Определение № 677 от 19.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 102/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба вх. № 2529/08.11.2021 г. от ответника СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място], представлявано от Р. И. Т. – началник на Регионално управление на образованието – София област, чрез гл.юрисконсулт И. Х. срещу решение № 62/28.09.2021 г. по в.гр.дело № 547/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 30/22.04.2021 г., постановено по гр. д. № 463/2020 г.- на Районен съд - Сливница и вместо това е постановено ново, с което е признато за незаконно и отменено, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на И. И. Н. от [населено място], извършено със заповед № РД-08-442/03.07.2020 г. /поради техническа грешка посочено 03.06.2020 г./, на Началника на РУО-София-регион, както и заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО-София-регион, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; възстановена е на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. И. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място] и СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място] е осъдено да заплати на И. И. Н. разноски за първоинстанционното производство в размер на 610,00 лева /шестстотин и десет/ лева и за въззивното производство в размер на 650,00 лв./шестстотин и петдесет/ лева, както и сумата от 150, 00 лв. /сто и петдесет лева/, съставляваща държавни такси за разглеждане на делото пред РС - Сливница и СОС. В изложението към касационната жалба са формулирани правните въпроси: 1. При ползване на отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване и отменен впоследствие болничен лист, здравословното състояние на работника или служителя и временната му неработоспособност за периода за отменения болничен, можел ли да бъде доказано със свидетелски показания на лица, които не притежават лекарска правоспособност? 2. Следва ли съда да приеме свидетелски показания от лица, които не притежават лекарска правоспособност, когато се доказва временна неработоспособност, поради общо заболяване? 3. Възможно ли е временна неработоспособност, поради общо заболяване да бъде доказана пред съда от лица, които не са органи на медицинската експертиза. Правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответницата по касационната жалба И. И. Н. не е представила становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното определение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че производството пред РС-Сливница е образувано по предявени от И. И. Н. против СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Изложени са доводи, че уволнението е незаконно, защото към момента на уволнението на 03.06.2020 г. липсва основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, тъй като към този момент няма наложено от работодателя дисциплинарно наказание – „уволнение“. Твърди се, че отсъствието й от работа за периода от 18.11. до 22.11.2019 г. и от 25.11. до 27.11.2019 г., не е безпричинно, а е наложено по здравословни причини – остър обструктивен бронхит, поради което липсва виновно поведение от нейна страна, което да бъде санкционирано с дисциплинарно наказание. Ответникът СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място] е депозирал отговор, в който е оспорил предявените искове. Посочва, че на 26.11.2019 г. е направена проверка относно добросъвестното ползване на отпуск от ищцата, от началника и двама служители на РУО – София регион, които установили, че И. Н. не била на домашния си адрес. Служителите посетили и заведение „К.“, находящо се в центъра на [населено място], където видели, че собственикът на заведението извел Н. към санитарния възел в заведението, където останала през цялото време, докато се опитвали да се свържат с нея по телефона. Твърди, че с Експертно решение № 0364 от 13.04.2020 г. е обявен за невалиден Болничен лист № Е20196899315, представен от И. Н. за отсъствието й за процесния период, като „директор“ на училището. Въззивният съд е приел за безспорно между страните и установено от писмените доказателства, че ищцата е изпълнявала длъжността „директор“ в СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място]. На 18.11.2019 г. на ищцата е издаден болничен лист № Е 20196899315 от лечебно заведение - ЕТ д-р Р. А. АИППМП, от д-р М. К., с който е предписано домашно лечение, за период от 10 календарни дни – от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. В болничния лист е записана диагноза „остър бронхит, неуточнен“ и е посочено, че ищцата следва да се яви на преглед на 27.11.2019 г. Издаденият болничен лист е обжалван от ответника и с решение на ЛКК № 308/11.12.2019 г. е потвърден. С експертно решение № 0038 от 005/23.01.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, болничният лист е обявен за невалиден. Решението е оспорено от ищцата и с ЕР на НЕЛК № 498 от 04.03.2020 г., НЕЛК върнал за ново освидетелстване с изискване и представяне на извършения преглед с отразяване на оплакванията, обективния статус, извършени изследвания и назначаване на терапия от личния лекар, издал оспорения болничен лист. С експертно решение № 0364 от 060/13.04.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, болничен лист № Е 20196899315 за период от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. за 10 дни, с диагноза „остър бронхит, неуточнен“ е обявен за невалиден. В мотивите е посочено, че пациентката е представила копие на рецепта от 18.11.2019 г., с предписани Аугментин, Флуимуцил и медикамент с неясно изписване, като други документи не били представени амбулаторен лист, отпечатан от компютъра на личния лекар – копие или оригинал. Прието е за установено от представен от ответника констативен протокол от 26.11.2019 г., че Р. И., И. Х. и М. Б. в качеството си на служители на РУО- София регион, извършили проверка на домашния адрес на И. Н. в [населено място], общ. Годеч, [улица], дали спазва предписанието на здравния орган, да се лекува на „домашен-амбулаторен“ режим. След като не била намерена на домашния си адрес, комисията посетила обществено заведение „К.“ в центъра на града и без да влизат в заведението установили, че г-жа Н. излиза от кухнята на заведението и се заключва в тоалетната. Служителите се върнали отново пред дома на ищцата, където нейна близка ги уведомила, че ищцата най-вероятно е на работа в заведение „К.“. Посочено е, че с писмо изх. № РД20-638/25.06.2020 г. на Началника на РУО София-регион са изискани писмени обяснения от И. Н. по повод отменения болничен лист, за периода от 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г. и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. за отсъствие от работното място, получено от нея на 25.06.2020 г. На 29.06.2020 г. ищцата е депозирала до Началника на РУО София-регион писмени обяснения, в които заявила, че за периода 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г. и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. е отсъствала от работа въз основа на издадения й от компетентно медицинско лице болничен лист. Към момента на неговото издаване добросъвестно е упражнила правото си на отпуск въз основа на него и не е нарушила трудовата дисциплина. Прието е, че със заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО София-регион е наложено на И. И. Н. дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите е посочено, че И. И. Н., директор на СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, [населено място], за периода 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г. и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. не се е явила на работа в продължение на повече от два последователни работни дни, което представлява виновно нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Прието е още, че със заповед № РД 08-442-03.06.2020 г. е прекратен без предизвестие трудов договор № 12-5416/23.08.1995 г. на И. И. Н., на длъжност „директор“, считано от 06.07.2020 г. Като мотиви е посочено наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 188, т. 3 КТ, със Заповед № РД 12-1/03.07.2020 г. на началника на РУО-София-регион. От показанията на свидетеля М. Б., който работи на длъжност старши експерт „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в РУО-София област въззивният съд е приел за установено, че същият е участвал в комисия, която на 26.11.2019 г. извършила проверка дали И. Н. спазва предписания й режим с болничен лист. Според показанията на свидетеля на проверката присъствали още Х., г-жа И. и Щ., който е шофьор. След като не я открили на личния й адрес и след позвънявания по телефона, на които не отговаряла, около 20,00 часа тръгнали към заведение „К.“ в [населено място], където Н. работела. Колата на Н. била паркирана пред заведението, тръгнали към задната зала /заведението имало две зали – предна и задна/, където се появил собственикът и казал, че няма да ги пусне в заведението. През прозорците видели Н. да притичва в задната част и да прибягва към тоалетните. Изчакали 20-30 минути и около 20,45-20,50 часа отишли на личния адрес на Н.. В къщата намерили нейна близка, която заявила, че след като й няма колата, Н. е на работа в „К.“. Посочено е, че свидетелят Ю. Н. Щ. на длъжност „шофьор“ в РУО-София област дава показания, че нищо не знае за конкретния случай - не е участвал в комисия, която да извършва проверка на болничен лист, представен от ищцата, не е посещавал дома й, не е карал членове на комисия като шофьор, която да извърши такава проверка. Присъствал е на връчване на заповедта за уволнение, но не помни кога е била връчена на Н.. Мисли, че ищцата не е подписала заповедта. Пред въззивната инстанция са разпитани двама свидетели на ищцата. От показанията на свидетелката В. С. Р. е приел за установено, че същата познава И. Н., тъй като е медицинска сестра на личния лекар на ищцата. Края на месец октомври 2019 г. И. Н. дошла в кабинета, била видимо в недобро състояние – кашляла, имала температура. Личният й лекар бил в болничен и свидетелката изпратила ищцата при д-р М. К., който замествала личния й лекар. След прегледа И. Н. се върнала при мед. сестра, за да й бъде оформен болничен лист. Свидетелката посъветвала И. Н. да постъпи в болнично заведение, тъй като не изглеждала добре, но тя отказала и предпочела домашно лечение. Болничният лист бил издаден за 10 дни. На десетия ден ищцата дошла на преглед, като отново посетила д-р К.. Според медицинската сестра, трябвало да продължи лечението си, тъй като здравословното й състояние не позволявало да изпълнява трудовите си функции. От показанията на свидетеля Б. Т. Д., който работи в училището е прието за установено, че през месец ноември 2019 г., директорката дошла от болницата в училището, за да донесе болничен лист и помолила свидетеля да я закара до дома й. Н. кашляла, видимо имала и температура. След три дни се обадила на Д. и го помолила да й купи някакъв антибиотик. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е намерил от правна страна, че предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ са основателни и доказани. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е прието, че процесното трудово правоотношение е било прекратено, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 195, ал. 3 и чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 188, т. 3 КТ, със Заповед № РД- 12-1 от 03.07.2020 г. на началника на РУО-София-регион. Посочено е, че мотивите за налагане на дисциплинарното наказание са: На 20.11.2019 г. в 10,55 часа на ел. адрес на г-жа К. Ц., гл.специалист „Човешки ресурси“ в РУО-София-регион е постъпил болничен лист № Е 20196899315, издаден на 18.11.2019 г. от лечебно заведение - ЕТ д-р Р. А. АИППМП, от д-р М. К., с който е предписан режим на лечение „домашен амбулаторен“ на И. И. Н., за период от 10 календарни дни – от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. В болничния лист е записана диагноза „остър бронхит, неуточнен“. Издаденият болничен лист е обжалван от ответника и с решение на ЛКК № 308/11.12.2019 г. на МЦ Годеч ЕООД е потвърден. Решението е обжалвано от Началник на РУО-София-регион и с експертно решение № 0038 от 005/23.01.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, болничният лист е отменен. Решението е оспорено от И. И. Н. пред НЕЛК и с ЕР на НЕЛК № 498 от 04.03.2020 г., НЕЛК върнал за ново освидетелстване с изискване и представяне на извършения преглед с отразяване на оплакванията, обективния статус, извършени изследвания и назначаване на терапия от личния лекар, издал оспорения болничен лист. С експертно решение № 0364 от 060/13.04.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, болничен лист № Е 20196899315 за период от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. за 10 дни, с диагноза „остър бронхит, неуточнен“ е обявен за невалиден. Прието е, че е налице неявяване на работа от страна на И. И. Н. за периода 18.11.2019 г. до 22.11.2019 г., както и от 25.11.2019 г. до 27.11.2019 г. вкл., което е виновно нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, изразяващо се в неявяване на работа в продължение на повече от два последователни работни дни. Приел е, че заповедта е връчена при отказ на 06.07.2020 г., удостоверено с подписите на двама свидетели – М. Х. Б. и Ю. Н. Щ.. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията в жалбата на ищцата, че Заповед № РД 08-442 на Началника на РУО София-регион за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 03.06.2020г., а Заповед № РД-12-1 на Началника на РУО София-регион, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е от 03.07.2020 г. Прието е за установено от представената разпечатка от деловодната системата „EVENTIS R7”, че процесната заповед е издадена на 03.07.2020 г. и е подписана електронно в самата система на тази дата и вероятно се касае за техническа грешка при изписването. Прието е, че уволнението на ищцата е незаконно. Прието е още, че първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение/я, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му преди да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Според съда чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура. Приел е, че обясненията на работника/служителя, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл.193 КТ, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание. Съдът се е позовал на трайната практика на ВКС, според която работодателят не е длъжен да уведомява работника/служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията. Посочено е, че според практиката на ВКС искането на обяснения от работника не е подчинено на никакви формални изисквания, като не е задължително, поканата за изслушване да бъде в определена форма или да бъде предшествана от формално откриване на дисциплинарно производство, нито да се уведомява работника, че срещу него се открива такова производство. Важното е, работникът да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата. Според въззивния съд, тези изисквания са изпълнени. Прието е, че обяснения от служителя са били поискани на 25.06.2020 г. и на 29.06.2020 г. са депозирани такива от И. И. Н.. Приел е, че заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение следва да е мотивирана. Позовал се е на трайно установената съдебната практика, според която задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Формиран е извод, че, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Целите на цитираната разпоредба са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин. Въззивният съд е приел, че тези изисквания също са изпълнени. Прието е, че основният въпрос, по който страните спорят, е дали е извършено констатираното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа на ищцата, в течение на два последователни работни дни. Посочено е, че за да се отговори на този въпрос трябва да се изследва дали служителката е била добросъвестна при ползването на отпуск по болест, респективно налице ли е нарушение на трудовата дисциплина. Приел е, че съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите, а разпоредбата на ал. 2 предвижда, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, въззивният съд е достигал до извод, че служителят е действал добросъвестно. Посочено е, че с експертно решение № 0364 от 060/13.04.2020 г. на ТЕЛК към Център за психично здраве – София област, болничен лист № Е 20196899315 за период от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г. за 10 дни, с диагноза „остър бронхит, неуточнен“ е обявен за невалиден. Според мотивите на решението на ТЕЛК пациентката е представила копие на рецепта от 18.11.2019 г., с предписани Аугментин, Флуимуцил и медикамент с неясно изписване, като други документи не били представени /амбулаторен лист, отпечатан от компютъра на личния лекар – копие или оригинал/. При преценка на свидетелските показания на двете групи свидетели, въззивният съд е дал вяра на показанията на свидетелите на ищцата. Посочено е, че от показанията на В. С. Р. е установено, че познава И. Н., тъй като свидетелката е медицинска сестра на личния лекар на ищцата. Края на месец октомври 2019 г. И. Н. дошла в кабинета, била видимо в недобро състояние – кашляла, имала температура. Личният й лекар бил в болничен и свидетелката изпратила ищцата при д-р М. К., който замествала личния й лекар. След прегледа И. Н. се върнала при мед. сестра, за да й бъде оформен болничен лист. На десетия ден ищцата дошла на преглед, като отново посетила д-р К.. Според медицинската сестра трябвало да продължи лечението си, тъй като здравословното й състояние не позволявало да изпълнява трудовите си функции. Прието е за установено от разпита на Б. Т. Димитров, който работи в училището, че през месец ноември 2019 г., директорката дошла от болницата в училището, за да донесе болничен лист и помолила свидетеля да я закара до дома й. Н. кашляла, видимо имала и температура. След три дни се обадила на Д. и го помолила да й купи някакъв антибиотик. Въззивният съд е приел, че и двамата свидетели са имали непосредствени впечатления за общото състояние на ищцата и категорично установяват, че И. Н. не се чувствала добре и е имала здравословни проблеми през месец ноември 2019 г. Прието е, че констативният протокол от 26.11.2020 г., с който служители на ответника, правят констатации относно спазването на домашния режим на лечение от ищцата, е оспорен от адв. Ц., в първото по делото заседание. Според въззивния съд, в този смисъл свидетелските показания на разпитаните свидетели на ответника, съществено разколебават верността на този протокол, тъй като са напълно противоречиви и взаимно изключващи се. Посочил е, че свидетелят М. Б. на длъжност старши експерт „Обществени науки, гражданско образование и религия“ в РУО-София област заявил, че участвал в комисия, която на 26.11.2019 г. извършила проверка дали И. Н. спазва предписания й режим с болничен лист. На проверката присъствали свидетеля Б., Х., г-жа И. и Щ., който е шофьор. След като не я открили на личния й адрес и след позвънявания по телефона, на които не отговаряла, около 20,00 часа тръгнали към заведение „К.“ в [населено място], където Н. работела. През прозорците видели Н. да притичва в задната част и да прибягва към тоалетните. Изчакали 20-30 минути и около 20,45-20,50 часа отишли на личния адрес на Н.. В къщата намерили нейна близка, която заявила, че след като й няма колата, Н. е на работа в „К.“. Посочено е, че свидетелят Ю. Н. Щ. на длъжност „шофьор“ в РУО-София област дава показания, че нищо не знае за конкретния случай - не е участвал в комисия, която да извършва проверка на болничен лист, представен от ищцата, не е посещавал дома й, не е карал членове на комисия като шофьор, която да извърши такава проверка. Формиран е извод, че показанията на св. Щ., св. Р. и св. Д., разколебават достоверността на изложеното от св. М. Б., респективно удостовереното в констативния протокол от 26.11.2020 г. на комисията. Съдът е приел, че не са ангажирани други доказателства от ответника, напр. разпит на свидетели, за които се твърди, че са възприели случилото се при проверката – близка на ищцата, която заявила, че след като й няма колата, Н. е на работа в „К.“ или собственика на заведението „К.“, за който се твърди, че заявил, че няма да допусне служителите, на РУО-София област, в заведението. Прието е, че е налице съществено разминаване в свидетелските показания на М. Б. и Ю. Щ., което създава основателно съмнение дали твърдените факти на 26.11.2020 г. действително са се осъществили така, както са документирани в констативния протокол от 26.11.2019 г. Според съда всичко това обосновава извод за добросъвестност в поведението на ищцата във връзка с издаването на болничен лист, тъй като през този период същата е била с диагноза „остър бронхит, неуточнен“ и от там на добросъвестност в изпълнение на трудовите й задължения, от което изпълнение същата не се е отклонила. В тази насока е приел за установено от показанията на медицинската сестра В. Р., че преглед реално е бил осъществен, като на 27.11.2019 г. ищцата е посетила отново кабинета за контролен преглед, за което е издаден амбулаторен лист № 5474/27.11.2019 г. от д-р М. Г.. С оглед изложеното, въззивният съд е извел извод, че не е налице извършеното от ищцата отсъствие от работа за повече от два последователни дни за периода от 18.11.2019 г. до 27.11.2019 г., съгл. чл.190, ал.1, т.2 КТ, тъй като през този период е била временно неработоспособна. Приел е, че работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи осъществяването на предпоставките на уволнителното основание, регламентирано в нормата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Формиран е извод за незаконност на уволнението и за неговата отмяна. Въззивният съд е приел, че оспорената заповед № РД-08-442/03.07.2020 г. /поради техническа грешка посочено 03.06.2020 г./ на Началника на РУО-София-регион, с която е прекратено трудовото правоотношение с И. И. Н. и заповед № РД-12-1/03.07.2020 г. на Началника на РУО-София-регион, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ следва да бъдат отменени. Поради несъвпадане изводите с тези на РС-Сливница, решението е отменено и предявеният иск е уважен. Прието е, че уважаването на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя основателност и на иска за възстановяване на работа, поради което първоинстационното решение е отменено и в тази му част. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски окръжен съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. По този въпрос не е налице практика на ВКС и същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По втори и трети въпроси не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като са част от съдържанието на първия правен въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение