Определение № 65 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3179/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Обжалвано е решение № 260069 от 08.03.2021 г. по в.гр.д. 3316/2020 г. на ОС – Стара Загора, с коeто са отхвърлени искове с правно онование чл.344, ал.1,т.1-3 КТ. Жалбоподателят - В. Г. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение е постановено при приложение на правните норми в противоречие с практиката на ВКС, както и че същото е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване. Формулирано е искане за отмяна на постановеното въззивно решение. Ответникът - Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител е представила писмен отговор на депозираната касационна жалба, в който са изложени съображения за недопускане на касационното обжалване и неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, е като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от В. П. искове по чл. 344, ал.1, т.1 – 3 КТ против община Стара Загора за признаване за незаконно извършеното със Заповед с № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на община Стара Загора уволнение поради наложено дисциплинарно наказание на основание чл.190, ал.1, т.4 и чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.126, т.7 и т.9, чл.187, ал.1, т.3, т.7 и т.8, чл.188 т.3 КТ, за възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност длъжността „експерт „Комуникации и информация“ в отдел при ответника – община Стара Загора и за заплащане обезщетение за оставането ѝ без работа в резултат на уволнението в размер на 11826 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на същата, както и направените от нея по делото разноски. По делото е установено, а и не е било спорно между страните, че въз основа на трудов договор № 4 – ПП от 08.02.2012 г. ищцата е била назначена на длъжност експерт „Комуникация и информация“ в областен информационен център – Стара Загора. Прието е, че със Заповед № 17 от 25.11.2019г. на Кмета на община Стара Загора на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190, ал.1, т.4 и чл.330 ал.2 т.6 във връзка с чл.126, т.7 и т.9, чл.187, ал.1, т.З, т.7 и т.8, чл.188 т.3 КТ. За да наложи дисциплинарното наказание кметът на община Стара Загора е приел, че е извършено от ищцата тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената по указания начин работа и нарушение на Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ, Процедурен наръчник и длъжностна характеристика, като в качеството си на служител на община Стара Загора е насочила клиент на Областния информационен център – Стара Загора към „двама колеги“, единият от които представила като „сериозен мой колега“, с което в нарушение на т.З и т.7 от Раздел III от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ, насочвайки клиента към „консултанти“ допуснала облагодетелстване на трети лица, което действие представлява нарушение на т.7 от Раздел II от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ и не спазила задължението си по т.2 и т.7 от Раздел II от Правилата за поведение на работното място на служителите на ОИЦ, според което служителите били задължени да осъществяват работата си в интерес на потребителите на услуги в ОИЦ и недопускане облагодетелстване на трети лица, като предоставила „контакти“ на „двама колеги“. Въззивният съд е приел, че в производството по издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение при налагане на дисциплинарно наказание уволнение не са допуснати нарушения на приложимите процесуални правила, тъй като заповедта е мотивирана, има изцяло изискуемото по закон съдържание по чл.195, ал.1 КТ и е спазено изискването визирано в разпоредбата на чл.193 КТ преди налагане на дисциплинарно наказание работодателят да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, като същите са изискани на 31.10.2019г. Установено е, че ищцата на датата 04.11.2019г. е дала подробни писмени обяснения във връзка с постъпила, станала основание за налагане на наказанието. Прието е за неоснователно възражението на ищцата, че описаното в заповедта нарушение не е конкретизирано като време на извършване, тъй като в същата подробно са описани действията на ищцата във връзка със сключен договор за предоставяне на консултантски услуги, като е посочена датата му – 26.11.2018г., което достатъчно индивидуализира периода на нарушението. Прието е, че дисциплинарното нарушение, описано в атакуваната пред първата инстанция заповед на кмета на общината е осъщественото като фактически състав от ищцата по делото. Посочва се, че от представения договор за консултантски услуги от 26.11.2018 г. сключен между „Сикс Брадърс“ ЕООД представлявано от В. П. и Р. Т. се установява, че е заплатена сумата в размер на 4100 лв. във връзка с изготвяне на проект, за който свидетелят П. е потърсил ищцата в качеството ѝ на длъжностно лице в община Стара Загора. При така установените обстоятелства по делото съдът е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ като неоснователни. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правно въпроси от значение за спора: когато дисциплинарното нарушение е осъществено в определени период от време, а спецификата на работата не позволява установяване на точен ден и час изпълнени ли са изискванията на чл.195 КТ, ноcноси ли отговорност работникът, ако при свои изявления, адресатът по вътрешни убеждения доразвива тези изявления и остава с по – разширени впечатления от изказаните изрази (обстоятелството, че изразът „колеги“ означава непременно работещи в същата месторабота, в случая община Стара Загора), носи ли отговорност работникът/служителят при препращане на потребител към трето лице, при което се сключва възмезден договор между потребителя и третото лице за изпълнение на дейности, за които потребителят е получил информация от работника, съгласно трудовите си задължения. Поддържа, че решението е недопустимо, постановено е в противоречие с практиката на ВКС и е очевидно неправилно. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Решението не е недопустимо, тъй като е постановено по недлежно предявен иск и между процесуално легитимирани страни. Твърдението на жалбоподателката, че фамилното и име е П., а не както посочено в решението Д. не съставлява обстоятелство, водещо до недопустимост на съдебния акт, още повече, че в своята искова молба самата жалбоподателка е посочила като свое фамилно име Д.. Ако е налице допусната в решението очевидна фактическа грешка, то нейното отстраняване става по реда на чл.248 ГПК, а не по пътя на касационното обжалване. В практиката на ВКС, споделена и в решение от 28.05.2013г. по гр.д.№726/2012г., трето г.о на ВКС е прието, че съгласно чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено, но не е необходимо тя да съдържа всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи (без да е необходимо удостоверяване на връчването на документите). В същия смисъл е и решение № 339/19.11.2012 г. по гр. д. № 1688/2011 г. III г. о. ВКС, с което е прието, че изискването за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение е изпълнено при наличието на данни за еднократност на наказанието, за преценка на срока по чл. 194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Настоящият съдебен състав споделя напълно изложеното в посочените решения становище. Изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание са изпълнени, когато нарушението е конкретизирано в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния контрол за законност на наложеното наказание, какъвто е конкретния случай. В практиката на ВКС се приема също така, че по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява точно и добросъвестно работата, за която се е уговорил, като обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално трудово правоотношение се определя от това, което работникът, респ. служителят е бил длъжен да извърши съгласно сключеният трудов договор, респективно отредените за съответната длъжност трудови функции, съгласно длъжностна характеристика. Приема се, че обект на дисциплинарното нарушение, като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение, което може да е разписано в длъжностна характеристика - това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина в този смисъл са разрешенията, дадени с казуалната практика на ВКС, обективирана в решение по гр. дело № 5838/2014 г. на ВКС и решение № 576 от 30.9.2010 г. по гр. дело № 700/2010 г. на ВКС и двете на IV – г.о., която се споделя от настоящия състав. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съответствие между тежестта на извършеното нарушение и тежестта на наложената наказание трябва да е налице и той е длъжен да го провери във всеки конкретен случай. По отношение на въпроса ноcноси ли отговорност работникът, ако при свои изявления, адресатът по вътрешни убеждения доразвива тези изявления и остава с по – разширени впечатления от изказаните изрази(обстоятелството, че изразът „колеги“ означава непременно работещи в същата месторабота, в случая [община], не е налице общо основание по смисъла на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и поради "очевидна неправилност" на въззивното решение. При селекцията на касационните жалби, извършвайки преценка на уредената в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставка за достъп до касационен контрол, ВКС трябва да тълкува и попълва с конкретно съдържание абстрактното правно понятие "очевидна неправилност" в съответствие с предоставените му от законодателя правомощия с оглед на конкретно дело. В случая решението е постановено при точно приложение на процесуалния и материален закон, приложими в конкретната хипотеза, а също така и при съблюдаване на установената трайна практика на ВКС по приложението на чл.190, ал.1, т.4 КТ. При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.8 и чл. 81 ГПК, жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответното юридическо лице, представлявано от юрисконсулт по делото, претендираните от последното разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба в размер на 100 лв. Предвид изложените съображения, съдът