Определение № 2707 от 03.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4942/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Професионална гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ - [населено място] срещу решение № 367 от 17.07.2023 г. по въззивно гр. д. № 443/2023 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 75/20.04.2023 г. по гр. д. № 558/2022 г. на Павликенски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което са уважени предявените от Б. А. Б. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна като незаконно на извършеното със заповед № РД-08-1714 от 29. 07. 2022 г. на директора на ответното училище дисциплинарно уволнение и за възстановяване на ищцата на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - руски език”. Касаторът поддържа в касационната си жалба, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, или делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към касационната жалба жалбоподателят навежда хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: 1. „Задължен ли е въззивният съд по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл. 235 вр. с чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, в мотивите си да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма?“, който счита, че е разрешен в противоречие с ППВС № 1/1953 г., т. 19 ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 48/14.02.02.2012 г. по гр. д. № 447/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 62/20.04.2021 г. по гр.д. № 2034/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 77/13.03.2014 г. по гр. д. № 2339/2013 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и др.. Релевира и основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 2. „От значение ли е за законността на дисциплинарното наказание в искането на обяснения работодателят да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние и да посочи кои факти е приел за установени?“; 3. „Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, дава ли основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения?“; 4. „Кога има идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 от КТ?“. По втория въпрос поддържа противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 182/07.10.2015 г. по гр. д. № 1284/2015 г. на ВКС, III г.о.; решение № 8/01.04.2011 г. по гр. д. № 1035/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 363/10.01.2012 г. по гр. д. № 354/2011 г. на ВКС, III г.о.; решение № 309/14.03.2018 г. по гр. д. № 5464/2016 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 401/21.01.2013 г. по гр. д. № 313/2012 г. на ВКС, III г.о.; решение № 137/01.06.2012 г. по гр. д. № 982/2011 г. на ВКС, III г о.; решение № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ВКС и решение № 171/23.02.2010 г. по гр. д. № 68/2009 г. на ВКС, III г.о.. По третия въпрос навежда разрешаването му от въззивния съд в противоречие с решение № 379/24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 313/19.10.2012 г. по гр.д. № 42/2012 г. на ВКС, III г.о.; решение № 82/21.07.2017 г. по гр.д. № 3249/2016 г. на ВКС, III г.о. и др., а по четвъртия въпрос – с решение № 109/13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 739/30.12.2010 г. по гр. д. № 1947/2009 г. на ВКС, III г.о.; решение № 74/22.04.2016 г. по гр. д. № 4792/2015 г. на ВКС, III г. о. и др.. По последните три въпроси счита за приложимо и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради необходимост от преодоляване на погрешни виждания и от развитие на съдебната практика с оглед изграждане на ясна и безпротиворечива такава за обстоятелството кога има идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Ответницата по касационната жалба – ищцата Б. А. Б., подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на съдебно – деловодните разноски пред ВКС. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния преклузивен срок и е насочена срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което тя е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са били страни по трудов договор № 1762/31.08.2018 г., като ищцата е заемала длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап по руски език”, който договор е прекратен със заповед № РД-08-1714/29.07.2022 г. на основание чл. 88, т. 3, т.8 и т.10 КТ и чл. 190, ал.1, т.3 КТ – поради дисциплинарно уволнение. В мотивите на заповедта е посочен измежду дисциплинарните нарушения, послужили като основание за дисциплинарното уволнение, първо инцидент от 27.05.2022 г. в час по руски език в 8 “б“ клас, при който върху ученика О. И. е било упражнено физическо насилие от негови съученици, изразяващо се в удари на шамари по лицето, като физическият тормоз е бил заснет от ученика М. Р. с личния му телефон и споделен в социалната мрежа „Фейсбук“. Работодателят е извел извод в уволнителната заповед, че Б. не е предприела действия по установената система за информиране и съобщаване на случай на тормоз над ученици, разработена въз основа на механизъм, утвърден от МОН, както и не е изпълнила задължението си по чл.219, ал.2, т.2 и т.3 ЗПУО – да опазва живота и здравето на учениците по време на образователния процес, което нарушение на трудовата дисциплина има характер на „продължаващо дисциплинарно нарушение“, тъй като Б. системно не е предприемала действия за преустановяване на физическия тормоз в класа, не е информирала по надлежния ред класния ръководител, педагогическия съветник, ЗДУД или директора, нарушавайки и задълженията си по чл. 44, ал. 1, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Правилника за дейността на училището, при което е нарушила чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. В заповедта за уволнение са посочени и множество други нарушения: на 30.05.2022 г. Б. не е предприела действия за ангажиране вниманието на учениците от 9 “в“ клас, при изпитване на конкретен ученик, с което не е изпълнила задълженията си по т.5.1 и т.5 от длъжностната характеристика – управление на процесите в отделни групи или паралелки от класове, т.е. нарушила е и чл.5, ал.1, т.1 Наредба № 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите специалисти; липса на дисциплина и организация в часовете по руски език на 09, 16 и 23 май; нарушение на чл. 187, ал.1, т.8 от КТ, изразяващо се в уронване на авторитета и доброто име на училището, видно от постъпили сигнали от родители на ученици от 06.06.2022 г. и от 13.06.2022 г.; неизпълнение на задължението по чл.67, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.68 от Етичния кодекс на училището, изразяващо се в това, че на 28 и 29 юни Б. е посетила дома на И. В. в [населено място], родител на ученик от 8 “б“ клас, за да поиска обяснение от родителя за написаната жалба до директора. Великотърновски окръжен съд е намерил, че работодателят не е спазил императивната норма на чл.193, ал.1 КТ при процесното дисциплинарно уволнение досежно нарушенията, касаещи различни дати от 27.05.2022 г. и 30.05.2022 г., спрямо които уволнението е незаконно на формално основание и спорът не следва да се разглежда по същество. Това е така, тъй като ответникът е поискал обяснения от ищцата само за нарушенията на трудовата дисциплина, извършени на 27.05.2022 г. и 30.05.2022 г., които не изчерпват визираните в уволнителната заповед нарушения – основания за налагане на най – тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“. Когато в заповедта за уволнение са посочени повече от едно нарушения на трудовата дисциплина, обясненията трябва да бъдат поискани за всяко едно от тях. Поради това, на основание чл.193, ал.2 КТ, е счел, че следва да разгледа в исковия процес по същество само тези нарушения, посочени в уволнителната заповед, за които императивните изисквания на чл.193, ал.1 КТ са спазени. По отношение на нарушението с дата 27.05.2022 г., въззивният съд е приел същото за неустановено от приетите писмени и гласни доказателства по делото, вкл. т.н. „физическо насилие“ по смисъла на утвърдения механизъм за противодействие на училищния тормоз върху ученика О. И. в час по руски език на 8 „б“ клас. От показанията на участвалите в инцидента ученици, както и техни родители и класния ръководител на 8 „б“, е намерил за установено, че дисциплината в класа не е била добра, а на 27.05.2022 г. в часа по руски език на този клас двама ученици са „събудили“ друг с два шамара. Съобразил е показанията на потърпевшия ученик, че не си спомня да се е оплаквал на госпожата в часа по руски език за упражнено физическо насилие спрямо него и че се е почувствал унижен едва когато заснетият клип е бил качен в социалните мрежи. Посочил е, че в механизма за противодействие на училищния тормоз са установени измеренията на насилието между деца и признаците на разпознаването му, като процесният инцидент от 27.05.2022 г. не съдържа необходимите физически и поведенчески показатели за "физическо насилие". Счел е, че по-скоро показва признаците на "психическо насилие", но то е извършено едва с качването на заснетия с мобилен телефон клип в социалните мрежи. Заключил е, че заснемането и качването на случката в социалните мрежи не може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина от страна на учителя, още повече, че преди всеки час учениците са били предупреждавани от него да оставят мобилните си телефони. Съдът е намерил също, че по делото не е установена системност в неизпълнение от страна на ищцата на задължение за предприемане на действия за преустановяване на физически тормоз в класната стая - в часовете по руски език на 8 „б“ клас Б. е написала през годината 15 забележки само на ученика М. Р., а всички от участвалите в инцидента на 27.05.2022 г. ученици, както и техните учители и родители, са признали, че учениците от 8 „б“ клас са имали проблеми с дисциплината изобщо, не само в часовете по руски език (получили са множество забележки през годината, вкл. от ищцата). За недоказано е приел и второто конкретно нарушение, за което са поискани обяснения по чл. 193 КТ, от 30.05.2022 г., изразяващо се в това, че Б. не е предприела действия за ангажиране вниманието на учениците от 9 “в“ клас, при изпитване на конкретен ученик, с което не е изпълнила задълженията си в т. 5.1 и т. 5 от длъжностната характеристика (управление на процесите в отделни групи или паралелки от класове), като е посочил че подобно нарушение не може да бъде установено от един конкретен час на учителя в даден клас. Посочил е също, че придобитите компетентности от учениците се преценяват чрез установената за това единна система за оценяване съобразно Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, издадена от Министъра на образованието и науката, а не от действията на учителя в конкретен час. Решаващият съд, освен гореизложеното, е приел, че дори и да бяха осъществени процесните нарушения на трудовата дисциплина, за които на ищцата са искани обяснения по чл. 193 КТ, при определяне на процесното наказание от работодателя, не са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ, което би било друго основание за незаконност на процесното уволнение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на исканото касационно обжалване. Първият поставен процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на конкретния спор, т.е. осъществява общото основание за допускане на касационния контрол, но спрямо него не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в съответствие с практиката на ВС и ВКС, вкл. цитираната от касатора. Въззивният съд като втора инстанция по съществото на спора, действаща при ограниченията на чл. 269 ГПК, е обсъдил всички доказателства по делото и всички направени от страните доводи и възражения, извършил е необходимия анализ и синтез както на доказателствата, така и на приложимото материално право, след което по отношение на нарушенията, за които ответникът е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ, е достигнал до решаващия извод, че те не са осъществени, при което дисциплинарното уволнение е незаконно по същество. При съпоставяне на съдържанието на процесната заповед за уволнение и на даденото от ищцата обяснение е извел извода за нарушаване на императивната разпоредба на чл.193 КТ досежно онези нарушения на трудовата дисциплина, за които работодателят не е искал обяснения, спрямо които е счел уволнението за незаконно на формално основание. Поради това, първият въпрос, поради отсъствие на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Поставените втори и четвърти въпроси имат сходно съдържание и се отнасят до приложението на чл. 193 КТ и съдържанието на искането за даване на обяснения от работника или служителя. Макар да са от значение за крайния изход на конкретния трудов спор, спрямо тях не е осъществено наведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са разрешени в съответствие с безпротиворечивата практика на ВКС (решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 77 от 13.03.2014 г. по гр. д. № 3229/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 174 по гр. д. № 691/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 220 по гр. д. № 1917/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 109 по гр. д. № 3323/2017 г. на ВКС, IV г.о. и др.). Съгласно същата, работодателят следва да посочи в искането за обяснения по реда на чл. 193 ГПК по разбираем за работника или служителя начин за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват. Словесното изразяване в искането за обяснения и в заповедта за дисциплинарно уволнение може да е различно, но е необходимо и от съдържанието на заповедта, и от искането на работодателя за даване на обяснения да следва несъмнения извод за това кой е деецът и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно налага дисциплинарно наказание, и те да са идентични. От значение е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обясненията, тъй като по този начин се обезпечава правото на работника или служителя да направи своите възражения, а работодателят действително има възможност да ги прецени. Когато обаче в искането по чл. 193 КТ и в заповедта по чл. 195 КТ работодателят е посочил деянията, но без достатъчно индивидуализиращи ги белези или не са били поискани обяснения за всички посочени в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения - тогава не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е мотивирана, тъй като работникът или служителят не би могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени за какво деяние става въпрос, съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, кой е деецът, съобразено ли е наказанието с правилото на чл. 189, ал. 1 КТ, спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ. Обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения, тъй като всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност. В настоящия случай въззивният съд е приел, че поради непоискването на обяснения за всички посочени в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, а само за тези, извършени на дати 27.05. и 30.05.2022 г., единствено за последните следва да извърши проверка за законността на уволнението по същество с оглед изискването за идентичност на нарушенията, послужили като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, и на нарушенията, за които са поискани обяснения по реда на чл. 193 КТ, последното изискване целящо да гарантира правото на защита на работника или служителя в дисциплинарното производство. Следователно в атакуваното решение е съобразена изцяло и съответно практиката на ВКС, при което горепосочените два въпроса не могат да обосноват допускане на искания касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е осъществено и второто релевирано допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по тези въпроси, с оглед наличието на безпротиворечива съвременна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или корективно тълкуване. Поставеният трети въпрос не удовлетворява изискването за общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като не е обуславящ за изхода на делото, доколкото въззивният съд не е приемал за установена посочената в него хипотеза. Направеният извод за непоискване по реда на чл. 193 ГПК на обяснения за всички нарушения на трудовата дисциплина, посочени в уволнителната заповед, не е довел до неразглеждане на трудовия спор по същество по отношение на дисциплинарните нарушения, за които обяснения са поискани и са дадени от служителката. Следователно решаващият съд е дал положителен отговор на този въпрос, който е благоприятен за касатора. Съобразно гореизложеното, не са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и в хипотезите на чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката, осъществявал процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА, сумата 1 200 лева, определена съобразно чл. 9, ал. 3 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение