Определение № 60621 от 13.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1554/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 268 081/08.03.2021 година, подадена от С. И. Д., против решение № 260 046/11.01.2021 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 2758/2020 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е отменил първоинстанционното решение № 260 551/24.09.2020 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 4214/2020 година като е постановил ново, с което са отхвърлени предявените от С. И. Д. против Детска градина „Мир“ [населено място] искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно и за отмяната му като такова на уволнението й от длъжността „Директор детска градина“ при Детска градина „Мир“ [населено място], извършено с нарочна заповед № 20ОА-120/20.01.2020 година на Кмета на [община], с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № 05/20.01.2020 година на Кмета на [община], с която трудовото ъ правоотношение е прекратено, считано от 20.01.2020 година, поради наложеното дисциплинарно наказание и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. В подадената от С. И. Д. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея против Детска градина „Мир“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т е от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната жалба Детска градина „Мир“ [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 272 220/09.04.2021 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 260 046/11.01.2021 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 2758/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. С. И. Д. е била уведомена за обжалваното решение на 08.02.2021 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 268 081/08.03.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че спорът пред въззивната инстанция се свежда до това дали С. И. Д. е извършила вменените й дисциплинарни нарушения, дали същите са съществени и като такива обуславят прекратяването на трудовото й правоотношение. От представените по делото доказателства се установява, че между страните било съществувало трудово правоотношение обективирано в споразумение № 83/02.08.2019 година, по силата на което Д. заемала длъжността „Директор детска градина“ при Детска градина „Мир“ [населено място]. Със заповед № 20 ОА- 120/20.01.2020 година на Кмета на [община], на Д. било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, като трудовото й правоотношение било прекратено със заповед № 05/20.01.2020 година на Кмета на [община]. В констативната част на заповедта, с която било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" било посочено, че са констатирани пропуски и нарушения, а именно: 1. липсвали утвърдени от директора правила за работа със системата за видеонаблюдение, както и отговорник по поддръжката на системата за видеонаблюдение; 2. липсвал дневник за регистриране на постъпили жалби и оплаквания; 3. постъпилото оплакване с вх. № 996/28.10.2019 година до Директора от родители на дете, не било незабавно насочено към Етичната комисия при детската градина; 4. липсвали данни за осъществена и документирана контролна дейност от страна на директора на детската градина за учебна 2019/2020 година, като последната регистрирана проверка в книгата за контролна дейност на директора била от 27.05.2019 година; 5. констатирани били индикации за влошен микроклимат в детската градина; 6. психологът на детската градина не бил включен в проучването на създалата се конфликтна ситуация, свързана с твърдения за упражнено насилие спрямо детето Л. Д., във връзка с оплакване вх. № 996/28.10.2019 година. В заповедта било изрично отбелязано, че при налагане на наказанието, органът на дисциплинарна власт бил взел предвид колективна жалба от служители на ДГ „Мир“, подкрепена от 18 броя служители; жалба вх. № 19П-11767/ 05.11.2019 година, подкрепена от 141 родители на деца посещаващи детската градина; сигнал за създало се напрежение и конфликт между Директора на детската градина и персонал на заведението, както и възникналото недоволство, недоверие и тревожност у родителите на децата, посещаващи градината. В заповедта било отбелязано, че е взето предвид, че в периода от 30.10.2019 година до датата на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, в медийното пространство били публикувани множество материали, от които било видно, че родители на деца, посещаващи детската градина, изразявали недоволство от работата и начина на управление на директора на детското заведение, което създавало изкуствен конфликт между тях и персонала. Предвид така констатираното, наказващият орган бил приел, че Д. не била изпълнила вменените й дейности свързани с контрол и организиране на работния процес в поверената й институция; не била осъществила контрол върху образователния процес, взаимодействието с родители, представители на организации, общности и социални партньори; не била контролирала спазването на Етичния кодекс от служителите при работа с деца; не била спазила задълженията си, възложени й по сила на Закона за предучилищното и училищното образование; не била изпълнила задълженията си по планиране, организиране, контролиране на образователния процес в детската градина, както и за придобиването на ключови компетентности от децата и учениците. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „Директор на общинска детска градина“, връчена на Д. на 02.08.2019 година, основната цел на длъжността била, директорът да ръководи образователния процес и планира, да организира, координира, контролира и отговаря за цялостната административно-управленческа и финансова дейност на институцията. Към преките задължения на директора спадали: 5.3 осъществяването на системен контрол върху образователния процес; взаимодействието с родителите, представители на организации и общности и социални партньори, както и върху дейността на работещите в детската градина.; 5.14 контрола и отговорността за правилното водене и съхраняване на задължителната документация в детската градина, както за нейното архивиране и унищожаване, в съответствие със сроковете за съхранение; 5.19 организацията, ръководството и контрола на дейността по опазване живота и здравето на децата; 5.36 спазването Етичния кодекс на работещите с деца и контролира спазването му от страна на персонала в детската градина; 5.37 познаването и спазването на задължението за съдействие по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето и други, свързани с възлагане, планиране и отчитане на работата в детската градина, свързани с организация на работата и управление на персонала и ресурсите. Към изискванията за заемане на длъжността било поставено способността да работи в екип; способността да анализира, синтезира и взема решения; комуникативни способности и умение да решава нестандартни проблеми и ситуации. Съставът на Окръжен съд Пловдив е изложил съображения, че безспорно се установявало от събраните по делото доказателства, че след встъпване в длъжност С. И. Д. не била изготвила правила за работа със системата за видеонаблюдение; че не била определен отговорник за поддръжка на видеонаблюдението и липсвал дневник за жалбите, и оплакванията. Дори са се приемело, че цялата налична информация в компютърната система на детска градина „Мир“ е била заличена и това било наложило възстановяване на същата, което е отнело време, в какъвто смисъл били оплакванията на С. И. Д., факт било че от постъпването й на работа-02.08.2019 година до началото на ползвания от нея отпуск по болест 30.10.2019 година, т. е. близо три месеца, последната не била успяла да отстрани проблема и да изпълни вмененото й задължение. Тези пропуски били успешно отстранени едва към 12.12.2019 година от заместника на Д., като били приети вътрешни правила за боравене с данните от видеонаблюдението, сключен бил договор за обслужване на системата за видеонаблюдение и бил съставен входящ дневник за жалби и и сигнали. Липсата на видеонаблюдение, реално била попречила и да бъде успешно и обективно проверено постъпило оплакване вх. № 996/28.10.2019 година, депозирано от Х. Д., майка на детето Л. Д., до директора на детската градина, във връзка с твърдения за упражнено спрямо малолетния й син насилие, изразяващо се психически тормоз, злепоставяне и уронване на достойнството на детето срещу действия на служител в детската градина. Съставът на Окръжен съд Пловдив като се съобразявал с обема на задълженията на заеманата длъжност и констатираните нарушения по т. 1 и т. 2 от заповедта, а именно: 1. липсата утвърдени от директора правила за работа със системата за видеонаблюдение, както и отговорник по поддръжката на системата за видеонаблюдение; 2. Липсата на дневник за регистриране на постъпили жалби и оплаквани и неблагоприятните последици настъпили в резултат на несвоевременното им изпълнение, намирал че допуснатите от С. И. Д. нарушения били съществени, доколкото несвоевременното им изпълнение се било отразило върху работата на детската градина и в частност върху обективната преценка, и вземането на правилно решение с оглед оплакване вх. № 996/ 28.10.2019 година депозирано от Х. Д., майка на детето Л. Д.. По отношение на т. 3 и т. 6 от заповедта, а именно: че постъпило оплакване с вх. № 996/28.10.2019 година до директора от родители на детето Л. Д., не било незабавно насочено към Етичната комисия при детската градина и психологът на детската градина не бил включен в проучването на създалата се конфликтна ситуация, свързана с твърдения за упражнено насилие спрямо дете, във връзка с оплакване вх. № 996/28.10.2019 година въззивният съд намирал, че се установявали по безспорен начин, че тези нарушения са били извършени от Д.. В преките задължения на директора било да организира, контролира и ръководи дейността по опазването живота и здравето на децата, да спазва Етичния кодекс и да контролира спазването му от страна на персонала на детската градина. По повод на извършена проверка от ДАЗД в периода 11. 11.-12.11.2019 година бил изготвен констативен протокол, като с оглед анализа на събраната информация в хода на проверката било посочено, че са налице данни за налагане на санкции на деца, включително и неприемливи такива, като стоене прав до стената и с ръце на гърба. По отношение на случилото се на 24.10.2019 година, при проверката било установено прилагане на наказание по отношение на детето Л. Д., но поради липсата на едно от основните обективни доказателства-записите от наблюдение в групата, комисията не могла да направи категоричен извод доколко санкцията е била неприемлива., с оглед нейното преживяване като насилие върху детето. Проверката обаче била констатирала хаотичност и непоследователност в действията на директора, което било довело до ескалиране на напрежението сред родителите на останалите деца и сред служителите. (протокол от 29.10.2019 година за проведена родителска среща в ДГ „Мир“ [населено място], по повод на възникнала конфликтна ситуация с твърдения за упражнено насилие спрямо детето Л. Д.). Отделно от това било констатирано, че екипът в групата е проявил изключителен непрофесионализъм, запознавайки децата от групата и родителите със своята гледна точка на създалата се ситуация, както и изнасяйки лични данни за детето Л. Д. в медиите, от член от персонала на градината. По отношение на т. 4. и т. 5 от заповедта, а именно: липсата на данни за осъществена и документирана контролна дейност от страна на директора на детската градина за учебна 2019/2020 година и констатирани индикации за влошен микроклимат в детската градина. от данните по делото, включително и от изготвения констативен протокол на ДАЗД се установявало, че книгата за контролна дейност на директора е започната на 15.09.2016 година. През учебната 2019/2020 година нямало извършена проверка от С. И. Д., като последната проверка била от 27.05.2019 година на тогавашния директор на детската градина-Начева. След съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства на свидетелите К. М. (служител в детската градина) и С. Т. (служител в детската градина) и както и като вземал предвид констатациите в извършена проверка от ДАЗД, съставът на Окръжен съд Пловдив приемал, че са налице данни за влошен микроклимат в детската градина. Свидетелката К. М. сочила, че до преди да дойде С. И. Д., микроклиматът в градината бил нормален, а след нейното назначаване и след настаналите последни събития, служителите започнали да се притесняват да не бъдат изгонени, идвали на работа с чувство на страх и ужас, което създало напрежение в колектива. Директорът не контактувал с тях, не провеждал срещи с персонала, за да даде указания за бъдещата дейност, да информира дали нещо следва да се промени в начина на работа. Свидетелката определяла „странни начините на работа“ на С. И. Д., като за такива определяла изискването й към персонала да записва по час какво прави. М. сочила, че Д. не била дала указания на персонала как да се работи в проблемни деца. В този смисъл били и показанията на свидетелката С. Т.. Въззивният съд отчитал обстоятелството за наличието на конфликт между директора С. И. Д. и свидетелката Т., но доколкото показанията на тази свидетелка кореспондирали с тези на свидетелката М., в частта относно влошения микроклимат в детската градина ги кредитирал като основани на непосредствени възприятия и обективни. Когато в трудовите задължения били включени функции по ръководство и контрол, планиране и организация на персонала, способност за работа в екип, неупражняване на контрола за изпълнение на възложените задачи съставлявал дисциплинарно нарушение. Обект на дисциплинарно нарушение като основание за дисциплинарна отговорност били трудовите задължения в случая на директора, чийто обем произтичал от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение. Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновавала извода, че С. И. Д. била допуснала посочените в заповедта нарушения, а наложеното дисциплинарно наказание било съразмерно на констатираните нарушения. Действително същата била престирала труд през учебната 2019/2020 година за краткия период от 16.09.2019 година до 30.10.2019 година, след което била ползвала продължителен отпуск по болест, но в случая това обстоятелството не променяло факта, че същата в краткия период от време през който била престирала труда си, не била изпълнявала вменените й трудови задължения. Що се касаело до наведените в исковата молба оплаквания, че в нарушение на чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание било наложено извън определените срокове, че не било спазено изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, че уволнителната заповед била немотивирана в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ и че уволнението било извършено при злоупотреба с право и превратно упражняване на права/власт от страна на дисциплинарно-наказващия орган в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ, въззивният съд споделял правните изводи на първоинстанционният съд, поради което препращал към същите. Това обосновавало извода, че атакуваните заповеди-заповед № 20ОА-120/20.01.2020 година, с която Кметът на [община] бил наложил на С. И. Д. дисциплинарно наказание „уволнение“ и заповед № 05/20.01.2020 година, с която трудовото правоотношение между Д. и ДГ „Мир“ [населено място] било прекратено, считано от 21.01.2020 година, не страдали от наведените с иска пороци, поради което предявените искове се явявали неоснователни и като такива следвало да бъдат отхвърлени. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. И. Д. е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалвано по следните правни въпроси, а именно: 1.) когато констативните протоколи, съставени при проверка от упълномощените контролни органи или лица, отнасящи се до нарушения на трудовата дисциплина се оспорват от работника/служителя по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, какъв факт могат да докажат същите, ако по съдържание не се признават от работника/служителя? 2.) могат ли да се приемат за доказани удостоверени с тези документи (констативни протоколи) факти и обстоятелства, ако работодателят избере да проведе доказването им по делото по чл. 153, чл. 154 и чл. 155 от ГПК с лица, които нито са ги съставили, нито са ги подписали? 3.) каква е доказателствената сила на констативните протоколи от проверки, към които препраща уволнителната заповед, т. е. официални документи ли са или частни свидетелстващи документи? 4.) ако работникът/служителят не е оборил твърденията в тези констативни протоколи от проверки, следва ли да се приеме, че е извършил вменените му в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения с оглед разпределената му доказателствена тежест? 5.) когато дисциплинарната заповед препраща към документи, следва ли същите да бъдат връчени на работника/служителя, който е наказан с дисциплинарно уволнение? 6.) следва ли работодателят да изиска от работника/служителя обяснение за тези документи, към които препраща уволнителната заповед и за записаното в тях? 7.) следва ли въззивният съд да мотивира съдебния си акт, чрез обсъждане и посочване на всички искания и възражения на страните, както и да направи оценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда? 8.) при разглеждане на иск по чл. 344, ал. 1 от КТ длъжен ли е въззивният съд като въззивна инстанция по съществото на спора да се произнесе започвайки първо с наведените основания за отмяна на уволнението, които касаят спазване на законовите изисквания, свързани с процедурата, а след това с тези по същество? 9.) длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да изложи собствени фактически и правни констатации по делото (мотиви),които имат решаваща, а не проверяваща дейност или на основание чл. 272 от ГПК може направо само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд? 10.) налице ли е процесуално нарушение, когато въззивният съд, на основание чл. 272 от ГПК, препрати към мотивите на първоинстанционен съдебен акт, които не съществуват, т. е. налице е празнота, тъй като първоинстанционният съд въобще не се е произнасял по въпросите, за които въззивната инстанция препраща? 11.) при съдебния контрол за определяне на съразмерността на наложеното наказание по критериите заложени в чл. 189, ал. 1 от КТ, следва ли съдът да прецени тежестта на нарушението, настъпили ли са вредни последици за работодателя в следствие на извършеното, поправими ли са (ако са чисто технически и административни), обстоятелствата, при които е извършено, поведението на работника или служителя-проява на самокритичност, отстраняване на констатираните пропуски, предприемане на мерки, дисциплинарното му минало, умишлено ли е нарушението, времето в което е престирал труд при работодателя и други? 12.) винаги ли когато констатира, че извършеното деяние от работника или служителя е тежко нарушение на трудовата дисциплина, без оглед на другите обстоятелства, съдът трябва да приеме за законно дисциплинарното уволнение, което е наложено от работодателя и да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1 от КТ? 13.) при преценка показанията на заинтересован свидетел, разпитан по делото, длъжен ли е съдът да обоснове същата с оглед другите доказателства по делото и да стъпва на извод, че се изключва заинтересоваността на свидетеля да повлияе на достоверността на показанията му? 14.) следва ли съдът да мотивира в решението си защо дава вяра на едни показания на свидетел, било то и заинтересован, и в коя част, както и да обсъди показанията на всеки един от разпитаните по делото свидетели? 15.) налице ли е липса на контрол (извършени проверки) от работника или служителя, когато не е вписал, че е осъществявал вменената му контролна дейност в съответната книга (не я е документирал), но от показанията на свидетелите се доказва осъществен контрол (извършени проверки), т. е. налице е чисто технически и отстраним пропуск при реално извършени проверки, но невписани в съответната книга? 16.) когато работникът/служителят е престирал труд при работодателя за сравнително кратък период от време-това като смекчаващо или отегчаващо вината му обстоятелство следва да се приеме по критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ за определяне тежестта на наказанието, особено когато не му е оказана предвидената в нормативен акт методическа подкрепа, при констатиране затруднения при упражняване на работата му? 17.) налице ли са данни за влошен микроклимат в предприятието на работодателя, когато при колектив от около 35 човека, само трима (или 8.5% от колектива) твърдят, че не одобряват методите на работа на представителя на работодателя, т. е. имат конфликт с него? 18.) когато констативен протокол (частен свидетелстващ документ) от извършена проверка, към който препраща уволнителната заповед на дисциплинарно наказващия орган, няма заключителна част, а съдържа само изложеното пред проверяващата комисия от различни лица, без да формира заключение и да посочи кои изявления кредитира и кои не, следвали съдът сам да извежда заключение за извършването или не на определени дейния, вменени на работника/служителя (ако показанията са противоречиви) или щом няма заключителна част не следва да приема за доказано отразеното в него, т. е. каква следва да е доказателствената сила на този констативен протокол ако няма заключителна част? По отношение на първите петнадесет въпроса са наведени твърдения за съществуването на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като ако това становище не бъде възприето са наведени евентуални твърдения за наличието на допълнителното основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По отношение на останалите въпроси-до осемнадесети включително се иска допускането на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив въз основа на допълнителното основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Така поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на С. И. Д. въпроси-от петнадесети до осемнадесети включително не обосновават допускането на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване. Така както са формулирали същите предполагат да се даде отговор за това дали е налице приетото от съда дисциплинарно нарушение въз основа на един конкретно посочен във въпроса факт. Самият въпрос дали е налице твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение и за това дали наложеното за същото дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението се разрешава от съда по същество след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях факти. Въпросът за това дали липсата на документиране на дейността по извършените проверки е достатъчна, за да се приеме неизпълнението на задължението за контрол би бил релевантен ако съдът бе приел, че макар осъществяването на такава дейност се установява от другите събрани по делото доказателства, извършването й може да се установява само чрез документирането й в съответните книги, какъвто извод не следва от изложените мотиви. Въпросът за това дали краткия период от време, през който работникът/служителят бил престирал труд при съответния работодател следва да се третира като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство не може да получи отговор без да се вземат предвид и останалите данни по делото. Краткият период от време, през който работникът/служителят е полагал труд при съответния работодател, би могъл да бъде компенсиран от полаган преди това труд при друг работодател на идентична или сходна длъжност. В този случай работникът/служителят ще разполага с необходимите познания за изпълнение на задълженията му, за разлика от случаите, когато преди това не е работил на такива длъжности. Такова е положението и с въпроса по отношение на влошения микроклимат в колектива, тъй като от значение за това е не само броя на служителите, с които директорът е във влошени взаимоотношения, но и това как тези взаимоотношения се отразяват на работата на колектива като цяло. Поради това отговорът на тези въпроси не може да бъде даден без да бъде извършена преценка на цялата установена по делото фактическа обстановка и съответствието на същата със събраните доказателства. Това би означавало извършването на проверка на дейността на съда по същество по отношение на събиране на доказателствата по делото, установяване на релевантните за спора факти и подвеждането им под съответната приложима за тях правна норма. Тази проверка обаче не може да бъде извършвана в производството по чл. 288 от ГПК, а едва впоследствие в производството по чл. 290 от ГПК. Предвид на това тези въпроси не могат да бъдат считани за правни такива по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС и въз основа на тях не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Що се отнася до осемнадесетия въпрос то доказателствената сила на частния свидетелстващ документ то доказателствената сила на същия се урежда от чл. 178 от ГПК, т. е. съдът може да прецени съдържанието на документа по вътрешно убеждение и след преценка на всички доказателства по делото и въз основа на тази преценка да даде вяра на документа в една част, а в друга част да не го възприеме. В случаите когато се касае до доказателства документиращи извършвани проверки то обстоятелството дали съдържат или не заключение на органа, извършил проверката, или не е без значение и не лишава документа от предоставената му от закона доказателствена сила. Наличието на заключение на проверяващия орган в документа ще е от значение само в случаите, когато то обвързва съда по силата на изрична законова разпоредба, което в случая не е налице. Във връзка с последното поставените въпроси от първи до четвърти в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК също не обосновават допускането на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване. Съгласно закона и установената практика съставените при извършване на проверки констативни протоколи могат да имат характера както на частен, така и на официален документ. Това зависи от органа, който извършва проверката, неговите правомощия, както и от това дали съставения протокол слага край на производството по което се извършва или само служи за подготовка на последващите действия на органа възложил проверката, а също така и от това дали лицето предмет на проверката може да оспорва окончателния акт на този орган. В случаите когато проверката не приключва производството и лицето има възможността да оспорва окончателния акт на органа възложил извършването на проверката, а също така когато документите от проверката се ползват като доказателства от трето лице (което не е нито възложител, нито предмет на проверката), то изготвения въз основа на нея протокол има характера на частен документ, който се ползва с установената в чл. 180 от ГПК доказателствена сила. Това обаче не означава, че съдържанието на констативния протокол няма никаква доказателствена стойност. Съдържащите се в него констатации за факти и обстоятелства, които са релевантни за спора, не могат да бъдат възприемани безкритично от съда, а се преценяват в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и установените въз основа на тях факти и обстоятелства, при което всичките или част от тях могат да бъдат приети за доказани, а останалите да не бъдат възприети. Проверката на съдържанието на тези констативни протоколи може да бъде извършена както чрез разпит на съставилите ги лица, които да възпроизведат възприетите от тях и отразени в протокола факти и обстоятелства, така и чрез разпит на трети лица и представяне на други доказателства, които се отнасят до тези факти и обстоятелства и установяват същите. Съдът може да не извършва такава проверка в случаите, когато страната на която констативния протокол се противопоставя не оспорва посочените в него факти и обстоятелства. Той обаче е длъжен да извърши проверката в случаите, когато страната оспорва посочените в протокола факти и обстоятелства дори ако не е оспорила изрично протокола. При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Пловдив се е съобразил с посочените по-горе свои задължения като не е приел, че представените по делото констативни протоколи имат обвързваща-материална доказателствена сила, а е преценил същите с оглед на останалите събрани по делото доказателства и с оглед на това е посочил, кои от посочените в тях факти и обстоятелства е приел за установени. Допускането на касационното обжалване не може да бъде обосновано и поставените в изложението по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК на С. И. Д. тринадесети и четиринадесети въпроси, тъй като съдът по съществото на спора се е съобразил със задължението си при наличието на данни за заинтересованост на свидетел в полза или във вреда на една от страните в производството, да извърши преценка на показанията му с оглед на всички други данни по делото, като се взема предвид и евентуалната заинтересованост на свидетеля. Само наличието на такава заинтересованост не е основание показанията на свидетеля да не бъдат възприемани по делото, ако те са в съответствие и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Същевременно съдът не може да приема, че поначало е изключена възможността заинтересоваността на свидетеля да повлияе на достоверността на показанията му, поради което, отчитайки такава, винаги следва да извършва съпоставка между показанията и останалите събрани по делото доказателства и едва след това да посочва дали дава вяра на показанията са свидетеля или не, като изложи изводите си в тази насока в мотивите към постановеното по делото решение. При това съдът е задължен да извършва преценка и да основе решението си на показанията на всички разпитани по делото свидетели, а не само на някои от тях. Не е необходимо обаче в мотивите към решението съдът поотделно да обсъжда показанията на всеки отделен свидетел, а е достатъчно от тях да личи и да може да бъде направен извод, че показанието на свидетеля е взето предвид. Въпросите от седми до десети, включително от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на С. И. Д. не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване. Съдът по съществото на спора е съобразил законовото изискване и установената съдебна практика при постановяване на решението си да изложи мотиви към същото, в които да отрази дейността си по преценка на всички събрани по делото доказателства, като прецени същите както поотделно така и в тяхната съвкупност, без да игнорира някои от тях, като при това посочи кои доказателства възприема и кои не, както и при наличието на противоречиви доказателства изрично да посочи на кои от тях дава вяра и кои не възприема и защо. Също така в мотивите следва да бъде отразено кои от твърдените от страните факти и обстоятелства съдът приема за доказани въз основа на преценката на доказателствата и кои не, както и това кои от всичките искания, твърдения, доводи и възражения на страните се доказват от така приетите за доказани по делото факти и кои не. При това мотивите следва да обхваща всички искания, твърдения, доводи и възражения на страните, предвид преклудиращата сила на пресъдено нещо на влязлото с сила решение. Въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички направени във въззивната жалба оплаквания и доводи, като отговори на същите, а в останалата част да препрати към мотивите на първоинстанционното решение по силата на чл. 272 от ГПК. В последния случай въззивното решение ще бъде неправилно ако в първоинстанционното решение не се съдържат мотивите, към които въззивният съд препраща. В случая мотивите на първоинстанционното решение съдържат изрични мотиви относно спазването на процедурата по чл. 193 от КТ от страна на работодателя. Останалите възражения-за превратното упражняване на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, за нарушение на задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и за налагане на същото извън сроковете по чл. 194 от КТ са посочени като спорни от страните. Както по отношение на свидетелските показания, така и по отношение на възраженията на страните е от значение да може да бъде направен извод от мотивите към съдебното решение, че тези възражения са взети предвид от съда и какво е неговото становище по тях. След като са посочени като спорни между страните първоинстанционния съд е имал предвид тези възражения, при което обаче е отменил уволнението на С. И. Д. поради нарушение на правилото на чл. 189, ал. 1 от КТ от страна на работодателя, което сочи на това, че останалите възражения са приети за неоснователни. Предвид на това не е налице препращане към неразгледани от първоинстанционния съд възражения, което да обоснове допускането на решението на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване, а такова не може да се допусне и предвид данните по делото за ползван от С. И. Д. отпуск поради временна нетрудоспособност, която предполага приложението на чл. 194, ал. 2 от КТ. Освен в определени случаи законът не предвижда изрична поредност за разглеждане на направените от страните възражения, като при липса на разпоредба за това съдът е длъжен да ги разгледа в поредността, която се установява от тяхното естество. Нарушаването на тази поредност само по себе си обаче няма да доведе до неправилност на решението, освен в случаите когато някое от възраженията е било игнорирано от съда или свързаната с него норма не е била приложена правилно. Допускането на решението на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване не се обосновава и от единадесетия и дванадесетия от поставените от С. И. Д. в изложението й по чл. 284, ал. 3, пр. 1 от ГПК правни въпроси. Съдът по същество не е приел, че винаги когато се касае до тежко нарушение на трудовата дисциплина трябва да се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, а е съобразил установената практика, че такова може и да не бъде наложено, като във всички случаи работодателят трябва да извърши преценката по чл. 189, ал. 1 от КТ. Наред с това съдът е проверил и извършената от работодателя преценка на обстоятелствата по чл. 189, ал. 1 от КТ, при това въз основа на установените в разпоредбата критерии. Петият и шестият от поставените в изложението на С. И. Д. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси също не обосновават допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Съобразена е практиката, че такова връчване се налага когато работодателят препраща към тези документи за да мотивира самата заповед за налагането на дисциплинарното наказание, но не и когато документите са посочени само като такива, с които работодателят е бил уведомен за извършеното дисциплинарно нарушение и са станали повод за предприемане на действия за налагане на дисциплинарното наказание. Работодателят е длъжен да изиска обяснения за извършените от работника/служителя дисциплинарни нарушения, за които смята да наложи дисциплинарно наказание, като не е длъжен преди това искане да изисква обяснения по всеки документ, които може да съдържа данни за такова нарушение. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. И. Д. е поискала въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на С. И. Д. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 260 046/11.01.2021 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 2758/2020 година, по подадената против него от С. И. Д., касационна жалба с вх. № 268 081/08.03.2021 година и такова не трябва да се допуска. С отговора на касационната жалба Детска градина „Мир“ [населено място] е направила искане за присъждане за разноски за касационната инстанция, но тъй като не са представени доказателства за реално извършени разноски, то такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение