Определение № 60786 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 260030/ 03.02.2021 г. по гр.д. № 795/2020 г., с което Софийски окръжен съд, потвърждавайки решение № 260024/31.08.2020 г. по гр.д. № 206/2020 г. на Ихтимански районен съд в обжалваните части, по исковете на Р. И. А. срещу „Булгартрансгаз“ ЕАД: · е признал за незаконно и е отменил уволнението по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № [заповед] (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · е възстановил ищеца на заеманата преди длъжност „машинист, пътно строителни машини“ в КС Ихтиман, ЮЗЕР „Ихтиман“ при ответника (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · е присъдил сумата 17 813.28 лв. – обезщетение за оставането му без работа в периода 27.12.2019 г. – 27.06.2020 г., ведно със законната лихва от 27.02.2020 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ). Решението се обжалва от „Булгартрансгаз“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първият - процесуалноправeн, а другите – материалноправни): 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи обсъди всички доводи и възражения на страните, да направи преценка за всички релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства за тези факти, като отрази в мотивите на своето решение тази си дейност? 2. Достатъчно ли е за осъществяване на изискванията по чл. 193 и по чл. 195 КТ извършеното нарушение на трудовите задължения да бъде посочено от работодателя по ясен и разбираем за работника или служителя начин? и 3. Следва ли преценката за тежестта на нарушенията да се основава на всички доказателства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и на субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол), а по тях обосновава и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 КТ с довода, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с конкретни решения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Касаторът счита и следните процесуалноправни въпроси обуславящи решението: 1. Допуска ли първоинстанционният съд съществено процесуално нарушение на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК, когато е изготвил доклада по делото без да съобрази постъпилия в срок писмен отговор на исковата молба? и 2. При признание на работника за нарушението на трудовата дисциплина, извършено в дадените обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, длъжен ли е съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да обсъди в решението извънсъдебното признание? По тях извежда допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довода да са от значение за точното прилагане на процесуалния закон и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Претендира разноските по делото. От ответника по касация Р. И. А. не е постъпил отговор на жалбата. Настоящият състав я намира с допустим предмет – арг. от изключението по чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК; подадена от процесуално легитимирана страна – касатор е ответникът; в срока по чл. 283 ГПК и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, а да приеме за незаконна заповед № [заповед], с която на ищеца Р. И. А. е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“ и трудовото правоотношение, по което той е заемал длъжността „машинист пътно-строителни машини“ в КС Ихтиман, ЮЗЕР „Ихтиман“ при ответника „Булгартрансгаз“ ЕАД, въззивният съд е приел, че дисциплинарните наказания се налагат по регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се на определени законови изисквания, неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното наказание и отмяна на извършеното уволнение, когато наказанието е „дисциплинарно уволнение“. Поставяйки тази изходна позиция, въззивният съд е приел следното: Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението, времето на извършването му, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването по чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване сроковете по чл. 194 КТ и за да са гарантира възможността на наказания работник за защита по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това въззивният е приел, че е длъжен да следи и служебно дали заповедта за дисциплинарното наказание удовлетворява изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ. Намерил е, че заповедта за дисциплинарното уволнение на ищеца не отговаря не отговаря на тези изисквания, защото описаното в нея поведение на наказаното лице (на ищеца) не съдържа обективните признаци на конкретни нарушения на трудовата дисциплина с необходимите за това индивидуализиращи белези. Първо, не е описано кое точно трудово задължение ищецът не е изпълнил, предавайки справки за трите управлявани от него ППС с голяма разлика между отчетеното и наличното гориво и разлика в километропоказателите и моточасовниците за периода м. март 2019 г. – м. ноември 2019 г.“. Второ, цифровото посочване в заповедта на конкретни разпоредби от КТ – чл. 187, т. 7, 9 и 10, - не е достатъчно, а е било необходимо и словесно описание на елементите от фактическия състав на нарушението. В заповедта е посочен единствено съставомерен елемент от нарушението по чл. 187, т. 7 КТ, а именно – неизпълнение на законните нареждания на работодателя, без да се сочи кое точно нареждане ищецът не е изпълнил. С позоваването на чл. 187, т. 9 и т. 10 КТ не е посочено увреждане на имуществото на работодателя, разпиляване на суровини, материали и др., нито е сочено неизпълнение на друго задължение, предвидено в акт по т. 10. Въззивният съд е заключил, че при така извършеното описание на нарушението, заповедта за дисциплинарно уволнение не удовлетворява съдържателните изисквания по чл. 195, ал. 1 КТ. Добавил е, че няма пречка заповедта за дисциплинарното наказание да препраща към друг документ, стига той да отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ. В случая, заповедта препраща към докладна записка № 325/ 28.11.2019 г. и към докладна записка № 354/23.12.2019 г., но първият документ също не съдържа описание на съставомерни от обективна страна признаци на конкретно дисциплинарно нарушение, а вторият е съставен след писмените обяснения, дадени от ищеца по реда на чл. 193 КТ, и без да е сведен до неговото знание. Въззивният съд е обобщил, че дисциплинарното наказание е незаконно, а извършеното уволнение следва да отмени, без да разглежда материалната му законосъобразност поради допуснатото нарушение по чл. 195, ал. 1 КТ. Въпреки че е намерил изложеното за достатъчно да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд е констатирал и нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ. Разпоредбата задължава работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, за което е необходимо да го покани. За да е спазено изискването по чл. 193, ал. 1 КТ, е необходимо поканата за обяснения да се отнася до нарушението, за което е наложено наказанието. Не е необходимо буквално възпроизвеждане в заповедта на всички обстоятелства, свързани с нарушението, описани в поканата за обяснения. В случая, видно от описанието на нарушението в заповедта за дисциплинарното уволнение същото е продължаващо във времето – за периода м.март 2019 г. – м. ноември 2019 г. Този период не фигурира в поканата за писмени обяснение. Заповедта изяснява, че нарушението се отнася до три ППС и необходимостта ищецът да изготвя отчетни документи за всяко, а трудовият му стаж при ответника е 14-годишен. Доказано е също, че в период, близък до писмената покана за обяснения, ищецът е бил в отпуск поради болест и в годишен отпуск. Също така конкретни изисквания към работниците за отчетни документи във връзка с работата им с ППС работодателят въвежда за периода 01.11.2019 г. – 31.03.2020 г., а ищецът е наказан за несъставени отчетни документи при работа с трите ППС за предхождащ период м. март 2019 – м. ноември 2019 г. Въззивният съд е заключил, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ също е нарушена, а чл. 193, ал. 2 КТ го задължава да отмени дисциплинарното уволнение, без да разглежда неговата материална законосъобразност. Въпреки че и това е намерил за достатъчно за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано ищецът да е станал причина за нарушения по отношение на отчетността на трите поверени му ППС чрез предаване на справки с голяма разлика между отчетеното и наличното количество гориво и разлика в показанията на километропоказателите и моточасовниците в периода м. март 2019 г. – м. ноември 2019 г. От заключенията на основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, дадени въз основа на представените от ответника писмени доказателства, такива разлики за всяко от трите ППС за периода няма. Няма и разлики между изготвените от ищеца като водач на трите ППС справки и пътни листа. Няма попълнени от ищеца пътни листа с разлики в горивото в края на предходния и в началото на следващия месец, включени в периода м. март 2019 г. – м. ноември 2019 г. Установено е, че тогава ответникът е осчетоводявал разходваното гориво по цени, различни от тези по съставяните фактури, както и не заприходявал част от икономиите от разходваното гориво. Така въззивният съд е обяснил отчетните различия, вписаните в счетоводството на ответното дружество. Въззивният съд е заключил, че при тези доказателства не може да приеме ищецът да е станал причина за нарушения на отчетността на документите, които е съставял за трите поверени му ППС. Въззивният съд е намерил за необходимо да добави на последно място, че наказанието „дисциплинарно уволнение“ не е съобразено и с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ за индивидуализация на дисциплинарната отговорност. Доказано е, че ищецът е попълвал необходимите справки и отчети във връзка с възложената му работа по управлението на трите ППС съобразно утвърдената обичайна практика в дружеството. Няма данни за евентуални несъответствия на съставяната документация и действително изразходваното гориво за трите ППС, а и това да се дължи на неспазване на утвърдени правила в предприятието, нито ищецът да е целял материално да се облагодетелства или облагодетелстването на друго лице, респ. да уврежда имуществените интереси на работодателя. При тези мотиви, с които искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен, за да са обуславящи повдигнатите от касатора материалноправни въпроси, е необходимо те да засягат всяка една от четирите групи съображения, при които въззивният съд е заключил да са нарушени изискванията на КТ за законосъобразност на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“, причина за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Необходимо е да има повдигнат въпрос от значение за прилагането на чл. 195, ал. 1 КТ; както и повдигнат въпрос от значение за прилагането на чл. 193, ал. 1 КТ; както и повдигнат въпрос от значение за възможността да се наложи дисциплинарно наказание, въпреки че извършеното от работника или служителя обективно не покрива никой състави на дисциплинарно нарушение по КТ; както и повдигнат въпрос от значение за прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ. Това е така, защото всяка от четирите групи изложени от въззивния съд мотиви е достатъчна, за да обоснове крайния извод за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание и за отмяна на уволнението по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В случая, материалноправните въпроси, повдигнати от касатора, са от значение за приложените чл. 195, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 189, ал. 1 КТ. Няма повдигнат въпрос от значение за възможността да се наложи дисциплинарното наказание, когато извършеното от работника или служителя обективно не покрива състав на дисциплинарно нарушение по КТ. Следователно материалноправните въпроси не са обуславящи за решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а по тях е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Тя е изключена и по първия процесуалноправен въпрос, по който касаторът твърди и допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а и по втория процесуалноправен, по който твърди допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Касаторът не повдига въпрос, а не въвежда и касационно оплакване за това, кое негово възражение въззивният съд не е разгледал, респ. кое доказателство за правнорелевантен факт е останало необсъдено (самостоятелно и във връзка с останалите събрани доказателства). Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол е изключена, дори настоящият състав да свърже първия процесуалноправен въпрос с процесуалноправния, при признание на работника за нарушение на трудовата дисциплина, извършено в обясненията по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, длъжен ли е съдът да обсъди извънсъдебното признание в решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Въззивният съд е обосновал нарушението по чл. 193, ал. 1 КТ с липса на необходимата индивидуализация на нарушението, за което работодателят-ответник е поканил работника-ищец да даде обясненията. Обективно не е възможно при неиндивидуализираща писмена покана за обяснения, пренесена и в съдържателната, неудовлетворяваща изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ част от заповедта (така е прието в обжалваното решение), работникът да извърши извънсъдебно признание за неиндивидуализирано нарушение. По последния повдигнат процесуалноправен въпрос, допуска ли първоинстанционният съд съществено процесуално нарушение на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК, когато е изготвил доклада по делото без да съобрази постъпилия в срок писмен отговор на исковата молба, е изключена всяка предпоставка за допускане на касационния контрол. В т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС се прие, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционният съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да се предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради … непълнота на доклада и дадените указания. Във въззивната жалба касаторът, а тогава въззивник, действително се е оплакал, че първата инстанция е докладвала делото, без да съобрази постъпилия в срок писмен отговор на исковата молба, но в касационната жалба няма оплакване, че в резултат на непълнотата на доклада касаторът, която е ответник по исковете, е пропуснал да предприеме процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, а въззивният съд е дължал съответните указания за това. Както вече се посочи, липсва и повдигнат въпрос, респ. касационно оплакване за това, че въззивният съд не е разгледал възражение от ответника в писмения отговор на исковата молба. Следователно и последният процесуалноправен въпрос не обуславя решението, а въззивният съд е процедирал в съответствие с тълкувателното решение, което е задължително за съдебните органи (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). При този изход на делото и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на касатора остават и разноските, направени пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът