Определение № 50041 от 02.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1956/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. И. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу въззивно решение №257 от 07.12.2021г., постановено по в.гр.д.№688/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е потвърдено решение от 24.06.2021г. по гр.д.№193/2020г. на Районен съд-Пазарджик, за отхвърленяне на предявените от М. И. М. срещу „Асарел-Медет“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба „Асарел-Медет“ АД, представлявано от изпълнителния директор инж.Н., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от М. И. М. срещу „Асарел Медет“ АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му със заповед №7/15.01.2020г. на изпълнителния директор на „Асарел-Медет“ АД на основание чл.325, ал.1, т.2, предл.1 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператир, вулканизация каучукови изделия“ към отдел“Ремонт рудник и ЦРБ“; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Установено е, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност “машинен оператор, вулканизация каучукови изделия“ към отдел“Ремонт рудник и ЦРБ“. Със Заповед № 46/13.08.2018г. на изпълнителния директор на „Асарел–Медет“ АД трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради наложено дисциплинарно уволнение. Ищецът е оспорил пред съда законността на уволнението, извършено със заповед №46/13.08.2018г., като е предявил два иска: иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна /чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ/; иск за заплащане на обезщетение за времето,през което работникът е останал без работа в резултат на незаконното уволнение /чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 КТ/. С влязло в сила решение на Окръжен съд Пазарджик от 20. 11. 2019г. уволнението на ищеца със заповед №46/13.8.2018г. е признато за незаконно и е отменено. На ищеца е присъдено обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение. С покана от 08. 01. 2020г. до работодателя ищецът е поискал да бъде допуснат до работа за да изпълнява трудовите си задължения преди уволнението. С писмо от 16. 01. 2020г. работодателя е отговорил на ищеца, че не може да го допусне да изпълнява трудовите си задължения преди уволнението,тъй като ищеца не е предявил иск за възстановяване на заеманата длъжност преди уволнението, поради което и няма решение на съда за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Със Заповед № 6 /15. 01.2020г. на основание влязлото в сила решение на Окръжен съд-Пазарджик, работодателят е: отменил уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 46/ 13. 08. 2018г.; на основание чл. 354 ал. 1т. 1 КТ е зачел за трудов стаж времето от датата на уволнението до датата на влизане в сила на решението на районния съд; на основание чл. 346 от КТ е вписал отмяната на уволнението в трудовата книжка на ищеца; уредил е осигурителните отношения с ищеца за времето от датата на уволнението до неговата отмяна. Със Заповед № 7 /15. 01.2020г. ,на основание чл. 325 ал. 1 т. 2, предл.1 КТ и на основание влязлото в сила решение на Окръжен съд -Пазарджик на 20. 11. 2019г., работодателя е обявил за прекратено трудовото правоотношение с ищеца,считано от 20. 11. 2019г. Законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотншение с тази заповед се оспорва от ищеца по реда на чл. 344 КТ. Въззивният съд е посочил, че в исковата молба се твърди ,че уволнението е незаконосъобразно, тъй като ищеца се е явил ,за да заеме длъжността, от която е уволнен,но незаконно не е бил допуснат до работа от работодателя .В исковата молба се твърди,че в срока по чл. 345 ал. 1 от КТ работника се е явил в предприятието и е поискал да заема длъжността ,от която е уволнен, но му е отказано от работодателя. Това е основното възражение, което е направено в исковата молба с изложени мотиви към възражението. Въззивният съд е изложил съображения, че защитата от незаконно уволнение е уредена в КТ чрез предявяване на три иска, които са посочени в текста на чл. 344 ал. 1 КТ; че първите два иска са за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност; че по своята правна природа тези два иска са конститутивни /преобразуващи/ искове; че чрез тези два иска работника или служителя упражнява субективното си потестативно /преобразуващо/ право да поиска от съда или от работодателя да отмени уволнението като незаконно и да възстанови работника или служителя на заеманата преди уволнението длъжност; третият иск е осъдителен за заплащане на обезщетение за времето ,през което работника или служителя е останал без работа в резултат на незаконното уволнение. Съдът е посочи, че според трайно установената съдебна практика и правна доктрина / ТР № 2/ 23. 10. 2012г. по т. д. № 2/2012г. на ОСГК на ВКС; ТР № 1/ 12. 05. 2015г. по т. д. № 1/2014г. на ОСГК на ВКС ;Коментар на КТ – стр. 1018-1019/ ,ако работникът или служителят не предяви иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, той не може да бъде възстановен. Уважаването на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно не е достатъчно условие за възстановяване на работника или служителя на длъжността преди уволнението. Необходимо е да бъде предявен от работника или служителя и уважен от съда и конститутивния иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Липсата на такъв иск и уважаването му от съда възпрепятства възстановяването. В случая е предявен от работника и уважен от съда само иск за отмяна на уволнението като незаконно, но не и предявен и уважен от съда конститутивен иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Искът за възстановяване на предишната работа е най-важното и най-същественото правно средство за защита срещу незаконното уволнение. Чрез неговото упражняване уволнения работник или служител иска връщане на работата, която е изпълнявал преди уволнението и която е загубил. С този иск се предявява правото на уволнения работник или служител да бъде възстановен на работата, която е изпълнявал преди уволнението. Искът за отмяна на уволнението като незаконно единствено установява и прогласява незаконноста на уволнението. Този иск обаче не може да възстанови прекратеното трудово правоотношение. Възстановяването на прекратеното трудово правоотношение в обема преди уволнението /за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и т. н./ се извършва чрез иска по чл. 344 ал. 1т. 2 КТ. Ако работникът или служителят не е предявил иск за възстановяване на работата, която е заемал преди уволнението, той не може да се завърне на същата работа. Въззивният съд е приел, че това автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение с този работник или служител. Съдът е приел, че със Заповед № 6 / 15. 01. 2020г. работодателя е признал /отменил/ уволнението като незаконно, на основание решението на Окръжен съд-Пазарджик, а с обжалваната заповед № 7/15. 01. 2020г. работодателят е констатирал прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца поради липсата на предявен иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Въззивният съд е приел, че в този смисъл трябва да се тълкува съдържанието на заповедта в частта, в която е записано,че се обявява за прекратено трудовото правоотношение с ищеца за изпълняваната длъжност преди уволнението, считано от влизане в сила на решението на окръжен съд Пазарджик. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК по въпросите: 1„Съществува ли за ищеца правен интерес от иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ в случай, че атакуваната заповед съдържа диспозитив само за налагане на дисциплинарно наказание, но не и диспозитив за прекратяване на трудовото правоотношение, каквото в случая е съдържанието на заповед №46/13.08.2018г. на изпълнителния директор на „Асарел–Медет“ АД, отменена от съда?“; 2 “Налице ли е правото на работника на бъде възстановен на предишната си работа, ако с последваща своя заповед /в случая заповед №6 от 15.01.2020г./ работодателят отмени изцяло заповедта си за налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 КТ –„уволнение“ /в случая със заповед №46 от 13.08.2018г./, макар и иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ да не е бил предявен?“, по които въпроси според касатора намя съдебна практика. Първият от поставените от касатора въпроси не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е стоял за разрешаване – ищецът не е релевирал доводи, че би бил недопустим иск по по чл.344, ал.1, т.2 КТ, ако би бил предявен за съвместно разглеждане с иска за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение. Що се отнася до правната квалификация на предявения иск, а именно за защита срещу незаконно уволнение по чл.344, ал.1, т.1 КТ, се е произнесъл съдът по предходния трудов спор с влязло в сила решение, с което е признато за незаконно и е отменено от съда дисциплинарното уволнение, извършено със заповед №46 от 13.08.2018г. на изпълнителния директор на „Асарел–Медет“ АД /а и видно от материалите по приложеното гр.д.№850/2018г. на Районен съд –Панагюрище по предходния трудов спор за ищеца също не е имало колебание относно правното основание на предявените искове, тъй като в исковата молба, подадена на 05.10.2018г. изрично е посочил, че предявява искове по чл.344, ал.1 и ал.3 КТ, която правна квалификация е възприета и от съда в доклада по делото, съдържащ правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, съгласно чл.146, ал.1, т.2 ГПК, в определение от 28.11.2018г./на л.64 от приложеното дело/. Що се отнася до допустимостта на предявяването с иковата молба на исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл.344,ал.1, т1-4 КТ за съединеното разглеждане в едно производство, няма колебание в съдебната практика и в правната доктрина, че то е допустимо. Няма пречка искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ да бъде предявен и в отделно производство, а не с исковата молба, с която предявява иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и да не поиска от съда съединяване на делата дори ако са налице предпоставките за това. По втория от поставените от касатора въпроси не е налице соченото от него допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 КТ, но не е аргументирал успешно поставените въпроси да е от значение за точното прилагане на закона, както и да е от значение за развитие на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това по поставения въпрос има формирана практика на ВКС, ненуждаеща се от промяна, вкл. посочената във въззивното решение, с която въззивното решение е съобразено. Въззивното решение е съобразено и с установената и ненуждаеща се от промяна съдебна практика по приложението на чл.344, ал.2 КТ относно възможността работодателят по своя инициатива /поради това, че сам е установил незаконността на уволнението/ сам да признае неговата незаконност и отмяната му, с настъпващите от това и други правни последици, вкл. възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност, стига работодателят да е направил това до предявяване на иск от работника или служителя пред съда /решение №447/2005г. на ВКС, ІІІг.о./; след предявяване на иска пред съда компетентността е на съда да реши отнесения пред наго спор. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.