Определение № 60860 от 06.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2386/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Г., представляван от адв. Р. Ц., срещу въззивно решение № V-33 от 15.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 215/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от касатора против „БМФ Порт Бургас“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението му за незаконно и отмяната му; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „кранист“ в „БМФ Порт Бургас“ ЕАД; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 29.01.2020 г. – 29.07.2020 г. в размер на сумата 11 882 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си касаторът сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по множество въпроси, които обобщени и уточнени, се свеждат до следните: 1) за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните изложени във въззивната жалба и отговора, като се произнесе в мотивите си чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с всяко направено оплакване, както и да посочи кои доказателства кредитира и защо; 2) за възможността работодателят да делегира провеждането на цялата дисциплинарна процедура по чл. 192 – чл.193 КТ на упълномощено от него лице, включително и приемането на обясненията на работника/служителя; 3) с оглед последиците по чл. 193, ал. 3 КТ, как и от кого следва да бъде доказано в процеса обстоятелството, че обясненията на работника не са изслушани по негова вина; 4) спазени ли са императивните изисквания на закона по чл.195, ал.1 КТ за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, ако тя препраща към друг документ, който не е доведен до знанието на работника; може ли установеният контролно-пропускателен режим в предприятието да замести уредбата в ПВТР относно реда и начина на полагане на труд, респ. да се игнорират като доказателства графиците за работното време и вместо това да се кредитира заключението на съдебната експертиза за допуснати от работника нарушения на регламентираното работно време. Ответната страна по жалбата – „БМФ Порт Бургас“ ЕАД, представлявана от адв. Н. В., в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба като просрочена и за нейната неоснователност. Касационната жалба е допустима – подадена е на 15.04.2021 г. и е в срока по чл. 283 ГПК. Неправилни са указанията на съда, че решението подлежи на обжалване от датата 15.03.2021 г., тъй като тази дата не е обявена на страните по реда на чл.315, ал.2 ГПК в проведеното последно съдебно заседание. Поради това, едномесечният срок за обжалване е започнал да тече за касатора от 23.03.2021 г., когато е получил съобщението за изготвеното решение и е изтекъл на 23.04.2021 г. Жалбата е подадена в този срок, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „кранист“ в Бригада 2, с място на работа - Дирекция Експлоатация – Пристанищен терминал „Бургас Изток 2“. Със Заповед № 161/28.01.2020 г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. В заповедта е посочено, че наказанието се налага за допуснати от ищеца общо 88 часа самоотлъчки/отсъствие от работа в периода м.09. – м.11.2019 г., натрупани в резултат на закъснения или преждевременно напускане на работното място. Нарушенията са констатирани в докладна записка от 02.12.2019 г. на оперативния ръководител на Пристанищен терминал „Бургас Изток 2“ и след извършена проверка на системата за контролно - пропускателен режим в предприятието, като всички те са индивидуализирани в заповедта по дати и часове. Обсъждайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е счел, че за процесния период допуснатите нарушения са безспорно установени, с изключение на една смяна за месец септември 2019 г. и една смяна за месец ноември 2019 г. Прието е, че е осъществен фактическия състав на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ, съгласно който дисциплинарно уволнение се налага за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец. В случая се касае за повече от три отделни, повтарящи се деяния, извършени от ищеца в различни дни от месеца, при една и съща обстановка и еднакви от субективна страна, които не са били заличени или погасени по давност. Те следва да се разглеждат като отделни нарушения на трудовата дисциплина, а заедно представляват системни нарушения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ и за тях правилно е било определено едно общо наказание. В резултат на множеството самоотлъчки ищецът не е полагал труд през един продължителен период от време, което поведение представлява неизпълнение на основното му задължение по трудовия договор- да престира работна сила, съгласно условията на трудовия договор и установения в предприятието ред за спазване и отчитане на работното време. За липсата на критично отношение от страна на работника към извършеното тежко нарушение на трудовата дисциплина са показателни както установената системност в неспазването на работното време, така и изричния му отказ да даде обяснения за констатираните отсъствия и закъснения. Наложеното дисциплинарно наказание е съобразено с тежестта и броя на нарушенията, с начина на осъществяването им и с поведението на работника, с което изискванията на чл.189, ал.2 КТ са изпълнени. Подробно в мотивите на решението са обсъдени всички обстоятелства по делото, поддържаните от страните доводи и възражения, анализирани са релевантните за спора доказателства и е посочено кои от тях и защо се кредитират. В заключение е направен извод, че дисциплинарната процедура е спазена от работодателя, поради което оспорената заповед е законосъобразна, а предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По първия обобщен въпрос обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС (т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК), нито с цитираните от касатора в изложението му решения на състави на ВКС. Съгласно приетите правни разрешения, като инстанция по съществото на правния спор въззивният съд е длъжен в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, след обсъждане на всички доказателства по делото, на доводите и възраженията на страните, да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото и в зависимост от възприетото становище за крайния резултат по спора - да потвърди или да отмени първоинстанционното решение. В случая, въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения, като мотивите му съдържат подробен анализ и оценка на всички правнорелевантни факти, доказателства, доводи и възражения на страните; посочено е кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, кои се считат за недоказани и защо. Аргументацията на касатора в изложението по тази група въпроси относно процесуалните задължения на решаващия съд по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, отразява неговата защитна теза и изразява несъгласието му с извършения анализ и оценка на фактите и доказателствата по делото и с крайния решаващ извод за неоснователност на предявените искове. Тези доводи са относими към основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които обаче не са предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. Втората група въпроси нямат претендираното от касатора значение и не обуславят селектирането на жалбата. Въззивният съд не се е произнасял за възможността работодателят да делегира дисциплинарната работодателска власт на трето лице с ръководни функции (различно от законния представляващ дружеството), нито е имал основание да го прави. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от носителя на дисциплинарната власт – подписана е от представляващия дружеството-работодател изпълнителен директор. Искането за даване на обяснения е по чл.193 КТ е подписано от друго лице с ръководни функции (главен директор) и е връчено на работника при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Очевидно касаторът смесва възможността за налагане на дисциплинарното наказание от трето лице, изрично предвидена в чл. 192, ал.1 КТ, и възможността да се изискат и приемат писмените обяснения от лице, за което и ответникът не твърди да му е делегирал дисциплинарната власт. Поначало защитата на касатора още с исковата молба и с отговора на въззивната жалба се концентрира около обстоятелството, че не е редовно осъществена процедурата по чл. 193 КТ за искане на обяснения, като въпрос за обема и характера на делегирана на друго лице работодателска власт не е бил въведен като предмет на спора. Извън това, в практиката на ВКС е изяснено, че няма пречка субектът на дисциплинарна власт да оправомощи друго лице да поиска писмени обяснения от извършителя на нарушението по реда на чл. 193 КТ. Искането за даване на обяснения може да бъде направено и/или прието от друго лице, например - от непосредствения пряк ръководител на работника или служителя по поръка на работодателя, като за това действие не е необходимо формално упълномощаване, респ. то може да се реализира и без нарочна делегация. В този случай той действа не в качеството на носител на дисциплинарна власт, а на лице, което извършва фактически действия по събирането и предаването на обясненията. Оценката им принадлежи на работодателя, чието е правомощието да реши дали е извършено дисциплинарно нарушение, дали нарушителят може и трябва да бъде санкциониран в предвидения от закона срок и какво наказание да му наложи, за да има съразмерност с тежестта на нарушението. От съществено значение е обясненията да са стигнали до работодателя и той да се е запознал с тях, за да се гарантира законовото изискване работникът или служителят да упражни надлежно правото си на защита (вж. - решение № 66/03.04.2014 г. по гр. д. № 3413/2013 г., III г. о., решение № 322/05.05.2010 г. по гр. д. № 301/2009 г., III г. о. и др.). Третата група обобщени въпроси също не обуславят допускането на касационния контрол. В решение № 257/22.05.2012 г. по гр. д. № 985/2011 г., IV г. о. на ВКС е прието, че виновно поведение на работника или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени или устни) от него, несъмнено е налице, когато до знанието му е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на работодателя за даване на обяснения в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения му срок не се яви, за да бъде изслушан от работодателя, или не му предостави писмените си обяснения. Виновно поведение на работника или служителя по смисъла на чл. 193, ал. 3 от КТ, обаче е налице и тогава, когато по какъвто и да било начин, без извинителна причина, той не приеме или се постави в невъзможност да получи писменото искане на работодателя за даване на обяснения, като например: откаже да го приеме, когато то му се връчва лично; откаже да получи или не предприеме действия за получаване на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да е удостоверила доставянето й на адреса, посочен от работника или служителя; промени или отсъства от този адрес, без да уведоми работодателя си за това и пр. В случая, при личното връчване на писменото искане на работодателя за даване на обяснения, ищецът е отказал да го приеме. Съдът е приел това обстоятелство за установено както от съдържанието на документа, така и от показанията на свидетеля, присъствал на връчването на искането. При тези данни, решаващият извод на въззивния съд, че обяснения не са дадени по вина на работника, респ. че е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ, съответства на закона и на установената по приложението му трайна практика на ВКС. От последната група (обобщени) въпроси, релевантни са тези, касаещи приложението на нормата на чл. 195 КТ, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. По проблема за необходимите реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, респ. за нейното мотивиране и индивидуализацията на нарушенията, константно е приемано, че разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Дисциплинарното нарушение трябва да е конкретно описано в заповедта и индивидуализирано по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Нарушенията могат да бъдат индивидуализирани и в друг документ, към който тя препраща и чието съдържание е станало достояние на наказания работник или служител. Освен това, според установената практика (вж. - решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г., IV г. о., решение № 205/04.07.2011 г. по гр. д. № 236/2010 г., IV г. о., решение № 177/11.07.2012 г. по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о.), релевантни са фактическите основания за издаване на заповедта. Дори при несъответствие между тях и посочените като нарушени законови разпоредби, това не опорочава уволнителната заповед. Достатъчно е в нея извършените нарушения и наложеното наказание да са посочени по разбираем за работника начин. Мотивирането на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността за защита на наказаното лице в хода на съдебното производство по иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на предвиденото от законодателя в чл. 195, ал. 1 КТ съдържание (вж. – решение № 152/08.12.2017 г. по гр. д. № 677/2017 г., III г. о., решение № 102/12.03.2014 г. по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о., решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. IV г. о., решение № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. III г.о. и др.). В съответствие с тези правни разрешения е и произнасянето на въззивния съд. Прието е, че в случая изискванията по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране на оспорената заповед са изпълнени – всички нарушения (закъснения и преждевременни напускания на работното място) са описани ясно, точно и подробно – по дати и часове – в самата заповед. Поради това, ирелевантно е обстоятелството дали ищецът е бил запознат със съдържанието на цитираната в заповедта докладна записка от 02.12.2019 г. Всички отсъствия и закъснения, за които е наложено дисциплинарното наказание са описани и в искането на работодателя за даване на обяснения, което жалбоподателят е отказал да получи. Мотивите на заповедта не са препятствали възможността работникът да осъществи защитата си в производството по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. Останалите питания в четвъртата група въпроси са фактически – касаят установяването на факти и преценката на доказателствата, поради което не могат да обусловят селектирането на жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение