Определение № 2326 от 08.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4968/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Десислава Х. В., чрез адв. С. против решение № 696/27.09.2024 г. по в.гр.д. № 1544/2024 г. на Окръжен съд Варна, с което като е потвърдено решение № 2448 от 28.06.2024 г. по гр.д. № 1306/2024 г. на Районен съд Варна, са отхвърлени предявените от касатора против ДГ № 46 “Горска приказка“, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване за незаконно на уволнението и съответно за отмяна на заповед № РД 03-139/05.12.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител детска градина“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 12 766,26 лв. за периода от 5.12.2023 г. до 5.06.2024 г. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност и необоснованост на изводите на съда, че работодателят е провел успешно доказване, че са налице основанията „системни нарушения на трудовата дисциплина“- чл.190, ал.1, т.3 КТ и „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ – чл.190, ал.1, т.7 КТ, поради което дисциплинарното уволнение се явява законосъобразно. Изложено е, че единственото нарушение, което е описано в заповедта е това, че на 24.11.2023 г. служителят е проявил грубо и агресивно поведение спрямо децата в смесена група „Месечинка“, което било установено чрез аудио запис с телефон, направен от родител на дете, намиращ се по същото време пред стаята на смесената група, който запис, заедно с жалба от родителя е подаден в [община], откъдето след извършена проверка, на директора на детската градина е дадено предписание за налагане на дисциплинарно наказание. Независимо, че въпросният запис е изключен от доказателствата по делото, съдът е основал извода си за извършване на описаното дисциплинарно нарушение именно на посоченото в жалбата и на показанията на св. Д., че на този ден е чула от кабинета си повишен тон и викове от стаите, където се намират двете групи деца. Твърди се и нарушение на нормите на чл.193, ал.1 КТ, на чл.194 КТ и чл.195 КТ, като се поддържа, че от служителя са изискани обяснения единствено относно твърдяното нарушение на трудовата дисциплина на 24.11.2023 г., квалифицирано като такова по чл.190, ал.1, т.7 КТ, но не и по отношение на останалите нарушения, посочени в заповедта, без излагане на обстоятелства кога и при какви обстоятелства са извършени последните и които са обусловили налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ – системни нарушения на трудовата дисциплина. Според касатора, неправилна са и изводите на въззивния съд, че в конкретния случай работодателят е спазил нормата на чл.189, ал. КТ при определяне на дисциплинарното наказание, съответно че е съобразил посочените в нея критериите. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните процесуалноправни и материалноправни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ Допустимо ли е съдът да основе решението си само на свидетелски показания, приети от съда като безпротиворечиви и еднопосочни, чрез които се установява извършеното дисциплинарно нарушение; 2/ Изпълнено ли е изискването на императивната разпоредба на чл.193, ал.1 КТ, ако работодателят е поискал писмени обяснения от работника или служителя, чрез поставяне на общи въпроси, без конкретизация на твърдяното нарушение и указване на основанието за искане на обяснения; 3/ Допустимо ли е постановяване на решение, без съдът да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, които са установени по надлежния процесуален ред в производството по делото и 4/ Липсата на дата или период на извършване на дисциплинарното нарушение в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание достатъчно основание ли е за нейната отмяна поради невъзможността за осъществяване на съдебен контрол по отношение на давностните срокове за налагане на дисциплинарно наказание. Липсва обосновка на сочения допълнителен критерий по повдигнатите въпроси съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК, ВКС. Ответната страна по жалбата – ДГ № 46 “Горска приказка“, [населено място], чрез пълномощника си адв. П. е депозирала отговор, в който поддържа, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросите не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдържат оплаквания във връзка с преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства от въззивния съд, като проверка на същите не може да бъде осъществена в производството по чл.288 ГПК. Изложено е и становище за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение, т.е. на сочените касационни основание по чл.281, т.3 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че издадената на основание чл.190, ал.1, т.3 и т.7 КТ заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ от 5.12.2023 г., връчена на ищцата на същата дата, е законосъобразна от формална страна, тъй като при издаването й са спазени разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ. Посочил е, че наказанието е наложено за системни и тежки нарушения на трудовата дисциплина, като нарушението, квалифицирано като такова по чл.190, ал.1, т.7 КТ е извършено на 24.11.2023 г. и се изразява в демонстрирано агресивно поведение към деца от групата, на която е педагог, с което е нарушила задълженията си по длъжностна характеристика и Етичен кодекс за работа с деца и Етичен кодекс на детствата градина. За това нарушение работодателят е изискал писмени обяснения от ищцата на 28.11.2023 г. и такива са депозирани от нея на 1.12.2023 г. Във връзка с второто посочено в заповедта основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата – системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ, съдът е приел, че заповедта отговаря на изискването за мотивиране, посочено в нормата на чл.195 КТ, доколкото в тази част заповедта препраща към други документи, които са били връчени на служителя, т.е. известни са му, а именно други две жалби от родители с вх.№ 035/5.10.2023 г. и вх. № 054/17.10.2023 г. отново във връзка с отношението и поведението й спрямо конкретни деца, по повод на които са й поискани обяснения по реда на чл.193 КТ и такива са депозирани от ищцата на 24.10.2023 г. За тези нарушения, както и за нарушението, извършено на 24.11.2023 г., дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана в рамките на преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ – двумесечен от откриване на нарушенията. При съобразяване на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства – констативен протокол от 4.12.2023 г., обективиращ резултатите от извършена проверка от [община], дирекция „Образование и младежки дейности“, свидетелските показания на св. Р. К. – един от експертите, извършили проверката и на св.В. Д.-психолог в детското заведение, жалбите с вх.№ 035/5.10.2023 г. и вх. № 054/17.10.2023 г., длъжностната характеристика за длъжността „старши учител в ДГ 46 Горска приказка“ и анекса към нея, както и писмените доказателства, установяващи трайното поведение на ищцата при изпълнение на трудовите й задължения и етични правила, които професията й изисква, както и дисциплинарното й минало, въззивният съд е приел, че описаните в заповедта нарушения са извършени от ищцата, както и че при налагане на наказанието, работодателят е спазил изискванията на чл.189, ал.1 КТ. При така изложените от въззивния съд решаващи мотиви по спора, поставените от касатора въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2010 г. на ОСГТК и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на въпроса ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Първи и трети въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания на касатора във връзка с възприетата от въззивния съд фактическата обстановка и неговата преценка на събраните по делото доказателства, т.е. доводи за необоснованост на съдебното решение. Така възприетата от съда фактическа обстановка не подлежи на проверка н производството по чл.288, ал.1 ГПК, доколкото е въпрос на обоснованост на съдебното решение, а необосноваността и неправилността на решението не са сред касационните основания на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването на необосноваността във фазата по допускане на касационно обжалване има значение само при формулиране на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“, каквито в конкретния случай не се твърдят и не се разкриват от съдържанието на въззивното съдебно решение. Останалите два въпроса касаят приложението на нормите на чл.193 и чл.195 КТ, по които е налице решаващо произнасяне на въззивния съд и съответно те отговарят на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Последните обаче нямат претендираното от касатора значение, тъй като не по тях не е налице сочения допълнителен критерий. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая и по двата повдигнати въпроса, липсва аргументация в тази насока, а освен това по тях е налице константна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил – решения по гр.д. 3709/2019 г., по гр. № 518/2009 г., по гр.д. № 3145/2013 г., по гр.д. № 1328/2012 г., по гр.д. № 1208/2009 г., по гр.д. № 1068/2009 г. всичките на IV г.о. и други, според която в искането за обяснения работодателят не е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на нарушението на трудовата дисциплина, като е достатъчно последното да бъде посочено по разбираем за работника начин; че искането за обяснения не е подчинено на формални изисквания, като е достатъчно работникът да е разполагал с възможност да даде обяснения си, след като се е ориентирал в обстоятелствата; мотивирането на обстоятелствата, поради което е издадена заповедта за уволнение може да се съдържа и в друг документ, към който препраща заповедта, след като той е станал достояние на работника или служителя. Така формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав, не се нуждае от промяна или осъвременяване. С оглед изложеното, повдигнатите въпрос не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на обжалваното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На насрещната страна следва да присъдят своевременно поисканите и сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, които са в размер на 1 200 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 14.11.2024 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,