Определение № 1556 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4108/2023 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. К., чрез адв. Ч.-Н., против решение № 2592/19.05.2023г. по в.гр.д.№ 1876/23г. по описа на СГС, ІІ Д ВС, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от касатора срещу „М Кар София“ ЕООД искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.2 КТ. Касаторът твърди, че изводите на въззивния съд по приложението на чл. 189 КТ са необосновани, тъй като не са отчетени установените по делото обстоятелства, при които са извършени нарушенията на заповед № 17/17.10.2018г. на управителя на дружеството, както и тези, при които са допуснати закъснения за работа през ноември 2019г. В контекста на посочените оплаквания в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят три въпроса, които касационната инстанция обобщава в такъв за приложението на чл. 189 КТ, за които се твърди да са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС, както и очевидно неправилно. Насрещната страна по жалбата – ответникът „М Кар София“ ЕООД, възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба. За да се постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на трудов договор №.../... г. и допълнително споразумение №.../...г., страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Търговски и маркетинг директор“ в ответното дружество. Трудовото правоотношение между страните е прекратено на 30.12.2019, когато на ищеца са връчени заповед № .../...г. и заповед № .../...г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Уволнителната заповед отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ, чл.194 КТ и чл.193 ал.1 КТ, а спорът между страните се свежда до този дали ищецът е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина и дали при налагането на дисциплинарното наказание са спазени критериите по чл.189 ал.1 КТ. След обсъждане на събраните по делото доказателства и в приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд е намерил за недоказано, че ищецът е извършил нарушенията по т. 1.3, 1.4 и 1.5 от уволнителната заповед, съответно: с негово съгласие и/или утвърждаване на клиенти са предлагани автомобили за продажба под тяхната себестойност: одобрение за сделка с автомобил с 658,58 лв. загуба за дружеството, офериране за сделка с автомобил с 1533,69 лв. загуба за дружеството, одобрение за сделка с автомобил с 3726,31 лв. загуба за дружеството; през месец 11.2019 г. не е попълвал пътните книжки на служебните автомобили и на 22.11.2019 г. не се е явил на работна среща, проведена с „БМВ България“ ЕООД, за което е бил предварително уведомен. Останалите две нарушения: по т.1. 1- за периода 01.01.2019 г. – 03.12.2019 г. не е сканирал личната си карта за достъп чрез наличните за целта електронни устройства в началото и края на работния ден, с което е нарушил отчетността на дружеството за изпълнение на работното време и е нарушавал системно т.1 от заповед № 17/17.10.2018 г. на управителя на дружеството и по т.1.2 -системно е закъснявал за работа: на 12.11.2019 г. в 09:34 часа, на 13.11.2019 г. – в 10:30 ч., на 14.11.2019 г. – в 09:20 ч., на 15.11.2019 г. – в 09:28 ч., на 18.11.2019 г. – в 09:36 ч., на 19.11.2019 г. – в 09:22 ч., на 20.11.2019 г. – в 09:26 ч., на 21.11.2019 г. – в 10:08 ч., е прието да са доказани. Въззивният съд е намерил, че нарушенията на трудовата дисциплина са извършени виновно, доколкото, от една страна, сумарното изчисляване на работното време не дерогира задължението на служителя да се явява на работа в определения от работодателя начален час, а, от друга, надвишението, въпреки закъсненията, на установеното месечно работно време от ищеца е ирелевантно. Въззивният съд е преценил, че наложеното за тези две нарушения наказание – дисциплинарно уволнение, отговаря на критериите по чл.189 ал.1 КТ, защото извършените от ищеца нарушения, предвид тежестта и значимостта на неизпълнените трудови задължения, са тежки; заеманата от ищеца длъжност е ръководна и отговорна; налице е повторяемост на извършените нарушения и у ищеца липсва критичност към нарушенията. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът за преценката по чл. 189 КТ, като обуславящ крайните изводи по съществото на спора, покрива основния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По този въпрос е формирана последователна практика на ВКС, застъпена в сочените от касатора съдебни решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - № 109/13.08.2018г. по гр.д.№ 3323/2017, ВКС, ІV ГО и № 293/21.11.2011г. по гр.д.№ 238/2011г., ВКС, ІІІ ГО, както и в служебно известни на съда ( № 227от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1417/2011 г., III г. о.; № 167 от 14.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1102/2012 г., IV г. о; № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., № 156 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4920/2017 г., IV г. о. и др.), според която, изводът на съда за съответствието на наложеното дисциплинарно наказание на тежестта на допуснатото нарушение, следва да се основава на комплексна преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя; обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението; цялостното поведение на работника, като от съществено значение в тази насока е т. н. "дисциплинарно минало" на работника, наред със субективното му отношение към конкретното неизпълнение. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка дали преценката по чл. 189 ГПК е извършена в съответствие с цитираните разрешения на съдебната практика. Касаторът не дължи държавна такса. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.