Определение № 369 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4444/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. С. срещу решение №.271/12.08.19 по г.д.№.259/19 на ОС Враца – с което, след отмяна решение от 17.01.19 и допълнително такова от 18.03.19 по г.д.№.460/18 на РС Мездра, предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са отхвърлени. Ответната страна Професионална гимназия по каменообработване, с.Кунино, обл.В., оспорва жалбата; претендира разноски. Третото лице помагач Министерство на културата не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на конкурс и допълнено със споразумение по чл.107 КТ за срок от 16.03.16 до 16.03.20, като ищецът е изпълнявал длъжност „директор“ на Професионална гимназия по каменообработване с.Кунино, обл.В.; със заповед №.РД 12-88/16.02.18 на Министъра на културата на основание чл.188 т.3 КТ му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; по делото е безспорно, че преди налагането му работодателят не е изпълнил задължението си да събере предварителна информация по чл.1 ал.2 от Наредба №.5/1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, се ползват с особена закрила съгласно чл.333 ал.1 КТ. От друга страна съдът е посочил, че за приложение на закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ е необходимо към момента на връчване на заповедта работникът действително да е страдал от посочено в Наредба №.5 заболяване; само тогава, с оглед реалното наличие на социално значима болест, закрилата е оправдана, респективно неизпълнението от страна на работника да уведоми работодателя няма правно значение и защитата се прилага; същото важи и за обратния случай – когато се установи по делото, че работник или служител не е боледувал от заболяването, обуславящо закрилата - в който случай не е било необходимо работодателят да иска разрешение от инспекцията по труда, респективно уволнението е законосъобразно. Въззивната инстанция е отразила, че когато работодателят оспори наличието на заболяване и в приетите по делото медицински документи се съдържат противоречиви данни, в тежест на работника или служителя е да установи безспорно, че е страдал от такова заболяване към момента на връчване на заповедта, като обичайното доказателствено средство за това е съдебно-медицинската експертиза. В конкретния случай спорът между страните е именно относно обективно наличие на заболяване по Наредба №.5 - още в исковата молба ищецът се е позовал на закрилата по чл.333 КТ и е представил доказателства - амбулаторни листи, вкл. от 12.03.12 с отразено заболяване „нестабилна стенокардия“, за което се поддържа, че е разновидност на исхемична болест на сърцето, а ответникът е оспорил факта, че ищецът страда от подобно заболяване с твърдения, че не му е издадено ЕР ТЕЛК. При тези обстоятелства въззивната инстанция, приемайки, че спорът не е изяснен по категоричен начин, е допуснала и назначила служебно съдебно-медицинска експертиза. Отразила е, че според вещото лице към момента на уволнението ищецът най-вероятно е страдал от ИБС предвид диагнозата в амбулаторния лист от 2012г., за диагностично уточняване на пациента в листа е била предложена хоспитализация в кардиологично отделение, която не е била осъществена, липсва епикриза или други консултации с кардиолог по повод ИБС, но за прецизиране на диагнозата следва да се проведе коронарография; от друга страна към датата на последното съдебно заседание не може да се даде категорично становище, че ищецът страда от ИБС, тъй като не са проведени пълни изследвания, за да бъде диагнозата безспорна; при прегледа е направено ЕКГ, при което липсват специфични промени, които да я потвърждават. При тези обстоятелства съдът, като е отказал допускане на повторна експертиза по искане на ответника и на допълнителна такава-след извършване на пълни изследвания - по искане на ищеца, е приел, че последният не е установил по категоричен начин наличието на заболяване ИБС към момента на уволнението. При това положение е заключил, че, при липса на действително заболяване, работодателят не е бил длъжен да събира сведения относно наличие или не на такова и да иска мнение на ТЕЛК и разрешение за уволнение от Инспекцията по труда, респективно, че липсата им не опорочават уволнението. Разглеждайки спора по същество, въззивната инстанция е посочила, че заповедта е издадена в преклузивните срокове по чл.194 ал.1 КТ, мотивирана е съобразно изискванията на чл.195 ал.1 КТ /съдържа всички задължителни реквизити-какви нарушения са извършени, кога, от кого, посочено е и наказанието, законовия текст, въз основа на който се налага, като отделно от това има и препращане към доклад от 30.11.17, изготвен въз основа на констатирани нарушения на проверяваща комисия от 13.11.17; посочени са текстовете на КТ, които са нарушени/ и не е налице несъответствие между правно и фактически основание. При издаването й е била спазена разпоредбата на чл.193 КТ /работодателят е изискал писмени обяснения и е получи такива/. Всички отразени в заповедта деяния съставляват нарушения на трудовата дисциплина, като за всяко нарушение е конкретизиран нормативният акт, който е нарушен. Съдът е намерил, че ищецът е извършил всички нарушения по заповедта. Установено е, че в училищното общежитие е настанено лице, което няма право да го обитава, в нарушение на ППЗДС, макар и подбудите за това да са хуманни, че за учебната 2017/2018 в специалност „каменоделство“ в самостоятелна форма на обучение са записани 13 ученика, за които липсват документи за проверка на способностите им в нарушение на Наредба №.2/12.08.16, че не е въведен дневник за отчитане учебните часове на учителите и за вписване на темите на преподаването по практическите учебни предмети за специализирана подготовка за 11 и 12 класове за същата учебна година, че 6 ученика за учебната 2017/2018 са записани в самостоятелна форма обучение, които са се явили на изпит за проверка на способностите, без да е уведомен и получено разрешение за това от РИО гр.Враца, в нарушение на ЗПУО. От друга страна тежестта на наложеното наказание е преценена като съответна на тежестта на извършените нарушения, като всяко от тях само по себе си е достатъчно тежко, за да обуслови най-тежкото дисциплинарно наказание /извършените деяния са свързани с нарушение на повелителни правила, касаещи образователния процес, като прием на ученици, водене на задължителна училищна документация, дейности по управление на държавната собственост - за които дейности съгласно длъжностна характеристика отговорност носи директорът/. При тези обстоятелства искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ и акцесорните такива по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ са намерени за неоснователни. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /реш.№.542/7.02.12 по гд.№.1083/10, ІV ГО; реш.№.267/4.3.14 по г.д.№.30/13, І ГО/ във връзка с въпрос за предпоставките за възлагане на допълнително заключение по чл.201 ГПК, както и по въпроси от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно цитираната практика при действието на новия ГПК, за да назначи друго или повече вещи лица, съдът трябва да вземе становище по претендираните от страната или констатираните от съда служебно недостатъци на представеното заключение; ако заключението е непълно (не е отговорено изчерпателно на всички поставени въпроси с оглед нуждите на процеса), съдът преценява дали назначеното вещо лице може да се справи с поставената задача; ако прецени, че първоначално назначеното вещо лице може да се справи, той му възлага допълнително заключение; ако прецени, че не може да се справи, както и ако първоначалното заключение е неясно, съдът назначава друго вещо лице или повече вещи лица, като може да включи в техния състав и първоначално назначеното вещо лице; след като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача /реш.№.542/7.02.12 по гд.№.1083/10, ІV ГО; реш.№.267/4.3.14 по г.д.№.30/13, І ГО/. Обосновани са твърденията на касатора, че, в противоречие с практиката, съдът не е допуснал изслушване на допълнително заключение, вкл. като се има предвид и, че самата експертиза е била допусната по негова служебна преценка. С оглед на изложеното по касационната жалба на С.С. следва да бъде допуснато касационно обжалване. Мотивиран от горното и доколкото жалбоподателят не дължи държавна такса, ВКС, ІІІ ГО,