Определение № 324 от 07.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4670/2019 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Н. Н. К. чрез адвокат Г. Х. от АК-С. срещу решение от 17.06.2019 г. по в.гр.д. № 6103/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 07.03.2019 г. по гр.д. № 42440/2016 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените искове от Н. Н. К. против Национална спортна академия „Васил Левски“, на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, за признаване на незаконно и отмяна на уволнението му със Заповед № ЗП-828/03.05.2016 г. на ректора на НСА, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Професор, висше училище“ към катедра „Футбол и тенис“ в НСА и за обезщетение от 12 739,24 лева, за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение от 06.07.2016 г. до 01.12.2016 г. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението и неговата необоснованост поради нарушаване на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание на членовете на академичния състав на висшите училища и Правилника за устройството и дейността на НСА, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните, уточнени при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, въпроси: 1. За законосъобразността на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на членовете на академичния състав на висшите училища по правилата, уредени в Правилника по чл.37, във вр. с чл.21, ал.1, т.2 ЗВО и съотношението между тях и КТ? 2. За законосъобразността на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, когато в нея липсва посочване на датата на извършване на твърдяното нарушение и необходимо ли е безспорно да бъде установено кога е извършено дисциплинарното нарушение, с оглед правото на защита на служителя? 3. Какви са характеристиките от обективна страна на „злоупотребата с доверието на работодателя“, като вид нарушение на трудовата дисциплина и следва ли да е осъществено виновно? 4. За приложението на чл.172 ГПК и може ли съдът да мотивира решението си въз основа на показанията на заинтересовани свидетели, когато тези показания не намират опора в останалите събрани по делото доказателства? 5. Допустимо ли е съдът да основе решението си на заключение на техническа експертиза, изготвена на база изследване на неоригинален (допълнително обработен) материал? Според касатора, формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на КС и ВКС, а последният процесуалноправен въпрос е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационното производство НСА „Васил Левски“, чрез адвокат Т. К., в което поддържа, че поставените в изложението на касатора въпроси не отговарят на общия критерий за достъп до касация, тъй като не са обусловили правните изводи на въззивния съд, а са поставени с оглед оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение при ответника на длъжността „Професор“, ВУ към Треньорски факултет – катедра „Футбол и тенис“ в НСА, прекратено със Заповед № ЗП-828/03.05.2016 г. на ректора на НСА, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и връчена на 01.06.2016 г. Въззивният съд приема също, че уволнителната заповед е издадена от компетентен орган при направено предложение от органа на управление – Академичния съвет, който на извънредно заседание по Протокол № 4 от 29.03.2016 г. е взел решение да предложи на ректора дисциплинарното наказание на проф. Н. К. поради злоупотреба с доверието и уронване доброто име на Академията. Издадената заповед е достатъчно фактически мотивирана съгласно чл.195, ал.1 КТ и осигурява възможност за ефективна защита чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. В дисциплинарното производство са били изискани и депозирани писмени обяснения за констатираното нарушение, поради което са спазени изискванията по чл.193 КТ и в този смисъл, според съда, нарушението е надлежно индивидуализирано в излъчения материал на 28.03.2016 г., 29.03.2016 г., 31.03.2016 г. и 04.04.2016 г. в предаването „Господари на ефира“ по Нова телевизия, под наименованието „Похотлив професор урежда изпитите срещу секс“. В мотивите на заповедта е посочено, че ищецът в качеството си на преподавател в НСА „по изключително циничен и безпардонен начин поставя недопустими и неморални условия на студентката В. Г. Г., с фак. № *****, за нерегламентирано оказване на помощ за вземане на изпит по „Физиология“ в НСА срещу съгласието ѝ за секс с него или заплащане на „услугата“, в нарушение на общите правила за етика и морал на лицата, заемащи академична длъжност. Съобразявайки техническата експертиза, приета по делото, съдът е установил, че „възпроизведените кадри не са монтирани“, а същите обстоятелства се потвърждават от свидетелските показания, за които са изложени мотиви относно причините, поради които следва да бъдат кредитирани. С оглед на това, въззивният съд е достигнал до извод, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е била спазена, в съответствие с изискванията на чл.189, ал.1 КТ, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първият формулиран въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване поради противоречие на въззивното решение с решение № 11 от 05.10.2010 г. по конст. дело № 13/2010 г. на Конституционния съд на Република България, както и възприетото становище в решение № 176 от 10.01.2019 г. по гр. д. № 3658/2017 г., на ВКС, IV г.о., в които се приема, че правилниците на висшите училища и научните организации са особени вътрешни актове, които са задължителни за техните колективи. Въззивният съд, в случая, изрично е посочил, че за реалното академично самоуправление съгласно чл.37 ЗВО е предоставено право на всяко висше училище да регламентира с Правилник всички въпроси на устройството и дейността му, които не са уредени със закон, т.е. съдът не е приел нещо различно от цитираните актове, като е приел, че предложението на факултетния съвет не е част от фактическия състав по налагане на дисциплинарното наказание, а само предвижда възможност, съответният орган на висшето училище, също да отправи предложение до наказващия орган. Тези изводи се потвърждават и от мотивите на решение № 190/13.02.2001 г. по гр. д. № 1205/2000 г. на ВКС, III г.о., според които, прекратяването на трудовото правоотношение се извършва от ръководителя на съответната организация и няма законова пречка академичният съвет като по-висш орган да преразгледа въпрос, по който вече се е произнесъл факултетния съвет и да вземе решение за освобождаване от длъжност на преподавател във висшето училище. Мотивите на въззивния съд, във връзка с оспорване на дисциплинарната процедура, са изцяло в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС и нормата на чл.192 КТ, според която само работодателят или определено от него длъжностно лице с ръководни функции, или от друг орган оправомощен със закон, може да налага дисциплинарно наказание, т.е. при констатирано нарушение на трудовата дисциплина от работника или служителя, по аргумент на по-силното основание, няма пречка дисциплинарното производство да бъде инициирано от орган на управление на работодателя, независимо дали други лица или органи /звена във висшето учебно заведение/ също са били оправомощени за това с вътрешните правила. В този смисъл, решението на въззивния съд по повдигнатите въпроси не е постановено в нарушение, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. След като съдебната практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените от касатора въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите материалноправни въпроси не обуславят допускането на касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 576 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 700/2010 г. на ІV г.о. и решение № 163 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 564/2011 г. на ІV г.о., в които се приема, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. Когато в трудовите задължения са включени функции по ръководство и контрол, неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява дисциплинарно нарушение. Така в решение № 372/01.07.2010 г. по гр.д. №1040 г. на ВКС, ІV г.о. е посочено, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице и се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд. В случая, въззивният съд приема, че поведението на ищеца във връзка със заеманата от него длъжност при ответника е неприемливо и в нарушение на моралните и етични правила и норми, което злепоставя работодателя пред обществото поради изключително негативния отзвук на конкретния случай. Възползвайки се от служебното си положение, в нарушение на вътрешните правила по чл.126, т.10, вр. чл.88, т.3 и т.4 от Правилника на НСА, въззивната инстанция приема, че ищецът е допуснал тежко нарушение на трудовата дисциплина в хипотезите на чл.187, т.8 и чл.190, ал.1, т.4 и 7 КТ, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и за които може да бъде наложено дисциплинарно уволнение. Даденото разрешение на поставения въпрос не противоречи на цитираните от касатора решения на ВКС, във връзка с приложението на чл.195, ал.1 КТ, според които заповедта за дисциплинарно уволнение трябва да е мотивирана, за да се гарантира правото на защита на работника или служителя и да се даде възможност на съда да извърши проверка за законността на уволнението, както приема и въззивният съд в мотивите на решението. Фактическите и правни изводи за установените по делото конкретни обстоятелства не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288, освен ако бъде допуснато касационно обжалване по конкретно поставен от касатора правен въпрос, поради което вторият въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; злепоставил е работодателят пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага – напр. решение № 513 от 14.01.2013 г. по гр.д. № 1559/2011 г. на IV г.о. и решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г. на IV г.о.. Даденото разрешение на поставения материалноправен въпрос не противоречи на цитираните съдебни актове, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос за задължението на съда да се мотивира защо кредитира показанията на заинтересованите свидетели, съобразно изискванията на чл.172 ГПК, съдебната практика на ВКС, вкл цитирана от касатора, последователно приема, че основание за отмяна на въззивното решение е налице само при пропуск на въззивния съд да изложи мотиви в подкрепа на това защо приема за достоверни свидетелски показания на заинтересовани свидетели и когато не е осъществил пълен и обективен анализ, в тяхната съвкупност и поотделно, на всички събрани по делото доказателства. В мотивите на решението си, обаче, въззивният съд е изложил подробна обосновка в тази насока, посочвайки, че свидетелите са преки очевидци на случилото се, показанията им са последователни и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, с оглед на което въззивно решение не е постановено в противоречие на съдебна практика на ВКС. По отношение на последния въпрос също е налице съдебна практика на ВКС – решение № 136 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 602/2010 г. на IV г.о., в което се приема, че доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар. Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение. Въззивният съд е съобразил цитираната практика на ВКС, а при липсата на доводи за необходимост съдебната практика да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, във връзка с допустимите доказателствени средства по ГПК, не може да се приеме, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с дисциплинарната отговорност при нарушения на трудовата дисциплина поради злоупотреба с доверието на работодателя в хипотезите по чл.190, вр.чл.187, ал.1 КТ. Мотивите на решението съдържат преценката на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес и не е налице явна необоснованост в нарушение на правилата на формалната логика при прилагането на материалния и процесуалния закон или нарушение на императивна правна норма, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност”, засягаща обема на търсената от страните защита и съдействие. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение