Определение № 4164 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 428/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 489/31.10.2024 година, подадена от IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич, срещу част от решение № 440/19.08.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 618/2024 година. С касационната жалба въззивното решение на Окръжен съд Благоевград се обжалва в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 94/34.04.2024 година на Районен съд Сандански, І--ви граждански състав, постановено по гр. д. № 163/2024 година са уважени предявените от Ф. К. Г.-К. срещу IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато и като такова е отменено уволнението на Ф. К. Г.-К. от заеманата от нея длъжност „Старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап“ с НКИД 8531, НКПД 23305007, в отдел (място на работа) „образование“ при IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич, извършено със заповед № РД9-50/18.09.2924 година на Директора на училището, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като Г.-К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич е осъдено да й заплати сумата от 10 620.66 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за период от шест месеца, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.11.2023 година до окончателното плащане. В подадената от IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу касатора от Ф. К. Г.-К. искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответницата по подадената касационна жалба Ф. К. Г.-К. е подала отговор с вх. № 1430/29.01.2025 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 440/19.08.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 618/2024 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната част. IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич е било уведомено за обжалваното решение на 02.10.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 14 489/31.10.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че с трудов договор № РД9-23/17.09.2020 година, сключен между Ф. К. Г.-К. и IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич на първата било възложено и тя била приела да изпълнява длъжността „Старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап“, НКИД-8531;НКПД-23305007, в отдел (място на работа)-„образование“, със задължения „утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика“. В личното трудово досие на Г.-К. не се съдържала длъжностна характеристика, в изпълнение на сключения на 17.09.2020 година трудов договор (в личното трудово досие се съдържала длъжностна характеристика, връчена на 26.09.2019 година във връзка с предходно трудово правоотношение (по сключен на 24.09.2019 година) трудов договор, прекратен със заповед № РД9-252 от 01.09.2020 година), която се представяла и с отговора на исковата молба). В поименното щатно разписание на училището, считано от 15.09.2021 година, К.-Г. била с посочена длъжност „старши учител прогимназиален етап-ЦОД“. Трудовото правоотношение било прекратено през 2022 година, но уволнението й, извършено със заповед № РД9-317/01.09.2022 година на директора на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич, било признато за незаконно с решение № 195/07.06.2023 година на Районен съд Петрич, постановено по гр. д. № 1514/2022 година. Със същото решение била отменена като незаконосъобразна издадената от директора на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич заповед № РД9-317/01.09.2022 година и Ф. К. Г.- К. била възстановена на заеманата от нея преди уволнението й длъжност-„Старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап“ с НКИД 8531, НКПД 23305007, в отдел (място на работа) „образование“ при IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич. За съответната учебна година директорът на училището бил издавал заповед, с която утвърдил длъжностно щатно разписание на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич, като за учебната 2022/2023 година това било заповед № РД9-75/27.09.2022 година. От последната било видно, че длъжностното щатно разписание на училището се състояла от 51 щата за педагогически персонал и 7 щата за непедагогически персонал, като посочените видове педагогически персонал били общо 52 щата, от които педагогически специалисти-прогимназиален етап–16 щата, а непедагогически персонал–7 щата. По делото била приложена и заповед № РД9-72/27.09.2022 година, издадена на основание чл. 259, ал. 1 от ЗПУО и чл. 13, ал. 3, т. 1 от Наредба № 8/11.08.2016 година за информацията и документите за системата на предучилищното и училищно образование, с която заповед бил утвърден списък-образец № 1 за учебната 2022/2023 година. На 03.07.2023 година Ф. К. Г.-К. била получила съобщение по чл. 345, ал.1 от КТ с изх.№ 2595/30.06.2023 година на Районен съд Петрич относно възможността в двуседмичен срок да се яви при работодателя и да заеме длъжността, на която била възстановена с горепосоченото съдебно решение, влязло в сила на 28.06.2023 година. На 04.07.2023 година Г.-К. била депозирала до директора на IV -то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич молба с вх.№ 137 за възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението, считано от датата на подаване на молбата. На основание на тази молба и влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1514/2022 година по описа на Районен съд Петрич директорът на IV- то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич бил издал заповед № РД9-286/05.07.2023 година, с която възстановявал Ф. К. Г.-К. на заеманата преди прекратяване на трудово-правните отношения длъжност „Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ с НКИД 8531, НКПД 23305007, на безсрочен трудов договор, считано от 05.07.2023 година. Със същата заповед било постановено с лицето да се сключи трудов договор, за което определял основно месечно трудово възнаграждение в размер 1547.00 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-216.58 лева. Заповедта била връчена на Г.-К., без отбелязване на датата за това. На същата дата (05.07.2023 година) и въз основа на подадената молба с вх. № 137/04.07.2023 година за възстановяване от съда на заеманата преди уволнението длъжност между страните по делото бил сключен трудов договор № РД9-286/05.07.2023 година, с който работодателят възлагал, а служителят приемал да изпълнява длъжността „Старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап-ЦОУД V-VII клас“, НКИД 8531, НКПД 23305007 в IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич със задължения, утвърдени от работодателя в заповед и длъжностна характеристика. В трудовия договор било посочено, че служителят се възстановявал на работа на 05.07.2023 година, както и че на 07.07.2023 година му бил връчен екземпляр от този договор, ведно с копие от справка (уведомление) по чл. 62, ал. 5 от КТ и длъжностна характеристика. По делото била представена длъжностна характеристика за длъжността „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап на основното образование (V-VII клас)“, изготвена и утвърдена на 05.07.2023 година от директора на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич, получена от Ф. К. Г.-К. на 12.07.2023 година. На 05.07.2023 година директорът на училището издал и заповед № РД9-285 „на основание чл. 259 от ЗПУО и поради възстановяване от съда на педагогически специалист“, с която заповед бил наредил да се промени поименното щатно разписание считано от 05.07.2023 година, в което да се включи длъжността и работната заплата на Ф. Г. К.-К., поради „възстановяването й от съда на длъжността, от която била съкратена-старши учител в прогимназиален етап-целодневна организация на учебния ден“. По делото било представено поименното щатно разписание от 05.07.2023 година, от което било видно, че числеността на персонала била 60 души (сред които и Ф. К. Г.-К.), от които 53 били педагогически персонал и 7-непедагогически персонал. Разпитаните по делото свидетели А. В. (заместник-директор в ответното училище), В. М. (учител по общообразователен предмет в ответното училище) и Й. Г. (начален учител в ответното училище) твърдели, че Г.-К. винаги била работила в училището като учител в целодневна организация на учебния ден (целодневна форма на обучение), както и че имало разлика в работата на учител в целодневна организация на учебния ден и учител общообразователен предмет, тъй като последният се съобразявал с учебните планове и програми и изпълнява стандартите, спуснати от Министерството, като залагал учебни теми по брой часове и оценявал учениците, което не се отнасяло за учителя в целодневна организация на учебния ден, който осъществявал самоподготовката на учениците. От заповед № РД9-289/07.07.2023 година било видно, че директорът на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич бил изготвил и утвърдил ново длъжностно щатно разписание на училището за учебната 2022/2023 година в сила от 05.07.2023 година съгласно приложението, представляващо неразделна част от заповедта. В тази заповед било посочено, че в новото щатно разписание били извършени промени, като била добавена Ф. Г. К.-К., поради възстановяването й от съда на длъжността, от която е била съкратена-старши учител в прогимназиален етап- целодневна организация на учебния процес. По делото било представено приложение към заповед № РД9-285/05.07.2023 година, с което директорът утвърждавал ново щатно разписание на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич, считано от 05.07.2023 година. От това приложение било видно, че за педагогическия персонал били утвърдени 53 щата, а за непедагогическия персонал–7 щата, като сред посочените видове педагогически персонал 16 щата били за „педагогически специалисти-прогимназиален етап“ и 1 щат бил за „педагогически специалисти: учител общообразователен учебен предмет-прогимназиален етап за целодневна организация на учебния ден (1 щат-поради възстановяване от съда)“. На 07.07.2023 година на Ф. К. Г.-К. бил издаден болничен лист за временна неработоспособност, поради общо заболяване с диагноза „астма с преобладаващ алергичен компонент“, като й бил определен домашно-амбулаторен режим на лечение за период от 14 календарни дни-до 20.07.2023 година. Този болничен лист бил представен на работодателя от служителя, като бил заведен с вх. № 139/10.07.2023 година. В периода от 31.07.2023 година до 01.09.2023 година Г.-К. била ползвала платен годишен отпуск. Със заповед № РД9-315/05.09.2023 година директорът училището бил възложил на Г.-К., в периода от 05.09.2023 година до приемане на разпределението на часовете и нормативите на учителите и учителите в ЦОУД за списък-образец № 1 за учебната 2023/2024 година, да описва и прибира за съхранение в библиотеката всички книги (допълнителна литература), които не се използвали от учителите. На 13.09.2023 година Ф. К. Г.-К. била подала заявление да бъде преназначена на обявената длъжност „учител в прогимназиален етап по български език и литература“, поради нужното образование и квалификация и поради факта, че била назначена на длъжност различна от тази на която била възстановена от съда. Видно от протокол от проведен подбор на документи за заемане на обявената длъжност „учител по български език и литература“ в прогимназиален етап за учебната 2023/2024 година-1 щат от 14.09.2023 година било, че решението на комисията за заемане на щата било за Г. Т. С.. В протокола било отбелязано, че според комисията лицето Ф. К. Г.-К. била с полувисше образование по специалността „учител по български език и литература“. Видно било от заповед № РД9-49/18.09.2023 година, че директорът бил изготвил и утвърдил „ново длъжностно щатно разписание на училището в сила от 19.09.2023 година, съгласно приложението, представляващо неразделна част от заповедта. В същата било посочено, че в новото щатно разписание били извършени промени-закривала се 1 (една) щатна бройка за длъжността „Старши учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап-ЦОУД V-VII клас“-поради липса на предпоставките по чл. 102, ал. 2, пр. 2 от ЗПУО, за организиране на обучението в целодневна форма за прогимназиален етап на обучение, а именно: липса на заявено желание от родителите на ученици от V до VII клас за целодневно обучение. Видно от приложението към тази заповед било, че за педагогическия персонал щатовете били 53.5 броя, а за непедагогическия персонал-8 броя, като щатовете за педагогическия персонал включват „педагогически специалисти-прогимназиален етап-17.5 щата, като било отбелязано изрично, че единия щат „педагогически специалисти: учител общообразователен учебен предмет-прогимназиален етап за целодневна организация на учебния ден“ бил съкратен поради липса на заявления. По делото било представено поименното щатно разписание от 19.09.2023 година, от което било видно, че числеността на персонала е 61 души, от които 54 били педагогически персонал и 7-непедагогически персонал, като един от служителите от педагогическия персонал е с половин щат. На 18.09.2023 година директорът на училището бил отправил искане до всички учители в учебното заведение да предоставят информация дали страдат от болест по Наредба № 5 на МНЗ, дали са представители на служителите по реда на чл. 7, ал. 2 от КТ и дали са членове на синдикално ръководство в предприятието на синдикален орган. На връченото й на 18.09.2023 година искане за предоставяне на информация Г.-К. била отбелязала, че имала здравословни проблеми, но документи ще представи на по-късен етап. На 18.09.2023 година между страните по делото било сключено допълнително споразумение към трудовия й договор за увеличение на основната месечна заплата на 1779.00 лева и за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит-266.85 лева, считано от 05.07.2023 година Същият ден директорът бил изготвил предизвестие до Г.-К., че след изтичане на срок от един месец ще прекрати трудовото им правоотношение поради съкращаване на щата. Със заповед № РД9-50/18.09.2023 година на директора на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич било прекратено трудовото правоотношение с Г.-К. на длъжността „Старши учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап- ЦОУД V-VII клас“, НКП 23305007, НКИД 8531, считано от 19.09.2023 година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращение в щата. В заповедта било разпоредено да се изплатят обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Същия ден заповедта била връчена на Г.-К.. Последната се била регистрирала като търсещо работа лице в Дирекция „Бюро по труда“ Петрич на 20.09.2023 година. В трудовата й книжка нямало отбелязвания за сключен след тази дата трудов договор. По делото била представена и заповед № РД9-65/25.09.2023г. на директора на училището, с която бил утвърден списък-образец № 1 за учебната 2023/2024 година към 22.09.2023 година, както и заповед № РД9-68/25.09.2023 година, с която било утвърдено длъжностно щатно разписание за учебната 2023/2024 година. От последната било видно, че за педагогически персонал утвърдените щатове били 53.5, а за непедагогическия персонал-8, като щатовете за педагогическия персонал включвали „педагогически специалисти-прогимназиален етап-17.5 щата. По делото била представена длъжностна характеристика за длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап (V-VII клас)“, както и длъжностна характеристика за длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап (V- VII клас)“, отнасяща се за старши учителят по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап-БЕЛ, получена от З. И. Д. на 13.10.2023 година. Разпитаните по делото свидетели М. и В., твърдели, че на родителите на децата от четвърти клас се раздавали декларации за заявяване на желание децата им да се обучават в целодневна организация на учебния ден, както и че попълнените декларации се подавали от родителите в училището до 15 септември. Тези свидетели твърдели също така, че в училището през 2023 година подадените декларации не били достатъчен брой, за да се сформирала група за целодневна организация на учебния ден, както и че на 15.09.2023 година, след тържеството по откриване на учебната година, била проведена родителска среща с родителите на учениците от пети клас в тази връзка, но и след тази среща не било имало желаещи за ЦОУД. Свидетелите В. и М. твърдели, че ЦОУД в прогимназиален етап в ответното училище не е имало и в предходната учебна година-2022/2023 година. По делото били разпитани като свидетели Д. Ч. (племенник на Г.-К.-негова леля) и К. К. (дъщеря на Г.-К.), които в показанията си не установявали относими към случая факти. Възпроизвеждали обстоятелства случили се преди Ф. К. Г.-К. да била възстановена на работа в училището, поради което правилно не били кредитирани от първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че пред първоинстанционният съд били предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ-за признаване за незаконно уволнението на Ф. К. Г.–К., осъществено със заповед № РД9 - 50/18.09.2023 година на директора на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност-„Старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап с НКИД 8531, НКПД 23305007, ЦОУД 5-7 клас“ в отдел (място на работа) „образование“ при IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич или евентуално на длъжност „Старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап с НКИД 8531, НКПД 23305007“, в отдел (място на работа) „образование“ при IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич, за заплащане на сумата от 4091.72 лева, представляваща обезщетение за времето през което била останала без работа поради незаконното уволнение, но не повече от шест месеца, което обхващало период от два месеца към момента на депозиране на исковата молба-от 19.09.2023 година до 19.11.2023 година, заедно със законната лихва от 20.11.2023 година до окончателното изплащане. Основните съображения във въззивната жалба били за неправилен анализ на приобщените по делото доказателства; първоинстанционният акт бил мотивиран с изводи и обстоятелства, каквито не били поддържани с исковата молба като се твърдяло, че Г.-К. не била изложила твърдения, че й се вменявали задължения, които са за друга длъжност; съдът бил разсъждавал по обстоятелства касаещи НКПД, на каквито Ф. К. Г.-К. не се била позовавала; липсвало произнасяне по основната претенция за възстановяване на Г.-К. на работа, а вместо това единствено бил уважен евентуалния иск. По предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ: първоинстанционният съд, след всестранен, задълбочен и правилен анализ на целия доказателствен материал по делото, след като бил отделил спорното от безспорното, бил изяснил изцяло и точно фактическата обстановка по делото. Всички негови фактически изводи били обосновани и съответни на данните в материалите по делото. Основните спорни моменти между страните по делото били правни и се свеждали до законосъобразността на издадената заповед за уволнение поради съкращаване на щата. Доказателствената тежест за установяване законосъобразността на уволнението, на посоченото в процесната заповед основание, била изцяло върху IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич. Въззивният съд намирал, че при установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд правилно бил приложил и материалния закон. Всички правни изводи на този съд били подкрепени със задълбочени, логични, точни и изчерпателни правни съображения. Изложената в правните мотиви на първоинстанционния съд аргументация в най-пълна степен съответствала на събрания доказателствен материал по делото, на закона и относимата към разглеждания случай съдебна практика. Затова, като споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд правни съображения и изводи за незаконосъобразност на процесното съкращаване в щата, въззивният съдебен състав, на основание чл. 272 от ГПК, препращал към мотивите на решението на първоинстанционния съд, относно произнасянето по основния конститутивен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и свързания с него иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. За извършеното съкращение в щата може да се добави и това, че както правилно бил посочил първоинстанционния съд решението по гр. д. № 1514/2022 година по описа на Районен съд Петрич, с което Г.-К. била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност имало преобразуващо действие. Съгласно мотивите на цитираното ТР № 6/25.06.2015 година, постановено по тълк.д. № 6/2014 година на ОСГК на ВКС, възстановяването на работа по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ представлявало възраждане на трудовото правоотношение–чрез него не се създавало ново, друго трудово правоотношение в сравнение с прекратеното, а по силата на решението на съда постановявало неговото продължаване, като трудовия договор продължавал действието си, сякаш изобщо не бил прекратяван. При това положение правилно първоинстанционният съд бил отбелязал, че в случая изобщо не било необходимо да бъде издавана от страна на работодателя изрична заповед за възстановяване на Г.-К. на заемната длъжност по силата на съдебното решение. Още по–малко било необходимо между страните да се сключвал нов трудов договор. За да се установяло реално извършено съкращаване на щата, следвало да се направи преценка дали заеманата от работника длъжност, като конкретна трудова функция, действително била премахната, както и дали правото на подбор в случая било станало задължение на работодателя, като част от сложния фактически състав на правото на уволнение. Съкращаването на щата представлявало премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. То било налице при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея. Основанието за уволнение „съкращаване на щата“ осигурявало възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези работници или служители, чиито трудови функции по една или друга причина вече не обслужвали неговата дейност. Мотивите, поради които работодателят бил предприел промяна в щатната численост на персонала, не подлежали на съдебен контрол, защото те били въпрос на управленска целесъобразност. Същевременно в правомощията на директора на училището било да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание, съобразно утвърдения бюджет. Новото или променено щатно разписание влизало в сила след утвърждаването му от директора на учебното заведение, без за настъпването на тази промяна да било необходимо съгласуване с началника на РИО, предвид указанията дадени с ТР № 4/12.12.2011 година, постановено по тълк. д. № 4/2011 година ОСГК на ВКС. Според списък–образец № 1, утвърден със заповед № РД9-72/27.09.2022 година за учебната 2022/2023 година били определени брой паралелки и общо персонал–58 броя, от които педагогически–52 щата (неправилно посочени в сбора като 51) и непедагогически персонал–7 щата, от които педагогически специалисти–прогимназиален етап-16 щата (без да са посочени конкретни длъжности на тези педагогически специалисти). Със заповед № РД9-285/05.07.2023 година, постановена от директора на училището бил наредил да се промени само поименното щатно разписание считано от 05.07.2023 година, в което да се включи длъжността и работната заплата на Ф. Г. К. К. поради възстановяването й от съда на длъжността от която е била съкратена–„старши учител в прогимназиален етап–целодневна организация на учебния ден“. В тази връзка правилна била констатацията на първоинстанционния съд за неправилно посочване на длъжността, на която била възстановена Г.-К. с решението по гр. д. № 1514/2023 година по описа на Районен Петрич. От приложение към цитираната заповед се установявало, че за педагогически персонал са утвърдени 53 щата, като 16 от тях били за „педагогически специалисти–прогимназиален етап“ без посочване на конкретните длъжности и 1 щат за „педагогически специалисти“-учител общообразователен учебен предмет-прогимназиален етап за целодневна организация на учебния ден. Затова така ново разкритата длъжност не съответствала на длъжността, на която Ф. К. Г.-К. била възстановена с влязъл в сила съдебен акт, но и не съответствала и на длъжността посочена в заповедта към която била приложение–учител, а не старши учител. Също така се установявало, че с последващото щатно разписание в сила от 19.09.2023 година, одобрено със заповед № РД9-49/18.09.2023 година за педагогическия персонал щатовете били 53.5 броя от които педагогически специалисти–прогимназиален етап–17.5 щата, като бил отпаднал щата за „педагогически специалисти-учител общообразователен учебен предмет-прогимназиален етап за целодневна организация на учебния ден“. Предвид това първоинстанционния съд правилно бил приел, че в новото щатно разписание не бил намалял броя на щатните длъжности за педагогически специалисти прогимназиален етап (при липсата и на изрично посочване на конкретните длъжности на тези педагогически специалисти), както и че не била отпаднала длъжността на Г.-К.–„старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“, на която последната била възстановена по силата на съдебно решение. Въззивният съд намирал за неаргументирани просторните възражения във въззивната жалба срещу посочените правни изводи на първоинстанционния съд, основно обосновани с твърдението, че Ф. К. Г.-К. реално била изпълнявала длъжността „старши учител в група за целодневна организация на учебния ден в прогимназиален етап на основното образование V-VII клас“. Действително непрецизно било посочено в първоинстанционното решение, че преценката за наличие на съкращаване в щата се правела съобразно длъжността на която била назначена Ф. К. Г.-К., а не съобразно определените й задължения. Посоченият извод на първоинстанционният съд, обаче не бил водещ за да приеме, че не било налице реално съкращаване в щата. Както било отразено в мотивите на първоинстанционното решение след като Ф. К. Г.-К. е била възстановена на длъжност „старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап“, работодателят освен, че бил издал изрична заповед за възстановяване на Г.-К. на посочената длъжност, било налице и подписан на същата дата между страните трудов договор № РД-286/05.07.2023 година, с който се изменяла заеманата от Г.-К. длъжност на „старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап–ЦОУД–V-VII клас“, без такава длъжност изобщо да била съществувала в утвърденото със заповед № РД9-75 от 27.09.2022 година длъжностно щатно разписание на училището за учебната 2022/2023 година действало към момента на сключване на трудовия договор на 05.07.2023 година. Видно от приложената по делото заповед № РД9-289/07.07.2023 година било утвърдено ново длъжностно щатно разписание за учебната 2022./2023 година, след подписване на трудов договор и за длъжност, която била различна от длъжността на която Г.-К. е била възстановена със съдебно решение. За пълнота въззивният съд следвало да отбележи, че въпреки приложената към отговора длъжностна характеристика за длъжността „Старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап с НКИД 8531, НКПД 23305007, ЦОУД 5-7 клас“, подписана от Г.-К. през 2023 година, по делото не се установявало изобщо след възстановяването на работа от съда на длъжност „Старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап“ с НКИД 8531, НКПД 23305007 и постановяване на изрична заповед от страна на директора на училището на 05.07.2023 година, включително и след подписване на трудов договор от същата дата с промяна на длъжността на „Старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап с НКИД 8531, НКПД 23305007, ЦОУД 5-7 клас“, Г.-К. реално да била започнала да осъществява вменените по длъжностна характеристика трудови задължения. Това било така, доколкото със заповед № РД9-315/05.09.2023г. директорът на училището бил възложил на Ф. К. Г.-К., в периода от 05.09.2023 година до приемане на разпределението на часовете и нормативите на учителите и учителите в ЦОУД за списък-образец № 1 за учебната 2023/2024 година, да описва и прибира за съхранение в библиотеката всички книги (допълнителна литература), които не се използвали от учителите. Видно от приложения списък-образец № 1 за учебната 2023./2024 година, е, че същият бил утвърден със заповед № РД9-65/25.09.2023 година т. е. след уволнението на Г.-К. (последното извършено със заповед № РД9-50 от 18.09.2023 година). Предвид на това въззивната инстанция споделяла изцяло крайния извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразността на заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение на Ф. К. Г.-К.. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ основателността му се обуславяла от незаконността на уволнението. Доколкото въззивният съдебен състав достигал до такъв фактически и правен извод и предвид характера на трудовото правоотношение–за неопределено време, правилно бил уважен и предявения при условията на евентуалност иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Доколкото от анализираните доказателства и изложеното по-горе се установявало, че това била длъжността-„Старши учител общо образователен учебен предмет в прогимназиален етап“ с НКИД 8531, НКПД 23305007“, в отдел (място на работа) „образование“ при IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич като бил възстановил Ф. К. Г.-К. на тази длъжност първоинстанционния съд бил постановил правилен съдебен акт. Константна била практиката на съдилищата, съобразно която работникът или служителят можел да бъде възстановен само на длъжността, която бил заемал по незаконно прекратеното трудово правоотношение, но не и на друга длъжност. В тази връзка въззивният съд намирал за неоснователно възражението на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич касаещо произнасянето на първоинстанционния съд по предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от ГПК, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ с първоинстанционното решение, било присъдено обезщетение в размер на 12 275.10 лема. за оставянето на Г.-К. без работа след незаконното уволнение за период от шест месеца, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2023 година до окончателното й изплащане. Основните възражения във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение в посочената част се основавали на твърдения за недоказаност от страна на Г.-К. на оставянето й без работа през исковия период, както и за недоказаност на размера на БТВ върху който да се изчислявало обезщетението. Въззивният съдебен състав намирал тези възражения за частично основателни. Фактът, че Ф. К. Г.-К. била останал без работа през исковия период се установявало от представената служебна бележка от Агенция по заетостта–Дирекция „Бюро по труда“ Петрич и представената трудова книжка. Противно на изложените във въззивната жалба възражения освен като препис към исковата молба, трудовата книжа на Ф. К. Г.-К. била представена в оригинал и в открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2024 година пред първоинстанционния съд, като направената съдебна констатация относно липсата на отбелязвания за сключени трудови договори, след прекратяване на трудовото й правоотношение на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич била отразена в протокола от откритото съдебно заседание. Относно размера на БТВ върху който следвало да се изчисли обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, то размерът на обезщетението, с което се реализирала отговорността по чл. 225, ал. 1 от КТ бил определен с нормата на чл. 228, ал. 1 от КТ и се съизмерявал с последното брутно месечно възнаграждение за отработения месец преди уволнението. Във връзка с това неправилно първоинстанционния съд бил взел като база за изчисляване на дължимото обезщетение БТВ в подписаното между страните в деня на уволнението на Г.-К. допълнително споразумение от 18.09.2023 година. Предвид нормата на чл. 225 от КТ дължимото на Г.-К. обезщетение за период от 6 месеца било в размер на 10 620.66 лев ., представляващо обезщетение за оставяне без работа, вследствие незаконното уволнение за период от 19.09.2023 година до 19.03.2024 година, като същото се равнявало на последното получено от служителя БТВ, получено преди незаконното уволнение, като последното не можело да бъде по–малко от минималната работна заплата за страната за периода на недопускането на работа (ТР № 2/ 12.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГК на ВКС). Доколкото по делото се установявало, че реално Ф. К. Г.-К. била работила само 9 работни дни от възстановяването й на работа до последващото й уволнение размерът на последното получено от нея БТВ бил същият, който бил установен с влязлото в сила решение по гр. д. № 1514/2022 година по описа на Районен съд Петрич. Предвид това подадената въззивна жалба се явявала частично основателна като първоинстанционното решение следвало да бъде отменено в частта, с която бил уважен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над сумата от 10 620.66 лева. до присъдената от първоинстанционния съд сума от 12 275.10 лева. Върху определеното обезщетение се дължала и законна лихва от датата на предявяване на иска (20.11.2023 година) до окончателното му плащане. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич е поискало въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите: (1.) за задължението на въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително събраните доказателства и доводите и възраженията на страните, като изложи мотиви във връзка с тази обща преценка?; (2.) за начина по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите и анализ на същите?; (3.) за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? и (4.) за това кога е налице реално съкращаване на щата? За всичките тези въпроси се твърди, че са разрешение от въззивния съд в противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване. По отношение на първия въпрос това твърдение се обосновава, чрез позоваването на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, ТР № 13/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, решение № 14/04.01.2921 година, постановено по гр. д. № 478/2020 година, решение № 50 027/28.02.2022 година, постановено по гр. д. № 2353/2022 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 61/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4578/2015 година, решение № 89/30.09.2020 година, постановено по гр. д. № 3827/2019 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 113/17.10.2019 година, постановено по т. д. № 2820/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Обосновката на твърдяното противоречие по втория от поставените въпроси се извършва чрез твърдение за противоречие на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград с решение № 141/11.10.2019 година, постановено по гр. д. № 3719/2018 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и решение № 176/28.05.2011 година, постановено по гр. д. № 759/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. За третият от въпросите се соби противоречие с решение № 50 158/18.10.2022 година, постановено по гр. д. № 2892/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., а по отношение на последния-четвърти въпрос с решение № 210/08.10.2018 година, постановено по гр. д. № 4971/2017 година и решение № 50 009/30.03.2022 година, постановено по гр. д. № 3244/2022 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Третият от поставените в изложението на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград до касационно обжалване, доколкото не е бил разглеждан от решаващия съдебен състав и не е обусловил правните му изводи при постановяване на решението. Съдът по съществото на спора не е приемал, че определени факти и обстоятелства по делото могат да бъдат установявани само с преки доказателства, без да бъдат вземани предвид косвените такива. Същевременно обаче в последното от посочените решения по четвъртия въпрос е прието, че в трайната практика на ВКС се приема, че реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни трудови функции, както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността-от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. Това становище е възприето и в другото посочено към този въпрос решение на ВКС. При това въпросът дали е налице съкращаване на щата трябва да се преценява с оглед на действително изпълняваните от работника или служителя задължения, а не според формалното документално оформяне на трудовото правоотношение. Последното може да се установява с всички допустими от закона доказателства. Това поставя въпроса и за преценката на свидетелските показания, като с посочената от касатора практика на ВКС е прието, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако се приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само преразказани. Ако въззивната инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд защо са били възприети показанията на част от свидетелите, а не на други свидетели, следва да изложи съображенията си защо следва да бъде възприето като достоверно казаното от другата група свидетели и да посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели. Не е достатъчно в решението да бъдат изложени съображения за начина, по който следва да бъде извършена преценката на свидетелските показания, които да съответстват на преобладаващото в съдебната практика становище. Самата преценка следва да бъде извършена в съответствие с тези съображения. Във всички случаи съдът трябва да посочи, какви факти се установяват от показанията на свидетелите и как те се съотнасят към останалите събрани по делото факти и какво е значението им за спорното правоотношение. В случая не е отразено как сочените от свидетелите факти са се отразили на изводите на въззивния съд за липсата на съкращение в щата, който факт е във връзка и с първия от поставените от IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси. Поради това следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по първия, втория и четвъртия от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич правни въпроси за проверка на съответствието му с посочената от касатора съдебна практика на ВКС по тези въпроси. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич е поискало въззивното решение на Окръжен съд Благоевград да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба и изложението към нея за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Благоевград. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 440/19.08.2024 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 618/2024 година, по подадената срещу него от IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич, касационна жалба с вх. № 14 489/31.10.2024 година и такова трябва да се допусне. На IV-то ОУ „Христо Смирненски“ гр. Петрич ще трябва да се даде едноседмичен срок от съобщението в който да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 295.50 лева и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако това не бъде направено в срок, подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение