Определение № 3664 от 03.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 621/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Р. Д. Р. срещу въззивно решение № 499 от 28.11.2025 год., постановено по в. гр. дело № 63/2025 год. по описа на Окръжен съд – Русе, с което, като са отменени решение № 829 от 12.06.2024 год, постановено по гр. дело № 6439/2023 год. по описа на Районен съд – Русе, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1316 от 12.09.2025 год. и допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 1315 от 12.09.2025 год., са отхвърлени предявените от Руси Димитров Р. срещу Професионална гимназия по промишлени технологии /ПГПТ/ „А. Ц. Б.“ – Русе искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № Д-13-23-267 от 12.10.2023 год. на директора на ПГПТ „А. Ц. Б.“ – [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по практическо обучение и професионална подготовка, специалност: студена обработка на металите“ в Професионална гимназия по промишлени технологии „А. Ц. Б.“ – [населено място] и за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 152.76 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 13.10.2023 год. до 13.04.2024 год. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че преди момента на прекратяване на трудовото правоотношение и в срока, посочен в декларацията, попълнена на 12.09.2023 год., ищецът бил представил на работодателя уверение изх. № 54 от 14.09.2023 год., издадено от КТ “Подкрепа“, Синдикален регионален съюз – Русе, за това, че е синдикален член на Регионален синдикат – образование към Синдикален регионален съюз на КТ “Подкрепа“ – Русе от 2017 год. до момента на издаване на уверението без прекъсване, като било посочено, че всички клаузи в отрасловия колективен трудов договор на Синдикат “Образование“ на КТ “Подкрепа“ са действащи за него. Неправилно въззивният съд бил приел, че ищецът не се ползва от синдикална защита и за него нормата на чл. 333, ал. 4 КТ е неприложима, тъй като няма синдикална организация на КТ „Подкрепа“ в съответната образователна институция. При наличие на колективен трудов договор работодателят можел да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответната синдикална организация.Към момента на уволнението на ищеца бил налице действащ отраслов колективен трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование с № Д-01-269 от 06.12.2022 год., подписан наред с КТ „Подкрепа“ и от Министъра на образованието, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България /СРСНПБ/ и Сдружението на директорите в средното образование в Република България /СДСОРБ/, касаещ и директора на ПГПТ „А. Ц. Б.“ – Русе. Според чл. 10 от него, при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателите прекратявали трудовите правоотношения с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора, след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция. Работодателят бил уведомен своевременно, че ищецът е член на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от 2017 год. без прекъсване, но уволнението му било извършено без да бъде дадено предварително съгласие на КТ „Подкрепа“, съгласно уверение с изх. № 70 от 15.11.2023 год. Въпреки че, че синдикалната секция на КТ „Подкрепа“ в гимназията била закрита /уведомление № 827 от 31.01.2023 год./, ищецът се ползвал от закрила по чл. ЗЗЗ, ал. 4 КТ и следвало да бъде взето предварително съгласие от синдикалния орган на КТ „Подкрепа“, в която той членувал самостоятелно, явяваща се съответна по смисъла на чл. 10 от Колективния трудов договор. Без значение било, че съкращението на щата било съгласувано с председателя на Синдикалната организация на Съюза на българските учители /писмо изх. № 1169 от 14.09.2023 год./, тъй като ищецът не членувал там. Такова съгласуване трябвало да бъде извършено със синдикален орган на КТ „Подкрепа“. Отделно от това въззивният съд бил допуснал нарушение на чл. 8 КТ и чл. 329 КТ. Неправилно бил приел, че при осъществяване на подбора работодателят е спазил изискванията на чл. 329 КТ. Според ответника подборът бил извършен между три лица, заемащи длъжността, която се съкращава – Р. Д. Р., М. Ф. М. и И. С. Б., съгласно протокол № 2 от 11.09.2023 год., като същият отговарял на закона. Въззивният съд обаче не бил обсъдил всички установени по делото обстоятелства, от които било видно, че на практина не бил осъществен подбор между посочените лица. Не било налице и соченото от работодателя основание за съкращаване на щата. За постигането на предварително желания от директора на гимназията резултат бил изключен като критерий за подбора начинът /качеството/ на изпълнение на възложената работа. А било видно от доказателствата по делото, че за разлика от другите лица между които е извършван подборът, ищецът бил получавал много добра оценка за своята работа. Уволнението се основавало на доказана дискриминация спрямо ищеца по повод неговото членуване и дейност в синдикалната организация. Решението на директора на гимназията било взето еднолично, без заявени и обективирани за това критерии. Работодателят бил създал чрез поредица негови действия, включително и чрез работата на комисията по заповед № Д-11-23-1114 от 11.09.2023 год., привидност за необходимост от съкращаване на щата и извършване на подбор /законово допустими средства/, за да бъде постигната предварително набелязаната цел – ищецът да бъде уволнен. В подбора, освен ищеца, М. Ф. М. и И. С. Б., трябвало да бъдат включени и Д. Г. Н. и В. С. П.. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси /първият от които е поставен чрез препращане към въпроса, на който е даден отговор в решение № 471 от 24.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 653/2010 год., IV г. о., ГК/: 1/ Ползва ли се от синдикална закрила по чл. 333, ал. 4 КТ работник, който е член на синдикална организация, нямаща структура в съответното предприятие и кой трябва да даде съгласие за преодоляване на закрилата? 2/ По приложението на чл. 8 КТ и чл. 329 КТ? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год., ОСГК, решение № 471 от 24.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 653/2010 год., IV г. о., ГК, решение № 81 от 27.02.2014 год. на ВКС по гр. дело № 114/2012 год., IV г. о., ГК, определение № 647 от 28.07.2017 год. на ВКС по гр. дело № 317/2017 год., III г. о., ГК, определение № 376 от 12.05.2021 год. на ВКС по гр. дело № 693/2021 год., IV г. о., ГК /първият въпрос/ и решение № 71 от 24.07.2013 год. на ВКС по гр. дело № 284/2012 год., IV г. о., ГК, решение № 83 от 8.04.2021 год. на ВКС по гр. дело № 2947/2020 год., IV г. о., ГК, и решение № 232 от 13.06.2011 год. на ВКС по гр. дело № 871/2010 год., IV г. о., ГК /вторият въпрос/. Ответникът по касационната жалба Професионална гимназия по промишлени технологии /ПГПТ/ „А. Ц. Б.“ – [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „старши учител практическо обучение и професионална подготовка“. Това трудово правоотношение било прекратено със заповед № Д 13-23-267 от 12.10.2023 год. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ вр. с чл. 329, ал. 1 и чл. 333, ал. 4 КТ, считано от 13.10.2023 год. – съкращаване на щата. Със заповедта било наредено на ищеца да бъдат изплатени обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск 35 работни дни; обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – за неспазен срок на предизвестие в размер на 1 брутна заплата в размер на 2 626.16 лв и обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ – за оставане без работа не повече от месец в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Според представеното копие от трудова книжка, посочените в заповедта обезщетения били изплатени на ищеца. Със Заповед № Д-11-23-1123 от 12.09.2023 год. на основание чл. 326 КТ, връчена същия ден, ищецът бил предизвестен, че трудовият му договор ще бъде прекратен, тъй като с утвърденото ново щатно разписание заеманата от него длъжност ще бъде съкратена, като било посочено, че е извършена преценка на изискванията по чл. 329 КТ и чл. 333 КТ. Въззивният съд е посочил, че към исковата молба е представена декларация на ищеца от 12.09.2023 год относно обстоятелствата по чл. 333 КТ, изброени в девет точки, като никое от тях, в това число „ не се ползвам със синдикална защита“, не било посочено от ищеца. Същата декларация била приложена към трудово досие на ищеца, но т. 5 от същата „не се ползвам със синдикална защита“ била оградена с кръгче. Видно било от уверение изх.№ 54 от 14.09.2023 год., издадено от КТ “Подкрепа“, Синдикален регионален съюз – Русе, че ищецът е синдикален член на Регионален синдикат образование към Синдикален регионален съюз на КТ “Подкрепа“ – Русе от 2017 год. до момента на издаване на уверението, без прекъсване, като всички клаузи в отрасловия колективен трудов договор на Синдикат “Образование“ на КТ “Подкрепа“, били действащи за него. Безспорно било между страните, че ищецът представил на работодателя това уверение на 14.09.2023 год. Със Заповед № Д-11-23-1113 от 11.09.2023 год. на директора на ПГПТ “А. Б.“ – [населено място] била закрита една щатна бройка за длъжността „старши учител по практическо обучение и професионална подготовка“, с код по НКПД 23205003 по учебни предмети от професионално направление „машиностроене, металообработване и металургия“, открита била една щатна бройка за длъжността „образователен медиатор“ и било утвърдено щатно разписания на гимназията за учебната 2023/2024 год., което влизало в сила на 11.09.2023 год. Според структурно-длъжностно разписание, считано от 11.09.2023 год. за длъжност „ старши учител, практическо обучение“, с код по НКПД 2320-5003, били предвидени 2 щатни бройки. Според структурно-длъжностно разписание, считано от 05.12.2022 год. щатните бройки за същата длъжност били 3. Със заповед № Д-11-23-1114 от 11.09.2023 год. на основание чл. 329 КТ била назначена комисия, която да изготви критерии за подбор на педагогическите специалисти, заемащи длъжността „учител или старши учител по професионална подготовка-практическо обучение“, с норматив 840 часа по учебни предмети от професионално направление “машиностроене, металообработване и металургия“ в ПГПТ “А. Ц. Б.“ – [населено място], да извърши подбор на кадрите, подлежащи на съкращаване, като протоколът се представи на работодателя до 12.09.2023 год. С протокол № 1 от 11.09.2023 год. комисията по подбора изготвила критерии за подбор, които били утвърдени от работодателя със заповед № Д-11-23-1115 от 11.09.2023 год. С протокол № 2 от 11.09.2023 год. комисията извършила подбор на кадрите, подлежащи на съкращаване в гимназията на длъжност „учител или старши учител по практическо обучение и професионална подготовка“, преподаващи по професионално направление „машиностроене, металообработка и металургия“ – М. Ф. М., Р. Д. Р. и И. С. Б.. Първите двама били оценени с по 30 точки всеки, а ищецът – с 10 точки. Въззивният съд е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд извод за незаконност на уволнението поради непреодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ. В тази връзка е посочил, че по делото са представени две декларации на ищеца за наличието на закрила в някоя от хипотезите на чл. 333 КТ, които са с различно съдържание, поради което е счел, че не може да бъде извършена преценка дали работникът е посочил, че се ползва от такава защита или не. Същевременно е приел, че това обстоятелство в случая не е от значение, тъй като на 14.09.2023 год. ищецът е представил на работодателя уверение от КТ “Подрепа“, Синдикален регионален съюз – Русе, че е синдикален член на Регионален синдикат образование към Синдикален регионален съюз към КТ“Подкрепа“ – Русе от 2017 год., без прекъсване. Като е посочил, че преценката, която работодателят следва да извърши за наличието на закрила по чл. 333, ал. 4 КТ е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. в случая до 12.10.2023 год., е приел, че ищецът не се ползва със синдикална защита по реда на чл. 333, ал. 4 КТ. Изложил е съображения, че както нормата на закона, така и чл. 10, т. 3 от приложения по делото колективен трудов договор, който обвързва страните, тъй като Регионален синдикат Образование към Синдикален регионален съюз към КТ“Подкрепа“ – Русе е страна по него, задължава работодателят при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ с работници и служители, членове на синдикатите – страна по договора, да направят това след предварително съгласие на съответната синдикална организация в образователната институция. Т.е. за да се ползва със синдикална защита и работодателят преди прекратяване на трудовото правоотношение с работника или служителя да има задължение да изиска съгласие на съответната синдикална организация, същата не е достатъчно да е синдикална организация, но и да има структура в съответната образователна институция, в случая ПГПТ “А. Б.“ – [населено място]. В случая нямало спор, че Регионален синдикат Образование към Синдикален регионален съюз към КТ“Подкрепа“ – Русе нямал структура в гимназията, поради което работодателят нямал задължение да изиска съгласие от синдиката, в който членувал ищецът, за прекратяване на трудовото правоотношение с него, респ. не бил допуснал нарушение на нормата на чл. 333, ал. 4 КТ. На следващо място въззивният съд е приел, че трябва да изследва по същество наличието или липсата на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Счел е за неправилен извода на първоинстанционния съд, че работодателят е действал недобросъвестно при уволнението на ищеца, тъй като доводът на ищеца за незаконност на уволнението поради недобросъвестно и дискриминационно упражняване на права от страна работодателя по смисъла на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 КТ е несвоевременно наведен, а отделно от това и неконкретизиран. Намерил е, че работодателят е спазил изискванията на чл. 329 КТ като е извършил подбор измежду служителите, които заемат длъжността, която се съкращава, по утвърдените критерии, а именно: придобито висше образование степен „бакалавър“, „магистър“ от металообработване професионално и металургия“, направление „машиностроене; правоспособност, включваща възможността да преподава практическо и теоретично обучение и дисциплинарни наказания. Оценявани били три лица – Р. Р., М. Ф. М. и И. С. Б., като ищецът получил 10 точки – 5 точки за образование, тъй като имал висше образования „бакалавър“ за разлика от другите двама служители, които имали висше образование „магистър“; 5 точки за правоспособност да преподава практическо и теоретично обучение, тъй като преподавал само практическо обучение за разлика от другите двама служители, които имали възможността да преподават и практическо, и теоретично обучение и 0 точки за дисциплинарни наказания заради това, че имал наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Останалите служители получили по 30 точки. Изложеното от комисията за подбор се потвърждавало и от останалите събрани по делото писмени доказателства, според които при извършеното ежегодно оценяване на служителите в последните години ищецът бил получил по-нисък брой точки спрямо другите двамата служители, както и от гласните доказателства чрез разпинта на свидетелите Л. Ч. и З. Р.. Подборът бил извършен между лицата, чиято длъжност се съкращавала и при правилна преценка на техните качества. В подбора не следвало да участват други лица. За пълнота въззивният съд е посочил, че подборът и преценката, че ищецът следва да бъде съкратен, били извършени от работодателя добросъвестно и без прилагане на дискриминация спрямо ищеца, като е приел, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля А. Б.. В обобщение въззивният съд е формирал извода, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ са неоснователни и подлежат на отхвърляне. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общата и допълнителната/ по отношение на първия поставен от касатора въпрос, свързан с приложението на чл. 333, ал. 4 КТ. Същият е от значение за изхода от спора, доколкото въззивният съд е приел, че закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ се отнася само до работниците и служителите, които са членове на синдикална структура /секция/ в самото предприятие-работодател. Практиката на ВКС приема, че законодателно е уредена възможност за страните по колективното трудово договаряне да предвидят закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, не само по отношение на работниците и служителите – членове на синдикална организация, която е страна по КТД, а също и по отношение на работниците и служителите, присъединили се към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, т.е. такива, които могат и изобщо да не са синдикални членове – разяснения в мотивите към т. 1 от Тълквувателно решение № 4 от 17.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год., ОСГК. Няма основание закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ да се откаже на онези работници, които са индивидуални членове на синдикат, който няма структура в съответното предприятие. Изискването за предварително съгласие при уволнение на синдикални членове, чиито профсъюзи са страна по колективен трудов договор с такава клауза, важи и за синдикални членове, членуващи в структура извън предприятието, където работят, ако в самото предприятие няма такава. В такъв случай за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 4 КТ съгласие трябва да даде синдикалният орган на структурата, в която работникът членува самостоятелно – решение № 471 от 24.06.2010 год. на ВКС по гр. дело № 653/2010 год., ІV г. о., ГК. По втория поставен в изложението въпрос съдът ще се произнесе с акта си по същество. На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е освободен от внасяне на държавни такси в производството. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд