Определение № 1131 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2247/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [община], чрез старши юрисконсулт М. В. – И. срещу решение № 106/24.02.2023 г. по в.гр.дело № 1101/2022 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 484/26.08.2022 г. по гр.дело № 611/22 г. на Районен съд Благоевград в частта, с която са уважени предявени искове от А. В. С. срещу [община] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата 5154.60 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода 15.02.2022 г. – 14.08.2022 г. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ се отхвърлят. В изложението се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Изложени са подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по жалбата А. В. С., чрез адв. Н. Л. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. С обжалваното въззивно решение по в.гр.дело № 1101/2022 г. на Окръжен съд Благоевград е потвърдено решение от 26.08.2022 г. по гр.дело № 611/2022 г. на РС Благоевград, с което са уважени предявени искове от А. В. С. срещу [община] с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ – признато е за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 61-К/14.02.2022 г. на кмета на [община] и заповедта е отменена, като незаконосъобразна, ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението – „Танцьор” във Фолклорен ансамбъл „П.” Благоевград и [община] е осъдена да заплати на ищеца сумата 5154.60 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 15.02.2022 г. до 14.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2022 г. до окончателното изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел следното: Прието е за безспорно по делото и установено от приложените копия на трудов договор, длъжностни характеристики и допълнителни споразумения се установява, че ищецът А. С. е изпълнявал длъжността Танцьор в Ансамбъл П. – Направление Култура към [община]. Последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 859,10 лв. Приел е, че с две заповеди, издадени от Кмета на [община] – Заповед № 618/22.11.2021г. и Заповед № 2683/07.12.2021г. е наредено на М. Х. Д., в качеството му на Главен художествен ръководител и Хореограф на фолклорен Ансамбъл П. – Благоевград във връзка с предстоящи концерти на 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. да създаде необходимата организация във вр. с т. 32 от издадени заповеди на министъра на здравеопазването и въведените противоепидемични марки, като на мероприятията следва да бъдат допускани служители на ансамбъла само ако: са ваксинирани, преболедували или представят отрицателен тест за Коронавирус. В заповедите е посочено, че тестовете ще бъдат за сметка на работодателя. Съставени са протоколи от 23.11.2021г. и 13.12.2021г., в които е отразено, че заповедите на Кмета на [община] са доведени до знанието на всички работещи в Ансамбъл П., вкл. и на ищеца. Посочено е, че са представени протоколи с имена на служители на Ансамбъла, които са си направили антигенни тестове преди концерните, като в посочените списъци ищецът не фигурира. Представен е доклад, изготвен от М. Д. в качеството му на Главен художествен ръководител и Хореограф на фолклорен Ансамбъл П. – Благоевград, в който е посочено, че във връзка с издадена заповед на Кмета на [община] служителите А. С. и М. В. отказали да си направят тестове, поради това и не взели участие в концерта /състоял се на 25.11.2021г./. Представен е и втори доклад, в който е посочено, че поради липса на валиден сертификат трима служители, вкл. и ищецът не взели участие в концертите на 15 и 16.12.2021г. Представени са писмени документи, от които е прието за установено, че Кмета на [община] е изискал писмени обяснения от служителя С. поради това, че преди концертите на 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. не си е направил тест и поради това не е взел участие, което представлява неизпълнение на трудовите задължения. В предвидените за това срокове са представени подробни писмени обяснения от ищеца по реда на чл. 193 КТ. След представянето на писмени обяснения кметът на [община] е издал актуваната заповед № 61-К/14.02.2022г., с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено и на същия е наложено дисциплинарно наказание уволнение заради системни нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта е посочено, че въпреки издадените заповеди на кмета, създадената организация и осигурени безплатни тестове за Коронавирус ищецът е отказал да си направи такъв. Поради липса на валиден сертификат /за ваксиниране, преболедуване или отрицателен тест/ ищецът не е бил допуснат и не е взел участие в концертите на Ансамбъл П., състояли се в Зала Я. на дати 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. Посочено е, че тези действия и бездействия на трите посочени дати служителят С. е нарушил чл. 37 от Правилника за вътрешния трудов ред на Фолклорен Ансамбъл П., не са изпълнени и законните разпореждания на работодателя, тъй като за трите концерта служителят се е явил на работа без валиден сертификат - нарушение на чл. 126, т.2, т. 6 и т.7 КТ. Заповедта е връчена на уволнения служител на 14.02.2022г. От правна страна е прието, че при оспорване законността на извършеното уволнение в тежест на работодателя е да установи, че при налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, която да е съобразена с критериите, посочени в чл. 189, ал.1 от КТ, а това са тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Дисциплинарното нарушение следва да е конкретизирано, за да може да се прецени съответстващото му по вид и тежест дисциплинарно наказание. Приел е, че при оспорване на наказанието извършената преценка от работодателя за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина подлежи на съдебен контрол, като се изследва и въпроса дали има съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание. Въззивният съд е приел, че в случая работодателят е наложил наказание за допуснати от ищеца системни нарушения на трудовата дисциплина, на основание чл. 190, т.3 КТ. Прието е, че за да е налице посоченото основание за уволнение по т.3, чл. 190 от КТ – системни нарушения, нарушенията на трудовата дисциплина следва да са три или повече, като при определяне на броя им се вземат предвид тези, за които не е наложено дисциплинарно наказание и тези, за които наложеното наказание не е заличено. Съдът е приел, че посочените в оспорената заповед основания - чл.190, ал.1, т.3; чл. 187, ал.1, т.2 и т.3; чл. 187, ал.1 т.5, т.7 и т.10 от КТ, конкретно изразяващи се, от заповедта и събраните в хода на делото доказателства, неучастие в концерти на 25.11.22 г., 15.12.22 г. и 16.12.22 г. (коледните концерти на ансамбъла) не могат да послужат за законови основания в конкретния случай, поради това, че същите препращат към изисквания, които не са важали за ищеца, тъй като същият не е попадал в кръга на задължените да ги спазват лица. Прието е, че със заповед от 07.12.2021 г., кметът на [община] и главния художествен ръководител на ФА „П.“, във връзка с предстоящите концерти на ансамбъла са определили изисквания към участниците в концертите, които поименно са били определени преди датата на заповедта на кмета за противоепидемични мерки. Посочено е, че самите епидемични мерки са изисквали отрицателен резултат от PCR тест (72 часа преди концерта) или бърз антигенен тест (48 часа преди концерта). Приел е за установено от събраните доказателства, че периодът в който е определен съставът на участниците в концертите, предшества срокът за представяне на сертификат за отрицателен резултат от двата вида тест и непредставянето на такъв сертификат не може да се вмени в задължение на служителя. Според съда при липса на такова задължение, логично не може да последва и неизпълнението му, което да обоснове „тежко нарушение на трудовата дисциплина“. Прието е за установено от събраните гласни доказателства на свидетелите – Д. М., М. С., М. Я., М. В. (на длъжност - танцьори във ФА „П.“) и Й. Д. на длъжност „служител в отдел „Човешки ресурси“ във ФА „ П.“, че на посочените в оспорваната заповед за уволнение дати - 25.11.2021 г., 15.12.2021 г. и 16.12.2021 г., А. С. е присъствал на работното си място по време на репетициите и в концертната зала. Приел е, че налагането на най-тежката санкция - дисциплинарно уволнение, трябва да бъде съобразена с тежки нарушения на трудовата дисциплина, както и обстоятелствата, които са определили цялостното поведение на служителя. Съдът е приел, че съгласно трайната съдебна практика и доктрината, за да е налице системно нарушаване на трудовата дисциплина, е необходимо да бъдат извършени и съответно установени най-малко три нарушения, за да се квалифицира дейността съгласно чл. 190, т. 3 от КТ- едно от посочените в заповедта основание за налагане на дисциплинарното уволнение. Прието е, че в случая А. С. не е представил нито един от трите документа, но това не е попречило същият да се явява на работа, да участва в репетициите /не за самите концерти/ и да бъде на концертите, макар и като публика, където са били допускани абсолютно всички, без оглед на това дали притежават валиден сертификат или не. Съдът е приел, че не е налице и другото основание за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, визирано в чл. 190, т. 7 от КТ /посочено като основание в заповедта/-други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Според съда това не е обособен състав, а е препратка към общите критерии за избор на дисциплинарното наказание, което от своя страна означава допустимост на съдебния контрол върху съответствието между тежестта на извършеното нарушение с наложеното дисциплинарно наказание "уволнение". Позовал се е на чл. 189, ал. 1 от КТ, според който при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Прието е, че наложеното най-тежко наказание-уволнение на С. за извършените от него нарушения на трудовата дисциплина не съответстват на тежестта им, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК са възприети изцяло мотивите на първоинстанционния съд по отношение на това несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание на извършените от служителя нарушения и е препратил към тези мотиви на първоинстанционния съд. При тези съображения съдът е формирал извод, че предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са основателни и доказани следва да бъдат уважени. Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на въззивната инстанция първоинстанционното решение е потвърдено. По правния въпрос: В изложението на жалбоподателя е въведено, като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград очевидна неправилност по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване в случая не е налице. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Освен това жалбоподателят не е обосновал очевидната неправилност на атакувания съдебен акт отделно от доводите за неправилност на решаващите изводи на съда. Освен основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК в изложението жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. В изложението са мотивирани многобройни доводи по правилността на въззивното решение. Поддържа се, че уволнителната заповед има за основания: системни нарушения на трудовата дисциплина – чл.190, ал.1,т.3 КТ, както и чл.187,ал.1,т.2,т.3, пр.1 КТ и чл.187,ал.1,т.5, т.7 и т.10 КТ – явяване на служителя в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи, както и неизпълнение на възложена работа, неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, неизпълнение на трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред. Жалбоподателят сочи, че ищецът не е изпълнил законните разпореждания на работодателя и дори при създадената организация и осигурено безплатно изследване с бързи тестове е отказал да си направи бърз антигенен тест за Ковид-19, като на 15.12.2021 г., от 19 ч. и на 16.12.2012 г. от 19 ч се е явил в зала „П. Я.”, [населено място] без да представи валиден документ с отрицателен резултат от проведено изследване за Ковид-19, валиден документ за ваксинация или валиден документ за преболедуване от Ковид-19. Поради тази причина ищецът не е допуснат и не е взел участие в провеждането на концерти на ансамбъла на 25.11.2021 г., 15.12.2021 г. и на 16.12.2021 г. в зала „П. Я.”, което му е попречило да изпълнява възложените задачи и представлява неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, което е нарушение на чл.126,ал.2,пр. първо, т.6 и т.7 КТ. Изложени са доводи, че с посоченото неизпълнение на служебните си задължения ищецът е извършил системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.187,ал.1,т.2,т.3,пр.1 КТ и чл.187,ал.1,т.5,т.7 и т.10 КТ и е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Сочи, че неправилно съдът е приел, че извършените дисциплинарни нарушения от С. не обосновават налагане на такава тежка санкция, каквато е дисциплинарното уволнение. Според жалбоподателя в случая са спазени критериите за определяне на дисциплинарно наказание по чл.189,ал.1 КТ, че работодателят е взел предвид тежестта на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, както и поведението на служителя, който няма критично отношение към извършеното, не осъзнаване проблемите и няма лична отговорност към тяхното възникване. Поддържа се, че извършените нарушения от ищеца са доказани по несъмнен начин, дисциплинарната процедура е спазена, а наказанието е наложено от компетентен орган въз основа на мотивирана заповед по чл.195,ал.1 КТ. Според жалбоподателя необосновано и неправилно въззивният съд е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства, наложеното най-тежко наказание уволнение на ищеца за извършените от него нарушения на трудовата дисциплина не съответства на тежестта им. Поддържа се, че като е приел и потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените искове са уважени въззивният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Изложените доводи на жалбоподателя не отговарят на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС, изразена в т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК правен е въпросът, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по делото. Изложените от жалбоподателя доводи в изложението са по правилността на въззивното решение – неправилна преценка на доказателствата и оттам неправилно установени факти и приложимото за тях право. Преценката на тези доводи изискват Касационният съд да провери правилността на изводите на въззивния съд, която проверка изисква преценка на събраните по делото доказателства, проверка на приетите за установени факти и приложимото право. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд преценява само дали формулираният въпрос е от значение за изхода на делото и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора, но не и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Проверката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение Касационният съд ще извърши само ако то бъде допуснато до касационно обжалване, но не и с определението по чл.288 ГПК. В обобщение съдът преценява, че жалбоподателят не е формулирал ясно правен въпрос в изложението по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъждат допълнителните основания по чл.280,ал1,т.1,2 и т.3 ГПК. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК и чл.280,ал.1 ГПК на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба разноски за производството пред ВКС не следва да се присъждат, поради липса на доказателства за направени такива разноски. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение