въздигнати от законодателя като предпоставка /условие/ за уволнението и на второ място - от принципа за изчерпателност на основанията за уволнение. Преди всичко установените основания за уволнение по реда на чл.328 КТ са обективни, респективно безвиновни основания. Това обуславя доказване от страна на ответника, че към момента на уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка, но не и виновно поведение на служителя. Следва работодателят да докаже, че щатната бройка е премахната, заедно с трудовите функции, изпълнявани от нея, като съкращението трябва да е реално - действително да се премахва длъжността, а не само да се сменя наименованието й или същата да се променя под някаква форма, а да се запазва характерът й. Именно това е и основен спорен момент по делото- дали съкращаването на щата е реално. Преди извършване на преценката дали щатът за длъжността „••••••••••••••“ е реално съкратен обаче следва да се изследва и въпросът дали щатното разписание, с което тази щатна бройка е съкратена /а именно щатно разписание за общинско предприятие „Копривщица“, в сила от 01.11.2025г./, е законосъобразно прието. Установи се по несъмнен начин, че със Заповед № РД-301 от 28.10.2025г. кметът на община Копривщица е наредено да се извърши промяна в структурата на Общинско предприятие „Копривщица“, като длъжността „••••••••••••••“ се съкрати и заличи от щатното разписание, считано от 01.11.2025г. Няма ангажирани доказателства въпросът да е разглеждан преди това на Общински съвет, като именно поради това ищцовата страна твърди, че е допуснато нарушение на процедурата по съкращаване на щата и решението не е взето от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация, а според разпоредбата на чл.44, ал.1, т.1 ЗМСМА кметът ръководи цялата изпълнителна дейност в общината. В случая Общинско предприятие „Копривщица“ е структурна част от община Копривщица и е създадено за осъществяване на определена стопанска дейност, но същото е финансово подчинено на община Копривщица и действа от името и за сметка на общината, а численият състав на ОП „Копривщица“ се утвърждава ежегодно с приемането на бюджета на община Копривщица и структурата на общинската администрация. Това е видно от Правилника за организацията и управлението на дейността на общинско предприятие „Копривщица“, който макар да не бе приет по делото като представен от страната-ищец след изтичане на преклузивния срок, е вътрешен нормативен акт, достъпен публично на страницата на община Копривщица. Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е приложимо разрешението, дадено в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №29 от 26.02.2016 г. по гр.д.№2841/2015 г. на ВКС, трето г.о., а именно, че: Според разрешенията, дадени в постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на ВКС решения по гр.д.№378/2009 г., ІV г.о., гр.д.№ 1880/2009 г., ІV г.о., гр.д. № 229/2009 г., ІV г.о.,гр.д.№1086/2011 г., ІV г.о., гр.д.№ 527/2012 г., ІV г.о.,гр.д.№7520/2013 г., ІV г.о., общинският съвет, в съответствие с правомощията си по чл.21 т.2 и т.5 ЗМСМА, определя общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството, а така също и средствата за работна заплата на персонала от общинския бюджет, по предложение на кмета на общината. В рамките на утвърдената структура и бюджет, кметът на общината, който съгласно чл.44 ал.1 т.7 ЗМСМА организира изпълнението на решенията на общинския съвет, утвърждава щатното разписание-длъжностите и съответните щатни бройки за тях. Утвърденото от кмета щатно разписание е основание за привеждане на числеността на персонала в съответствие с действащия щат, за назначаване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служители от кмета на общината, в изпълнение на правомощията му по чл.44 ал.1 т.3 ЗМСМА. Кметът е ръководител на общинската администрация и орган по назначаването на служителите в нея. В неговите компетенции е да утвърди и измени длъжностното разписание, включително броя и вида на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа и на вида на правоотношението, по което те се заемат. Уреденото в чл.21 ал.1 т.2 ЗМСМА правомощие на общинския съвет да одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на кмета на общината, няма отношение към правомощието на кмета като изпълнителен орган на общината по чл.44 ал.1 т.1 ЗМСМА да ръководи цялата изпълнителна дейност на общината, в това число - да извършва промени в щатното разписание. То е от компетентност на кмета, като няма пречка той да възприеме и изпълни решението на общинския съвет, но не той е компетентният за изменение на щатното разписание орган. Без правно значение е броят и вида на съкратените бройки, дали това е свързано или не със структурни промени. Съответствието на тези промени с приетата структура няма отношение към законността на уволнението. Това съответствие има значение единствено в отношенията между кмета и общинския съвет, като пряко избрани органи на местното самоуправление. Практиката е последователна в изводите си, че именно кметът на община е оперативният орган, който утвърждава, респективно изменя щатното разписание. Като с последното решение на ВКС по гр.д.№1086/2011г., ІV г.о., се отива още по-напред и се приема, че несъответствието между утвърденото щатно разписание от кмета на община и приетата структура на общинската администрация от общинския съвет не се отразява на законността на уволнението. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Такова решение в случая е представено – Заповед № РД-301 от 28.10.2025г. на кмета на община Копривщица, структура към която община се явява Общинско предприятие „Копривщица“. Потестативното право да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след изпълнение на въведените в КТ изисквания (предварителната закрила по чл. 333 от КТ или провеждане на подбор по чл. 329 КТ, ако такива са приложими), работодателят упражнява правото да прекрати трудовия договор законно /така Решение № 306/09.10.2013 г. по гр. дело № 1851/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС/. В случая не се твърди ищцата да попада сред някоя от категориите лица, посочени в чл.333 КТ, така че да се налага преценка спазена ли е закрилната разпоредба на чл.333 КТ от страна на работодателя. Ищцата обаче застъпва довода, че съкращаването на щата не е реално, както и че работодателят е бил длъжен да извърши подбор между нея и други лица, заемащи сходни на нейната длъжности, по смисъла на чл.329 КТ, преди да премине към съкращаване на щата за нейната длъжност. В случая е безспорно и несъмнено, че подбор не е извършван, доколкото е било преценено, че такъв не е необходим, предвид факта, че се съкращава единствена щатна бройка за съответната длъжност. В щатното разписание на длъжностите в Общинско предприятие „Копривщица“, действало до 01 ноември 2025 г., в действителност е записана само една длъжност „••••••••••••••“, поставена в клас „Аналитични специалисти“, като в щатното разписание на длъжностите, действащо от 01.11.2025г., тази длъжност вече не е посочена. Както правилно е посочила процесуалният представител на ищцата, не следва да се изхожда обаче само от наименованието на длъжностите, а най-вече от техните функции. Подборът, ако такъв е дължим, се извършва в рамките на съответното обособено структурно звено на работодателя, т.е. в рамките на Общинско предприятие „Копривщица“, а не измежду длъжностите в цялата структура на общината. Такова е становището и в практиката. В решение № 306/ 09.10.2013 г. по гр.д.№ 1851/ 2013 г., ІV г.о. е прието, че подбор по чл.329 КТ следва да се извърши не в рамките на цялото предприятие, а измежду работниците в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването на щата. Въз основа на аналогични съображения е постановено и решение № 51/10.02.2014 г. по гр.д.№ 3726/ 2013 г., IV г.о. (с препращане към друга обвързваща практика, имаща отношение към същия въпрос). Именно заради това следва да се обсъди въпросът дали в Общинско предприятие „Копривщица“ е имало други сходни длъжности на съкратената. В случая ищцовата страна е заявила, че е налице сходство на длъжността „••••••••••••••“ с тази на „организатор производство“ и „касиер-домакин“, като обаче изискването на длъжностните характеристики е поискано след изтичане на предоставения преклузивен законов срок по чл.312, ал.2 ГПК и не е уважено. Въпреки, че тези длъжностни характеристики не са приложени и не могат да бъдат изследвани, от представеното щатно разписание, поставено на вниманието на съда, се установява, че в Общинско предприятие „Копривщица“ съкратената длъжност „••••••••••••••“ е една от трите, поставени в клас „Аналитични специалисти“, заедно с „Организатор производство“ и „Агроном“, за които обаче, дори без прилагане на длъжностни характеристики, е очевидно, че са в съвсем различна сфера на дейност от •••••••••••••. Другата длъжност, за която се твърди сходство е „касиер-домакин“. Тя попада в клас „Административен персонал“. Тази длъжност в общия случай и обичайно е длъжност, подчинена на главния ••••••••••••• и е нормално да има някои задължения и отговорности, свързани с финансовата дейност, но те обикновено се изчерпват с изготвяне на някои видове платежни документи, извършване на касови операции и отговорности, свързани с материалната обезпеченост на предприятието и евентуално – изготвяне на ведомости за заплати. Това в действителност са счетоводни дейности, които обаче са в много по-ограничен обхват от дейностите, които извършва един „••••••••••••••“, особено в структурно звено, което води цялостна самостоятелна счетоводна отчетност, каквото е общинско предприятие „Копривщица“. Обичайно за този вид длъжност не се изисква и счетоводно или финансово образование, каквото се изисква за длъжността „••••••••••••••“. В този смисъл, съдът счита, че и без изследване на конкретните длъжностни характеристики, при сравнение на обичайните задължения и отговорности за двете длъжности, става ясно, че между тях няма припокриване, което да обуслови нуждата от извършване на подбор между заемащите ги лица. Останалите длъжности, попадащи в щатното разписание на Общинско предприятие „Копривщица“, са с коренно различна професионална насоченост (директори на звена, лесничеи, техници-горско стопанство, шофьори, общи работници, метачи, работници паркинг, горски работници) и за тях дори не е нужно да се анализира възможно ли е да има припокриване на функции. В този смисъл, сходства между съкратената длъжност „••••••••••••••“ и останалите несъкратени длъжности в щатното разписание, които да налагат спазване на императивното правило за извършване на подбор, в случая не се открояват при сравнение. Щом в обособената административна структура не е имало служители, осъществяващи еднородни трудови функции, то работодателят не е бил длъжен да извършва подбор. Следващият, наведен от ищцовата страна довод за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, е че извършеното съкращаване на щата не е „реално“ и че функциите на длъжността са продължили да съществуват, още повече, че в предприятието и до момента се води счетоводство и се прилага система на „двоен подпис“ съгласно Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, която не разрешава поемането на финансови задължения или извършване на плащания без подписите на ръководителя и лицето, отговорно за счетоводните записвания. В действителност, основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата“, което се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция, е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Едва в писмената защита процесуалният представител на ищцата застъпва тезата, че сключеният от Общинско предприятие „Копривщица“ граждански договор с външен изпълнител, какъвто се установи, че е сключен с И. М. и не се спори, че е бил действащ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, евентуално „прикрива трудово правоотношение“. Именно върху този договор и според съда следва да се постави по-сериозен акцент при преценката дали трудовите функции, присъщи за длъжността „••••••••••••••“ са били премахнати, а не върху останалите длъжности от щатното разписание, които са съществували преди и са продължили да съществуват в същия вид. Ответникът твърди, че се касае за организационна преценка и съгласно Закона за счетоводството за предприятието е съществувала възможност да възложи счетоводните функции на външен изпълнител, както е било сторено в случая. Прави впечатление, че директорът на предприятието, в отправеното до кмета предложение за съкращаване на длъжността „••••••••••••••“, е дал обосновка с това, че голяма част от функциите могат да се изпълняват и от Дирекция „Финансово-счетоводна дейност“ на самата община и че е необходима оптимизацията на бюджета. Въпреки това, не се представят доказателства някаква част от функциите на главния ••••••••••••• да са били възложени на счетоводнофинансовия отдел към община Копривщица, а е сключен граждански договор с външен изпълнител за: организиране и поддържане на счетоводното състояние на предприятието, изготвяне на платежни документи и счетоводно приключване - тримесечно и годишно. От договора изглежда, че се касае за цялостна счетоводна дейност, но задълженията и функциите не са посочени нито изчерпателно, нито подробно, за да може да се направи реална съпоставка между задълженията, които този външен изпълнител е поел и тези, които ищцата е имала. Отделно от това е уговорено абонаментно месечно възнаграждение за външния изпълнител, близко до това на ищцата, което отново дава основание да се преценява касае ли се реално за граждански договор или за прикрит трудов такъв. В решение № 17/31.01.2013 г. по гр.д. № 1168/2012 г. по описа на IV ГО ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че няма реално съкращаване на щата, когато за изпълнение на същата трудова функция по съкратената длъжност, работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник, но само, когато по своето естество, новото правоотношение, независимо от възприетото от страните наименование, е трудово. Изяснено е, че трудов е договорът, когато рискът се носи от възложителя на работата, а изпълнителят дължи спазване на трудова дисциплина и изпълнение на нарежданията на възложителя, при уговорено твърдо възнаграждение. Следователно във всеки конкретен случай, трябва да се изходи от естеството на новото правоотношение - какви са правата и задълженията на страните по него и дали то не прикрива действително трудово, по своя характер, правоотношение. В последния случай, няма да е налице реално съкращаване на щата. Няма пречка работодателят да прехвърли част от дейността си и на външен изпълнител, по което последният да поеме риска и да се яви възложител на работа в отношенията с лицето, което конкретно я извършва. В настоящия случай е установено, че ищцата Н. Н. е работила на длъжността „••••••••••••••“, като близо два месеца преди съкращаване на щата за тази длъжност, работодателят е наел трето лице – И.К.М. по граждански договор за счетоводно обслужване. Твърди се, че този договор изключва факта за реалното съкращаване на щата. В действителност обаче от събраните доказателства не може да се извлече извод, че договорът с И. М. по съществото си е трудов, защото той не притежава елементите на такъв, а именно: няма определено място на работа, няма код на длъжността по НКПД, не се регистрира в НАП, не са уговорени отпуски и продължителност на работното време. В случая от елементите на трудовия договор са налице единствено: срок (посочен период) и месечно възнаграждение, което обаче в случая е определено под формата на абонаментно такова. Страните обаче са договорили в отношенията между тях да се прилага Законът за задълженията и договорите в частта, касаеща договорите за изпълнение и поръчка, които биха обхванали и случаите на неизпълнение на възложената работа, т.е. изпълнителят има задължение да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, в случая- счетоводни такива, като насрещната престация е уговорена под формата на месечно заплащане. Възнаграждението е уговорено твърдо, но изпълнителят не се е задължил да спазва нарежданията на възложителя, а да извърши определени дейности, които по същността си са резултата от поръчката, като възложителят може да дава мнения и препоръки в това си качество. Изпълнителят не се е задължил да спазва трудова дисциплина в случая, а единствено да спазва българското законодателство при изпълнение на вменените му задължения. Не е уговорено от коя от страните се носи риска при изпълнението на работата, предвид че като приложими са посочени разпоредбите както на договора за изработка, така и на договора на поръчка, а при двата обичайно рискът е различен. По-скоро обаче конкретния граждански договор има белезите на договор за поръчка, що се касае до факта, че е персонален, с оглед личността на довереника, но пък страните са избрали наименование, каквото имат страни по договор за изработка. Съдът счита, че се касае за типичен договор за услуга, който е разновидност на договора за изработка, при който възложителят има задължение да заплати определена цена (макар и в случая- периодично), а изпълнителят е задължен да постигне целения и платен резултат, т.е. рискът е за изпълнителя, който преценява как точно да изпълни резултата. Освен това, не е задължително функциите по осъществяване на счетоводна дейност в бюджетни учреждения, задължително да се осъществяват от ••••••••••••••, назначен по трудов договор. Съгласно чл. 36 ЗСч, съставителите на финансовите отчети отговарят за организацията на ••••••••••••• дейност в предприятието. Съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на ЗСч. В случаите, когато финансовият отчет се съставя пряко от физическо лице, то трябва да бъде в трудовоправно, служебно или облигационно правоотношение със съответното предприятие. Финансовите отчети се подписват от физическите лица, които управляват и представляват предприятието и физическото лице - съставител на финансовия отчет, наето по трудово, служебно или облигационно правоотношение, съответно от физическото лице, което управлява и представлява специализирано счетоводно предприятие, на което е възложено съставяне на финансови отчет. Тези правила нямат нормативно изключение за публичните финанси, в частност за общинските бюджети. С оглед изложеното до тук, съдът счита, че макар в договора за абонаментно счетоводно обслужване, да е уговорено твърдо месечно възнаграждение за счетоводни услуги и да извършва годишно счетоводно приключване, като цяло договорът не съдържа уговорки, които биха могли да го квалифицират като трудов. До подобен извод е стигнал и компетентния състав на ВКС по подобен казус, видно от Определение № 1235 от 05.11.2015 г. по к. гр. д. № 3768 / 2015 г. на Върховен касационен съд. Следователно, на основание горното, не може да се достигне до извод, че сключеният граждански договор прикрива трудов. Същевременно, ищцата не е твърдяла в исковата молба, че в случая се касае за злоупотреба на работодателя с права, за което да са изложени факти. Съдът е наясно, че често в практиката на работодатели възможността за „съкращаване на щат“ се използва като основание за премахване не на самата длъжност, а на заемащо я лице, което по една или друга причина не е желано в съответното предприятие. В случая обаче ищцата не е навела доводи да е имала конфликти с ръководството или да има съмнения, че единствената причина да се съкрати заеманата от нея длъжност и да се подходи към сключване на граждански договор, е именно желанието тя да бъде отстранена от работа. В исковата молба не е наведен довод за нарушение на чл.8, ал.1 КТ и проявена недобросъвестност от страна на работодателя с цел извършване на конкретно уволнение. Именно поради това и съдът не е указал на страната събиране на такива доказателства. Доказването на недобросъвестност и преднамереност при уволнение на безвиновно основание, каквото е чл.328, ал.1, т.2 КТ, е допустимо с всички доказателствени средства, но в случая не е твърдяно и съответно- не са събирани такива доказателства. Несъмнено е, че ••••••••••••• дейност на Общинско предприятие „Копривщица“ е продължила и след съкращаване на щата за длъжността „••••••••••••••“, заемана от ищцата Н. и че вероятно системата на двоен подпис продължава да се прилага, както изискват приложимите нормативи, но това само по себе си не може да доведе до извод, че гражданският договор е прикрил трудов или че мотивът на работодателя да направи такава реорганизация в сферата на ••••••••••••• си дейност, е проявена недобросъвестност, целяща именно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, което не би могъл да постигне по друг законен начин /така Решение № 222 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 5394/2013 г. на Върховен касационен съд/. Няма изискване за работодателя да установява какъв е икономическият му интерес от промяна в щата, а от значение е дали съкращаването на щата е реално, което в случая според съда е така. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ се презумира, че страните по трудово правоотношение осъществяват добросъвестно трудовите права и задължения. Това е законова презумпция, която съдът следва да отчете, а ако се твърди обратното, какъвто не е настоящият случай, то следва да се ангажират доказателства. В случая не са наведени нито твърдения в такава насока, нито е провеждано такова доказване. В заключение, прекратяването на трудовото правоотношение на В. И. Н. съдът намира за законосъобразно - налице е отразеното в заповедта основание - реално съкращаване на единствена щатна бройка за съответната длъжност, като не се твърди или доказва работодателят да е злоупотребил с право, нито се установява необходимостта да се проведе предварителен подбор. В този смисъл, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неосновател и следва да бъде отхвърлен, както и обусловената от него претенция по чл. 344, ал. 1 КТ. Съдът се запозна и със съдебните решения на различни съдилища, приложени от ищцовата страна към исковата молба и писмените бележки, макар същите да не представляват доказателства по делото, и не намери основание да заключи нещо различно, както и не откри доводи в тях, които да бъдат почерпени за евентуално уважаване на настоящата искова претенция. По разноските: Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за производството на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК и чл.359 КТ, същата не дължи заплащането им на Районен съд- Пирдоп, независимо от изхода на делото. Ищцата обаче не е освободена от заплащане на останалите разноски на ответника, свързани със заплатен от същия адвокатски хонорар. При отхвърляне на исковете ищецът дължи на ответника тези разноски. Ответникът е претендирал разноски за настоящата инстанция, за което е представил списък на разноските. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, на упълномощения от директора на Общинско предприятие „Копривщица“ - адвокат Ч. П. е заплатено по банков път възнаграждение в размер на 973.00 Евро. Следва да бъде уважено обаче възражението за прекомерност на този хонорар и същият да бъде намален до размера от 630 Евро, отговарящ на изискванията на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед гореизложеното, СЪДЪТ