Определение № 419 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3970/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. С. П., подадена чрез процесуален представител адв. С. Г. против решение № 149/02.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 323/2022г. по описа на Окръжен съд – Враца. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 363/21.06.2022г. постановено по гр.д. № 594/2022г. по описа на Районен съд – Враца, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени предявените от Д. С. П., с ЕГН [ЕГН] против „Булгартрансгаз” ЕАД, ЕИК[ЕИК] искове за признаване, че уволнението му извършено с Акт за прекратяване № БТГ-ЧРИзх. № 155/22.12.2021г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ – поради спиране на работа за повече от 15 дни, на основание Заповед № БТГ-Зап-19/19.11.2021г., е незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт” в управление „Правно“, отдел „Договори и собственост“ с място на работа ПГХ „Чирен“, [населено място], [община] и за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 15227.64 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода 24.12.2021г. до 24.06.2022г. В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат уважени. Касационният жалбоподател поддържа, че при постановяване на обжалвания акт въззивният съд е обсъдил едностранчиво събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до незаконосъобразни изводи. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил доводите, че заповедта от 19.11.2021г., с която е постановено спиране на работата за повече от 15 дни не е връчена на ищеца по надлежния ред и той не е бил запознат със съдържанието й и периода, за който се отнася спирането; видно от съдържанието й спирането е установено с начална, но без крайна дата, поради което не може да се направи извод, че спирането е за повече от 15 дни; не е съобразил от друга страна, че липсва решение, взето от органа на управление на дружеството по въпроса за спиране на работата и преустановяване дейността на отделни работници и служители; както и че не е спазен уреденият в чл. 195, ал. 3 от КТ ред за връчване на предизвестието и заповедта на ищеца, а редът по чл. 44, ал. 3 от ГПК счита за неприложим. Дори и да е приложим обаче поддържа, че той отново не е спазен. По твърдението на работодателя, че е налице връчване на електронни документи – част от трудовото досие на служителя, то ищецът е следвало да бъде изрично уведомен от работодателя затова и да е дал писмено съгласие да бъде адресат на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение съгласно чл. 4 от Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника и служителя, приема с ПМС № 71/10.05.2018г., обн. ДВ бр. № 40/15.05.2018г. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Булгартрансгаз“ EАД, чрез процесуален представител юрк. А. М., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е възприел и препратил по реда на чл. 272 от ГПК към изводите на Районен съд – Враца, приемайки за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание безсрочен трудов договор от 20.04.2016г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт” в управление „Правно”, отдел „Договори и собственост” при ответното дружество с място на работа ПГХ „Чирен”, [община]. Със заповед № БТГ92-04-53/13.03.2020г., изменена със заповед № БТГ 92-04-111/01.06.2020г. на Изпълнителния директор на „Булгартрансгаз" ЕАД, в дружеството е създаден Оперативен щаб за превенция и контрол във връзка с разпространението на коронавирус 2019-Cov и регистрирани случаи на заболели граждани в Р. България като съгласно посочените заповеди оперативния щаб предприема различни мерки, в зависимост от епидемичната обстановка в страната. С протокол от проведено заседание на оперативния щаб на „Булгартрансгаз" ЕАД от 18.11.2021г. и въз основа на изпълнение на Решение № 629/26.08.2021г. на Министерски съвет за удължаване срока на обявената с решение № 325/14.05.2020г. на МС извънредна епидемична обстановка, на основание чл. 120в от КТ, е взето решение по т. 1.1.1 от цитирания протокол, считано от 22.11.2021г. временно да се спре работа и да се преустанови дейността на Д. П., юрисконсулт в ПГХ Чирен; на В. И., главен специалист обучение и развитие, в отдел „Управление на човешките ресурси” „Административно обслужване и логистика" и на С. Н., на длъжност „Мияч, превозни средства /ръчно/. Посочено е, че Д. П. е в невъзможност от разстояние/дистанционно/ да изпълнява качествено трудовите си задължения, а невъзможността се състои в това, че като цяло съставът на „Правна дирекция“ е намален до възможния минимум, няма на разположение юрисконсулти, които да придвижват документите изработени от П. в РЗ ПГХ Чирен и изпратени по електронната поща до Централно управление на „Булгартрансгаз“ ЕАД по установения ред, съгласно приети в дружеството вътрешни регламентиращи документи. Посочено е, че към момента няма необходимост от юрисконсулт в РЗ ПГХ Чирен, цялостната дейност, която е в обхвата на дейност на Правна дирекция е централизирана и се изпълнява от юрисконсултите, находящи се в централно управление на дружеството. Със заповед № БТГ-ЧР-Зап.19/19.11.2021г. на основание чл. 120в от КТ е спряна работата и преустановена дейността на посочените трима служители, включително и на ищеца Д. П. и тези служителите са преминали в престой до възобновяване на дейността с отделна заповед на изпълнителния директор на дружеството или до отмяна на обявената епидемична обстановка. На служебната поща на ищеца [електронна поща] на 22.12.2012г. в 16:08 часа е изпратено предизвестие БТГ-ЧР.ИЗХ. № 154/17.12.2021г., според което на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ – поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ му се прекратява трудовото правоотношение с изтичането на тридесет дни, считано от деня на получаване на предизвестието. Ведно с предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, на същата дата и час на служебната поща на ищеца [електронна поща] е изпратен и акт № БТГ-ЧР-Изх. № 155/22.12.2021г., с който на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено. За установяване на достъпа на ищеца до служебната поща [електронна поща] и действителното получаване на тази поща на изпратените на 19.11.2021г. заповед № БТГ-ЧР- Зап.19/19.11.2021г. на основание чл. 120в от КТ /л. 96 от делото на РС/, с която е спряна работата и преустановена дейността на ищеца, и на изпратените на 22.12.2021г. в 16:08 часа предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и акт за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца /л.105 от делото на РС/, е назначена и приета компютърно – техническа експертиза. От заключението й въззивният съд приел за установено, че на 19.11.2021г. общият брой на прочетени, добавени, променени ел. писма е 200 броя /посочени в л. 97 от делото на РС/. Експертизата е установила, че на 22.12.2021г. в 16:08:23 ч. ищецът е достъпвал електронни писма с прикачени файлове /Pdf формат/ с ключова дума "предизвестие" и "Акт за прекратяване" /посочени в л. 98 от делото/. Установено е и, че ищецът Д. П. е достъпвал многократно ел. поща на 19.11.2021г. в часовия интервал 09:24:33 - 19:02:12. Прочетени, добавени, променени били общо 200 броя /л. 97 от делото на РС/, като във времевия интервал 20.11.2021г. - 23.12.2021г. ищецът е достъпвал многократно ел. поща /л. 98-104/ от делото. В исковата молба ищецът оспорил законосъобразността на уволнението с доводи за липса на основание за прекратяване на трудовия му договор; че описаният акт не му е връчен по законния ред, както и, че уволнението му е тенденциозно и при злоупотреба с права от страна на работодателя, тъй като един път вече е бил наказван с дисциплинарно наказание „забележка”, което било отменено от съда с решенията по гр.д. № 1218/2020г. на ВРС и по в.гр.д. № 104/2021г. на ВОС. При установените факти в рамките на предмета на спора пред въззивния съд, от правна страна съдът е посочил, че възприема изводите на РС – Враца, че електронните изявления, когато са изпратени чрез Интернет и съдържат изявления с гражданскоправно значение, съставляват електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Тези разсъждения и изводи обаче изтъкнал, че са относими към съдържанието на самото електронно писмо, което не съществува като оригинал на хартиен носител, тъй като оригиналът му е именно в електронна форма. Приел, че тези изводи са неотносими към оспорените по делото Заповед № БТГ-БР-Зап. - 19/19.11.2021г., предизвестие № БТГ-ЧР-Изх. 154/17.12.2021г. и Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-Изх. 155/22.12.2021г., които в оригинал са документи на хартиен носител със саморъчни подписи на издателите, евентуално и на адресата, като факта, че в конкретния случай те са сканирани, форматирани в Pdf формат и изпратени на електронната поща на въззивника – ищец като прикачени файлове към електронните писма не им придава характеристиките на електронни документи. Уточнил, че те са писмени документи на хартиен носител и именно като такива са предоставени на ищеца в оригинал, по негови твърдения след 15.01.2022г., и са представени с исковата молба във вид на заверени от адв. Г. преписи. В този смисъл обосновал неоснователност на доводите на пълномощника на въззивника – ищец за приложимост на Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя /приета с ПМС № 71/10.05.2018г., обн., ДВ, бр. 40 от 15.05.2018г./. Освен това приел, че те са и преклудирани като въведени за пръв път в представените пред РС – Враца писмени бележки, след приключване на съдебното дирене, и подновени с въззивната жалба. Изтъкнал, че в исковата молба такива доводи липсват. По същество на спора приел за установено по делото, включително и чрез заключението на вещото лице по компютърно-техническата експертиза, че достъпът на ищеца П. до служебната му електронна поща не е прекъсван, което индиректно се признава и от него в исковата молба /че на 05.01.2022г. е отворил служебната си поща и видял изпратена поща от ответника – предизвестие и акт за прекратяване/. От това му изявление извел извод, че той се е запознал с тези два документа най-късно на 05.01.2022г., като е отворил съобщението, изпратено на електронната му поща /л. 105 от делото на РС/, както и прикачените файлове, съдържащи предизвестие от 17.12.2021г. и Акт за прекратяване от 22.12.2021г. Запознал се е с тях повторно и с получаването им в оригинал и тези документи са произвели своето правно действия, като конкретно с получаването на Акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. № 155/22.12.2021г. трудовото правоотношение между страните приел, че е прекратено. По конкретното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение изложил съображения, че фактическият състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ предпоставя обективно спиране на работата за повече от 15 дни /работни/ - временно преустановяване на дейността на предприятието или отделно негово звено, което е обусловило престой на работниците или служителите, т.е. състоянието на престой е вследствие на спиране на работата. Спирането на работата по смисъла на правната норма отбелязал, че означава пълно преустановяване дейността на съответното звено/цех, поделение при пълно преустановяване на извършваната дейност за съответния период поради вътрешно организационни, технически и икономически причини. Последните са по преценка на работодателя и не подлежат на съдебен контрол. За състояние на престой/спиране посочил, че се счита и време на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, щом обективно фактически работа не е полагана /спряна е/ за срок по-дълъг от 15 последователни дни. Изтъкнал, че съгласно нормата на чл. 120в от КТ, при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение, т.е. законът дава възможност на работодателя да прецени кои работници и служители и за какъв период от време да са в престой. След тези разяснения, като основен спорен по делото въпрос извел налице ли е спиране по смисъла на закона на работата на ищеца за периода от 22.11.2021г. до 22.12.2021г. и ако да, било ли е то за повече от 15 работни дни. Приел, че отговорът на спорния въпрос е положителен, като това спиране е по обективни причини – удължаване на извънредна епидемична обстановка, а оттам и невъзможността ищецът да изпълнява пълноценно трудовите си задължения, като това спиране е продължило повече от 15 работни дни – след 22.11.2021г. на ищеца не са възлагани задачи /той и не твърди друго/, като е преустановен и достъпът до работното му място сградата на ПГХ Чирен, и до 22.12.2021г. са изминали 22 работни дни. За неоснователно в тази връзка приел възражението на въззивника – ищец, че в Заповед № БТГ-Зап.- 19/19.11.2021г. не е посочена крайна дата на престоя. Отбелязал, че престоят за съответния период е обективен критерий за преценката спряна ли е работата и работодателят не е длъжен да сочи изрично срокът на престоя, тъй като той може да продължава. Направил решаващ правен извод, че работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, поради което и издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение /"акт за прекратяване"/ с него е законосъобразна. От този извод извел неоснователност и на съединените обусловени искове, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Д. С. П. обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – поради липса на съдебна практика и необходимост от създаването й, по следния материалноправен въпрос: следва ли да се прилага реда, описан в Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя – относно връчването на документи, касаещи трудовото правоотношение, ако работникът не е уведомен за това и не е дал писмено съгласие да бъде адресат на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение? За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът съобрази следното: Поставеният въпрос е във връзка с поддържаното от касатора оспорване законосъобразността на уволнението, с довод, че съставените от работодателя документи, с които е прекратено трудовото му правоотношение /заповед на основание чл. 120в от КТ от 19.11.2021г., предизвестие от 17.12.2021г. и акт за прекратяване от 22.12.2021г./ не са му били връчени по надлежния законен ред. Според касатора, за да се приеме за доказано твърдението на работодателя за връчване по друг ред, следва да се установи спазването на уредения ред за връчване в Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя, приета с ПМС № 71/10.05.2018г., Обн. ДВ, бр. 40/15.05.2018г. ред. Конкретното твърдение на ищеца в този контекст е, че той не е давал съгласие да бъде адресат на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото му правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от цитираната Наредба. Тези доводи са неотносими към мотивите на въззивния съд, обективирани в обжалваното решение. Изрично в решението си Окръжен съд – Враца е достигнал до извод, че разсъжденията на Районен съд – Враца за електронния документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ са коректни, но не са относими към спора по делото, нито към оспореното от ищеца връчване на документите – заповед 19.11.2021г., предизвестие от 17.12.2021г. и Акт за прекратяване от 22.12.2021г. Изтъкнал, че тези документи в оригинал не са електронни документи по смисъла на чл. 128б, ал. 3 от КТ, а са документи съставени на хартиен носител със саморъчни подписи на издателите. Приел, че факта, че в конкретния случай те са сканирани, форматирани в Pdf формат и изпратени на корпоративната електронна поща на въззивника – ищец, съгласно утвърдената в дружеството практика на комуникация във връзка с трудовите правоотношения на служителите, като прикачени файлове към електронните писма, която той достъпил съгласно заключението на компютърно-техническата експертиза и узнал съдържанието им, не им придава характеристиките на електронни документи. Уточнил, че те са писмени документи на хартиен носител и именно като такива са предоставени на ищеца в оригинал, по негови твърдения в исковата молба след 15.01.2022г., и са представени с исковата молба във вид на заверени от адв. Г. преписи. Така обосновал неоснователност на доводите на пълномощника на въззивника – ищец за приложимост на Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя /приета с ПМС № 71/10.05.2018г., обн., ДВ, бр. 40 от 15.05.2018г./. По-нататък, за да приеме, че оспорването на ищеца за ненадлежно връчване на документите е неоснователно, направил извод, че документите във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца са надлежно връчени и получи от него. Взел предвид признанията на ищеца в тази насока в исковата молба - "... на 05.01.2022 година ….. отворих служебната си ел.поща и влязох в папка "входящи съобщения", където видях изпратена поща от ответника, която съдържаше предизвестие и акт за прекратяване № БТГ-ЧР-изх. № 155/22.12.2021 година, с който трудовото ми правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ – "поради спиране на работа за повече от 15 дни, на основание Заповед № БТГ-Зап.-19/19.11.2021г. След изтичане на карантината, отидох в ЦУ на ответното дружество в София, където ми предоставиха оригиналите на посочените два документа – предизвестие и акт за прекратяване на трудовото правоотношение, … считано от 24.12.2021г." и въз основа на тях е извел решаващ извод по спорния момент, че е налице валидно връчване като тези документи са били връчени на ищеца в оригинал и на хартиен носител по негови твърдения след 15.01.2022г. При този решаващ правен извод в обжалваното решение дори и настоящият състав на Върховния касационен съд да даде правно разрешение на поставения въпрос за приложимостта или не на реда по Наредбата за вида и изискванията за създаването и съхраняването на електронни документи в трудовото досие на работника или служителя – относно връчването на документи, касаещи трудовото правоотношение, ако работникът не е уведомен за това и не е дал писмено съгласие да бъде адресат на електронни изявления относно факти и обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение, това разрешение няма да се отрази на решаващите правни изводи на съда мотивирали обжалваното решение, нито на изхода на делото. Ето защо въпросът не е обуславящ решаващата правна воля на въззивния съд и не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Липсата на този общ селективен критерий изключва приложното поле на касационното обжалване по делото и такова не може да се допусне. В същото време при служебно извършена проверка, настоящият съдебен състав намира, че не е налице и друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, с оглед отправеното искане и доказателствата по делото, ответникът по касационната жалба „Булгартрансгаз“ EАД има право на юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на сумата 51.13 евро. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на касатора. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение