Определение № 1621 от 02.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3330/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Х., чрез адв. Ю. Д. от АК – Варна, против въззивно решение № 471/29.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 577/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 287/25.01.2024 г. по гр.д. № 9680/2023 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от В. Д. Х. против Община Варна обективно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 3 от Кодекса на труда: за признаване за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 1752/30.05.2023 г. на кмета на Община Варна, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и за неговата отмяна, както и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 30.05.2023 г. до 30.11.2023 г. в размер на 5 940 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2023 г. до окончателното плащане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „След като по делото не са установени броя на извършените нарушения по ясен и категоричен начин, както от работодателя, така и от съда, и не е доказано трето нарушение, тъй като за него не са поискани от работника обяснения съгласно изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, следва ли да се отмени изцяло издадената заповед за уволнение поради липса на системност?“; 2. „Изпълнена ли е последната предпоставка за уважаване на иска за установяване на незаконосъобразност на самото уволнение, ако по делото е установено, че за едно от изброените в заповедта нарушения не е поискано от работника обяснение на основание чл. 193, ал. 1 КТ и следва ли на основание чл. 193, ал. 2 КТ да бъде отменена частично издадената заповед?“; 3. „Следва ли да се приеме, че заповедта е мотивирана и е налице системност, ако в нея липсва конкретизация относно броя и времето на извършените дисциплинарни нарушения и тяхното точно проявление, което е императивно изискване по чл. 195, ал. 1 КТ, и счита ли се за законосъобразна издадената заповед за уволнение?“; 4. „При липса на конкретизация относно времето на извършените дисциплинарни нарушения и тяхното точно проявление, което е императивно изискване по чл. 195, ал. 1 КТ, води ли до отмяна на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“?“; 5. „Налице ли е или не виновно неизпълнение на трудовите задължения на уволнения служител след като по делото въобще липсват твърдения и не са представени доказателства от работодателя за това – в какво точно се изразява увреждането му, като това обстоятелство е определящо за преценката на извършеното от работника и на съответствието между извършеното и наложеното наказание? Следва ли да се отмени издадената от него заповед като незаконосъобразна?“; 6. „Счита ли се за виновно неизпълнение на трудовите задължения на уволнения работник липсата на качества у него за изпълняване на възложената му работа и когато е установена както в дисциплинарното, така и в съдебното невъзможност на работника да се справи при липсата на виновно неизпълнение следва ли трудовото правоотношение да се прекрати на основание с дисциплинарно наказание „уволнение“ или на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ относима ли е разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и непосочването на тази разпоредба не е ли достатъчно основание за отмяна на заповедта за уволнение?“. 7.„ Дори да се приеме, че е налице смесване на две основания за уволнение – безвиновно и виновно, съдът длъжен ли е да разгледа спора по същество и да прецени, с оглед посоченото уволнително основание, в каква степен служителят не притежава посочените качества, действително необходими ли са те за ефективното изпълнение на възложената работа и доказани ли са те?“; 8. „За да бъде мотивирана заповедта по разбираем за работника начин, необходимо ли е работодателят да отрази конкретното нарушение, чрез излагане на обстоятелства, които го индивидуализират, като отрази фактите, очертаващи формите на неизпълнение на посоченото основно задължение на работника или служителя? Считат ли се за изпълнени изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ, след като не са индивидуализирани в достатъчна степен нарушенията, за които работникът или служителят е уволнен при системност, след като е невъзможно да посочи периода на нарушенията поради спецификата на изпълняваната работа? Счита ли се за ясен и точно определен предмета на съдебен контрол, след като съдът е възпрепятстван да посочи период на нарушенията поради спецификата на изпълняваната работа и по-специално спецификата на нарушенията под формата на бездействия с траен характер, изпълняващи се за продължителен период от време – през цялото време на работа на ищцата при наличие на изброени в заповедта обстоятелства? Счита ли се мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, след като липсва яснота за броя и вида на нарушенията?“; 9. „Следва ли работникът в дисциплинарното производство при наличието на ТЕЛК да получи мнението на ТЕЛК, оформено в експертното решение?“. По първия въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение № 60329/21.12.2021 г. по гр.д. № 838/2021 г. на IV г.о. и решение № 77/13.03.2014 г. по гр.д. № 3229/2013 г. на IV г.о. Поддържа се, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 322/05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г. на III г.о., а третият - в противоречие с решение № 201/17.03.2010 г. по гр.д. № 38/2009 г. на IV г.о. и решение № 393/07.10.2011 г. по гр.д. № 1670/2010 г. на IV г.о. По четвъртия въпрос се сочи противоречие с решение № 322/05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г. на III г.о. и решение № 365/17.06.2024 г. по гр.д. № 3573/2023 г. на IV г.о., а по петия – с решение № 446/13.09.2010 г. по гр.д. № 1220/2009 г. на III г.о. и решение № 263/24.11.2015 г. по гр.д. № 2892/2015 г. на III г.о. Твърди се, че по шестия въпрос е налице противоречие с определение № 201/13.03.2020 г. по гр.д. № 3201/2019 г. на III г.о. Посочва се, че седмият въпрос е разрешен в противоречие с определение № 750/26.05.2011 г. по гр.д. № 79/2011 г. на IV г.о., решение № 365/17.06.2024 г. по гр.д. № 3573/2023 г. на IV г.о., решение № 252/04.10.2012 г. по гр.д. № 1599/2011 г. на III г.о. и решение № 322/05.05.2010 г. по гр.д. № 301/2009 г. на III г.о., осмият въпрос е в противоречие с решение № 37/18.02.2020 г. по гр.д. № 3369/2019 г. на IV г.о. и решение № 109/13.08.2018 г. по гр.д. № 3323/2017 г. на IV г.о., а последният девети въпрос – с решение № 61/05.03.2013 г. по гр.д. № 456/2012 г. на IV г.о. и решение № 21/02.02.2011 г. по гр.д. № 808/2010 г. на IV г.о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Община Варна е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че ищцата В. Х. е работила при ответника на длъжност „медицинска сестра“ въз основа на сключен между страните трудов договор. Със Заповед № 145/01.04.2021 г., издадена от кмета на Община Варна, на ищцата е възложено да работи като медицинска сестра във филиал „Детски ясли“ ЗКДГУ - Детска градина № 5 „Слънчо“ за времето от 05.04.2021 г. до 16.04.2021 г., като впоследствие този период бил продължен. Със Заповед № 1752/30.05.2023 г. на кмета на Община Варна, на Х. на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3, чл. 187, т. 3 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от деня следващ датата на връчване на заповедта - 31.05.2023 г. Съдът е приел, че заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина са били индивидуализирани в докладни, надлежно връчени на ищцата в процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ при изискване на обяснения от нея, както следва: 1. Докладна записка рег. № 323000021ВН/24.01.2023 г. от М. У. - директор на ДГ № 5 „Слънчо", 2. уведомление /писмо/ peг. № 323000084ВН/10.02.2023 г. от М. М. А. - медицинска сестра в ДГ № 5 „Слънчо", 3. докладна записка peг. № 323000107ВН/15.02.2023 г. от М. У. - директор на ДГ № 5 „Слънчо". Х. е възприела фактите и обстоятелствата, за които са й поискани обяснения и е дала надлежни обяснения /peг. №323000021ВН_005ВН/21.03.2023 г./, с които признала извършеното от нея нарушение, описано в първата докладна, и отрекла останалите. Описание на нарушенията, чрез отразяване на съдържанието на докладните се съдържало и в самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че на 23.01.2023 г. в централната сграда на ДГ № 5 „Слънчо" в 16.00 ч. ищцата е получила известие за заболяване на дете в IV В група от скарлатина. Медицинската сестра не е информирала за това нито директора, нито учителя, който е на смяна в групата, за да бъдат уведомени своевременно и родителите на децата; не е направила списъци на контактни и неконтактни деца; не е издала медицински бележки за извършване на носогърлена натривка на децата от групата, които през деня са били на детска градина; не е сложила бележка за карантина на вратата на стаята, където се помещава групата. Тези факти не били оспорени от ищцата в обясненията й, дадени пред работодателя. От събраните писмени доказателства се установено, че работното й време в ДГ № 5 „Слънчо" е на 4 часа за периода от 14.00 до 18.00 часа, поради което съдът е стигнал до извода, че Х. е имала достатъчно време да предприеме следващите се по т. 5.22 от длъжностната характеристика действия – осъществяване на дейности при общо заразни болести (контрол на карантинните срокове, провеждане на огнищна дезинфекция, проследяване на контактите, връзка с РЗИ-Варна, общо практикуващи лекари, родители и др.). От постъпило уведомление /писмо/, peг. № 323000084ВН/10.02.2023 г. от М. М. А. - медицинска сестра в ДГ № 5 „Слънчо", до работодателя Община Варна, показанията на свидетелката М. У. – директор на детската градина, и констативен протокол № 1293 от 08.02.2023 г. от извършена проверка от служители на Дирекция „Здравеопазване“ при Община Варна, съдът е намерил за установени пропуски в работата на ищцата Х., а именно, че не познава документацията, която се изисква за водене в детската градина; не познава имунизационния статус за деца на възраст до 7 години; не знае какви документи следва да представят родителите при нов прием в детската градина; не уведомява ръководството на детската градина, когато има инфекциозни заболявания, шарки и др.; не попълва надлежно журналите за заболявания; непрекъснато безпокои децата и персонала, като нарушава учебния процес и др. Според направените констатации в протокол № 1293 от 08.02.2023 г. в момента на проверката ищцата е извършвала контрол на дезинфекцията, но не е била запозната с какви препарати се извършва почистването, а протоколът за проверката е бил „абсолютно некоректно попълнен“; Х. не била запозната с документите, които се изискват при прием на дете; в журнала за заразни и контактни болести били допуснати достатъчно съществени грешки; не уведомила директора и групата за случай на скарлатина. Ето защо въззивният съд е приел за установено, че на 08.02.2023 г. са извършени следните нарушения – 1. некоректно попълване на протокол от проверка на дезинфекцията, извършена на същата дата, и 2. непознаване на препаратите, с които се дезинфекцират помещенията, което представлявало неизпълнение на задължението й по т. 5.21 от длъжностната характеристика (да контролира хигиенния режим в детското заведение, да следи за чистотата и безопасността в помещенията). Според докладна записка peг. № 323000107ВН/15.02.2023 г. от директора М. У. до директор на Дирекция „Здравеопазване“ и уведомление № АСД-09-453/13.02.2023г. от девет помощник-възпитатели от ДГ № 5 „Слънчо“ до Директора на ДГ ищцата Х. издавала протоколи за проверки, които не е извършила; правила проверките за пълна дезинфекция в помещенията винаги когато децата спят; проверявала гърлата на децата с фенерче по време на хранене. Съдът е кредитирал събраните в тази връзка показания свидетелката М. У., която била пряк свидетел на сочените нарушения и потвърждава изнесените от нейните служители факти. Това поведение представлявало пряко нарушение на задълженията й по т. 5.18 и т. 5.7 от длъжностната характеристика, които изискват да осъществява ежедневен контрол на детското хранене и да не накърнява детската психика със свои действия и бездействия. Отделно от това, действията й по проверка на гърлата на децата по време на хранене представлявали опасност за здравето и живота на децата. Съдът е посочил е, че поради спецификата на част от нарушенията под формата на бездействия с траен характер, извършвани през цялото време на работа на ищцата в детската градина, не било възможно да се посочи период, в който те са осъществени. Освен това възможността на работодателя да контролира поведението на служителя била само като краен резултат, тъй като мястото на работа на ищцата в детското заведение било различно от административния център на работодателя Община Варна. Нарушенията на трудовата дисциплина, извършени с еднократно действие или бездействие, били конкретизирани и чрез посочване на дати – на 23.01.2023 г. за времето от 16.00 ч. до 18.00 ч. ищцата не информирала за известието за скарлатина нито директора, нито учителя, който е на смяна в групата, нито родителите на децата; не направила списъци на контактни и неконтактни деца; не издала медицински бележки за извършване на носогърлена натривка на децата от групата, които през деня са били на детска градина; не сложила бележка за карантина на вратата на стаята, където се помещава групата; на 08.02.2023 г. попълнила некоректно протокола от проверка на дезинфекцията и не познавала препаратите, с които се дезинфекцират помещенията; а останалите нарушения (не осъществява ежедневен контрол на детското хранене; при проверките й за пълна дезинфекция и проверките на гърлата на децата не изпълнява задължението да пази здравето на децата и да не накърнява детската психика) са с траен характер и са относими към цялото време на работа на ищцата в детската градина. Поради това е прието, че нарушенията са конкретизирани в достатъчна степен и изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени. Съдът е счел, че наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ било законосъобразно и съразмерно на извършените нарушения. В случай на системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ чистото дисциплинарно минало не изключвало налагането на най-тежкото наказание. Въззивният съд изрично е посочил, че за нарушението, описано в докладна записка peг. № 323000228ВН/23.03.2023 г. - извеждане без причина на дете от група „Звездичка", без да уведоми екипа на групата и без да заключи предпазния механизъм на вратата, и изоставянето му само, без надзор пред медицинския си кабинет, не била спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Този пропуск водел само до отпадане на възможността работодателят да се позове на конкретното нарушение при мотивиране на дисциплинарното наказание, а не до отпадане на цялата отговорност на ищцата. Прието е също, че сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ са спазени, като въззивния съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Въз основа на събраните доказателства е констатирано, че работодателят е изпълнил и задълженията си по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ, като е поискал и съответно получил предварително разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение на Х., която била трудоустроена на посочената длъжност, като преди това е изискал и становище от ТЕЛК по този въпрос, каквото било дадено с Експертно решение № 200/16.03.2023 г. По изложените съображения, предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са отхвърлени като неоснователни. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. По отношение на първия въпрос не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът не е изведен от решаващите мотиви на съда, а от становището на ищеца, поддържано в процеса, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, защото не е налице системност на нарушенията, доколкото за системност се изисква да са извършени поне три нарушения, а по делото не е доказано да е извършено трето нарушение на трудовата дисциплина. С разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е предвидена възможност за налагане на наказание "дисциплинарно уволнение" за системни нарушения на трудовата дисциплина. Легална дефиниция на понятието "системни нарушения" е въведена с пар. 1, т. 22 от ДР на КТ (ДВ, бр. 107 от 2020 г.), съгласно която системни нарушения на трудовата дисциплина са три или повече системни нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли съответните срокове, а за тези, които са налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред. В практиката на ВКС (решение № 646, постановено по гр. д. № 1348/2009 г. ІV г. о. ВКС по реда на чл. 290 ГПК и решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. ІV г. о. ВКС, решение № 30/08.02.2012 Г. по гр.д. № 388/2011 г., ІІІ г. о.) е прието, че с оглед характера на извършваната работа или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му откриване, е възможно за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание. В някои случаи спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване на нарушенията, а контролирането им е възможно само като краен резултат. Тогава изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ също са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. Тези изисквания са спазени, когато в искането за даване на обяснения и в заповедта за налагане на наказание нарушението е посочено по разбираем за работника начин и когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво е наложено наказанието. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, нито да посочи кои факти е приел за установени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. В случая въззивният съд е стигнал до извод за наличието на системни нарушения, като е процедирал в съответствие със закона и със съдебната практика. Приел е, че нарушенията са конкретизирани в достатъчна степен и изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени, като както се посочи, някои от нарушенията са индивидуализирани чрез посочване на датите, на които са извършени – на 23.01.2023 г. за времето от 16.00 ч. до 18.00 ч. ищцата не информирала за известието за скарлатина нито директора, нито учителя, който е на смяна в групата, нито родителите на децата; не е направила списъци на контактни и неконтактни деца; не издала медицински бележки за извършване на носогърлена натривка на децата от групата, които през деня са били на детска градина; не сложила бележка за карантина на вратата на стаята, където се помещава групата; на 08.02.2023 г. ищцата некоректно попълнила протокола от проверка на дезинфекцията и не е познавала препаратите, с които се дезинфекцират помещенията; а останалите нарушения (ищцата не осъществява ежедневен контрол на детското хранене; при проверките й за пълна дезинфекция и проверките на гърлата на децата, не изпълнява задължението да пази здравето на децата и да не накърнява детската психика) са с траен характер и са относими към цялото време на работа на ищцата в детската градина. Действително, по отношение на едно от нарушенията, с които е мотивирана заповедта за уволнение - извеждане без причина на дете от група „Звездичка", без да уведоми екипа на групата и без да заключи предпазния механизъм на вратата, и изоставянето му само, без надзор пред медицинския си кабинет, извършено на 22.03.2023 г., не е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Този пропуск обаче не може да обоснове незаконосъобразност на заповедта за уволнение и да доведе до отпадане на отговорността на ищцата, тъй като дори работодателят да не се бе позовал на това нарушение в мотивите към заповедта за уволнение, по делото е установено наличието на системни нарушения на трудовата дисциплина. Противно на твърденията на ищцата, въз основа на които е формулиран първия въпрос, въззивният съд по ясен и категоричен начин е установил броя на извършените нарушения и тяхната конкретизация, поради което е стигнал до обоснован извод, че заповедта за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Ето защо въпросът не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационен контрол. По същите съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по повдигнатите в изложението въпроси с №№ 2, 3, 4 и 8, тъй като с тях на практика се поставят сходни по същество питания, свързани с това дали процесната заповед за уволнение отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ при липса на конкретизация относно броя, времето и формите на извършените нарушения на трудовата дисциплина. По петия въпрос, уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. ВКС, ОСГТК, до въпроса: системността на дисциплинарните нарушения обуславя ли налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение. Отговор на този въпрос е даден в съдебната практика (решение № 55/01.03.2011 г. по гр. д. № 1972/2009 г. на IV г.о. и решение № 117/05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г. на ІV г.о.), в която се приема, че законодателят е посочил системните нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите задължения. Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя, която в случая се основава на констатираните системни нарушения на трудовата дисциплина. Независимо от това, че въззивният съд в мотивите си не е дал изрично отговор на доводите, заявени с исковата молба и въззивната жалба, че работодателят не е съобразил критерии, касаещи тежестта на нарушенията, с оглед обосноваване на избора на дисциплинарното наказание, като обстоятелства, при които са извършени нарушенията и др., предвид цитираната съдебна практика и дадения в нея отговор на въпроса, същият не може да доведе до различен правен резултат по делото. Шестият въпрос не е разрешен от въззивния съд в мотивите към постановения съдебен акт. Този съд не е приел, че е налице липса на качества у работника за изпълняване на възложената му работа и не е бил длъжен да се произнася по въпроса, тъй като не са наведени твърдения в този смисъл нито в исковата молба, нито във въззивната жалба. Едва в касационната жалба и изложението към нея се заявява становището, че от описанието на обстоятелствата в оспорената заповед и събраните доказателства, се установявало, че се касае за друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение – това по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, а не по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Седмият въпрос е поставен хипотетично и не е относим към решаващите изводи на въззивния съд. Поради това въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и по тези два въпрос, които не съставляват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Деветият въпрос също не може да послужи за допускане на касационно обжалване. Съгласно установената съдебна практика, в това число посочените от касатора решения на ВКС, мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Липсата на мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ – когато такова не е искано от работодателя и/или не е дадено от ТЕЛК, означава, че предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 или т. 3 от КТ не е преодоляна, дори инспекцията по труда да е дала разрешение за уволнението. В случая работодателят е изискал и получил мнение на ТЕЛК, което е дадено с Експертно решение № 200/16.03.2023 г. Изпращането на това мнение на работника не е въведено като изискване в закона, а и неполучаването му от работника не е възприето в съдебната практика като основание за незаконосъобразност на уволнението. Следователно и по този въпрос не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение. При този изхода на спора разноски на касатора не се дължат, а ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г.о.