Определение № 4831 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински център „Младост Варна“ ООД, чрез процесуален представител адв. В. М., срещу въззивно решение № 1465 от 12.12.2023 г. по в. гр. д. № 1966/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2511 от 07.07.2023 г., постановено по гр. д. № 16975/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на О. И. Г., извършено със заповед от 06.10.2021 г., издадена от управителя на Медицински център „Младост Варна“ ООД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; възстановена е О. И. Г. на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“ в Медицински център „Младост Варна“ ООД на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; осъдено е Медицински център „Младост Варна“ ООД да заплати на О. И. Г. сумата от 6063,06 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. и за периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ; осъдено е Медицински център „Младост Варна“ ООД да заплати на О. И. Г. сумата от 469,26 лева, представляваща разликата в получаваното от ищцата трудово възнаграждение за периода от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ; отхвърлен е предявения от Медицински център „Младост Варна“ ООД срещу О. И. Г. насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 1273,86 лева, представляваща дължимо обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда /04.08.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението и са присъдени съдебни разноски. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация О. И. Г., подаден чрез процесуален представител адв. Д. Х.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Въззивният съд е изложил, че е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че същите са страни по валидно възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е заемала длъжността „лекар“ в Медицински център „Младост Варна“ ООД, което се потвърждава и от приложения по делото трудов договор; че със заповед от 06.10.2021 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Не се спори по делото и, че ищцата притежава диплома за завършено висше образование по специалност „медицина“ и професионална квалификация „лекар” от Тракийски университет - [населено място]. Заповедта за дисциплинарно наказание е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Изпълнена е процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ – работодателят е изискал обяснения от ищцата, но в предоставения й срок същата не е дала такива. Работодателят е квалифицирал поведението на ищцата, като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1 и т. 7, чл. 188, т. 3 КТ и конкретно: 1. неизпълнение на възложената й работа съгласно т. 8 от длъжностната характеристика – да извършва профилактична дейност на служителите на различни предприятия, сключили договор с лечебното заведение и 2. неизпълнение на законните нареждания на работодателя със заповед от 16.09.2021 г., а именно: да извършва профилактични прегледи – снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия. Няма данни по делото, нито наведени твърдения от работодателя ищцата да е отказвала да извършва профилактични прегледи. Нейният отказ е бил по отношение на допълнително възложените й задачи да снема неврологичен статус и остеоденситометрия поради липса на специалност „невролог“. Последните не са били част от задълженията на ищцата съобразно длъжностната й характеристика, поради което и работодателят е издал заповедта от 16.09.2021 г., в която тези задължения са конкретизирани. Работодателят съобразно разпределената му от първоинстанционния съд доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК е следвало да установи, че ищцата разполага с нужната квалификация за извършването на допълнително възложените медицински дейности, но не го е направил. Неврологичният преглед включва снемане на неврологична анамнеза, изследване на пълен неврологичен статус и определяне на необходимостта от провеждане на допълнителни изследвания и тяхното фактическо извършване. Изследването на неврологичен статус включва оценка на функциите на нервната система /рефлекси, сетивност, двигателна дейност, координация на движенията, походка, говор/ и наличието на техни разстройства. Поради изключителната важност на данните от неврологичния преглед снемането на неврологичен статус трябва да бъде извършено системно, задълбочено и изчерпателно по строго определен ред, който не допуска да бъде изпусната нито една структура и функция на нервната система, нито един симптом или синдром. Всичко това води до извод, че неврологичния статус следва да бъде снеман от специалист невролог, а обстоятелството, че в рамките на учебния план по специалността „медицина“ ищцата е изучавала дисциплината „нервни болести“ не дава основание да се приеме, че би могла да извършва специализирани прегледи и изследвания, предвид липсата на доказателства за придобита специалност вън от посочената в автобиографията й „трудова медицина“. Остеоденситометрията е метод за определяне на костната плътност и има няколко начина това изследване да бъде извършено - рентгенови изследвания, компютърен томограф или ултразвук. В заповедта от 16.09.2021 г. не е посочен методът, който ще бъде използван при профилактичните прегледи, но това следва да стане от специалист по образна диагностика. Доводите на работодателя, че от ищцата не се е изисквало „разчитане на резултатите“, което по-късно щяло да бъде извършено от друг лекар специалист се явяват неоснователни, тъй като специализираните медицински дейности следва да се извършват от съответните специалисти, а ищцата няма квалификацията за това. Предвид основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателен се явява и обусловеният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд е изложил доводи за основателност и на предявените от ищцата осъдителни искове за обезщетение поради оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Посочил е, че предвид извода за незаконност на уволнението, предявената претенция от ответното дружество за присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие по чл. 221, ал. 2 КТ следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. „Трябва ли съдът при определяне на факти, въз основа на които извежда изводите си по правния спор да се обоснове, въз основа на коя правна норма или от кое доказателство ги извежда?“ и 2. „Следва ли въззивният съд да назначи сам или да допусне искане на страна за назначаване на съдебна експертиза в производството, която да обобщи и анализира информацията по вече представени по делото доказателства от сферата на медицината за извеждане на ясен извод за наличието ти липсата на определен факт, който е от значение за правилното решаване на делото и за който страната твърди да е анализиран погрешно от първоинстанционния съд?“. Сочи, че решението е в противоречие с решение № 185 от 16.10.2019 г. по гр. д. № 4829/2018 г. на ВКС, III г. о., определение № 349 от 16.05.2018 г. по гр. д. № 987/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 64 от 03.05.2016 г. по гр. д. № 4779/2015 г. на ВКС, III г. о. Позовава се бланкетно на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. Решението не е и очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Въпросите са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 ГПК, но не са решени в противоречие с практиката, каквото е настояването на касатора. Прието е, че работодателят, в чиято доказателствена тежест е не е доказал, че уволнението на ищцата е законосъобразно. Първоинстанционният съд е дал ясни и конкретни указания на работодателя да представи доказателства, че ищцата е разполагала с нужната квалификация да извърши възложените й с процесната заповед медицински дейности. В изпълнение на указанията работодателят е представил учебен план на задължителна дисциплина „Нервни болести“ за студентите придобиващи образователно-квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „магистър-лекар“ от Медицински факултет на Тракийски университет - [населено място]. И двете инстанции по същество са приели, че лице, което е завършило специалност „медицина“ има диплома за „магистър-лекар“ не би могло да осъществява посочените в заповедта на работодателя дейности, поради липсата на нужната квалификация, а представеният от работодателя учебен план не би могъл да опровергае този извод. Първоинстанционният съд е посочил, че в Медицински стандарт „Нервни болести“, утвърден с Наредба № 2 от 6 февруари 2014 г. на министъра на здравеопазването, в Раздел II, т. 1 изрично е предвидено, че лечебнодиагностичната дейност по отношение на пациенти с неврологични заболявания се оказва от лекари със следната професионална квалификация: 1.1. общопрактикуващ лекар; 1.2. лекар, специализиращ нервни болести; 1.3. лекар с придобита специалност „Нервни болести“; 1.4. лекар с придобита специалност по „Детска неврология“ за възрастта от 1 месец до 18 г.; 1.5. лекар с придобита специалност „Нервни болести“ или „Детска неврология“, с допълнителна квалификация за високоспециализирана дейност в областта на специалността; 1.6. лекар консултант със специалност, различна от специалността „Нервни болести“. Искането за допускане на експертиза е оставено без уважение от въззивната инстанция по съображения, че същото е преклудирано и работодателят е следвало да го поиска пред първата инстанция. Въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно цитираното тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението. В обобщение на изложеното, касационно обжалване на решението не следва да бъде допуснато. С настоящото определение не следва да се присъждат поисканите от ответната страна по касация О. И. Г. разноски, доколкото с отговора на касационната жалба не са представени доказателства да са извършени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение