Определение № 60738 от 15.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Е. М., приподписана от адв. Р. М., против въззивно решение № 260082/26.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 83/2021 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е отменено решение от 20.11.2020 г. по гр. д. № 757/2020 г. на Районен съд - Козлодуй и са отхвърлени предявените от К. Е. М. против „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ за отмяна като незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № НК-20/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, за възстановяването му на заеманата от преди уволнението длъжност „механик“ в сектор „Лекотоварен транспорт“, отдел „Автотранспорт“ и за изплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за периода 03.09.2020 г. – 03.03.2021 г. в размер на 10 300,50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.09.2020 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 118, ал. 1 КТ, относно обстоятелствата от значение за определяне на дисциплинарното наказание. Твърди, че тази въпрос е разрешен в противоречие с решение № 216/17.07.2012 г. по гр. д. № 724/2011 г. на ВКС, IV г. о. Поставя и въпрос за очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2 ГПК поради изключването от доказателствата по делото на писмен документ – график за дежурство, като сочи решение № 90/10.09.2019 г. по т. д. № 1141/2018 г. на ВКС, II т. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, в който излага подробни съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. По делото е установено, че ищецът е работел при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност „механик”, сектор „Лекотоварен транспорт”, отдел „Автотранспорт”. Със Заповед № НК- 20/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 03.09.2020 г., като му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание по КТ „дисциплинарно уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ за това, че в рамките на един календарен месец /август/ три пъти се е явил на работа /на 5, 6 и 7 август 2020 година/ закъснявайки с повече от 1 час, считано от 6 часа, когато било началото на работното време за него съгласно Заповед № АД- 2096/24.07.2020 г. на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Правата и задълженията, произтичащи от заеманата от ищеца длъжност „механик” са уредени в длъжностна характеристика ,от която се установява, че общата характеристика на работата му /т. 4.1/ се свежда до това да „Организира, ръководи и участва в ремонтната дейност и техническото обслужване на автотранспортната техника в дружеството”, като конкретните му функции и задължения в тази насока са посочени в чл.4.2. Работното място и режима на работа съгласно раздел 5 от длъжностната характеристика, са определени както следва: работното място на механик се определя със заповед на изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД или упълномощено от него длъжностно лице в съответствие с чл. 127 КТ /т. 5.1/, като за ищеца е установено и пълно работно време в съответствие с Кодекса на труда и Правилника за вътрешния трудов ред в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД /т.5. 2/. Съгласно т. 3.1.1 от длъжностната характеристика механикът е подчинен на съответния ръководител сектор, като ищецът е бил подчинен на Ръководител сектор „Лекотоварен транспорт”. На основание чл. 10 от ПВТР на промишлената площадка на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД е било установено намалено работно време с дневна продължителност 7 часа при петдневна работна седмица. Границите на работното време са от 08.00 до 16.00 часа с обедна почивка от 1 час, като в чл. 19 е предвидена възможността при производствена необходимост за работници и служители, работещи при подневно отчитане на работното време да се установява работно време в променливи граници, съгласно КТ, което се определя със заповед на изпълнителния директор. Със Заповед № АД-2096/24.07.2020 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй ’ ЕАД е въведена промяна в границите на работното време, като в същата заповед К. Е. М. е посочен под № 3. Като мотиви в заповедта се сочат предстоящите високи температури и производствена необходимост за поддържане на зелените площи, издадена на основание чл. 139, ал. 2 КТ и чл. 19 ПВТР. Заповедта е връчена на служителите от отдел „Автотранспорт” на 27.07.2020 г. около 09.00 ч., от прекия ръководител на ищеца - Ръководител сектор „Лекотоварен транспорт” Д. Д., но К. М. е отказал да я приеме, което е удостоверено върху копие от заповедта, с подписа на двама свидетели. До 24.08.2020 г. ищецът изпълнявал задълженията си на „механик” в сектор „лекотоварен транспорт”, при работно време 08.00 ч. – 16.00 ч., когато му е съобщено, че по график към Заповед № 2096/24.07.2020 г., следва да се яви в 06 ч. в „автобаза - 2”, за да изпълни същата за следващото дежурство. От 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г. ищецът се е явявал на работа при работно време 06 ч. – 14 ч. в „автобаза - 2”, в изпълнение на графика и задълженията си по отчитане и подпомагане дейността на косачите на 5-6 блок на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД гр. Козлодуй. Междувременно са били поискани обяснения за закъсненията му на 5, 6 и 7 август 2020 г., и той е дал такива. Въззивният съд е приел, че ищецът е извършил посоченото в заповедта за наказание нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в нарушение и неизпълнение на заповедта за промяна на работното време. Посочил е, че заповедта за промяна на работното време от 24.07.2020 г. се явява законосъобразна от една страна и от друга е връчена по надлежния ред на ищеца. Промяната на началото на работното време, при запазване на всички останали параметри на трудовия договор, без да се изменя определеното място на работа, длъжността и размера на трудовото възнаграждение не се смята изменение на трудовото правоотношение съгласно чл. 118, ал. 2 КТ и е в правомощията на работодателя съгласно чл. 139 КТ и ПВТР, приложен по делото. Преместването на служителя на друго работно място в същото предприятие също не представлява изменение на трудовия договор. Изводите на първоинстанционния съд, че се касае за изменение по същество на трудовите функции на ищеца, без това изменение да е било оформено по надлежния законов ред – чл. 119 КТ са неправилни. Работата на изпълняваната от ищеца длъжност е да „Организира, ръководи и участва в ремонтната дейност и техническото обслужване на автотраспортната техника в дружеството”, която не е променена с промяната на работното време. Независимо от характеристиката на длъжността „механик”, ищецът в периода 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г., е изпълнявал дейности по отчитане дейността на косачи, което е видно и от вписване в Заповед № АД-2096/24.07.2020 г. Тази изпълнявана от ищеца дейност не включва други трудови операции и задължения по нея, различни от тези по длъжността „механик”, и не съставлява изменение на характера на трудовите му функции. От представения Правилник за организация и дейност на отдел "Автотранспорт" е установено, че посочените в заповедта косачки във връзка с поддържане на зелените площи са част от техниката в авиобазата и са свързани с основните трудови функции на ищеца – чл. 5.2.2.7. По съществото си характера на работа е основен индивидуализиращ белег на трудовото правоотношение, тъй като определя неговото функционално осъществяване. Поради това Кодексът на труда допуска едностранни изменения на съдържанието на трудовото правоотношение, включително и на характера на изпълняваната от работника работа, но само по изключение, което е временно и при предпоставките по чл. 120 КТ. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице претендираното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Очевидната неправилност е отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване, въведено от законодателя в стремежа му да облекчи достъпа до касация на порочните въззивни актове. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Само за яснота следва да се посочи, че в настоящия случай въззивният съд не е изключил от доказателствата по делото графика за дежурство, каквото е твърдението на касатора. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Въпросът не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване,тъй като същият е твърде общо зададен и съставлява оплакване за неправилност на въззивното решение.За пълнота следва да се посочи,че изводите на съда,че не е налице недопустимо едностранно изменение на трудовото правоотношение на ищеца по отношение на характера на работата, мястото на работа или работното време са в съответствие с практиката и закона. Въззивният съд е приел, че ищецът в периода 24.08.2020 г. до 31.08.2020 г. е изпълнявал дейности по отчитане дейността на косачи. Тази изпълнявана от ищеца дейност не включва други трудови операции и задължения по нея, различни от тези по длъжността „механик”, и не съставлява изменение на характера на трудовите му функции, тъй като посочените в заповедта косачки във връзка с поддържане на зелените площи са част от техниката в авиобазата свързани с основните трудови функции на ищеца. Преместването на служителя на друго работно място в същото предприятие не представлява изменение на трудовия договор,тъй като със Заповедта от 24.07.2020 г. на Изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, издадена на основание чл. 139, ал. 2 КТ и чл.19 от ПВТР е въведена промяна в границите на работното време, поради предстоящите високи температури и производствена необходимост за поддържане на зелените площи. Промяната началото на работното време, при запазване на всички останали параметри на трудовия договор, без да се изменя определеното място на работа, длъжността и размера на трудовото възнаграждение не се смята изменение на трудовото правоотношение съгласно чл. 118, ал. 2 КТ и е в правомощията на работодателя съгласно чл. 139 КТ и ПВТР, приложен по делото. Несъгласието с правните изводи на съда не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и претендираните разноски от ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, определени съгласно чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 23, ал. 1, т. 1 Наредбата към ЗПрП. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.