Определение № 837 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4293/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Йес Инвест”ООД срещу решение №2683 от 30.04.2025г по в.гр.дело № 8404/2024г. на Софийски градски съд, потвърдил решение №6570 от 11.04.2024г на Софийски районен съд, постановено по трудов спор с М. Г. В. за отмяна на наложено дисциплинарно наказания „ уволнение”. Исковете са по чл. .344 ал.1 т.1, 2, 3 КТ са уважени след като е прието за установено ,че от 25.09.2020г.,ищецът е в трудово правоотношение с ответника, работел е на длъжност „техник –строителство и архитектура“ при „Йес Инвест“ ООД. На 19.06.2023 г., в качеството му на служител на ответното дружество на М. Г. В. е била връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 07377/16.06.2023 г. по изп. дело № 0536/2023 г. на ЧСИ Г. Д. за това ,че във връзка с вписано пристъпване към изпълнение по първоначално вписване на договор за залог за сумата 937 000 лв., в срок до 05.07.2023 г. и на основание чл. 10, ал. 2, вр. чл. 44а ЗОЗ и чл. 18 ЗЧСИ ответното дружество следва да предаде парични средства.По твърдение на ответника, управителят на дружеството А. Д. узнала това обстоятелство от предприетите запори, направила проверка по изпълнителното дело установила уведомления на ЧСИ от 11.07.2023г до няколко банки да преведат по сметка на ЧСИ паричните средства по посочените вземания. Поради това на 17.07.2023 г. управителят на „Йес Инвест“ ООД Д. лично потърсила ищеца на работното му място на строителен обект в [населено място], за да му връчи покана за писмени обяснения,защо не е довел до знанието й получената от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение,декларация по чл.333 КТ и заповед за уволнение. Ищецът е отказал да получи всички подготвени книжа,с оглед на което връчването им било оформено при отказ, с подписи на двама свидетели, единият от които е разпитан по делото. Съгласно показанията му, ищецът отричал,държал се неадекватно, по оценка на свидетеля агресивно и е отказал да получи каквито и да е било документи от управителя на дружеството,като между двамата възникнал скандал. Въззивният съд е приел изискванията на чл. 193, ал.1 КТ, чл.194,ал.1 КТ и чл.195 от КТ за спазени. Поведението на ищеца съставлява дисциплинарно нарушение, налице е хипотезата на чл. 187, ал. 1, т.10 КТ, като се касае за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон/чл.50,ал.3 ГПК/,на което нарушение се е позовал работодателят,но не е наложил съответно по тежест наказание.Не са доказани твърдените неблагоприятни последици, които да характеризират допуснатото нарушение като тежко.Не са установени реално запорирани взимания,но дори при това положение/приложени изпълнителни способи в изпълнително производство/поведението на работника не се намира в пряка причинно-следствена връзка с тях.За неоснователни са приети и оплакванията на въззивника,че ищецът умишлено е увредил,защото е бил наясно с последиците,които ще настъпят за дружеството по изпълнителното дело.При липса на доказателства в подкрепа на тези твърдения е изтъкнато,че ищецът не е бил длъжен да се запознае със съдържанието на получената покана за доброволно изпълнение и да предприеме действия с оглед изявленията в нея, а единствено да предаде документа на неговия адресат – работодателя, поради което не може да се ангажира дисциплинарната отговорност на ищеца за развитието на изпълнителното дело.Касае се за еднократно деяние, което се явява първа простъпка за работника и от което не са произтекли вреди за работодателя,поради което въззивният съд на свой ред е приел ,че при налагане на наказанието работодателят не е спазил изискването на чл. 189, ал. 1, вр. чл. 190, ал. 2 КТ за индивидуализация на наказанието. Оплакването в касационната жалба е, че съдилищата не са приложили правилно чл. 189 от КТ.В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се изтъква очевидна неправилност на решението. Противоречие с практика на ВКС по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,сочена в реш.№372/2010г по гр.д 1040/2009г на 4-то г.о ,реш.№516/2020г по гр.д №94/2009г,реш. №227/2012г по гр.д№1417/2011г. и др. на 3-го г.о на ВКС се основава на оплакване за неизследване от съда на обстоятелства, указани като имащи отношение към нарушението - характер на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения,с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици работодателя. В тази връзка са формулирани въпросите в кои случаи дисциплинарното нарушение е „тежко” по смисъла на чл.190,ал.1 т.7 ,във вр.чл.189, ал.1 КТ и следва ли при съдебния контрол на преценката на работодателя чл.189, ал.1 КТ съдът да изследва всички обстоятелства имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. Следващият въпрос, при изтъкнато основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК е поставен заради становището на касатора за неизследване от съда на субективното отношение на ищеца към извършеното нарушение, като конкретна преценка за добросъвестност на действията /бездействията му, съставляващи дисциплинарно нарушение.Сочи се противоречие с реш.№42/2016г на ВКС, Трето г.о ,както и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по поставените въпроси Ответникът по касационната жалба е заявил отговор чрез адв М. Б. от САК,с който оспорва поставените въпроси да мотивират основание по чл. 280, ал.1 ГПК, те не съдържат предпоставките, които да налагат промяна на решението на въззивния съд, оспорват се изводи по фактите. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По матриалноправните въпроси в изложението е формирана константна практика на ВКС, част от която и приложена. По формулираните в първия раздел на изложението въпроси установената съдебна практика на ВКС дава отговор,че съдът в трудовия спор има задължението да оцени нарушенията с оглед критерия на чл. 189 ал.1 КТ и как нормата е била приложена от работодателя. Съгласно практиката на ВКС, установена с реш. № 461/2010 по гр.д № 626/2009 ІІІ г.о, реш. № 86/2011г по гр.д № 1734/2009 ІV г.о ,реш. №635/2009г ІІІ г.о, реш.№476/2010г по гр.д №269/2009г ІІІ г.о, реш.№242 от 2012г по гр.д № 932/2011г ІV г.о, реш. №163/2012г по гр.д № 564/2011 ІV г.о, реш. № 257/2010г по гр.д № 3681/2008г ІІІ г.о ,реш. №227/2012г по гр.д №1417/2011г ІІІ г.о, и др., при спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание съдът извършва съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ,т.е като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.Преценката се основава на всички обстоятелства,имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение – реш. № 372/ 2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о. ВКС, реш. № 516 /2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС,реш.№227/2012г по гр.д №1417/2011г ІІІ г.о. ВКС. Приложим е критерият за добросъвестност ,добрата воля и обичайната грижа на добрия работник или служител, или коректния и доброжелателен работодател – решение №42/2016г по гр.д № 3756/2015г,ІІІ г.о. ВКС. Също така, всяко дисциплинарно нарушение следва да се преценява за това доколко изразява нежеланието на работника или служителя да изпълнява задълженията си,защото тази преценка може да обуслови различни изводи за тежестта на нарушенията в различните случаи. Обжалваното решение не е в отклонение от изискването за съдебна преценка относно тежестта на нарушението и съответствието на наказанието в указаната насока,поради което не се обосновава допускане на жалбата до разглеждане на сочените от касатора основания. Съдът е отчел значимостта на неизпълненото задължение,приел е възможността за него да бъде потърсена дисциплинарна отговорност.Поведението на ищеца, чиято укоримост е в това ,че след получаването на връчените му от длъжностно лице по реда на ГПК книжа не е изпълнил задължението да ги предаде на адресата, не може да налага извод за постоянство, или упорство в укоримото поведение,нито за преднамереност.Като неизпълнение на задължение,възникнало при инцидентни обстоятелства, въз основа на предвиден в закона начин за връчване на уведомления на юридически лица, т.е задължение извън пряко възложените му отговорности и задачи като назначен на длъжност „техник –строителство и архитектура” в ответното дружество, нарушението на ищеца изразяващо се в бездействие не е установено при обстоятелства, който да го утежнят от субективна страна. Извод за обратното не може да е налагащ се предвид реакциите на ищеца в установената от показанията на свидетел ситуация при връчване на заповедта за уволнение, при отказ да я получи, както и в този момент да пише обяснения,за което /както се твърди в отговора на исковата молба и се свидетелства/ управителят на дружеството му била подготвила и осигурила лист и химикал, тъй като по това време ищецът В. бил на строителен обект.Там последният лично е бил потърсен от управителя А. Д.,в присъствие на воден от нея свидетел.Тогава му е вменено и дисциплинарното нарушение,а ищецът не е имал съзнанието,че е нарушил преките си трудови задължения и ситуацията е ескалирала в скандал.При тези обстоятелства въззивният съд е намерил за приложима разпоредбата на чл.193,ал.3 КТ,след като служителят е имал възможност да даде обяснения и не ги е дал,но също така е отчел,че работодателят търси от служителя си сметка за последици,които нямат връзка с неговата постъпка. Въззивният съд е изложил съображения защо сочените от касатора неблагоприятни последици за дружеството не са и не е възможно да се приемат за настъпили от бездействието на ищеца.По този начин, и като е отхвърлил тезата на работодателя за умисъл в поведението на служителя при укриване на обстоятелства с увреждащи последици за работодателя,решаващият съд не е нарушил указания критерии в реш. № 372/ 2010г. по гр.д. № 1040/2009г. ІV г.о. ВКС, реш. № 516 /2010г. по гр.д. № 94/2009г. ІІІ г.о. ВКС,реш.№227/2012г по гр.д №1417/2011г ІІІ г.о. ВКС, а е съобразил установената съдебна практика при формиране на решаващите си изводи.Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, както и основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК предвид формираната трайна практика на ВКС по повдигнатите въпроси. Не е налице и основание по 280, ал.2 предл. трето ГПК. Очевидна неправилност,като квалифицираща степен на порочност и самостоятелно основание за допускане до касационен контрол има при въззивни решения, постановени при неприлагане на императивна материалноправна норма или когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в решението и основополагащите за процеса правила са спазени. Ответникът по касационната жалба не е заявил и установил разноски. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.