Определение № 157 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 332/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 22.10.2013г.. по гр.д.№ 74/2013г. на ОС Русе и допълнително решение от 06.11.2013г., с които са отхвърлени предявените от Л. В. Ц. обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Жалбоподателят – Л. В. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът [община], чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете с правно основание чл.344, ал.1,т.1-3 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 230 от 30.05.2012 на [община] за прекратяване на трудовото му правоотношение поради дисциплинарно уволнеие, за възстановяване на длъжността, която е заемал преди уволнението- Директор на ДДЛРГ”Св.И. Р.”, [населено място] и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ като неоснователни. Прието е по делото, че на служителя са изискани обяснения преди да му бъде наложено наказанието при спазване разпоредбата на чл.193 КТ, както и че заповедта, с която е наложено наказанието е мотивирана. Прието е, че в същата се съдържат данни за нарушителя, нарушението - като вид и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, като работодателят се е позовал и на подробния констативен протокол от 06.12.2011г., с който е запознат и ищеца- жалбоподател по делото. Посочено е, че при мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, работодателят може да се позове и на други издадени от него документи касаещи установяване извършването на нарушенията от служителя и това не представлява нарушение на правилата по чл.195 КТ, след като работникът е запознат със същите и е взел отношение по тях в писмените си обяснения. Прието е, че посочените в заповедта дисциплинарни нарушения - нарушение на ползването на моторни превозни средства за посочените в протокола леки автомобили, издаване на заповеди под един и същ номер с различно съдържание, както и неточности при осчетоводяване на действителния месечен разход на горива, са извършени от жалбоподателя в продължителен период от време, което установява тяхната системност, същите са съществени, поради което в при съобразване с разпоредбата на чл.189 КТ, работодателят правилно е приел, че тежестта на нарушенията обуславя налагане на най-тежкото наказание. Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационната жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е изложил становище, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора: може ли обясненията по чл.193 КТ да се искат без да се посочват деянията, а да има препращане към друг документ, кои са задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, какъв следва да е срока, в който работника трябва да даде обяснения, може ли да се искат обяснения от работник, който е в отпуск поради временна нетрудоспособност и ако за някое нарушение не е искано обяснение следва ли то да се отчита при преценката по чл.189 КТ. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.193 и 195 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси за това какъв следва да е срока, в който работника трябва да даде обяснения и може ли да се искат обяснения от работник, който е в отпуск поради временна нетрудоспособност не са от значение за изхода на спора и не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове, поради което не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 от ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. По въпросите може ли обясненията по чл.193 КТ да се искат без да се посочват деянията, а да има препращане към друг документ, кои са задължителните реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и ако за някое нарушение не е искано обяснение следва ли то да се отчита при преценката по чл.189 КТ въззивният съд е дал разрешение в съответствие с практиката на ВКС и не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване - чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В същата се приема, че обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя / в този смисъл и даденото разрешение в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 07.11.2011 по гр.д.№65/2011г., ІV г.о. на ВКС/. В практиката, изразена и в решение, постановено по чл.290 ГПК, от 14.05.2012г., по гр.д.№447/2011г., ІV г.о. на ВКС, се приема също така, че при спор за законност на дисциплинарно уволнение в тежест на работодателя е да докаже извършването на всички дисциплинарни нарушения, които са дали основание за прилагането на най-тежката дисциплинарно наказание и в случай, че част от нарушенията са доказани, а друга част не са, то заповедта следва да се приеме, че е законосъобразно издадена само за онези от нарушенията, които са доказани с оглед разпоредбата на чл.189 КТ, в какъвто смисъл се е произнесъл и съдът в обжалваното въззивно решение. Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не е неправилна, което да налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът