Определение № 441 от 16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2019 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „СИ ПИ БИ” ООД, [населено място], представлявано от Б. С. К., чрез адвокат В. М. от АК - В., срещу решение № 1710 от 19.10.2018 г. по гр.д. № 1590/2018 г. на Окръжен съд Варна, с което на основание чл.225, ал.1 КТ дружеството е осъдено да заплати на М. Л. А. сумата 18 600 лева за обезщетение поради незаконното уволнение за периода 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г., ведно със законната лихва от 25.10.2017 г. до изплащането на сумата и 1000 лева разноски по делото. Срещу определение № 2684 от 19.10.2018 г., с което по реда на чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение молбата за допълване на определение № 1956 от 01.08.2018 г. в частта му за разноските, е подадена частна жалба от „СИ ПИ БИ” ООД чрез адвокат В. М. с доводи за неправилност и искане да бъде отменено. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, а в изложение към жалбата се поддържа, че е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като решението се основава на отменени правни норми, както и че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1. Допълнителните трудови възнаграждения по чл.6, ал.2 НСОРЗ представляват ли част от БТВ, служещо като база за изчисляване на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ? 2. Обезщетението по чл.162, ал.3 КТ има ли значение за определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ и има ли право на такова обезщетение работник за времето, през което е бил временно нетрудоспособен поради заболяване? 3. Правилни, обосновани и самостоятелни ли са изводите на съда и изложените в тях аргументи, когато се припокриват с мотиви на друго решение, постановено на различно правно основание? Според касатора, първите два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а третият има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба М. Л. А. чрез адвокат Д. П. от АК - В. е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК, а по същество, че доводите в касационната жалба са неоснователни и претендира разноски в касационното производство. За да постанови решението, съдът е приел, че ищецът работи при ответника по трудово правоотношение от 2016 г. с основно възнаграждение 1000 лева, когато е било прекратено, считано от 20.09.2017 г., но съдът е признал уволнението за незаконно /решението в тази част е влязло в сила/, като е присъдил на основание чл.225, ал.1 КТ обезщетение в размер на 18 600 лева за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г., ведно със законната лихва от 25.10.2017 г. до изплащане на сумата. Съдът е приел също, че за последния пълен отработен месец на ищеца през месец март 2017 г. му е начислено БТВ в размер на 6173,12 лева, включващо основно възнаграждение 1000 лева, допълнително възнаграждение в размер на 2100 лева за командироването му в Белгия на основание чл.121а КТ, както и 3073,12 лева - командировъчни пари. Според въззивната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.120а, ал.2 КТ (изм. -ДВ, бр.15 от 2010 г.) работникът или служителят запазва основното си трудово възнаграждение, а допълнителната сума по чл.6, ал.2 НСОРЗ се явява част от трудовото възнаграждение през м.март 2017 г., без командировъчните пари, поради което дължимото обезщетение е в размер на общо 18 600 лева, което се потвърждава от съдебно-счетоводната експертиза по делото. Въззивният съд приел за ирелевантно възражението, че по време на изпълнението на трудовите задължения, ищецът е ползвал отпуск, тъй като тези обстоятелства са били отчетени при изплащане на възнаграждението и са неотносими към предявения иск за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че при тези фактически и правни изводи на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд основни принципи при решаване на възникналия спор за размера на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявения иск за обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, както е било поискано в исковата молба, съдържа преценка за установените правнорелевантни факти и приложението на закона към тях, в съответствие с основните начала на гражданския исков процес. Не е налице явна необоснованост на мотивите поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушение на императивни правни норми, поради което липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност засягаща обемът на дължима защита и съдействие. При проверка на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия материалноправен въпрос, който е разрешен не в противоречие, а в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 2/12.12.2013 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГК, включително цитираното решение № 847 от 14.01.2011 г. по гр.д. № 1558/2009 г. на ІV г.о., с което се приема, че според чл.17, ал.1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите по чл.228 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, както и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с наредбата или друг акт, доколкото друго не е предвидено в КТ, т.е. брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.228 КТ включва определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително и договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия (чл.6, ал.1, т.1 и 2 НСОРЗ). В случая, съдът е посочил, че разпоредбата на чл.120а, ал.2 КТ е изменена през 2010 г., а по силата на чл.6, ал.2 НСОРЗ допълнителната сума за работа в друга страна от ЕС е част от трудовото възнаграждение, тъй като с нея се компенсира минималната работна заплата или минималната ставка за заплащане в тази държава, което се потвърждава със заключението на вещо лице, поради което при определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ следва да се вземат предвид само сумите за основно и допълнително трудово възнаграждение през м.март 2017 г. или общо в размер на 18 600 лева за шестмесечния период от 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г. Тези изводи на съда са в съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС поради което първият материалноправен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос: „Обезщетението по чл.162, ал.3 КТ има ли значение за определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ и има ли право на такова обезщетение работник за времето, през което е бил временно нетрудоспособен поради заболяване?”, тъй като въззивната инстанция по същество е приела, че ползването на отпуск поради временна неработоспособност няма отношение към иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, което е в противоречие с дадения отговор в решение № 323/28.06.2011 г. по гр.д. № 784/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Последният въпрос има отношение към правилността на решението и е обусловен от допуснатия до касационно обжалване правен въпрос, поради което ще бъде преценяван като довод срещу неправилно формиране на фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение