Определение № 5393 от 25.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1920/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Х., чрез адв. Х. Д., против решение № 112/26.02.2025г. по в.гр.д.№ 112/25г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от касатора срещу Средно училище „Св. Климент Охридски“, [населено място], искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.2 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Касаторът Х. се позовава на всички основания по чл. 281, ал.1, т.3 ГПК, изтъквайки пространни доводи срещу приетото от въззивния съд, че извършеното от служителя е нарушение на трудовата дисциплина; че ищцата не е дискриминирана по личен признак и срещу преценката на въззивната инстанция по чл. 189, ал.1 КТ. В контекста на оплакванията по касационната жалба в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросите:1/за процесуалните задължения на въззивния съд когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК и допустимо ли е това, когато въззивният съд достига до различен краен извод по съществото на спора от първоинстанционния, както и за задълженията на въззивния съд като съд по съществото на спора да обсъди всички доказателства и защитните тези на страните и да отговори на свързаните с тях доводи и възражения, 2/ за значението на конкретните обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, вкл. последващото поведение на наказания, за преценката по чл. 189 КТ и 3/ допустимо ли е налагане на дисциплинарно наказание за нарушаване на държавен стандарт в образованието, без този държавен стандарт да е изрично посочен в заповедта за уволнение? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускането му до касационно обжалване, изтъквайки че въззивният съд е нарушил правилата на формалната логика, като е приел, че именно ищцата носи отговорност за продължаване договора с образователния медиатор К., както и за неосигуряване на отопление в кабинет за професионална подготовка в началото на годината. Насрещната страна по жалбата – ответникът „Средно училище „Св. Климент Охридски“, [населено място], чрез адв. Р. М., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба. За да се постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел и препратил към установената от първата инстанция фактическа обстановка, според която: Р. Х. била назначена с трудов договор №РД-04- 46/12.08.2019г., сключен с РУО [населено място] на основание чл.217 ал.2 от ЗПУО, на длъжност „директор“ на СУ„Св. Климент Охридски“ [населено място]. За времето от началото на м.март.2022г. до 31.12.2022г. била в отпуск по болест и съответно първият й работен ден след отсъствието бил на 03.01.2023г. За времето на нейното отсъствие за директор на училището била назначена П. С. О.. При завръщането си на работа Р. И. Х. прекратила със заповед №28/03.01.2023г. на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ ( поради изтичане на уговорения срок - 31.12.2022г.) трудовия договор на П. И. К., заемаща длъжността „образователен медиатор“ по финансирана и контролирана от Министерство на образованието програма „Подкрепа на образователни медиатори и социални работници“. От административния секретар на училището бил подготвен нов трудов договор за П. К., за същата длъжност, с №28/03.01.2023г., който страните след няколкократни поправки подписали. В тридневния срок по чл.63 ал.1 от КТ било изпратено уведомление по чл.62 от КТ до НАП и същото било регистрирано в системата с дата 05.01.2023г. Екземпляр от договора и от завереното уведомление от НАП били връчени на К. на 05.01.2023г. На 06.01.2023г. във връзка с празнуването на традиционния Богоявленски водосвет Р. И. Х. издала заповед № 96/06.01.2022г., с която определила за празника да бъдат превозени ученици от училището по приложен към заповедта списък, по маршрут: [населено място]-[населено място]-[населено място], като за ръководител на групата била определена Д. Е.Г.. С цитираната заповед било разрешено освен учениците и ръководителя на групата, да бъдат превозени и други желаещи граждани на [населено място]. От тази възможност се възползвали трима служители на [община], от които две майки на пътуващи в автобуса ученици. Началникът на РУО [населено място] издал заповед №РД 06-10/06.01.2023г. за извършване текуща проверка в СУ “Св.Климент Охридски“ [населено място] досежно организацията на образователния процес, присъствието на учениците в учебните часове и изпълнението на дадените методически указания от предходните проверки в училището.( няколко такива били извършени от РУО [населено място] в периода на отсъствие на Х.) За изпълнението на тази заповед били издадени констативни протоколи №КМД02-6/12.01.2023г., №КМД02-2/11.01.2023г. и №КМД02-1/11.01.2023г., като в тях били установени от проверяващите нарушения, относно: 1/ сключването на трудов договор №28/03.01.2023г. с П. И. К.; 2/ неправилно прекратяване на предходния срочен трудов договор с П. И. К.; 3/ допускането да бъдат превозени трима граждани с училищния автобус на 06.01.2023г. в нарушение на установеното в договора за предоставянето ползването му условие същият да се използва единствено за безплатен превоз на деца и ученици; 4/ неосигуряването на заместник на учителката Д. Е.Г. за провеждане на четвърти и пети учебен час по предмета „Машини във винопроизводството“ с учениците от XI клас - за времето на Богоявленския празник; 5/ неупражняване на контрол върху организацията на работата на учителя по практика Д. E.Г. на 09.01.2023г., която неправомерно сляла трети и четвърти учебен час по предмета „Технология на винопроизводството, СПП“ в XI клас, без да спазва изискванията за продължителност на часовете и за задължителна почивка между тях – междучасие; 6/ неупражняване на контрол върху организацията на работата на учителя по практика Д. E.Г. на 09.01.2023г., която провела горните учебни часове в неотоплената учебна база за провеждане на практическото обучение и 7/ неизпълнение на годишната норма за преподавателска работа по предмета „математика“ съобразно седмичното разписание в периода: 03.01.2023г.-06.01.2023г. За цитираните нарушения, възпроизведени обстоятелствено в мотивната част на заповед №РД 07-1/30.01.2023г. на началник на РУО [населено място], ищцата била уволнена дисциплинарно със същата заповед на основание чл.254 ал.2 от ЗПУО, чл.192 ал.2 и чл.195 ал.1 от КТ вр. чл.188 т.3, чл.190 ал.1 т.3 и т.7 и чл.187 т.3 предл.I, предл.II и т.10 предл.I и предл.IV от КТ. Според приетото в уволнителната заповед нарушението по пункт 1 е неспазване на трудовите задължения на ищцата по смисъла на чл.31 ал.1 т.2, т.4 и т.13 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.5 и т.20, изр.I от Раздел III, т.9 и т.11 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на средно училище и същото представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и II и т.10 предл.I и IV от КT; с нарушението по пункт 2 ищцата е допуснала неизпълнение на трудовите си задължения като директор по смисъла на чл.31 ал.1 т.2, т.15 от Наредба №15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2 и т.23 от Раздел III, т.11 от Раздел V и т.2 и т.5 от Раздел VI от длъжностна характеристика за длъжността „директор“ на средно училище, а с действията си е застрашила и изпълнението на НП „Подкрепа на образователните медиатори и социалните работници“ - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT; нарушението по пункт 3 е такова на трудовите задължения на ищцата по смисъла на чл.31 ал.1. т.2, т.4 и т.24 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.5 и т.34 от Раздел III, т.6, т.9 12 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT.; нарушението по пункт 4 представлява нарушение на трудовите задължения на директор по чл.31 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.10, т.15 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.3, т.5, т.23 от Раздел III т.1, т.2, т.9 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT; нарушението по пункт 5 представлява неизпълнение на основните трудови задължения на Р. Х. като директор на училище по чл.31 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.15 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.3, т.5, т.23 от Раздел III т.1, т.2, т.9, т.11 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT; нарушението по пункт 6 представлява неизпълнение на трудовите задължения на директора Р. Х. по чл.31 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.15, т.34 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.3, т.5, т.23, т.34 от Раздел III т.1, т.2, т.6, т.9, т.11 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT, и нарушението по пункт 7 е такова на основните трудови задължения на директор по чл.31 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.4, т.15, т.33 и ал.4 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и т.2, т.3, т.5 от Раздел III, т.1, т.2, т.9 от Раздел V от длъжностна характеристика за длъжността „директор” на средно училище – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 т.3 предл.I и т.10 предл.I и IV от КT. Въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията по жалбата на ответника за изтичане на давностния срок по чл. 358, ал.1, т.2 КТ и е приел да са спазени формалните изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ при издаване на процесната заповед. По съществото на спора е изяснил, че от значение е дали сочените в уволнителната заповед факти и обстоятелства съставляват дисциплинарни нарушения. Счел е за установено от доказателствата по делото, вкл. показанията на разпитаните по делото свидетели, че тези факти/обстоятелства са се осъществили ( проявили в обективната действителност по описания в заповедта начин) и е приел, че по своето естество поведението на ищцата е в противовес със задълженията й на директор на училище, предвидени в законови и подзаконови нормативни актове ( чл. 258 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл. 31 от Наредба №15/2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти), и залегнали в длъжностната й характеристика, а именно: да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на училището; да планира, организира, контролира и отговаря за образователния процес, както и за придобиването на ключови компетентности от децата и учениците; да управлява и развива ефективно персонала; да отговаря за качеството и резултатите от образователния процес и за осигуряване на изпълнението на държавните образователни стандарти; да познава и прилага действащото законодателство, свързано с управлението и функционирането на училището; да отговоря за цялостната организация на процеса на труда в училището. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ищцата за злоупотреба с право с мотив, че от доказателствата по делото не се установява наложеното й дисциплинарно наказание да е извършено произволно, а въз основа констатациите на текуща законова проверка от РУО [населено място] на организацията на образователния процес, присъствието на учениците в учебните часове и изпълнението на дадените методически указания от предходни проверки в училището. Възражението на ищцата за дискриминационно отношение по личен признак също е счетено за неоснователно, предвид недоказването от нейна страна на онези факти, от които да може да се направи извод за дискриминация. По въпроса за съразмерността на наложеното от работодателя наказание въззивният съд е цитирал принципната постановка, че преценката за тежестта на нарушението съобразно чл.189 ал.1 от КТ следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. От значение били характерът на изпълняваната работа и възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколкото са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към неизпълнението. Приел е, че за нарушенията във връзка с използването на предоставения от МОН автобус за безплатен превоз на деца и ученици от населени места; контрола на образователния процес по професионална подготовка при Д. Е.Г.; организацията и контрола за осигуряване на здравословни условия за провеждане учебните часове по теория и практика на професията за учениците от XI клас - от трети до пети учебен час, макар и да не е била пряко отговорна и дори да не е могла да предотврати бездействието на пряко задължените лица, ищцата е могла своевременно при осъществен текущ или последващ контрол в разумен срок да ги отстрани и бездействието й в тези случаи представлява виновно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 ал.1 вр. чл.187 т.З, т.10 от КТ. Успоредно съдът е посочил, че всички нарушения, разгледани в съвкупност „от гледище на явлението „натрупване на неправомерни факти”“ напълно оправдават наложеното най-тежко дисциплинарно наказание, защото това натрупване разкривало някакво системно неизпълнение на трудови задължения - чл.190 т.3 от КТ, но дори да се избегнел термина „системност“, измежду нарушенията имало такива, чиято тежест била достатъчна да се приемат за такива по чл.190 т.7 от КТ. Като цяло съвкупната тежест на всички нарушения на трудовата дисциплина взети заедно никак не била незначителна, дребна, за да се каже, че била несъразмерна с тежестта на наказанието. С горните мотиви въззивният съд е обосновал крайният си извод за законност на процесното уволнение. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросите за задълженията на въззивния съд да обсъди доказателствата по делото и основаните на тях доводи и възражения на страните (част от първия поставен от касатора въпрос) и за преценката по чл. 189 КТ, като обуславящи крайните изводи по съществото на спора, покриват основния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По тях съществува задължителна (т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), както и многобройна и последователна практика на ВКС (р. № 109/13.08.2018г. по гр.д.№ 3323/2017, ВКС, ІVГО и № 293/21.11.2011г. по гр.д.№ 238/2011г., ВКС, ІІІ ГО, р.№ 227от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о.; № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о; № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., № 156 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2017 г., IV г. о. и др.), според която въззивният съд дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните, както и мотивирано обсъждане на последните, а изводът на съда доколко наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на допуснатото нарушение следва да се основава на комплексна преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число, характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; цялостното поведение на работника, наред със субективното му отношение към конкретното неизпълнение. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали е постановено в съответствие с цитираните разрешения на съдебната практика. Касаторът не дължи държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.