Определение № 928 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2259/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Водоснабдяване и канализация“ ООД [населено място], чрез адв. В. М., срещу решение № 65/05.04.2023 г. по в.гр.дело № 54/2023 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 738/19.12.2022 г. по гр. дело № 1488/2022 г. по описа на РС – Силистра, с което е признато за незаконно уволнението на Д. Г. Я. и е отменена заповед № 32/30.09.2022 г. на управителя на „В и К” Силистра, с която й е наложено дисциплинарно наказание и е прекратено трудовото правоотношение помежду им, възстановена е ищцата на заеманата длъжност преди уволнението „организатор инкасо” в Технически район Д. към „В и К”Силистра и е осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ сумата 3296.66 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост изводите на Окръжен съд-Силистра – касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3, пр. трето ГПК. В изложението към касационната жалба се поддържа наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. посл. ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са съображения, че Заповед № 65/30.09.2022 г. е издадена от управителя на „ВиК“ ООД, Силистра, т.е. от органа на работодателя, формиращ и изявяващ волята на търговското дружество. Посочено е, че като властническо волеизявление отговаря на компетентността, уредена в чл. 192, ал. 1 КТ. Изложени са твърдения, че е спазено и изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. Сочи се, че работодателят е поискал от ищцата писмени обяснения за начина, по който тя е изпълнила трудовите си задължения относно отчитането на употребената от „Бревис“ ООД питейна вода в периода преди откриване на партидата на търговеца, т.е. преди 25.08.2022 г. Писмените обяснения са предадени от ищцата и с това е изпълнена предпоставката за налагане на дисциплинарно наказание по случая. Изложени са съображения, че атакуваната заповед е издадена в предвидената в чл. 195, ал. 1 КТ писмена форма, заповедта е мотивирана. При това положение се сочи, че спорът е концентриран върху въпроса има ли или няма нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от ищцата, за което нарушение работодателят й може да наложи наказание по вид „дисциплинарно уволнение“. Изложени са съображения, че становището на ръководителя на „ВиК“ ООД е, че ищцата е нарушила своите служебни задължения, че нарушението е елемент от системното й отклонение при осъществяване на трудовата й функция, че то е тежко по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ и поради тази причина счита, че е достатъчна предпоставка за издаване на атакуваната от ищцата заповед. Посочено е, че бездействието на ищцата е установено по безспорен начин, но се твърди, че проблемът е в това, че правораздавателните органи не го възприемат като неизпълнение на трудовоправните й задължения. Сочи се, че предпоставка за този извод на съда е т.нар. „трудова характеристика“ на Д. Г. Я., в която не се съдържат конкретни задължения на ищцата за действия в случай на присъединяване към водопроводната мрежа на нов абонат. Посочено е още, че на пръв поглед ищцата не е допуснала неизпълнение, но бездействието й е решаваща причина търговското дружество да търпи щети от несвоевременното отчитане на консумацията на питейна вода от „Бревис“ ООД. Твърди се, че при така описаната ситуация работодателят не може да запази доверието си към своя служител в рамките на отношение, създадено с оглед личността на предоставящия трудовата си сила. Ответникът по касационната жалба – Д. Г. Я., чрез пълномощника си адв. И. Р. в писмен отговор е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Силистра, а по същество поддържа неоснователност на жалбата. Иска се присъждане на разноски. Представен е договор за процесуална защита и съдействие, съгласно който Д. Г. Я. е платила в брой адвокатско възнаграждение на адв. Р. в размер на 936 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е допустима. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: По делото е безспорно и е установено от представения по делото трудов договор, че страните са били в трудово правоотношение от 08.03.2004 г., като съгласно последното допълнително споразумение към трудовия договор ищцата е изпълнявала длъжността "организатор инкасо" в Технически район Дулово. На 30.09.2022 г. работодателят е издал заповед № 32, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 и 8 и чл. 190, ал. 1, т. 4, 5 и 7 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, ощетяване на граждани и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В мотивите на заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", е посочено, че в периода от месец януари до месец август 2022 г., независимо че била подсещана многократно от г-жа З. Х. - отчетник измервателни уреди, че водомерът на "Бревис" ООД е присъединен към водопреносната мрежа на В и К ООД - Силистра още през месец декември 2021 г., но няма открита партида, ищцата умишлено не е откривала партида, като по тази причина данните за изразходваната вода не са отчитани и едва осем месеца по-късно на 25.08.2022 г., е открита партида, които й действия работодателят определя като неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, злоупотреба с доверието на работодателя, ощетяване на граждани и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Извършените нарушения са квалифицирани по чл. 187, ал. 1, т. 3 и 8 и чл. 190, ал. 1, т. 4, 5 и 7 КТ. Въззивният съд е приел за правилна преценката на първоинстанционния съд, че правната квалификация, под която работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на своя служител, не съответства на вменените на ищцата провинения, преценени в светлината на твърденията на органа на дисциплинарна власт, съдържащи се в заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Прието е, че злоупотребата с доверието на работодателя предполага преднамерено поведение на виновния работник или служител, насочено към извличане на имотна облага или увреждане интересите на работодателя посредством използването на неговото доверие. Посочено е, че такива доказателства нито са ангажирани, нито могат да се предположат въз основа на твърденията на ответника. Посочените в заповедта провинения на ищцата не предпоставят умисъл при бездействие за откриване на партида, като твърденията на работодателя не включват и обвинение, че нарушението е извършено от нея с цел да се облагодетелства имуществено или да причини на работодателя си имуществени вреди. Прието е, че неизпълнението на възложената работа също не е мотивирано от наказващия орган, а още по-малко ощетяването на граждани или извършени други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Прието е още, че единственото твърдение на работодателя, намерило израз в мотивите на атакуваната заповед, е бездействието на служителката да отрие партида на "Бревис" ООД, като не е посочено кога и какви точно действия е била длъжна да извърши и по какъв начин се вменяват в нейните трудови задължения, но не са извършени от нейна страна. В заповед № 32 е посочено "неизпълнение на трудовите задължения по т. 4, т. 6, т. 10 от длъжностната й характеристика", като т. 4 и т. 10 по никакъв начин не се съотнасят към описаното в заповедта, а що се касае до т. 6 - "следи и изисква от консуматорите своевременно регистриране на новите инсталации, узаконяването им с разрешителни и сключване на договори за водопотребление и отпадни води, както и изисква своевременно актуализиране на партидите и сключените договори", то в с.з. на 12.12.22 г. процесуалният представител на работодателя уточнил, че обектът на "Бревис" е бил присъединен към мрежата през ноември 2021 г. като още през м.декември е следвало да бъде открита партида и сключен договор и в тази връзка служителката не е извършила вменения й като задължение контрол, изразяващ се в това да уведоми евентуално управителя на дружеството с рапорт или докладна записка за спорния въпрос. Според съда остава открит въпросът дали към този момент действително обектът е бил присъединен към водопроводната мрежа и било ли е известно това обстоятелство на ищцата към същия момент. Прието е, че в тежест на дисциплинарния орган е да установи това, а то не е установено по делото. Приел е, че от разпита на свидетелите пред двете съдебни инстанции не би могъл да се направи положителен извод за тези обстоятелства. Служителката твърди, че не знае кой и кога е поставил водомера, но е бил длъжен първо да поиска документи за откриване на партида и сключване на договор. Съдът е приел, че в глава Осма от Общите условия /ОУ/ за предоставяне на услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" - [населено място], реда за откриване, промяна и закриване на партида е разписан начинът и действията, които следва да се предприемат за откриване на нова партида. Съгласно чл. 59, ал. 2 ОУ, партидата се открива след подадено заявление от съответното физическо или юридическо лице, а според ал. 6 на същата разпоредба, ВиК операторът стартира процедура за служебно откриване на партида при въвеждане в експлоатация на нова сграда. Прието е, че в случая не става ясно дали наказанието е наложено за съществуващ обект или за нова сграда, но и в двата случая липсват доказателства за извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата. Според съда в случай че се касае за съществуващ обект, безспорно при подадено от "Бревис" ООД заявление на 25.08.2022 г., не може да се вмени във вина на служителката обстоятелството, че в периода м.януари - м.август 2022 г. не е открила партида на същото. В случай че се касае за нова сграда, то видно от представеното по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 17, същото е издадено на 30.08.2022 г. Посочено е, че няма спор, а и от представените доказателства е видно, че договорът е сключен и партидата е открита в деня на подаване на заявлението. Приел е, че данни за ощетяване на работодателя също липсват по делото, предвид обстоятелството, че отчетените количества вода са заплатени. Липсват и данни за нарушения, касаещи ощетяване на граждани, а и такива изрично не се сочат от работодателя в атакуваната заповед. Не се сочат и мотиви относно посочените "други тежки нарушения на трудовата дисциплина". Липсват и доказателства, установяващи ищцата със свои действия да е навредила на доброто име на работодателя, или такива да са довели пряко или косвено до финансови загуби за него. Въззивният съд е счел, че поради така изложеното първоинстанционният съд правилно е стигнал до извода, че не е осъществен съставът на тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4, 5 и 7 КТ. Изрично е посочено, че ангажираните свидетелски показания пред въззивната инстанция не променят горните изводи, че по делото липсват доказателства, установяващи ищцата да е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Допълнено е още, че разпитаният пред ОС-Силистра свидетел П. Б. - технически ръководител във ВиК, район Д., както и пряк ръководител на Д. Я., заявява, че не е бил уведомен от последната, че фирма "Бревис" не си е открила партида и не е сключила договор с ВиК, а през м. януари 2022 г. е бил уведомен за това от З. Х. - "отчетник измервателни уреди" и отговаряща за района, че клиентът, който реално е присъединен към водопроводната мрежа, си иска фактурата за заплащане за изразходеното водно количество. Заявява, че Д. Я., като длъжностно лице и като организатор инкасо, е задължена по Наредба № 4 към Закона за присъединяването, да сключи предварителен договор за присъединяване и след сключване на такъв договор да се направи монтаж на водомерен възел, за което се издава протокол за монтиран водомерен възел. Свидетелят заявява също, че реално там има монтиран водомерен възел, който работи и отчита изразходено количество вода, но то не е инкасирано, не е платено, не е фактурирано и реално няма никакъв договор с ВиК. Заявява също, че когато са започнали да се изискват от дружеството фактурите за неплатени води, той лично устно е уведомил Д. Я. и е направил за това писмен рапорт до управителя на дружеството, което му е вменено като задължение. Споделя, че не му е известно последният да е предприел конкретни мерки спрямо това, но най-вероятно е предприел мерки спрямо Я., след като е отстранена от работа. Обяснява, че чисто технологично поставянето на водомер и сключването на договор се извършва като съответното лице подаде заявление за присъединяване към водопроводната мрежа и откриване на партида към ВиК, като в случая такова заявление е подадено от дружеството, след което се насрочва проучване на обекта, което също е направено от тях по законовия ред, като след преминаване на процедура по проучване при налично строително разрешение, а такова в случая има, се пуска заповед за присъединяване. На въпроса на адвоката на ищцата дали е възможно началник инкасо, каквато е била Д. Я., да предприеме по собствена инициатива цялата тази процедура, той отговаря, че процедурата по сключване на договор е нейно задължение, а до сключването му тя няма задължение, като техникът във ВиК подава заявление към нея, че е направено присъединяване и именно по този начин тя разбира, че трябва да сключи договор със съответното лице. На свидетеля не му е известно дали в случая техникът е подал такова заявление към ищцата. Заявява, че по закон техническият ръководител разпорежда извършването на монтажната услуга и той трябва да уведоми ръководителя инкасо за това. Обяснява, че след като се монтира водомерът задължително се издава протокол за монтаж на водомер. Същевременно заявява, че по принцип преди тази процедура, за да бъде монтиран водомерът, задължително трябва да има сключен договор и на базата на този договор започва цялата тази процедура, като в случая не е ясно защо е монтиран водомерът преди да е сключен договор. Прието е, че св. З. Х., отчетник на измервателни уреди, на която пряк началник е била ищцата, заявява, че през месец март 2022 г. е била в отпуск и когато се е върнала на работа през м. април, е предприела инкасиране. Самата фирма "Бревис" е започнала да изисква от нея фактура и така тя е установила, че има поставен водомер, който не се отчита, след което е уведомила устно всички началници, вкл. началник инкасо и началник отклонения, че има поставен водомер, за който няма открита партида. Заявява също, че през м. март, когато е била в отпуск, самата проектантка й е звъняла и я попитала фирма "Бревис" колко водомера имат, а тя отговорила, че фирмата има пет водомера и сега ще бъде шестият, който е на направеното от ВиК отклонение по проект на фирмата. Свидетелката споделя, че не е ходила да засича този водомер, защото не е заведен в таблета й, а за да се въведе в него трябва да има сключен нов договор за него. Заявява, че не знае дали и кога "Бревис" са подали заявление за този водомер, но многократно е казвала на всички началници, че има поставен водомер - на И. Д., Д. Я., Д. Г., които са все ръководители и всяка сутрин се събират на оперативка, където решават в този ден къде ще се правят отклонения и къде ще отиват работниците, като пишат работни карти на всеки работник. За сключването на договора с ВиК пояснява, че представител на самата фирма идва при началник инкасо и последният сключва договор с фирмата. Прието е, че по делото липсват доказателства, установяващи представител на фирмата да е предприемал някакви действия пред ищцата преди подаване на заявлението на 25.08.2022 г. Посочено е, че св. Х. заявява, че през април месец лично се е обадила на Д. Г. къде е монтиран водомерът, за да го намерят, защото фирма "Бревис" е много голяма фирма, над 10 дка площ може би, и има 5-6 водомера. Заявява също така, че не й е известно освен Д. Я. някой друг от началниците да е уволнен за това нещо или да му е търсена отговорност за това. Съдът е приел, че и двамата разпитани свидетели не сочат конкретни нарушения на трудови задължения на уволнената служителка, водещи до сериозни нарушения на трудовата дисциплина, както и злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието. Съдът е приел, че по делото не са ангажирани от работодателя безспорни доказателства, установяващи посочените в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата и поради това уволнението й е незаконно, съответно заповед № 32/30.09.2022 г. на управителя на „В и К”Силистра подлежи на отмяна, в какъвто смисъл са и изводите на районния съд. Поради основателност на основния иск, въззивният съд е счел, че следва да се уважат и другите обусловени от него искове - за възстановяване на ищцата на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Размерът на последното получено от ищцата брутно трудово възнаграждение, според представените доказателства, е 1 394.73 лева. Прието е, че РС-Силистра правилно е присъдил обезщетение в размер на 3 296.66 лева - при среднодневно трудово възнаграждение в размер на 63.40 лева и период от 30.09.2022 г. /датата на уволнението/, до 12.12.2022 г. /датата на последното съдебно заседание/. Ответникът не е оспорил както размера на брутното трудово възнаграждение на Я., така и обстоятелството, че последната е останала без работа вследствие на уволнението. Прието е, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва след предявяването на исковете 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. По правните въпроси: Съдът намира, че в изложението на жалбоподателя-ответник не се съдържа ясно формулиран правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. От жалбоподателя са изложени многобройни доводи за неправилност на въззивното решение, които не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. В изложението жалбоподателят мотивира доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд. Сочи, че работодателят е спазил изискванията на чл.192,ал.1 КТ, на чл.193,ал.1 и чл.195, ал.1 КТ – заповедта за уволнение е издадена от работодателя, изискани са писмени обяснения от ищцата преди издаване на атакуваната заповед, последната е мотивирана. Изложени са доводи за извършено дисциплинарно нарушение от ищцата, че същата е нарушила служебните си задължения, че дисциплинарното нарушение е тежко по смисъла на чл.189,ал.1 КТ. Според практиката на ВКС, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи жалбоподателят, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното определение. Като съобразява тази практика съдът намира, че в изложението на жалбоподателя не е формулиран правен въпрос, който е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по всеки от предявените искове. Доводите по правилността на въззивното решение не представляват правни въпроси. За да е правен въпросът същият трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд преценява дали соченият от жалбоподателя правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши, само ако същият бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. В случая жалбоподателят не е формулирал правен въпрос и не е обосновал нито едно от допълнителните основания по чл.280,ал1,т.12 и т.3 ГПК. Поради това касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Силистра не следва да се допусне. Не се установява основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, който се установява само от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия от съда и страните, и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem“, т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение на Окръжен съд Силистра, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Предвид изхода на спора в полза на ответника по жалбата - Д. Г. Я., следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 936 лв.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение