Определение № 566 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 637/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Напоителни системи“ ЕАД срещу решение № 223 от 01.11.2022 г. по в. гр. дело № 402 / 2022 г. на Шуменски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 550 от 07.07.2022 г. по гр. дело № 785/2022 г. на Шуменски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са уважени предявените от ищцата Д. С. Д. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Намира за неправилен и противоречащ на материалния закон извода на въззивния съд за незаконност на извършеното уволнение поради немотивираност на заповедта за уволнение, тъй като счита, че същата съдържа достатъчно индивидуализиращи белези относно деянието и неговите субекти, датата на извършването му и откриването му. Твърди, че въззивният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила като не е обсъдил всички факти и доказателства по делото и не е изложил собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението към касационната си жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: „От съществено значение ли е за признаване на уволнението за незаконно, какъв е вида на принудата, упражнена от наказаното лице върху другите служители за извършване на определени действия в негова полза, ако лицето е в йерархична зависимост спрямо останалите служители?“, по който поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г. на ВКС, ІV г.о.. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поставя следните въпроси: „Има ли задължение работодателят да представи на наказаното лице, цитирани в заповедта за уволнение други документи, въз основа на които се основава наказанието, ако същите са инкорпорирани в съдържанието на самата заповед?“; „Следва ли да се приеме, че заповедта за уволнение е немотивирана при условие, че в нея са посочени нарушителят, нарушението и кога е извършено наказанието и законния текст, въз основа на който се налага?“ и „От значение ли е при решаване на делото, че във връзка с извадените каменни плочи от язовир „Тича“ е образувано досъдебно производство?“, по които въпроси твърди, че липсва съдебна практика, поради което те са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответницата по касационната жалба – ищцата Д. С. Д. подава отговор на същата, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по основанията за допускане на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Въззивният съд е приел за безспорно в процеса, че със заповед № 5/24.03.2022 г. на Управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен, трудовото правоотношение с ищцата, заемаща длъжността „юрисконсулт“, е прекратено, считано от 24.03.2022 г., на основание чл. 330, ал. 2 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1, чл. 178, т. 8, пр. 1 и чл. 188, т. 3 КТ, поради извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя за неправомерно извличане на облага, изразяваща се в това, че на 28.05.2021 г. със служебния автомобил на дружеството са пренесени в дома на ищцата декоративни каменни плочи, извадени от стената на яз. „Тича“. В процесната уволнителна заповед като причина за прекратяването на трудовия договор е посочено, че на „10.03.2022 г. в дружеството са постъпили четири броя сведения от служители на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен, за това, че на 28.05.2021 г. същите служители са били принудени да изваждат от стената на яз. „Тича“ каменни плочи и със служебен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] са ги закарали до дома на Д. Д. на длъжност „юрисконсулт“, което нарушение е квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя. На ищцата е връчена покана за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ за това дали на 28.05.2021 г. със служебния автомобил на "Напоителни системи", клон Шумен, са били докарани в дома й декоративни каменни плочи, извадени от стената на яз. „Тича“, като тя не е предоставила обяснения. Шуменски окръжен съд е констатирал, че в заповедта за уволнение, не е посочено от кои служители са били дадени 4 бр. сведения, не се съдържа обсъждане на събраните във връзка с дисциплинарната преписка доказателства, както и изложение в какво се изразява от обективна и субективна страна нарушението на служителката, квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя. Въззивният съд е обсъдил събраните в хода на процесното дисциплинарно производство, изискани от управителя на „Напоителни системи“ ЕАД, клон Шумен, по повод и на започната от органите на МВР проверка по образувано досъдебно производство № 282/2022 г. по описа на РУ – Велики П., писмени сведения от М. М. /на длъжност „домакин“/, Г. А. Д., Н. С. И. и Х. И. О., съдържащи твърдения, че в служебния автомобил на дружеството са били натоварени известен брой декоративни каменни плочи и закарани в дома на Д. Д., в контекста на събраните гласни доказателства по делото. Посочил е, че от показанията на свидетеля Х. /бивш управител на "Напоителни системи", клон Шумен/ се установява, че в базата на ответното дружество на язовир „Тича“ е имало останали различни каменни плочи от предишни дейности, които не се водели в активите на дружеството и били извадени две - три години преди това от масив на една от поляните около язовира. При едно от посещенията им там, ищцата попитала свидетеля в качеството му на управител дали може да вземе плочите за лично ползване, при което същият й разрешил и обяснил на служителя, който отговаря за язовирната стена, когато служебният автомобил идва до [населено място], ако има място да транспортират камъните до града. От показанията на свидетеля М. /бивш домакин и ел. техник при ответното дружество/ е установил, че на 28.05.2021 г. ищцата е помолила свидетеля да закарат част от каменните плочи до дома й, което било сторено на същия ден. Плочите били от естествен камък, с различни размери и се намирали в базата от години, като преди това били използвани за настилка под външни беседки и пейки, разположени в близост до язовирната стена. От показанията на свидетеля Д. /хигиенист при ответника/ е намерил, че на 28.05.2021 г., в деня на профилактичните прегледи, работници от базата са натоварили в служебния автомобил каменни плочи, след което потеглили за [населено място], а когато се върнали, те споделели, че са оставили плочите в дома на юристката. Съобразил е и приетия като доказателсто пътен лист на „Напоителни системи", клон Шумен, за автомобил „УАЗ“, с рег. [рег.номер на МПС], с водач свидетеля М., в който е разписано да осъществи транспорт в периода от 08. 00 часа до 15. 00 часа на 28.05.2021 г., по направление язовир „Тича“ – Шумен – язовир „Тича“. От показанията на свидетелите Н. К. и В. В. Шуменски окръжен съд е намерил за установено, че на 24.03.2022 г. ищцата е била поканена да даде писмени обяснения пред управителя на дружеството, по повод на липсващи камъни от стената на язовир „Тича“, които вероятно се намирали в нейния дом, като й бил даден срок от един час, в който да се подготви. Ищцата заявила, че са й необходими три дни и напуснала, като при последващ опит да бъде намерена отказала въобще да дава обяснения. Въз основана на тези гласни доказателства и покана за писмени обяснения изх. № РД-08-143 от 24.03.2022 г. на управителя на ответника, приета като доказателство в процеса, е счел, че е спазена процедурата по чл. 193 КТ. Взел е предвид и че преди процесното дисциплинарно уволнение, със заповед № 17/20.03.2019 г. на управителя на "Напоителни системи" ЕАД, клон Шумен, на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „забележка" в качеството й на изпълняваща длъжността "контрольор", за извършени пропуски в дейността й в периода 02. 01. – 20.03.2019 г.. Въззивният съд е счел процесната уволнителна заповед за немотивирана. Посочил е, че работодателят е квалифицирал като злоупотреба с доверието му деяние на ищцата, изразяващо се в това, че е взела за лично ползване декоративни каменни плочи, извадени от стената на язовир „Тича“, докарани до дома й със служебен транспорт на дружеството, като в поканата за обяснения по чл. 193 КТ е било посочено, че това е с цел имотна облага, което не е отразено в заповедта за уволнение, а в последната е било добавено, че работници на предприятието са били принудени да вадят камъните от стената на язовира, без да е посочено, че принудата се вменява във вина на ищцата. Съобразявайки, че в писмените сведения, въз основа на които работодателят е приел, че е налице дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ не се твърди упражнена от служителката принуда, нито злоупотреба със служебното й положение с цел извличане на имотна облага; че липсват доказателства тези сведения да са й били предоставени или да са й били известни, и че в заповедта за уволнение не се съдържа обсъждане на събраните доказателства, нито изложение в какво конкретно се изразява от обективна и субективна страна деянието на служителката, квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя, решаващият съд е приел, че процесното уволнение е извършено в нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ - с немотивирана заповед, възпрепятстваща, както правото на защита на уволнената, така и възможността за съдебен контрол за неговата законосъобразност. При тези решаващи съображения процесното дисципилнарно уволнение е отменено, като са уважени предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ. Първият и последният въпроси, поставени от касатора, не са от обуславящо значение за изхода на конкретния правен спор. Въззивният съд не е вземал отношение по въпроса за значението на образуваното процесно досъдебно производство и на вида на принудата за незаконността на дисциплинарното уволнение. Той е отхвърлил предявените искове на формално основание - поради немотивираността на процесната уволнителна заповед, доколкото същата не съдържа обсъждане на събраните доказателства в дисциплинарното производство и посочване на обективната и субективна страна на деянието. Поради това поставените въпроси не удовлетворяват изискването за общо основание за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и какъвто и отговор да им се даде, той няма да е от значение за изхода на спора. Освен това последният въпрос касае изцяло правилността на обжалваното решение, доколкото за да му бъде отговорено следва да бъде преценявана конкретната фактическа обстановка по конкретното дело, което е допустимо във втората фаза на касационното производство, осъществима само в случай, че касационен контрол бъде допуснат. При отсъствие на общо основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд не дължи обсъждане на наведеното и кумулативно изискуемо допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият и третият въпроси на касатора, преформулирани от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, се отнасят до начина, по който следва да бъде мотивирана заповедта за дисциплинарно уволнение, за да бъде гарантирано правото на защита на уволнения. Този въпрос е от значение за изхода на спора, доколкото решаващите изводи на въззивния съд почиват именно на констатацията за немотивираност на процесната заповед съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. По него обаче не е осъществено релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото е налице константна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване, съобразена в атакуваното решение. Според последната /решение № 78/11.04.2018 г. по гр.д. № 1835/2017 г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 277/09.10.2012 г. по гр.д. № 1579/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 152/08.12.2017 г. по гр.д. № 677/2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./, според чл. 195, ал. 1 КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се посочва нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовия текст, въз основа на който то се налага. Не е необходимо заповедта да съдържа всички обективни и субективни елементи на дисциплинарното нарушение като изпълнително деяние, а е достатъчно последното да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваването на известни на последния обстоятелства и документи. Достатъчно означава, от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение, и за това кой е дееца, за да може работникът или служителят да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши своята проверка за неговата законосъобразност в производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Следва горепосоченият несъмнен извод за горепосочените правнорелевантни обстоятелства да е идентичен с изводимото от искането на работодателя до работника или служителя за даване на обяснения по чл. 193 КТ. Решаващите съображения на въззивния съд по настоящото дело, че фактическият състав на инкриминираното нарушение на трудовата дисциплина е различен в исканите обяснения по реда на чл. 193 КТ и в уволнителната заповед, както и че в последната не е индивидуализиран нито субекта на нарушението, нито в какво се изразява самото нарушение от обективна страна, поради което тя е немотивирана, а процесното дисципилнарно уволнение е незаконно на формално основание, е изцяло съобразен с горецитираната практика на ВКС. Поради гореизложеното, обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1 400 лв., съставляваща платен хонорар за един адвокат пред ВКС. Воден от горното, съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд