Определение № 779 от 12.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 341 от 28.02.2018 г. по в. гр. д. № 67/2018 г. на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 4641 от 14.11.2017 г. по гр. д. № 4404/2017 г. на Варненски районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. И. Г. от [населено място] против [фирма], [населено място], при условията на солидарност с [фирма], [населено място], обективно съединени искове по чл. 242, ал. 1 КТ, вр. чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: 4 435.92 щатски долара, съставляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо по трудов договор от 25.04.2015 г. за периода от месец април 2015 г. до месец юли 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 191.40 щатски долара; 1700.00 щатски долара, съставляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение, дължимо по трудов договор от 13.10.2015 г. за периода от месец октомври 2015 г. до месец ноември 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 73.34 щатски долара; 135.00 щатски долара, съставляващи неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 5.82 щатски долара за периода от 01.01.2016 г. до 03.06.2016 г. С първоинстанционното решение № 4641 от 14.11.2017 г. по гр. д. № 4404/2017 г. на Варненски районен съд така предявените искове са били уважени срещу първия ответник [фирма]. В тази му част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Във въззивното решение е прието за установено, че на 06.01.2012 г. между „И. т.“ С.А., М. острови, като корабособственик на моторен кораб „Батя“, и втория ответник по делото - [фирма], като беърбоут чартьор, е бил сключен договор за стандартен беърбоут чартър, по силата на който корабособственикът е предоставил на беърбоут чартьора пълни права на владение и контрол върху кораба за период от пет години. С договор за стандартен беърбоут чартър от 07.05.2013 г. моторен кораб „Батя“, с флаг България, е бил предоставен под наем от [фирма] на „Ш. л.“ С.А. - М. острови като подбеърбоут чартьор за периода от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г. На 07.05.2013 г. „Ш. л.“ С.А. е сключило с [фирма] (първия ответник по делото) договор за мениджмънт на моторен кораб „Батя“ със срок до 07.05.2016 г. Прието е, че [фирма] е назначило екипаж на моторен кораб „Батя” за сметка на „Ш. л.“ С.А., което дружество е имало качество на беърбоут чартьор (корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 К.) към момента на сключване на трудовия договор с ищеца, както и през процесния период. Прието е, че към датата на сключване на договора за беърбоут чартър между [фирма] и „Ш. лоджистик“ С.А. не са съществували валидни задължения по отношение на ищеца, които да обусловят солидарната отговорност на първия беърбоут чартьор съгласно чл. 123а КТ, тъй като същият не е имал качеството работодател; че за ответника [фирма] не са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения на основание 199ж от Кодекса за търговското корабоплаване (К.), нито отговорността му може да бъде ангажирана и по реда на чл. 199з К., който урежда отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени от технически неизправности на кораба. По тези съображения, Варненският окръжен съдът е отхвърлил като неоснователни исковете за солидарното осъждане на [фирма] ведно с [фирма], сключил трудовите договори за сметка на корабопритежателя „Ш. л.“ С.А. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от М. И. Г.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): обхваща ли установената в разпоредбата на чл. 199з К. отговорност на беърбоут чартьора пред трети лица и отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения и какви са правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, на договор, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 К. и корабът е плавал под българско знаме. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, тъй като същият е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Въпросът обхваща ли установената в разпоредбата на чл. 199з К. отговорност на беърбоут чартьора пред трети лица и отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения не е обуславящ изхода на делото. За да отхвърли иска срещу ответника [фирма], въззивният съд е приел, че през процесния период (2015 г.) ответното дружество не е имало качеството на корабопритежател на моторен кораб „Батя”, поради което не следва да отговоря за вземания по трудови правоотношения с екипажа на кораба. Както разходите по експлоатация на кораба, в т.ч. възнаграждението на екипажа на кораба (чл. 199ж К.), така и вредите, възникнали във връзка с тази експлоатация (чл. 199з К.) са за сметка на наемателя (беърбоут чартьора). Доколкото е прието, че ответникът не е имал качеството на наемател, въпросът какво включват вредите по чл. 199з К. няма отношение към изхода на спора. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 К. и корабът е плавал под българско знаме е основателен. Въпросът е обуславящ изхода на делото, не е намерил разрешение в установената съдебна практика и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Основание за допускане на касационно обжалване дава и въпросът длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните. Съгласно установената практиката на Върховния касационен съд, във въззивното решение съдът е длъжен да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, в т.ч. доводите кои доказателства са относими към спора и кои факти приема за установени въз основа на тези доказателства. Изводът, че в процесния период през 2015 г. наемател (беърбоут чартьор) на моторен кораб „Батя” не е ответникът [фирма], а трето неучастващо по делото лице – „Ш. Л.” С.А., съдът е формирал въз основа на доказателствата, че договорът му като подбеърбоут чартьор е вписан в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър, при Изпълнителна агенция „Морска администрация” за периода от 07.03.2013 г. до 07.05.2016 г.; че „Ш. Л.” С.А. е сключило договора за мениджмънт и е изплащало мениджърско възнаграждение на ответника [фирма] (в изпълнение на който е сключено трудовият договор с ищеца). Съдът е формирал тези изводи без да обсъди въведените с въззивната жалба доводи, че в корабния дневник е вписано наименование на корабособственика [фирма]; че корабът е плавал под български флаг, както и че вписването в Регистъра на корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър, на договора с „Ш. Л.” С.А. е в нарушение на българското законодателство, поради което не е породило правно действие. Не е обсъдил и представените в подкрепа на тези доводи доказателства. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед предмета на делото – трудов спор за неизплатени от работодателя възнаграждения, касаторът ищец не дължи внасяне на държавна такса. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение