Определение № 4726 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. Т., чрез адв. Б. П., против въззивно решение № 16/23.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 499/2023 г. на Окръжен съд - Смолян, с което е потвърдено решение № 383/23.10.2023 г. по гр. д. № 461/2023 г. на Районен съд - Смолян, с което са отхвърлени предявените от А. А. Т. срещу „Южноцентрално Държавно Предприятие“ – ДП гр. Смолян искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225 КТ за отмяна на заповед № 3-01-128/20.03.2023 г. на директора на „Южноцентрално Държавно Предприятие“ – ДП гр. Смолян и наложеното с нея дисциплинарно наказание „уволнение“; за възстановяване на А. А. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт“ в „Южноцентрално Държавно Предприятие“ – ДП гр. Смолян, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа – за периода от 21.03.2023 г. до 02.04.2023 г. обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1917,61 лева и за периода от 03.04.2023 г. до 02.09.2023 г. обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 4692,73 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 17.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени съдебно-деловодни разноски. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните три правни въпроси: 1. „С оглед спазване на сроковете за налагане на дисциплинарните наказания съгласно чл. 194 от Кодекса на труда следва ли работодателят да извърши самостоятелна проверка на изложените в постъпил сигнал обстоятелства, имайки необходимите ресурси за това, когато сигналът съдържа достатъчно данни за извършеното нарушение относно субект, период, вид действие извън финансови нарушения, за които следва да се извърши специализиран одит, или да се обърне към трето лице, от което се чака продължително време справка за обстоятелства, които работодателят сам може да установи?“; 2. „Следва ли заповедта за уволнение да препраща към таблици, справки, приложения, които не носят белезите на документ, и същата да се базира в мотивната си част на тях с оглед спазване на разпоредбата на чл. 195 от КТ?“; 3. „Следва ли съдържанието в тези таблици, справки, приложения да бъде изписано на разбираем език какво точно се е случило и представлява ли нарушение на трудовата дисциплина, или чрез компютърна експертиза, впоследствие, допълнително в процеса с помощни средства, както е в настоящия случай, да се изяснява тяхното съдържание, тъй като те са неясни и неразбираеми, с оглед спазване на разпоредбата на чл. 195 КТ? Следва ли в заповедта за уволнение мотивите за уволнението, относими към съответното правно основание, да се съдържат в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а не да се допълват или конкретизират от работодателя при оспорване законността на уволнението впоследствие в процеса с оглед спазване на разпоредбата на чл. 195 от КТ и липсата на мотиви в уволнителната заповед за основанията неизпълнение на трудови задължение; неспазване на работното време; неуплътняване на работното време; злоупотреба с доверието на предприятието? Следва ли съдържанието в тези таблици, справки, приложения да бъде изписано само на български език, който е официалният език в България съгласно Конституцията на Република България, независимо от обстоятелството, че обичайно данните в IТ областта се изписват на английски език? Следва ли да се приемат за прецизно издадени таблици, справки, приложения, към които препраща заповедта за уволнение, които съдържат празни редове с оглед на обстоятелството, изяснено впоследствие в процеса, че липсва превод, с оглед спазване на разпоредбата на чл. 195 от КТ?“; 4. „Следва ли съдът да изследва характера на работата на ищцата, която е работела на длъжност юрисконсулт, и доколко изпълнението на тази длъжност и неизпълнението според работодателя на трудовите задължения се отразява неблагоприятно върху работодателя?“ и 5. „Счита ли се за система от нарушения поредица от извършени действия, които се установят за извършени като нарушения на трудовата дисциплина от работодателя в един момент всички с оглед противоречие с практиката на ВКС, че система от нарушения е налице, когато в рамките на една календарна година има установени две или три нарушения на трудовата дисциплина по съответния ред, като не е задължително за тези нарушения да е наложено дисциплинарно наказание, важно е да не е изтекъл срокът за това?“. Сочи, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, вторият е решен в противоречие с решение № 17/14.09.2022 г. по гр. д. № 1926/2021 г. на ВКС, IV г. о., а четвъртият с решение № 17/30.01.2019 г. по гр. д. № 2293/2018 г. на ВКС, IV г. о. и цитираните в него решения на ВКС. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Южноцентрално Държавно Предприятие“ – ДП гр. Смолян, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. С атакуваната заповед № 3-01-128/20.03.2023 г. на директора на „Южноцентрално Държавно Предприятие“ – ДП гр. Смолян на ищцата А. А. Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 188 т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина и чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1-во КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, във вр. с чл. 187, ал. 1, предл. 4-то – неуплътняване на работното време, чл. 187, т. 8, предл. 1-во КТ – злоупотреба с доверието на предприятието и т. 10, предл. 2-ро КТ – неизпълнение на трудови задължения и спазване на работното време, на длъжност „юрисконсулт“ в „Южноцентрално Държавно Предприятие“ – ДП гр. Смолян. Въззивният съд е приел уволнението на ищцата за законосъобразно,поради следното: 1. Процесната заповед е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като ответникът е посочил нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Вменяваните нарушения са описани много конкретно по дати и по часове /часови диапозон съгласно приложения от № 1 до № 7 включително към заповедта/ и като фактически състав – действията на ищцата – действия в ЦАИС ЕОП от името на „ВиК“ ЕООД по цитираните в заповедта обществени поръчки. Посочени са също така обстоятелствата, които според работодателя квалифицират тези действия като нарушения на трудовата дисциплина – по време на установеното й за „Южноцентрално Държавно Предприятие“ – ДП гр. Смолян работно време съгласно правилника за вътрешния трудов ред; с предоставените й за служебно ползване ресурси на предприятието /персонален компютър и интернет достъп/. Освен това, по вменяваните нарушения по т. 2 и т. 3 са посочени и изготвените от ищцата при горепосочените обстоятелства документи за „ВиК“ ЕООД като възложител на обществени поръчки. В заповедта са изложени мотиви защо работодателят квалифицира нарушенията на трудовата дисциплина от ищцата като системни. Посочени са обществените поръчки, по които ищцата е участвала и в комисии по класиране на постъпилите оферти; посочено е, че за тези действия от името на „ВиК“ ЕООД ищцата е получила финансова облага. В заповедта за уволнение е посочено изброените фактически обстоятелства какви нарушения на трудовата дисциплина съставляват както като описание на нарушението, така и като текст от КТ. В заповедта за уволнение са описани и документите, неразделна част от заповедта, към които се препраща при описание за всяко от нарушението, съставляващи таблици с извършени действия в ЦАИС ЕОП за всяка от седемте обществени поръчки, както и таблица с превод на действията от английски на български език като приложение № 8; 2. При издаване на оспорваната заповед са спазени и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, като в искането от 13.03.2023 г. за даване на писмени обяснения детайлно са описани обстоятелствата, относно които работодателят изисква писмени обяснения, както изявление на работодателя, че смята описаните действия за нарушения на трудовата дисциплина;3. Спазен е двумесечния срок по чл. 194 КТ,защото получаването на сигнал срещу ищцата на 07.11.2022 г. не е начало на двумесечния срок от чл. 194 КТ, доколкото във връзка с този сигнал работодателят е следвало да извърши проверка и да изиска информация от други органи. С постъпването на 24.01.2023 г. на информацията от Агенция по обществени поръчки – справка от ЦАИС ЕОП е започнал да тече двумесечния срок по чл. 194 ал. 1 КТ, който не е изтекъл към датата на издаване на заповедта – 20.03.2023 г.; 4. Налице е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 1, предл. 4-то КТ – неуплътняване на работното време, доколкото на посочените дати и в посочените часове, в рамките на установеното и от вътрешния правилник работно време, ищцата е извършвала действия не за работодателя-ответник, а за друго лице. Според разпоредбата на чл. 126, ал. 3 КТ при изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа. Несъмнено в случая ищцата, извършвайки в работно време и със служебен ресурс дейност в полза на друго лице, е злоупотребила с доверието на работодателя, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8, предл. първо КТ. Според допълнителното заключение на компютърната експертиза ищцата е извършвала действия в ЦАИС ЕОП за „ВиК“ ЕООД общо 21 календарни дни, общият брой на действията е 304, а общото минимално време е 11:48:42 часа,като се има предвид, че вещото лице не е начислило време в 6 дни. Така посочените цифрови изражения на дейността на ищцата в полза на „ВиК“ ЕООД, макар и във възможно най-ниските им стойности, опровергават доводите й, че се касае за малозначителност на нарушението. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. По първия въпрос за спазването на срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194, ал. 1 КТ е налице утвърдена практика на ВКС/например решение № 256/18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ВКС, ІV г. о./,според която „откриване на нарушението”, по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т. е. от установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника или служителя. Именно на тази практика се е позовал въззивният съд и я е приложил, поради което въпросът макар и да е обуславящ и да отговаря на изискването за обща предпоставка за допускане на касационно обжалване чл. 280, ал. 1 ГПК, не отговаря на специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият въпрос е относим,но е произнесен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС/ решение № 78/11.04.2018 г. по гр. д. № 1835/2017 г. на ВКС, IV г. о. и др./,поради което не се разкрива соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Трайно се приема, че заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му, така. Останалите правни въпроси са твърде общо поставени и не кореспондират със съдържанието на мотивите на въззивния съд. Следва да се посочи, че по делото е прието за установено, че представените таблици, неразделна част от атакуваната заповед, са написани на ясен и разбираем език, придружени са с превод на действията от английски на български език. Ищцата не оспорва, че е извършвала действия за „ВиК“ ЕООД в работно време, на работното си място при ответника и с предоставения й от последния служебен лаптоп. Заявила е това и в дадените от нея писмени обяснения. Нарушенията на трудовата дисциплина са извършвани през един доста дълъг период от време - от 26.07.2022 г. до 04.11.2022 г., т. е., не се касае за еднократно, инцидентно извършено действие, а за системно извършени нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. На ищцата е вменено и извършване на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 предл. 1-во КТ – злоупотреба с доверието на предприятието, което е нарушение по смисъла на чл. 190 т. 4 КТ. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като липсват доказателства за действително направени такива - заплатено по банков път възнаграждение на адвокат С. М. за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.