Определение № 5200 от 28.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2550/2026 г.

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. Б. –Н., чрез адв. Ж. Н., срещу решение № 261/26.02.2026г. по в.гр.д.№ 3100/25г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от касатора срещу МБАЛ „Д-р Киро Попов“ ЕООД, [населено място] искове по чл. 344, т.1, 2 и 3 вр. с чл. 225, ал.1 КТ и по чл. 224 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение по исковете по чл. 344, т.1 – 3 КТ. В частта по иска по чл. 224 КТ, който е с цена 710, 55 лева, въззивното решение е необжалваемо на основание чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК.

Касаторът излага пространни оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди да не е доказано, че е извършила сочените в т.1 и т.2 от уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, а за това по т.3 заявява, че изобщо не представлява такова, доколкото неспазването на режима по издаден болничен лист е основание за отмяната му, а не нарушение на трудови задължения. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставят множество въпроси в хипотезите на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК. В изпълнение правомощията по т. 1 от ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав обобщава и уточнява въпросите по т.І.2, т.ІІ.1, т.ІІ.3 и 4, и т.ІІІ.1 и 2 от изложението в следния смисъл: 1/ За съотношението между фактическото основание на уволнителна заповед /текстовите мотиви/ и посочената от работодателя тяхна правна квалификация, и за правомощията на съда да ги променя; 2/ Кога е спазена процедурата по чл. 193, ал.1 КТ в случаите на разминаване между фактическото основание на уволнителната заповед и правната му квалификация?; 3/ Представлява ли основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника/ служителя нарушаването на предписания с болничен лист за придружаване и гледане на дете до 18г. режим „свободен – без право да напуска населеното място“?.

Насрещната страна по жалбата – ответникът МБАЛ „Д-р Киро Попов“ ЕООД, [населено място], чрез адв. Ц., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва касационната жалба.

За да се постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че от 01.12.2010г. ищцата работи при ответника в изпълнение на безсрочно ТПО на длъжност клиничен лаборант, а от 2022г. – на длъжност старши клиничен лаборант. Според длъжностна характеристика мястото на работа на ищцата е „клинична лаборатория“, а в преките задължения за длъжността се включва извършване на лабораторни изследвания и контрол на качеството им.

Със заповед № 215/08.02.2023г, връчена на 08.02.2023г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда във връзка с чл. 190, ал. 1, т.4, т.5, т. 7 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 8 и т. 10 КТ за следните нарушения:

1. На 08.01.2023 г. на нощно дежурство В. Б.-Н. не е открита на работното й място, а именно лаборатория „МБАЛ Д-Р КИРО ПОПОВ“ – КАРЛОВО ЕООД. С рапорт с вх. № 22/09.01.2023г. д-р К. Б. е съобщила на управителя, че ищцата не е открита в продължение на повече от два часа, за да осъществи своите трудови задължения, състоящи се в извършване на лабораторни изследвания на пациенти на детско отделение, приети по спешност. Липсата на ищцата от работното й място се потвърждавало от медицинска сестра С. Д. в дадени от нея обяснения с вх. № 57/13.01.2023г., според които същата многократно е търсила ищцата на служебния телефон и на звънеца на входа на „Клинична лаборатория“ за времето от 3,30 до 6,00 часа, но ищцата не била открита. С това ищцата е нарушила чл. 126, т. 1 и т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 8 КТ.

2. На същото нощно дежурство на 08.01.2023 г. на В. Б.-Н. е възложено извършването на клинично изследване по искане на лекар от ДО на АКР на пациент, като лаборантката предоставя разпечатка от апарата за извършено изследване, от който е видно, че е поправила ръчно стойността на pH. Въпреки поправката от разпечатката може да бъде изведена коригираната стойност, а именно чете се като първа цифра 7, а ръчно изписаната стойност е 6. При норма на стойността на pH от 7,34 до 7,45, изписаната коригирана стойност от 6,48 е несъвместима с живота, с което е нарушила чл. 126, т. 1 и т. 4, т.5, т.9 и чл. 187, ал. 1, т. 3, т.4 и т. 8 КТ. и

3. На 17.01.2023 г. В. Б.-Н. е представила на своя работодател болничен лист № 20230088491 за периода от 17.01.2023 г. до 23,01,2023 г. От ОДМВР- Пловдив е постъпила справка, че ищцата е напуснала територията на РБ на 17.01.2023 г. в 22,46 часа и влиза обратно на територията на РБ на 25.01.2023 г., с което е нарушила чл. 126, т. 9 и т. 13 и чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 КТ.

Въззивният съд е приел, че уволнителната заповед е мотивирана, доколкото в нея нарушенията на трудовата дисциплина са посочени по разбираем за работника начин и конкретизирани в достатъчна степен с оглед защитата на работника/служителя и за спазването на сроковете по чл. 194 КТ. Въз основа на неоспорени от страните писмо с изх. №37/11.01.2023г. и дадени на 11.01.2023г. писмени обяснения от ищеца; заповед № 145/01/02.2023г. и дадени на 03.02.2023 г. писмени обяснения от ищеца, както и рапорт, изготвен от д-р К. Б., въззивният съд е приел, че е спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, както и срокът по чл.194 от КТ.

След обсъждане на събраните по делото доказателства въззивният съд е намерил за установено извършването на описаните в уволнителната заповед нарушения и е приел, че по описания в т.1 от заповедта начин ищцата е нарушила задължението си да извършва бързо всички лабораторни изследвания, което е основно нейно трудово задължение; по описания в т.2 от заповедта начин е злоупотребила с доверието на работодателя, а напускайки територията на Р България по време на отпуск за временна нетрудоспособност, разрешен с болничен лист, в който е определен режим свободен – без право да напуска населеното място, и който впоследствие е отменен, е действала недобросъвестно, поради което следва да се формира извод, че е осъществен фактическия състав на чл.187, ал.1, пр.2 КТ – „неявяване на работа”.

Въззивният съд е преценил, че наложеното за така установените нарушения наказание – дисциплинарно уволнение отговаря на критериите по чл.189 ал.1 КТ, защото всяко от дисциплинарните нарушения само по себе си представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина; потенциално вредоносни са за работодателя и за пациентите на лечебното заведение, и липсва сериозно и критично отношение на ищцата към собствената й простъпка.

Предвид така приетото от въззивната инстанция, настоящият състав намира, че касаторът обосновава допускане на касационен контрол на соченото основание по чл. 280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност. Прочитът на въззивното решение позволява пряка констатация за необоснованост на извода, че по описания в т.3 от уволнителната заповед начин е допуснато конкретно нарушение на трудовата дисциплина и какво е то.

Касаторът не дължи държавна такса.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.