Определение № 4583 от 29.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2282/2026 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Каварна, чрез адв. М., против решение № 59/11.03.2026 г. по гр. д. № 21/2026 г. на Окръжен съд– Добрич.

Ответникът А. Т. Д., чрез адв. Г., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, постановено при повторното разглеждане на делото от втората съдебна инстанция, с което е потвърдено решение № 78/10.06.2024 г. по гр. д. № 137/2024 г. на Районен съд – Каварна за уважаване на предявените от А. Т. Д. против Община Каварна искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ – за признаване дисциплинарното уволнение на ищеца по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 16/08.01.2024 г. на кмета на ответната община за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяването му на предишната работа като „специалист“ в отдел „Информационно и техническо обслужване“ на общината, и в полза на ищеца са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение от трудов договор № 7/14.03.2022 г., по силата на което ищецът работел като „специалист“ в отдел „Информационно и техническо обслужване“ при Община Каварна, за неопределено време. Със заповед № 363/11.04.2022 г. и допълнителни споразумения, на ищеца било възложено да изпълнява длъжността „началник отдел“, докато същата бъде заета въз основа на конкурс. С искане РД-15-2601-/10/18.12.2023 г. кметът на общината поискал писмени обяснения от ищеца относно четири извършени нарушения на трудовата дисциплина, в срок до края на работния ден, като искането е връчено на служителя на 18.12.2023 г. в 13:50 ч. В тази връзка ищецът е предал докладна записка на същата дата, получена на ръка от Д. Д. в 17:30 ч., входирана в деловодната система на общината с вх. № РД 15-2601-121 от 19.12.2023 г., която изцяло възпроизвежда съдържанието на отправеното искане за писмени обяснения, като по отделните пунктове са дадени кратки отговори. Със заповед № 16/08.01.2024 г. на кмета на Община Каварна, поради описаното в заповедта поведение на служителя, квалифицирано като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, 8 и 10 КТ и на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ (злоупотреба с доверието на работодателя) и т. 7 КТ (други тежки нарушения на трудовата дисциплина), на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от датата на връчване на заповедта. Описаните в заповедта за налагане на наказанието нарушения се изразявали в: 1/ „неотстраняване на проблеми с неработещи мултифункционално устройство VersaLink С7030 и служебен мобилен телефон, с което ищецът е нарушил задълженията си по т. 5. 7, т. 5. 10 и т. 5. 14 от длъжностната характеристика (т. 2 от заповедта); 2/ за „въведена в периода 11-15.12.2023 г. информация в системата за контрол на достъпа, която е недостоверна – като причина за отваряне на сървърното помещение е отразено „Планирана профилактика“, и неактуална – доколкото не е отразено, че в помещението са допуснати външни лица, както и техните имена, организационна принадлежност, цел на посещението и извършени от тях дейности“, с което ищецът е нарушил задълженията си по т. 7. 2, т. 5. 19 и т. 5. 24 от длъжностната характеристика (по т. 3 от заповедта); 3/ „наличие на нелицензирани и нерегламентирано инсталирани 8 бр. софтуер и файлове, с рисков за информационната среда на общината характер и без да има необходимост от това за изпълнение на текущите задължения на работната станция, използвана от служителя А. Д.“, с което ищецът бил нарушил преките си служебни задължения, Вътрешните правила за дейностите, свързани с администрирането, експлоатацията и поддръжката на хардуер и софтуер в Община Каварна, Политиката за мрежова и информационна сигурност на същата община (т. 4 от заповедта). Работодателят е счел, че така извършените от ищеца действия и бездействия представляват нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, 4 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и по чл. 190, ал 1, т. 7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. При горните факти и при съобразяване правилото на чл. 294, ал. 1 ГПК за задължителния характер на указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, дадени с отменителното решение № 2 от 5.01.2026 г. по гр. д. № 221/2025 г. на ВКС, IV г. о., при новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че ищецът не е бил лишен от възможността ефективно да се защити и работодателят действително е преценил възраженията му, а деянията, за които е наложено наказанието, са идентични с тези, за които са поискани предварително писмени обяснения. Изтъкнал е, че в случая заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е писмена, в нея е посочен нарушителят, нарушенията, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага; нарушенията са описани по начин, който е позволил на ищеца да разбере за какво се налага наказанието, а съдържанието на изготвените и депозирани от ищеца писмени обяснения свидетелства за ориентираност във фактите. В тази връзка съдът е обобщил, че деянията, за които е наложено наказанието, са идентични с тези, за които са поискани предварително писмени обяснения (при спазване на изискванията по чл. 193 КТ ), а издадената заповед № 16/08.01.2024 г. на кмета на Община Каварна, с препращане и към връчените на ищеца докладна записка и писмо, отговаря по своето съдържание на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. По отношение на първото нарушение на трудовите задължения – неотстраняване на проблеми с неработещи мултифункционално устройство VersaLink С7030 и служебен мобилен телефон, решаващият състав е намерил, че съгласно представения от ищеца с исковата молба и неоспорен от ответника протокол за извършени дейности във връзка обслужване на технически средства и офис техника, повредата на посоченото устройство е била констатирана на 03.10.2023 г. и е била заявена пред изпълнителя по сключения договор за абонаментно техническо обслужване писмено на посочен имейл и устно на посочен телефон още на следващия ден - 04.10.2023 г. Съобразил е още, че: на същата дата е бил извършен от представителя на изпълнителя оглед, при който са били установени предполагаеми повреди и е дадено предложение за транспортиране до сервиз с последващ ремонт; по делото не са събрани доказателства за извършени последващи действия от страна на ищеца или от дружеството, извършващо техническо обслужване; повредата не е отстранена към датата на докладната записка. При тези съображения в обжалваното решение е прието, че сред задълженията на ищеца е да поддържа в изправност наличната техника, както и да контролира този процес, а в случая в продължение на три месеца след установяване на повредата, същият не е предприел каквато и да е активност в насока отстраняване на техническата неизправност на устройството, с което е допуснал неизпълнение на свое пряко задължение чрез бездействие. Относно неработещия мобилен телефон е застъпено становището, че работодателят не е извършил пълна преценка на всички посочени в обясненията на служителя факти преди да издаде заповедта. Прието е, че писмените обяснения са съдържали достатъчно подробни твърдения, за които работодателят е имал възможност да извърши проверка – както кога ищецът е изпратил по имейл искането си до представителя на А1, така и кога този представител е изпратил ценовата листа с налични апарати на конкретно посочено лице от общината, от което също работодателят е можел да събере сведения. Така е обобщено, че при липсата на представени доказателства за бездействие на ищеца в периода от уведомяването му за неработещия телефонен апарат, при липсата и на твърдения от страна на ответника, че в този период е имало наличен друг апарат, е останало недоказано по делото неизпълнение на задължението на ищеца във връзка с осигуряването на комуникационната техника в общината. Спрямо нарушението на трудовите задължения по т. 3 от уволнителната заповед – относно въведена в периода 11-15.12.2023 г. информация в системата за контрол на достъпа, която е недостоверна, второстепенният съд е приел, че от представена по делото електронна кореспонденция, на 19.12.2023 г. (след като е дал своите обяснения на работодателя) ищецът е получил имейл от представител на „Сектрон“ ООД, според който - в продължение на телефонния разговор между двамата, е изпратено писмото за достъп до сградата на Община Каварна. От съдържанието на писмо в вх. № РД-15-2024-(1)/20.12.2023 г. е установено, че в изпълнение на сключен договор е необходимо да бъде осигурен достъп до сградата на общината на шестима поименно посочени служители с указана и длъжност. Разпореждането за допускане на т.н. „външни лица“ е било устно, на кмета на общината, дадено по време на проведена в кабинета му на 30.11.2023 г. среща за осигуряване на достъп на служители на „Сектрон“ ООД във връзка с дейността им по договор. Констатирана е и липсата по делото на действащи при ответника Вътрешни правила, регламентиращи политиката по информационна сигурност на общината, които са посочени в процесната уволнителна заповед като нарушени. При тези мотиви съдът е обобщил, че доказано като извършено в случая от страна на ищеца нарушение е това за недостоверност и неактуалност на създадената от него информация относно причината за осъществен достъп на трети лица в периода 11-15.12.2023 г. до сървърното помещение на общината – невярната причина „планирана профилактика“, и неактуалната информация относно предоставянето на достъп на трети лица, което е било осъществено след надлежно разрешение от страна на кмета. Относно нарушението на трудовите задължения по т. 4 от заповедта, въззивният състав е приел, че същото се изразява в нерегламентирано изтегляне/инсталиране на нелицензирани 8 бр. софтуер и файлове, с рисков за информационната среда на общината характер. Взел е предвид обстоятелствата, че в обясненията си и допълнително в исковата молба ищецът не е оспорил изтеглянето/инсталирането на посочените в заповедта софтуери и файлове, като е твърдял, че тези активности са били свързани с разрешаване на определени проблеми. Намерил е за недоказано по делото (от страна на ответника), че който и да било от описаните в заповедта файлове/софтуер е имал съдържание, чието предназначение не кореспондира на нуждите на осъществяваната в общината дейност и в частност преките задължения на ищеца. Приел е, че при твърдение от страна на ответника за изтегляне/инсталиране/използване без връзка с пряката работа на ищеца на файлове и софтуери, то в негова тежест е доказването, че същите са били изтеглени/инсталирани от ищеца, както то и че те не са били включени в утвърдения от работодателя списък, че са били нелицензирани или пък са били такива, но ползването им е било ограничено и би довело до нарушаване на авторски права, и самото тяхно изтегляне/инсталиране създава риск за безопасността на информационната система на общината. Развити са съображения, че в случая преднамерени действия от страна на ищеца при разрешаване на посочени от него проблеми или при проучване на нови продукти, или такива, застрашаващи мрежовата и информационната сигурност, компрометиращи оказаното му доверие, при което са злепоставени интересите на работодателя, не са доказани по делото. Прието е, че ответникът не е ангажирал своевременно и доказателства, че посочените файлове и софтуери са нелицензирани, или по друг начин представляват риск за информационната среда на Община Каварна. Отделно е аргументирано становище, че по делото е останало недоказано и твърдяното нарушение от страна на ищеца на Вътрешните правила за дейностите, свързани с администрирането, експлоатацията и поддръжката на хардуер и софтуер в Община Каварна, Политиката за мрежова и информационна сигурност на Община Каварна, доколкото същите не са представени от ответника, нито конкретно нарушени правила от тях са цитирани в издадената заповед. От друга страна, решаващият състав е преценил като неоснователно възражението на ищеца за издаване на заповедта в отклонение от изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ. Приел е, че заповедта за уволнение от 08.01.2024 г. е издадена преди изтичане на 2 месеца от откриване на нарушенията от работодателя. При тези мотиви е обобщил, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено от работодателя, при спазване на изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ за доказано извършени от ищеца нарушения на трудовите задължения: по т. 2 от заповедта – за бездействие при отстраняване на проблеми с неработещо мултифункционално устройство VersaLink С7030, съставляващо неизпълнение на възложената работа по чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ и по т. 3 от заповедта – за въведена в периода 11-15.12.2023 г. информация в системата за контрол на достъпа, която е недостоверна – неизпълнение на трудово задължение, определено с длъжностната характеристика при възникване на трудовото правоотношение по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. Въззивният съд обаче е формирал решаващ извод, че извършените доказани нарушения не обосновават необходимостта от налагането на ищеца на най-тежкото дисциплинарно наказание и същото се явява несъразмерно тежко. Съобразявайки разясненията в съдебната практика по приложението на чл. 189 КТ, е изложил мотиви, че преценката на тежестта на установените нарушения и значимостта на неизпълнените трудови задължения в конкретния случай не сочи на системно еднотипно и повтаряемо виновно неизправно поведение на ищеца в разрез с правилата за трудова дисциплина и не обосновава наложеното от работодателя наказание „уволнение“ по чл. 190, ал. 1 КТ. Приел е, че наложеното най-тежко наказание не съответства на тежестта на тези нарушения, както изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, взимайки предвид и данните в последната извършена годишна оценка на изпълнението на длъжността от ищеца за периода от 15.03.2022 г. до 31.12.2022 г. Изложил е и съображения, че: въвеждането на недостоверна информация в системата за контрол на достъп, с оглед данните по делото, по-скоро следва да се възприеме като резултат от неправилната оценка на обстоятелствата от страна на ищеца, а не като тенденциозно нарушение на неговото задължение; относно бездействието на ищеца за отстраняване на повредата на мултифункционално устройство VersaLink С7030 съдът е посочил, че по делото няма доказателства неработещото устройство да е било единственото в отдела и нефункционирането му да е създало непреодолими с другата налична техника в отдела затруднения в работата. С оглед тежестта на двете нарушения, допуснати от служител, получил отлична оценка за своята работа при последното му атестиране, въззивната инстанция е направила съждение, че работодателят не е приложил правилно материалния закон – относно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и е наложил необосновано най-тежкото дисциплинарно наказание. В тази връзка е обобщила, че работодателят не е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение, поради което искът за отмяната му е основателен, както и основателен е искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Горните въпроси са следните:

1. „Доказал ли е работодателят законното си право на уволнение, когато е спазил разпоредбите на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ и съдът е приел за доказани извършените нарушения от страна на служител?“;

2. „Кога работодателят не е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение?“;

3. „Може ли да се приеме, че служител на длъжност началник отдел „Информационно и техническо обслужване“, нарушил няколко свои основни задължения, е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина, които водят до налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение?“;

4. „Необходимо ли е да е налице едновременно системно, еднотипно и повтаряемо виновно неизправно поведение на служител в разрез с правилата за трудова дисциплина за налагане на наказание „уволнение“ по чл. 190, ал. 1 КТ?“;

5. „Може ли да се приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, когато служителят е нарушил основни правила и задължения от длъжностната си характеристика?“;

6. „Обосновано ли е налагането на най-тежкото наказание, а именно уволнение, когато работодателят, при спазване на изискванията на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ го наложи за няколко тежки нарушения?“.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Предвид формулировката на поставените в изложението питания, те нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Същите са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения, а от становището на страната по правилността на обжалваното решение, като самите въпроси са фактически – т. е. отговорът по тях предполага обсъждане на доказателства. Въпросите са привързани към оплакванията на касатора за неправилна оценка на фактите по делото и чрез тях се изрязва несъгласие с извода за основателност на исковите претенции поради допуснато от страна на работодателя нарушение на императивното правило на чл. 189, ал. 1 КТ. По своето естество повдигнатите въпроси съставляват доводи срещу правилността на въззивното решение и съставляват касационни основания ( чл. 281, т. 3 ГПК ), които обаче са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК ), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекцията ѝ (по чл. 288 ГПК ). В последната касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Ето защо, непоставянето на правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към постановките по т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е винаги конкретна, тъй като изисква съобразяване от съда на конкретни обстоятелства, относими както към работодателя, така и към работника или служителя като страни в конкретното трудово правоотношение. По приложението на чл. 189 КТ е налице последователна съдебната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК ( решение № 17 от 30.01.2019 г. по гр. д. № 2293/2018 г. на IV г. о.; решение № 132 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 46/2018 г. на III г. о.; решение № 56 от 29.05.2018 г. по гр. д. № 3272/2017 г. на III г. о. и др.). В същата безпротиворечиво се приема, че при определяне на дисциплинарното наказание съгласно чл. 189 КТ, работодателят следва да прецени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на работника или служителя. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние да бъде преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Обжалваното решение е постановено в пълно съгласие с така дадените правни разрешения. Преценката на тежестта на процесното виновно неизпълнение на трудовите задължения на ищеца е основана на обстоен анализ на всички релевантни към конкретното поведение обстоятелства, вкл. характера на изпълняваната трудова функция и липсата на данни от осъщественото дисциплинарно нарушение да са настъпили неблагоприятни последици за работодателя, като е съобразена личността на провинилия се работник – лице с положителна годишна оценка относно изпълнението на заеманата длъжност. Направен е и решаващ извод за нарушение на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ от страна на работодателя при определяне на процесното дисциплинарно наказание „уволнение“, доколкото последното е несъответно с тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина, поради което е незаконно и подлежи отмяна. При наличието на съдебна практика на ВКС, с която обжалваното решение е съобразено, изключва приложно поле на поддържаното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В заключение, не са обосновани предпоставки в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол.

При този изход на делото касаторът дължи на ответника по жалбата заплащане на сторените и своевременно претендирани разноски за настоящата инстанция. Те възлизат на 540 евро и се установяват с приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него за извършеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. разясненията по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.