Определение № 3921 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4134/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото Г. И. Г., подадена чрез процесуалния `и пълномощник по делото адв. Л. П. срещу решение № 324/04.07.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 426/2023 г. на Великотърновския окръжен съд (ВтОС). С обжалваното въззивно решение, при постановена отмяна на обжалваната част на първоинстанционното решение № 477/28.03.2023 г. по гр. дело № 128/2023 г. на Великотърновския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателката срещу „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 2 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното ѝ уволнение, извършено със заповед № 8600-032/14.11.2022 г. и заповед № 8600-033/14.11.2022 г. на управителя на Филиал 8600 – Велико Т. на ответното дружество; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението ѝ длъжност „обслужващ магазин/служител филиал“ при ответното дружество и за осъждане на последното да ѝ заплати сумата 152 лв., претендирана като обезщетение за времето, през което е работила на по-ниско платена работа, ведно със законната лихва от 10.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържа, че въззивното решение било недопустимо и неправилно, но се излагат оплаквания и доводи единствено за неправилност на същото, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката-ищца Г. Г., също чрез адв. Л. П., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) съответстват ли описаните в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“; 2) следва ли при преценка тежестта на нарушението да се вземат предвид всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; 3) кои обстоятелства са от значение за определяне тежестта на дисциплинарното нарушение при прилагане на чл. 189, ал. 1 от КТ и следва ли тя да се съобрази със значимостта на неизпълнените трудови задължения, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; 4) следва ли при преценката за тежестта на нарушението да се вземе предвид чистото ми дисциплинарно минало, както и обстоятелството, че не е налице трайно и системно неправомерно поведение от моя страна, в разрез с установената трудова дисциплина; 5) длъжен ли е съдът да обсъди заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства, които са от значение по спора, в това число свидетелските показания, и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото, като отговори на сторените от страните доводи и възражения; 6) следва ли съдът да обсъди и разгледа всички възражения и доводи на страните, въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него, и представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ищеца; 7) представлява ли процесуално нарушение изслушването на свидетелите на работодателя по въпроси, различни от въпросите, за които са допуснати да свидетелстват; 8) доказани ли са нарушенията на трудовата дисциплина, след като по делото не са разпитани лицата, за които работодателят твърди, че са депозирали жалби срещу мен, и то не поради неоткриването им, а поради непризоваването им да свидетелстват; 9) налице ли е неправилна квалификация на нарушението на трудовата дисциплина и влияе ли това върху определяне тежестта на нарушението, респ. – на наложеното наказание; и 10) очевидно неправилни ли са изводите на ВтОС, че съм осъществила нарушението „злоупотреба с доверието“, предвид явното несъответствие между фактическата обстановка и крайния му извод. В изложението се поддържа, че въззивният съд се произнесъл по тези въпроси, решавайки ги в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, но без да се сочат конкретни актове на ВС или ВКС, и без да се обосновава в какво се състои твърдяното противоречие. Поддържа се също, че въпросите били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но и в тази връзка липсват каквито и да било съображения. В изложението, както в самата касационна жалба, напълно бланкетно се сочи недопустимост на обжалваното въззивно решение; поддържа се и очевидна неправилност на крайните изводи в него, като в тази връзка се сочи единствено, че законът бил приложен тенденциозно неточно.

Ответното „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД в отговора си на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, в мотивите към него – при обсъждане на доказателствата по делото, окръжният съд е приел за установени от фактическа страна следните обстоятелства:

Страните са били в трудово правоотношение по сключен между тях безсрочен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала при ответника процесната длъжност „обслужващ магазин/служител филиал“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 2, т. 6 от КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – с процесната заповед № 8600-032/14.11.2022 г. работодателят го е наложил на ищцата за това, че на 03.10.2022 г., около 16.30 ч., по време на работа на каса № 7 в магазина се е държала грубо и арогантно с клиент, хвърляла е продукти и пари по него и му е казала, че не е длъжна да пита клиентите за наличието на кауфланд-карта; както и че на същата дата, около 20.30 ч., при обслужване на семейство на каса № 6 не е обяснила на клиентите, че ограничението за закупуване е до 10 бр. захар, започнала е да им крещи, да ги обижда, като си е позволила при комуникацията си с тях да използва обидни квалификации. Също според заповедта, с действията си ищцата е нарушила задължението си за любезно и вежливо отношение към клиентите, което се квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8 от КТ, а именно – злоупотреба с доверието на работодателя. Последният е навел и мотив, че с оглед вида на търговската си дейност той отдава изключително важно значение на любезното и вежливо отношение към клиентите, което е намерило отражение както в длъжностната характеристика, така и в провежданите обучения на служителите; че работата на каса и обслужването на клиентите няма как да бъдат под постоянното наблюдение на работодателя, поради което от огромно значение са отношенията на доверие между последния и служителите, което доверие е необратимо разрушено.

От представените по делото справки от системата „клиентски маркетинг“ на ответника, окръжният съд е установил, че на 03.10.2022 г. е постъпило оплакване от касиерка, обслужваща клиенти на каса № 7. В оплакването е посочено, че около 16.30 ч. на същия ден служителка на име Г. се е държала изключително грубо и арогантно, хвърляла е продукти и пари, и е заявила, че не е длъжна да пита за кауфланд-карта, при което е маркирала продуктите без тази карта. На 06.10.2022 г. е постъпило ново оплакване от клиент, който е посочил, че на 03.10.2022 г., около 20.30 ч., заедно със съпругата си е бил обслужван от служител на име Г. Г.. Клиентът е заявил, че при приключване на покупката съпругата му е попитала къде може да изхвърли ръкавици за еднократна употреба, при което касиерката е започнала да прави странни гримаси и физиономии. Помолил я да отговори на въпроса, но същата е започнала да обяснява на клиентите след тях, колко прости хора има, поради което той я е попитал дали говори за него и за съпругата му. Заявил е, че след този въпрос служителката е започнала да крещи и да обижда него и съпругата му, че са малоумници, простаци и пр.

От две докладни на служители във филиала на ответното дружество, където е работила ищцата, въззивният съд е установил следното: Съгласно докладната на служителката К. П., на 03.10.2022 г. тя е била повикана на информация, тъй като клиенти са били възмутени от поведението на служителката Г. Г. (ищцата). Пред П. клиентите споделили, че ищцата не им е обяснила, че захарта е с ограничение до 10 бр. и им е казала, че трябвало да я свали и да я остави в краката си. Касиерката започнала да ги обижда и нахвърляла останалата част от продуктите им. В докладната на служителката Й. М. е посочено, че на 03.10.2022 г., около 20.30 часа, на касата на ищцата - № 6 е имало семейство клиенти, като мъжът е попитал къде може да изхвърли ръкавици за еднократна употреба. Вместо отговор, получил думите „българска простотия“. Според докладната, последвали епитети и словесни нападки от страна на касиерката – клиентите били прости, той бил идиот, а тя не била длъжна да им изхвърля боклуците. Също според докладната, това било второ оплакване от касиерката на информация в рамките на 4 часа.

От показанията на разпитаната като свидетел по делото служителка К. П., съдът е установил, че на 03.10.2022 г., около 16.30 ч., тя е била извикана на информация, където я е очаквал клиент, който е пазарувал при ищцата, и който е бил изключително възмутен от поведението `и. Клиентът е обяснил, че при пазаруването си е сложил продуктите си и ищцата е започнала да ги маркира, като се е стигнало до стек със захар, който през седмицата е бил на промоция, но при ограничение до 10 бр. на човек. Ищцата видяла, че в количката на клиента има и други стекове, но не му е обяснила за ограничението, а директно е излязла от касата си и е започнала да взема другите стекове от количката и да ги вкарва на касата си. Започнала да обижда клиента, а когато е влязла на касата е започнала да хвърля и другите му продукти и не му поискала кауфланд-карта. Свидетелката е посочила, че в същия ден постъпило и още едно оплакване от работата на ищцата – около 20.30 ч. Семейство клиенти заявили, че са имали ръкавици за еднократна употреба, като жената е попитала къде може да ги изхвърли. Ищцата е отвърнала, че при нея не е мястото за това. Клиентите заявили, че ищцата е започнала да ги обижда, както и че друг път са били потърпевши от подобно нейно поведението и са били свидетели на такова поведение спрямо други клиенти. Свидетелката посочила още, че и друг път е имало оплаквания от страна на клиенти от отношението на ищцата.

Разпитана като свидетел по делото, служителката Й. М. установила, че първият от посочените два инцидента се е разиграл в ранния следобед на 03.10.2022 г., по което време тя също е работила на каса. Видяла е как ищцата е излязла от касата, което не е позволено от правилника, и е започнала да разтоварва количка на клиент от захарта, с която е била натоварена, и да я прибира вътре в касата. По отношение на втория инцидент свидетелката е посочила, че той е станал около 20.30 ч. на същата дата, когато е събирала касовите кутии в трезора. В този момент ищцата е работила на каса № 6; свидетелката чула викове и отишла да види какво се е случило. Чула как ищцата се обръща към клиентите с думите „Българска простащина! Ние тук не сме чистачи!“ и е продължила с думите „простаци и малоумници“. Свидетелката помолила ищцата да престане, след което клиентите отишли на информация и са повикали дежурния управител.

От разпита на свидетелката Т. П., заемаща длъжността „ръководител каси – заместник-управител“ при ответника, освен обстоятелствата във връзка с връчването на процесната заповед на ищцата, при отказ от нейна страна да я приеме, съдът е установил още, че съгласно вътрешните правила касиерът не влиза в спор с клиентите. На всяка каса има телефон и служителите разполагат със слушалки за комуникация. Всеки касиер, преди започване на работа в ответното дружество, преминава обучение, което се състои в прожектиране на филми, представящи работата на касиера. Отделно се организират събрания на служителите и от две години е въведена длъжност „посланик на любезното обслужване“; служителите се събират всеки месец или на два месеца, като се обсъжда как трябва да бъде обслужен клиентът. На служителите са били раздадени книжки за любезно обслужване на каси, информация и витрина, като всеки един служител се подписал за получаването им. В тази връзка съдът е обсъдил и представения по делото „Наръчник за любезно обслужване каси“, издаден от ответното дружество, като е установил, че съгласно приложения списък, ищцата е получила екземпляр от наръчника срещу подпис. В наръчника са посочени принципите, от които се ръководи ответното дружество в работата си, като първият от тях е клиентите да бъдат доволни. Също според наръчника, любезното обслужване е една от основните предпоставки за изграждане на силна връзка с клиентите. Посочено е още, че всеки служител има ангажимента да следва съвестно указанията в наръчника.

Въззивният съд е установил и че ответникът-работодател е отправил към ищцата покана от 27.10.2022 г. – да даде обяснения, като е разяснил в поканата, че обясненията се изискват във връзка нарушеното на 03.10.2022 г. задължение за любезно и вежливо обслужване на клиенти, а именно: че на 03.10.2022 г., около 16.30 ч., се е държала грубо и арогантно с клиент, като е хвърляла продукти и пари по него, и му е казала, че не е длъжна да пита клиентите за наличието на кауфланд-карта; както и че на 03.10.2022 г., около 20.30 ч., при обслужване на семейство на каса № 7 не е обяснила на клиентите, че ограничението за закупуване е до 10 бр. захар, започнала да им крещи, да ги обижда, като си е позволила при комуникацията си с тях да използва обидни квалификации. В поканата е посочено още, че поведението на ищцата, според работодателя се явява тежко нарушение на трудовата дисциплина и е квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя. Поканата е получена от ищцата на 02.11.2022 г., като на 03.11.2022 г. същата е дала две отделни писмени обяснения. В първото от тях тя е заявила, че при обслужване на клиент, последният е поставил маркираната от нея стока в количката си, в която обаче е имало и немаркирана стока, при което тя му казала, че не следва да поставя маркираната стока върху немаркираната стока; излязла от касата и извадила стоката на лентата, но лентата засякла, след което е продължила да маркира стоката, без да се разправя с клиента. Клиентът и пуснал 400 лв. от доста високо; тя му върнала ресто и клиентът си тръгнал. Във второто обяснение ищцата е посочила, че при заставането си на касата, клиенти са изхвърлили шепа с боклуци, при което тя им казала, че при нея има кошче и че е било по-добре да ги дадат на нея. Заявила, че клиентката се е извинила и събрала боклуците, но клиентът с нея и разтворил ръката и отново извадил боклуците, като започнал да крещи, че жена му попитала къде да ги изхвърли, но ищцата я гледала „с наглите си очи“ и не е реагирала. Ищцата заявила, че не чула въпроса на жената, извинила се за това и отвърнала на клиента, че господ `и дал само тези очи. Съдът е установил и че в процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е обсъдил дадените от ищцата обяснения.

При така установените данни от фактическа страна, въззивният съд е приел, че предявените по делото обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 от КТ, са недоказани и неоснователни. За този свой извод, въззивният съд е изложил следните правни съображения:

Инициираната по отношение на ищцата процедура по налагане на дисциплинарно наказание е проведена в съответствие с изискванията на чл. 193 от КТ, като работодателят е наложил дисциплинарното наказание в сроковете по чл. 194 от КТ. Преди да пристъпи към налагане на наказанието, работодателят е изискал обяснения от ищцата относно поведението `и във връзка с постъпилите две конкретни оплаквания, като я е предупредил, че обясненията се изискват във връзка с процедура по налагане на дисциплинарно наказание за нарушения, представляващи злоупотреба с доверието му. Издадената заповед за налагането на дисциплинарно наказание е мотивирана съгласно изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ и в нея са посочени нарушенията, за които преди това са изискани обясненията от ищцата, датата на извършването им, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага това наказание.

Относно установяването на процесните нарушения, въззивният съд е приел, че и двете описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяния, са доказани от страна на работодателя. Първото от тях, – че на 03.10.2022 г., около 16.30 ч., по време на работа на каса № 7 в магазина ищцата се е държала грубо и арогантно с клиент, хвърляла е продукти и пари по него и му е казала, че не е длъжна да пита клиентите за наличието на кауфланд-карта, съдът е намерил, че се установява както от приложените разпечатки от системата „клиентски маркетинг“ на ответника, така и от писмените докладни и от показанията на свидетелките К. П. и Й. М.. В тази връзка е обсъдено, че в системата за клиентски маркетинг на 03.10.2022 г. в 17.19 ч. е отразено оплакването на клиент от касиер Г. на каса № 7, със съдържанието, посочено по-горе в заповедта. Свидетелката П., която лично е възприела оплакването от клиента, е отразила същия инцидент в подадената до работодателя докладна, а свидетелката М., макар и да не е възприела вербалната комуникация между ищцата и клиента, е възприела излизане от касата от страна на ищцата и разтоварване на количката на клиента, което от своя страна кореспондира с част от дадените от ищцата обяснения по този случай. По отношение на второто деяние, – че на 03.11.2022 г., около 20.30 ч., при обслужване на семейство на каса № 6 ищцата не е обяснила на клиентите, че ограничението за закупуване е до 10 бр. захар, започнала е да им крещи, да ги обижда, като си е позволила при комуникацията си с тях да използва обидни квалификации, съдът е намерил, че това деяние също е доказано от разпечатката от системата за клиентски маркетинг, показанията на свидетелките П. и М., както и от приетите по делото докладни. Съдът е посочил, че за това деяние, освен отразеното в системата на ответника и лично възприетото устно оплакване на клиента от страна на свидетеля П., особена тежест имат показанията на свидетеля М., която е възприела инцидента, чула е конкретните изрази, употребени по отношение на двамата клиенти и дори се е намесила, за да потуши възникналия конфликт; двамата клиенти също са възприели отправените от ищцата към тях обидни думи. Съдът е приел, че няма основание да дискредитира показанията на свидетелките П. и М., и за двата инцидента, въпреки че и двете са служители при ответника. В тази връзка са изложени съображения, че отразяването на инцидентите (особено на първия) в системата на ответника, е извършено веднага след постъпването на оплакванията от клиентите, и то сочи наличието на извършените от ищцата две процесни деяния. Изтъкнато е и че двете свидетелки дават безпротиворечиви показания, като те не са били заедно към момента на инцидентите и всяка от тях е възприела различни факти. Свидетелката П. е възприела лично двете оплаквания на клиентите. Свидетелката М. коректно посочва, че не е възприела грубо отношение от страна на ищцата към клиента в първия инцидент, а само посочва какви нейни действия е възприела; тази свидетелка не прави изводи или заключения относно поведението на ищцата (дали го е възприела като арогантно например), а отразява единствено фактите, които е възприела лично. Съдът е приел, че същото се отнася и до свидетелката П..

На следващо място въззивният съд е посочил, че след като двете описани в заповедта на работодателя процесни деяния са доказани, следва да се извърши преценка дали те съставляват нарушение на трудовата дисциплина, и по-контретно – дали представляват злоупотреба с доверието на работодателя. Съдебният състав е намерил, че и двете деяния съставляват нарушения на трудовата дисциплина, тъй като едно от основните задължения на служителите, заемащи длъжността „служител филиал“ при ответника, е ефикасното и безпогрешно обслужване на клиентите на каса, където е работела и ищцата. Съгласно обсъдените писмени доказателства по делото, основна политика на работодателя на ищцата, е клиентите да бъдат доволни; издаденият от него наръчник за любезно обслужване на каса, не е обикновено ръководство, а е задължителен за спазването вътрешен акт, тъй като работодателят е връчил на всеки служител копие от същия срещу подпис; наръчникът съдържа основни принципи, които служителите на каса следва да спазват, както и правила за любезно обслужване на клиентите. Връзката с клиентите, като основна цел на работодателя, е залегнала в правилата за работа на неговите служители с клиенти и основното им задължение е да бъдат любезни. Въведените от работодателя изисквания за добър външен вид на служителите, за уважение и внимание към всеки клиент, за приветлив тон, за индивидуален подход към всеки клиент, за учтивост дори в случай на агресия от страна на клиента сочат, че се цени най-високо всеки клиент. По тези съображения въззивният съд е приел, че любезното отношение към клиентите стои в основата на ефикасното и безпогрешно обслужване на същите, като задължение на всеки един от служителите, както и че нарушаването на правилата за любезност представлява нарушение на трудовата дисциплина, което е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Съдът е приел и че извършените от ищцата две нарушения на трудовата дисциплина съставляват злоупотреба с доверието на работодателя, като за този извод са изложени следните съображения: След като работодателят е въздигнал в основна задача и своя цел това клиентите му да бъдат доволни от пазаруването в магазинната му мрежа, то очевидно той гласува своето доверие към всеки един служител да работи за осъществяването на тази цел, като спазва въведените изисквания, които водят до осъществяването `и. Работодателят съдейства на служителите за ефективното изпълнение на работата им с клиенти, като организира обучения за любезно обслужване, изготвил е съответните наръчници, съдържащи основните правила на обслужването и правилата за справяне в критични ситуации без да се засяга достойнството на клиентите. Двете нарушения, извършени от ищцата, са изцяло в разрез с установената от работодателя политика за любезно обслужване на клиентите и представляват злоупотреба с неговото доверие.

Въззивният съд е посочил, че законодателят е въздигнал злоупотребата с доверие на работодателя в такова нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Съдът е изтъкнал, че съгласно чл. 189, ал. 1 от КТ, налагането на това наказание предполага преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника/служителя. Окръжният съд е приел, че в случая работодателят е извършил такава преценка и обосновано е наложил на ищцата най-тежкото дисциплинарно наказание. За мотивиране на този свой извод, съдът е извършил преценка и е изложил съображения, че двете процесни нарушения са извършени от ищцата в рамките на един и същ работен ден; клиентите, които са подали оплакванията от грубото отношение на ищцата, не са извършили действия, с които да я провокират, а дори и това да е било така, предвид въведените правила от работодателя за любезно обслужване, тя не би следвало да реагира по начина, по който е сторила това, тъй като любезното обслужване изключва грубото отношение и прекия конфликт с клиента във всяка една ситуация. Съдът е приел още, че поведението на ищцата е било абсолютно недопустимо съгласно правилата, въведени от работодателя, още повече, че при второто нарушение тя е употребила и обидни думи спрямо клиентите в тяхно присъствие и в присъствието на служители на работодателя. В заключение отново е достигнал до извода, че тежестта на двете извършени процесни нарушения обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на така постановеното въззивно решение.

Както вече беше посочено, оплакването на жалбоподателката-ищца за недопустимост на решението, е изцяло бланкетно, като и при извършената служебна преценка съдът не намира да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 или предл. 2 от ГПК – вероятна нищожност или вероятна недопустимост на решението, които да обосноват служебно допускане на касационното обжалване.

Няма основание последното да се допуска, и поради твърдяната от ищцата очевидна неправилност – в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното `и съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивното решение, установим пряко и единствено от съдържанието на акта, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на материалния и/или процесуалния закон, несъобразяване с практиката на ВКС, Конституционния съд или Съда на Европейския съюз, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационното обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК съставлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая въззивното решение не страда от такъв очевиден и особено тежък порок. Към него са изложени подробни мотиви, като не са налице фактически констатации или правни изводи на въззивния съд, които да са в грубо противоречие с правилата на формалната или на правната логика, и които да се установяват от самото съдържание на съдебния акт. В касационната си жалба ищцата сочи като очевидно неправилни част от решаващите изводи на въззивния съд, в които той приема, че извършването на двете процесни дисциплинарни нарушения е установено от доказателствата по делото, както и че тяхната тежест обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“. Жалбоподателката поддържа, че тези изводи били съществено неправилни до такава степен, че това можело да бъде констатирано без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция не споделя този довод, освен поради неговата неяснота, а и поради това, че в подкрепа на същия самата жалбоподателка развива по-натам в жалбата общите си касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Същите могат да се квалифицират, както вече беше посочено, единствено като касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, като никое от тях не попада в приложното поле на очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. В изложението към жалбата си ищцата напълно бланкетно поддържа очевидна неправилност на крайните изводи на въззивния съд, като в тази връзка единствено и изцяло голословно сочи, че законът бил приложен „тенденциозно неточно“.

Последният формулиран в изложението въпрос (№ 10 – очевидно неправилни ли са изводите на ВтОС, че съм осъществила нарушението „злоупотреба с доверието“, предвид явното несъответствие между фактическата обстановка и крайния му извод) не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по смисъла нито на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, нито на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Тази формулировка също е правно-логически неясна, като съчетава по недопустим начин в себе си едновременно две различни основания за допускане на касационно обжалване и касационни оплаквания. Същата изразява във въпросителна форма субективното становище на жалбоподателката за явна необоснованост на крайните изводи на въззивния съд и за очевидно нарушение на материалния закон, каквито – по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, както стана ясно, не са налице. Не е налице и правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение (TP) № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос, по смисъла на тази разпоредба, трябва да е от обуславящо значение за изхода на правния спор по делото и за формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането на събраните по делото доказателства от въззивния съд. Последните могат да бъда обсъждани едва при извършване на същинска касационна проверка относно правилността на обжалваното въззивно решение – чл. 290, ал. 2, във вр. с чл. 281, т. 3 от ГПК, но не и във фазата по допускане на касационното обжалване, включително в хипотезата по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, както беше изяснено по-горе. Приемането на обратното би довело до заличаване на разликата между тези две фази на касационното производство.

Последната част от въпрос № 6 и въпроси №№ 7 и 8 (представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ищеца; представлява ли процесуално нарушение изслушването на свидетелите на работодателя по въпроси, различни от въпросите, за които са допуснати да свидетелстват; доказани ли са нарушенията на трудовата дисциплина, след като по делото не са разпитани лицата, за които работодателят твърди, че са депозирали жалби срещу мен, и то не поради неоткриването им, а поради непризоваването им да свидетелстват) също представляват формулирани във въпросителна форма, оплаквания за допуснати процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата по делото, а не съставляват процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК. По аналогични съображения не осъществяват общата предпоставка за допускане на касационно обжалване и въпроси №№ 1, 4 и 9 (съответстват ли описаните в обжалваната заповед нарушения на трудовата дисциплина на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“; следва ли при преценката за тежестта на нарушението да се вземе предвид чистото ми дисциплинарно минало, както и обстоятелството, че не е налице трайно и системно неправомерно поведение от моя страна, в разрез с установената трудова дисциплина; налице ли е неправилна квалификация на нарушението на трудовата дисциплина и влияе ли това върху определяне тежестта на нарушението, респ. – на наложеното наказание), които са свързани с конкретната фактическа обстановка по правния спор по делото, поради което и те не предполагат даване на принципен отговор – с по-висока степен на абстрактност – относно тълкуването на приложими по делото правни норми. Така формулираните въпроси от страна на жалбоподателката изискват обсъждането на конкретни обстоятелства по делото и извършването на конкретна правна преценка по чл. 189, ал. 1 от ГПК относно съответствието между двете процесни дисциплинарни нарушения и наложеното на ищцата дисциплинарно наказание, което няма отношение към допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК, а към разрешаването по същество на материалноправния спор между страните по делото.

Останалите въпроси в изложението, а именно – материалноправните въпроси №№ 2 и 3 – такива по тълкуването и приложението на чл. 189, ал. 1 от КТ, както и процесуалноправните въпроси № 5 и първата част от въпрос № 6 – такива по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, са формулирани с достатъчна степен на абстрактност от страна на жалбоподателката и са обуславящи правните изводи на въззивния съд. В изложението към касационната жалба обаче не е надлежно наведена никоя от допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Само по себе си посочването на разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК както и възпроизвеждането на текста им (респ. на част от него), не е достатъчно за обосноваване наличието на тези две допълнителни основания, като представеното изложение е и вътрешно противоречиво в тази насока. От една страна жалбоподателката поддържа, че формулираните в изложението ѝ въпроси били решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, но в тази връзка не е посочила нито един конкретен тълкувателен акт на ВС или ВКС, нито пък е обосновала по някакъв начин в какво се изразява твърдяното противоречие – по който и да било от посочените от нея въпроси. От друга страна поддържа, че била налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, но също не е изложила каквито и да било съображения, който и да било от въпросите да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. При това положение настоящият съдебен състав не би могъл да допусне касационното обжалване, тъй като не е задължен, а и обективно не би могъл да извършва служебна преценка – без посочване от страна на касатора на конкретен тълкувателен акт на ВС или ВКС, дали формулираните въпроси са разрешени с въззивното решение в противоречие или не с цялостната задължителната тълкувателна практика, или пък, дали някой от тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1, т. 2 и т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Действително, в касационната жалба е налице позоваване на формирана по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по тълкуването и приложението на материалноправната норма на чл. 189, ал. 1 от КТ и на процесуалноправните разпоредби на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, но това позоваване е направено, не с оглед обосноваване на бланкетно твърдяното в изложението противоречие между въззивното решение и задължителната практика на ВС и ВКС, а отново – в подкрепа на самите касационни оплаквания на жалбоподателката за допуснати нарушения на материални и процесуални закон. Независимо от това, при извършената съпоставка между правните съображения и крайните изводи на въззивния съд от една страна, и цитираната в касационната жалба практика на ВКС – от друга страна, настоящият съдебен състав не намира противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК жалбоподателката-ищца дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество, претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение за защитата му в производството пред настоящата съдебна инстанция, които, определени съгласно чл. 25а, ал. 3, предл. последно от НЗПП, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, предвид вида и количеството дейност на процесуалния му пълномощник по делото – юрисконсулт, а именно – изготвяне на отговор на касационната жалба и на изложението към нея, възлизат на сумата 100 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение