Решение № 4137 от 13.8.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6044/2025 г.

Подадена е искова молба от Б. А. П. срещу Медицински

университет-Пловдив. Твърди се, че ищцата заемала административната длъжност „•••" в катедрата по ••• и академичната длъжност „•••“, както и че последното й брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл. 228 ал.1 КТ било размер на 5360.31 лева. Твърди се още, че на 26.02.2025 г. получила от работодателя МУ-Пловдив Заповед № •••, с която се прекратявало трудовото правоотношение чрез „дисциплинарно уволнение“ на основание извършено нарушение по чл. 190, ал. 1, т.4 „злоупотреба с доверието на работодателя“ и чл. 190, ал.1, т.7 „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. Като основания за уволенението били посочени три деяния:

1)участието като „първи автор“ на учебна тетрадка за студенти по фармация „Биофармация и фармакокинетика", 2022 г., с посочен авторски колектив, 106 страници, без библиография, без ISBN, за която било установено плагиатство.“

2)че на 19.09.2024 г. от профила на Б. П. е публикувана в MS Teams, папка Files за студенти 5-ти курс специалност „Фармация“ по дисциплина „Биофармация и фармакокинетика“, през учебната 2024/2025 г. „Лабораторна тетрадка по биофармация и фармакокинетика“ с името на Медицински университет – Пловдив, Фармацевтичен факултет, катедра по фармацевтични науки, без посочен авторски колектив, без издателство, без година на издаване, без ISBN, с добавена 107-ма страница, с цитирана библиография, като съдържанието на същата било идентично с тази по първото нарушение. Посоченото било подведено под хипотезатата на нарушаване на чл. 126, т.9, предл 1-во и 2-ро на КТ — нарушаване на лоялността към работодателя и недопускане на злоупотребява с неговото доверие и чл.3, ал.2 от Етичния кодекс на работещите в МУ-Пловдив и представлявало „опит да се прикрие извършеното от нея“, т.е. своеобразно подпомагащо нарушение спрямо нарушението по първата точка;

3) липса на упражняване на неоходимия контрол върху дейността на другите членове на катедрата – ••• П. П., •••. П. К., •••. Д. П.“, и допускане те да участват като съавтори на посочената учебна тетрадка, по отношение на която било установено плагиатство.

Ищцата възразява как е установено авторството и участието й в посоченото помагало, за което се твърди плагиатство. Оспорва помагалото да има качеството на научен труд, за да е възможно академично плагиатство, както и че такова е установено от непредвиден в закон орган, поради което липсвала предпоставката и на трите нарушения. Сочи, че в длъжностната й характеристика не се включва осъществяване на контрол върху другите членове на академичния състав и това противоречало на академичната автономия.

Твърди, че работодателят нарушил чл. 193 КТ, чл.194. ал.1 КТ, като не уважил искането й да бъде свикано заседание на Комисия по академична етика с нейно участие и като не спазил преклузивните срокове за налагане на наказанието, които твърди да са започнали да текат на 15.03.2024г. Твърди, че копие от Протокол от КАЕ от 28.01.2025 г. не й е връчван, въпреки че същият бил посочен като приложение в поканата за даване на писмени обяснения с изх. №Р-91/17.02.2025 г. Възразява за непосочване на време и място на извършване на първото и третото нарушения в поканата за обяснения до ищцата, както и неясното формулиране с период от време за същите нарушения в заповедта за прекратяване на трудовото правотношение (ТПО).

Счита, че наложеното наказание по третото нарушение е в нарушение на принципа non bis in idem, тъй като за същото деяние вече била наказана с наказание „•••“, наложено със заповед №•••. Твърди, че деянията, за които е наказана, не представлявали дисциплинарни нарушения по смисъла на КТ и не покривали съставите „злоупотреба с доверието на работодателя“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина", като за аргумент в тази насока сочи специалното правило на чл. 56, ал.1, т.4 от ЗВО и чл. 35, ал.1, т.1 от ЗРАСРБ за освобождаване от длъжност на членовете на академичния състав. Счита също, че е недопустимо едно и също нарушение едновременно да се квалифицира като „злоупотреба с доверието на работодателя“ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина", което водело до неяснота на заповедта за уволнение.

Въз основа на изложеното иска от съда да признае уволнението за незаконно и да го отмени; да възстанови ищцата на предишната й работа като „•••", както и да осъди ответника да й заплати сумата 32 161.86 лева - обезщетение за времето, през което е останала без работа, за срок от 26.02.2025 г. до 26.08.2026 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното

заплащане. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок. Признава, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника на посочените в исковата молба академична и административна длъжност, както и че е била наказана с уволнение със заповед от •••.

По повод възраженията за нарушения на чл.193 КТ, ответникът твърди, че обяснения от ищцата са искани нееднократно и тя винаги се е възползвала от предоставената й възможност да направи това, като е представила: становище с вх. №ФФ-КФН25/25.11.2024г., становище с вх. №ФФ- КФН5/21.01.2025г., писмени обяснение с рег. №ФФ-КФН-21/19.02.2025г. Твърди, че никъде във Правилника за организацията и дейността на Комисията за академична етика (КАЕ) към МУ-Пловдив или във Вътрешните правила за установяване на плагиатство и недостоверност на представените научни данни в научната продукция на академичния състав в МУ-Пловдив не било разписано категорично задължение на работодателя на ищцата, т.е. ••• на МУ-Пловдив, да организира заседание на КАЕ, на което ищцата да се явява лично, вкл. и да ползва адвокатска защита.

Ответникът сочи, че действията от 15.03.2024г. не могат да се приемат за „момент за откриване на въпросните нарушения“, а дали има нарушения и в какво се изразяват те, се установявало с решението на Комисията по академична етика, обективирано в Протокол №14 от 28.01.2025г. Срокът за налагане на наказание следвало да тече от датата, на която Ректорът бил уведомен с Доклад рег. №Р-442/31.01.2025г. за решението на КАЕ към МУ-Пловдив, взето на заседанието от 28.01.2025г. и отразено в Протокол №14/28.01.2025г. Цитира съдебната практика в тази връзка.

Ответникът твърди още, че в Поканата за даване на обяснения изх. №Р91/17.02.2025г. до ищцата всички нарушения са индивидуализирани като време на извършване. Така било и в процесната Заповед №••• на ••• на МУ- Пловдив за налагане на дисциплинарното наказание „•••". Отбелязва, че съгласно съдебната практика е достатъчно да се посочи периодът на извършване, респективно датата на откриване на нарушението, когато се върши с бездействие.

Възразява да е нарушен принципът „non bis in idem“, като сочи, че на ищцата е наложена „забележка“ със заповед от 16.05.2024г. и описва за какво нарушение.

Ответникът намира, че сочените деяния от страна на ищцата покриват съставите на чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, противно на становището на ищцата.

Твърди се още, че наказанието на •••. Б. П. било за злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като е използвала наименованието на Медицински университет - Пловдив, Фармацевтичен факултет, Катедра по фармацевтични науки, без да има право на това, поставяйки ги на заглавната страница на двете учебни помагала (Учебна mempaдка за студенти по фармация „Биофармация и фармакокинетика", 2022г. и „Лабораторна тeтpaдкa по Биофармация и фармакокинетика.pdf"), за които сочи, че било установено от КАЕ, че е налице непозволено заимстване на голям обем текстове от други публикувани издания.

Сочи се от ответника, че Комисията по академична етика (КАЕ) към МУ-Пловдив е поС.но действащ орган, създаден с решение на АС по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗВО и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 8 от Правилник за устройството и дейността на МУ-Пловдив. Процедурата, инициирана по сигнал рег. №ФФ-КФТФ-15/07.11.2024г., била проведена съгласно Правилника за организацията и дейността на КАЕ към МУ-Пловдив и Вътрешните правила за установяване на плагиатство и недостоверност на представените научни данни в научната продукция на академичния състав в МУ-Пловдив. В този смисъл оплакванията на ищцата намира за недоказани.

Твърди, че съгласно длъжностната характеристика на •••. Б. П., •••, същата, като „•••“ към ••• има задължението да спазва вътрешните правила на Медицински университет - Пловдив - т. 1 от Раздел II „Основни отговорности“ от Длъжностната характеристика на „•••“ към Фармацевтичен факултет, вкл. Етичен кодекс на работещите в Медицински

университет-Пловдив. Намира за неоснователно твърдението, че със същия се нарушава академичната свобода и сочи, че ищцата е нарушила редица разпоредби от него, сочи конкретно чл.3, ал.2 от Кодекса и чл.46, т.1 от ПУДМУ.

Възразява още, че противно на твърденията на ищцата, същата е подписала, че е получила копие от протокол на КАЕ от 28.01.2025г., като подписът й бил точно под описанието на описаното приложение в поканата за даване на обяснения.

Ответникът поддържа, че заповедта за уволнение отговаряла на установената съдебна практика, според която „нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин“.

Моли за отхвърляне на исковете, вкл. за обезщетение за оставане без работа, с оглед предявяването му за бъдещ период и то от 18 месеца.

В хода на съдебното заседание ищцата уточнява, че крайната дата на исканото обезщетение за оставане без работа е посочена до 2026г. поради техническа грешка, като се поддържа, че правилната крайна дата е 2025г.

По искане на ищцата съдът е намалил размера на осъдителния иск за обезщетение на сумата от 31741,80 лв., а за горницата производството по делото е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 25.07.2025г., обективирано в протокол № 7515 / 29.07.2025г.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на Пловдивския районен съд.

За основателността на исковете следва да са реализирани следните юридически факти: ищцата е да е работила по трудово правоотношение с ответника на твърдяната длъжност – „•••“ в Катедрата по •••, трудовото правоотношение да е било прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, което да е незаконно наложено, ищцата да е останала без работа за период от 6 месеца, считано от •••.

Съдът прие за установена долуописаната фактическа обстановка от съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства, събраните свидетелски показания и заключението на извършената по делото ССЕ, изготвена от вещото лице С. К.. Между цитираните доказателствени източници не се откриват съществени противоречия, с изключение на въпроса дали е връчен на ищцата протокол от заседание на Комисията за академична етика към МУ-Пловдив от 28.01.2025г., който ще бъде обсъден отделно. Писмените доказателства са еднопосочни. Свидетелските показания потвърждават писмените доказателства относно това как е протекла процедурата по установяване вменените на ищцата дисциплинарни нарушения. Извършената експертиза е мотивирана, компетентно изготвена и неоспорена от страните, поради което изводите й се приеха от съда. При излагане на фактите, съдът ще обсъди и особеностите на отделните докателствени средства.

Страните не спорят, а и се установява от представеното от ответника трудово досие на ищцата Б. П., че същата била в трудово правоотношение с ответника, по силата на трудов договор № •••. Преди 13.01.2020г. ищцата заемала длъжността „•••“. Това се установява от Допълнително споразумение към трудовия й договор, от •••. и от •••.(л.776 и следващите до л.811, том 2 от делото). Считано от •••. Б. П. била преназначена на длъжността „•••“ в ••• съгласно Допълнително споразумение от •••.(л.760, том 2), а съгласно Допълнително споразумение от •••г., считано от 26.03.2020г., била избрана и за ••• (752, том 2), като запазила длъжността „•••“. В тази връзка подписала длъжностна характеристика за длъжността „•••“ още на 29.04.2020г. (л.751, том 2).

Съгласно Допълнително споразумение от 20.12.2023г., трудовото правоотношение било изменено и след изтичане мандата й като ••• ищцата била преназначена на длъжността „•••“ с място на работа в ••• , считано от •••.(л.729, том 2 от делото). С допълнително споразумение от •••. и считано от •••. е определено ищцата да заема същата длъжност за 4 годишен мандат(л.720, том 2). Тази длъжност ищцата заема до прекратяване на трудовото правоотношение с оспорената заповед.

Съгласно чл.48, ал.1 и ал.3 ЗВО длъжността доцент е академична длъжност на научно-преподавателския състав на висшето училище. Съгласно чл.3 от ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ заемането на академична длъжност става въз основа на конкурс, а длъжността „ръководител катедра“ съгласно чл.31, ал.1 и ал.4, вр. с чл.32, ал.1, т.3 от ЗВО е ръководна, като се заема въз основа на избор и се сключва допълнително споразумение по чл.107 и чл.119 от КТ с ректора.

Установява се от приложения към отговора на исковата молба доклад от свидетеля п. ••• Л. П., че на 15.03.2024г. входирал при ректора на МУ- Пловдив доклад, с който уведомил, че Катедрата по фармацевтични науки към Фармацевтичен факултет извършва нерегламентирана търговска дейност, като продава на цена 25 лв. на студентите от 4-ти курс учебно помагало, озаглавено „Биофармация и фармакокинетика" - учебна тетрадка за студенти по фармация, с авторски колектив Б. П., П. П., П. К. и Д. П. Свидетелят П. уведомява още, че на титулната страница на учебната тетрадка, най-отгоре е изписано „Медицински университет, Фармацевтичен факултет, Катедра по фармацевтични науки, 2022 г.“, като нямало ISBN, нито библиография. С това според доклада се създавало подвеждащото впечатление, че това е официално издание на университета, каквото нямало. П. П. уведомява ректора още, че при задълбочения прочит на изданието се оказвало, че то е с много висок процент дословно преписани текстове от „Ръководство по фармакокинетика", като имало и редица директно копирани фигури и текстове на задачи от интернет от официални публикации, които се цитират в доклада като интернет връзки. Към доклада са приложени титулните страници на учебната тетрадка, н а „Ръководство по фармакокинетика", таблица със съвпадащи текстове между тетрадката и ръководството, както и съвпадения между примери и задачи между двата източника. В доклада се съдържат общо 38 страници, с които професор Пейчев представя доказателства за твърденията си като приложения към доклада.(л.255 и следващите от том 1 от делото). В доклада се сочи още, че екземпляри от учебната тетрадка вероятно се намират в Катедрата по фармацевтични науки в Медицински колеж.

В отговор на доклада, ректорът веднага предприема действия още н 15.03.2024г., като издава заповед да се извърши проверка в Медицинския колеж, от комисия, в която участва и свидетелят П.(л.254 от том 1). На 19.03.2024г. комисията входира доклад до ректора, с приложен протокол от проверката, в който е отразено, че са намерени 12 броя от учебната тетрадка, за която е докладвано от св. П. заедно с кутия, съдържаща 70 лв., както и че същите ще бъдат оставени на отговорно пазене в деловодството на университета (л.245-252, том 1).

На 09.04.2024г. св. П. докладва на ректора по негово запитване, че няма информация учебната тетрадка да е използвана в процедура по придобиване на научни степени от лицата, посочени за нейни автори. Информацията е потвърдена на 22.05.2024г. от администрацията на университета (л.236-245, том 1). На 18.09.2024г. е извършена справка от К. К. (•••), до Д. Р., че в издателските планове от 2021 г. до момента на проверката няма одобрено издание „Учебна тетрадка за студенти по фармация", от катедра „Фармацевтични науки"(л.205 и л. 206, том 1). На 24.10.2024г. юрк. Д. подава доклад до ректора на МУ, в който сочи, че във връзка с докладите на п.. П. и данни за осъществено плагиатство чрез учебно помагало, разпространявано чрез платформата „Teams” моли да бъде разпоредено съответните специалисти да представят информация учебната тетрадка за студенти по фармация „Биофармация и фармакокинетика" на коя дата е качена в Teams(л.202, том 1). Отговорът е входиран директно при ректора на 28.10.2024г. от Ева Михайлова – системен адинистратор. С входирания документ тя уведомява ректора, че в „MS Teams eкun, 5-mu курс Фармация 2024/2025 - БГ Лекции", канал „Биофармация и Фармакокинетика", папка „Files“ има публикувана „Лабораторна тeтpaдкa пo Биофармация и Фармакокинеmuкa.pdf". Последната редакция на файла e om 19 ceптември от профила на Б. А. П.. Приложена е снимка. Посочено е още, че файлът е наличен в канала на екипа, съдържа 107 страница и е прикачен към тази кореспонденция, следователно е бил достъпен за преглед от р..

Всички цитирани сведения относно учебната и лабораторната тетрадка от 22.05.2024г. насетне, освен че са били входирани при самия ректор, са обобщени и приложени отново до ректора с доклад на свидетеля П., входиран при ректора на 07.11.2024г. С този доклад Л. П. уведомява р. за отпечатени две учебни помагала: Учебната тетрадка, за която са конфискувани 12 броя, като описва посочения авторски колектив, бр. страници (106), липсата на библиорафия и на ISBN, както и Лабораторна тетрадка по Биофармация и Фармакокинетика, за която уведомява, че е без посочен авторски колектив, без ISBN, но с добавена 107 стр., в която е посоченна библиография. Уведомява също, че лабораторната тетрадка е публикувана в MS TEAMS в съответната папка от профила на ищцата Б. П.. В доклада се сочи, че в двете издадения непозволено са взаимствани голям обем от текстове от други две официални издания: „Ръководство по фармакокинетика“ и „Учебник по фармакокинетика“. Към доклада подробно се посочва установеното за характеристиките на учебната и лабораторната тетрадки и се прилага таблица и страници от цитираните издания, които отразяват сравнение на текстове между учебната и лабораторната тетрадка, от една страна, и учебника по фармакокинетика, от друга. Представени са и страници с текстове и фигури, взаимствани от интернет без посочване на източник, като е посочено коя страница от коя интернет страница е взаимнствана. Сравненията, представени в доклада са 40 страници, а целият доклад се намира на л.143 и следващите от том 1 от делото.

От изложеното в доклада на св. П. (описаното от него и от юрк. Д.) може да се направи извод, че учебната тетрадка на хартия и лабораторната тетрадка, качена в платформата „TEAMS“, имали идентично съдържание, доколкото п. П. описва в доклада си разликата между двете тетрадки (добавената 107 страница с библиография в лабораторната тетрадка, наименованието и липсата на посочени автори), а в доклада на юрисконсулт Д. до р., се сочи, че учебната тетрадка е качена в платформата TEAMS. Самите тетрадки също са приложени по делото.

След доклада на п.. П. от 07.11.2024г. ••• издава заповед от 19.11.2024г., с която въз основа на подадения от Л.П. сигнал се възлага на п.. ••• Р. С., разпитан като свидетел по делото, да предложи състав на експертна работна група съгласно Вътрешните правила за установяване на плагиатство и недостоверност на предоставените научни данни в научната продукция на академичния състав на МУ-Пловдив и съгласно Правилник за организацията и дейността на Комисията по академична етика към МУ-Пловдив (КАЕ). Със заповед от 11.12.2024г. ••• възлага на членовете на експертна работна група към КАЕ в МУ-Пловдив да дадат становища със заключение за наличието или липсата на плагиатство в учебната тетрадка и лабораторната тетрадка, предмет на сигнала на п.. П. от 07.11.2024г.

Производството пред КАЕ на МУ-Пловдив приключва с Протокол № 14 от заседание на 28.01.2025г.(стр. 62, том 1). На това заседание КАЕ взима решение, че е налице „плагиатство, изразяващо се в непозволено заимстване на голям обем текстове от други публикувани издания. Значителна част от учебния материал в Учебна тетрадка за студенти по фармация

„„Биофармация и фармакокинетика““, 2022 г. с името на Медицински университет-Пловдив, с посочен авторски колектив -Б. П., П. П., П. К. и Д. П., (106 страници, без библиография, без ISBN) и в „„Лабораторна тетрадка по Биофармация и фармакокинетика.pdf““ - без посочен авторски колектив, без издателство, без ISBN, но с добавена 107 страница, в която е посочена библиография, публикувано в MS Teams, папка Files за студенти 5-ти курс Фармация през учебната 2024/2025г. на 19.09.2024 г. от профила на Б. А. П., е възпроизведен дословно, без посочване на автори, от „„Ръководство по фармакокинетика““ с автори С. Б., Ц.С., Т. С.; Университетско издателство „„Св. Климент Охридски““, София 2017 г., ISBN 978-954-07-4218-2 и „„Учебник по фармакокинетика““ за студенти по фармация с автори И. Д., Ц. Ж., Издателство СОФТРЕЙД, 2019 г.“

В мотивите си, КАЕ приема становището на експертите, че „приблизително 37% от информацията, съдържаща се в Учебната

тетрадка, е заимствана от Учебника по фармакокинетика за студенти по фармация и 65% от примерните задачи са преписани от „„Ръководство по фармакокинетика““, без да са цитирани източниците".

Докладът относон взетото решение от КАЕ е предоставен на ••• на МУ- Пловдив на 31.01.2025г., като ••• предлага изпълнение на правомощията по чл.58, ал.1, т.4 ЗВО и чл.35 ЗРАСРБ – освобождаване от длъжност поради плагиатство(л.59, том 1).

На 17.02.2025г. на Б. П. е връчена покана за даване на обяснения. (л.55, том 1), такива са постъпили на 19.02.2025г. На 26.02.2025г. е издадена и връчена Заповед за налагане на наказание „•••“ на Б. П.. (л.45, том.1). В заповедта са описани следните нарушения:

1. В периода от м. септември 2022 г. до 14.03.2024г., в нарушение на чл. 126, т. 9, предл. 1- во и 2-ро от КТ и чл. 3, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 8, чл. 15, ал. 2, чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от Етичния кодекс на работещите в Медицински университет-Пловдив, е участвала като първи автор на Учебна тетрадка за студенти по фармация „Биофармация и фармакокинетика“, 2022г., с името на Медицински университет-Пловдив, Фармацевтичен факултет, Катедра по фармацевтични науки, с посочен авторски колектив - Б. П., П.П., П. К. и Д. П., 106 страници, без библиография, без ISBN, за която е установено, че е налице плагиатство; която е предоставяна на академичния и неакадемичния състав на Катедра по фармацевтични науки на МУ-Пловдив за ползване; предоставяна е за съхраняване в архива на същата катедра, както и е предоставяна на студенти V курс по дисциплина „Биофармация и фармакокинетика“, специалност „Фармация“ на територията на Катедра по фармацевтични науки, като с горепосочените действия е злоупотребила с доверието на работодателя, съгл. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и е извършила други тежки нарушения на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

2. На 19.09.2024г. от профила на Б. П. е публикувана в MS Teams, папка Files за студенти 5-ти курс специалност „Фармация" по дисциплина „Биофармация и фармакокинетика“, през учебната 2024/2025г. „Лабораторна тетрадка по Биофармация и фармакокинетика.pdf - с името на Медицински университет-Пловдив, Фармацевтичен факултет, Катедра по фармацевтични науки, без посочен авторски колектив, без издателство, без година на издаване, без ISBN, но с добавена 107 страница, с цитирана бибилиография. Съдържанието на двете тетрадки: на Учебна тетрадка за студенти по фармация „Биофармация и фармакокинетика“, 2022 г. и на „Лабораторна тетрадка по Биофармация и фармакокинетика.pdf, детайлно описани по-горе, е абсолютно идентично. Различие се установява само в липсата на посочен авторски колектив, година на издаване, но с добавена 107 страница в Лабораторната тетрадка. Действайки по този начин, •••. Б. П., •••, в нарушение на чл. 126, т. 9, предл. 1-во и 2-ро от КТ и чл. 3, ал. 2 от Етичния кодекс на работещите в Медицински университет-Пловдив, се е опитала да прикрие извършеното от нея и подчинените й деяние - плагиатство, като с горепосочените действия е злоупотребила с доверието на работодателя, съгл. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и е извършила други тежки нарушения на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

3. В периода от м. септември 2022 г. до 14.03.2024г., в нарушение на чл. 126, т. 10 от КТ, чл. 46, т. 7 от ПУДМУ и чл. 12, ал. 1, чл. 13, чл. 14, изр. 2 от Етичния кодекс на работещите в Медицински университет-Пловдив, като Ръководител на Катедра по фармацевтични науки във Фармацевтичен факултет на МУ-Пловдив, не е упражнила необходимия контрол върху дейността на други членове на катедрата ••• П. П., •••, •••. П. К., ••• и ••• Д. П., като е допуснала изброените лица да извършат нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в участието им като съавтори на Учебна тетрадка за студенти по фармация „Биофармация и фармакокинетика“, 2022г. с името на Медицински университет-Пловдив, Фармацевтичен факултет, Катедра по фармацевтични науки, с посочен авторски колектив - Б. П., П. П., П. К. и Д. П., 106 страници, без библиография, без ISBN, за която е установено, че е налице плагиатство, като с горепосочените действия е злоупотребила с доверието на работодателя, съгл. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и е извършила други тежки нарушения на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ.

Въз основа на така установените факти, съдът приема, че не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, предвидени в чл.194, ал.1 от КТ, а именно – 2 месеца от откриване на нарушението. В заповедта за уволнение са описани три нарушения от фактическа страна, като и трите са квалифицирани по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

От фактическа страна поведението на ищцата, което е прието за нарушение, е следното:

по т.1 – участие на ищцата като първи автор на учебна тетрадка, която носи името на медицинския университет, без библиография и ISBN, за която е установено плагиатство, както и предоставянето на тетрадката за ползване на студенти и академичия и неакадемичния състав на Катедрата по фармацевтични науки и съхранението й в архива на същата катедра;

по т.2 – публикуване в MS ТЕАМS на Лабораторна тетрадка, идентична по съдържание с учебната тетрадка, но без посочени автори и с добавена библиография, с което Б. П. се опитала да прикрие извършеното от нея и подчинените й деяние – плагиатство;

по т.3 – като •••, Б. П. не е упражнила необходимия контрол върху дейността на членовете на катедрата и допуснала да извършат нарушение на трудовата дисциплина, като участват като съавтори на горепосочената учебна тетрадка, за която е установено плагиатство.

Следва да се посочи, че в чл.58, ал.1, т.4 от Закона за висшето образование е предвиден специален състав, според който членовете на академичния състав се оссвобождават от длъжност при доказано по установения ред плагиатство. Съгласно чл.35, ал.1 от ЗРАСРБ о свобождава се от академична длъжност лице, когато бъде доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност.

Ищцата обаче не е уволнена на основание доказано по установния ред плагиатство, а е уволнена поради злоупотреба с доверието на работодателя. В тази хипотеза срокът от 2 месеца следва да се брои от момета, в който работодателят е открил извършеното нарушение, докато при уволнение поради плагиатство срокът следва да се брои от доказването по установения ред на плагиатството. В случая тези два момента се различават.

От установените факти се прави извод, че още с получаване на доклада от 07.11.2024г. на •••. П. р. е имал цялата необходима информация, описана в заповедта за уволнение като злоупотреба с доверието му. Известно му е било съществуването на учебната и лабораторната тетрадки, за техните заглавни страници, посочване или не на автори, библиография, ISBN, качването на лабораторната тетрадка от профила на Б. П. в MS TEAMS, известно му е било, че университетът не е давал разрешение за издателства дейност, както и че тетрадките не са представяни от ищцата при придобиване на научна степен или академична длъжност. Всички извършени в тази връзка справки са били приложени към посочения доклад, а част от тях са доведени и по-рано до знанието на р., чрез директното им адресиране до него с входящ номер. В доклада на п. П. от 07.11.2024г. и в предходния такъв от 13.03 и от 19.03.2024г. са представени и конкретни сравнения и изводи за взаимстване на голям обем от текстове, задачи и примери от всяка от двете тетрадки с други две помагала – учебник и ръководство. В доклада от 19.03.2024г. е съобщена информация за намерените учебни тетрадки, данни за тяхното разпространение и съхранение. Тези сравнения и изводи са представени на голям обем от страници в доклада на св. П.. Отделно от това екземпляри от учебната тетрадка са оставени на съхранение в деловодството на университета, за което ректорът е уведомен с доклада от 19.03.2025г., а съдържанието на лабораторната тетрадка е изпратено като електронна връзка в приложеното към доклада от 07.11.2024г. електронно писмо от системния администратор.

Ето защо към 07.11.2024г. ректорът, като представител на работодателя – МУ-Пловдив, е разполагал с цялата информация, необходима за да се приеме едно нарушение за открито, вкл. е бил наясно с ръководната длъжност на ищцата – цитирана в нарушението по т.3 от заповедта за уволнение.

Считано от 07.11.2024г., двумесечният срок е изтекъл на 07.01.2025г., а заповедта за уволнение е издадена и връчена повече от месец след това – 26.02.2025г.

Съдът не е съгласен с довода на ответника, че сроковете по чл.194 КТ следва да започнат да текат от уведимяването на ректора за доклада на КАЕ, т.е. от 31.01.2025г.. След като ищцата не е уволнена на специалното основание за извършено плагиатство, не следва срокът за уволнението да тече след доказване на такова плагиатство по устанвения ред.

Посочването на плагиатството като част от действията, водещи до извод за злоупотреба с доверието на работотдателя, не може да се отрази на начина на изчисляване на сроковете по чл.194 КТ. В противен случай би се стигнало до заобикаляне на закона – прилагане на норма, която не изисква доказване по установен ред на плагиатство, а именно – злоупотреба с доверието на работодателя, но начало на сроковете за налагане на наказание едва след произнасянето на КАЕ дали е налице плагиатство. За злоупотребата с доверието на работодателя не е нужно да се доказва плагиатство по установения ред. Достатъчно е да се констатира взаимстването на голяма част текстове от други издания без посочване на библиография, достатъчно е да се посочи, че тетрадките носят името на университета без дадено разрешение за издателска дейност и т.н. Работодателят е имал два месеца, считано от 07.11.2024г. да направи изводи в едната или в другата посока въз основа на представените му данни в доклада на п.. П., или ако е искал становище от КАЕ, да изиска такова в двумесения срок, доколкото не е било нужно спазването на установения ред за установяване на плагиатство, след като уволнението не е на това основание. Посочването на плагиатството във връзка с тежестта на друго нарушение на работника – да злоупотребява с доверието на работодателя, не може да бъде единствена причина за започване срока по чл.194 КТ в по-късен момент. Затова е и неправилно позоваването на чл.194, ал.4 КТ в заповедта за уволнение, тъй като приложимият срок е по чл.194, ал.1 от КТ и е започнал да тече от 07.11.2024г. Същото се отнася и за трите нарушения.

Като извършено извън двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ, уволенението е незаконно и подлежи на отмяна само на това основание.

Следва да се посочи още, че самото описание на нарушенията в заповедта за уволенение също води до извод за незаконност на уволнението.

Посочването на плагиатството като фактическо основание на уволнението, въпреки уволнение на основанията от КТ, нарушава правото на защита на ищцата, тъй като основанията по КТ за уволнение следва да намерят приложение, само ако не са налице специални норми. Такива обаче са налице в ЗВО и ЗРАСРБ. В този смисъл е и Определение на ВАС № 10244/22.10.2025г. по а.д.10271/2025г., приложено по делото (л.1007, том 3) и отнасящо се до обжалване протокола на КАЕ от 28.01.2025г. Работодателят също е стигнал до този извод, като в заповедта за прекратяване на ТПО от следващия ден е добавил нормите на чл.58, ал.1, т. 7 и чл.59 от ЗВО, които гласят, че членовете на академичния състав се освобождават от длъжност при провинения, даващи основание за дисциплинарно уволнение, както и че за неуредените в ЗВО случаи се прилага КТ.

Посочвайки установено плагиатство като основние и на трите нарушения, но наказвайки ищцата за злоупотреба с доверие и други тежки нарушения на трудовата дисциполина, работодателят създава едно противоречие относно това срещу какво нарушение да се брани ищцата.

В описаните нарушения по т.1 не става ясно в какво се изразява нарушението, извън посоченото плагиатство. Не е посочено, че участието на Б. П. като автор на тетрадка с посочване името на университета, е без надлежно разрешение в тази връзка, че е разпространяването и съхраняването на помагалото в катедрата също е без такова разрешение. Ако изключим посочването, че с тетрадката е осъществено плагиатство, от описанието на нарушението не става ясно с какво друго е злоупотребено с доверението на работодателя и какви други тежки нарушения на трудовата дисциплина е извършила ищцата. В същото време обаче ищцата не е уволнена за плагиатство. По този начин е нарушено правото й на защита – срещу какво конкретно нарушение да се брани – срещу плагиатство, срещу посочването на университата на заглавната страница на учебната тетрадка без разрешение за издателска дейност, срещу предоставяне на тетрадката на студентите или нещо друго. Следва да се посочи, че за посоченото разпространение на учебната тетрадка сред студентите, с допълнението, че е станало срещу заплащане, Б. П. е наказана с дисциплинарно наказание „•••“ за неупражняване на контрол над тази дейност в Катедрата. Същото наказание е взето предвид при определяне на най-тежкото наказание уволнение по процесната заповед, но е било по-късно отменено от съда с влязло в сила решение по гр.д. № 10555/2024г. на ПРС. Не става ясно ако П. веднъж е наказана, че е допуснала учебната тетрадка да се разпространява срещу заплащане, за какво предоставяне на студентите на тетрадката е наказана с настоящата заповед – касае ли се за друго нарушение и какво. Неясното описание на нарушението по т.1 от заповедта не дава възможност за преценка дали е нарушен и принципа non bis in idem.

Нарушението по т.2 е също толкова неясно. На първо място е посочена безлична форма: „от профила на Б. П. е публикувана“ лабораторна тетрадка. Липсва вменяване на нарушението именно на ищцата – не е посочено, че именно тя е качила от профила си лабораторната тетрадка. На следващо място се сочи, че чрез качването на лабораторната тетрадка, идентична по съдържание с учебната тетрадка, с добавена библиография и без автори, се е опитала да прикрие извършеното от нея и колегите й деяние – плагиатство. Отново е описано само едно нарушение, а се твърди да са извършени и други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Съдът по същество не е съгласен, че това действие, дори да е извършено от Б. П., съставява опит за прикриване на плагиатство. Всъщност е точно обратното – учебната тетрадка е приведена във вида, в който би следвало според становището на част от експертите на КАЕ (становище на •••. М. А. – л.102 и 103, том 1) – използване с нетърговска цел, с посочване на източника и името на действителния автор. С качването на тетрадката за свободно общо ползване, с посочване на действителните автори и източници чрез библиографията и чрез изтриване на първоначално посочения авторски колектив, на практика се изпълнява точно тази хипотеза. Не става ясно и как чрез поправяне на забележките по учебната тетрадка Б. П. е нарушила нормата на чл.3, ал.2 от Етичния кодекс на работещите в МУ-Пловдив, изискващ спазване на законите.

По отношение на нарушението по т.3, съдът не счита, че описаното в тази точка деяние изобщо съставлява нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта е посочен за нарушен чл.46, т.7 от общодостъпния ПУДМУ, според която норма ••• контролира и отговаря за научната и научноизследователската дейност на Катедрата. Действително в задълженията на ••• попада упражняване контрол над дейността на останалите членове на катедрата, но не и недопускане тези лица да извършат нарушение на трудовата дисциплина. Дисциолинарната отговорност е лична и горестоящият орган не следва да отговаря за нарушенията на контролираните лица, освен ако е нарушил свои конкретни задължения чрез което е улеснил извършените нарушения от подчинените му. Например – дал е разрешение за издаване на тетрадката или не е извършил проверка, въпреки подаден сигнал в тази връзка. В случая не се твърдят конкретни задължения на П. като ръководител, а общо се сочи, че е допуснала останалите съавтори да извършат нарушение на трудовата дисциплина и не е упражника контрол. По този начин обаче, уволнен би могъл да се окаже и деканът на фармацевтичния факултет за извършени от Б. П. трудови нарушения, които той е допуснал. Непосочването на конкретно задължение, което П. е имала като ръководител, но е нарушила, отново препятства защитата й срещу заповедта за уволнение. Яснота не внасят и посочените за нарушени норми от Етичния кодекс на МУ-Пловдив (чл.12, ал.1, чл.13, чл.14, изр.1 – л.610, том 2), които възлагат отговорност на прекия ръководител за поддържането на коректни и професионални взаимоотношения между работещите; задължение на ръководителите да бъдат за пример, задължение за работа в екип. Тези задължения нямат общо с фактите – въздигнати в нарушение – недопускане на извършване на нарушение на трудовата дисциплина. Задължението за даване на пример пък по-скоро е относимо към личните действия на Б. П., описани в първото нарушение, а не към действията й по упражняване на котрол. Така или иначе, по тези норми, посочени за нарушени, липсват описани конкретни факти, което също е в разрез с правото на защита.

Смисълът на заповедта за уволнение е да даде рамка на уволнението, разбираема от работника и проверима от съда, а не да цитира възможно повече общи плавила за поведение от закона и вътрешните актове на работодателя, без описание на конкретни факти и поведение на работника срещу тях.

По отношение на авторството на нарушенията, освен писмени доказателства, са събрани и гласни такива. Събраните по делото показанията на св. П. съдът приема само в частта, в която обяснява как е протекла процедурата по установявне на твърдяните нарушения на трудовата дисциплина от Б. П., тъй като в тази част показанията му съответстват на писмените доказателства, описани по-горе. По отношение на авторството на учебната и лабораторната тетрадка и изявлението, че Б. П. започнала да преподава и понеже нямала компетентност започнала да заимства директно текстове, съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, като пристрастни. От изказванията на свидетеля стана ясно, че ищцата е започнала да преподава по дисциплината „Фармакокинетика“ на мястото на свидетеля П. и същият е с усещането, че дисциплината му е била отнета от човек без компетентност, че е била незаконно отнета. Самият свидетел заявява, че е подал освен многобройни сигнали до ректора по въпроса за процесната тетрадка, така и до МОН и до МУ-Плевен за това, че ищцата вече не е доцент, където ищцата се явила на конкурс за длъжността „п.“. Като причина да се ангажира с тези сигнали самият свидетел посочаи „Бях морално оскърбен лично от П. и З., когато ми отнеха преподаването по Фармакокинетика, и то публично в заседание и изложиха измислени аргументи, че нямам право да го правя. Ето това е личният ми мотив.“

Въз основа на изложеното, не се приемат показанията на свидетеля, че именно Б. П. е взаимствала редица текстове от други издания. Ищцата оспорва да е автор на обсъжданите учебна и лабораторна тетрадки още в обясненията си до работодателя. Доказателства, че именно Б. П. е съставила тетрадката в частта на взаимстваните текстове (които се приема от КАЕ да са около 37 % от съдържанието й в текстовата част и 65 % в частта на задачи и примери), всъщност почти не са събирани, а работодателят е приел това за установено въз основа на факта, че в „учебната тетрадка“ на титулната страница като автор е посочена Б. П. сред още няколко имена и че от нейния профил в MS TEAMS е качена същата учебна тетрадка под името

„лабораторна тетрадка“ с посочените по-горе изменения. До каква степен П. е участвала в създаването на тетрадката, за кои текстовe и в какъв период е въпрос, който не е изследван. В същото време две от нарушенията са посочени като извършени в период от 2022г. до 2024г. Това предполага, че работодателят следва да установи участието на ищцата в нарушенията през целия период, посочен в заповедта за уволнение.

Съдът намира, че рабодателят е извършил уволнението и при нарушение на задължението по чл.193, ал.1 от КТ - да събере и оцени посочените от ищцата доказателства.

В обясненията си до работодателя ищцата е посочила, че в процедурата пред КАЕ е отказано да бъдат събрани посочени от нея доказателства, както и са участвали лица, намиращи се в конфликт на интереси, работещи за отстраняване на ищцата от длъжността й. В процедурата пред КАЕ на МУ- Пловдив Б. П. действително е посочила два вида доказателтва. На първо място е посочила подаден от нея сигнал с вх. № 94-272/23.01.2025г. до КАЕ към МОН. Съгласно Вътрешни правила за установяване на плагиатство и недостоверност на представените научни да н н и в научната продукция на академичния състав в МУ-Пловдив(л.625, том 2), чл.2, ал.1 производството пред КАЕ на МУ-Пловдив е субсидиарно и може да се провежда само доколкото няма приет за допустим сигнал пред КАЕ към МОН. Въпреки че ищцата уведеомила за такъв сигнал на 28.01.2025г., след обсъждане КАЕ приела, че няма данни за това сигналът до националната КАЕ да е приет за допустим и пристъпила към постановяване на решението си за извършено плагиатство. В становище до КАЕ Б. П. освен това поискала извършването на справка до НАЦИД, във връзка с допустимостта на сигнала от п. П. и направила възражение за наличие на конфликт на интереси на един от членовете на експертната работна група – д. К. И.. По тези искания и възражения КАЕ също не е взела отношение, видно както от писмените доказателства, така и от свидетелските показания на св. Р. С. – председател на КАЕ, който не изложи сведения за обратното на зададените му в този смисъл въпроси. Не се дава вяра на посоченото от свидетеля, че е нямало входящ номер на сигнала до КАЕ на МОН, тъй като той е посочен в изявлението на П. до КАЕ, на л.70, том.1 от делото. По този входящ номер е можело да се извърши проверка какво е развитието на подадения сигнал пред КАЕ на МОН и дали процедурата пред КАЕ на МУ-Пловдив може да продължи.

Съгласно чл.11, ал.1 от Вътрешните плавилана МУ-Пловдив за установяване на плагиатство, КАЕ избира трима арбитри, които не следва да в конфликт на интереси с лицето, срещу което е подаден сигналът. Оплакването на П. за такъв конфликт на интереси също не е обсъден.

Задължение за събиране на доказателства е имала както КАЕ, на основание чл.23, ал.4, изр. 2 от Правилника за организация и дейност на КАЕ към МУ-Пловдив (л.617, том 2), така и работодателят на основание чл.193 КТ.

Нито КАЕ, нито впоследствие работодателят, уведомен чрез обясненията на П., не са събрали посочените доказателства. Работодателят не е проверил какви конкретни доказателства са били отказани на П. в процедурата пред КАЕ, за да ги събере и оцени, да провери има ли допуснат сигнал пред КАЕ на МОН, нито е проверил налице ли е конфликт на интереси с някои от участниците в процедурата пред КАЕ. Ето защо при нарушено право на защита, процедурата пред КАЕ се явява незаконосъобразна, както и самото уволнение.

Макар уволнението да е основано на норма от КТ, от фактическа страна се твърди извършено плагиатство. Данните за такова, на които работодателят се позовава, са събрани при опорочена процедура пред КАЕ и при неяснота за наличие на конфликт на интереси с един от даващите становище. От друга страна, уволнението е основано и на събраните доказателства по доклада на разпитрания п.. П.. За него съдът установи, че също е налице заинтересованост в полза тезата на работодателя, поради лични влошени отношения с ищцата. Всичко изложено води до извод за съществени нарушения в процедурата по установяване на нарушението и нарушаване правото на защита на работника, даващи основание за отмяна на уволнението.

При това положение се явява ирелевантен въпросът за връчването на протокола от 28.01.2025г от заседанието на КАЕ на Б. П., за който бяха разпитани двама свидетели. Независимо дали е бил връчен или не, това не променя изводите на съда. Неотносим се явява и разпитът на секретаря на ректора, който даде сведения, че е извикал П. в деня на връчване на заповедта за уволнение.

Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че уволнението, извършено с оспорената заповед, е незаконно и следва да се отмени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищцата Б. П. следва да бъде възстановена на предишната работа – на длъжността „•••“ в •••.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ съдът намира следното. От заповедта за уволнение, връчена на 26.02.2025г., се установява, че считано от тази дата, трудовото правоотношение е прекратено. В тази връзка не се дава вяра на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена на следващия ден и записаното в трудовата книжка, че правоотношението е прекратено от •••. Съгласно чл.335, ал.2, т.3 от КТ трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление. Това изявление е заповедта за уволнение. След връчването й, правоотношението се прекратяване и всякакви заповедти, издадени след това, не оказват влияние на прекратеното вече трудово правоотношение.

Следвателно, от ••• трудовият договор е прекратен и ищцата е останала без работа. От представената трудова книжка и справка от НАП се уставява, че за период от 6 месеца до 26.08.2025г. Б. П. не е работила на друг основен трудов договор, а е сключила такъв едва на 29.12.2025г. Същата е останала без работа в периода 26.02.2025г. – до 26.08.2025г. за 6 месеца. За този период дължимото обезщетение е в размер на 31741.80 лв., съгласно изготвеното заключение на ССЕ. На същото се дава вяра като мотивирано, съотвенто на писмените доказатлества и неоспорено от страните. Тази сума, до която е намален и размерът на иска, следва да се присъди в полза на ищцата в евровата й равностойност от 16 229,32 евро, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.03.2025г. до окончателното плащане.

При изхода на спора, разноските следва да се присъдят в полза на ищеца съразмерно на уважената част от исковете и в полза на ответника, съразмерно на прекратената част от производството. Ответникът следва да бъде осъден да плати държавна такса, която е в размер на по 25 евро за всеки от първите два неоценявми иска и 649,17 евро за иска за обезщетение в уважения му размер, или общо 699,17 евро за държавна такса, както и 151,39 евро за експертиза (съразмерно на уважената част от иска за обезщетение, във връзка с който е изготвена). Страните са поискали и сторили следните разноски: ищцата - разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 4500 лв., съгласно договор на л. 941, том. 2, ответникът – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро. По съразмерност следва да се присъдят 4480,41 лв./2290,80 евро за адвокатски хонорар в полза на ищеца и 2,61 евро за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. След приспадане на взаимно дължимите разноски, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 2288,19 евро за адвокатски хонорар.

Така мотивиран, съдът: