Определение № 294 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 505/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба от 25.01.2021 г. на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Н. А. М., чрез гл.юрисконсулт В. Б. срещу решение № 260090/18.12.2020 г. по в.гр.д.№ 542/2020 г. на Окръжен съд Враца, с което се отменя решение от 01.10.2020 г. по гр.д.№ 260/2020 г. на Районен съд Козлодуй и са уважени исковете на С. А. А. против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, да се признае за незаконна и да се отмени Заповед № НК-12/08.04.2020 г. за уволнението на С. А. А. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Експерт-преподавател производствено обучение“ и за обезщетение в размер на 24 235,20 лева за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение от 08.04.2020 г. до 08.10.2020 г. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията за обезщетение до пълния предявен размер от 27 000 лева и в тази част е влязло в сила. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпроси, които обобщени се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и при тяхната оценка да съобрази логическите и опитните правила; за критериите, фактите и обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при преценката му дали допуснатото нарушение на трудовата дисциплина е тежко и дали наложеното дисциплинарно наказание съразмерно на нарушението; за начина на установяване обема и съдържанието на трудовите задължения на служителя, съответно за установяване нарушение на трудовата дисциплина по чл.186 КТ и може ли некачествено според работодателя изпълнение на задълженията да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя; за тежестта на доказване законността на уволнението и значението на проверки, извършени от работодателя, преди да изиска писмените обяснения и налагане на дисциплинарно наказание на служителя и допустимите доказателствени средства; както и за задължението на въззивния съд да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, да укаже на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършват в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От С. А. А. чрез адвокат Р. М. от АК-В. е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че оплакванията са бланкетни и неотносими към изводите на съда в обжалваното решение и иска да му бъдат присъдени разноски пред касационната инстанция. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът е заемал длъжността „Експерт-преподавател производствено обучение“ при ответника, свързана със задължения за организирането, провеждането и анализирането на обучения, и разработването на учебни материали в сектор „Теоретично и практическо обучение“. Установил е, че по разпореждане на и.д. ръководител на ищеца, допълнително му е възложено да управлява техническите средства, използвани за специализираното практическо обучение в работилниците и да ги поддържа в работно състояние, а в определен срок да актуализира т.4.1 на Инструкция за осигуряване на съответствието на техническите средства за обучение с оборудването на работното място на база експлоатационен опит и след съгласуване на дейността с гл. инженер ЕП-2. Съдът е приел, че поради неизпълнение на допълнително възложените задачи /да бъде актуализирана в срок т.4.1 от Инструкцията и да поддържа в работоспособно състояние учебно-техническите средства за практическо обучение в работилниците, като не е уведомил за неработещ монитор за измерване на повърхностно радиоактивно замърсяване/, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание със Заповед № НК-12/08.04.2020 г. на изп.директор, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Според мотивите на съда са спазени изискванията по чл.193 КТ, но не са извършени тежки дисциплинарни нарушения по чл.190, ал.1, т.7 КТ, поради което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са основателни. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следното: Поставените процесуалноправни въпроси за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и при тяхната оценка да съобрази логическите и опитните правила, обуславят изхода на делото, но са разрешени в съответствие със съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д.№ 3973/2008г., IV г.о., решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д.№ 891/2010г., I г.о., решение № 147 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 5659/2013 г., IV г.о. и решение № 135/16.06.2015 г. по гр.д.№ 6627/2014 г., III г.о., в които се приема, че въззивният съд постановява решението си, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, въз основа на установените по делото фактически обстоятелства и в рамките на твърдените факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви, като обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК. В случая, въззивният съд е взел отношение по всички релевантни за делото обстоятелства от значение за изхода на делото, като е мотивирал съображенията си за незаконност на извършеното дисциплинарно уволнение, тъй като първото посочено в заповедта нарушение не съставлява дисциплинарно нарушение, след като на два пъти ищецът е представил актуализация на инструкцията, неприети поради несъответствието им на установените в предприятието правила. Според мотивите на въззивния съд, погрешното изписване на длъжности или пропуски в съдържанието на актуализацията не съставляват дисциплинарно нарушение, тъй като качествената оценка на изпълнение, направена от прекия ръководител в доклада му от 25.02.2020 г. не може да бъде основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на служителя, а бездействието да се уведоми ръководството за неработещ монитор не може да се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, за да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Съгласно приетото в т.3 на ТР № 2/02.07.2004 г. по тълк. дело № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС, несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото доказателствен материал, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на норми от неюридически характер, води до необоснованост - порок, обуславящ неправилност на съдебното решение по чл.281, т. 3 ГПК, който не може да се преценява в производството по чл.288 ГПК, в което се селектират касационните жалби. Не е налице противоречие с практиката на ВКС, когато има произнасяне от съда по направените искания, доводи или възражения на страните, но същите считат, че даденото разрешение по тях е неправилно. Поставените въпроси, в този смисъл, припокриват оплакванията в касационната жалба, с оглед на което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Отговор на материалноправните въпроси за критериите, по които съдът следва да съобрази тежестта на нарушението на трудовата дисциплина и дали наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно на нарушението, се дава в практиката на ВКС с решение № 4/13.03.2020 г. по гр.д.№ 544/2019г., III г.о., решение № 163/13.06.2012 г. по гр.д.№ 564/2011г., IV г.о., решение № 163/13.06.2012 г. по гр.д.№ 564/2011г., IV г.о. и решение № 109/13.08.2018 г. по гр.д.№ 3323/2017г., IV г.о., в които се посочва, че при преценката на законността на дисциплинарното уволнение, съдът извежда вида на дисциплинарното нарушение от неговите обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и преценява дали събраните по делото доказателства установяват фактическия състав на визираното в мотивите нарушение. Обстоятелствата, които трябва да преценявани от работодателя, съответно от съда, за да се съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението са тези по чл.189, ал.1 КТ. Преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение. В случая, съдът е достигнал до извод, че първото нарушение в заповедта за уволнение не съставлява дисциплинарно нарушение, поради което наказанието е било наложено без основание. По отношение на второто описано нарушение, съдът приема, че бездействието на ищеца да уведоми за неработещия монитор представлява нарушение на трудовите задължения, но няма характер на тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ, т.е. крайните изводи на въззивния съд са изцяло в съответствие с цитираната практика на Върховния касационен съд. Поставените въпроси за начина на установяване обема и съдържанието на трудовите задължения на служителя, съответно нарушението на трудовата дисциплина по чл.186 КТ, както и може ли некачествено според работодателя изпълнение на задълженията да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, също не дава основание за допускане на касационно обжалване. В първата част, повдигнатият въпрос няма решаващо значение за изхода на спора - въззивният съд посочва, че едното нарушение изобщо не е извършено, а другото дисциплинарно нарушение не е „тежко“ по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ. В съдебната практика на ВКС /напр. решение № 564/22.01.2013 г. по гр.д.№ 1774/2011 г., IV г.о. и решение № 101/25.05.2010 г. по гр.д. № 4035/2008 г., IV г.о./ е изяснено, че дисциплинарното нарушение по правило не изключва липсата на качества, като основание за прекратяване на трудовия договор. Двете основания съществуват паралелно във всички случаи, при които работникът или служителят не полага дължимата грижа, не защото не иска да я положи, а защото не може. Когато липсва виновно поведение у работника или служителя, той не носи дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Във всички случаи обаче, за да бъде законосъобразно уволнението, следва не само да бъде установено извършването на нарушения на трудовата дисциплина, но и последните действително да съответстват на фактическите основания в заповедта за дисциплинарно уволнение, за да бъде последната мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ - решение № 372/17.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3731/2013 г., IV г.о. и цитираните в него. Изложените от въззивния съд мотиви, в този смисъл, са съобразени изцяло с практиката на ВКС. Липсва противоречие по въпросите за тежестта на доказване при искове по чл.344, ал.1 КТ и допустимите доказателствени средства с установената практика на ВКС, формирана с решение № 63/03.05.2012 г. по гр.д. № 1808/2010 г., IV г.о. и решение № 48/14.05.2012 г. по гр.д. № 447/2011 г., IV г.о., според които, при спор за законността на дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Когато обаче работодателят не е доказал в съдебния спор извършването на дисциплинарните нарушения, дисциплинарното наказание „уволнение“ следва да се приеме, че е незаконосъобразно. В случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 КТ. Ето защо, при правилно разпределена доказателствена тежест, въззивният съд не е имал задължението да даде указания на работодателя да представи писмените обяснения на служителя. В производството по искове за отмяна на уволнението важат същите правила за доказателствените средства и доказателствената сила на документите, както в общия исков процес -решение № 130/03.04.2012 г. по гр.д.№ 707/2011 г. на ВКС, IV г.о. В същия смисъл са мотивите на въззивния съд - зачитайки доказателствената сила на представените документи, съдът е достигнал до крайния извод за незаконност на уволнението. Последният поставен въпрос за задължението на въззивния съд да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения и да укаже на страните възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, не обуславя решаващите изводи на съда, тъй като в отговора на въззивната жалба липсват оплаквания за допуснати от съда нарушения при доклада на делото, по които въззивната инстанция да не е взела отношение. С дадените разяснения в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.2, е посочено изрично, че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада. Задължение за него да извърши съответни действия възниква, единствено когато въззивната жалба, респ. писменият отговор, съдържат обосновано оплакване в този смисъл. По изложените съображения, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с дисциплинарната отговорност при нарушения на трудовата дисциплина. Мотивите на решението съдържат преценката на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес и не е налице явна необоснованост в нарушение на правилата на формалната логика при прилагането на материалния и процесуалния закон или нарушение на императивна правна норма, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“, засягаща обема на търсената от страните защита и съдействие. От ответника по касационната жалба С. А. А. чрез адвокат Р. М. са поискани разноски пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съобразно приложените към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 05.02.2021 г. и списък по чл.80 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение