Определение № 2631 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4666/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния представител ст. юрк. Тр. Ч., против въззивно решение № 969/06.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1572/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 1386/28.03.2023 г. по гр. д. № 7222/2022 г. на Районен съд - Пловдив, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Р. Г. Д. - К., извършено със заповед № Л-1065/16.03.2022 г. на гл. комисар И. Й. – Главен директор на „Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието, с която й се налага дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ; Р. Г. Д.-К. е възстановена на заеманата преди уволнението работа – „лекар, ординатор” в Затвора - [населено място], II-ра категория, при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието; Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Р. Г. Д.-К. сумата от 17 194,86 лв., представляваща дължимо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ поради това, че Р. Г. Д. - К. е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 17.03.2022 г. до 17.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.05.2022 г. до окончателното плащане на дължимите суми и са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК по следните правни въпроси: 1. „При преценка по чл. 189 КТ следва ли да се вземат предвид вида и броя на извършените нарушения на трудовата дисциплина, характера на заеманата длъжност и отражението на нарушението върху цялостната дейност на работодателя?“; 2. „Нарушени ли са изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ относно приемането на писмени обяснения от служителя и тяхната оценка при налагане на наказанието? Допустимо ли е при липса на твърдение за нарушение по чл. 193, ал. 1 КТ за поискването на обяснения преди уволнението, съдът да се произнася по непосочени от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства?“; 3. „Длъжен ли е служителят да изпълнява заповеди на работодателят свързани с трудовия процес, които не са включени в длъжностната му характеристика?“ и 4. „Длъжен ли е съдът да обсъди всички приложени от страните факти и обстоятелства, както и всички приети по делото доказателства?“. Сочи, че решението е в противоречие с приетото по първия въпрос в решение № 112/07.04.2015 г. по гр. д. № 4587/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 161/01.07.2013 г. по гр. д. № 564/2012 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 117/05.04.2012 г. по гр. д. № 1306/2011 г. на ВКС, IV г. о., по втория в решение № 169/21.07.2014 г. по гр. д. № 5769/2013 г. на ВКС, IV г. о., по третия в решение № 81/22.04.2015 г. по гр. д. № 5838/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 246/18.01.2021 г. по гр. д. № 1156/2020 г. на ВКС, IV г. о. и по четвъртия в ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 815/15.02.2011 г. по гр. д. № 1713/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 331/19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 334/23.04.2010 г. по гр. д. № 427/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 298/28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на ВКС, IV г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба Р. Г. Д. - К., чрез адв. Б. Б. ,в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния на основание чл. 272 ГПК. Приел е, че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като: работодателят Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието формално е изискал обяснения от работника, но нито е взел предвид същите, нито ги е обсъдил и изложил съображения относно изложените в тях факти, още по-малко е събрал и оценил посочените доказателства; заповедта не е мотивирана и е нарушена разпоредбата на чл. 195,ал.1 КТ - по отношение на отделните деяния, визирани в заповедта не е посочено време на извършване, индивидуализация и съставомерност; в заповедта липсва посочване на кои точно задължения работодателят приема, че не са изпълнени, а описаните деяния в обстоятелствената част какви конкретно нарушения съставляват; за част от описаните действия/бездействия не става ясно защо изобщо работодателят приема, че са задължения на този работник. След подробно обсъждане на доказателствения материал съдът е приел, че не се доказва извършването на посочените в уволнителната заповед нарушения, като същите са или неконкретизирани, или изобщо не става ясно дали съставляват нарушение на трудовите задължения. Доколкото въззивната жалба се характеризира с бланкетно формулирани оплаквания, съдът е изложил в допълнение на мотивите логически и житейски съждения за незаконосъобразност на констатациите на работодателя в уволнителната заповед. На първо място, това е соченото нарушение на трудовите задължения на д-р Д. - К., изразяващо се в осигуряване на достъп на лица, които са лишени от свобода, до компютъра й и предоставяне на достъп до база данни в него, включително и по време, в което тя не е на работа. Доколкото работното й място е в Затвора - [населено място] и за лице без юридически познания и познания в областта на затворното дело е ясно, че подобно нарушение е немислимо да бъде извършено от нея, в качеството й на лекар, предвид специалния режим в тези заведения, както по отношение на придвижване на лишените от свобода, така и по отношение на охраната на помещенията в затворите. Още по-малко е мислимо да може да осигурява достъп на лишен от свобода до помещението, в което работи, в период, в който не е на работа. По отношение на следващото нарушение, посочено в заповедта - извършване на формални прегледи от специалисти, за които са издадени направления съдът е посочил,че от една страна не става ясно защо издалият направлението лекар да носи отговорност относно преглед извършен от друго лице, а от друга – работодателят, предвид специалния пропусквателен режим, е наясно кои лица влизат в затвора и с каква цел. Ако е налице отчетено направление за специалист, а такъв не е влизал в затвора, то би следвало да се посочи конкретно за кое направление става въпрос и кога е отчетен преглед, без специалист да е влизал в сградата. Доколкото в уволнителната заповед е посочено общо – извършвани са формални прегледи, без конкретика, то е ясно и че не може да бъде извършена проверка за законосъобразност на соченото нарушение. По отношение на нарушенията, свързани със закупуването на лекарства, заприходяването им и разходването им, е посочил, че заповедта е толкова неясна и неконкретна, че дори не може да се провери. Не става ясно какво е нарушението във връзка с лекарства и лекарствени средства, доставяни от две различни фирми,както и изобщо не се установява дали в задължението на лекаря е да организира тези доставки. По отношение на заприходяването и изложените счетоводни несъответствия, също не е посочено чие е задължението да извършва това и в какво точно се изразяват несъответствията. Досежно разходването на лекарства – вечерните такива, които се раздават след работното време на лекаря, отново не става ясно защо работодателят счита, че е извършено нарушение от страна на този свой служител, при наличие на създадена не от него организация, както и на факта, че това раздаване става в присъствието на служител от охранителния състав и то въз основа на медицински документи за лечение. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Същото не е вероятно недопустимо, както бланкетно е посочено в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Не е постановено по нередовна искова молба или при ненадлежно упражняване на правото на иск. Поставените от касатора в изложението въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първите три въпроси не покриват критерия за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът на решаващия състав,че не може да се извърши проверка за законосъобразност, доколкото не става ясно какво точно е извършено, дали то съставлява неизпълнение на служебно задължение и респективно да се провери дали следва да бъде налагано дисциплинарно наказание,т.е че процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана съгласно чл. 195 КТ е съобразен с практиката на ВКС ,според която въведените точно определени изисквания за съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание в чл.195 ал.1 КТ представляват задължителни реквизити – сведения относно нарушителя,конкретното нарушение,времето на извършване,вида на наложеното наказание и правното основание,въз основа на което се налага.Липсата на само един от посочените реквизити е достатъчно,за да се приеме,че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна,тъй като правната норма на чл.195 ал.1 КТ е императивна. Предвид липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се обсъжда наличието на поддържаното от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Четвъртият въпрос се отнася до задълженията на въззивния съд при произнасянето по съществото на спора и е принципно значим за изхода на делото. Въззивният съд, се е произнесъл в съответствие с цитираната от касатора задължителната практика на ВКС, съгласно която съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, поради което и този въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 1700 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.