Определение № 699 от 16.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 7/2012 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. П. К. от [населено място], чрез процесуалния представител – адвокат Т. против въззивно решение № 1103 от 21.09.2011г. по в.гр.д. № 1654/2011г.на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 3308 от 21.07.2011г. по гр.д.№ 5599 по описа за 2011г. на Районен съд Варна,като са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за възможността да се делегира дисциплинарната власт на работодателя/включително и да се изискат обяснения/ и на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставения въпрос за необходимостта да бъде конкретизирано, съгласно изискванията на чл.195 от КТ, всяко едно от посочените от работодателя нарушение на трудовата дисциплина/с описание кога,какво точно е извършил или е пропуснал да извърши служителя и каква норма е нарушена/ и следва ли извършването на всяко нарушение да бъде доказано от работодателя. Позовава се на шест решения на ВКС /от които две са постановени по реда на чл.290 от ГПК/ и на три решения на ПРС,В. и БАС/които не съдържат отбелязване да са влезли в сила/. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва допустимостта й. К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд,състав на Трето граждан-ско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е приел,че в случая са спазени изискуемите се от закона предпоставки за откриването,провежда-нето и приключването на дисциплинарната процедура,в резултата на която на ищеца, на основание чл.190, ал.1, т.3,във вр.с чл.186 и чл.189 от КТ е наложено наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотно-шение като “мобилен консултант”,Директни продажби в ЦУ В.. Съдът е посочил,че в случаи като настоящия /тъй като законът предвижда такава възможност/ е допустимо - чрез изрично упълномощаване, делегирането на работодателската правоспособност.Счел е,че е спазено изискването на чл.193 от КТ,независимо,че някои от посочените в искането за предоста-вяне на обяснения въпроси /по т.12,13 и 15/- не визират конкретни нарушения. Относно –съответствието на заповедта с изискването на чл.195 от КТ е приел,че извършените нарушения са индивидуализирани, тъй като са посочени времето и мястото на извършването им и при отчитане на обстоятелството, че се касае до „ежедневно и ежемесечно осъществяване на еднотипни действия”. Съпоставката между така изложените мотиви на въззивния съд и поставените от касатора въпроси,налага да се допусне касационно обжал-ване само по втория от поставените въпроси, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, поради противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС – /включително посоченото от касатора № 419 ат 17.08.10г.по гр.д.№575/09г.на ІV г.о. на ВКС/,както и други /например № 1069-2010-ВКС-IV г.о. и №-642/12.10.2010-ІV г.о./.В тях е прието,че задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисципли-нарно наказание с конкретно посочване на нарушенията - е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195 ал. 1 КТ. В решение № 92 от 16.03.2011г.по гр.д.№ 910/10г.на ІІІ г.о.– е прието,че разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му. В случая –преди вид цитираните решения на ВКС - касационно обжалване следва да се допусне по въпроса – дали всяко едно от нарушенията,посочени в заповедта за уволнение - е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител – с оглед изискването да бъде гарантирана възможността му за ефективна защита срещу уволнението. По първия въпрос,свързан с възможността да се делегира дисцип-линарната власт на работодателя – не следва да се допуска касационно обжалване,защото той е нормативно разрешен.Съгласно чл.192 ал.1 от КТ – дисциплинарните наказания могат да се налагат както от работодателя, така и от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон.При наличие на изрично упълномощаване от страна на работодателя - вззивният съд е разрешил поставения въпрос съобразно цитираната норма и установената практика. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение