Определение № 3016 от 11.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 938/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Ракитин - 1969“- [населено място], чрез адв. В. В., срещу решение № 559/ 19.12.2024 г., постановено по възз. гр. д. № 776/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, в частта, с която след частично потвърждаване и отмяна на решение № 1030/23.07.2024 г. по гр. д. № 1651/2024 г. на Районен съд – Плевен, касаторът е осъден да заплати на Ч. Х. Л., както следва: 1) на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата 9 483 лв. - обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 395 лв. - обезщетение за неизползвани 5 дни платен годишен отпуск за календарната 2023 г.; със законната лихва върху посочените суми, считано от 25.03.2024 г. до окончателното им изплащане. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпроса - „В изборно, приравнено на трудово правоотношение ли е председател на читалище?“. Ответникът по жалбата Ч. Л., представляван от адв. П. К., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима за разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска по чл. 224, ал.1 КТ – за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. в предявения размер от 969,17 лв. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, за този вид искове минималният праг за достъп до касационен контрол е цена на претенцията над 5 000 лв. В случая, искът е с цена под посочения размер, поради което касационната жалба в тази си част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В останалата част, имаща за предмет иска по чл. 222, ал. 3 КТ, жалбата е процесуално допустима. По предпоставките за допускане на касационния контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да приеме, че искът по чл. 222, ал. 3 КТ е основателен и доказан за сумата от 9 483 лв., въззивният съд е посочил, че съгласно цитираната норма, при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е придобил при същия работодател 10 години трудов стаж през последните 20 години. С разпореждане от 05.11.2020 г. на ТП на НОИ – Плевен на Ч. Л. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 29.09.2020 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1, ал. 2 КСО, поради навършени 64 г. и 3 м. Установено е, че ищецът е работил при ответника на различни длъжности от 05.10.1989 г. и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е имал повече от 30 години непрекъснат трудов стаж. Приетата по делото съдено-счетоводна експертиза е дала заключение, че при база за изчисление - 1 580,50 лв. брутно трудово възнаграждение на ищеца за м. май 2023 г., обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ възлиза на сумата 9 483 лева и в този размер е приета за основателна и доказана претенцията на Л.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Формулираният в изложението въпрос е зададен общо, а не в контекста на конкретни правни разрешения на въззивния съд, поради което не обуславя допускането на касационния контрол. Съгласно приетото по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Досежно цитираното в изложението основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът не е изложил никакви доводи и аргументация, според посоченото в мотивите по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. Извън това следва да се посочи, че в практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че съгласно чл. 83, ал. 1 КТ длъжностите по трудово правоотношение, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на Министерски съвет или в устав. Уредбата на избора, като едно от основанията за възникване на трудово правоотношение се съдържа в чл. 83 - 88 КТ и се прилага субсидиарно, само доколкото в съответния закон, акт на Министерски съвет или устав на организацията не е предвидено друго (арг. от чл. 88, ал. 2 КТ). Изборът е самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение и е налице тогава, когато въз основа на него съответното лице заема платена длъжност. Правоотношението за заемане на длъжността в резултат на избор е винаги срочно и възниква от момента на обявяване кандидата за избран, а не в резултат на трудов договор и е без значение дали такъв е офомен писмено, или не. Дори да са го нарекли трудов договор, то не писменото им съгласие е източник на правата и задълженията между тях. Правоотношението е възникнало от момента на обявяване на съответния кандидат за избран, а всички други писмени съглашения между страните имат значение на споразумение по чл. 107 от КТ. Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява с решение на избирателното тяло (чл. 339, ал. 2 КТ) при специфичните условия на чл. 337, изр. 1 и чл. 338 от КТ, но може да бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора (вж. – решение № 456/31.10.2011 г. по гр. д. № 436/2011 г., IV г. о., решение № 93/03.07.2015 г. по гр. д. № 5507/2014 г., III г. о., решение № 248/10.11.2014 г. по гр. д. № 2248/2014 г., III г. о., решение № 408/ 26.07.2010 г. по гр. д. № 168/2009 г., III г. о. на ВКС и др.). В случая, въззивният съд е посочил, че между страните безспорно е съществувало трудово правоотношение, като в периода 2020 г. – 2023 г. то е било за изборната длъжност „председател“ на НЧ „Ракитин“. Към датата на прекратяване на изборното правоотношение за длъжността „председател“, респ. - на трудовия договор за същата, ищецът е имал придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При тези данни, крайния извод на въззивната инстанция, че е осъществен фактическият състав на чл. 222, ал. 3 КТ не противоречи на смисъла и съдържанието на приложимата норма, както и на цитираната по-горе практика на ВКС. Ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски за касационното производство, което е основателно и доказано за сумата 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение