Решение № 2912 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 12656/2025 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от доц. д-р Д. И. Г., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: ••••, чрез процесуалния му представител адв. Ц. А. Л. от АК – Варна, срещу •••• – Варна „••••“, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: ••••, представляван от ректора проф. д-р Д. Р., д.м.н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 213/08.10.2025 г. на Ректора на •••• – Варна, с която на основание чл. 334, ал. 1 КТ е прекратено трудовото правоотношение по Трудов договор № 88/27.03.2024 г., и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Установен изследовател (R3)“ към Научна група 3.2.1 (АС-3В) „Изкуствена роговица – от скамейката до леглото и обратно“ по проект „•••• – Варна: Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“, № BG-RRP-2.004-0009, по процедура BG-RRP-2.004 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“. Първоначално с исковата молба е бил предявен и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, който ищецът е оттеглил с молба от м. януари 2026 г. поради сключването на нови трудови договори и отпадането на правния му интерес, като производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение на съда. В откритото съдебно заседание, проведено на 03.07.2026 г., процесуалният представител на ищеца е оттеглил и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, като изрично е заявил, че оттеглянето е обусловено от настъпил след предявяването му обективен факт – изтичането на 30.06.2026 г. на уговорения краен срок на проектния договор, поради което претенцията за възстановяване на работа е станала безпредметна занапред. При изразено съгласие на ответната страна производството по този иск е прекратено на основание чл. 232 ГПК с протоколно определение от същото заседание. Предмет на настоящото решение при това положение остава единствено искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. В исковата молба се излага, че по силата на Трудов договор № 88/27.03.2024 г. ищецът е бил назначен на длъжността „Установен изследовател (R3)“ към Научна група АС-3В по проект MUVE-TEAM, на непълно работно време с продължителност четири часа и основно трудово възнаграждение в размер на 1533,88 евро (3000 лева). Поддържа се, че договорът е срочен и целево-проектен, с краен срок 30.06.2026 г., като в чл. 3.3 от него са уговорени изчерпателно хипотезите на прекратяването му – с приключването на всички дейности по проекта, с изтичането на крайния срок или с прекратяването на финансирането, което от трите събития настъпи порано. Сочи се, че на 07.10.2025 г. на ищеца е връчено Предизвестие № 099- 2551/08.08.2025 г., с което на основание чл. 334, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение се прекратява с 15-дневно предизвестие, прието с писмено възражение, а на 20.10.2025 г. му е връчена Заповед № 213/08.10.2025 г. за прекратяване на правоотношението на същото основание, която не съдържа мотиви. Ищецът обосновава незаконосъобразността на уволнението с няколко групи доводи. На първо място поддържа, че разпоредбата на чл. 334 от КТ е способ за прекратяване на безсрочни правоотношения и е несъвместима с уговорената срочност по чл. 68 от КТ, поради което позоваването на нея при срочен договор обезсмисля срочността и заобикаля закона, а формалните клаузи в такъв смисъл са нищожни по аргумент от чл. 74 от КТ вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. На следващо място твърди, че не е настъпила нито една от договорените прекратителни хипотези, доколкото проектът не е приключил, крайният срок не е изтекъл и финансирането не е прекратено. Поддържа още, че е нарушена вътрешната академична рамка, тъй като съгласно Правилника за развитие на академичния състав на МУ – Варна промени в научния екип, включително освобождаване на негов член, могат да се извършват само въз основа на предложение на катедрения съвет и решение на факултетния съвет, спрямо които заповедта на ректора има производен характер, а такива актове в случая липсват. Излага и че заповедта е немотивирана, понеже съдържа единствено правна препратка към чл. 334, ал. 1 от КТ и израза „връчено предизвестие“, без индивидуализация на факти и обстоятелства, което лишава служителя от възможност за пълноценна съдебна защита. Поддържа, че е налице злоупотреба с право по чл. 8 от КТ, защото предсрочното освобождаване по незавършен проект, без мотиви и без научно становище, противоречи на добрите нрави и на целта на договорната срочност. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Н. С. от АК – Варна, с който исковете се оспорват като допустими, но неоснователни. Ответникът признава сключването на Трудов договор № 88/27.03.2024 г., но поддържа, че той представлява договор за допълнителен труд, сключен по времето на действие на основно трудово правоотношение на ищеца за академична длъжност в катедра „Очни болести и зрителни науки“, като двете правоотношения съществуват успоредно и независимо едно от друго. Излага, че с разпоредбата на чл. 334, ал. 1 от КТ е въведено специфично допълнително основание за прекратяване на договорите за допълнителен труд с предизвестие от 15 дни, което всяка от страните може да упражни във всеки момент без задължение за мотивиране, като е достатъчно писмено изразената воля да е ясна и безусловна. Поддържа, че срочният характер на договора не изключва потестативното право на работодателя да го прекрати преди изтичането на срока с предизвестие, тъй като абсолютизирането на срочността би накърнило автономията на волята на страните и би поставило работника в положение на принудителен труд, несъвместимо с Конституцията и с Кодекса на труда. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски. В откритите съдебни заседания ищецът, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. Л., която поддържа иска и в хода на устните състезания, както и в депозирани в срок писмени бележки, развива подробни съображения, че с позоваването на чл. 334, ал. 1 от КТ се заобикаля специалният режим на Закона за висшето образование, приложим към научноизследователската дейност на академичния състав, като претендира разноски и се противопоставя на направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С писмените бележки се поддържа и искане по чл. 161 ГПК за приемане за установени на обстоятелства, свързани със съдържанието на доклада на проф. Р. и с пълнотата на представената от ответника проектна документация, по което съдът дължи произнасяне с настоящия акт. Ответникът се представлява от адв. С., който оспорва иска, поддържа, че договорът за допълнителен труд е прекратен законосъобразно с петнадесетдневно предизвестие, без да е необходимо излагането на мотиви, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С доклада по делото, обявен за окончателен в откритото съдебно заседание на 03.04.2026 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение по Трудов договор № 88/27.03.2024 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „Установен изследовател (R3)“ по проект MUVE-TEAM в •••• – Варна, както и че това правоотношение е прекратено със Заповед № 213/08.10.2025 г. на основание чл. 334, ал. 1 от КТ. Видно от процесния Трудов договор № 88/27.03.2024 г. се е, че той е сключен на основание чл. 111 КТ във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 138 от КТ, във връзка с договора за финансиране на инвестиция по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) № BG-RRP-2.004-0009 по проект „•••• – Варна: Повишаване на транслационните постижения в медицината (MUVE-TEAM)“ по процедура BG-RRP-2.004 „Създаване на мрежа от изследователски висши училища в България“, въз основа на доклад вх. № 099-1098/15.03.2024 г. на чл.-кор. проф. д-р Христина Н.а Г.а, д.м.н., в качеството на водещ изследовател към Научна група 3.2.1 „Изкуствена роговица – от скамейката до леглото и обратно“, относно назначаването на нов член към изследователския екип на групата, както и въз основа на подадено от ищеца лично заявление. По силата на договора ищецът е приел да изпълнява длъжността „Установен изследовател (R3)“, код по НКПД 24225089, по договор за допълнителен труд, с място на работа Научноизследователския институт на университета, при непълно работно време с продължителност четири часа и основно трудово възнаграждение в размер на 3000 лева, чието изплащане, заедно с дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя, е уговорено да се извършва от бюджета на проекта и при налични средства по договора за финансиране. В т. 3.3 страните са уговорили, че срокът за изпълнение на задълженията по договора е до приключването на всички дейности, свързани с проекта, но не по-късно от 30.06.2026 г. включително, или до прекратяването на финансирането на проекта, което от трите събития настъпи по-рано. Съгласно т. 4.1 отчитането на дейностите по проекта се извършва с месечен отчет, съгласуван от водещия изследовател на научната група. В т. 5 е предвидено, че трудовият договор се прекратява с изтичането на срока му, като едновременно с това е уговорено, че договорът може да бъде прекратен по реда и при условията на Кодекса на труда, както и с 15-дневно писмено предизвестие, срокът на което е еднакъв за двете страни, но не повече от остатъка от срока на договора. От длъжностната характеристика за длъжността „Установен изследовател (R3)“ се установява, че същата е разположена в структурата на Научноизследователския институт и е с изцяло научноизследователско съдържание – изпълняващият я извършва научноизследователска и развойна дейност в рамките на Научна група 3.2.1, участва в разработването на биопродукти и в надграждането на тъканната банка, извършва анализ и обработка на данни, подготвя научни публикации и презентации, представя резултатите от проведените изследвания на национални и международни научни форуми, поддържа контактите с чуждестранните научни групи, извършващи експерименти по проекта, и осъществява поръчки на лабораторно оборудване и реактиви. Длъжността е пряко подчинена на Ректора на университета и на ръководителя на Научна група 3.2.1, като задачите се получават и отчитат писмено и устно. Изпълнението на преподавателска, съответно учебна дейност не е сред възложените с длъжностната характеристика задължения. Не е спорно между страните, че ищецът притежава академичната длъжност „доцент“ и е лекар със специалност „Очни болести“, като според изложеното от ответника, което ищецът не е оспорил, към момента на сключването на процесния договор той е полагал труд и по основно трудово правоотношение за академична длъжност в катедра „Очни болести и зрителни науки“, независимо че в самия договор като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 111 от КТ. Следователно процесният договор 27.03.2024 г. има характер на договор за допълнителен труд. От представената в изпълнение на определението по чл. 190 от ГПК проектна документация се установява, че на 31.12.2022 г. между Фонд „Научни изследвания“, изпълняващ функциите на Структура за наблюдение и докладване, и •••• – Варна като краен получател е сключен Договор № BG- RRP-2.004-0009-С01 за финансиране на инвестиция по НПВУ, по силата на който на университета са предоставени средства в размер на 28 000 000 лева за изпълнение на одобреното предложение за инвестиция по проекта MUVE- TEAM, като срокът за изпълнение на инвестицията е 42 месеца от сключването на договора, но не по-късно от 30.06.2026 г. С Допълнително споразумение № 1 функциите на Структура за наблюдение и докладване са възложени на Изпълнителна агенция „Програма за образование“, а с Допълнително споразумение № 2 са изменени отделни клаузи на общите условия относно отчитането и проверките. Представени са и общите условия при предоставяне на средства на крайните получатели, формуляр за самооценка и финансово-идентификационна карта. От Междинния отчет за изпълнението на проекта за първия етап, обхващащ периода от 01.01.2023 г. до 31.10.2024 г., се установява, че за Научна група 3.2.1 (АС-3В) „Изкуствена роговица – от скамейката до леглото и обратно“ през отчетния период е отчетена публикационна активност от девет статии, пет от които в списания с квартил Q1 и три – в списания с квартил Q2, при текуща работа по още две статии, както и пет участия на членове на екипа в национални и международни научни форуми, между които Световният конгрес по офталмология във Ванкувър и конгресът ARVO в Сиатъл. Според отчета от началото на проекта в групата са назначени осем изследователи, между които двама водещи изследователи (R4), единият от които е ръководител на групата, и двама установени изследователи (R3). От Протокола от заседанието на Съвещателния борд по проекта, проведено на 01.11.2024 г., се установява, че бордът е оценил положително напредъка в дейностите по проекта и е отправил препоръки за следващата година. Приетият списък на пълнотекстовите публикации по проекта включва и публикации, в които като съавтор е посочен ищецът, между които статиите „Beauty versus Health – How Eyelash Extensions May Affect Dry Eye Disease?“ (Journal of Clinical Medicine, 2024) и „CAPSULaser – a new modality in the portfolio of cataract surgeons“ (Medicine, 2023), и двете в съавторство с проф. Г.а. От представените от ищеца и приети в откритото съдебно заседание на 19.06.2026 г. заверени справки от регистрите на Патентното ведомство към 18.06.2026 г. се установява, че с притежател •••• – Варна са регистрирани национален патент и полезен модел, свързани с предметната област на научната група, сред съизобретателите на които е посочен ищецът. В откритото съдебно заседание на 03.04.2026 г. като писмени доказателства са приети доклад от чл.-кор. проф. д-р Христина Г.а относно включването на ищеца в изследователския екип и доклад от проф. И. Р., съдържащ предложение за прекратяване на трудовия договор на ищеца и на участието му в проекта. Докладът на проф. Р. съдържа обобщена оценка за недостатъчен обем на извършените дейности и е преминал през вътрешния съгласувателен ред на университета, като е подписан включително от заместник-ректора по научната дейност проф. Й.Точната дата на изготвянето и на съгласуването на доклада не се установява от събраните доказателства. Този доклад не е посочен нито в предизвестието, нито в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. С Предизвестие № 099-2551/08.08.2025 г., издадено от проф. д-р Д. Р., д.м.н., ректор на •••• – Варна, ищецът е уведомен, че трудовото му правоотношение с университета ще бъде прекратено на основание чл. 334, ал. 1 от КТ, като изрично е посочено, че документът следва да се счита за 15- дневно предизвестие за прекратяване на Трудов договор № 88/27.03.2024 г., срокът на което съгласно чл. 326, ал. 4 от КТ започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието е връчено на ищеца на 07.10.2025 г. и е прието от него с изрично отбелязано възражение. Със заявление-възражение вх. № 099-3771/22.10.2025 г., подадено чрез адв. Л., ищецът е възразил срещу предизвестието, като се е позовал на срочния и проектно обусловен характер на договора и е поискал оттеглянето на предизвестието, гарантиране на допускането му до работа до изтичането на крайния срок и приемане на месечните му отчети. С писмо рег. № 099- 3771/29.10.2025 г. ректорът на университета е отговорил, че договорът за допълнителен труд може да бъде прекратен както на основанията, предвидени в Закона за висшето образование, така и на всички основания по Кодекса на труда, независимо дали е сключен за неопределено време или за определен срок, като работодателят е свободен да избере основанието за прекратяването му. Със Заповед № 213/08.10.2025 г. на ректора на •••• – Варна на основание чл. 334, ал. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение по Трудов договор № 88/27.03.2024 г. с ищеца, считано от 23.10.2025 г. Като причина за прекратяването в заповедта е посочено връченото Предизвестие № 099-2551/08.08.2025 г., като е разпоредено на служителя да се изплати обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за дванадесет работни дни неползван платен годишен отпуск за 2025 г. Заповедта е съгласувана от ръководителя на финансово-счетоводния отдел, от ръководителя на отдел „Човешки ресурси“, от юрисконсулт, от счетоводителя по проекта и от заместник-ректора „Научна дейност“ проф. д-р В. Й. и е връчена на ищеца срещу подпис на 20.10.2025 г. При това положение срокът на връченото на 07.10.2025 г. предизвестие, започнал да тече на 08.10.2025 г., е изтекъл на 22.10.2025 г., а прекратителното действие е настъпило от следващия ден – 23.10.2025 г., посочен и в самата заповед. Като доказателства по делото са приети и Правилник за дейността на •••• – Варна и Правилник за развитието на академичния състав в МУ – Варна, от които се установява следното. Съгласно чл. 103, ал. 1 от Правилника за дейността академичните длъжности в университета са „доцент“ и „професор“ за хабилитираните преподаватели и „асистент“ и „главен асистент“ за нехабилитираните, като по ал. 2 длъжностите на нехабилитирани лица, на които се възлага преподавателска дейност по езиково обучение, спорт и други, са „преподавател“ и „старши преподавател“. Разпоредбите на чл. 104 – чл. 115 от същия правилник уреждат реда за заемане на тези длъжности по ЗРАСРБ, правата и задълженията на преподавателите от академичния състав, които са с изцяло учебно-преподавателско съдържание, годишната норма на преподавателска заетост и атестирането. Съгласно чл. 116, ал. 1 членовете на академичния състав се освобождават със заповед на Ректора по тяхно искане, при осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление, когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателската дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина след решение на съвета на основното звено и/или на филиала, при доказано по установения ред плагиатство след решение на Академичния съвет, при отнемане на научната степен и научното звание, при две последователни отрицателни атестации след решение на Академичния съвет, при провинения, даващи основание за дисциплинарно уволнение, при поставяне под запрещение, както и, съгласно изричната разпоредба на т. 9, на други основания, предвидени в Кодекса на труда. Длъжности на изследователи по проекти не са уредени нито в тази глава, нито в Правилника за развитието на академичния състав, който регламентира процедурите по конкурси за заемане на академични длъжности, обучението на докторантите и атестирането, без да съдържа правила относно състава и промените в екипите на научните групи по проекта. От показанията на свидетелката проф. д-р В. Й., заместник-ректор по научната дейност на университета, ценени съгласно правилото на чл. 172 от ГПК, се установява, че тя е наследила длъжността от проф. Г.а и от самото начало отговаря за проекта, документацията му и спазването на правилата на програмата. Свидетелката заявява, че програмата не е свързана с академичната дейност на университета, а представлява научна програма по Плана за възстановяване и устойчивост за развитие на видимостта на научните изследвания на водещите университети в България, осъществявана под ръководството на Министерството на образованието и науката, като по нея работят изследователи, които често са външни за университета лица и не са академични кадри. По отношение на ищеца не е извършвана атестационна процедура, тъй като програмата не предвижда такова изискване, нито е провеждан факултетен съвет, което според свидетелката би било правно неоправдано. Към 08.08.2025 г. проектът не е приключил, а действа и приключва на 30.06.2026 г. Свидетелката посочва още, че е получила доклада на проф. Р. по обичайния за университета ред и го е подписала, като по установената процедура докладът се въвежда в електронната система от предложителя, съгласува се електронно от председателя на управителния комитет на проекта и от финансовия мениджър, а подписът на заместникректора върху хартиения носител е последен по ред. От показанията на свидетеля проф. И. Р., кредитирани също по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че той е лекар със специалности по педиатрия и клинична имунология, работил в •••• – Варна десет години, и че е поел ръководството на Научна група 3.2.1 през 2025 г. Свидетелят заявява, че е започнал работа на 01.06.2025 г. и че докладът му е изготвен приблизително през първите две седмици след постъпването му, като едновременно с това сочи, че в периода от 01.08.2025 г. до 07.08.2025 г. е извършил преглед и оценка на работата на доц. Г., а към 01.08.2025 г. не е имал представа в какво състояние се намира проектът. В рамките на около една седмица свидетелят е извършил проверка на архива на болницата и на лабораторията, която му е отнела два-три дни. Той сочи, че за първите две години от проекта ищецът е публикувал две научни работи в съавторство с проф. Г.а, че при проверка на около половината пациентски досиета в болничния архив не е открил отбелязване за участие на съответните пациенти в описаното в публикациите изследване, нито подписани информирани съгласия за участие в стандартизирано изследване, макар да са били налични съгласия за даряване на лещи, че част от закупеното по проекта оборудване е намерил неразопаковано в кутии, а лабораторията – празна, поради което е приел, че за първите две трети от проекта не е извършена достатъчна работа. Свидетелят посочва, че по проекта е регистриран патент във връзка с работата на доц. Г. и че след поемането на ръководството от самия него нови патенти не са регистрирани, като за полезния модел не му е известно. Той заявява още, че не разполага със списък на задачите, възложени персонално на ищеца, че не е осъществявал контакт с него и не е търсил среща с него, че решението за отстраняването му е взел еднолично, без да се консултира със съвещателния борд по проекта, както и че съществени от изложените в показанията му констатации не са записани в доклада, а са били съобщени на администрацията на университета с отделни писма. Част от сведенията за извършените от ищеца дейности свидетелят извежда от разговори с лекари от болницата, които сам определя като „слухове“. При преценката на гласните доказателства съдът кредитира показанията на свидетелката Й. като преки, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства относно характера на програмата, липсата на предвидени в нея атестационни процедури и административния ред за съгласуване на докладите. Показанията на свидетеля Р. съдът цени при съобразяване на обстоятелството, че той е автор на предложението за прекратяване на процесния договор и се намира в служебна обвързаност с ответника, като ги кредитира в частите, в които свидетелят възпроизвежда собствени действия и непосредствени лични възприятия – относно извършената от него проверка, нейната продължителност и обхват, едноличния характер на взетото решение, липсата на списък с възложени на ищеца задачи и наличието на регистриран патент, свързан с работата на ищеца. В частта относно качеството и обема на извършената от ищеца работа по проекта показанията имат обобщен и оценъчен характер, почиват отчасти на сведения, получени от трети лица, и не намират опора в писмени доказателства, като сам свидетелят посочва, че съществени негови констатации не са обективирани в доклада, поради което в тази им част показанията не могат да послужат за установяване на конкретно неизпълнение на трудови задължения от страна на ищеца. Въпреки изложеното, гласните доказателствени средства, ангажирани по инициатива на ищцовата страна, нямат решаващо значение при формиране на изводите по същество на спора, с оглед спецификите на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, по следните съображения. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предмет на разглеждане в производството е единствено конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. Искът е предявен в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, който е започнал да тече от връчването на заповедта за прекратяване на 20.10.2025 г., от надлежно легитимирана страна и срещу надлежен ответник, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Съобразно разпределената с доклада доказателствена тежест ответникът работодател следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесният договор попада в приложното поле на чл. 334 от КТ, и че са осъществени всички материалноправни предпоставки за законосъобразното упражняване на потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение, докато ищецът носи тежестта да докаже твърдяната недействителност на договорните уговорки, допускащи едностранното прекратяване с предизвестие, както и възражението си за злоупотреба с право. На първо място съдът приема, че процесният трудов договор безспорно има характера на договор за допълнителен труд, което обстоятелство страните не оспорват. Разногласието помежду им дали се касае за външно съвместителство по чл. 111 от КТ, както е посочено в самия договор, или за вътрешно съвместителство по чл. 110 от КТ при действащо основно трудово правоотношение с университета, както поддържа ответникът, е без правно значение за изхода на спора, тъй като и двете разпоредби уреждат разновидности на договора за допълнителен труд, които в еднаква степен попадат в приложното поле на чл. 334, ал. 1 КТ. Наред с това основното и допълнителното трудово правоотношение съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едното да рефлектира върху съдържанието на другото, както е разяснено с Решение № 512/14.01.2013 г. по гр. д. № 1464/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Разпоредбата на чл. 334, ал. 1 от КТ предвижда, че освен в предвидените в кодекса случаи трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110, чл. 111 и чл. 114, ал. 1 КТ може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни. Касае се за специфично допълнително прекратително основание, което всяка от страните може да упражни във всеки момент, в който прецени, че интересите налагат това, чрез едностранно писмено волеизявление, отправено до насрещната страна. Съгласно разясненията, дадени с Решение № 169/06.07.2015 г. по гр. д. № 427/2015 г. на ВКС, III г. о., страната, която отправя предизвестието, не е длъжна да мотивира волеизявлението си, като е достатъчно в него ясно и безусловно да бъде изразена волята за прекратяване на трудовия договор след изтичането на петнадесетдневния срок. Това законодателно разрешение е обусловено от характера на допълнителния труд, който се полага извън и наред с основното трудово правоотношение, поради което законът не предвижда за него нито предварителна закрила при уволнение, нито изискване за посочване на причини за прекратяването. В настоящия случай формалните предпоставки на соченото основание са изцяло осъществени. Работодателят, действащ чрез представляващия го ректор, който съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО сключва и прекратява трудовите договори, по които страна е висшето училище, е отправил до ищеца писмено предизвестие, обективиращо ясна и безусловна воля за прекратяване на Трудов договор № 88/27.03.2024 г. на основание чл. 334, ал. 1 от КТ след изтичането на 15 дни от връчването му. Предизвестието е достигнало до ищеца на 07.10.2025 г., като приемането му с изразено несъгласие е ирелевантно за неговото действие, доколкото се касае за едностранно волеизявление, чиито правни последици не зависят от съгласието на адресата. Срокът на предизвестието е започнал да тече на 08.10.2025 г. съгласно чл. 326, ал. 4 КТ и е изтекъл на 22.10.2025 г., а издадената Заповед № 213/08.10.2025 г., връчена на ищеца на 20.10.2025 г., е породила прекратителното си действие от 23.10.2025 г., тоест след пълното изтичане на срока на предизвестието, поради което и възражение за неспазването му не би могло да намери опора в установените факти. Неоснователно е поддържаното от ищеца становище, че основанието по чл. 334, ал. 1 от КТ е несъвместимо със срочния характер на договора и е приложимо единствено към безсрочните правоотношения. Текстът на разпоредбата не съдържа подобно разграничение, а напротив, чрез израза „освен в предвидените в този кодекс случаи“ законодателят е добавил специфичното основание към неизчерпателно посочените в закона прекратителните основания, приложими към договорите за допълнителен труд, независимо от това дали са сключени за неопределено време или за определен срок. Уговорената срочност определя максималната времева граница на правоотношението и основанието за прекратяването му по право с изтичането на срока, но не отнема на страните предвидените в закона потестативни права за предсрочното му едностранно прекратяване, което освен всичко останало, е потвърдено изрично и в текста на самия договор. Противното разбиране би лишило от това право не само работодателя, но и самия работник или служител, който би се оказал обвързан да полага допълнителен труд против волята си до изтичането на уговорения срок. По същите съображения неоснователен е и доводът за нищожност на клаузата на т. 5 от договора по чл. 74, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като тази уговорка нито противоречи на закона, нито го заобикаля, а възпроизвежда предвидената в чл. 334, ал. 1 от КТ възможност, като при това я ограничава в съответствие със срочния характер на правоотношението чрез уточнението, че срокът на предизвестието не може да надвишава остатъка от срока на договора. Уговорените в т. 3.3 от договора прекратителни събития от своя страна уреждат единствено прекратяването на правоотношението по право с изтичането на срока, за чието настъпване издаваният от работодателя акт би имал само констативен характер, но те не дерогират и не биха могли валидно да дерогират законоустановените основания за едностранно прекратяване, чието приложение е изрично запазено и в самия договор чрез уговорката, че той може да бъде прекратен по реда и при условията на Кодекса на труда. Ето защо обстоятелството, че към датата на уволнението проектът не е приключил, крайният срок не е изтекъл и финансирането не е било прекратено, е без значение за законосъобразността на прекратяването, извършено на самостоятелно и различно от уговорените в т. 3.3 основание. Централният спорен въпрос по делото е дали приложението на чл. 334, ал. 1 от КТ в конкретния случай не съставлява заобикаляне на специалния режим по Закона за висшето образование и не противоречи на предвидените в него изисквания относно процедурата и основанията за прекратяване на трудовото правоотношение. По отношение на освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав на висшите училища са налице два паралелни режима, единият от които е уреден в чл. 58 от ЗВО, а другият в чл. 35 от ЗРАСРБ, като последният е приложим само в изрично посочените в него хипотези и е неотносим към настоящия случай. Законът за висшето образование с нормите на чл. 58 и чл. 58а създава специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица предвид специфичната им преподавателска дейност, между които доказано по установения ред плагиатство, отнемане на научното звание или степен, две последователни отрицателни атестации и невъзможност да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност. Съгласно чл. 59 от ЗВО обаче за неуредените в съответната глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда, който по отношение на тези лица намира субсидиарно приложение, тоест нормите на КТ са приложими винаги, когато липсват специални разпоредби в ЗВО. Във всеки конкретен случай при това е необходимо внимателно да се прецени дали се касае за неуредена в специалния закон хипотеза, при която ще се приложи съответното правило на КТ, или за специфично разрешение на ЗВО, дерогиращо общия ред, като това разбиране е последователно застъпено в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 172/15.01.2020 г. по гр. д. № 3825/2018 г., III г. о., Решение № 29/18.02.2021 г. по гр. д. № 2474/2020 г., IV г. о., Решение № 90/09.06.2022 г. по гр. д. № 3532/2021 г., III г. о. и Решение № 470/11.07.2024 г. по гр. д. № 3077/2023 г., III г. о. Задълбоченият прочит на тълкуваните разпоредби и натрупаната при прилагането им съдебна практика налага безпротиворечивият извод, че специалният ред по чл. 58 от ЗВО измества общите основания по КТ тогава, когато се касае за освобождаване от академична длъжност на член на академичния състав и когато действителното основание за освобождаването съответства по съдържание на някоя от специално уредените в разпоредбата хипотези. Именно такива са били случаите, разгледани с Решение № 172/15.01.2020 г., при който уволненият доцент е осъществявал преподавателска дейност чрез зачислени докторанти, а работодателят сам е признавал невъзможността да му осигури изпълнението на такава дейност, както и с Решение № 29/18.02.2021 г., при който лицето е заемало по допълнителния трудов договор самата академична длъжност „професор, висше училище“, а в уволнителната заповед като причина е била посочена отпаднала нужда от преподаватели поради намаляване на обема на работа, тоест обстоятелства, покриващи фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО. Обратно, когато никоя от специалните хипотези не е осъществена, нито е послужила като действително основание, договорът за допълнителен труд се прекратява по общия ред на Кодекса на труда, тъй като, както изрично е прието с Решение № 90/09.06.2022 г., Законът за висшето образование не съдържа правила за прекратяване на договор за допълнителен труд и не урежда отделно и самостоятелно такова понятие, поради което за прекратяването на този вид договори се прилагат правилата на КТ, включително чл. 334 от КТ. Настоящият случай следва второто разрешение, като за пълнота на изложението съдът изрично подчертава, че ищецът несъмнено е член на академичния състав на университета – той заема академичната длъжност „доцент“ по смисъла на чл. 48, ал. 1 ЗВО и чл. 103, ал. 1, т. 1 от Правилника за дейността на МУ-Варна, а в широкия смисъл на чл. 6, ал. 3 от ЗВО академичният състав обхваща и изследователския състав, осъществяващ научната дейност на висшето училище. Членството в академичния състав обаче не е само по себе си решаващият критерий за приложимостта на специалния ред, което личи най-ясно от обстоятелството, че и по делото, приключило с Решение № 90/09.06.2022 г., уволненото лице е заемало по допълнителния си трудов договор академичната длъжност „главен асистент“, тоест безспорно е било член на академичния състав, и въпреки това касационната инстанция е приела прекратяването на този договор на основание чл. 334, ал. 1 КТ за законосъобразно, тъй като не е била налице невъзможност да се осигури изпълнението на преподавателска дейност, която да активира специалното основание по чл. 58 от ЗВО. Решаващо е дали конкретното прекратяване попада в предметния обхват на специалната уредба, който се очертава от две кумулативни характеристики – да се касае за освобождаване от длъжност на член на академичния състав и действителното основание да съответства на някоя от изчерпателно уредените хипотези. В настоящия случай не е осъществена нито едната. Заеманата по процесния договор длъжност „Установен изследовател (R3)“ не е академична длъжност, тъй като не фигурира в изчерпателните изброявания на чл. 48 ЗВО и чл. 103 от Правилника за дейността, а представлява проектна изследователска позиция, заета не чрез конкурс по реда на ЗРАСРБ, а въз основа на доклад на ръководителя на научната група и лично заявление, финансирана изцяло от бюджета на проекта и обвързана с неговия срок. Прекратяването на този договор не е във връзка и по никакъв начин засяга академичната длъжност „доцент“, която ищецът е заемал по основното си правоотношение, и по която единствено би могъл да се ползва от закрилата на специалния ред. Именно по това настоящият случай се отличава и от разгледаните с Решение № 172/15.01.2020 г. и Решение № 470/11.07.2024 г. хипотези, при които предмет на спора е било прекратяването на правоотношение за самата академична длъжност „доцент“ при действително осъществена, съответно поддържана от самия работодател, невъзможност да се осигури изпълнението на преподавателска дейност, тоест при попадане на случая в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от ЗВО. В настоящия спор такава хипотеза нито се твърди, нито е обективно мислима, защото процесната длъжност според длъжностната характеристика изобщо не включва преподавателска дейност, а преподавателската дейност на ищеца по основното му правоотношение, единствено спадаща към академичния състав на университета, не е засегната от уволнението, като никоя друга специална хипотеза също не е осъществена, нито е послужила като действително основание за прекратяването. Нещо повече, самата автономна уредба на университета, която в разглежданата част е унисон с релевантните норми на ЗВО, опровергава поддържаната от ищеца теза за изключителност на академичната процедура. Разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от Правилника за дейността на МУ-Варна, която в съответствие с чл. 58 от ЗВО урежда освобождаването на членовете на академичния състав, наред с възпроизведените специални хипотези съдържа и изрична т. 9, съгласно която членовете на академичния състав се освобождават със заповед на Ректора и на други основания, предвидени в Кодекса на труда. Следователно дори по отношение на лицата, заемащи академични длъжности, вътрешните правила на университета не изключват, а изрично допускат приложението на общите прекратителни основания по КТ, между които е и това по чл. 334, ал. 1 от КТ, като участие на колективни академични органи е предвидено единствено в изчерпателно посочените хипотези – решение на съвета на основното звено при невъзможност да се осигури преподавателска дейност, съответно решение на Академичния съвет при плагиатство и при две последователни отрицателни атестации – никоя от които не е налице в разглеждания случай. Този извод кореспондира и с кредитираните показания на свидетелката Й., съгласно които програмата не е свързана с академичната дейност на университета, по нея работят и външни лица, които не са академични кадри, а атестационни процедури и решения на факултетни съвети не са предвидени по правилата . При това положение се касае именно за неуредена в специалния закон и във вътрешните правила материя, по отношение на която чл. 59 от ЗВО препраща към Кодекса на труда, а той в чл. 334, ал. 1 предвижда приложеното от работодателя основание. Позоваването на разпоредбите на ЗВО, уреждащи научноизследователската дейност на висшите училища, не променя този извод, защото те регламентират организацията, управлението и финансирането на научните изследвания, включително възможността изследователски състав да бъде назначаван на срочни трудови договори със средствата за научноизследователска дейност, но не съдържат нито основания, нито процедурни изисквания за прекратяване на трудовите правоотношения на изследователите, а обстоятелството, че научна дейност може да се провежда и от специално назначени за целта лица, само потвърждава разграничението между академичните длъжности и изследователските позиции по проекти. Неоснователно е и възражението за липса на компетентност на ректора и за производния характер на заповедта му спрямо актове на колективни академични органи. Както се посочи, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО ректорът сключва и прекратява трудовите договори, по които страна е висшето училище, а твърдяното от ищеца изискване промените в научния екип да се извършват само по предложение на катедрения съвет и с решение на факултетния съвет не намира опора в приетите по делото правилници, които не съдържат подобна уредба за изследователските позиции по проекта, а чл. 116, ал. 1 от Правилника за дейността обвързва освобождаването с актове на колективни органи само в специалните хипотези, които не са осъществени. Установеният по делото ред, при който както включването на ищеца в екипа, така и предложението за прекратяване на участието му изхождат от съответния ръководител на научната група и преминават през административно съгласуване, съответства на действителната организация на проекта, но докладът на ръководителя на групата дори не е елемент от фактическия състав на уволнението по чл. 334, ал. 1 от КТ, поради което възраженията на ищеца срещу съдържанието, обхвата, качеството и пълнотата на доклада на проф. Р. са без значение за законосъобразността на прекратяването. По същите съображения неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на заповедта поради липсата на мотиви в нея. Уволнението на основание чл. 334, ал. 1 от КТ не изисква мотивиране, поради което посочването в заповедта на правното основание и на връченото предизвестие индивидуализира в достатъчна степен упражненото потестативно право и позволява на служителя да организира защитата си, а съдебният контрол при това безпричинно основание се свежда до проверка на формалните предпоставки за упражняването му и на границите, очертани от чл. 8 от КТ. Именно поради това и въведените в хода на процеса от ответника фактически твърдения за недостатъчен обем на извършените от ищеца дейности не разширяват предмета на делото и не подлежат на самостоятелна проверка за истинност, тъй като не са част от фактическия състав на уволнението и биха имали значение единствено при преценката на възражението за злоупотреба с право. Последното също е неоснователно, тъй като съобразно чл. 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при упражняването на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното, поради което в тежест на ищеца е да докаже, че работодателят е упражнил правото си по чл. 334, ал. 1 от КТ единствено с намерение да го увреди или в противоречие с неговото социално предназначение. Установените по делото обстоятелства, че решението за отстраняването на ищеца е взето еднолично от новия ръководител на научната група след преглед с продължителност около една седмица, без наличен списък на персонално възложените задачи, без разговор с ищеца и без консултация със съвещателния борд по проекта, наред с установените обективни резултати с участието на ищеца под формата на публикации, регистриран патент и полезен модел, действително характеризират извършената оценка като повърхностна и непълна. Тези недостатъци обаче не са равнозначни на недобросъвестност, тъй като законът изобщо не поставя упражняването на правото по чл. 334, ал. 1 от КТ в зависимост от обективна причина или от предварителна проверка, а преценката на новия ръководител за необходимостта от преструктуриране на изследователския екип с оглед довършването на проекта в оставащия срок представлява решение по целесъобразност в рамките на оперативната самостоятелност при управлението на проекта, което не подлежи на съдебен контрол. По делото не се установиха факти, от които да се направи извод, че действителната цел на прекратяването е била увреждането на ищеца, а не приетата от ръководителя на групата, макар и след небезупречна проверка, необходимост от промяна в състава на екипа, поради което оборване на презумпцията за добросъвестност не е осъществено. С оглед всичко гореизложено се обосновава извода, че ответникът е установил при условията на пълно и главно доказване, че процесният договор за допълнителен труд попада в приложното поле на чл. 334, ал. 1 от КТ и че потестативното право за прекратяването му е упражнено от компетентния орган, в предвидената писмена форма, при спазен срок на предизвестието и без да е било необходимо излагането на мотиви, докато ищецът не проведе доказване нито на твърдяната недействителност на договорните клаузи, нито на възражението си за злоупотреба с право. Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответникът, който е направил своевременно искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им в размер от 720 евро, който подлежи на присъждане в негова полза. Воден от гореизложеното, Варненският районен съд