Определение № 503 от 06.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №8742 от 17.12.2015 г. по гр.д. №10685/2015 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 05.05.2015 г. по гр.д. №20471/2013 г. на Софийския районен съд относно уважените исковете на Г. Д. К., със съдебен адрес [населено място], срещу [фирма], [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор на длъжност „шофьор международни превози“, от която е уволнен дисциплинарно със заповед № 4/29.03.2013 г. Уволнението е за това, че с отказа си да замине в командировка за Германия, съгласно заповед №016094/25.03.2013г., е нарушил задължението си да изпълнява възложената му с трудовия договор работа и законните нареждания на работодателя. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 190, ал.1 т.7 вр. с чл. 187, ал.1 т. 3 и 7 КТ. Към 28.03.2013 г. ответникът е дължал на ищеца сумата 3429.22 евро от командировъчни отчети за извършени в периодите 15.07.2012 г.-10.10.2012 г. и 09.11.2012 г. - 11.02.2013 год. международни превози. На 28.03.2013 г. ищецът е уведомил ответника, че няма възможност да изпълни командировъчната заповед, защото не са му изплащани командировъчните пари от предходни командировки в размер на 3249 евро и очаква да ги получи, след което ще тръгне на път. Няма спор между страните, че това обяснение е дадено от ищеца в процедура по чл. 193 КТ. Така направеният отказ няма правно основание. При действащ трудов договор работникът дължи изпълнение на законните нареждания на работодателя си, каквото е било процесното за командировка. Той няма право да откаже изпълнението му с довод, че работодателят му има забавени плащания към него за други обезщетения или възнаграждения по договора. Забавата или неизпълнението на задължението на работодателя да плаща трудово възнаграждение или други дължими обезщетения, вкл. командировъчни пари, е основание за едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работника без предизвестие /чл. 327 КТ/, но не освобождава работника от задължението да изпълнява собствените си трудови задължения, докато договорът е действащ. Тезата на ищеца, че полученият от него аванс от 400 евро не е покривал разходите за дневни и квартирни, е изтъкната едва с исковата молба и е останала недоказана, при негова доказателствена тежест. В тази връзка и като се има предвид, че по делото е останало неустановено какви са вътрешните правила за изплащане на командировъчните, не може да се приеме, че работодателят е нарушил задължението си по чл. 127 КТ да осигури на ищеца нормални условия за работа като му е заплатил авансово само част от командировъчните пари. Ето защо с отказа си да изпълни заповедта за командировка, ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1, т. 3 и 7 КТ. За така установеното нарушение, санкцията ”дисциплинарно уволнение” не е съответна. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и цялостното поведение на работника. В случая нарушението е тежко само по себе си. Същото обаче е еднократно и не е имало вредоносни за работодателя последици. Освен това сред обстоятелствата, мотивирали извършване на нарушението, е виновното неизпълнение на задължения на самия работодател. То не прави ищеца изправна страна по договора, но следва да се отчете като обстоятелство, което намалява тежестта на извършеното от него нарушение. Няма данни по делото ищецът да е допускал други дисциплинарни нарушения или да са му били налагани други дисциплинарни наказания. В случая най – тежкото наказание „дисциплинарно уволнение” е прекомерно спрямо тежестта на нарушението, поради което изборът на ответника да го наложи на ищеца с оспорваната заповед е незаконен. Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос за това дали отказът на работника или служителя да изпълни възложената му работа е тежко нарушение на трудовата дисциплина, което обуславя налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представено е решение №543 от 15.01.2013 г. по гр. дело №1688/2011 г. на ВКС, IV г.о. Ответникът по касационната жалба Г. Д. К., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатя въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като той обуславя крайното решение на съда и е решен в противоречие с представеното с касационната жалба решение №543 от 15.01.2013 г. по гр. дело №1688/2011 г. на ВКС, IV г.о. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 116.71 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.