Решение № 14144 от 15.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 55480/2025 г.

Производството е по реда на ГПК, част ІІI "Особени искови производства", Глава двадесет и пета „Бързо производство“, дял І "Производство пред първата инстанция". Предявен е от И. А. С., с ЕГН ••••••••••, срещу „Медико Плюс-1“ ЕООД, с ЕИК200836976 конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението, извършено със Заповед № 74/18.06.2025 г., издадена от ответника за незаконно и отмяната му. Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че на 02.02.2021 г. между него, в качеството на служител, и ответника, в качеството му на работодател, е бил сключен Трудов договор № 79/02.02.2021 г., по силата на който ищецът е бил назначен на длъжност „бизнес консултант“. Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърдения, че не е получил дължимото му възнаграждение за периода между 01.03.2025 г. и 30.06.2025 г., поради което на 01.07.2025 г. е изпратил чрез куриерска фирма „ЕКОНТ“ уведомление до работодателя за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Ищецът сочи, че работодателят е отказал да приеме писмото и поради тази причина е изпратил на „Медико Плюс-1“ ЕООД нотариална покана на 03.07.2025 г., която ответникът е получил. Релевира, че „Медико Плюс-1“ ЕООД е издало Заповед №74/18.06.2025 г., с която на И. А. С. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като в същата заповед е било записано, че е била връчена при отказ на ищеца да я получи обстоятелство, което е било удостоверено с подписите на двама други служители на дружеството работодател. Въвеждат се твърдения, че заповедта не е била издадена на посочената в нея дата, а едва след получаване от ответника на уведомлението за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди се, че ищецът не е отказвал да получи заповедта, тъй като ответникът не е съобщил на ищеца за нейното издаване, не го е потърсил лично за връчването и, и не е правило опит за връчването на документите чрез куриерска услуга. Ищецът отбелязва, че е получил заповедта за пръв път като доказателство към частна жалба, депозирана по гр. Дело №41209/2025 г. по описа на СРС. Сочи, че „Медико Плюс-1“ ЕООД не е подало уведомление за издаването на заповедта за уволнение до Националната агенция по приходите, като твърди, че това освено доказва фактът на антидатирането на Заповедта. Твърди се, че в Заповед №74/18.06.2025 г., като основание за налагането на наказанието „дисциплинарно уволнение“ е било посочено неявяването на ищеца на работното му място в периода между 02.03.2025 г. и 09.05.2025 г., като същото неявяване е било установено с няколко констативни протокола, за които ищецът твърди че също са били издадени след получаването на уведомлението за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение и антидатирани. Ищецът въвежда, че е работил през спорния период, но не от записания в трудовия договор адрес, тъй като явяването му там никога не е било задължително за ищеца, с оглед характера на неговите задължения, свързани с рекламата и продажбите на продуктите на ответното дружество. Твърди се, че ответникът не е поискал обяснения от ищеца за твърдяните дисциплинарни нарушения преди да издаде заповедта. При горното изложение, моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №74/18.06.2025 г., с която на И. А. С. е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Претендира разноски. Ответникът е получил редовно препис от исковата молба, ведно с приложенията й, и в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска, предявен от ищеца. Възразява срещу твърдението, че процедурата по чл. 196 КТ за издаване на заповедта за дисциплинарно наказание не е била спазена. Твърди, че заповедта, както и констативните протоколи, обективиращи твърдяното неявяване на ищеца на работа, са били издадени при пълно спазване на законовите изисквания, съдържат необходимите реквизити и мотиви и са изготвени на действителните дати на съответните събития. Сочи, че работното място на ищеца е фиксирано и определено в трудовия договор, сключен между страните, и навежда, че ищецът действително не се е явил на работа през периода между 02.03.2025 г. и 09.05.2025 г., без да уведоми работодателя относно причините за отсъствието. Сочи, че явяването на работното място от страна на ищеца, в качеството му на служител, е задължително с оглед обективната истина, съдържанието на трудовия договор и трудовото законодателство. Оспорва, че заповедта за налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ не е била връчена на ищеца. Сочи, че двама други служители на „Медико Плюс-1“ ЕООД са присъствали при явяването на ищеца за връчване на документа, и са се подписали, като свидетели на ищцовия отказ за получаването му, върху заповедта. Твърди се, че това е валиден начин за връчване на заповедта според закона и съдебната практика, и че работодателят не е бил длъжен да изпраща молбата чрез куриер след констатирането на отказа за получаване, с оглед факта, че начините за довеждане на обстоятелства до знанието на служителите не са изброени изчерпателно в закона, и че вече е било констатирано валидно връчване. Твърди се, че трудовият договор на ищеца е бил прекратен при довеждането на заповедта за уволнение до знанието на служителя – именно, когато е бил констатиран отказът му да я получи – и като така прекратяването е породило правното си действие. С оглед прекратяването на трудовия договор на 18.06.2025 г., ответникът въвежда твърдението, че уведомлението от страна на ищеца за едностранно прекратяване на договора, изпратено на 03.07.2025 г. не е породило действие. Посочва, че неподаването от него на уведомление до НАП за издаването на Заповедта за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ не обуславя незаконосъобразност или недействителност на заповедта и е правно неотносима към предмета на спора. Прави възражение за изтекъл преклузивен срок за предявяване на иск по чл. 344, ал. 1 КТ. С оглед връчване на Заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ на 18.06.2025 г., срокът за подаване на настоящия иск е изтекъл на 18.08.2025 г. С оглед гореизложеното, ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като недопустим поради изтекъл преклузивен срок, а при евентуалност като неоснователен и недоказан. Моли съда да осъди ищеца да заплати направените съдебни разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в светлината на чл. 235, ал. 1 от ГПК намира за установено от фактическа страна следното: Още с проекта за доклад по делото, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и на основание чл. 153 ГПК, съдът е отделил като ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността „бизнес консултант“ в ответното дружество, което е прекратено със Заповед № 74/18.06.2025 г. Така изведеното като безспорно доказателство между страните се подкрепя и от приложеното по делото доказателство – Трудов договор № 79/02.02.2021 г., сключен между „Медико Плюс-1“ ЕООД в качеството му на работодател и И. А. С. – като служител. Предметът на договора сочи, че служителят приема да изпълнява длъжността „Бизнес консултант“, с място на работа: бул. „Цар Борис III“, № 168, ет. 6, офис 61. Основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 650 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който са начислени работните заплати/е положен труда. От представено по делото уведомление от 30.06.2025 г. с адресат управителя на ответното дружество – Симеон Мариянов Стойчев, изхождащо от И. А. С., става ясно, че последният е адресирал свое заявление за прекратяване на трудовото правоотношение с „Медико Плюс-1“ ЕООД на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неплащане на трудовото му възнаграждение за периода от м.03.2025 г. до м.06. 2025 г. включително. Описано е, че писмото се изпраща чрез куриерска услуга „Еконт“ с обратна разписка. Отправена е и молба в 7-дневен срок за оформяне на необходимите документи, в това число трудовата книжка, удостоверение за прекратяване на трудовото правоотношение и разплащателни документи, както и изплащане на обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224 от КТ. Представена е и Нотариална покана от И. А. С. до „Медико Плюс -1“ ЕООД, с която управителят на последното дружество Симеон Стойчев е уведомен, че трудовият договор, сключен помежду им следва да се счита едностранно прекратен по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради неплащане на месечното трудово възнаграждение за четиримесечен период – от м.март до м.юни включително. Документът е редовно връчен на дружеството на 03.07.2025 г., видно от отбелязването. Видно от последното е и още, че нотариалната покана е получена от адвокат Г. А. Н. /същият още счетоводител на ответника/. По делото е приложено и писмо-уведомление, в което са отразени две изявления на лицата Никол Бисерова И.ова и Лидия Великова Калчева, според които на 12.05.2026 г. в тяхно присъствие е връчено уведомление на лицето И. А. С. за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ за неявяването на работа на лицето в периода от 02.05.2025 г. до 09.05.2025 г. включително. По делото е представена и оспорваната Заповед № 74/18.06.2025 г., от която се установява, че ищецът И. С. е с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 от КТ – неявяване на работното място в следните дати, описани в документа: 02.05.2025 г.; 05.05.2025 г.; 07.05.2025 г.; 08.05.2025 г. и 09.05.2025 г. В заповедта е описано, че след обаждане по телефона, И. С. се е явил в офиса на дружеството, за да му бъдат поискани писмени обяснения, но такива не са предоставени от него. Уведомлението по чл. 193 КТ му било връчено редовно в присъствието на свидетели. На 18.06.2025 г., в присъствие на лицата Никол Бисерова И.ова и Лидия Великова Калчева, на ищеца му била връчена въпросната заповед за налагане на най-тежкото наказание – уволнение. Приложени са по делото и констативни протоколи, в които се документира неявяването на ищеца С. на работа и по-точно: Констативен протокол № 1/02.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 2/05.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 3/07.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 4/08.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 5/09.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 6/12.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 7/13.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 8/14.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 9/15.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 10/16.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 11/19.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 12/20.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 13/21.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 14/22.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 15/23.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 16/27.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 17/28.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 18/29.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 19/30.05.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 20/02.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 21/03.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 22/04.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 23/05.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 24/06.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 25/09.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 26/10.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 27/11.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 28/12.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 29/13.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден; Констативен протокол № 30/16.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден и Констативен протокол № 31/17.06.2025 г. за неявяване на работа на същия ден. Всички те са подписани от управителя на работодателя – Симеон Стойчев. При служебна справка в ЕИСС /Единната информационна система на съдилищата/, настоящият съдебен състав констатира, че по ЕГН- номера на ищеца: •••••••••• има образувани две дела – настоящото гр.д. № 55480/2025 г. и гр.д. № 41209/2025 г., инициирано по повод депозирана искова молба с вх. № 252358/22.07.2025 г., подадена от И. А. С. чрез адв. Н. Г. Л.. След справката става видно още, че с Определение № 31240/23.07.2025 г. е допуснато на основание чл. 389 от ГПК, обезпечение на предявените по гражданско дело № 41209/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав от И. А. С. с ЕГН •••••••••• с адрес гр. София, ж. к. ЛЕВ ТОЛСТОЙ, бл. 55, вх. А, ет. 7, ап. 20 срещу „МЕДИКО ПЛЮС–1“ ЕООД с ЕИК 200836976 със седалище и адрес на управление гр. София, район ВИТОША, бул. «Цар Борис ІІІ» № 269, вх. А, ет. 2 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за общата сума от 6000 лв.; с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за сумата от 1204 лв. и с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 1500 лв., чрез НАЛАГАНЕ на обезпечителна мярка, на основание чл. 397, ал. 1, т. 2, предложение 2 от ГПК, ЗАПОР върху банковите сметки на ответника „МЕДИКО ПЛЮС–1“ ЕООД с ЕИК 200836976 със седалище и адрес на управление гр. София, район ВИТОША, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 269, вх. А, ет. 2, открити в търговските банки, посочени в Определението. Определението е било обжалвано от адв. П. като пълномощник на „Медико Плюс -1“ ЕООД чрез подаване на частна жалба директно в СГС /препратена по-късно за администриране до СРС/ с вх. № 94926/08.08.2025 г. Като приложение към частната жалба са приложени Констативен протокол № 1/02.05.2025 г.; Констативен протокол № 2/05.05.2025 г.; Констативен протокол № 3/07.05.2025 г.; Констативен протокол № 4/08.05.2025 г.; Констативен протокол № 5/09.05.2025 г. и Заповед за налагане на наказание – уволнение № 74 от 18.06.2025 г. /електрофотографско (ксерографско) копие/. Посочените книжа (частната жалба, ведно с всичките й приложения, в това число и посочените по-горе) са получени от ищеца на 07.11.2025 г. чрез адв. Л.. С молба с вх. № 374361 от 14.11.2025 г., подадена по гр.д. № 41209/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 състав адв. Л. представя пълномощно, с което преупълномощава друг адвокат, а именно адв. Ц. Г. с правата, които има като процесуален представител на ищеца И. А. С., съгласно чл. 34 от ГПК. С Определение № 24260 от 01.12.2025, постановено по в.ч.гр.д. № 20251100513092 по описа за 2025 година на СГС е изменено определение № 31240/23,07.2025г., постановено по гр.д. № 41209/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 състав, с което на основание чл. 389 от ГПК е допуснато обезпечение на предявените от ищеца И. А. С. срещу „Медико Плюс-1“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ чрез налагане на запор върху банковите сметки на „Медико Плюс-1“ ЕООД, като ОПРЕДЕЛЯ гаранция по допуснатото обезпечение в размер на 900 лева, вносима от И. А. С. по сметка на СГС в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В изпълнение на указанието с банков превод от 18.12.2025 г. адв. Ц. Г. представя вносна бележка за внесена гаранция в размер на 900 лв. по сметка на СГС. Част от доказателствената съвкупност представляват и събраните пред първоинстанционния съд устни доказателства чрез разпита на свидетелите Боряна А.а С.а, Никол Бисерова И.ова, Н. Г. Л.- Г. и Г. А. Н.. От разказа на свидетеля Боряна С.а – сестра на ищеца става ясно, че същата е добре запозната с естеството и предмета на делото. Посочва, че ищецът е работил в ответното дружество „Медико Плюс-1“ ЕООД като се е занимавал с онлайн продажби и качване на продукти в интернет сайта на дружеството. По думите той е работил в дружеството около пет години и е напуснал през лятото на 2025 г. (юни или юли), след като не му били изплатени трудови възнаграждения. Свидетелят сочи, че през последните месеци от работата си ищецът обичайно се намирал в офиса на дружеството на бул. „Цар Борис III“, като неколкократно е посещавала офиса или е разговаряла с него по телефона, когато той е казвал, че се намира на работното си място. Заявява, че около Гергьовден е посетила офиса, след което двамата са отишли при адвокат, като ищецът споделил, че възнамерява да търси правна помощ поради неизплатено трудово възнаграждение. Посочва още, че на 02.06.2025 г. също е минала през офиса на дружеството, като свързва датата с желанието си да подари подарък на своя племенник /син на ищеца/ за празника на детето /01.06./. Заявява, че по нейни впечатления ищецът обичайно изпълнявал трудовите си задължения в офиса, а дистанционно работел само в извънредни случаи. Сочи, че към края на месец май 2025 г., около празниците на 24 май, ищецът работел от дома си, тъй като детето му било болно, като тя му помагала, грижейки се за детето, докато той работел на лаптоп. Посочва, че е виждала на екрана на компютъра му работни таблици. Свидетелят още заявява, че не е известно брат да е отсъствал продължително от работа и счита, че през месец май е работил от дома си поради заболяване на детето (около 24.05.). Посочва, че не живее в едно домакинство с ищеца, не познава в детайли начина на изпълнение на работата му, не са показвани документи по делото и сведенията относно причините за прекратяване на трудовото правоотношение и неизплатените възнаграждения произтичат от разговори с него. Заявява, че за издадената заповед за уволнение ищецът разбрал едва през есента на 2025 г., след като вече бил подал молба за напускане, което според нея било „странното“. Свидетелят Никол И.ова – служител на ответника понастоящем, както и през 2025 г. Същата твърди, че работи при ответното дружество от 2023 г. на длъжност „Специалист маркетинг и реклама“. Заявява, че познава ищеца като свой колега, с когото са работили в офиса на дружеството, намиращ се на бул. „Цар Борис III“ № 68, ет. 6. Посочва, че в дружеството не съществува практика служителите да работят дистанционно, като работата се извършва от офиса, а служебните лаптопи не се изнасят извън него. Свидетелят сочи, че до пролетта на 2025 г. ищецът посещавал редовно работното си място, след което в началото на месец май, или според нея евентуално още в края на месец април, преустановил явяването си на работа. Заявява, че ищецът не е идвал на работа, като не е било известно ищецът да е ползвал отпуск или да е представял болничен лист. Тези обстоятелства ги знаела от счетоводителя на дружеството и колеги. По показанията на свидетелката управителят неколкократно се опитвал да се свърже с ищеца по телефона, но последният не отговарял на обажданията. По-късно управителят уведомил служителите, че е успял да разговаря с ищеца и че последният ще се яви в офиса. Свидетелката заявява, че около средата на месец май 2025 г. ищецът се явил в офиса, като първоначално провел разговор насаме с управителя. След това управителят извикал свидетелката и друга служителка – Калчева, в кабинета си. По време на разговора управителят попитал ищеца защо не се е явявал на работа, а последният отказал да даде обяснения и да подпише покана за даване на писмени обяснения. Свидетелят сочи, че отказът бил удостоверен с подписите на нея и на другата служителка в присъствието на ищеца. Според нейните възприятия поведението на ищеца било остро и съпроводено с размяна на реплики с управителя. На следващо място заявява, че след този случай ищецът не възобновил явяването си на работа. Около средата на месец юни 2025 г., малко след 15.06.2025 г., той отново посетил офиса, като управителят отново извикал свидетелката и колежката да присъстват. В тяхно присъствие управителят прочел заповед за дисциплинарно уволнение, изготвена в два екземпляра, и поканил ищеца да я подпише. По думите на свидетеля ищецът отказал да подпише и да получи екземпляр от заповедта, като отказът бил удостоверен отново с подписите на свидетелката и на другата служителка. След този случай ищецът повече не се явявал в дружеството. Последно твърди още, че не е известно на ищеца да са възлагани задачи за изпълнение от дома, не знае дали са му изплащани трудови възнаграждения, нито дали след отказа да получи заповедта тя е била изпратена по друг ред. Свидетелят Н. Л. - Г. – адвокат на ищеца по друго гражданско дело срещу ответника за неизплатени трудови възнаграждения, споделя със страните и съда следните интересуващи производството факти и обстоятелства. Разказва, че в началото на месец май 2025 г., преди празниците около 06.05.2025 г., ищецът, придружен от сестра си, посетил кантората за правна консултация. Към този момент ищецът продължавал да работи при ответното дружество, но не му било изплатено трудовото възнаграждение за месец март 2025 г., като възнаграждението за месец април все още не било станало изискуемо. Точно поради наличието на едно-единствено неплатено възнаграждение до съответния момент на среща, адв. Г. го посъветвала да не предприема незабавно действия по прекратяване на трудовото правоотношение, а да изчака дали работодателят ще изплати дължимото възнаграждение, тъй като според нея забавянето само на една заплата не налагало незабавно прекратяване на трудовото правоотношение. После заявява, че след проведената консултация поддържала постоянна връзка с ищеца. По негови сведения той продължавал да изпълнява трудовите си задължения, като всяка седмица разговарял с работодателя си относно неизплатените възнаграждения и получавал уверения, че те ще бъдат изплатени. По-късно неизплатени останали и възнагражденията за месеците април, май и юни 2025 г., поради което двамата преценили, че са налице основания трудовото правоотношение да бъде прекратено поради виновно неизпълнение на работодателя. Също така заявява, че лично е изготвила уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение. По нейни непосредствени възприятия уведомлението първоначално било изпратено чрез куриерска фирма, но не било получено от ответника, след което било изпратено чрез нотариална покана, която била получена на 03.07.2025 г. След това като процесуален представител на ищеца предявила иск за неизплатени трудови възнаграждения за месеците март, април, май и юни 2025 г., както и за дължимите обезщетения във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение. Навежда, че след допускане на обезпечение по това дело лично е водила телефонни разговори със счетоводителя на ответното дружество - Г. Н. относно възможността спорът да бъде уреден извънсъдебно. По думите ответникът предложил да изплати сумата от 4000 лв., впоследствие увеличена на 4100 лв., при претендирана главница от 6400 лв., като ищецът бил готов на взаимни отстъпки, но не било постигнато споразумение, понеже той не бил склонен на сума под 5000 лв. Поддържа, че нито при водените преговори, нито при подготовката и завеждането на делото за неизплатените трудови възнаграждения е знаела за съществуването на заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца. Посочва, че ако такава заповед е била известна, според нея не би имало основание да се водят преговори относно прекратяването на трудовото правоотношение и дължимите възнаграждения. Споделя, че трудовата книжка на ищеца не му била върната след прекратяване на трудовото правоотношение. Поради това тя го посъветвала да сезира Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, вместо незабавно да предявява иск за незаконно задържане на трудовата книжка. След извършената проверка Инспекцията по труда констатирала, че трудовата книжка се задържа от работодателя, като едва тогава станало известно, че работодателят счита трудовото правоотношение за прекратено с дисциплинарно уволнение. Подчертава,че заповедта за дисциплинарно уволнение не била връчвана нито на нея, нито на ищеца, а за първи път се запознала с нея като приложение към частна жалба по друго съдебно производство през есента на 2025 г. Отделно - ищецът е споделял, че до края на месец юни 2025 г. е продължавал да работи при ответника, като нему не било известно да е започнало дисциплинарно производство срещу него. Също така - никога не му били предявявани за подпис покани за даване на обяснения или заповед за дисциплинарно уволнение. Посочва също, че е виждала във Viber съобщение, за което твърди, че е изпратено от управителя на ответното дружество до ищеца, в което се съдържало изявление, че ако заведе дело срещу работодателя, „няма да види една стотинка“. Накрая отбелязва, че според информацията, получена от ищеца, отношенията между него и работодателя се влошили вследствие на конфликт между управителя на ответното дружество и друго лице, съдействало за назначаването на ищеца. Най-после по делото е разпитан и свидетелят Г. А. Н. /адвокат и счетоводител на ответника/, към днешна дата притежаващ цялото дружество „Вега финанс консулт“ ЕООД. Същият е бил съдружник с процесуалния представител на ответника – адв. П. към момента на интересуващите процеса събития. Свидетелят обявява, че от 2012 г. води счетоводството на ответното дружество чрез външна счетоводна къща, която към 2025 г. се е намирала в кв. „Манастирски ливади“. Посочва, че обработва ведомостите за работните заплати, като самите трудови досиета се съхраняват в дружеството, където има назначен служител за това. Свидетелят сочи, че познава ищеца И. С., който е работил при ответника по трудово правоотношение за периода от 02.02.2021 г. до 18.06.2025 г., на длъжност „Бизнес консултант“, при осемчасов работен ден, с място на работа офиса на дружеството, находящ се в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 168, ет. 6, офис 61. Свидетелят заявява, че през 2025 г. на ищеца са били изплащани трудови възнаграждения за част от периода, като не може да си спомни за кои конкретни месеци не му е плащано. Посочва, че по информацията, с която разполага, ищецът е отсъствал от работа от началото на месец май 2025 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 18.06.2025 г., без да е представил уважителна причина за отсъствията си. Заявява, че на ищеца не е бил разрешаван платен отпуск и не е представян болничен лист, като след покана да даде писмени обяснения такива не били представени. Свидетелят посочва, че основната комуникация с ищеца е осъществявана от управителя на дружеството, а той лично е комуникирал с него единствено чрез приложението Viber. Не може да си спомни кога точно е водена тази кореспонденция, нито нейното съдържание. Не помни дали е разговарял с процесуалния представител на ищеца, както и дали през първия понеделник на месец август 2025 г. е водил разговори с ищеца или с негов представител. Посочва, че е коментирал с управителя на дружеството въпроса за изплащането на трудовите възнаграждения на ищеца. Спомня си, че е разговарял единствено с ищеца относно плащането, но не може да уточни дали това е било по телефон или чрез Viber и не помни конкретното съдържание на разговора. Спомня си единствено, че ищецът му е казал, че е предявил иск срещу дружеството и че води преговори с управителя Симеон Стойчев за евентуално споразумение, без свидетелят да знае параметрите на тези преговори или причината за разликата между претендираните и предлаганите суми. Свидетелят заявява също, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на 18.06.2025 г. чрез дисциплинарно уволнение. Посочва, че си спомня как ищецът се е явил в офиса на дружеството, за да му бъде връчена заповедта за дисциплинарно уволнение, като последният е отказал да я получи. Според свидетеля Ненков отказът е бил удостоверен чрез връчване при отказ в присъствието на двама служители на дружеството. Свидетелят заявява още, че впоследствие е получил уведомително писмо от ищеца, с което последният е заявил, че прекратява едностранно трудовото правоотношение поради неплащане на повече от две трудови възнаграждения, считано от началото на месец юли 2025 г. Според свидетеля към момента на изпращане на това уведомление ищецът вече е знаел за проведеното спрямо него дисциплинарно производство, тъй като преди това е отказал да получи заповедта за дисциплинарно уволнение. Потвърждава единствено, че си спомня за проведени разговори с ищеца, но не може да възпроизведе съдържание на комуникацията им. Посочва, че ищецът се е позовавал на неплащане на трудови възнаграждения, но според свидетеля това е станало след като вече е знаел за дисциплинарното производство. Допуска, че е възможно кореспонденцията между тях да е продължила и през месец септември 2025 г., като уточнява, че никога той не е инициирал комуникацията, а контактът винаги е бил осъществяван от ищеца. Свидетелят заявява, че след като ищецът се е запознал с протокола от проверката на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, му е писал с искане да му бъде изпратена заповедта за дисциплинарно уволнение. Свидетелят му отговорил, че заповедта не се намира при него, след което ищецът заявил, че ще заведе ново дело. След предявяване на свидетеля на разпечатка от Viber кореспонденция, приложена по делото, свидетелят заявява, че телефонният номер, от който е водена кореспонденцията, е друг негов телефонен номер, който използва, макар да не се води на негово име. Потвърждава, че съобщението със съдържание: „Нали е 327 едностранно, там няма заповед“, изпратено на 12.09.2025 г., е написано лично от него. Обяснява, че към този момент е останал с впечатлението, че ищецът иска да получи заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327 КТ, на което самият ищец се е позовавал, поради което му е отговорил, че при прекратяване по чл. 327 КТ не се издава заповед за уволнение. Посочва, че в ответното дружество не е било прието трудовото правоотношение да е прекратено на това основание. След това заявява, че в началото на месец юли 2025 г. е получил документ, с който ищецът е уведомил работодателя, че прекратява едностранно трудовото правоотношение по реда на чл. 327 КТ. Посочва, че именно той вписва основанието за прекратяване в трудовите книжки на работниците и служителите, макар самите трудови досиета да се съхраняват в дружеството от друг служител. Заявява, че най-вероятно именно той е вписал в трудовата книжка на ищеца основанието „дисциплинарно уволнение“, но не си спомня кога точно е извършил това вписване. Не може да посочи дали трудовата книжка е била задържана и за какъв период, като уточнява, че когато книжката е била предоставена, е бил повикан единствено да я попълни. Обяснява, че не знае по какъв повод ищецът е сезирал Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, тъй като не е чел подадения сигнал. Посочва, че при извършената проверка са били изискани документи от дружеството, които били предоставени, като по негови сведения проверката приключила без налагане на санкции на работодателя. Поддържа, че като външен счетоводител, който осъществява счетоводното обслужване чрез счетоводната къща, чиято кантора към онзи момент се е намирала в кв. „Манастирски ливади“, информацията, че ищецът не се е явявал на работа, му е предоставена от управителя на дружеството. Информацията намирала отражение и в ежемесечните присъствени форми, въз основа на които той обработвал работните заплати. Изрично уточнява, че няма лични наблюдения относно явяването или неявяването на ищеца на работа. Признава, че е водил комуникация с ищеца, но не си спомня да е разговарял с негов адвокат. Посочва, че не е водил разговори с ищеца относно размера на суми, които последният следва да получи, нито други преговори с него или с трети лица. Категорично заявява, че не помни да е участвал в преговори за евентуално извънсъдебно уреждане на спора. Споделя, че в началото на месец май 2025 г. управителят Симеон Стойчев му се е обадил, за да го информира, че ищецът не се явява на работа, и да поиска съвет как следва да процедира. Свидетелят му препоръчал, ако отсъствията продължат, да бъде започнато дисциплинарно производство срещу работника. Отново разяснява, че към релевантния момент счетоводното обслужване на ответното дружество се е извършвало от „Вега Финанс Консулт“ ЕООД, в което тогава е бил съдружник, а към настоящия момент е едноличен собственик на капитала. Също така - към онзи момент адвокат В. П. е била негов съдружник, но впоследствие е напуснала дружеството и към настоящия момент не работят заедно. Свидетелят уточнява, че той е осъществявал счетоводната дейност, докато трудовите договори и заповедите не са били изготвяни от него, а от служител на ответното дружество – В. Сапаревска. Изчисляването на работните заплати се извършва чрез специализиран софтуер въз основа на предоставените му присъствени форми, като именно той подава уведомленията до НАП при възникване и прекратяване на трудови правоотношения. Относно уведомлението за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца заявява, че същото е било подадено след приключване на проверката на Инспекцията по труда и след получаване на дадените от инспекцията предписания. Уточнява, че уведомлението е било подадено на хартиен носител в офис на НАП, тъй като законовият срок за подаването му вече бил изтекъл. Знае, че законовият срок за подаване на уведомлението е седем дни, а трудовото правоотношение е било прекратено на 18.06.2025 г. Но не е подал уведомлението в срока, защото е изчакал приключването на проверката на Инспекцията по труда, понеже още тогава е предполагал, че такава проверка ще бъде извършена, предвид възникналия спор между работодателя и работника относно прекратяването на трудовото правоотношение. Спорът се е задълбочил през месец юни и началото на месец юли 2025 г., когато ищецът е изпратил уведомлението си по чл. 327 КТ. Още преди това между страните е съществувала кореспонденция във връзка с неявяването на работа, което по негови сведения е започнало още в началото на месец май 2025 г. Свидетелят Ненков заявява, че не съхранява трудовата книжка на ищеца и не може да посочи кога точно я е попълнил. Посочва, че най-вероятно Инспекцията по труда е дала предписание във връзка с трудовата книжка, както и предписание да бъде подадено уведомлението до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение на основание дисциплинарно уволнение поради неявяване на работа повече от два последователни дни. Заявява, че когато трудовата книжка е била готова за попълване, за това го е уведомявал служителят В. Сапаревска, а в конкретния случай – бил уведомен от управителя Симеон Стойчев. Твърди, че към момента, в който ищецът е поискал да му бъде предоставена заповед, е разбрал, че последният вече е узнал за дисциплинарното уволнение от извършената проверка на Инспекцията по труда и е предположил, че ищецът търси заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327 КТ, на което самият той се е позовавал. Така свидетелят коментира изявлението си във вайбър от 12.09.2025 г. „Нали е по чл. 327, едностранно, там няма заповед“ По тази причина отговорил, че такава заповед не следва да бъде издавана. За образуваното съдебно производство от ищеца е разбрал от управителя на дружеството. И към момента продължава да обслужва счетоводно ответното дружество. Заявява, че след дисциплинарното уволнение на ищеца с управителя е бил обсъждан въпросът за евентуално уреждане на спора със споразумение. Посочва, че управителят е споделил, че наложеното обезпечение и запорите по банковите сметки затрудняват дейността на дружеството и го е попитал за възможността за постигане на споразумение, като свидетелят го е насочил да се обърне към процесуалния представител на дружеството и не е взел отношение по въпроса. Обаче не е обсъждал с управителя конкретните суми, които евентуално следва да бъдат изплатени на ищеца. Бил предоставил на управителя ведомостите за работните заплати, въз основа на които последният сам е извършвал изчисленията си. Свидетелят признава, че още преди ищецът да преустанови явяването си на работа е имало период, през който в дружеството са били забавяни трудовите възнаграждения. Посочва, че не е изчислявал размера на неизплатените възнаграждения на ищеца. Заявява, че причината за забавянето на трудовите възнаграждения е била влошеното финансово състояние на дружеството, като забавянето е засягало не само ищеца, а и останалите работници и служители. Според свидетеля това състояние е продължило около два до три месеца, след което дружеството е започнало поетапно да изплаща забавените възнаграждения. Това е започнало през месец май 2025 г., когато по негови сведения ищецът вече не се е явявал на работа. Знае, че управителят е разговарял с ищеца относно причините за неявяването му на работа. Също така предполага, че неизплатените трудови възнаграждения на ищеца все още не са изплатени, след като между страните се води съдебно производство. Поради наличие на противоречиви твърдения в показанията на свидетелите Л.-Гълин, от една страна, и Ненков, от друга, съдът е разпоредил осъществяването на очна ставка по реда на чл. 174 от ГПК. В резултат на проведената такава, св. Н. Г. Л.-Г. потвърждава, че е водила разговор за преговори със счетоводителя на ответника с малко име „Георги“, като въпросът бил страните да се споразумеят, за да прекратят делото пред 123-ти състав на СРС. Подчертава, че разговорите се свеждали до въпроса не дали, а колко да се плати на И. С., но понеже не намерили разбиране по отношение на дължимата сума, дори след направен толеранс от ищеца, не се стигнало до окончателно споразумение. От друга страна свидетелят Г. Н. /счетоводител на ответника/ поддържа, че не помни дали е водил такъв разговор и кога. Същият афишира, че не казва, че е нямало разговор с посоченото от свидетеля Л.-Г. съдържание, а, че не си спомня. Други относими доказателства не са събрани в хода на първоинстанционното производство, като съдът обсъди детайлно свидетелските показания на всеки един от разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, доколкото преценява, че именно устните доказателства в най-голяма степен допринасят за изнясняването на фактологията по настоящия казус. При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него ( Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и др.). По същество спорните въпроси по делото са няколко. Първо на кое основание е прекратено трудовото правоотношение между страните, доколкото ищецът счита, че същото е прекратено с едностранно предизвестие поради неизплатени нему възнаграждения, получено успешно от работодателя едва чрез втория опит с нотариална покана, връчена успешно на 03.07.2025 г. (чрез свидетеля Г. Н. – счетоводител на ответника), докато ответникът поддържа, че същото е прекратено със Заповед № 74/18.06.2026 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа за дните 02.05.2025 г.; 05.05.2025 г.; 07.05.2025 г.; 08.05.2025 г. и 09.05.2025 г., последната получена при отказ, удостоверен чрез подписа на двама свидетели – служители на ответника. При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано (в този смисъл решение № 203/30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на ВКС, III г. о.). Точно поради това съдът е длъжен да изследва чии действия са предприети първо във времево отношение. Вторият спорен по делото въпрос, свеждащ се до инвокираното от ищеца възражение за антидатиране на оспорената заповед, ведно с документа по чл. 193 КТ, както и констативните протоколи за неявяване на работа, тангира точно с това проследяване кой първи е инициирал процедура за преустановяване на трудовоправната връзка между страните. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл. 181, ал. 1 ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети спрямо документа лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите са обвързани от нея, датата е противопоставима на участниците в съставянето на документа, но всеки може да опровергава верността й и носи на основание чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне (така прието и в Решение № 100 от 6.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2133/2019 г., I т. о., ТК). При съвкупна преценка на събраните в производството пред първоинстанционния съд доказателства, последният приема, че процесното трудово правоотношение между страните е прекратено от ищеца без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от момента на получаване на писменото волеизявление за прекратяване на договора. Съгласно трайната практика на ВКС, която настоящият състав споделя, писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание, като при незаконно /без основание/ прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор. При повторно прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. (в този смисъл решение № 183/21.12.2011 г. по гр. д. № 565/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 75/17.06.2013 г. по гр. д. № 876/2012 г. на ВКС, III г. о). Съдът анализира доказателствените източници в следния смисъл, за да достигне до посоченото по-горе умозаключение. Веднага прави впечатление по делото, че ответникът твърди ищцовият служител да не е изпълнявал трудовите си задължения от началото на месец май, а заповедта за уволнение да е била съставена чак месец и половина покъсно – на 18.06.2025 г. Работодателят се мотивира в оспорената заповед с нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, предл. 3 от КТ, а именно че работникът не се е явил на работното си място в продължение на 5 работни дни. Според нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ обаче неявяване на работа в течение на два последователни работни дни е достатъчно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция. Предвид това законово правило, толерирането на подобно нехайство и недобросъвестност на ищеца (не се явява на работа в периода от 02.05.2025 г. до 18.06.2025 г. включително), която се домогва да докаже ответника, индикира на незаслужена бонификация спрямо този работник. Интересно е също, че макар към исковата молба да са приложени 31 на брой констативни актове (с тях се констатира неявяване на ищеца на работа в периода от 02.05.2025 г. до 17.06.2025 г. включително), то в Заповедта от 18.06.2025 г. са описани само първите 5. Именно те са приложени и към коментираната по-горе частна жалба срещу Определението, с което е допуснато обезпечение, като е наложена обезпечителна мярка запор върху вземанията на ответника - частна жалба с вх. № 94926/08.08.2025 г. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Н. Л. – Г. като ги намира за последователни, логични, хомогенни и в най-висока степен съответстващи на установените по делото писмени доказателства, както и на обективното развитие на отношенията между страните. Свидетелят възпроизвежда непосредствени възприятия относно проведените консултации с ищеца, последващите действия по защита на неговите трудови права, както и комуникацията с ответното дружество във връзка с неизплатените трудови възнаграждения и уреждането на възникналия спор. От събраните гласни доказателства, съпоставени с приложените по делото писмени документи и с извършената от настоящия съдебен състав служебна проверка относно предмета и хода на производствотопо гр.д. № 41209/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 състав, висящо пред 123 състав на съда (понастоящем спряно), се установява по убедителен начин, че между страните са водени преговори за доброволно уреждане на възникналите трудови отношения и финансови претенции. Самият факт на проведени преговори се потвърждава и от свидетеля Г. Н., който признава наличието на комуникация относно възможността за извънсъдебно разрешаване на спора („коментирал съм с управителя на дружеството за заплащането на И.“; „Той /управителят/ ми каза, че му е трудно да се упражнява дейността. Попита ме за споразумение.“, както и „За суми, които И. следва да получи, не съм коментирал с управителя на дружеството. Дал съм му ведомости и той по тях е смятал“). При това положение житейски и логически необосновано би било да се приеме, че към момента на тези преговори работодателят вече е бил издал заповед за дисциплинарно уволнение и е считал трудовото правоотношение за прекратено на това основание. Ако ответното дружество действително е било предприело и приключило процедура по дисциплинарно уволнение, то би следвало да е наясно с настъпилия според него прекратителен ефект и съответно да изхожда от позицията, че трудовото правоотношение вече е прекратено. Съществено значение следва да се придаде и на факта, че свидетелят Л.- Г. посочва, че за съществуването на заповедта за дисциплинарно уволнение е узнала едва в по-късен момент – при запознаване с приложението към частна жалба по друго съдебно производство през есента на 2025 г. - в.ч.гр.д. № 20251100513092 по описа за 2025 година на СГС. В достоверността на това твърдение, съдът сам се увери, при служебна проверка в електронната папка на делото, доколкото в същото е видно, че адв. Л. е получила частната въззивна жалба на 07.11.2025 г., към която в приложение е представена Заповедта от 18.06.2025 г. Същевременно тя категорично заявява, че нито тя, нито ищецът са получавали такава заповед, както и че на последния не са били предоставяни за подпис покани за даване на обяснения или други документи, свързани с дисциплинарно производство. Тези нейни твърдения се намират в съответствие и с други писмени и устни доказателства по делото, в това число и показанията на свидетеля С.а. За съда е особено показателно обстоятелството, че свидетелят Л. – Г. е изключителна прецизна и точна в своите твърдения, тя конкретизира всеки факт с нарочен период, в голяма част от случаите и с нарочна дата, които напълно съответстват на действителността. Последното е индикация за нейната добросъвестност, от една страна, а от друга и за надеждността й като свидетел. Прочие, изнесеното от свидетелят Л.-Г. изцяло се синхронизира със съобщеното от сестрата на ищеца – свидетелят Боряна С.а, която в непосредствен разказ пред съда споделя как брат й е работел при ответника до лятото на 2025 г. (юни или юли), като включително си спомня, че същият е полагал труд на 02.06.2025 г. (понеделник), когато свидетелят е отишла до офиса на ищеца. Свидетелят С.а сочи, че брат й есента разбрал, че е уволнен и това било „странното". Защото никой нищо не му бил казал, а освен това брат й подал молба за напускане юни или юли 2025 г. Съдът намира разказа на свидетеля С.а също за достоверен, тъй като е обективен, точен, логичен и хронологично подреден, а и намира опора в останалите ценени от съда писмени и устни доказателства. За сметка на това, макар разказът на свидетеля Ненков да е най-дълъг и обширен, същият е пълен с редица неясноти, несъответствия и разминавания. Така например впечатление прави, че свидетелят Ненков, който признава, че е закъснял с изпращането на уведомлението до НАП за прекратяване на трудовия договор, както и за основанието за това прекратяване, твърди, че нарочно е закъснял (т.е. нарочно не е изпълни своите служебни задължения), защото искал първо да се развие проверката от „Инспекцията по труда“, за която към 18.06.2025 г. същият няма как да е имал предположение, още помалко знание. И това е така, защото, както стана ясно от разказа на св. Л.-Г., решението за иницииране на такава проверка се заражда доста по-късно – едва след като ищецът С. подава своето уведомление по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ (получено редовно 03.07.2025 г.). Необосновано е към датата на прекратяване на трудовото правоотношение или в 7-дневен срок след това, свидетелят Ненков да не е изпълнил своя служебен ангажимент към ответника само по причина, че догатва за бъдещо сезиране на „Инспекцията по труда“. Не бе подминато от настоящия съдебен състав и обстоятелството, че в голяма част досежно съществените факти по спора, свидетелят Ненков твърди, че няма спомени, подчертавайки, не че не отрича съществуването на факта (визира се например наличието на преговори между страните за сключване на споразумение), а, че не си спомня. Съдът в настоящия си съдебен състав намира, че доколкото липсата на възприятие или спомен не представлява отрицание на самото събитие, а напротив – оставя възможност за съществуването му, то показанията на св. Ненков несъмнено не компрометират горните изводи, а тъкмо обратното – допълнително ги мотивират. По отношение на разказа на св. Ненков, съдът намира да допълни и следното. Показанията му, че е „коментирал с управителя на дружеството за заплащането на И.“, както и че управителят го е попитал „за споразумение“, тъй като му било трудно да упражнява дейността си, са косвено потвърждение, че между представителите на ответното дружество са водени разговори за доброволно уреждане на възникналия спор и за погасяване на претенциите на ищеца, макар свидетелят да твърди, че лично не е участвал в обсъждането на конкретни параметри на тези преговори /а обратното да се сочи от св. Л./. Свидетелят Ненков обаче признава, че е предоставял на управителя ведомости, въз основа на които последният е изчислил дължимите суми на ищеца. Следователно поведението на работодателя не съответства на твърдението му, че още в края на 18-ти юни 2025 г. е прекратил трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение. При наличие на вече извършено и противопоставено на работника дисциплинарно уволнение липсва рационалност в поведението на работодателя да води преговори за споразумение и доброволно изплащане на вземания, произтичащи от същото трудово правоотношение. Съществено значение има и посоченото от свидетеля Ненков обстоятелство, че затрудненията на дружеството да извършва плащания са свързани с наложен запор и управителят го попитал за споразумение. Видно от материалите по гр.д. № 41209/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 състав, висящо пред 123 състав, обезпечителната заповед, въз основа на която е наложен този запор, е издадена на 23.07.2025 г., тоест след твърдяното от ответника прекратяване на трудовото правоотношение. Това допълнително поставя под съмнение твърдението, че към 18-ти юни 2025 г. работодателят вече е възприемал отношенията си с ищеца като окончателно прекратени. От друга страна, свидетелят Ненков категорично признава, че на ищеца не са му плащани няколко заплати, като обяснява този факт с наличие на финансово затруднение на ответния работодател. Ето защо съдът приема, че макар и частично и индиректно, показанията на свидетеля Ненков потвърждават не само правото на ищеца да претендира неплатеното му, ала още и наличието на преговори между страните за извънсъдебно уреждане на спора, които са се провеждали след момента на налагане на запора /23.07.2025 г./ след поискано от ищеца обезпечение по по гр.д. № 41209/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 състав - което е несъвместимо с тезата на ответника за вече извършено и известно на ищеца дисциплинарно уволнение към 18.06.2025 г. В тази връзка съдът преценява, че ищецът се домогна успешно да докаже твърдяното от него антидатиране на оспорената заповед. Само за пълнота, следва да се добави още, че в по-голямата си част, съдът преценява, че показанията на свидетеля Никол И.ова не следва да бъдат поставяни в основата на изводите по фактите при решаване на делото по същество на спора, доколкото са в противоречие с ценените от съда писмени и гласни доказателства. Допълнително, за съда е от значение споделеното от свидетеля И.ова обстоятелство, че същата има информация за това, че ищецът И. С. не идва на работа, без да има отписка или болничен от счетоводителя Г. Н.. Същевременно счетоводителят Ненков в своя разпит пред съда, проведен след този на свидетеля И.ова, признава, че няма преки наблюдения върху явяването на ищеца на работа, понеже е външна счетоводна фирма, която не само не се намира в сградата на ответния работодател, а е в съвсем друг квартал в гр. София – кв. „Манастирски ливади“. Нещо повече свидетелят признава, че тази информация „ми е казана от управителя“ и „Нямам лични наблюдения.“. Отделно, ответникът не успя да докаже пълно и главно по делото, макар това да му бе вменено в доказателствена тежест, с проекта за доклад по делото, че заповедта от 18.06.2025 г. е законосъобразно изготвена, че е мотивирана, че ищецът действително е извършил описаните в нея нарушения на трудовата дисциплина, в резултат на което същият следва да понесе неблагоприятни последици от това неизпълнение. При всички изложени аргументи, съдът намери искът за доказан, което означава, че заповедта за уволнение от 18.06.2025 г. следва да бъде отменена като незаконосъобразна. По разноските: При този изход от спора, право на разноски има само ищцовата страна по арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1100 лв. с еквивалент от 562,42 евро. Настоящият съдебен състав приема още, че разноските за адвокат са реално доказани, както се изисква по аргумент от т. 1 от ТР 6/06.11.2013 г. на ВКС, предвид представения на л. 5/гръб по делото договор за правна защита и съдействие от 01.12.2025 г. с указано договорено възнаграждение в размер на 1100 лв., платено в брой, при подписване на съглашението. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в полза на съда следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – 80 лв. или 40,90 евро. Тези разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Така мотивиран, Софийски районен съд,