Определение № 179 от 11.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 904/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Ф. С., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Л. Н., срещу решение №382 от 22.12.2017 г. по в. гр. дело № 654/2017 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 775 от 06.10.2017 г. по гр. дело № 4850/2017 г. на Пернишкия районен съд и са отхвърлени предявените от касатора срещу община Перник искове за отмяна на уволнението му, извършено със заповед №20/31.05.2017 г. на кмета на община Перник, за възстановяване на заеманата длъжност “директор” в Общински младежки дом - Перник и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 5337,60 лв. за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение - за периода 01.06.2017 г. - 01.12.2017 г. Ответникът по касационната жалба община Перник, представлявана от кмета Вяра Ц., чрез пълномощника юрисконсулт К. Л., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се направените в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът е работил като директор на Общински младежки дом - Перник. Във връзка с план за финансово оздравяване на община Перник е взето решение №578/27.04.2017 г. на Общински съвет - Перник, с което Общински младежки дом - Перник и Районен младежки дом - Мошино са обединени в една организационна и бюджетна структура - Общински младежки дом - Перник, на която е даден статут на юридическо лице на бюджетна издръжка. Утвърден е бюджет на новата структура, предоставено е имущество и е задължен кметът на община Перник да утвърди правилник за организацията и дейността му, както и ново щатно разписание в рамките на 7 щатни бройки. На 22.05.2017 г. Кметът на община Перник е утвърдил Устройствен правилник на Общински младежки дом - Перник и ново щатно разписание на същия от 7 щатни бройки. Видно от протокол от 25.05.2017 г. комисия, назначена със заповед №855/22.05.2017 г. на кмета на община Перник, е извършила подбор по чл.329, ал.1 КТ между лицата, изпълняващи ръководната функция към този момент на двата младежки дома – ищецът и Лоренсита Ц.. Комисията е предложила на кмета да сключи трудов договор за длъжността „директор“ на Общински младежки дом П. с Лоренсита Ц.. Със заповед №20/31.05.2017 г. на кмета на община Перник е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращение в щата и след проведен подбор. В заповедта като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено и изпълнение на решение №578/27.04.2017 г. на Общински съвет- Перник. Младежкият дом е културна институция по смисъла на чл. 4 от Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/ и се създава по реда на чл. 8 от същия закон - с решение на общинския съвет, съгласувано с министъра на културата. Такова решение е взето, като по делото са налице и доказателства за извършено съгласуване по реда на чл. 8 ЗЗРК. Последното се установява от приложеното писмо изх. № 15.03.2016 г. на община Перник, с което е направено искане за съгласуване на създаване на Общински младежки дом - Перник, като е посочено, че съществуващият такъв е звено към община Перник и няма статут на юридическо лице. По делото е приложено и становище на Министерство на културата от 19.04.2016 г., с което е дадено указание, че при създаването на културния институт следва да се вземат предвид направените бележки. Според въззивния съд към момента на съгласуването не е било посочено, че новообразуваната структура ще обхване и дейността, осъществявана от Районен младежки дом - Мошино, но въпреки това е изпълнено посоченото законово изискване за съгласуване с Министерство на културата. Това е така, защото право на общинския съвет е на основание чл. 21, ал.1, т.2 ЗМСМА да вземе решение за одобряване общата численост и структурата на общинската администрация в общината. Следователно в правомощията на същия е било да прецени дали дейността на Районен младежки дом - Мошино следва да се осъществява по съществуващия до този момент ред или да се възложи на новосъздаденото юридическо лице. Според окръжния съд, доколкото и двата младежки дома към датата на вземане решението на Общинския съвет не са имали статут на юридическо лице, то съответно за тяхното закриване, респ. за обединяване на дейността им, не е било необходимо извършване на съгласуване по реда на чл. 8 ЗЗРК. При така събраните по делото доказателства за взето решение на Общински съвет - Перник и извършено съгласуване, въззивният съд е достигнал до извод, че към датата на уволнението е бил създаден общински културен институт – Общински младежки дом - Перник. Липсата на вписване в регистъра по чл.14, ал.4 ЗЗРК не е основание да се приеме противното, защото това вписване няма конститутивно действие. По принцип всяко едно вписване има оповестително действие, освен ако по силата на нормативен акт не му е придадено конститутивно действие, т.е., за да има едно вписване конститутивно действие, е необходимо да се касае до такъв подлежащ на вписване факт, чието правно действие да е обусловено от вписването и този факт не би могъл да породи правни последици преди вписването, като например вписванията по чл. 67 ТЗ, чл.140, ал. 4 ТЗ и др. Според въззивния съд, в случая разпоредбата на чл. 8 ЗЗРК е ясна и в нея недвусмислено е посочено, че културният институт се създава с решение на общинския съвет, като няма норма предвиждаща, че културният институт се смята за възникнал от деня на вписването му. След като законодателят не е придал такова действие на вписването в регистъра по чл. 14, ал.4 ЗЗРК, то е направен извод, че вписването в този регистър не е елемент от фактическия състав на създаването на културния институт. Това следва и от самото наименование на регистъра - информационен регистър на културните организации и институти, както и от реда и начина за вписване в същия, регламентирани в Наредба № Н-1 от 14.03.2007 г. за информационния регистър на културните организации. В чл. 3 от последната е посочено, че в заявлението за вписване следва да се посочат наименование на организацията, седалище и адрес на управление; ЕИК по БУЛСТАТ или по търговския регистър; форма на собственост, начин на създаване, предмет на дейност и начин на управление и представителство, т.е. в регистъра се вписват вече създадени културни институти. В чл.3, ал.2 от Наредбата е посочено, че заявлението за вписване в регистъра се подава преди започване на дейността на културната организация, но това не придава на вписването конститутивно действие, а напротив – от тази разпоредба отново се налага извод за оповестителното действие на вписването, като от момента на това вписване се счита, че съответното юридическо лице обявява, че започва фактически да осъществява дейност. След като към датата на уволнението е било създадено юридическо лице, то трябва да се установи дали са били налице предпоставките на чл. 328, ал.1, т.2 КТ. За да се приеме, че е налице фактическият състав на цитираната разпоредба, то подлежи на установяване обстоятелството дали е намалена щатната численост, както и дали се касае за съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/. В случая е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.2 КТ. Касае се за обединяване на две съществуващи структури в една и в този случай на основание чл.123 КТ трудовите правоотношения не се прекратяват, а се запазват. При такова преобразуване е възможно да се получи дублиране на някои или всички длъжности и право на работодателя е с оглед нуждите на новообразуваната структура да изготви и утвърди ново щатно разписание, което е и сторено. С решението на Общински съвет - Перник е възложено на кмета на община Перник да утвърди длъжностно разписание в рамките на 7 щатни бройки и такова е утвърдено, като съгласно същото за длъжността директор е предвидена 1 щатна бройка. До този момент, видно от представените по делото длъжностни щатни разписания за 2016 г., общо в двата младежки дома е имало 13 щатни бройки, като и в двете структури е имало длъжност „директор“. Ето защо е налице преобразуване, довело до реално съкращаване в щата, при което е намалена щатната численост за заеманата от ищеца длъжност. За установяване обстоятелството, че подбор е извършен, както и относно това, че при него са спазени критериите за извършването му, работодателят, чиято е и доказателствената тежест за доказване на посочените обстоятелства, е представил протокол от 25.05.2017 г. Видно от протокола, при подбора са взети предвид следните критерии: образование, професионална квалификация, общ трудов стаж, стаж на ръководна позиция и дисциплинарни наказания. Комисията въз основа на данните за двамата директори на младежки домове и съобразявайки се с тях е предложила да се сключи договор с Л. Ц., която е с по-висока квалификация, по-дълъг трудов стаж и по-продължителен такъв на ръководна позиция. Неоснователни са доводите, че уволнението е незаконно поради нарушаване разпоредбата на чл. 8, ал.5 ЗЗКР, предвиждаща че длъжността директор се заема след провеждане на конкурс и съответно, че ищецът не е могъл да бъде уволнен на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Съгласно посочената норма правоотношенията на директорите на общинските културни институти възникват въз основа на конкурс, но тази разпоредба не изключва приложението на чл. 123 КТ. Действително в ПЗР ЗЗКР е предвидено, че заварените безсрочни трудови правоотношения на директори на културни институти се запазват до обявяването на конкурс за съответната длъжност, но това е в хипотеза, когато е имало една щатна бройка за тази длъжност, какъвто не е настоящият случай. При наличието на две щатни бройки единственият законосъобразен способ да се определи лице, което да заема тази длъжност до провеждане на конкурс, е именно извършване на подбор. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалният представител на касатора е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправния въпрос относно мотивите на въззивното решение, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2001 г. от 17.07.2001 г., в т. 12 от което е предвидено, че грешките при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни и научни правила, представляват нарушение на съществени процесуални правила по чл. 188, ал. 1 и 2 и чл. 157, ал. 1 и 3 ГПК/отм./. Твърди се произнасяне в противоречие с императивна правна норма – чл. 14, ал. 4 ЗЗРК, която в редакцията си с изм., ДВ бр. 93/2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предвижда Министерството на културата да създава и поддържа информационен регистър на културните организации и институти, които подават заявление за вписване в регистъра преди започване на дейността си. Иска се да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В случай, че не се приложат горните разпоредби, се сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №382 от 22.12.2017 г. по в. гр. дело № 654/2017 г. на Пернишкия окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Поставеният въпрос относно мотивите на въззивното решение няма характера на правен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По същество въпросът съдържа оплаквания относно правилността на въззивното решение – относно фактическите и правни изводи на съда поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставлява годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не може да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. В случая няма противоречие с ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г., защото не са допуснати грешки при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни и научни правила. Изложени са ясни мотиви за причините, поради които е направен изводът, че вписването в регистъра по чл.14, ал.4 ЗЗРК има оповестително, а не конститутивно действие. Не е налице каквато и да било обосновка и по отношение на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Единствено преписването на законовия текст, при това непълно, не води до извод за наличие на поддържаното основание. Въпросът следва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които представляват единно основание, съобразно разясненията на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК обосновка в тази насока не е направена. Твърдението за очевидна неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК също не е налице, доколкото липсват доводи за нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда във връзка с разрешаването на конкретния правен спор. Изложеното води до извод за липса на обща и специфична предпоставка за достъп до касация. Съобразно изхода на спора, на ответника община Перник трябва да се присъдят 200 лв. деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.