Определение № 215 от 19.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4032/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. С. от [населено място] чрез пълномощник адв. В. В. от САК срещу решение № 4275 от 13.06.2019г по в.гр.дело № 12795/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №430716 от 15.06.2018г на Софийски районен съд, ІІ г.о, 158 състав. В трудов спор за законосъобразност на наложено със заповед №РД 01-340 от 04.09.2017г на Началника на РУО София- град на МОН дисциплинарно наказание „уволнение”, искът на касатора за неговата отмяна и за възстановяване на работана длъжността„директор”на Софийска математическа гимназия ”Паисий Хилендарски ”гр.София,е бил отхвърлен Като ищец и въззивен жалбоподател настоящият касатор е изложени основания а незаконност на уволнението поради това, че не са му връчвани лично констативните протоколи и много други приложения, към които заповедта за уволнение препраща, включително при изисканите от него писмени обяснения същите не са му представени,който пропуск в процедурата е опорочил уволнението и е налице нарушение по чл. 195, ал.1 КТ; Опорочено е било и връчването на заповедта – текст в обем на 34 страници ,тъй като не му е било предоставено пълно копие от нея. Поддържал е,че дисциплинарното наказание е наложено извън сроковете по чл.194,ал.1 КТ. Касаторът е оспорил с исковата молба квалификацията на всички посочени в заповедта деяния като негови съставомерни нарушения - не е изяснено съдържанието на нарушенията, не е извършил нито едно от тях,не се касае за нарушения на трудовата дисциплина, или като директор не е бил отговорен за извършването им. С въззивната жалба касаторът конкретно е оспорвал изводите за вменени му нарушения на трудовата дисциплина по т.1.1; т.1.3; т.2.3; т.3.1; т.4.1; т.4.2; т.4.3; т.5; т.10; т.11; т.14. от заповедта на началника на РУО София–град, в която е изтъкнато основание чл.195, ал.1, ал.2 и ал.3 КТ вр. с чл.188, т.3, чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ и чл.190, ал.1, т.3 и т.4 КТ. На ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“за нарушения на трудовата дисциплина ,групирани в 15 позиции,всяка от които с подточки.В т.1 от заповедта са описани нарушения, свързани с прилагане на учебния план за учениците от V клас на СМГ за учебната 2016/2017 г.В т.2 са посочени нарушения по организация работата на педагогическия съвет(ПС); т.3 - по водене на книгата за регистриране на заповедите на директора; т.4 - контролна дейност; т.5 -нарушения при организиране на училище сред природата (т. нар „бяло училище”); т.6 – нарушения във връзка с приема в V клас за учебната 2017/2018 г.; т.7 – липсва информация за представен на директора на училището проект на КТД на ниво училище,разработен от представителите на синдикалните организации; т.8 - относно липсата на разработени нови ВПРЗ за механизмите за определяне на основните работни заплати на педагогическия и непедагогическия персонал;т.9-относно допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда на педагогическия персонал; т.10 - нарушения относно дейността на Общото събрание;т.11-относно изпълнението и прилагането на Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и Алгоритъма за неговото прилагане за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, утвърден със заповед № РД 09-1871/18.12.2015 г. на МОН.; т.12 – относно правилника за вътрешния трудов ред за учебната 2016/2017 г.;т.13 - относно воденето и съхранението на личните трудови досиета; т.14 – относно сключване и прекратяване на трудовите договори със служители и т.15 - относно ползването на отпуск от директора на СМГ. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на ищеца С. за неспазен срок по чл.194 КТ при деянията, вменени като нарушения по т.5(относно приема за V клас в СМГ ),т.6.3(непредставяне на актуална информация на РУО) ,т.т.6.7(неусигуряване текущо счетоводство при постъпленията от състезания) ,т.9.1,т.9.2 (оценяване работата на педагогическия персонал) т.11.8 (неизготвен отчетен доклад),т.14(подточки 1-21,отн. сключване на трудови договори по чл. 68, ал.1 КТ в нарушение на трудовото право),т.15.1(бездействие при определяне на заместник през 2016г). За установени нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.10 КТ са приети деянията по т.1.1,2.3, 3.1,т.5,т.11,т.14 от заповедта. За част от посочените в заповедта нарушения е прието ,че не се касае за нарушение на трудови задължения - т.4.1,т.1.2, т.2.1,несъставомерно е деянието по 15.2 от заповедта,а друга част от вменените нарушения първоинстанционният съд е прел недоказани- деянията по т.2.2,2.4,3.2,6.6,15.3,15.4,15.5 от заповедта.За доказаните нарушения е прието,че най- тежкото дисциплинарно наказание е съответно. Заповедта е приета за надлежно мотивирана. В мотивите е посочено ,че същата е постановена„по повод” констативен протокол № 8089403-18/09.08.2017 г.в периода от 21.07.2017 г. до 28.07.2017 г. от извършена проверка за учебната 2016/2017 г. на основание заповед № РД 09-2842/21.07.2017 г.на министъра на образованието и науката във връзка със сигнали до МОН,описани в заповедта и „по повод” констативен протокол с изх. № РУ01- 19388/22.08.2017 г. и констативен протокол с изх. № РУО1 -19638/25.08.2017 г. и вх. № 806/22.08.2017г. в СМГ от извършена проверка от комисия, назначена на основание заповед № РД 03-505/23.08.2017 г.на началника на РУО - София-град за периода от 23.08.2017 г. до 24.08.2017 г.,с които са установени системни нарушения за учебната 2016/2017г, извършени от ищеца като директор на СМГ.Нарушенията са описани както в заповедта,така и при поисканите писмено обяснения. Въззивният съд е констатирал ,че фактите, описани и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, включително и тези, които се оспорват във въззивното производство са били отразени в доклад от 09.08.2017г при извършената проверка. Установено е, че през първия учебен срок учениците от V А, Б, В, Г, Д класове ,вместо два часа музика ,са изучавали един час музика.В училището липсвала документация,удостоверяваща наличие и практика за свикване и функциониране на общо събрание формирано от колектива на училището. Липсва практика за отчет на директора пред общото събрание.Липсва решение на общото събрание за начина за използване на средствата за СБКО за 2016 г. и 2017г., както и заповеди на директора на училището за изплащане на СБКОза посочените години.Констатирани са пропуски и в дейността по Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и Алгоритъма за прилагането му – директорът на училището не е предприел действия по изпълнението и прилагането на същите.Установени са и пропуски при сключване и прекратяване на трудови правоотношения със служители. Назначената от министъра на образованието и науката комисия е съставила и констативен протокол № 8089403-18/09.08.2017 г. В констативния протокол детайлно са описани всички нарушения и тяхната противоправност. Тези констатации са възприети и са възпроизведени и в постановената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца. Обсъдени са обстоятелства,предхождащи или съпътстващи проверките: наличието на писма до министъра на образованието и науката и до началника на РУО– София-град от учители в СМГ, ведно с подписка към тях, както и от омбудсмана на РБ,относно предприети от директора на СМГ действия по прекратяване на трудови договори на дългогодишни учители в гимназията. Изразено е несъгласие с тези действия на директора на СМГ, искане за предприемане на действия за отстраняване на възникналия проблем. Във връзка със заповед № РД 03-505/23.08.2017 г. на началника на РУО –София-град за извършване на проверка на 23.08.2017 г. и на 24.08.2017 г. в СМГ е изготвен констативен протокол изх. № РУО1-19638/25.08.2017 г., както и доклад вх. № РУО1019639/25.08.2017г.в доклада е посочено, че проверката е проведена в условията на тежки обструкции, като старши експертите са били подложени на извънредни мерки за сигурност.На 24.08.2017 г е осигурен достъп на комисията, но проверка не е била осъществена,тъй като директорът на СМГ е принудил комисията да преустанови работата си и на напусне канцеларията,без да осигури помещение,в което експертите да изпълнят служебните си задължения.Под вербален натиск от директора на СМГ част от служителите повторно се подписали под текст,че написаното в протокола не отговаря на истината. Със заповед № РД 03-507/24.08.2017 г. на началника на РУО – София-гад на директора на СМГ са били дадени предписания във връзка с констатираните нарушения и пропуски в работата. Писмени обяснения по чл.193,ал.1 КТ за нарушения, констатирани с протокол № 8089403-18/09.08.2017 г. от извършена проверка (по заповед № РД 09-2842/21.07.2017 г. на МОН) и по повод на посочени в писмото сигнали до МОН, омбудсмана на РБ и до председателя на комисията по образование и наука в Народното събрание, работодателят е изискал на 14.08.2017г, определяйки на ищеца 3 – дневен срок. В писмото,получено на 28.08.2017 г, са описани нарушения на трудовата дисциплина,за които в последствие е ангажирана дисциплинарната отговорност. Обяснения са депозирани на 31.08.2017 г като ищецът е посочил, че в утвърдения правилно са заложени часовете по учебен предмет музика– 34 седмици по 2 учебни часа и по учебния предмет музика материалът е преподаден с малки разминавания.Имало погрешно вписване в програмата,но правилно са били провеждани часовете изобразително изкуство и музика. Книгата за решенията на ПС счита за редово водена, протоколите от заседанията на ПС се съхранявали в класьор към нея. Причина за липсата на част от протоколите е,че на комисията не били представени всички класьори по неизвестни на ищеца причини. Дадени са обяснения и относно книгата за контролната дейност,правилата за работната заплата,за общото събрание в СМГ, формирано от колектива на училището, средствата за СБКО.Извършен бил текущ педагогически административен контрол във връзка с намаляването на тормоза в училището, провеждани били беседи с всеки ученик с проблемно поведение по време на родителските срещи.Правилника за вътрешния трудов ред бил актуализиран от комисия,допуснала технически грешки.Допуснатите грешки в трудовите договори били технически и след установяването им били взети веднага мерки за отстраняването им.Взето е отношение също така относно вътрешните правила за държавен план - прием на ученици в V клас, издаване на удостоверения за завършен начален етап на основно образование, както и относно проведена обществена поръчка. Въззивият съд е отхвърлил довода на жалбоподателя за нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, приел е за мотивирана заповедта с посочване фактическите признаци на нарушенията.Дисциплинарните нарушения,за осъществяването на които страните спорят във въззивното производство,са надлежно индивидуализирани посредством съществените им признаци в самата заповед и не е налице препращане към констативния протокол от извършената от МОН проверка,макар да има цитиране. Направените констатации от проверката са точно възпроизведени в съдържанието на постановената от работодателя заповед, което в случая изключва необходимостта от връчване на самия констативен протокол.На следващо място деянията,за които се ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, са свързани с неупражнен от него контрол т. е. касае се за бездействие. При тези дисциплинарни нарушения не е необходимо да се опише в кой конкретен момент и чрез какви конкретни действия служителят е следвало да осъществи нужния контрол. Правно релевантно е да се опишат конкретните контролни функции,които не са изпълнени, периодът,през който е следвало да се осъществи необходимия контрол ,като в случая заповедта е съобразена с тези изисквания. При нейното конкретно съдържание може да се провери и съответно съдът е проверил изискването на чл.189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието и спазване на сроковете по чл.194 КТ,обезпечена е била възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. За неоснователен е приет и довода за нарушение на чл. 193 КТ, тъй като изрично в изпратените до ищеца писма са описани конкретните действия, по повод на които са установени нарушенията на трудовата дисциплина, за които от служителя се искат писмени обяснения- точно и пълно са описани всички нарушения на трудовата дисциплина, за осъществяването на които се е спорело пред въззивния съд. Срокът от три дни в случая не е преценен като неразумно кратък и злепоставящ защитата на служителя ,тъй като с депозираните писмени отговори ищецът е спорил всички нарушения на трудовата дисциплина,взел е подробно отношение по отделните деяния,като е изтъкнал конкретни причини за допуснати технически неточности в документацията,отречено е извършването на сочените нарушения, или като директор ищецът е оспорвал своята отговрност, сочейки други отговорни служители.С писмените обяснения не се е позовал на доказателства, не е изразил становище че срокът е кратък,не е отправил искане за предоставяне на по-дълъг срок и писмените обяснения на жалбоподателя са взети предвид от субекта на дисциплинарна власт, което е отбелязано в заповедта. След като е обсъдил многобройните писмени доказателства и показанията на разпитани свидетели, въззивният съд на свой ред е приел за установено,че спорните дисциплинарни нарушения са извършени. По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.1.1.от заповедта,налице е неизпълнение на изискванията по държавния образователен стандарт за учебния план на учениците от V класове през учебната 2016/2017г. по задължителен учебен предмет и позоваването на жалбоподателя за погрешно подаден стар учебен план от заместник – директора,не може да го освободи от отговорност, тъй като организацията и контролната дейност е негово основно задължение.Въззивният съд е изложил съображения по всички доводи на жалбоподателя ,включително защо приема срокът по чл.194 ал.1 КТ за спазен относно нарушението на трудовата дисциплина извършено за периода 21.09.2016 г. – 21.09.2017 г. През който също е налице констатираното неизпълнение на държавния образователен стандарт за учебния план на учениците от V А, Б, В, Г, Д класове на СМГ.Нарушението на трудовата дисциплина по т.1.3 от заповедта е извършено ,заложени са по – малко учебни часове за преподавателска норма на конкретен преподавател за посочената в заповедта учебна година. Нарушеното задължение, както и отговорността за него произтича от норма на чл.258, ал.1 ЗПУО и чл.19, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 и т.13 от Наредба № 12/01.09.2016 г.за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти,директорът на държавно и общинско училище да планира, организира, контролира и отговаря за дейностите, свързани с обучение, възпитание и социализация в институцията, да отговаря за спазването и прилагането на държавните образователни стандарти. Не е приет довода за ищеца за неспазен срок п чл.194 КТ и че по-малко заложените часове причинявали вреда единствено на съответния учител,но не и на СМГ. При задължение да обезпечи пълната му заетост,съобразно установения пълен норматив от часове ,заплащането на уговореното трудово възнаграждение на учителя без да се обезпечи пълния норматив рефлектира върху законосъобразността на разпореждането с бюджетни средства от страна на директора на учебното заведение.По отношение нарушението на трудовата дисциплина по т.2.3 от заповедта е била безспорна констатацията,че в книгата за решенията на педагогическия съвет(ПС) не е вписан списък на членовете за учебната 2016/2017 г., след като съгласно чл.7, т.2 от Наредба № 8 от 11 август 2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищнотои училищното образование изискването е безусловно.Отхвърлен е довод,че директорът няма вина за това нарушение,като съдът е изтъкнал чл.39 от посочената наредба. Нарушение на трудовата дисциплина по т.3.1 от заповедта е налице и не се касае само за технически пропуск при неправилното водене на книга за регистриране на заповедите на директора,също така в т.4.1от заповедта, при налагане на дисциплинарно наказание за описано нарушение на трудовата дисциплина, свързано с констатирани от проверяващата комисия нередовности при водене на представената книга за контролната дейност на директора на СМГ за учебната 2016/2017г.,започната на 01.09.2016г. Отговорността е ангажирана предвид чл.258 ЗУО и чл.19, ал.1 от Наредба№ 12 от 01.09.2016 г, като наказанието не е вменявано за нарушение свързано със съставянето на самия план за контролната дейност на директора на училището за учебната 2016/2017 г, за чието наличие страните неотносимо са спорели. Нарушенията по т.4.2 и т.4.3от заповедта също касаят нередовности в документация, отразяваща контролна дейност. За извършено е прието нарушението по т.10 от заповедта относно средствата за СБКО Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя не е обусловена от това училището да е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, а произтича от допуснато нарушение на изискванията на чл.40 от ПМС № 374 от 22.12.2016 г.(отм.)за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2017г.във връзка с реда за вземане на решения за изплащане на СБКО. Не е било установено да е проведено общо събрание,на което да е взето решение относно начина на използване на средствата за СБКО.Същевременно общото събрание в предприятието се свиква от работодателя,съгласно чл.6а, ал.2, предл.1 КТ и отговорността за нарушението е на директора на СМГ. За извершено е прието и нарушението на трудовата дисциплина по т.11 от заповедта като е отхвърлен довода ,че директорът не знаел за утвърдения със заповед на от министъра на образованието от 2015г. Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, както и Алгоритъма за прилагане на този механизъм, което сочи ,че вмененото бездействие не е виновно .Директорът е бил длъжен да се информира за тази заповед по начина,указан от МОН ,като въззивният съд е приел за установено и надлежното уведомяване на СМГ за задължението на директора на институцията, произтичащо от посочената заповед.Отхвърлено е възражението на жалбоподателя ,че самата заповед не е следвало да се приема по делото като доказателство в първоинстнационното производство, тъй като е представена от ответника след срока за отговор. Посочил е, че дори същата да се изключи от доказателствата, нарушението е установено с други ангажирани доказателства.Съдът е кредитирал свидетелски показания за нейното наличие в документацията на училището и е изтъкнал, че за РУО – София-град не е налице задължение при смяна на директора на съответното училище повторно да връчва постановените заповеди, които касаят организацията на работата. За нарушението в т.5 от заповедта, свързано със сключване на договори за туристическо пътуване преди получаване на разрешението от началника на РУО – София-град, въззивният съд е приел за основателно възражението на касатора по чл. 194, ал.1 КТ,т.к вече е било погасено правото на работодателя да ангажира дисциплинарната отговорност на жалбоподателя за това деяние.Въззивният съд не е приел за установени като основание за дисциплинарна отговорност и нарушенията, групирани в т.14 от заповедта. По отношение на останалите нарушения, приети за установени, е преценявана тежестта им. Въззивният съд е посочил общата им специфика и връзка с организацията на учебния процес,ръководството и контрола на служителите и учителите при осъществяване на тяхната дейност, включително при водене на училищната документация и прилагане на държавните образователни изисквания за документите за системата на училищното образование Посочено е ,че процесът на организиране и контрол на цялостната дейност на институцията е непрекъснат и се основава на анализиране, планиране, изпълнение на нормативно установените дейности, оценка и подобряване на работата на училището. Процесът по контролиране включва установяване на изисквания, измерване на реално достигнатите резултати от изпълнителите, вземане на коригиращи решения в случаи, когато достигнатите резултати не съответстват на установените стандарти. Заинтересованите задължително се информират за установените отклонения точно и навременно,като при необходимост се предприемат и необходимите действия за дисциплиниране.Тази дейност е вменена в задължение на директора на СМГ по силата на закона- чл.258 ЗПУО и е включена в длъжностната му характеристика. Същият не може да се освободи от отговорност, включително и дисциплинарна,като осъществява контрол единствено чрез делегиране на контролни функции на други служители, в каквато насока са били и поддържаните и във въззивната жалба доводи. ри преценка тежестта на нарушението въззивният съд е подчертал,че се ръководи от установеното в съдебната практика разбиране за значимостта на задължението,което служителят не е изпълнил,в контекста на трудовата му функция; обемът на неизпълнение на трудовите задължения,последиците от допуснатото нарушение и отражението им върху дейността на работодателя; възможността да настъпят вреди ,като от значение също така е и формата на вина, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли се неправомероността, последиците ,т.е отношението на работника или служителя към стореното. Като релевантно за прилагането на чл. 189 КТ въззивният съд е отчел ,че жалбоподателят А.С. е заемал длъжността „директор“ в елитно столично училище, установените нарушения са свързани основно с липсата на ефективен контрол от негова страна ,какъвто нормата на чл.258,ал.1 ЗПУО му вменява като широка възложена отговорност, съответстваща на значителните властови правомощия,с които директорът е натоварен. Директорът на институцията разполага с различни властови механизми, които е длъжен да ползва за установяването, предотвратяването и решаването на възникнали проблеми,което в случая жалбоподателят не е сторил в установените случаи.Нарушенията не са изолирани и не са с временен характер,обхващат различни сфери от дейността на училището–спазване на законоустановените образователни стандарти;обезпечаване на трудовата заетост при оговорено пълно работно време;надлежното документиране на контролната дейност в институцията; надлежно свикване и провеждане на общо събрание на служителите и вземане на решения в неговата компетентност включително относно изплащането на СБКО обезпечаване изпълнението и прилагането на Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и Алгоритъма за неговото прилагане. Освен броя и вида на нарушенията от значение е и периодът,през който са извършени:21.09.2016 г. – 21.09.2017г, което обосновава извод за трайност и устойчивост и обективно сочи на значително виновно неизпълнение на трудовите задължения,при което служителят не желае или не може да го коригира.Оценено е цялостното поведение на жалбоподателя,свързано с установените по делото дисциплинарни нарушения, за които правото на работодателя да ангажира дисциплинарната му отговорност не е погасено, като нарушаващо в значителна степен отношенията на доверие между служител и работодател,с които се характеризира трудовоправната връзка.Не е налице проявена критичностот жалбоподателя по отношение на нарушенията на трудовата дисциплина, установени по делото и за които е наказан, а са засегнати важни обществени отношения в системата на образованието,държавните образователни изисквания за водене и съхранение на документация, административно-управленска и контролна дейност.Поради това Софийски градсдки съд е приел на свой ред че тежестта на нарушения на трудовата дисциплина, които са и системни, съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. В касационната жалба се изтъкват всички отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК. В изложение към нея се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните,по всички наведени основания, по всички правнорелевантни факти, да извърши съвкупна преценка на доказателствата по вътрешно убеждение. Изтъква се противоречие с реш. № 15/2012г ІІ г.о, реш. № 186/2015г ІІІ г.о, реш. № 54/2011г ІІІ г.о на ВКС, ППВС №7/1965г и ТР № 1/2001г ОСГК на ВКС. Основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се изтъква по два въпроса относно прилагането на чл.195, ал.1 КТ: 1).Отговаря ли заповедта за налагане на дисциплинарно наказания – уволнение на изискването на чл. 195, ал.1 КТ да бъде мотивирана ,след като констатацията за извършени нарушения препращакъм частни свидетелстващи документи -констативни протоколи ,които не са връчени на служителя ,не може да се прецени осъществени ли са от компетентни лица и въз основа на какви проверки и доказателства; 2.)Достатъчно ли е в диспозитивната част на заповедта да съществува квалификацията на нарушенията,без да е описано с какви лични конкретни действия или бездействия са били осъществени.Общо по въпросите се сочи противоречие с реш. № 127/2013г на ІІІ г.о и реш. № 572/2010г на ІІІ г.о на ВКС. На следващо място се формулира въпрос :изпълнено ли е изискването на чл.193 ал.1 КТ при предоставен неразумен кратък срок за даване на обяснения по въздигнати множество нарушения, изброени в 14 точки и съответни подточки,за които следва да се направят множество справки. Като се изтъква качеството на жалбоподателя-директор на училище, обемът на повдигнатите нарушения и факта ,че констативните протоколи от проверките не са връчвани,поставя се въпрос разумен ли е тридневния срок (за обяснение).Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с реш. №53/2017г ІІІ г.о и реш. № 221/2014г ІV г.о на ВКС. Формулират се въпроси, засягащи прилагането на чл. 189, ал.1 КТ и същеврменно чл.194, ал.1 КТ, по които общо се сочи основание по чл. 280,ал.1т.1 КТ поради противоречие с реш.№ 109/2018г. ІV г.о и реш. № 135/2012г ІІІ г.о, на ВКС ,в следния ред: Следва ли да се квалифицират като тежки нарушения, извършени от други лица ,които не са определящи за успеха на училището и от които не са произлезли вредни последици,а напротив,налице е положителна оценка за работата на директора; следва ли съдът да формира своето вътрешно убеждение и решаващи правни изводи въз основа на посочени в заповедта дисциплинарни нарушения ,за които е изтекъл преклузивния срок по чл.194, ал.1 КТ и за такива, които са несъществени, незначителни и липсват вредоносни последици; може ли да се прави преценка за липса на контрол върху цялостната дейност на СМГ само от дребни недостатъци, при работа с документацията на гимназията и други пропуски,от натрупване на неправомерни факти,когато цялостната дейност на гимназията е успешна и водеща. Поставя се въпрос за мотивиране на заповедта съгласно чл.195,ал.1 КТ при индивидуализация на дисциплинарно нарушение извършено посредством бездействие ,когато не е посочен периода на бездействието и датата на откриване на нарушението.Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 кт.1 ГПК поради противоречие с реш. № 169/2014г І. г.о, реш. № 181//2015г І. г.о на ВКС ,реш. № 78/2018г І. г.о и реш. № 102/2014г І. г.о на ВКС Изтъква се основание по чл. 280, ал.2 ,предл. трето ГПК поради очевидна неправилност на решението: многобройни нарушения на материалния закон и процесуалните правила, нарушение на чл. 9 и чл. 12 ГПК, като се препраща към съображенията в касационната жалба. В отговор ответникът СМГ,чрез адв.Н.Н. оспорва наличието на основания за допускане до касационно обжалване и по всеки от поставените в изложението въпроси се излагат конкретни съображения за несъответствието им с общите или специалните изисквания съгласно ТР №1/2010г по т.д № 1 / 2009г ОСГТК за съдържанието на правния въпрос и критериите за селекция Въззивният съд е очертал предмета на производството съгласно чл.269 ГПК, като е обсъдил тези единадесет на брой оплаквания,свързани с конкретни нарушения ,за които са изложени доводи,съответно доказателствата за тях.Не отговаря на истината твърдението,че в решението липсва аргументация.Съответно на установената съдебна практика и закона - предвид обстоятелството ,че в заповедта не е налице препращане, са разрешение въпроси по прилагането на чл.195, ал.1 ГПК.Три дневен срок е бил напълно достатъчен,реалистичен,тъй като се е касаело за документация, която директорът познава. Представените съдебни решения на ВКС не кореспондират с поставените в изложението въпроси ,не са и практика на ВКС, с която е налице противоречие.Относно мотивирането на заповедта при нарушения,предстваляващи бездействие, съдържанието на същата е дожстатъчно да удовлетвори изискванията и не дава основание за оплакването на касатора,което се прави за пръв път пред касационната инстанция, поради това е недопустимо .Напълно неоснователно е позоваването на чл. 280, ал.2 ГПК. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По свързано формулираните процесуални въпроси за задължениятана въззивната инстнация във връзка с прилагането на чл.9, чл. 10, чл.12, чл. 236, ал.2 ГПК и чл. чл.269 ГПК,включително при постановяване на решения по трудови спорове е налице трайна и последователна практика на ВКС от задължителен за съдищата характер /ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г. ,ППВС № 1/1985 г./като с Тълкувателно решение №1/2001г.- т.19 и ТР № 1/17.01.2001г. на ОСГК се подчертава задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор. И въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство, въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите,очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК в който смисъл също е налице установена задължителна практика: Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 178/2016г по гр. дело № 1332 за2015г на ІV г.о на ВКС,решение №186/2015г. по гр.д.№4465/2014г, ІVг.о реш. № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о. ТК, реш. № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, 2 т. о., реш. № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС,ТК,, реш. № 111/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., реш. № 154/2012г по гр. дело № 746/2010г ,ІV г.о,реш. №72 от 13.04.2016г. по гр.д.№3582/2015г. на ВКС, III г.о. и много други постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС ,като част от тази практика е изтъкната и от касатора. Не е налице основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване поради противоречиво разрешаване от въззивния съд на поставените в тази връзка въпроси предвид съдържанието на обжалваното въззивно решение и неговите мотиви, в които при съобразяване с нормата на чл.269 ГПК обстойно,в пълнота и в съответствие с установената практика на ВКС са обсъдени доводите на настоящия касатор и оплакванията му като въззивен жалбоподател,мотивирано отхвърлени от въззивния съд включително по отношение на значението,което биха имали длъжностните характеристики на зам.директорите по УД и АСД (вкл. плановете на контрол на тези служители ), при извода за нарушенията,вменени на директора за допуснатот него неупражнен на контрол по отношение на задължения, които е превъзложил на заместниците си. Изтъкнатият в изложението довод за обстоятелства като получавани награди,по който довод първоинстанционният съд е приел, че те не са от естество да обяснят констатираните нарушения, нито да оправдаят демонстрираното отношение, не е изтъкван с въззивната жалба ,а и няма решаващо значение за изводите на съда по същество, така че липсата на повторен коментар на така изтъкнатите (в изложението) ищцови твърдения, които не са и спорни,не обективират противоречиво разрешаване на процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивната инстнация да обсъди всички доказателства и доводи на страните с решаващо значение. По въпросите, засягащи изискването на чл. 195, ал.1 КТ относно съдържанието на заповедта,с която дисциплинарното наказание се налага и нейната мотивираност, също не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.Въпросът отговаря ли заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение на изискването на чл.195,ал.1 КТ да бъде мотивирана, след като констатацията за извършени нарушения препраща към частни свидетелстващи документи-констативни протоколи,които не са връчени на служителя, не може да се прецени осъществени ли са от компетентни лица и въз основа на какви проверки и доказателства,не отговаря на общото условие на чл. 280,ал.1 ГПК за формулиране на правен въпрос от решаващо значение за изхода на делото. Условието във въпроса на касатора препдоставя съдържащо се в заповедта препращане към констативни актове и протоколи от проверки при индивидуализацията на нарушенията,като свързано с разрешения правен въпрос в цитираната от защитата съдебна практика на ВКС (реш. № 127/2013г по гр.д № 1099/2012г ІІІ г.о), че подобно съдържание е законосъобразно съгласно чл.195, ал.1 КТ само ако работникът или служителят е запознат с тази документи, не кореспондира с установеното по делото съдържание на процесната заповед, в която няма препращане, а пълно възпроизвеждане на констатациите по невръчените документи – протоколи от проверка Като влага във въпроса разрешения,каквито въззивното решение не съдържа и като извежда значението на въпроса от факти ,противоположни на установените по делото,защитата не аргументира основание по чл. 280, ал.1 т.1ГПК,включително по въпроса достатъчно ли е в заповедта да съществува квалификацията на нарушенията, без да е описано с какви лични конкретни действия или бездействия са били осъществени.Достатъчно за мотивиране на заповедна при дисциплинарно нарушение е от нея да е явно изпълнението на изискването на чл.189, ал.2 КТ,съобразяването на сроковете по чл. 194 КТ и адресатът да разбира какво нарушение се визира,за да може да възрази и да не се накърнява защитата му, в който смисъл е изтъкваната от касатора съдебна практика на ВКС съобразена и от въззивния съд. При изследване съдържанието на процесната заповед Софийски градски съд приложил именно посочените критерии.Не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. По въпроса за мотивиране на заповедта съгласно чл. 195, ал.1 КТ при индивидуализация на дисциплинарно нарушение, случаите в които последното е извършено посредством бездействие, ,въззивният съд е дал разрешение ,но не при релевантността на включените във въпроса фактически твърдения относно съдържанието на заповедта: „когато в мотивите на заповедта не е посочен нито периода на бездействието, нито датата на откриване на нарушението от наказващия орган”, а след като е приел, че в процесната заповед се съдържат и двете отричани във въпроса посочвания. Периодът е този на проверката и той е бил посочен.За част от нарушенията е направен извод за пропуснат срок по чл.194 КТ,като за нарушенията чрез бездействие,допуснати от директора през учебна 2016/2017г едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание не е изтекъл.При тези решаващи изводи не е налице противоречие с реш.№ 181/2015г ІV г.о,реш. № 78/2018г ІV г.о и реш. № 102/2014г ІV г.о на ВКС, според която практика на ВКС при нарушение изразяващо се в бездействие,продължавало до откриването му ,изискванията на чл. 194, ал.1 и чл. 1951 ал.1 КТ са спазени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. В заповедта са били посочени и констатациите от протоколите по извършените проверки,както и самите протоколи, които са датирани.Не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. При формулирането на двата въпроса по прилагането на чл. 193,ал.1 КТ,свързани със срока за даване на обяснения в случаите ,когато работодателят ги поиска писмено,защитата привнася оценката си, че срок от три дни е неразумен и кратък предвид посочените факти,които съответно преценени от съда във всеки конкретен случай обяславят диференциран отговор, а не абстрактен правен отговор ,обвързан с броя дни. Условието на чл. 193 ал.1 КТ стои на преценка в трудовия спор както с оглед съдържанието на искането за обяснения,с цел за да бъде работникът или служителят в състояние да разбере за кои негови действия се искат те(решение №432/2010г по гр.д№1322/2009г,ІІІг.о.),така и с целта работникът или служителят да има реална възможност да се защити,а работодателят да вземе предвид обясненията му(решение №137/2010 гр.д №20/2009 ІV г.о на ВКС,реш. № 275/2012г по гр.д № 985/2011 ІV г.о ,реш. №330/2013г по гр.д №1220/2013г ІV г.о, решение № 221 от 30.07.2014г по гр.д № 7639/2013г ІVг.о.,реш. № 272/2014г по гр.д № 145/2014 ІV г.о.) Дали даденият срок е бил разумен и достатъчен се преценява с оглед обстоятелствата в конкретния случай, като не бива да се забравя, че законът не е въвел формални изисквания за тази процедура.В изтъкнатата съдебна практика,част от която са и цитираните от защитата решения на ВКС са очертани критериите за преценка кога даденият срок е разумен и достатъчен.Водеща е възможността дисциплинарно уличеният да се ориентира във фактите,да обмисли обясненията си, като е от значение дали се касае за отдалечени във времето факти,за множество нарушения,налагат ли се справки, от значение е дали обясненията са дадени ,по какъв начин,дали уличеният обективно е бил и дали се е позовал на обективно затруднение при даването на обяснения предвид краткото време. Съобразявайки установените критерии, по които е оценил дадения тридневен срок за достатъчен, въззивният е дал разрешение на правния въпрос за срока при поискани обяснения в съотвествие, а не в противоречие с установената съдебна практика на ВКС. Въззивният съд правилно е приложил разрешението,че срокът за писмени обяснения следва да е съобразен с реалните възможности те да бъдат дадени.Дори да са били изискани в твърде кратък срок,ако служителят е изготвил и депозирал пред работодателя си писмените обяснения, изразяващи позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения и ако преди налагането на дисциплинарното наказание тези обяснения са взети предвид, не се прилага аналогично разрешението,дадено в установената практика на ВКС за случаите, при които поради недостатъчен срок служителят не е могъл да даде обяснения(липсват напълно) или не по негова вина са частични(реш.№53/2017гпо гр.д № 2943/2016г, ІІІ г.о). В случая въззивният съд е отчел, че писмени обяснения са депозирани по изчерпателен начин, съдържанието им свидетелства за ориентираност във фактите, изразено е отношение,което не е ревизирано като линия на защита по-нататък и обясненията са взети предвид от работодателя. По въпросите ,засягащи прилагането на чл. 189, ал.1 КТ и свеждащи се до това следва ли да се квалифицират като „тежки” процесните нарушения, касаторът отново водещо изразява като условие на въпросите свои оценки за фактите,своята оценка за работата си на директор и за незначимостта на нарушенията,които счита за дребни недостатъци,осъществени при работа с документи от други отговорни за документацията служители - нарушения които не са определящи за успеха на училището и от които не били произтекли вредни последици.Така формулиран,въпросът е лишен от правно съдържание и въпроизвежда доводи и оплаквания,с които се оспорват направените от съда фактически изводи, без да се поставя ясно въпрос за правните критерии, довели до оспорваното от касатора разрешение. Не е отговорено на общо изискване на чл. 280, ал.1 ГПК при формулирането на въпросите, а доколкото въпросът за тежестта на нарушенията и съответното наказание е решаващо преценен, не е налице и противоречие с посоченото от защитата реш. № 109/2018г по гр.д № 3323/2018г ІV г.о на ВКС, в което са указани критериите за преценка. Тези критерии въззивият съд не само е изтъкнал в мотивите си, а е приложил на практика при решаващата си дейност поради което не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Във въпроса, свързан с прилагането на чл. 189, ал.1 КТ когато за част от нарушенията срокът по чл.194, ал.1 КТ не е спазен от работодателя,касаторът също влага тврдение,което не кореспондира със съдържанието на решението.Въззивният съд не изградил вътрешното си убеждение за съответствие на наказанието с тежестта на нарушенията, вземайки предвид и нарушения, при които срокът за дисциплинарно санкциониране не е бил спазен,а след като е преценил тежестта и системният характер на тези които е приел за доказани и при които едногодишният срок не е изтекъл.Въпрос,при поставянето на който превратно се интерпретира решаващата дейност на съда, не отговаря на критерия в чл. 280, ал.1 ГПК и не е от естество да обуслови допускане до касационно обжалване на въззивно решение. Предвид вече изложеното, Върховен касационен съд ІІІ г.о не приема поддържаната от защитата обосновка на основание по чл. 280,ал.2 ГПК,като същевременно не намира,че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба претендира разноски установени в размер на 1440 лева за адвокатска защита. Сумата е платена по банков път за прадставляващия страната адвокат. Разноски се дължат на основание чл.78, ал.3 ГПК. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.