Определение № 46 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2497/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Н. Д., чрез адв. С. С. от АК - Б., срещу въззивно решение № 205/08.02.2018 г., постановено от Окръжен съд - Варна по възз.гр.д. № 2541/2017 г. Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещните страни „ВМ Интернешанъл“ ЕООД и „Булминерал“ АД не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима в частта по иска с правно осн. чл. 224, ал. 1 КТ с цена 123, 76 щ.д. и лихвата върху главницата – натрупана до подаване на исковата молба в размер на 13,92 щ.д. и след тази датата до окончателното издължаване. Исковете са по трудов спор с цена под 5000 лв., като не попадат в изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК. В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. В останалата си част касационната жалба е допустима – относно иска по чл. 128 КТ и лихвата върху главницата, натрупана до подаване на исковата молба и след това. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатор, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Окръжен съд-Варна, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, е отхвърлил искове, предявени от Д. Н. Д. против „Булминералс“ АД и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за заплащане солидарно на следните суми: 5 463,87 щ.д., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен труд в периода м. март – м. април 2015 г., на осн. чл. 128, т. 2 КТ, лихва за забава, натрупана до подаване на исковата молба, както следва: 321, 98 щ.д. само върху възнаграждението за м. март 2015 г., в размер на 2 863, 87 щ.д. върху цялото възнаграждение, считано 27.04.2015 г. – 03.06.2016 г., а още и за времето след подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното издължаване на главницата, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да се произнесе, съдът установил, че Д. Н. Д. е изпълнявал длъжността „трети механик“ на моторен кораб „Батя“ по силата на индивидуален трудов договор, сключен с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД на 22.12.2014 г., с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 3 000 щ.д. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 288/28.04.2015 г., считано от 26.04.2015 г. В процесния период м. март – м. април 2015 г. Д. Н. Д. е работил на кораба, но дължимото му трудово възнаграждение в размер на 5 455, 98 щ.д. не му е било изплатено. Съдът, също така, установил, че съгласно договор от 06.01.2012 г., сключен между корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА“, Маршалски острови и „Булминерал“ АД, в периода 08.01.2015 г. – 13.11.2015 г., второто дружество е станало беърбоут чартьор на моторен кораб „Батя“. С договор за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г. „Булминерал“ АД преотдал моторен кораб „Батя“, плаващ под български флаг, под наем на „Ш. Л. СА“, Маршалски острови, за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. Въззивната инстанция е счела за недоказания оспорванията относно симулативността на договора за подбеърбоут чартър, релевирани от Д. Н. Д.. Съдът е счел, че „Булминарал“ АД не е солидарно отговорен на основание чл. 123а КТ с работодателя „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за заплащане на претендираните от Д. Н. Д. суми, тъй като не са налице основания за приложението на чл. 199ж и чл. 199з КТК. Посочил е, че наемателят „Ш. Л. С.А.“ комплектова кораба с екипаж, като търговската му експлоатация се осъществява от наемателя в съответствие с условията на договора за беърбоут чартър и всички разходи, свързани с експлоатацията, включително възнагражденията на екипажа са за негова сметка. При преценка на приложените договори от 07.05.2013 г. между „Ш. Л. С.А“ и „Булминерал“ ООД за предоставяне за ползване на моторен кораб „Батя“ и между „Ш. Л. С.А.“ и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за мениджмънт на кораба, Окръжен съд - Варна е приел, че „ВМ Интернешанъл“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметка на „Ш. Л. С.А.“, тъй като към момента на сключване на трудовия договор и през процесния период, последният е имал качество на корабопритежател /наемател/ на кораба. При тези съображения е достигнал до извод, че корабособственикът „Булминерал“ АД няма качеството работодател и за него не са възникнали задължения за заплащане на възнаграждения и обезщетения по съществувалото между „ВМ Интернешанъл“ ЕООД и Д. Н. Д. трудово правоотношение. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК със следните правни въпроси (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): обхваща ли установената в разпоредбата на чл. 199з от КТК отговорност на беърбоут чартьора пред трети лица и отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения и какви са правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър на договор, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въпросът относно правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър на договор, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме, е от значение за постановения резултат,включен е в предмета на делото, не е намерил разрешение в установената съдебна практика и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросът относно задълженията на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните също отговаря на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разкрива се и претендираната допълнителна предпоставка. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд въззивното съд е длъжен да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, в т.ч. доводите кои доказателства са относими към спора и кои факти приема за установени въз основа на тези доказателства. В обжалваното решение не са обсъдени въведените с въззивната жалба доводи, че в корабният дневник е вписано наименование на корабособственика „Булминерал” АД, комуто е издадено и временното свидетелство за регистрация; че корабът е плавал под българско знаме, както и че вписването в Регистъра на корабите на договора с „Ш. Л.” С.А. е в нарушение на българското законодателство. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос. Въпросът обхваща ли установената в разпоредбата на чл. 199з КТК отговорност на беърбоут чартьора пред трети лица и отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения не е обуславящ изхода на делото, респективно не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване. В заключение, следва да се допусне касационно обжалване по първите два обсъдените въпроса. Мотивиран от горното, съдът